25th Mar2013

„Триалог” – Румен Бальозов Чекмеджето ми е толерантно

by Черно и Бяло

Румен Бальозов завършва  ДМА “П. Владигеров” със специалностите виолончело при проф. К. Попов (1972) и композиция при проф. Д. Тъпков (1975). От 1974 работи като виолончелист в СО на БНР. Сред основателите е на ДНМБ.

Заедно с интензивната му изпълнителска дейност,  е автор  на 4 опери /“Малкият принц” по А. Сент-Екзюпери (1974-­75); “Когато куклите не спят” /1980/, “Серенада” по С. Мрожек (1990), “Нонсенсвилска любовна история” по Б. Виан (1992). и 1 балет “Зелена игра” /1987/. Някои от заглавията на твобите му  от  4 симфонии /№3 “Незапочната” (1999), №4 “Декламационна” (2001)/ са с нетрадиционни заглавия,  на  произведенията му  за симфоничен и струнен оркестър/№1 “Притча за препятствията” , “Контрария” (Джон Кейдж ­ Р. Бальозов) за глас и щрайх (1989), камерна музика /№3 “Рецитал за говорещ пианист” (1986); №4 “Пасианс” за ансамбъл от 14 инструменталисти и диригент (1989)/ за различни инструменти и състави,  музика към филми, театрални и телевизионни постановки. В музиката му преобладават експерименти с утвърдени жанрови подходи и различни композиционни техники като свободен сериализъм, минимализъм и др., както и  естетиката на постмодернизма. Изпълнявани са в Европа и Америка, записвани в БНТ, “Балкантон”, БНР, Братиславското радио и Радио Кьолн (WDR). Театралните му  пиеси са издадени в отделна книга.

РБ: Написах  „Триалог”, има – няма 3 -4  години назад – сподели Румен Бальозов. –  Имам в къщи видео от световната премиера, в Грац от  Струнно трио „Фогл”: Ива Николова – цигулка, Елисавета Станева – виола, Бернхард Фогл – виолончело,  която за съжаление не мога да покажа на списанието.

Трио „Фогл”  в новоткритото Студио 5 в НДК на МФ „Софийски музикални седмици” изпълни за първи път тази творба.

БС: Защо посветихте „Триалог” на трио „Фогл”?

РБ: Поради предложението от музикантите и  да е част от репертоара на трио „Фогл”. Към мен се обърна Лилия Николова, продуцент в БНР, която се пада роднина на едната от изпълнителките. Вероятно или цялото трио или самата тя е решила, че не е лошо да има в репертоара си и българска пиеса и че в края на крайщата достатъчно подходящия човек съм аз. Аз, разбира се, с удоволствие приех, запознах се с изпълненията, представянията на триото от различни гостувания в България, от които има документален запис. Звукът им ми хареса, ансамбълът ми хареса, качеството на изпълнението, интерпретацията, ако трябва да съм по-точен.

БС: Какво е значението на тази поръчка?

РБ: Няколко неща – от кого е поръчката – от пианист, ансамбъл, оркестър предполагащ хорове и солисити, и от там нататък дали имат конкретни изисквания в определен стил, и трето – до колко ще си позволя като автор да се отделеча от техните изисквания с нещо свое, което да е приемливо за поръчващата страна. Запознах се с роднината на продуцентката предварително и попитах за едно-друго. С виолистката и челиста се запознах след световната премиера. Нямаше начин да се съобразявам с техни изисквания или особености на характера. Не бях на световната премиера и не участвах в подготовката. И трябва да Ви кажа, че общо взето всичко беше разчетено съвсем правилно. Двама от тримата са българи.

БС: Има ли значение?

РБ: Има, особено когато се предлага нещо с ярка национална окраска и не може да не е, както се казва, облагодетелствано от човек, който е  от тази национална окраска. Те направиха записи в БНР преди българската премиера. Двата записа документалния и студийния имат разлика преди всичко в техническата характеристика.

БС: Наименованието „Триалог” е защото е за трио ли?

РБ: Да, защото има монолог, диалог, и триалог е най-естественото продължение, квадролог евентуално. За да не е съвсем маниерно казва се квартет, квинтет и др. традиционни наименования. Нещо, което предполага по-скоро разговор между тях, отколкото някакава музикална пиеса изпълнявана от съответния брой хора. Мисля, че „Триалог” е добро заглавие. Предполага отношение, някъде сгъстяване на напражението, някъде лирично отклонение.

Нямам конкретна програма с персонаж, характеристика, тема, словестно характеризираща персонажа. По-скоро има вид музикално общуване, което авторът трябва да измисли, една драматургическа последователност на сцените, в които участват тези хора, едно добро начало, разбира се ende ist  good alle ist good.

