22nd Mar2013

Ростислав Йовчев: едно ново произведение винаги е в интерес на публиката

by Черно и Бяло

Покана от доц. Ростислав Йовчев:

“Човек и добре да живее, става на 50”. Така една моя уважавана колежка перефразира прочутата фраза от колоната на Омуртаг. Мили приятели и колеги, позволете в края на отминаващата юбилейна за мен 2011г, да ви поканя на концерта “С благодарност към българските композитори в концертната зала  на НМА “П. Владигеров”. Една почит към тези, които въпреки трудностите съпътстващи развитието на културния живот в нашата страна, ни напомнят че живият творчески дух съществува и твори с неувяхваща инвенция, с различен, но разбираем език, оформящ многоликата картина на българската композиторска школа в началото на 21 век.”

След юбилейния концерт с богата програма от български музикални творци: Филип Павлов – Sonatina brillante /2011/, Велислав Заимов – Соната №3 /2002/, Красимир Тасков – Новелета за 4 ръце /1978/,  Красимир Тасков – Танц за 4 ръце /1978/,  Йордан Гошев – Три етюда /2002/, Атанас Атанасов – Български танц за 4 ръце /1998/, Александър Текелиев– Токата /2007/, Панчо Владигеров– Ласка, Ръченица, изпълнена от Ростислав Йовчев и неговите възпитаници Зорница Гетова, Даниела Филипова и Павлина Радионова, със специалното участие на проф. Стойка Миланова-цигулка се срещнах с доц. Ростислав Йовчев.

700_1

Разговорът:

БС: Какво е значението като изнасяте концерти и в малки градове? / Имах пред вид соловия му рецитал на Летния музикален фестивал в Бургас, в Малко Търново, в Шумен, а след това  в Българския културно-информационен център – Будапеща, изпълнение за първи път в България/2009г./ на 12 частната сюита “Иберия” от Ис.Албенис, по повод 100 години от смъртта на композитора, Пловдив, зала АМТИИ и София, зала НМА “П.Владигеров”/

РЙ: Първата ми цел беше максимално да представя една нова програма и да я обиграя, защото „Иберия” е едно изключително напрежение за един пианист. Сметнах, че характерът на една испанска музика като „Иберия”, която е непозната, е подходяща и за една по-широка публика, която няма такъв досег с класическата музика, а би харесала така живия ритъм на испанската музика, мелодичността. Една идея за фестивала в Бургас беше програмата с „Иберия” и „Класично и романтично”. Реално тези творби ги дели 40 години от рождението на Албенис и П.Владигеров, но импровизационния стил и композиционната мисъл е доста близка и за това „Импровизацията и токатата” съчетана с 8 пиеси от „Иберия”, беше много добрър вариант.

БС: Как се възприе от публиката „Иберия” в Малко Търново, след като изпълнението пред тях е за пъви път?

РЙ: Повечето бяха млади хора. Придружавам изпълнението с обяснения, с приказки, най-вече когато са на творби в обсега от ХІХв, Равел, дори на съвременната музика. За мен беше интересно да разкажа, че И. Аленис започва като изпълняван в салоните композитор, стилът му в началото е повлиян от оперетата или от сарсуелата, и стига до прозрения, разбиране при изкристилизирането на стила му в най-късното му произведение, преди да почине,  които набелязват пътя след „Иберия” на испанската музика, да поеме по съсвем друг професионален път. Мисля, че тези концерти са за това съзряване, бих казал, на хората, за да им е ясно, че е усложняване на стила, че това е един сложен творчески път.

БС: С какво Ви привлече за да  започнете концертната си дейност с испанска музика.?

