17th Jan2018

Кичур от златните коси на Лукреция Борджия и днес вдъхновява поклонници

by Черно и Бяло

Мая Петкова-Константинова

Вероятен портрет на Лукреция Борджия като Св. Катерина от Александрия – стенопис от Pinturicchio, в апартаментите Sala dei Santi Borgia във Ватикана 1494г

От дистанцията на пет столетия

В просторните зали на Пинакотека „Амброзиана“ в Милано се съхраняват множество произведения на изкуството. Основана през 1618 г. от архиепископ Федерико Боромео – страстен ценител на изкуството, тя се превръща в хранилище на богата колекция ренесансови шедьоври . Пинакотеката притежава чертежи и скици на Рафаело, платна на Ботичели, Рембранд , Тициано , Караваджо . В нея се пазят редки исторически документи и артефакти, като световноизвестният сборник със скици и чертежи на Великия Леонардо. Но може би най-притегателният и вдъхновяващ експонат е в зала 8 на „Амброзиана“ , където са прекрасните руси коси на Лукреция Борджия, открити сред писмата от нейната кореспонденция с любимия й Пиетро Бембо.
Когато човек е обременен от фамилното си име , то винаги го задължава. Такъв е животът и на Лукреция Борджия – средновековната дама , чийто живот e белязан с кръвосмешение, насилие , убийства и бремето на фамилията. Златокосата италианка живее във времето на Леонардо да Винчи, Франсоа Рабеле и Христофор Колумб.  Тя не е рисувала с четка, не е писала романи и не е открила нови земи.  Въпреки това е останала в историята, а присъствието й се отразява в огледалото на вековете.

Личността на Лукреция

Била ли е наистина Лукреция „Дяволът“, който Времето и Историята са я принудили да бъде ? През вековете витаят историите за убийства в семейство Борджия. Разказва се, че тя имала колекция бижута-кухи пръстени, в които криела отрова , която незабелязано да бъде изсипана в храната на враг на семейството. Като незаконнородена дъщеря на Папа Александър VI , нейното бъдеще е изцяло дирижирано от него.  Със сигурност можем да твърдим ,че животът й е отразявал промяната на съюзниците на семейството. Омъжвана е последователно за трима от най-могъщите мъже на своето време: Джовани Сфорца, Алфонсо д’Арагон и Алфонсо д’Есте.  И въпреки, че е широко известна предимно като безскрупулна развратница и отровителка , в действителност Лукреция Борджия е допринесла много за възхода и величието на херцогство Ферара, изявявайки се като брилянтен дипломат и щедър благодетел .

Образът на Лукреция

Ако беше живяла през 19-ти век вероятно Лукреция би била известна куртизанка не само заради привлекателността си, а предимно заради своя интелект . Освен, че има добро образование – , говори четири езика , тя е изящна танцьорка и автор на стихове. .През краткия си живот Лукреция е имала слава на красавица. За съжаление историята не ни е оставила визуален портрет , който със сигурност да е неин. Оставила ни е обаче писменно описание. Служител в двора на семейството описва 20-годишната Лукреция като “средна на височина и с изящна форма на лицето. По-дълъг нос, златна коса и очи , без конкретен цвят. Големи устни с блестящо бели зъби, и бюст с възхитителни пропорции“. Твърденията за красотата на Лукреция можем да открием в различни портрети на Досо Доси за които тя е позирала и , които без съмнение показват ,че е имала дълга светло-руса коса и сини очи. Смята се също, че Лукреция е позирала за няколко други картини – на Пинтуричо за ” Света Екатерина ” и за “Портрет на жена” на Бартоломео Венето.

Забранената любов на Лукреция

Животът на Лукреция е бил низ от трагедии, когато се среща с поета Пиетро Бембо през 1502 г. Тогава е на 22 години , пред сключване на третия си поред политически уговорен брак . Бембо е с десет години по-възрастен от нея, набиращ популярност венециански поет . Според историята , те се срещат за първи път във вилата на семейство Строци във Ферара. По това време Лукреция вече е популярен меценат , привличащ поети и учени от цяла Италия. Между двамата се заражда връзка, основана на любовта към изкуството и най-вече към поезията и театъра. И до сега пълната степен на близостта им остава в тайна , но от разменените писма става ясно, че са имали интимна романтична връзка. През 16-ти век в Италия протоколът налага кореспонденцията между поет и дама от висшето общество да бъде на ръба – между поезия и ухажване. Ренесансовият идеал за чиста любов е изисквал от поетите да хвалят и ухажват своята дама от разстояние. Тайната любовна афера,между двамата е била толкова опасна, колкото и страстна До юни 1503 г. Лукреция и Пиетро са имали редовна кореспонденция, разменяйки стихове и послания. Размяната на писма между двамата , продължила 16 години, като последните са от 1517 г., две години преди кончината на Лукреция.