БС: Помага ли Ви с нещо свиренето на чело?

РБ: Помага ми, така да се каже откъм психология на изпълниеля. Конкретно не мога  да напиша нещо, което да е  безумно трудно за някой инструмент, който не владея. По-скоро знам, какво не трябва да напиша, за да не разаря изпълнителя предварително и той да трябва да знае, че аз да знам, че той ще се отнася добре към материала, а  не, че мисли, че този човек въобще не знае за какво става дума и че пише както му дойде.

БС: Когато имате поръчково произведение, насърчително ли е?

РБ: В някои случаи, да. Особено когато си убеден, че произведението ще се изпълни както трябва и това, което искаш да напишеш за този състав или за друг, звучи по-добре за този състав.

БС: Има ли значение за творчеството Ви,  изпълняването на произведението?

РБ: Честно казано, аз си пиша и слагам в чекмеджето. Чекмеджето ми е изключително толерантно, нищо не ми е върнало за преработка или е изразило някакво недоволство. Когато имам и конкретен повод, някакъв род поръчка и е със срок и сравнително точно фиксирана дата на изпълнението, здраве!

БС: Има ли значение, когато се изпълнява в чужбина, интересувате ли се предварително, запознавате ли се с публиката?

РБ: Няма как да се интересувам от публиката, просто защото контакти с нея не бих могъл да имам. Навсякъде публиката е достатъчно любопитна и достатъчно доброжелателна по принцип. Част от играта е, че мога да я разочаровам. Не съм сигурен, че като са дошли да чуят мое произведение си го представя точно, това, което ще чуят  и ще получат 100% удоволствие или задоволство от нещата. Боя се в дадения случай повечето от национално обагрените произведения. Никога не съм се отричал или заклеймявал работата с фолклора.

Р.Бальозов: ”Българският музикален фолклор е в основата на „Триалог”, но не като цитат или стилизация на масовата представа за него зад граница, а като своеобразен „строителен материал”. С него се изгражда форма много далеч от традиционните фолклорни образци, която обаче запазва аромата и духа на българското. Ще съм особено щастлив , ако „Триалог” се възприеме така, а не като поредната естетическа екзотика.

Любителите на експерименти ще намерят тук две неща, които може би ще ги заинтересуват. Престройвам две от струните на цигулката на четвърт тон по-високо, а същите струни на виолата  четвърт тон по-ниско/ ще се усети от самото начало /. Това ще е причината, някои мелодии и хармонии да звучат по-различно от традиционната полутонова система. Към края на пиесата използвам нестандартен канон – всеки следващ глас е в по-бързо темпо от предишиня….

В същност в пиесата и трите „монолог”, „диалог” и „триалог” се откриват сравнително лесно. Има моменти, в които някой инструмент „разказва”/другите слушат/, има размяна на реплики /понякога остри/, а понякога всички викат и никой не слуша другите….

РБ: Съвременната музика е в такова постмодернистично състояние, че практически търпи всичко. За разлика от много мои колеги съм и любопитен и си позволявам малки финансови разходи за да получавам информацията, която ми е необходима. Тези, които нямат финансови възможности, не си го позволяват и не мога да ги виня. Но във всички случаи неифонмирания човек е ощетен човек. Най-многото да се наложи, както е класическото клише, да открива топлата вода. Проблемите, според мен не са в отделните държави, а във всичките държави са едни и същи. Проблемите не са от типа композитор-изпълнител, които мислят еднакво, или сходно или разбирателството между тях е гаратирано. Проблемите по-скоро са откъм третото лице – публиката , която не винаги е готова или  склонна да приеме нещата в този им вид. Има хора, които казват „Това е ужасно познато, вече сме го слушали, не искаме да го слушаме”, други казват „ Това е толкоз интересно и толкоз особено, че се чудим как да го разберем”. Това са различни състояния на ума и душата.

Опитвал съм всичките видове неща – някакъв епиграф към музиката. Обикновено винаги когато има премиера, за в Грац, ми казаха да напиша някакава бележка към програмата, казвам „Добре!” и ща не ща  написвам текст в програмата, което се превръща в съпровождащ текст към творбата.

БС: Как  Ви се видя изпълнението в този клуб, като не е концертна зала?

РБ: Според мен самите те се справиха с всички акустични проблеми, които една подобна архитектура би поднесла. Не чух някакаъв вид недоволство от публиката, че нещо не се е чуло, или възприятието е било затруднено. Не е фатално, в клуб може да се прави всичко. Въпросът е дали самата архитектура ще издържи. Джазов сътав в този клуб ще се чувства много добре.

