23rd Jan2013

„СОФИЙСКИ СОЛИСТИ”, СГХГ, 25.01.2013г

by Черно и Бяло

Софийска градска художествена галерия представя на 25.01.2013г от 18:00 часа концерт на камерен ансамбъл “Софийски солисти” с диригент Пламен Джуров и солист Ива Йотова.

Програма

Арканжело  Корели – Кончерто  гроссо  оп.6  № 2

Части: Presto – Allegro

 Dllegro

Grave

Allegro

Джовани Перголези – Две арии из „Стабат матер”

Cujus animan gementem”

„Vidit suum  dulcem natum”

Франческо Риналди – ария из оп. „Арминио”

„Bence sia nei”

 

Феликс  Менделсон – Симфония за струнен оркестър № 6

Части: Allegro

Menuetto

Prestissimo

Даг Вириен – Серенада оп. 11  /първо изпълнение/

Части: Preludium

Andante  espressivo

Scherzo

Marcia

Георг Фр. Хендел – “Rejoice, greatly, o doghter of Zion”

Ива Йонова-сопран е родена във Велико Търново.  Средното си образование заваршва с пълно отличие в музикалното училище „Веселин Стоянов”-гр.Русе, в класа по оперно пеене на Катрин Емилова и Георги Делиганев.  От 1991 до 1996 година учи оперно пеене и музикална педагогика в ДМА”Панчо Владигеров”-гр.София. Дипломира се с пълно отличие . Следват специализациите в Университета за музикално и театрално изкуство гр.Виена (Австрия) и гр.Нюрнберг (Германия).  Ива Йонова участва в редица международни майсторски класове при известни оперни певци и педагози като проф.Маргарита Лилова, проф.Едит Вийнс, проф.Силвия Гещи, проф.Клаудия Едер, проф.Зигфрид Йерусалем и Томас Хемпсън. От 2008-а година е приета с конкурс сред повече от 500 кандидати в Международното Студио за Белканто във Виньола, където и до днес работи със световноизвестната оперна звезда Мирела Френи.

Ива Йонова дебютира през юни 1995-та година в ролята на Бастиена в „Бастиен и Бастиена”(В.А.Моцарт) с Мюнхенска Филхармония в Бад Вийсзее.

Участва в редица международни певчески конкурси: 3-та награда при „1-ви международен конкурс за оперета и мюзикъл ”Мими Балканска”-(София 1997); Специалната награда на „16-ти международен конкурс Ерика Кьот” в Нойщат ан дер Вайнщтрасе (1999) и специалната награда на „1-ви международен конкурс за оперета-Хайнрих Щрекер, Виена (2001). През юни 2008-ма Ива Йонова печели специалната награда за най-добро оперно изпълнение на „1-ви международен конкурс „Музика Виена-2008”,където следващата година става почетен член на журито.

Ива Йонова участва в редица международни фестивали : Екс ан прованс (Франция), Хелзинки (Финландия) ,Виенски музикани седмици (Австрия) , Бароковия фестивал „Амброне” (Франция) ,Моцартов фестивал Премено (Италия). Пее с оркестри като Мюнхенска Филхармония, Софийска Филхармония, Филхармония-Райнланд-пфалц, Ниедеростерайхишен Тонкюнстлерн-Австрия, Млади Виенски Филхармоници и др.

В репертоара на певицата влизат ролите на Констанца в „Отвличане от сарая”; Памина и Първа дама във „Вълшебната флейта”;  Фиордилиджи в „Така правят всички жени”;  Донна Анна и Донна Елвира в „Дон Жуан” (Моцарт); Мими в „Бохеми” и Чо-чо-сан в „Мадам Бътерфлай”(Пучини); Леонора в „Трубадур” (Верди) ; Калисто в едноименната опера на  Франческо Кавали;  Електра в „Идоменей”(Моцарт); Хермия във „Фери куин” (Пърсел); Антония в „Хофманови разкази” (Офенбах); Агате във „Вълшебният стрелец” (Вебер), Оксана в „Черевички”на Римски-Корсаков.

От  2002 до 2008 година певицата е ангажирана като солистка в Щатсопера Майнинген (Германия),където прави над 30 роли. През месец април 2008 Ива Йонова участва с огромен успех като Арминио в едноименната опера на Франческо Риналди,поставена за първи път на европейска сцена и издадена на компакт диск.

Репертоарът и на концертна певица включва творби от Бах (Магнификат, Йоханес-Пасион, Матеус-Пасион); Хайдн(Сътворението),Моцарт(Екзултате-юбилате, Реквием, Коронационна меса); Бетховен(9-та симфония); Перголези(Миса романа и Стабат матер); Хендел (Израел в Египет, Месия); Брамс (Немски Реквием), Шостакович (Сватба), Менделсон (Елиас), Малер (4-та Симфония).

Ива Йонова гастролира в : Италия, Германия, Австрия, Белгия,Франция, Люксембург, Финландия, Швеция, Швейцария, Словения, Сърбия, Македония, Япония, Канада, Унгария, Испания, Португалия.

Певицата записва за баварското радио песни от Шуберт и Брамс.

Особена чест за нея е получаването на наградата за „Най-добър млад артист на годината-2006” през юбилейната 175-та  година от създаването на Щатсопера Майнинген.

През 2009 е удостоена със званието „Почитен член на Щатсопера Майнинген”.  Същата година записва компакт диск с оркестъра на Българското радио под диригентството на покойния Методи Матакиев.

Май 2010 е поканена  от  Зигфрид Йерусалем за ролята на Електра от „Идоменео” на Моцарт в Германия и за Лиза в „Страната на усмивките”на Лехар. Последното и участие в ролята на Розалинда я представя на европейско турне заедно със солисти от Виенската Щатсопера и Народна опера. На сцената на Варненска Опера 2011/2012 година певицата се педставя с две нови роли- Виолета Валери (Травията/Верди),както и  с ролята на графиня Адела в поставената за първи път в България росиниева опера- „Граф Ори“.През 2012 година записва заедно с тенора Христофор Йонов популярни арии и дуети от свтовната оперетна литература.Предстои издаването на диска и представянето му във Виена.  През същата година певицата е наградена от министерството на културата на република България с престижната награда за принос в развитието и популяризирането на българската култура.

Преди  седмица, 15 януари 2013 година,  Ива Йонова дебютира с голям успех в Златната зала на Музикферайн Виена с Верди –Реквием.

Шведският композитор Даг Вириен /1905 – 1986/  печели държавна стипендия след завършването на Стокхолмската консерватори През 1932 заминава в Париж, където учи при руския композитор, критик и музикален писател Леонид Сабанеев. Запознава се със Стравински и попада под силното влияние на неговата музика, както и на Прокофиев, а Онегер е сред най-въздействалите му композитори още в Швеция, когато за първи път чува ораторията „Цар Давид”.  В развитието си Даг Вириен се движи от  привлекателността на неокласицизма до откровено комерсиалната музика (участва в Евровизия през 1965 г.). Пределна яснота и майсторство в изграждането на формата в  рамките на тоналната музика  са отличителните черти на неговото творчество. Твърдял, че първото  му желание е да развлича и доставя удоволствие, като създава приятна за слушане „модерна” музика. Към средата на 40-те, не без въздействието на Сибелиус,  стилът му става много по-сериозен и задълбочен. Това особено проличава в най-известното му произведение – Серенада за струнен оркестър в Сол мажор /1937/. Написана е за Стокхолмския камерен оркестър.  Бавната част се отличава с дълбина и впечатляваща кулминация, Жизнерадостният ритъм на творбата ознаменува едно закачливо Скерцо и сигнален Финал.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*