РЙ: Причината беше чисто практическа. На конкурса в Сарагоса през 1983 г.се изискваше испанска пиеса и беше изброена една от пиесите – „Иберия”. „Иберия” е в моето внимание още като студент от специализация на курсове за испанска музика в Сантяго де Компустела през1984г. Тогава научих една от най-ярките ранни пиеси,  втората пиеса, след това прибавих още няколко, след което стигнах до 5 пиеси от „Иберия”. Моята колежка Велислава Карадимова се зае да направи докторат върху „Иберия” и си казах защо пък да не изсвиря цялото произведение. „Иберия” е от 12 пиеси по 7 – 8 мин., 180 минути музика, изключително технически трудна. Много трудно я научих „на изуст”, отне ми една година от есенета на 2008 до есента на 2009г, въпреки че вече 5 пиеси от тези имах в репертоара си. Това е късно романтична музика, като надхвърля представите ни за романтична музика. Свикнали сме тази фактура да я свирим на изуст. Мисля, че едно ново произведение винаги е в интерес на публиката  Свиря и т.н. репертоарни неща, на които има много перфектни изпълнения.  Различно  е човек да покаже нещо ново в тях. Съществува неизбродим репертоар. Този репертоар не е за справяне или да кажем от  отпаднали от концертната практика творби. Един неизбродим е съвременния репертоар. Трябва да се изпълни нещо ново.

Доц Ростислав Йовчев участва в два концерта с творби на Йордан Гошев през 2010, на юбилейния концерт на Любомир Денев /60 годишнина/ на Международния фестивал “Софийски музикални седмици”, с изпълнение на “Химни на слънцето”.

БС: А Лист?

РЙ: Преди всичко поводът беше 200 годишнината на Лист. Целта ми беше да прозвучи от сцената поетичния и религиозен свят на Лист. Тези пиеси не участват в програмата на конкурса „Лист-Барток”, на международните конкурси. Там са произведения, които предизвикват блясък и ефект. Те са от един етап с техническата им трудност и философското осмисляне на всеки детайл, когато Лист се обръща към католическото влияние. С  концерти “Религиозният и поетичен свят на Ференц Лист”, в Пазарджик, Плевен,  Варна Шумен, Стара Загора, Пловдив, София. През 2011г., когато изнесох тези концерти получих „Кристалната лира”. Беше ми поискано от „Софийски музикални седмици” пространно представяне. Изсвирих съвсем неизвестни прозиведения. За първи път прозвуча в България „Траурната гондола”, някои от другите поетични и религиозни произведения.

За творбата от Ф.Лист „Проклятието” също говорих на концертите в България, То е свирено преди време, май че от една моя колежка Аделина Праматарова с Габровския камерен оркестър. Хареса ми, че е едно ново произведение за репертоара ми.

БС: А Барток?

РЙ: Барток също е стара любов. Още като студент в класа на Атанас Куртев, когато беше 100 годишнината от рождението на Барток целият клас участвахме с много произведения. И целият клас отчете, че това е стил, в който добре се вписваме. Беше ми интересно. Така се стигна до първия ми бартоков рецитал, на 30 годишнината ми през 1991 г., след което последва втория Барток през 1995. В един момент се стигна до там, след като мина през ръцете ми целия Барток за соло пиано на концерт,  записах  за радиото, не всички творби.

БС: От къде произлиза Вашият интерес към  творчеството на академик Андрей Стоянов?

РЙ: Много мои колеги, които бяха на концертите/ по случай 200 годишнините от рождението на Шуман и Шопен и 120 годишнината от рождението на Андрей Стоянов: Плевен, Пловдив и Пазарджик,  София зала “Военен клуб” и зала  СБК, 2010г./. Казаха „Това е великолепна музика”. Много се говореше за Андрей Стоянов още когато бях ученик на Людмила Стоянова, свиреше се Веселин Стоянов. Тогава познах целия клавирен Веселин Стоянов. Постарах се да  доведа до край идеята на  Ст. Дачев за  издаване на клавирните произведения на Андрей Стоянов на ноти. Старите печатни издания от 50-те и 60-те години са изпогубени, има ги само като апокрифни издания по различни читалища. В музикалната школа  „акд. А. Стоянов” и читалището на негово име открих всичките ноти, като ”Акварелите” бяха в ръкопис.. Това не може да бъде добра база за съвремеността. Издаде ги СБК като една страна, членка на Европейския съюз в началото на ХХІ век. Андрей Стоянов е част от националното достойнство на България. След това помислих за компактдиск./Запис за компакт-диск на клавирни творби от Андрей Стоянов, СБК- юни 2010/.  Идеята да се запишат негови произведения е национална памет. Целта ми е да пропагандирам творчеството на Андрей Стоянов. Различни поколения пианисти взеха участие в този диск с произведения от една легенда за младите, с техническите упражнения, автор на  трудове.

