06th Nov2017

Гинка Янкова: Трябва да се заздравят отношенията между Южна Осетия и България

by Черно и Бяло

С какво Южна Осетия заинтригува младата българка

Отново и отново красотата на природата на Южна Осетия, отзивчивостта и гостоприемството на нашия народ, и разбира се, осетинската кухня завоюват сърцата на чуждестранните ни гости. От дни в Цхинвале е на гости младата и харизматична и много интересна личност от България Гинка Янкова, която за втори път посещава нашата страна. Гинка Янкова е студентка V курс, специалност  „Архитектура“ във Варненския свободен университет и в Държавния икономически университет в българската морска столица, където е в специалност „Икономика и строителство“. Решихме да се срещнем с нея и да поговорим за целта на нейното посещение и впечатления от Южна Осетия.

Гинка, разкажете ни как разбрахте за Южна Осетия? С какво тя ви заинтересува и кога за първи път решихте да дойдете тук?

Преди няколко години видях във фейсбук цитати на неизвестния за мен тогава ползвател Инал Плиев от Южна Осетия. Прочетох неговите положителни впечатления за България. Започнахме да си пишем и тогава узнах за Южна и Северна Осетия. След нашите контакти започнах да се интересувам именно от Южна Осетия, от нейната старинна архитектура, какви са тукашните обичаи, традиции, какъв е манталитетът на народа ви.

Защо точно Южна Осетия?

В Северна Осетия населението е смесено и аз не забелязах  там да е запазен националният колорит, който се вижда тук. Южна Осетия, според мен, много повече е съхранила родния си език и тук над 90 % от населението разговорят на него. А езикът е основният елемент, благодарение на който един народ може да съхрани себе си, своите традиции и обичаи. Нация без традиции и език е народ без бъдеще.

За първи път пристигнах през август тази година. Тогава се провеждаха паметни мероприятия, посветени на събитията през 2008 година. През тези дни чух много разкази за случилото се тогава.

С какво Южна Осетия ви привлече толкова, че за такъв кратък период отново да я посетите?

Когато за първи път посетих Цхинвали, се запознах с много хора, като с някои от тях си станахме близки приятели. Обещах им, че ако ме изберат за делегат от нашата страна за Световния фестивал на младежта и студентите, то след Сочи аз обезателно ще дойда тук. Така и стана. Избраха ме и ето, удържах на думата си. Но на всяка цена планирам и следващото лято да дойда тук.

Оказва се, че нашите предци винаги са били в тесни връзки и дори има исторически събития, които обединяват нашите народи. За тези приятелски отношения разбрах от Инал Плиев и е неприятно, че в учебниците по история на България за това дори не се споменава. Разбрах също, че в музей в София се съхранява кинжалът на осетинеца Дудар (кръстен Николай) Караев, в памет за това, че осетинците са взели участие в Освобождението на  България. Не съм и подозирала, че в боевете на Шипка през 1877-1878 г. са участвали и много осетинци. Денят на Освобождението на България – 3 март, е заради това освободително движение, а отбелязвайки, че този ден е и мой рожден, то за мен тази дата е двойно по-важна.

След моето завръщане от Южна Осетия у дома, на много мои познати разказах за вашата страна, а те даже не знаеха къде се намира на картата Осетия. Сред много познати се появи  желание да посетят Южна Осетия. Изненада ги това, че Инал Плиев знае къде много повече за историята на България, отколкото самите българи.

С какво най-много ви изненада южноосетнското общество?

Със съхранението на родствените връзки и традиции до пето, че и дори до седмо коляно. Порази ме, че те са останали тук и до днес. В най-добрия случай в България знаем роднините си до третия ни братовчед.  У нас много малко знаем, дори практически нищо не знаем за Осетия и ми се ще народите ни да си сътрудничат повече. Общувайки с южноосетинските младежи, се чувства, че у тях тече планинска гореща кръв, която просто няма да им позволи да предадат себе си и своята страна, а това на мен ми харесва.

Вече за втори път сте в нашата република. Правейки паралели между южноосетинското и българското общество, както и между обичаите и традициите им, забелязахте ли сходство, а и какви са основните различия?    

Тук хората са патриоти и обичат своята родина. У нас също има много патриоти, само че това като че ли се губи. Тук при контактите ми с хората патриотизмът се проявява много по-отчетливо и ярко. За съжаление, правейки паралел между нашите народи, съм принудена да отбележа,че в България сме загубили вярата – вярата в Бога и във възможностите да влияем и да вземаме всякакви обществени решения, а тук вярата още се крепи и това може да спаси народа.

