13th Apr2013

Г. Велизаров: „Доброто намерение се превръща в добро дело”

by Черно и Бяло

Българският Джони Деп иска да работи в театър „София”Георги Велизаров е млад и талантлив  мъж, ексцентричен на пръв поглед, чувствителен като усещане за света, желаещ да променя живота  към по-справедливото начало.  Казва,че като ученик  правил глупости и не веднъж с  действията си предизвиквал   смут  сред  преподавателското  съловие на столичните  училища. Всъщност младежът бил веселяк, купонджия, умеел да забавлява съучениците и приятелите си. Свирел на бас китара и пеел. Нищо странно до тук. Въпреки това спокойствието не било характерното състояние на Георги. Той  търсел предизвикателства, които да го правят по-различен и магнетичен. И не щеш ли преди две години той влиза  в роля  като двойник на световната звезда  Джони Деп. Тогава  нашенското артистично и шоу съсловие буквално лудна и започна да се интересува от младия Георги Велизаров. И така имам среща на кафе с Георги, който ще бъде дипломант през настоящата година. Отначало говорим общи неща за живота и политиката, за младите и за човешките ценности. От дума на дума става ясно, че още на 18 започва да учи в НАТФИЗ с огромен жар и желание да бъде един ден  на сцената. В процес на работа има разногласия с преподавателя си проф. Митков и това е причината да напусне театралното училище. Но,веднага след това е вече студент в НБУ.  Междувременно се снима в българския филм ”Последното пътуване”с Васил Михайлов и Васил Банов. Това начинание го обогатява и стимулира творческия му живот. Като млад артист има възможността да  работи с Цветана Манева, Снежина Петрова, Ася Иванова и Добриела Христова.

МИ: Питам  Велизаров за дългоочакваното  дипломно представление , в което ще участва.

ГВ: Това е   възстановено представление на НБУ от преди 15 години  и се казва ” Хоровод” от Вернер Шваб или /Очарователният Хоровод по Хоровода на очарователния господин Артур Шницлер. Реализацията на това представление, беше заложена в „Реставрационна програма  20”.  Една от целите на програмата е да се възстановят едни от най-добрите представления създадени в департамент „Театър“ на  НБУ през изминалите 20 години.

МИ: Какво е впечатлението ти от представлението?

ГВ: Провокативен текст, с нелепи ситуации, върху  различните  персонажи се оказва, че сексът действа различно и  до голяма степен контролира държането на един човек. От постановката се разбира  как сексът  служи за спойка между разнообразни  социални групи.  На пръв поглед това звучи повърхностно, но в крайна сметка извлиза,че   сексът  дава повод за различни размишления и променя мисленето. В процеса на работа всички от моя клас ужасно се забавлявахме…

МИ: По едно време  забелязах  твои участия  в тв сериали…

ГВ: Играл съм в епизодична роля на сериала „Сутрешен блок”с  големия актьор Тодор Колев. Благодарен съм, че макар и за кратко, имах възможността да играя рамо до рамо с този голям човек и актьор. Репетирал съм  с Иван Добчев преди две години в театър”София” за представлението „Преди и след” и  съм доволен от опита, който придобих и увереността, която  получих.  Тук ще цитирам моята преподавателка Добриела Попова, която ни  учи, че едно от най-важните неща за актьора е самочувствието на сцената. Според мен то  не идва от публиката или от страничното мнение, просто  артистът трябва   да се  чувства на сцената все едно си е  вкъщи. Има я  сценичната  треска , адреналина и вълнението, но за малко. А после нещата се успокояват. Всъщност аз обожавам да играя и да преживявам  различните  животи на персонажите си.

МИ: А киното или театърът те привличат повече?

ГВ: Искам да играя роли  в театъра и в киното. Усещанията са  различни. До момента  имам две тв роли. Експериментирам с колеги в късометражни филми. Опитвам се да търся абстракции.

МИ: Какво ще правиш  след  дипломирането?