Компактдискът е с изпълнение и на двама от лауреатите, единият с голямата награда, на конкурса  за аматьори А.Стоянов през 2010г. в чест на 120 г. от рождението на А.Стоянов, който направи Даниела Дикова.  Преди да науча Прелюда, има и още един Прелюд, когато го чух в изпълнение на Павел Христовски, заедно с моята уважаема колежка Правда Горанова, му се възхитихме по какъв естествен и поетичен начин го изпълнява. И аз си казах, още повече, че беше лауреат на конкурса, защо да не включа изпълнението му  в диска. Другото момче, от Казанлък,. изпълнява Българската рапсодия. Той също е с първа награда. Ружка Чаракчиева, последната ученичка на акад. Андрей Стоянов допълва  възрастовата характеристика на участниците в компактдиска.    Имаше  и малко оранизационни труднсти при реализирането на  компактдиска. Авторските права са уредени. СБК е продуцент на диска и вече ще се разпространява. В края на 2010г., с всичко това, което включих в компактдиска,  като мое изпълнение, тръгнах с концерти и в България –  Варна,  Шумен. Те бяха с участието на Ружка Чаракчиева. Нейното изпълнение е бисерът Сонатина.

БС: Има ли  някаква причина, за да свирити с изтъкнати солисти като Йова и Стойка Миланови? / Два концерта със Стойка Миланова -цигулка, Пловдив, зала АМТИИ  и Казанлък, на фестивала “Софийски музикални седмици”, 2009г /

РЙ: Причината беше, че такъв музикант като Стойка Миланова ме покани за юбилейния концерт на баща си през 2009г. Аз изключително ценя нейния баща като личност. На времето ми помогна за моето развитие. Той беше директор, когато започнах  да уча в музикалното училище и се пенсиоира, когато бях 10-ти клас.  С много уважение се ползваше в музикалното училище. Даде ми увереност, той повярва в мен, че бих могъл да се развивам в тази посока и ще остане много ценна личност за мен. Вуйчо ми  Петър Щабеков ме заведе при него. Поканата на Стойка Миланова беше чест. Йова познавах като малко дете. От Америка дойде вече утвърден музикант. С нея изсвирихме 3-та соната от Брамс и.от Сен-Санс, а със Стойка две емблиматични творби 3-та соната от Григ и соната от Ц.Франк. Винаги стигаме до обща концепция, като рабира се, аз изключително много давам  път на нейното виждане. Не беше трудно да възприема нейния начин на мислене, изключително артистичен, така че реално нямах никакви проблеми. С Йова много бързо станаха нещата. Тя има един лиричен темперамент, който поставя Сонатата в една съвсем друга плоскост. Нямахме проблеми.

БС: Има ли някакво протворечие за натюрела Ви когато сте солист и в т.н. съпровод?

РЙ: Това са две различни дейности  Сам със себе си съм, когато съм солист. Когато имам партньор и партньори до себе си, се вслушвам максимално и се стремя аз  да се вплета в нещата, особено когато възприемем една и съща трактовка. Когато трактовката не ми допада споделям с тях, не се карам. Техният музикален възглед, музикалността им или като хора са от значение. Много е важно човешкият фактор. На мога да си представя да творя с хора, които не уважават човешкото, защото не би се получило нормална симбиоза. Същото се отнася и до пратньорите по камерна музика.

