10th Mar2013

Братя Тавиани с Наградата на София за цялостен принос към киноизкуството

by Черно и Бяло

Паоло Тавиани  получи лично наградата

 Носителят на „Златна мечка” 2012

„ЦЕЗАР ТРЯБВА ДА УМРЕ” –

италианска гала на фестивала

17-ият София Филм Фест, съвместно с Италианския културен институт, достави удоволствието на българската публика  да се докосне до легендата на италианското кино, режисьора Паоло Тавиани, и съпругата му, художникът по костюмите Лина Нери Тавиани.

Днес в Дома на киното бе представена лентата “Цезар трябва да умре” на прес прожекция, след която критици, журналисти и киномани се срещнаха

с прочутия режисьор Паоло Тавиани, и съпругата му.

Режисьорската дейност на братя Тавиани, осъществявана „на 4 ръце” през последните 50 години, е почти уникален случай в историята на киното, довел до създаването на 22 творби, отличени с много международни награди от Кан, Берлин и Венеция до Монреал, Москва и много други престижни фестивали.

Виторио (1929) и Паоло (1931) Тавиани са родени в малко село в Тоскана. Следват изкуство в Университета на Пиза, а след това се насочват към киното, повлияни от срещата си с неореалистичната драма „Пайза” на Роберто Роселини. През 1954 г. братята снимат първия от 7 документални филма – „Miniato, luglio ’44”, разказ за избиването на част от жителите на родното им село от нацистите. Игралният им дебют „Un uomo da bruciare” се появява през 1962 г., с Джан Мария Волонте в първата си главна роля.

Остри и безпощадни наблюдатели на промените, които разтърсват и формират италианското общество, Паоло и Виторио Тавиани преплитат в творчеството си история, психологически анализ и лиризъм, подчертан от въздействащата музика на Никола Пиовани, която превръща филмите им в кинематографични опери, където мечтите и реалността са тясно свързани.

С „I fuorilegge del matrimonio” (1963), в който участват Уго Тоняци и Ани Жирардо, режисьорската двойка създава една сладко-горчива комедия по темата за развода, а  първият голям международен успех им носи „Алонзанфан” (1974) – поглед към Италия в годините след Наполеон и провала на избухналите революционни вълнения. През 1977 г. се заемат с разказа за суровата съдба на сардинско момче, отглеждано с рядка бруталност от баща си овчар. Историята от „Баща господар” придизвиква бурни дискусии в Кан, но и спечелва журито до степен да му бъде присъдена „Златна палма”. Темата за войната, пречупена през призмата на детството, продължава да вълнува братя Тавиани и в „Нощта на Св. Лаврентий” (1982), който получава Специалната на града на журито в Кан.

Една от най-знаменитите режисьорски двойки в киното подхожда към социалните и политическите проблеми на своето време от поетична, а не от философска гледна точка, с помощта на алегорията в отминали и бъдещи времена. Утопията е едновременно есенцията на тяхната работа и фундаменталната връзка, която киното им поддържа с реалния свят. Едва ли е възможно да се опише как братя Тавиани си разделят задачите по време на снимки. При представянето на „Баща господар” в Кан, един от двамата, отговаряйки на въпроса на журналист, дава едно шеговито обяснение: „Ние сме като капучиното… Трудно е да се каже къде свършва кафето и къде започва млякото!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*