„СОФИЙСКИ СОЛИСТИ”, СГХГ, 25.01.2013г
Софийска градска художествена галерия представя на 25.01.2013г от 18:00 часа концерт на камерен ансамбъл “Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров и солист Ива Йотова.
Програма
Арканжело Корели – Кончерто гроссо оп.6 № 2
Части: Presto – Allegro
Dllegro
Grave
Allegro
Джовани Перголези – Две арии из „Стабат матер”
„Cujus animan gementem”
„Vidit suum dulcem natum”
Франческо Риналди – ария из оп. „Арминио”
„Bence sia nei”
Части: Allegro
Menuetto
Prestissimo
Части: Preludium
Andante espressivo
Scherzo
Marcia
Ива Йонова-сопран е родена във Велико Търново. Средното си образование заваршва с пълно отличие в музикалното училище „Веселин Стоянов”-гр.Русе, в класа по оперно пеене на Катрин Емилова и Георги Делиганев. От 1991 до 1996 година учи оперно пеене и музикална педагогика в ДМА”Панчо Владигеров”-гр.София. Дипломира се с пълно отличие . Следват специализациите в Университета за музикално и театрално изкуство гр.Виена (Австрия) и гр.Нюрнберг (Германия). Ива Йонова участва в редица международни майсторски класове при известни оперни певци и педагози като проф.Маргарита Лилова, проф.Едит Вийнс, проф.Силвия Гещи, проф.Клаудия Едер, проф.Зигфрид Йерусалем и Томас Хемпсън. От 2008-а година е приета с конкурс сред повече от 500 кандидати в Международното Студио за Белканто във Виньола, където и до днес работи със световноизвестната оперна звезда Мирела Френи.
Ива Йонова дебютира през юни 1995-та година в ролята на Бастиена в „Бастиен и Бастиена”(В.А.Моцарт) с Мюнхенска Филхармония в Бад Вийсзее.
Участва в редица международни певчески конкурси: 3-та награда при „1-ви международен конкурс за оперета и мюзикъл ”Мими Балканска”-(София 1997); Специалната награда на „16-ти международен конкурс Ерика Кьот” в Нойщат ан дер Вайнщтрасе (1999) и специалната награда на „1-ви международен конкурс за оперета-Хайнрих Щрекер, Виена (2001). През юни 2008-ма Ива Йонова печели специалната награда за най-добро оперно изпълнение на „1-ви международен конкурс „Музика Виена-2008”,където следващата година става почетен член на журито.
Ива Йонова участва в редица международни фестивали : Екс ан прованс (Франция), Хелзинки (Финландия) ,Виенски музикани седмици (Австрия) , Бароковия фестивал „Амброне” (Франция) ,Моцартов фестивал Премено (Италия). Пее с оркестри като Мюнхенска Филхармония, Софийска Филхармония, Филхармония-Райнланд-пфалц, Ниедеростерайхишен Тонкюнстлерн-Австрия, Млади Виенски Филхармоници и др.
В репертоара на певицата влизат ролите на Констанца в „Отвличане от сарая”; Памина и Първа дама във „Вълшебната флейта”; Фиордилиджи в „Така правят всички жени”; Донна Анна и Донна Елвира в „Дон Жуан” (Моцарт); Мими в „Бохеми” и Чо-чо-сан в „Мадам Бътерфлай”(Пучини); Леонора в „Трубадур” (Верди) ; Калисто в едноименната опера на Франческо Кавали; Електра в „Идоменей”(Моцарт); Хермия във „Фери куин” (Пърсел); Антония в „Хофманови разкази” (Офенбах); Агате във „Вълшебният стрелец” (Вебер), Оксана в „Черевички”на Римски-Корсаков.
От 2002 до 2008 година певицата е ангажирана като солистка в Щатсопера Майнинген (Германия),където прави над 30 роли. През месец април 2008 Ива Йонова участва с огромен успех като Арминио в едноименната опера на Франческо Риналди,поставена за първи път на европейска сцена и издадена на компакт диск.
Репертоарът и на концертна певица включва творби от Бах (Магнификат, Йоханес-Пасион, Матеус-Пасион); Хайдн(Сътворението),Моцарт(Екзултате-юбилате, Реквием, Коронационна меса); Бетховен(9-та симфония); Перголези(Миса романа и Стабат матер); Хендел (Израел в Египет, Месия); Брамс (Немски Реквием), Шостакович (Сватба), Менделсон (Елиас), Малер (4-та Симфония).
Ива Йонова гастролира в : Италия, Германия, Австрия, Белгия,Франция, Люксембург, Финландия, Швеция, Швейцария, Словения, Сърбия, Македония, Япония, Канада, Унгария, Испания, Португалия.
Певицата записва за баварското радио песни от Шуберт и Брамс.
Особена чест за нея е получаването на наградата за „Най-добър млад артист на годината-2006” през юбилейната 175-та година от създаването на Щатсопера Майнинген.
През 2009 е удостоена със званието „Почитен член на Щатсопера Майнинген”. Същата година записва компакт диск с оркестъра на Българското радио под диригентството на покойния Методи Матакиев.
Май 2010 е поканена от Зигфрид Йерусалем за ролята на Електра от „Идоменео” на Моцарт в Германия и за Лиза в „Страната на усмивките”на Лехар. Последното и участие в ролята на Розалинда я представя на европейско турне заедно със солисти от Виенската Щатсопера и Народна опера. На сцената на Варненска Опера 2011/2012 година певицата се педставя с две нови роли- Виолета Валери (Травията/Верди),както и с ролята на графиня Адела в поставената за първи път в България росиниева опера- „Граф Ори“.През 2012 година записва заедно с тенора Христофор Йонов популярни арии и дуети от свтовната оперетна литература.Предстои издаването на диска и представянето му във Виена. През същата година певицата е наградена от министерството на културата на република България с престижната награда за принос в развитието и популяризирането на българската култура.
Преди седмица, 15 януари 2013 година, Ива Йонова дебютира с голям успех в Златната зала на Музикферайн Виена с Верди –Реквием.
Шведският композитор Даг Вириен /1905 – 1986/ печели държавна стипендия след завършването на Стокхолмската консерватори През 1932 заминава в Париж, където учи при руския композитор, критик и музикален писател Леонид Сабанеев. Запознава се със Стравински и попада под силното влияние на неговата музика, както и на Прокофиев, а Онегер е сред най-въздействалите му композитори още в Швеция, когато за първи път чува ораторията „Цар Давид”. В развитието си Даг Вириен се движи от привлекателността на неокласицизма до откровено комерсиалната музика (участва в Евровизия през 1965 г.). Пределна яснота и майсторство в изграждането на формата в рамките на тоналната музика са отличителните черти на неговото творчество. Твърдял, че първото му желание е да развлича и доставя удоволствие, като създава приятна за слушане „модерна” музика. Към средата на 40-те, не без въздействието на Сибелиус, стилът му става много по-сериозен и задълбочен. Това особено проличава в най-известното му произведение – Серенада за струнен оркестър в Сол мажор /1937/. Написана е за Стокхолмския камерен оркестър. Бавната част се отличава с дълбина и впечатляваща кулминация, Жизнерадостният ритъм на творбата ознаменува едно закачливо Скерцо и сигнален Финал.