04th Oct2017

Азербайджанска приказка

by Черно и Бяло

Може би наистина красотата ще е тази, която ще спаси света, като че ли това беше подсказката на срещата в Дома на Европа, в контекста на 25-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Азербайджан и България. И какво по-хубаво от това, когато говорим за старо приятелство да го правим,докосвайки се до древното и приказно изкуство, за което гостите разказваха вълнуващо и запленяващо и сякаш ни накараха да потънем в омайващите разкази на Шехерезада.

Неформална и изпълнена с много настроение и красота беше срещата с изкуството, кътано в залите и хранилищата на Азербайджанския музей на килимите и Държавния музей на музикалната култура на Азербайджан, която премина под мотото „Музеят – привлекателен обект за културен туризъм“.

Проявата бе осъществена от посолството на Азербайджан в София при партньорството на Фондация за култура „199“ и под патронажа на Министерството на културата и туризма на Азербайджан и Министерство на културата в България.

Алла Байрамова, Н. Пр. Наргиз Гурбанова и Ширин Меликова (отляво на дясно)

Гости бяха директорката на Музея на килимите Ширин Меликова, президент на Национален комитет на ИКОМ в Азербайджан, и почетният културен деятел д-р Алла Байрамова, директор на Държавния музей на музикалната култура и доцент в Западния университет (Баку). Това беше поредното събитие от проекта „Обединена Европа и нейното културно наследство“.  Водещ на срещата беше председателят на фондация „199“ Божидар Алексиев, който с много вещина и познание разказа за гостите и сподели, че запознавайки се с богатствата на Азербайджан, се разпалва и желанието за културен туризъм, който е не по-малко важен от политиката и в двустранните отношения.

Н. Пр. Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан у нас, която си спечели уважението и респекта не само сред дипломатите, базирани в София, а и сред българите, благодарение на своята енергия и инициативност да доведе красивата си страна у нас, за да може повече хора да се докоснат до нейната древна история, култура и природни дадености, сподели, че голяма част от световния туризъм се пада на културния в Азербайджан.

„Днес броят на музеите у нас е 55 хиляди и те разказват безценната история на страната и са невероятна инвестиция – каза Наргиз Гурбанова. – Такъв е и Музеят на килимите, превърнал се в символ на страната ни в света. Ще ми се да споделя също, че тази година отбелязваме и 50-годишнината на Музея за музикално изкуство.“

Да се докосне до древното изкуство на азербайджанските майстори на килими и на музиката беше и ръководителят на Информационното бюро на ЕП в България Тихомир Стойчев, който не скри своето доволство от организираната среща. „Културното разнообразие на Европа за нас и ЕП е много важно – каза той, – защото ни сближава и кара да пътуваме и да се запознаем с културата на различни народи.“

От името на министъра на културата Боил Банов към гостите и участващите в срещата се обърна Венцислав Велев, директор на дирекция „Нематериално културно наследство“ в културното ведомство. В обръщението се казва, че все повече и активно се задълбочават и развиват културният диалог и сътрудничество.

След като приключи протоколната част, без която вероятно не може, пълната зала с приятели и почитатели на културата и изкуството на Азербайджан сякаш попадна в друг свят – на загадъчност, красота, мистика и приказност. За историята и експозицията на Азербайджанския музей на килимите завладяващо разказа неговият директор Ширин Меликова.

Преди да споделя някои от нейните любопитни и будещи интерес размисли, подкрепени с прожекцията на документален филм, ми се ще да кажа, че мястото на днешната нова сграда на музея, която е във формата на навит източен килим, като че ли е избрано неслучайно – намира се буквално на брега на Каспийско море и като че ли е готов да бъде натоварен на кораб и пренесен в далечна страна. Сграда, която е супер модерна и на няколко етажа. В нея освен експозиционните зали има и кътчета за отдих, където сред приказната красота на килимите човек може да седне да отдъхне и да се любува на пъстротата и на загадъчните знаци и послания, вплетени в тях от изкусните ръце на азербайджанките.

