29th Mar2013

„CADAVER” и „ARTeFACT”- две от номинациите за ИКАР 2013г.

by Черно и Бяло

На 23.03.13г. Дерида дадоха възможност на публиката да се запознае с две от трите номинации за ИКАР 2013г. в категорията съвременен танц. Представяйки двата пърформънса в отделни зали имахме шанса да се откъснем от първо видяното и с необременена нагласа да посрещнем второто представление. Кратката пауза между двата пърформънса беше подходяща, за да успеем да изчистим съзнанието си и да осмислим по отделно уникалният им характер изразен в иновативността на представленията и сложната симбиоза на танц с технология и светлина.

Пърформънса „CADAVER” на Мартин Пенев и Станислав Генадиев би могъл да се разглежда на две части. На първо място се загатва проблематиката за божествената природа на човек. Танцьорът има контрол над тялото, звуците, движенията, живота, той се оказва властен, има контрол над себе си и кара тялото си да говори вместо него, неговите движенията се превръщат в средство за контрол. Той е бога на своето собствено тяло.  Постепенно се пренасяме в едно друго измерение на извънчовешкото. Танцьорът тук отначало изглежда сякаш е от един друг, непознат за нас свят и в следващия момент в него виждаме животинското,  естественото, първичното изразено в силата на неговите движения, в контрола на неговото тяло над звука, който то само поражда. В единен момент движенията на танца стават толкова плавни, че кабелите, които висят от тялото на танцьора започват да ни се струват като естествена част от него- природата и технологията се сливат в едно. Танцьорът престава да изглежда като нещо нечовешко, обвързано с технологията. Действително човек започва да чува живота на тялото му, органите му, техният глас. Чрез танца свикваш с това, което на пръв поглед ти се струва необичайно, наблюдавайки движещото се тяло съзнанието ти свиква с картината и непознатия звук и остава въвлечено в мистиката на танца.

Още в началото на пърформънса „ARTeFACT” на Derida dance светлината привлича вниманието ни, докато тялото на танцьора остава в сянка и изведнъж сякаш малките светлинки по сцената пронизват тялото на Джънгин Лий (Южна Корея)  и постепенно навлизаме в същността на изпълнението. В Пърформънса „ARTeFACT” идва момент, в който се питаме дали артиста не е второстепенен- толкова е силно впечатлението, което пораждат светлинните ефекти, че има моменти, в които тялото на танцьора просто потъва в мрака или се подчинява на бялата светлина пълзяща по него и все пак наслагването на нови и нови пластове в танца постепенно ни завладява и целта на младата корейка е изпълнена- потънали сме в нейният свят, обединяващ движения и светлина.

Думата, с която най-добре би могъл да се опише този пърформанс е зловещ- извънчовешкото измерение на танца е толкова завладяващо, стряскащо и провокативно, че асоциациите, които правим докато гледаме, асоциации породени от движенията на танца, но и от артистичните умения на танцьорката, са свързани с тъмните дълбини на човешката същност, там където човека се доближава до чудовището, там, където крие животинската си същност. От друга страна светлината ни намеква за едно пространствено ограничение, една затвореност, в която трябва да търсим това необяснимо, танцуващо същество. Именно тази затвореност в света провокира грозната страна на човека и я кара да се прояви. Спектакъла завършва с пълзящата по тялото светлина, която се разпростира на всякъде, потискайки чувството на пространствена предопределеност и загатваща една бъдеща неизвестност за индивида.

Ана Михаела Търнева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*