А какво най-много ви хареса в нашата страна?

Въздухът. Невероятно чистият въздух и много вкусната осетинска кухня. Особено осетинския пирог със сирене, той невероятно ми хареса, а още и шашлиците. Такава вкусна храна никога не съм вкусвала.

Много ми хареса, че разхождайки се из Цхинвали, минаващите край теб ти се усмихват. Хората тук, както и в България, са много добродушни и отзивчиви. Когато за пръв път дойдох тук, много се вълнувах, търсих в интернет информация, която между другото беше недостатъчна, за да заинтересува човек от друга страна. По-рано гледах филма „Август. Осма“, но, честно да ви кажа, дори не се замислих за страната, в която са се случили тези събития. Просто гледах филма и това беше. А след моето запознанство и общуването ми с местните жители по съвсем друг начин погледнах на тези събития.

Много ми допада подчертаното уважение към по-големите, възрастните хора и жените. В България само в отделни села са се запазили такива отношения.

С Инал Плиев гостувахме на Казбек Челехсати в Дзауски район. Той ми подари книгата „Осетия и осетинците“, която вече прегледах и разбрах, че съдържа много полезна информация за вашия народ. Порази ме също и неговият домашен музей. Много ми хареса отношението му към историята на народа, неговият стремеж да съхрани чрез предметите историята на своите предци, а това е възхитително.

Какво мислите за дейността на Общността за южноосетинско-българска дружба?

За първи път в Южна Осетия ме покани точно тази организация, носеща името на Мурат Санакоев. Честно да ви кажа, отначало се изненадах, че в това кътче на света така обичат българите. Задължително трябва да се заздравят отношенията между Южна Осетия и България. Организацията прави много за развитието на приятелството между нашите народи. Доколкото с представители на структурата са били организирани конференции, посветени на приноса на осетинците в Освобождението на България. По време на паметни за българската история дати, както ми разказваха, се организират събрания и творчески вечери. Беше ми невероятно приятно да узная за това. За значението за осетинската интелигенция за заздравяването на дружбата между нашите страни говори фактът, че много известни нейни представители са посещавали България и дори са участвали в конференции във Варна.

За мен особено приятна новина беше, а аз съм сигурна, че и за всички българи, че ще излезе книгата „Български народни приказки“ на български и осетински език. Чудесно е, че децата в двете страни ще могат да четат книгата на своя роден език, имайки възможност да сравняват текста с другия език. Както ми разказа Инал Плиев, представяне на книгата ще има несамо в Южна Осетия, но и в България.

Според вас, какво трябва да се предприеме за по-тясното сътрудничество между нашите две страни?

Сътрудничеството трябва да бъде на официално държавно равнище. В Южна Осетия, която е извървяла дълъг път към държавността, е слабо развита промишлеността. А България основно е селскостопанска страна. Мисля си, че има поле за междудържавно икономическо сътрудничество. Би било нелошо да се развива и туристическото сътрудничество. Социалните мрежи не могат да предадат това, което човек чувства при непосредствения контакт. Макар и вече да знам немалко за вашата страна от разказите на Инал Плиев, съвсем друг е ефектът, когато на живо вдишах планинския чист въздух, който те зарежда с някаква необичайно мощна енергия.

Като бъдещ архитект, как бихте оценили архитектурата на нашия Цхинвали?   

Къщите в Цхинлави са прекрасни, на мен ми допада, че таваните са високи и прозорците големи. От психологична гледна точка това говори, че хората тук са открити и много гостоприемни.

Сигурна съм, че имате много талантливи млади хора, които трябва да учат за архитекти, строителни инженери, за да дадат своя принос в развитието на Южна Осетия. Много ми хареса сградата на парламента, Националният музей и проектът на хотел „Иристон“.Особено ме привлече старинната архитектура на града и най-вече къщите, разположени по крайбрежието на река Лиахва, построени от кръгъл речен камък, и оградата на черквата. Не би било зле тези домове да се реставрират, без да се наруши архитектурният стил.Допадна ми много и арменският камък, който видях по фасадите на някои от къщите. Обичайно са го използвали преди 30 години. Тук, в града, срещнах и моите любими строителни материали – ковано желязо, речен камък и дърво. За мен те са много по-ценни, отколкото съвременните строителни материали.

От Цхинвали може да се направи прекрасна туристическа дестинация за чуждестранните туристи. Тук има всички условия за това – чист въздух, планини и вкусна и здравословна храна. Изобщо всичко това трябва да се развива.

Интервю на Мадина Бязрова
в-к „Южна Осетия“, бр. 148/28 октомври 2017 година

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*