ГВ: Смятам  да си търси работа упорито и съм се заканил да  оставя портфолиото си във всеки театър.  Аз и досега не съм преставал. Ходя по кастинги , работя в сферата на дублажа и ми доставя удоволствие да  работя с гласа си. В момента водя рубриката „Бунт”  към  студентското радио „Реакция”. Тук се бунтуваме срещу нещата от живота и акцентите са винаги различни, идващи от хората.

МИ: Защо не се пробваш да работиш като режисьор?

ГВ: Забавно ми е да  съм  актьор,а не режисьор. Заради преживяванията на сцената. От малък обичам  да изживявам  различни животи. Исках  да работя от чистач до космонавт. И така един ден установих, че мога да сбъдна мечтите си само по един начин – като стана актьор. Ако ме питате имам ли други заложби, ще ви кажа че ме влече  философията, но като начин на живот и размисли. Интуицията и вътрешната потребност да изследваш света около себе си,това за мен е философията в различните аспекти.

МИ: Мистерията и красотата да бъдеш другия? Джони Деп. Каква е историята?

ГВ: Казвали  са ми, че приличам  на този актьор още когато бях ученик. Преди две години в Бургас хора от една рекламна агенция ми се обадиха  и ми предложиха  да имитирам пристигане на Джони Деп. Разбира се съпроводен от медиен шум, коли, охрана, личната асистентка и пр. Идеята беше  да се рекламира един сайт за конкурс. Съгласих се. Дегизиран като Джони Деп бях настанен в изискан хотел.  Аз бях в образа на този голям актьор  и живях в него. Бях изолиран от телефонни обаждания и външни контакти. Не говорех български.

МИ: Кажи, имаш ли предпочитани артисти?

ГВ: Харесвам  Ал Пачино, Антъни Хопкинс, Антонио Бандерас, Джони Деп, Асен Блатечки, Деян Донков, Бахарови, Мишо Билалов.

МИ: Любопитно ми е, дали вашите преподаватели ви подготвят за по-силови епизоди и екшън сцени, както е по света?

ГВ: Аз се занимавам с някои неща абсолютно самосиндикално. Уча  се  да яздя, да бъда добър във фехтовката, години тренирах айкидо. И затова  искам  да се снимам  в екшън, за да си правя сам каскадите.  Бих вметнал, че халтурата ме  забавлява. Не съм от хората, които живеят   с идеята за високото изкуство и за високопарните  слова.  Халтурата дава разтоварване на публиката и добри средства за актьора.

МИ: Кой е Георги Велизаров?

ГВ: Имам  остро чувство за справедливост. Бях на 5-6 години и едно от момченцата в детската градина  удари момиче,скочих и набих нахалника. Наказаха ме. Но казах на учителката няколко пъти, че не е  права и че  аз не съм виновен. Дори в знак на моята правда я   замерих с обувка. Това  е вътрешно мое усещане и потребност да бъда справедлив . В същото време съм и силно романтичен. Пиша и стихове. А то става спонтанно , усещането минава през чувствеността ,спира се в мозъка ми за малко  и на листа се лее само.

Георги казва,че е доволен от живота. Признава,че  след дълго търсене, най-сетне намерил половинката си – прекрасната Снежина Бонева. Тя е на 20, но е будната съвест за Георги, допълва го, подкрепя го и е до него.

Младият Велизаров не се включва активно в уличните протести и най-вече заради някои лоши прояви на хората там. Не обича насилието, мисли мащабно . Смята,че хората трябва да променят  дребните неща в себе си,  да са доволни от това ,което са и да са толерантни към себе си. „Доброто намерение се превръща в добро дело”,казва той. На читателите на сп. “Черно и Бяло” пожелава благополучие, любов и  радостни години. Иска да им каже,че животът е нюанс от събития и цветни тонове…..

Визитка:

Георги Велизаров е млад актьор влязъл в роля като двойник на Джони Деп. Тази година завършва актьорско майсторство в НБУ. Възпитаник е на НГДЕК и 24 СОУ”П.К. Яворов” в столицата. Има роли в тв сериали и театъра.  Пише стихове и музика.

 

Миглена Иванова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*