БС: Като солист от камерната музика има ли значение, че обичате да свирите с оркестър?

РЙ: Обичам изяви с оркестър, преди всичко с диригенти, които са хора, които  уважават колектива, които уважават мнение, много лесно възприематат. Когато нямам някакви противоречия, въприемам оркестъра, когато не е толкова мобилен в ансамбъла. И солиста в много отношения  прави компромиси, които са абсолютно приемливи.

БС: Как се учвствате когато свирите рецитали, камерна музика, когато няма много публика и в по-малки градове?

РЙ: Аз направих целия цикъл бетховенови концерти с шуменската филхармония в сезоните 2006-2008. Разбира се, колкото повече има публика, толкова съм по-доволен. В България в провинциалните градове не можеш да разчиташ на еднакъв брой публика. Много са факторите, даже, ако щеш и дъжда, да не дойде публиката. Но това са неща, на които не мога да им влияя. Най-важното е да мога да изсвиря, всеки пианист би бил щастлив да може да изсвири 5-те репертоарни бетховенови концерта. За мен беше важно да ги изсвиря с качествен оркестър  с Плевенска филхармония и. с Шуменска филхармови, с диригентите, великолепни не мога да не ги спомена Славей Димитров, Станислав Ушев, Георги Патриков.

БС: Ваше предпочитание ли е, изява ли е изпълнението Ви на камерна музика?

РЙ: В много редки случаи отказвам и то по невъзможност на време. Имам ли възможнтост го правя. Предизвиква критики на моите колеги, като казват „не се ли изморяваш?” Може и да са прави! Удоволствието да свириш с колеги, които са различни е незаменимо! Предстои концерт  с пиано и фагот. Светослав Славчев, един великолепен фаготист, от Варненската филхармония, тя вече не се казва филхармония, а СО към театралния оперен център! Въпросът е, че е с един човек сред водещите имена в България, представяме една преди всичко романтична програма: Сонатата за кларинет и пиано от Брамс, фа минор, /има я в оригиналния вариант за виола или кларинет, той я свири с фагот/, също романсите на Шуман, оп.94, които са свирени на фагот. Това са две произведения, които са най-качествени в програмата. Бих казал още едно произведение, което е майсторско и шедьовър е  „Хоро стакато” от Панчо Владигеров, преработено от Светослав Славчев за фагот и пиано.  Надявам се да го запишем за радиото. Свиря с други духачи – флейта, с партньори Мила Павлова-флейта и Ясен Теодосиев, Балабанова къща, Пловдив.  Винаги  за мен е много интересно. Различно е  звученето, различни са проблемите на самия акомпанятор, различен е  репертора. Човек по този начин обхваща един огромен репертоар, който е писан, който доставя удоволствие не само на слушателите, но и на самия изпълнител.

БС: Развитие ли е ?

РЙ: Несъсмнено е и развитие. За мен самия е по – интересно и различно. За публиката, която е свикнала, да кажем да ме чува в повечето клавирни творби и ансамбли за струнни инструменти и пиано, появата ми с духов инструмент също е интерес. Смятам, че хората си задават въпроса, как би звучало.

БС: Като сте  в жури на  конкурси: “ С крилете на музиката”, конкурс на сдружение “Педагози” към СБМТД ,, Национален конкурс “Светослав Обретенов”- Провадия., Лист – Барток”/, каква е ползата от тези конкурси?

РЙ: Сложен въпрос. Ако трябва да се сложат везните, има полза.  В много отношения емоциите, които ги съпровождат не винаги са положителни и от участници и от педагози. Започва да се гради имиджа на един педагог, кои деца са станали лауреати. Много пъти по стечение на обстоятелствата  има талантливи деца, а таланта винаги пробива на кокурс. Имиджа на педагога се повишава. Все пак този педагог правилно ги ръководи, възможно е да е най-талантливият. От значение е преди всичко таланта. Защото талантът общо взето предопределя и подготовката. Има и изключения и се случва, но много талантливите се подготвят и по-добре.

