11th Dec2018

Проф. Соня Рув: Той изгради мост за култура между държавите

by Черно и Бяло

Когато се докоснеш до една легенда, чувството е за цял живот, и то се пренася върху всички, които са били близки и свързани с нея. Личности като Петър Увалиев завинаги остават с сърцата. И то е така по право не само защото са хора на духа, а и за това,че са заели достойно място в олтара на будителите. Тези дни се навършват 20 години откакто майсторът на изящното българско слово не е между нас. 

По този повод сайтът на СБЖ се свърза с неговата съпруга в Лондон проф. Соня Рув, която даде интервю. Със Соня разговаряме на български език, който тя говори много симпатично.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Не остана безразлична и дъщерята на Петър Увалиев и Соня Рув – Мила, която пожела да сподели с читателите на сайта ни какво е за нея нейният баща:    

„Не мога да повярвам, че  вече 20 години Великият Пиер Рув, Петър Увалиев, не е сред нас. Той беше най-добрият баща, приятел, слушател … понякога спорещ, но голям човек!
Бях толкова щастлива, че го познавах през 25-те години, които бяхме заедно. Много се шегувахме и той ми разказа най-добрите истории.
Много е тъжно, че вече го няма, за което всички тъжим, но най-вече аз и майка ми. Мисля за него всеки ден, но знам, че той ни гледа отнякъде и това ме кара да се усмихвам!
Винаги ще го обичам и ще пазя в сърцето си най-хубавите спомени за него!“

След тези толкова сърдечни думи на вашата дъщеря, г-жо Рув, Ви казвам „Добър ден“ от София. Как сте?

Благодаря ви! Много съм добре и се радвам винаги, когато имам възможност да говоря с приятели от България.  И ако ми позволите, ще започна разговора си така, както започваше и Петър Увалиев навремето своите радиоразговори: „Пред микрофона е Соня Рув, вдовицата на Петър Увалиев. На 11 декември отбелязваме 20 години от смъртта на Петър“.

Вече 20 години откакто Петър Увалиев не е сред нас. С времето още по-силно чувстваме какво беше – и продължава да е! – за всички нас тази изключителна личност – като висок нравствен  и интелектуален пример. Кои според вас са най-ценните му качества, които никога не бива да забравяме?

Това са двайсет години без него, но с времето все още го чувстваме сред нас, а и спомените за тази изключителна личност са безброй много. Той беше блестящ дипломат и интелектуалец. Според мен неговите най-ценни качества бяха етичността, честността, правдивостта и хуморът.

Какво според вас трябва да направим, особено медиите, та младите българи  в днешното наше толкова забързано и подчинено на модерните технологии време да открият за себе си богатствата на неговия дух и пример, да почувстват като свой необходим съвременник Петър Увалиев и да  потърсят помощ и подкрепа в неговите трудове и живот?

Медиите са винаги много силни само тогава, когато не са терен на фалшиви новини, а като мен да препоръчват на младите си читатели не само своите анализи и размисли, но и други мнения. Макар днес младите повече да са във фейсбук и ползват днешните технически постижения, трябва винаги да проверяват фактите, а не да се доверяват  на фалшивите новини, да се отнасят балансирано към различните мнения. Ще ви посоча уебмайстора на сайта на фондация „Петър Увалиев“, един съвсем млад човек, който е много добър пример за това.

Но да се върна към въпроса ви. За Петър Увалиев мога да кажа, че беше голям българофил. И винаги беше верен на духа си. И си мисля,че младите трябва, а и могат да научат несамо от това мое интервю,но и от написаното от самия него, кой беше той. Неговите книги, публикуваните му беседи, четени по БиБиСи. Но според мен той винаги ще бъде пример на един голям българин, останал си такъв, независимо че живя много години в Англия.

Споделяли сте пред мен,че често сте го чували да повтаря, че никога не е забравял и отхвърлял обичаната си България, въпреки трудностите и изпитанията, които е преживял. Смятате ли, че днес пак би казвал това?

Да, той никога не забрави България и винаги я е носил в сърцето си.

Какво беше за него журналистиката – професия, призвание, кауза? И какво се стремеше да постигне чрез нея?

За Петър Увалиев журналистиката беше три неща – професия, призвание и кауза. Професия, защото всяка седмица той изнасяше петминутна беседа по БиБиСи на културна тема,които вече са събрани в първи том на неговите събрани съчинения. Призвание – това беше желанието му да изследва културни теми, сред които творчеството на Шекспир, Търнър и други. А каузата му беше свързана пак с идеята за балансиране в журналистиката. За него журналистиката беше много важна, защото думите трябва да бъдат чути.

А как се живее с такава богата и сложна личност като Петър Увалиев?

Той беше наистина една много богата и сложна личност. Всичко, което знам за историята, културата и езика на България, го научих от него, макар че  ми беше забранено да правя грешки. С една дума аз, която не знаех нищо за България, го научих благодарение на него. Беше мой редактор и коректор. Е, разбира се, понякога имахме и спорове.

Неговият хумор, учтивостта му, мекотата, неговата възможност да играе с думите, всичко това ме впечатли. Петър говореше не само английски, но и френски, италиански, руски, сръбски…
Способността му да си играе с думите го караше да създава невероятни шеги.

Бяхме винаги заедно, дали на снимачната площадка или при приятели като Микеланджело Антониони. И трябва да ви кажа, че аз и Мила, дъщеря ни, край него бяхме като ученици.

Кой от неговите завети помните най-силно и той трябва да присъства в днешния живот на българина?

Петър беше човек, който винаги реагираше според ситуацията. Извличаше позитивното. Днес, според мен, младите българи трябва да работят активно за страната си. Той е направил много като писател, критик, журналист и продуцент – и за България, и за Англия. За него може спокойно да се каже, че беше мост за култура между двете страни.

Розалина Евдокимова
Снимки Иван Василев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*