16th Oct2018

Киномания 2017: Наблюдатели на магията. Триумфът на руското и френското кино

by Черно и Бяло

В пъстроцветната палитра на Киномания скъп подарък за очите и сърцето е руското кино. Дълбоко ценя и обичам филмите на необятната Рус, които наследиха мощните традиции на хуманното съветско кино, обновиха и съхраниха завещаните здрави основи и смело тръгнаха напред към модерните жанрове. С нетърпение чаках всяка една прожекция и радостно бях изненадана от пълните салони с интелигентна и чувствителна публика.  Най-вече от спонтанната реакция на „Pro любов. Само за възрастни”. Наскоро тръгва на големия екран, от 19 януари, ето защо започвам с тази комедийна антология с главен герой Любовта. А продуцентът с  умелото си дарование обединява пластичния замисъл и осмисленото екранно време. Това е режисьорът, когото не можем да забравим – Анна Меликян – коя е всъщност тя и с какво ни завладя и покори някога… С удоволствие припомням моето интервю, взето  преди време за БНР.

На показания в Международната конкурсна програма „Русалка” на 12 София филм Фест бе присъдена Голямата награда за най-добър филм. Призът се дава на Анна Меликян за постижения в режисьорското майсторство, кинематографията, разкадровката, актьорската игра и заиграването с енергията и измислицата.

Около Анна Меликян нямаше навалица от журналисти и фоторепортери. Беше минала само първата прожекция на филма ѝ, след пресконференцията някак си  беше се усамотила, скромно и с желание прие поканата да разговаряме на руски. Независимо, че това е вторият ѝ игрален филм, „Русалка” притежава всички качества на истински доброто кино: изключителен сценарий, уверена режисура и превъзходен визуален стил. Преди интервюто Анна Меликян сподели: “Не знам защо го заснех, нямах мотиви, сама  написах сценария, при мен идеите идват някак си непонятно, изведнъж – така се роди тази история.”

Режисьорът създава атмосфера… Живяла някога край морето Русалка на име Алиса. Тя оставяла живота да минава край нея, без да се бори, по своему протестирала, но се примирявала с променящите се условия и исторически събития. Единственото необикновено нещо при нея била дарбата да сбъдва желания. Когато се озовала не в страната на чудесата, а в метрополиса Москва, късметът ѝ се усмихнал. Сред асфалтовата “джунгла”, сред огромните реклами и  билбордове, сред пробляскващите разноцветни светлини, тя срещнала човек с кръст на гърдите, на който пишело спаси и закриляй”. Алиса погледнала младия мъж и животът й се променил завинаги… Изгубилата се Русалка искала да открие любовта и да помогне на всички да я намерят. Тази романтична история показва мечтите на героинята. Майсторски замислена и брилянтно заснета, това е модерна вълшебна приказка за въображението на едно момиче, изпълнена със сюрреалистичен хумор.

МЕ: Да започнем с получените вече награди досега?

АМ: Да, наистина не са толкова много, но за мен са значими. Навярно за мен изключително важен е призът от Сънданс- 2008 година за режисура- това е професионално признание, за първи път получих такова високо отличие. Има награда за на най-добра актриса на Маша Шалаева на Кинотавър-2007 в Сочи;  ние бяхме отбелязани от критиката, на Берлинския фестивал ни беше присъдена наградата на ФИПРЕСИ. И това също е много приятно.

Защо направихте “Русалка” – и коя всъщност е тя, героинята на филма? Наблюдавам женските съдби на този София Филм Фест.

Тогава- направо по темата. В действителност имаме женско кино, главната героиня е младо момиче. Защо направих  филма, това е сложно- аз просто избрах в огромния мегаполис една девойка и разказах нейната история. По принцип всеки човек може да разкаже всякаква история, тъй като мегаполисът е огромен, той е интересен  с това,че в него съществуват различни планети, различен начин на живот; можеш да разкажеш  ето тази история, можеш и друга. И не знам по каква причина, не ми е ясно защо това момиче ми беше интересно, съдбата на крехката необикновена девойка, дошла от малкия град. Попаднала в мегаполиса- лудия град, с друг ритъм на живот и съвсем различни ценности. Всичко е толкова несходно с нейната чиста и романтична душа, как тя оцелява в тази обстановка. Това ме вълнуваше и разказах нейната история.

