20th Jul2018

Паскал и „Шлагерите на Европа”

by Черно и Бяло

Шлагерите на Европа

Проектът на сдружение „Спектър 21 век“ е посветен на първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз (януари-юни 2018 г.). Той се реализира под мотото: „Да живеем заедно в Европа, значи и да пеем заедно нейните шлагери“ и предвижда: създаването на музикален албум „Шлагерите на Европа“ /Eurosongs/ и концерт-спектакли из страната и чужбина. Осъществява се под почетния патронаж на кмета на Столична община – г-жа Йорданка Фандъкова. Медиен партньор е онлайн изданието „Дипломатически спектър“.

Идеята, заложена в проекта, е народите от ЕС да се сближат чрез езика на музиката или по-точно чрез езика на шлагерните песни. Целта му е те да достигнат до възможно най-широка аудитория. Възрастната публика да си припомни, а по-младата да се запознае с едни от най-известните шлагери, създадени в страните членки на ЕС и станали емблематични.

Албумът „Шлагерите на Европа“ вече е готов. Той съдържа по една шлагерна песен от 15 европейски страни: България, Великобритания, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Унгария, Франция, Чехия, Швеция. Подборът на повечето от тях е направен със съдействието на посолствата или на културните им институти у нас.

Изпълнителят на песните е Христо Паскалев – Паскал. Създаването на албума „Шлагерите на Европа“ във времето се съпровожда от поредица концертни изяви из цялата страна. Те показват, че интересът към тази музикална инициатива е голям.

Срещата с Паскал

КП: Как се роди идеята за създаването на този албум – „Шлагерите на Европа”? Чия беше тя?

ХП: Това беше преди години, когато журналистката Екатерина Павлова вземаше интервю от мен, в едно кафене в София, едно много хубаво място на ул. „Цар Асен”. Когато свършихме интервюто, аз ѝ подарих седмия ми албум, който се нарича „Интерсонгс” и е на седем езика. Тя погледна обложката, забеляза разнообразието на песните и каза: „Ти пееш на толкова много езици, защо сега, за влизането на България в Европейския съюз, не направиш един албум със шлагерите на страните членки Европейския съюз?” И тази нейна идея се превърна в един хубав проект, който ние реализирахме в годините.

Разбира се, това е един много тежък проект, защото в търсенето на песни се консултирахме с посланиците, с културните центрове, с културните аташета на посолствата. На една от първите срещи, която беше в унгарското посолство, а посланик тогава беше д-р Йеньо Фалер, той каза:  „Страхотна идея! Аз ще ви стана патрон!” И първият патрон на албума „Шлагерите на Европа” стана д-р Йеньо Фалер. А първата песен, която създадохме, беше унгарската песен, един реверанс към патрона, казва се „Влакът на любовта”. В посолството работеше една дама, която знаеше български и унгарски перфектно – Мария Винце, и която много ми съдейства за транскрипцията и за произношението, защото това е един специфичен език. Всъщност за повечето от песните, които съм правил, съм искал съдействието на някой от посолствата, особено за такива като португалската, шведската… Това са песни, чиито език е специфичен, аз мелодийно ще ги направя, но точното произношение е спецификата, „гъделът”, в тях.

Никога няма да забравя създаването на шведската песен, отидохме в резиденцията на шведския посланик тогава и съпругата му, като чу как произнасям думите, каза: „Страхотно! Запиши я и ако има някакви съмнения, веднага ще я чуем и ще я поправим.” И аз съм й много благодарен… Както и за португалската песен, посланикът каза: „Паскале, има много песни, които са невероятни. Фадото е нашата песен, но мисля, че ще бъде най-добре, ако изпееш песен за Лисабон. И тогава избрахме „Лисабон”, една невероятна песен. В посолството работеше една дама, Здравка Найденова, тя и изобщо целият екип дадоха душата си в изработването на произношението и аз съм им толкова благодарен! Защото в творческата дейност, докато стигнеш до запис, има много предварителна работа. Много пъти приятели ме викат да изпея две-три песни – „Какво ще ти коства?”. На мен нищо няма да ми коства това, но те не могат да си представят колко труд е, докато достигнеш до песента. Така в процеса на работа, на подготовка, направихме петнадесет песни. Същото беше и със словашкия посланик, един прекрасен човек. Той каза тогава: „Много хитове има, много хубави песни, но онази песен, която олицетворява живота на словашкия народ, това е „В долините”. Не се съмнявам, че това е песента, тя първо е голям шлагер и се знае от мало и голямо, и второ, като я запееш, ти ще видиш каква ще бъде реакцията на хората и най-вече на словаците.”

