20th Mar2018

СФФ 22: Илдико Енеди представи филма си „За тялото и душата“

by Черно и Бяло

Илдико Енеди дебютира през 1989 година в Кан с филма „Моят ХХ век” („Az én XX. századom”), където получава наградата „Златна камера”. Специалистите веднага я определят като една от младите надежди на унгарското кино. През 1992 година Енеди е поканена за член на журито на 42-рото Берлинале, две години по-късно нейният филм „Magic Hunter” е в основния конкурс на 51-вото издание на Венецианския фестивал. Сюрреалистичната ѝ творба „Simon, the Magician” е представена на различни филмови форуми и получава добри отзиви. 18 години по-късно филмът ѝ „За тялото и душата” („Testről és lélekről” / „On Body and Soul”) покори Берлинале и беше удостоен със „Златна мечка” в началото на 2017. Запитана какво е правила през тези 18 години, Енеди отговаря: „гледах деца, преподавам в училище за изобразителни изкуства, заснех сериал за НВО. Но бях отчаяна и се блъсках като побъркана, всеки божи ден през тези 18 години, за да стартирам моите проекти”.

В програмата на 22-рия София Филм Фест  унгарската режисьорка  представи лично своята най-нова творба и въпреки натоварената си програма като председател на Международното жури на фестивала,  отдели време за срещи с журналисти и публиката.  На официална церемония Илдико Енеди   получи наградата „ФИПРЕССИ Платиниум 90” – специално отличие, което беше връчено в София на големите режисьори Бела Тар и Горан Паскалевич. Генералният секретар на ФИПРЕССИ Клаус Едер  модерира публичен разговор с режисьорката: „Обичам да работя с талантливи хора, които да се чувстват свободни.  А режисьорското ми Аз е напълно безпощадно към сценаристкото ми Аз.

Това събитие се случи на 12 март във Фестивален център „В парка”– над кино „Люмиер-Лидл”, взех автограф от Илдико, подарих ѝ оригинална мартеничка от името на СБЖ и мен. Вечерта ѝ беше връчена Наградата на „ФИПРЕССИ Платиниум” и беше направена прожекция на възхитителния филм.

За тялото и душата” получава в Берлин и наградите на ФИПРЕССИ, Екуменическото жури и на читателите на „Berliner Morgenpost”. Филмът бе номиниран в четири категории за Европейските филмови награди, а актрисата Александра Борбели беше трогната до сълзи от отличието на Европейската филмова академия. С награди от Мумбай (на публиката) и Сидни (най-добър филм), с номинации в Палм Спрингс, Хайфа и Филаделфия, деликатната любовна история за две изгубени души, които се срещат в образите на елен и кошута в сънищата си, ще се състезава с още осем творби от цял свят за престижния чуждоезичен „Оскар” за 2017 година.

Пред очите ни се разгръща картина на инстинктивно привличане, което се ражда между двама самотни работници в кланица, някъде в Унгария. И двамата имат проблеми с общуването си в живота, но съвсем ненадейно се оказва, че споделят един и същи сън, който ги свързва по тайнствен начин. Енеди умело съчетава мрачното, но изключително красиво и поетично решение с ударите на бруталната реалност…” – Variety, Гай Лодж

Това е история за две наранени, самотни души, които се опитват да живеят в жестокия свят, без да могат да го разберат и да бъдат разбрани от околните, предадена с толкова деликатно психологическо прозрение и със специфичния естетически почерк на творец като Илдико Енеди. Актьорските превъплъщения на Александра Борбели и Геза Морчани надминават всички очаквания и се доближават до абсолютното съвършенство.

Филмът е авторска творба с изключителен емоционален заряд, необикновен разказ, който публиката приема с отворени обятия и овации. Представянето на „За тялото и душата” в конкурсната програма на Берлин е само началото на международното признание, което авторката на „Моят ХХ век” ще получи отново в света на киното.” – Screen International, Джонатан Ромни.

Унгарското кино – познато и непознато

В близкото минало големият екран беше наситен с всякакви унгарски филми. От историческите драми, приключенските одисеи и веселите, закачливи комедии до сериозните задълбочени творби на знаменити режисьори  като Золтан Фабри, Дьорд Сомяш, Андраш  Ковач, Миклош Янчо, Ищван Сабо и, разбира се, неотразимата Марта Месарош… В годините на вездесъщата демокрация прожекциите секнаха.Творческо, авторско унгарско кино можехме да гледаме на София Филм Фест,  на кинофорума „Любовта е лудост” и понякога на Киномания. Съзнателно пропуснах исполина Бела Тар и „Торинският кон”- великолепен в безпощадната присъда над бездуховния ни свят- той е извън класацията. Най-вече с честното си откровение на режисьора: „ Всички хора, включително и аз самият, сме виновни за разпадането на света.”

Появи се зашеметяващо новото, непознато унгарско кино – толкова близко „За тялото и душата”– скъпоценният нешлифован диамант на София Филм Фест. Няколко дни пред очите ми бродят заедно елен и кошута, наоколо витае любовта насън и наяве… Деликатен, изтънчен , сътворен с фантазия и оптимизъм!  Според самата Илдико с нейния филм тя ни казва „Защо не можем да се харесваме и обичаме повече. Толкова скрити чувства и пориви има в изолирането ни …” Поетичната емоционална приказка е грациозна и изящна, построена контрастиращо върху грубата реалност. По-точно- оцеляване в шемета на цивилизацията. Сюжетните пластове постепенно следват своята (не)очаквана кулминация. Красивата романтична история се случва в кланица в Будапеща, не е спестена натуралистичната бруталност. Веднага щом Мария постъпва на работа на позиция за контрол на качеството, шушуканията започват. На обяд младата жена се храни в пълна тишина, сама в стерилното помещение. Тя приема сериозно работата си и се придържа стриктно към правилата, отнемайки наказателни точки при всяка допълнителна унция мазнина. Светът ѝ се състои от фигури и данни, отпечатани в спомените ѝ още от ранното детство.. Шефът й Ендре, финансовият директор, който е малко по-голям от нея също е тих човек, с недъг- обездвижена е лявата му ръка. Колебливо двамата започват да се опознават. Те харесват една и съща каша от киселец в стола. И вълнуващото е, че откриват духовните съвпадения помежду си, постепенно разбират, че сънуват едни и същи гледки и образи, и инстинктивно се опитват да ги превърнат в реалност. Направена с художествена енергия и привлекателна хуманност това е  поема за двама души, които самостоятелно, а след това и заедно откриват света на чувствата и физическото желание. Пластичният език следва оригиналната  неподправена хубост, нежност и разведряваща  доза хумор. Изпипаните до съвършенство детайли, мимики, светлини и сенки водят на пръв поглед спокойното развитие на действието; напрежението е скрито в блестящата кинодраматургия. Зрителят е въведен в преобразяването на главната героиня- лицето й плавно и последователно просветлява, докато накрая грейва от любов.Удивително блажено вълшебство! Талантлив филм за неумението ни да общуваме, за страховете и несигурността да се открием към  хората и облекчението, когато най-после го направим. Импулсен взрив –  споделените сънища на кошутата и елена стават част от реалността. Филмът на Илдико Енеди „За тялото и душата” е балсам за тялото и елексир за душата… Два часа от екрана осезаемо строи ЛЮБОВ!

Мариана Енева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*