Алиса някак си ми напомня  френското момиче Амели Пулен на Одри Тоту- тя беше възторжена и успя да оцелее. Вашата Русалка щастлива ли е, намери ли това, което търсеше?

Това е сложен въпрос, тъй като за хората, които не са гледали още филма, не искам да разкривам финала. Затова пък ще кажа, че краят на този филм е  много неочакван. И ще добавя, че тя е изпълнила своята мисия, това, за което е била родена въобще на този земя.

Ето го и глобалното космополитно осмисляне на “Русалка”- защо сме дошли на този свят и изпълняваме ли своята задача тук, на земята.Въобще за женските съдби в киното, как върви този кинопроцес в Русия?

Струва ми се, че в Русия напоследък се появиха много жени режисьори и така се повиши вниманието към женските образи в киното. Защото режисьорът винаги разказва това, което му е близко , разбираемо; жените повече разказват като всеки режисьор за себе си- това е егоистична професия. Дали ще разказваш за космонавти или американци,  винаги разказваш за себе си. Вече има много филми, в които главните герои са жени и ето на вашия фестивал беше показан  “Пътешествие с домашни животни” на Вера Сторожева, “Александра” на Александър Сокуров. Така че интересът към съдбите на жените е голям.

Нека завършим с финала на “Русалка”, той е изненадващ, неочакван и все пак…тъжен ли е ?

Зрителите, които гледат кино, споделят такова едно мнение, че това е тъжен край, но емоционално той е светъл и хората не излизат тъжни, а напротив просветлени. Последният кадър от филма това е момичето, а то се смее.

Да, Алиса, русалката, се смее от огромен билборд с надпис “Луната е на всички”. Ще добавя – а любовта?!

После идва „Звезда”, вторият филм от замислената трилогия след „Русалка”, за третия- „Фея” ще стане дума накрая.

И моят обичан филм „За любовта”, представен на МФФ „Любовта е лудост”- Варна през 2016 г. и в Дома на киното по време на Седмица на руското кино. Подход към любовта на режисьор, който работи със зрителското подсъзнание, режисьор на неговото възприятие. За мъжете, за жените, за най-съществените неща в техните взаимоотношения в бляскаво изглеждаща Москва. Филмът е лекция за любовта, разглеждана от гледна точка на психологията и химията на взаимното привличане. Всичко това е разказано чрез няколко любовни истории за двойки, които са убедени, че отношенията им са по-специални и изключителни. Но най-стойностните са думите, казани от първата двойка: ” Да се прибираме вкъщи. Да си живеем живота.” А тези думи означават край на любовта. Но и начало на същото време.

Припомних важните ленти на Анна Меликян с множество награди,  за да проследя нейното творческо оптимизиране към модерното, динамичното кино.! В това своеобразно градивно развитие се появява „ Pro любов. Само за възрастни”. Филмът, продължение на споменатия касов „За любовта”, вече преминава извън границите на Русия и се превръща в универсално „обяснение в любов” . Колектив от талантливи режисьори, обединени от идеята,  създават оригинална комедийна атмосфера, стигаща до язвителен сарказъм и дори абсурд. Сега Анна е съсценарист и продуцент, а като режисьор е признато явление на руския кинонебосклон.

Шест новели разказват различни кратки истории за любовта – този път с фокус не как да я открием, а как да задържим любовта. Дали с добрина, дали с готвене, дали чрез сексуални практики или размяна на партньорите…

В ролята на водещ, коментиращ философски събитията, е знаменитият американски актьор Джон Малкович; в другите главни роли участват известни имена като Фьодор Бондарчук, Анна Михалкова, Ингеборга Дапкунайте, Гоша Куценко, Виктория Исакова, Равшана Куркова, Максим Матвеев. Не мога да забравя героинята на Анна Михалкова (знаем коя е, щерката на неповторимия Никита Михалков ); изумителна, с големите чисти очи, с прилежността и наивността си тя смайва зрителя, доверил се на проникновените й актьорски превъплъщения.

През 2017 г. Анна стана победителка на първия в историята конкурс да приза на кмета на руската столица „ За претворяване образа на Москва в киноизкуството”. Наградата на стойност 50 млн. долара й донесе филмът „Pro любов”.

