05th Dec2012

„Между небето и земята” развълнува децата и най-възрастните

by Черно и Бяло

Дора Милева  има две страсти науката и поезията

Поезията и любовта между хората  вдъхнови  жителите на столичния комплекс „Яворов” малко преди Денят на будителите. Гост на Народно читалище”Димчо Дебелянов-1960” бе д-р Дора Ангелова Милева, автор на редица стихосбирки. „Между небето и земята” е последната, която привлече вниманието на носителите  на духовното и на ценителите на мерената реч.

Поетесата пише от малка, но заради самокритичното ѝ отношение към собствените ѝ творби,  много години не е публикувала. Активно започва през 90-те години. Първата й стихосбирка „Думи неказани” излиза през 1994г, следват”Политнала към слънцето”-2002г,”Аз пак ще се родя”–2006г,”Приживе” – 2009г и „Между небето и земята” – 2011г. Автор е на стихотворения на руски език отпечатани в Русия. През годините Дора Милева не е останала безразлична към децата. На тях е посветила стихове и сценарий за музикална пиеса”Песни пролетни за птички, и за вас, деца,за всички”. Последната година е сътворила „Разкази за животните”.

Дора Милева има интересна творческа и житейска съдба. По професия е биолог и доктор по биология. Доста години е провеждала семейна генетична консултация. Казва,че науката не е пречка нейният творчески дух да витае и да дава своите плодове. За това заявявя, че има две страсти – науката и поезията.

В семейството на Дора още от детска възраст се чуват стихове на различни езици, музикални изпълнения на цигулка. Милева е критична към днешното консуматорско общество.  Затова пише „Реквием за 20-ти век”. Според авторката добротата включва толерантност, разбирателство, изключва завистта и равнодушието.

Пред своите почитатели Милева не скри,че изпитва отговорност към белия лист. С голяма любов се върна към последната си стихосбирка и пред почитаталите си в читалището прочете „Белият лист”, „Черно и бяло”, „Младостта и старостта”.

Характерната ѝ слабост към импресиите е подтикната от живата природа и невероятните й красоти.

Третокласниците от клуба за Художествено слово към читалището бяха особено впечатлени от увлекателният разказ на Дора за поезията, за изконните цености, за отминалите спомени и днешните промени в човешкото мислене. Възпитаниците на читалището бяха любопитни да научат повече за историята на България. Дора Милева рецитира стихотворението „Трети март пред паматника на опълченеца”, „Орехът в двора на Баташката църква”,”Никога вече война”,”Измръзнала бреза”,”Писмо в бутилка”. Тя ни върна към славното минало на българина и ни накара да настръхнем пред действителността от времето на турското робство и жертвите на майките и героите в Батак.

Днес Дора Милева е горда майка със своят син, който е ветеринарен лекар,но е страхотно привързан към поезията и музиката. Тя сподели, че един от най-трудните периоди е раздялата й със своя съпруг, когато е бил болен и трябвало  да се прости с него. „Не ме оставяй” посвещава на него.

По време на представянето на книгата, една от нейните почитателки Вера Танева изрази мнение,че стихотворенията са изпълнени с финес и прекрасни думи, че се четат с лекота и липсва фалш.

Милева се обърна към подрастващите да не престават да пишат и да творят. Да бъдат трудолюбиви и да участват в литературни конкурси. Тя предложи и своята помощ като човек на перото.

В края на творческата среща Дора Милева получи покана да бъде отново гост на читалището. За да може родната поезия и литература да радва поколенията.

Миглена Иванова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*