БС: Трябва ли туровете да са открити за публика?

РЙ: Всичките са публични, без изключение. Много често публиката е преди всичко от родителите и децата. Публиката обикновено идва за заключителния концерт, защото си мисли, че журито е подбрало най-добрите. Задължително е да има публика, защото тези конкурси са да подберат най- талантливите изпълнители за концерт. Конкурсът не може да бъде практика на един коцертиращ пианист. Той може да е практика до като стане на 30 години  и спечели два-три конкурса. Ако има късмет да са световни – отваря се пътят към концертния подиум.

След 30 години психиката се променя към един зрял човек и за това трудно ще излезе и свири срещу други. А пък вече свиренето пред  жури, в много отношения, вече самата му зрялост му служи като спирачка, за да каже, „Разбирам, хубаво, ама, тези, които ме слушат с какво са повече от мен! И защо трябва да се явявам?” След 30 години един музикант вече намира себе си и работното си място.  Лично, ако ме питаш не обичам да журирам. Журирането означава и дисквалификация на не чак толкова добри. Зад  всяка дисквалификация стои една човешка личност. Може и в момента да е в по-лоша форма, а се е трудил. Човек с лека ръка може да промени съдбата на един човек.

Конкурсът „Лист-Барток”/ Гала концерт на 6-я клавирен конкурс, 5 дек. 2011г., Концертна зала на НМА „проф. П.Владигеров”/ не е лесен конкурс. Възрастта не трябва да пада много. Днес има гениални деца,  които свирят всякакви технически трудни произведения на все по-малка възраст. Лист и Барток са два гениално сложни стила, образа и трудно се асимилират от най-малките. В първите две издания /конкусът е от  1989г/ участвах, като имам  ІІ награда. Тогава първите три издания се състояха в залата на Унгарския културен институт, до 91 г.. След това вече 95-а г.бяха в Академията, защото нямаха зала в Унгарския културен институт. Той е въплъщение на целия този горд и независим унгарски дух, който особено много доказва през средата на ХІХв. независимост, дори в тези унгарски рапсодии, свободолюбието и достойнството на тази нация се чува и в каденците и в бързите дялове. Балаж Соколай е председател на журито, с изключение на  2006, когато имаше турне в Далечния Изток. Той със завидна лекота покрива технически трудните пасажи и звукова мощ.

На конкурсите за деца до 15 годишнина възраст, за първите  възрастови групи е подходящо да има Бах, сонати, етюди, които могат да  разкрият таланта им. Мисля, че призванието на един музикант е да свири. Научната работа е за музиковедите.

БС: Изпълнителите не са ли по-близо до интерпретаторските проблеми? /Ростислав Йовчев участва в семинар по клавирен съпровод с доклад на тема  ПРОБЛЕМИ НА КЛАВИРНИЯ АКОМПАНИМЕНТ ВЪВ ВОКАЛНИЯ ЦИКЪЛ   “КРЪГЪТ НА ПЕСНИТЕ” оп.39 ОТ РОБЕРТ ШУМАН  ПО СТИХОВЕ НА АЙХЕНДОРФ, участие в конференция по случай 50 годишнината на НУИ “П.Пипков”-Плевен, с доклад ”МЕТОДИЧЕСКА НАСОЧЕНОСТ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПИАНО  В ТЕОРЕТИКО-КОМПОЗИТОРСКИЯ И ДИРИГЕНТСКИ  ФАКУЛТЕТ НА НАЦИОНАЛНАТА МУЗИКАЛНА АКАДЕМИЯ ”ПРОФ.ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ”,  СВЪРЗАНА СЪС СПЕЦИФИКАТА НА ОБУЧЕНИЕТО, КАКТО В ТРАДИЦИОННИТЕ, ТАКА И В НОВООТКРИТИТЕ СПЕЦИАЛНОСТИ ВЪВ ФАКУЛТЕТА”, участие в научна конференция-дискусия, организирана от НУ и секция “Музиколози” към СБК с доклад: КЛАСИЧЕСКАТА МУЗИКА И НЕЙНОТО ОЦЕЛЯВАНЕ В БЪЛГАРИЯ В НАЧАЛОТО НА 21 ВЕК – ВЪЗМОЖНО ЛИ Е?, публикация в годишния алманах (2010) на НМА “П.Владигеров” на тема “За някои характерни ансамблови проблеми в 4-и концерт за пиано и оркестър от П.Владигеров”  и участие като солист на Варненската филхармония на 23 октомври 2009г. с диригент Станислав Ушев –  за първи път във Варна е изпълнен Концерт №4 от Панчо Владигеров,  участие в научния семинар по клавирен съпровод “Класично и романтично”, състоял се в АМТИИ – Пловдив на 6 и 7 ноември 2009г., доклад “ За някои  технически и ансамблови проблеми при клавирния акомпанимент на 1 част на 2 цигулков концерт от Панчо Владигеров”,  който е публикуван в специална книжка, многобройни публикации на рецензии за концерти в сп.  “Музикални хоризонти”/