Както обещах- новини за филма „Фея”, последният от трилогията; първите два са „Русалка” и „Звезда”. Въпреки нюансираната религиозна тема, сюжетът е съвременен. Действието се развива в наши дни, главният герой  е собственик на империя компютърни игри, създател на играта „Коловрат” (за прототип е послужил „Вещера”). Магическите елементи на играта ще бъдат вплетени като регресия- пътешествия в минали животи, които героят осъществява под хипноза. „Аз два пъти преминах това състояние по време написването на сценария”- уточнява Анна Меликян. В главната роля ще видим любимеца на  нежната половина Константин Хабенский. Неговият герой влиза в храма и вижда себе си в лика на Христос, нарисуван от великия Андрей Рубльов; и той започва да усеща духовна връзка с иконописеца. Бюджетът предвижда нетипичните за режисьорката 124 млн. рубли.

И още за талантливото явление Анна Меликян. Всяко нейно творение като режисьор, сценарист или продуцент изненадва, предизвиква и доказва, че киното забавлява и обогатява. Докоснала се до славата с повече от 40 филма, самобитната  кинематографистка ни убеждава, „че всяко кино- това е търсене на отговори, които е невъзможно да се намерят някога…”

Вече тръгна по екраните филмът на Валерий Тодоровски „Болшой”. Режисьорът изгражда персонажите си(изиграни от истински балерини ) с деликатната психологическа нюансираност, изследвайки в дълбочина  отношенията между Юлка(главната героиня), приятелката й и съперница Карина и тяхната безцеремонна учителка Белецка.

Самият режисьор описва идеята така: „Това е история за това как обикновен човек от дъното открива за себе си красотата. Това е сага, която започва в средата на 90-те години в малък провинциален град и завършва на сцената на Болшой театър, за който самите театрални работници казват: тази сграда не се нуждае от никого, а тя е нужна на всички“.

Преди зрителят да види и се възхити на безпределния мечтан скок на Юлия, понесена от вихъра на танца, младата балерина  преминава през саможертви, унижения, лишения. Филмовата изразност следва несломимата мечта на момичето, превърнало се в съзряваща  жена. Актрисата Маргарита Симонова извайва сложния емоционален образ на Юлка на фона на величествената прекрасна музика на П. И. Чайковски. Неслучайно филмът има 7 номинации за „Златен орел”.

Ежедневието на балерини, балетисти и въобще танцьори е сурово, трудът им къртовски. Желязна воля и още по- желязна палцова техника! Руснаците отколе се славят с безусловната си, неповторима, прочута в цял свят балетна школа. А тя се създава с времето и традициите на учители като Белецка. Истински се насладих на великолепното разгръщане на образа от голямата, отдавна известна Алиса Фрейндлих (моето поколение я запомни с вдъхновените роли в „Служебен роман”, „Анна и Командорът”, „Сталкер” ). И още една талантлива представителка на отминали години- Валентина Теличкина в ролята на Унтилова (Ех, каква секретарка направи в „Журналист” на Сергай Герасимов и как „кълвеше” буквите на пишещата машина…). Мили млади хора, жалко е, ако не сте успели да гледате някога или сега тези две перли на съветското и руско кино.

Завършвам с оценката и мнението на Саймън Фостър от „ Sereen Space”: „Едновременно забавен, тъжен, вдъхновяващ и сърцераздирателен, „Болшой” е безценно съкровище.”