Любовният дар , превърнат във фетиш

Поетът –романтик Джордж Байрон открива през 1816 г и разказва на света за красивия емоционален романс между венецианския поет и ренесансовата дама . Сред документите на Библиотека „Амброзиана“ лорд Байрон намира колекция любовни писма, разменени между Пиетро Бембо и Лукреция Борджия. Той изчита близо 400 –те страници кореспонденция на староиталиански език между Лукреция и Бембо. Сред писмата той открива и дълъг кичур златиста коса , завит в пергамент и привързан с панделка . Байрон с изумление и възхищение докосва златистите къдрици , които изпадат от нея . Този допир до любовния дар на Лукреция за Бембо, разтърсва поетичното му въображение. Няколко дни по-късно той описва преживяното в писмо до своя приятел и издател Джон Мъри: “ това е най-русата коса, която можем да си представим и никога не съм виждала толкова златиста …“. Съобщава му също, че е успял да подкупи пазач в Амброзиана , който му позволил да направи копия на писмата. Любовните слова са преведени в книга, подписана от Байрон , и определени от него като “най-красивите любовни писма в света“.
През 19-ти век , време на бурни страсти , кичурът руси коси се превръща във фетишистки мит и творческо вдъхновение . Да види копринените коси пристига в Милано и друг емблематичен писател – Густав Флобер. Няколко години по-късно в „Амброзиана“ са привлечени братята Едмонт и Жул дьо Гонкур . А принцът на Кралство Прусия – Джордж , изпраща двама офицери до Милано, които да разгледат косите и да му докладват впечатленията си. В периода 1826 -1828 г. Клод Валери – псевдоним на уредника на френските кралски библиотеки , посещава три пъти „Амброзиана“ и говори за косите на Лукреция като за „пикантен уникат“. Почитател на русата къдрица е и Габриеле д’Анунцио – писател, поет , драматург и политик. Славата на златистия кичур от косата на Лукреция добива огромни размери и се превръща във фетиш . Дълго време не секва върволицата поклонници, желаещи да видят косите на една от най – скандалните дами в италианския Ренесанс.

Реликварият – бижу

За да бъде опазен блестящият кичур от косата на Лукреция , е било необходимо той да бъде поставен в подходяща витрина. С тази задача е натоварен бижутерът от Ломбардия Алфредо Раваско. През 1928 г. Раваско създава специален реликварий , изработена от абанос, сребро , скален кристал, перли, ахати, рубини и смарагди и изумруди.. Златните коси на Лукреция, затворени в прозрачно стъкло и днес предизвикват възхищение и предизвикват въображението на обикновените хора , на творци и поклонници от цял свят. В изработката на реликвария са вплетени гербовете на фамилиите Борджия и д’Есте.
Прекрасните златни коси на Лукреция
В нашето време можем да видим, но не и да докоснем прекрасните дълги коси на Лукреция Борджия. Възхищението към блестящия кичур е очаровал всеки, който е имал късмета да го види от близо. Музейната легенда разказва, че ренесансовата дама приживе е полагала изключителни грижи за своята коса. Затова и до сега нощем преминавала през залите на „Амброзиана“ , отключвала реликвария и внимателно сресвала своя кичур коса , който и днес , след 500 години , е лъскав и блестящ . А интензивността на цвета му е все още невероятно ярък и жизнен. Лукреция не е била естествена блондинка , разкриват исторически документи. На всеки осем дни тя боядисвала косата си със смес от дървесна пепел , ечемичена слама, цветя и орехова паста . Ефектът от процедурата бил великолепен и поразителен, тъй като младата жена сплитала в прическата си панделки, цветя и перли.

Автентичност

Убедително доказателство ,че в реликвария наистина има кичур от косите на Лукреция Борджия няма, и автентичността му е под известно съмнение.  Знае се обаче, че той е открит сред книжата на Бембо, посветени на Лукреция.  Също така е сигурно , че кичурът коси, завързан с панделка , според описите на Музея, е бил депозиран от основателя на „Амброзиана „ – кардинал Боромео през 1685, заедно с девет писма, адресирани от херцогинята на Ферара Лукреция до Пиетро Бембо. Първото писмо е от 1503 г , когато Бембо заминава за Ферара. Най-вероятно от същия период е и кичурът , които Лукреция изпраща на Пиетро . Факт е и ,че кичурът златна коса сега е поставен между две стъклени плоскости на върха на елегантна стойка, а оригиналните писма с подписите на двамата влюбени са в архивите на библиотеката.

Следа в историята

Личността и животът на Лукреция Борджия се превръщат в сюжет за едноименната опера на Гаетано Доницети , чиято премиера се е състояла на 26 декември 1833 г в миланската „Ла Скала“. На нея е посветена и пиеса от френския писател Виктор Юго. Животът на Лукреция Борджия в качеството й на фатална жена , продължава да бъде разказван дълго и очарователно в 17 филмови и телевизионни продукции..И ако историята помни Лукреция като жена с екстравагантни пороци, чието име е станало синоним на политически интриги и отровителство, то името на кардинал Бембо се споменава предимно като съименник на популярен шрифт.

Мая Петкова-Константинова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*