Така избирахме песните. Във френския институт пък директорката ми каза: „Паскале, може да има много хубави френски песни, но ние ти предлагаме да изпееш „Дус Франс”, която е на Шарл Трене от 1934 година”. Всъщност това бе и една от любимите песни на тогавашния посланик. Когато подготвях песента, в културния център с една млада французойка трябваше да уточним произношението. Тя видимо се развълнува, че срещу нея стои изпълнител, който не е френскоговорящ, но е научил така добре текста с хубавите думи на „Дус Франс” и не направи почти никаква корекция! А тази песен колкото повече я пея, толкова повече изпитвам удоволствие, защото в нея има и шансона, и красотата, и лириката на онази френска песен, която остава завинаги. А представяте ли си – 1934-а, човекът я е изпял!? Тази песен и сега като се запее е нещо невероятно, а Франция има такива големи изпълнители, които са в историята.

Колко песни съдържа албумът?

Така стана, че събрах петнадесет песни. Проектът беше много по-голям – да издадем двоен албум с 27 песни на страните членки на ЕС тогава и паралелно с това да направим фестивал на Шлагерите на Европа, като всяка година той да се провежда в различна европейска страна. Това беше нашият голям проект. За съжаление мандатът на първия ни патрон – унгарския посланик, изтече и той трябваше да напусне страната. Но с него и Столична община успяхме да направим първия ни концерт в „Ла страда”, едно невероятно заведение със сцена. Бях поканил от балет „Арабеск” четири балерини, като предварително бяха подготвили хореографията, заедно с тяхната ръководителка, Надежда. Водеща беше актрисата Силвия Лулчева, която представяше песните на български и на френски език. Концертът беше от три части, като между втората и третата за „глътка въздух” бяха представени модата и шапките на Ирина Сердарева. Получи се нещо невероятно. Когато концертът свърши, Силвия Лулчева ми каза:  „Паскале, това е толкова много труд. За мен беше удоволствие да работим заедно”. Аз й казах, че винаги, когато правя концерти „Шлагерите на Европа”, тя ще бъде водеща. Защото говори и френски език, а той е езикът и на дипломацията, и на Европа, и на Любовта! На концерта бяха поканени посланици, дипломати, гости от кметството. Самата г-жа Йорданка Фандъкова сподели тогава: „Не сме имали събитие, на което да присъстват толкова много посланици и представители на дипломатическия корпус у нас”.

Стигнахме и до оформянето на албума. След като взехме разрешение от Мюзикаутор и Министерството на културата, тиражирахме диска. Направихме и една невероятна обложка. Ако го видите, ще разберете, какво хубаво произведение на изкуството се получи от този албум. Това е нещо, което остава. Много пъти съм казвал, че по различни поводи се подаряват химикалки, ключодържатели, какви ли не неща, които в един момент се хвърлят, а дискът е интелектуален продукт, който остава във времето. Него го слагаш на лавицата, откъдето рано или късно го вземаш, поглеждаш го и се връщаш като ретроспекция във времето на хубавите песни, които са вечни. Така е, приятели – Шлагерите на Европа са за всички онези, които са почитатели на хубавия шлагер, на хубавата песен. Защото всяка една песен носи историята и потенциала на културното развитие и наследството на държавата, в която е създадена. Какво по-хубаво от това да се докосваш до културата на народ, който е в Европейския съюз? Един народ без култура, без история – не е народ. Затова в Европа, Старата баба, както я наричаме, има голяма история, има голяма култура и много от хората искат да се докоснат до нея. Неслучайно отвсякъде идват и гледат наследството и в Гърция, и в България, и във Франция, и в Швейцария, която не е в Европейския съюз, но е в центъра на Европа, и в Лондон, който вече иска да излезе от ЕС, но Англия си остава една страна, която е в Европа, и в един Лисабон, в един Мадрид, в един Рим – какво по-хубаво от това.