Отново балерина…Различните филми на Андрей Учител винаги предизвикват спорове. Този път е заложил на непозволената любов в смутно време. „Матилда” се нарича новата лента на режисьора, в която има всичко- и балет, и дворцови интриги и прелом на епохата. Освен талант се изисква и дързост да посегнеш към такава историческа фигура- цар Николай II. „Матилда” разбуни духовете в Русия и доведе до множество забрани и актове на насилие от редица православни активисти, твърдящи, че филмът петни името на монарха, който е свален от власт по времето на Октомврийската революция от 1917 и убит от болшевиките, а после канонизиран за светец от Руската православна църква. Николай е наследник на руския трон, а Матилда Кшешинская- красива световноизвестна балерина от полски произход. Двамата изживяват краткотрайно приключение, която се превръща в страстна любов, посрещната от двора на владетеля с пълно неодобрение Когато бащата на Николай – император Александър III умира, синът му осъзнава, че свободата да обича когото иска, е приключила. Официалният период на траур още не е отминал, когато вдовицата на императора урежда брака на цар Николай с принцеса Аликс фон Хесен-Дармщад. Сред пищния разкош на смайващите естествени декори на Санкт Петербург, тази историческа драма показва една истинска любовна история, превърнала се в легенда. В главните роли видяхме германския актьор Ларс Айдингер и  надеждата на полското кино Михалина Олшанска(киноманите навярно я помнят от „Дъщерите на дансинга”- награда на Младежкото жури на 20-ия СФФ).  Била е избрана сред 300 кандидатки за образа  на Матилда. Очарователна и обаятелна, тя споделя, че доста трудно се е справила с танцуването „ Независимо, че това вече е трети филм, където играя танцьорка, този път ми беше трудно повече от всякога. Някак си бях уверена, че добре се престорвам, защото умея да танцувам, но в дадения случай това не сработи. Наложи се да правя всичко истински, в действителност. Все пак Кшешинская е била велика балерина и просто да имитираш танците не беше достатъчно. Нужно беше да извлека  всичките сто процента. Повечето па аз изпълнявах самостоятелно  и се надявам зрителят да оцени този артистичен труд.” Филмът е силно съпреживяване с героите и най-вече с великолепната Матилда!

Седма година се наслаждаваме и възторгваме на Фестивала на френския филм. Следовниците на Братя Люмиер остават верни на своя шармантен маниер и покоряват зрителя с изискан подход към любовта, страстта, историята и други приключения…

Във филмите досега по един или друг начин стана дума за жени. Моят избор продължава с две ленти- отново за целеустремени и силни дами! С голямо очакване отидох да гледам „Далида”- останах развълнувана и възхитена. На екрана оживя идолът на нашите майки и моята младост! Режисьорът и  тук е жена- Лиса Асуелос, която с чувственост и замах ни въвлича  в съдбата и музикалните възходи на френската звезда. И точното попадение за достоверност-  моделът и актриса Звева Алвити поразително прилича на магнетичната Далида с несравним кадифен глас, галещ ухото и душата… Откровено за един величествен талант, посветил се на песента и публиката. От 50-те до 80-те години бумът на диското я превръща в легенда.  От първия си концерт в „Олимпия” през 1956 г., от сватбата си с Люсиен Морис, директор на новото радио „Европа n 1”, от поклоненията в Индия, до световния успех на познатата ни „Gigi L’Amoroso” през 1974 г.  „Далида” представя интимен портрет на една свободолюбива, многолика и лъчезарна жена. Стилен биографичен филм, сътворен с любов. Мелодраматизмът и обичаните, вечни песни докосват и носят тъга по кумира Далида, която продължава и днес да сияе…

Изпълнен с ексцентричен комизъм трилър, така определят „Мадам Хайд”. Филмът е свободна импровизация върху популярния сюжет за д-р Джекил и  г-н Хайд, но със загадки. Преди всичко от главната героиня, блестящо изиграна от неповторимата Изабел Юпер (моята „Плетачка на дантели”, още тогава видяхме самородния талант на актрисата). Сюжетът смесва в причудливи отношения измислици и реалност по нетрадиционен начин. Госпожа Жекил е плаха и особена, учителка по физика, която преподава в техническа гимназия в предградията. Тя води обикновен и кротък семеен живот със своя мил съпруг домошар. Подигравана е и презирана от почти всички около нея- директора, колегите и учениците. И е безсилна да се пребори с тях! Докато в една мрачна и бурна нощ по време на опит в лабораторията, учителката е ударена то гръм и се събужда като съвсем различна личност…Властната мадам Хайд е обладана от  тайнствена енергия и неконтролируема сила. Тя се превръща в загадъчна и опасна жена. Под перфектната режисура на Серж Бозон удивителната актриса със зряла маниерност вае образа на мадам Хайд чрез сложна метаморфоза и причудливи контрасти. Талантът трябва да се тренира и усъвършенства, ярък показателен пример  е Изабел Юпер-  избраница на съдбата и господарка на екрана.

А ние зрителите сме наблюдатели и свидетели на магията на голямото Кино!

Очаквайте Киномания 2018 през ноември!

Мариана Енева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*