02nd May2018

Градска библиотека: „Изпуснах си мислите“ на Петя Пейчева

by Черно и Бяло

Новата стихосбирка на колегата Петя Пейчева вече излезе от печат. Тя е озаглавена „Изпуснах си мислите“ и в нея са побрани 50 стихотворения на авторката, както и  няколко илюстрации на художничката Мира Рахнева. Представяме Ви някои от тях, а за любителите – вече може да потърсите стихосбирката в книжарниците или от самата авторка.

Сухото дърво

Стърчи като чуждо сред другите,
изсъхнало, с обелена кора.
Не чувства дъждовете, бурите,
листенца няма, птици не събра.

Защо ли точно то привлича
децата в техните игри?
Навярно тъй като обичат
за слабите да ги боли.

Нашариха самотното стъбло
с усмивки лъчезарни и слънца,
с трептящи пеперуди и гнездо,
което звънкия им смях побра.

Любимото дърво е радост
за малки и големи днес.
Цъфти и възкресява младост
през всичките сезони с чест.

Реката на спомените

Ако реката потече обратно,
лодкарят ще обърка бреговете,
ще върне мъртвите при нас за кратко,
отново ще му съберем монети.

Ако небето мигом се обърне
и адът в пъклен мрак Едем смени,
как ангелите после ще се върнат,
кой чужди грехове ще заплати?

Ако земята спре да се превърта
и вече сме изгубили посока,
не може светлината да е мъртва –
към нея ще вървим до изгрев, с болка!

Ако реката потече обратно
и стигнем утрото, макар на запад,
ще срещнем себе си в далечно лято…
От ад до рай въртим сами земята.

Платих си сметката

Платих си сметката и нищо няма,
ни дългове, ни спастрени пари.
Със съвестта ми – още неприспана,
отрано можем да се спогодим.

Живота си тъй ниско оцених,
че няма нужда да се пазаря.
Заложих го, а друг го олихви.
Аз само смисъла ще осребря.

От вечно скъсаната ми кесия
изпадаше каквото има там,
за да намеря път на вересия…
Като с трохите – знакът изкълван.

Платих си сметката докрай, Живот.
На чисто ще започна – за кога?
На чисто ще завърша, тъй е то!
Достатъчно е даже и това.

Градският глашатай
На колегите-журналисти

След барабана му върви животът –
пожарите в града и по света,
последвани от глъч и конски тропот,
от сбъдването явно на вестта.

Добрият глашатай е най-нещастен,
защото вече знае онова,
което другите със страх очакват,
и страда с лошата си новина.

Той има власт над градската мълва,
камбанката му рони звън с надежда.
Така и врачката мълчи в беда,
на него и молитви му отреждат.

Вестителят е като тъжен клоун
със смешно изрисувани очи
и джобове, напълнени с бонбони…
Да може радост само да тръби!

За авторката
Петя Пейчева е родена в град Елхово. Завършила е Факултета по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е в различни български медии, в Центъра за европейски изследвания и галерия ,,Икар“ в София. От 2013 г. работи в Съюза на българските журналисти. През 2017 г. издателство „Пропелер” отпечата стихосбирката ѝ „Досие”.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*