Така че Шлагерите на Европа ще се пеят вечно, докато има живи и здрави хора, които се обичат, защото – „Уна аморе гранде, гранде кон дел мондо, гранде пиу дей мондо…”, ще е нещо вечно в историята.

Кога е завършен албумът „Шлагерите на Европа”?

Албумът излезе в началото на тази година и е посветен на председателството на България на Съвета на Европейския съюз. Защото когато за първи път си председател на Съвета на Европейския съюз, това е един велик момент от нашето участие в ЕС. Затова аз много се радвам, че успях за председателството на България да издам албума „Шлагерите на Европа”. Нашето сдружение „Спектър 21 век” създаде този проект, който ще остане, за да напомня на поколенията за Шлагерите на Европа и разбира се за първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз.

За контакти:
Сдружение „Спектър 21 век“
Екатерина Павлова, ekaterina_pav@yahoo.fr,
Мобилен +359 878 967 797

Биографична справка
Христо Паскалев – Паскал е известен в страната ни и чужбина поп изпълнител. Има богат репертоар от над 250 песни на 20 езика. Най-хубавото от тях е събрал в 11 aлбума: 4 музикални касети („Нашето време бърза“, „На сцена“, Ciao cara, Ciao piccolo amore) и 7 компакт диска, сред които: Guardare in Avanti, „Прегръщай мига“, Intersongs, „Я приеду к вам ребята“.

През 2011 г. с подкрепата на министерството на културата и по повод юбилея му – 30 години на сцена, излиза албумът му „Жажда за любов“, с най-хубавото от песните му на български език. През 2014 г. издава диска „Моя женщина“ с популярни песни за любовта на руски език.

Артистът е гастролирал в много страни – Австрия, Азербайджан, Англия, Беларус, Италия, Куба, Полша, Русия, САЩ, Молдова, Украйна, Югославия и др.

Като изпълнител е носител на Гран при „Сребърен Ерос“, втора награда „Песен за Варна“, награди на БНР, наградата на „Маркос мюзик“ и др.

Има актьорски изяви в 19 игрални филма – български, полски, испански, италиански, френски и канадски.

Христо Паскалев – Паскал е член на световната фестивална организация ФИДОФ – САЩ. Той е в международното жури на престижни конкурси за млади попизпълнители в Pусия, Украйна, Молдова и България: „Ялта, морето и приятели“, „Полет към звездите“, „Песента ще бъде помежду ни“, „Звездите на Кишинев“, „Милион чудеса“, „Златни ябълки“, „Сребърна Янтра“ и др.

За своята цялостна дейност в развитието на музикалната култура през 2003 г. Христо Паскалев – Паскал получава наградата на Славянски фонд „Русия“. През 2005 г. ООН –„Европейски комитет по награди и премии“ го награждава с почетна грамота и значка за заслуги в укрепването на дружбата между народите. През март 2006 г. става лауреат на международната награда „Пилар“ за заслуги във възраждането на Русия. Същият месец посолството на Руската федерация в София му връчва годишната награда „Златна муза“ за принос в популяризирането на руската култура и изкуство в България. Паскал е единственият поп изпълнител в България, носител на това отличие. През декември 2008 г. Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД го удостоява с почетния си знак за „Укрепване на дружбата между България и страните от ОНД“.

Христо Паскалев-Паскал е съучредител и председател на сдружение „Спектър 21 век“, което вече 10 години разгръща активна дейност в България за създаване на културни продукти и за развиване на международния културен обмен.

Разговорът води Красимир Пеков

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*