РЙ: Когато един изпълнител музикант пише за музиката, то това трябва да е продиктувано от собствената му изпълнителска практика. За съжаление новият закон, който се прие и се отнася до  новите академични степени и звания изисква  дори от младите да имат докторантура, за  да продължат нагоре. Мисля, че за тях в нашата професия най-важното е  да трупат репертоар, да  творят на сцената максимално. Тогава те получават онова, което е най-важно за музикантската професия- изпълнителския опит и вникването в сложната проблематика на стиловете. Вместо това, те са задължени от новите изисквания да седнат и  пишат във времето, когато имат най-малко опит като интерпретатори. Да не говорим, че има музиканти, на които словото не е най-силното им качество. Значи ли това, че не могат да бъдат преподаватели? Ако е ярък изпълнител и същевременно с качества на енергичен и компетентен педагог, трябва ли  да бъде задължаван да защитава докторантура, писането на която отнема много време и средства?

Този закон за развитие на академичния състав бе приет с много забележки, но никоя от тях не се отнасяше до спецификата на музикантската професия. Въведе се единен стандарт който само от юридическа гледна точка е правилен. В практическото му приложение обаче, много скоро ще излезат проблемите.

Но тъй като културата е в периферията на сегашните управляващи, те едва ли ще се засилят да ги огледат. Отделно от това, че реално има много преподаватели на длъжност “доцент”, които по старите изисквания за музикантите бяха я добили на основание тяхната активна и международно призната концертна дейност. Тези високо квалифицирани музикални изпълнители трябва тепърва да пишат докторантури за да получат една абсолютно полагаща им се титла “професор”. А много от тях са чакали повишението от доцент към професор в продължение на много години и причината да не станат е често пъти чисто административно-финансова, съдържаща се в лайтмотива на последните 20 години- “Няма пари”.

БС: Защо съществува държавата, ако не отделя пари за тези неща, като се успокоява, че за болниците няма. А за култура говорим? /Педагогическа дейност: участие на студенти от класа на доц. Р.Йовчев в семестриалните концерти на катедрата, концерт на класа по пиано с пиеси от Ф.Лист, във връзка с 200 години от рождението на композитора, доц. Р.Йовчев е поканен да води майсторски клас и концерт в Държавната Консерватория Хаджеттепе, Анкара/

РЙ: Заслужава си да се обмисли финансово и  самия труд. Евентуално след 5-6 години заплатата ще се вдигне със 100 лева. Това е гавра! Тази гавра се отнася и за сегашната пенсионната реформа. Вдигат възрастта за да получиш евентуално 5-6 лв когато се пенсионираш. Важна е  спецификата на музикантската професия. Един от най-големите абсурди е ,че се гледа през пръсти, особено на отчитането на спецификата на класическата музика.

Боряна Статкова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*