БС: През последните години има ли проблеми със съвременната музика?

РБ: Това значи, че трябва да коментирам сакралната дата 10-и ноември, която доведе определено промени в много отношения. Произведенията на тогавашните млади не се изпълняваха по едни причини преди тази дата, сегашните млади и не толкова млади не се изпълняват по други причини. Идеологическият  момент трябва да се подчертае.  Имаше една система на окръжни, градски комитети за култура, институции, които се грижеха примерно, хорът като заминава за едикъде си да научи песента на композитора Х. Вярно, че тази песен трябваше да бъде за комунисти, комсомолци, пионери, а може би за „Дядо ловил мечка в гората”, т. народен. И всички са били в някакава степен доволни. До като след това цялата тази инстутиционална система изчезна, няма нова, от там нататък  се изпълнява  всичко и често премиерата е дерниера. Публиката периодически е свикнала едно и също да прави като го превръща в някаква традиция. В момента, когато престава да го прави, за нула време традицията изчезва, все едно, че нищо не се е правило.

БС: Появява се и друга публика от по-млади?

РБ: Е, да, другата публика често пъти, първо няма представа от това, което се е правило, често пъти в следствие новото възпитание и няма и нужда да се съпрекосновява с това изкуство. Да не забравяме, когато са питали Золтан Кодай от кога да започне музикалното възпитание на детето, отговорът му е „От рождението на майката”. След като майката няма отношение и детето няма да има отношение и неговото дете няма да има отношение.

БС: Не бихте се чувствали добре като последовател на Шуберт !

РБ: Бих се чувствал добре като последовател на всекиго и на Бах, и на Шуберт, на Чайковски, на Стравински, на Булез, при условие,че намирам смисъл. След 100 години! От хората съм, които до сега не съм получавал на изпълнение освиркване, неразбиране и епатиране, нали това е думата или неприязън от публиката към това, което й се поднася. Публиката великодушно е приемала мои неуспешни произведения, че, защо не, може и да е така!

БС: Има ли значение за Вас как ще реагира публиката на концерт?

РБ: Трябва да цитирам Дж. Росини, който след премиерата на „Севилският бръснар”, която е била за момента пълен провал с освиркване на публиката, го питат  „Как приемате това, спокойно ли спахте?”, той отговорил : „ Да, от това, че няма да спя, операта няма да стане по-хубава.”  Което съм направил, направил. Сега, много рядко ми се случва да имам различно възприятие от това, което очаквам от публиката. Има и такива случаи, но Слава Богу, не са ежедневие. Вкусовете на публиката ме интересуват до толкова, до колкото това, което поднеса, може да я заинтригува. Щом тя е заинтригувана по някакъв начин, аз мога да й поднеса дори и обратното на това, което тя е готова да приеме, но със съответния разредител, или захар, което да я накара да го преглътне, даже да ѝ е приятно.

Мисля, че съм един от общо взето редките композитори, които творят в нишата на музикалния хумор и сатира, остава да добавим и забава, за да е радиоредакцията с цялото си име и пълна. Поп и джаз елементи съм вкарвал в симфоничните си произведения и то от най-ранната си възраст. Още в консерваторията в едно произведение Вариации, една от вариациите е джазменска. Поглеждаш, поглеждаш и казваш „Хубаво” сега е нармално да има саксофони или контрабаси или пианото да прави джаз вариацията, защото това са джаз инструменти. А кога виолончело, обой или валдхорна ще свирят джаз – само при мен! Не съм Марсалес или Чик Кърия, но ми прави удоволствие да бъдат суингиращи, да са наоколо, да импровизират и да си правят удоволствие. Съответно драматургията е на съвсем друго място и мога да си го позволя. На времето го правех и така го виждам, когато работех с „Арабеск”, от Маргарита Градечлиева  е драматургията, хореографията, аз следвах общата мисъл и когато  нещата могат да се реализират с нещо от друг стил и техника, не се страхувам от комбинацията им. Модернист като Панчо Владигеров, Марин Големинов, не мога да бъда и моята цел е друга. Постмодернизма се характериза основно с едно игрово чувство, което ми е присъщо и новаторско. Много обичам да го правя, а  в хумористичните ми произведения определено се забавлявам. Като желанието ми да го направя по-смешно и се оказва, че гротеската ми добива черти на трагикомедия. Трябва да цитирам този път Пушкин, който казава „Леле, каква шега ми изигра Татяна! Взе, че се ожени!”

Боряна Статкова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*