В Азербайджан, страна, която се намира на кръстопътя между Европа и Азия, от древни времена са се развивали различни занаяти, но начело стои килимарството, достигнало до нивото на истинско изкуство. „Килимът е заемал особено място във всички чествания и церемонии и е съпровождал човека от раждането до смъртта, като съществено е играел основна роля в ежедневието и оформянето на естетическото усещане за света – каза Ширин Меликова. – Превърнал се в хроника на цялата история и квинтесенция на нейното духовно и естетическо прераждане. В продължение на векове в Азербайджан са се правели ценни килими, които благодарение на високото си качество и разнообразие на художествено достойнство са били оценени на световно ниво.“

Ширин Меликова разказа, че днес най-добрите стари образци на азербайджанските  килими могат да бъдат видени в големите колекции в Музея на Виктория и Албърт в Лондон, музея „Метрополитън“ в Ню Йорк, Музея на текстила във Вашингтон, Музея на ислямското изкуство в Берлин, „Ермитажа“ и Етнографския музей в Санкт Петербург, Държавния музей за източно изкуство в Москва, Музея за турско и ислямско изкуство, Музея на килимите в Истанбул, Историческия музей в Тбилиси  и на още много други места. През това лято в Етнографския музей в София в изложбата “Образци на великолепието – азербайджанско народно изкуство”, бяха показани и килими, експонати на Музея на килимите в Баку.

Ширин Меликова увлекателно разказа историята на музея, създаден през 1967 г., като към него не остават безразлични политици и държавници. В лицето на Гейдар Алиев веднага след създаването на музея чрез обществени фондове му се осигурява неограничен бюджет за уреждане на експозицията. Така новата културна институция става притегателна за общественото внимание. В залите, заедно с килимите, намират място и бродерии, предмети от метал и дърво, бижута. Централно място и до днес заемат килимите, излезли от ръцете на големия майстор Латиф Каримов.

Музеят сменя няколко пъти адреса си до 2007 г., когато президентът Илхам Алиев подписва специална заповед за строеж на нова сграда и грандиозният проект се осъществява благодарение на Министерството на културата и туризма, ЮНЕСКО и фондацията „Гейдар Алиев“. Архитект е австриецът Франц Янц и както споменах в началото, сградата има форма на навит източен килим. Седем години продължава строежът и на 16 август 2014 г. откриват новата сграда.

Постоянната изложба се простира на три от петте етажа на музея и е с обща площ над 5 хил. кв. м. В нея имат място най-ценните експонати, като килимът от ХVІІ в. „Аждахалъ“ („Дракон“), завещан на музея от члена на Общността на източните килими и текстил в Чикаго Гроувър Шилтз. Той е предаден през 2013 г. от съпругата му Бевърли Шилтз. Тази година за пръв път в историята на музея в Австрийска аукционна къща е закупен Ширвански килим от ранния ХVІІІ в. Той и още няколко други се реставрират в момента и ще бъдат показани по време на изложба,която ще се открие на 16 ноември, която е част от програмата по отбелязването на 50-годишнината на музея, съобщи Ширин Меликова.

„По този начин ние сме събрали и представили най-пълната колекция от азербайджански килими в света – твърди Меликова, – представлявана от всички райони, които се занимават с килимарство, и повечето от композиционните характеристики за всеки от четирите вида тъкане на килими – Губа-Ширван, Ганджа-Газах, Карабах и Тебриз.

В своя разказа директорката на Музея за килими не пропусна да отбележи, че освен с уникалната си сграда и експозиция,той се нарежда сред големите световни музеи и с това, че активно се използват и мултимедийни съвременни технологии. „Музеят не е само едно голямо хранилище, храм на изкуството и съкровищница, в която са събрани артефакти, но и много голям образователен център – споделя Ширин Меликова. – тематичните програми са създадени за различни възрастови групи, включително и деца. Имаме възможност да преподаваме за различните технологии на тъкане на килими.

В Азербайджанския музей на килимите функционира департамент за технологии на традиционното тъкане. Функционира също и музей за деца,където професионални експерти работят, преподават рисуване, техники за бродиране и тъкане на килими.

Музеят си сътрудничи с много подобни институции в света, както и с ЮНЕСКО (още от своето създаване). От 2016 г. Азербайджанският музей за килими и Националната комисия на Азербайджан за ЮНЕСКО тясно си сътрудничат и организират съвместни проекти.

На въпрос на сайта на СБЖ дали няма да проявят интерес и да покажат в своите зали и прекрасното българско килимарско изкуство, чиито образци от Чипровци и Котел омайват света със своята красота, Ширин Меликова, и Н. Пр. Наргиз Гурбанова споделиха, че обмислят подобно намерение.

Документалната лента, посветена на историята на азербайджанските килими и на музея, събрал това незаменимо изкуство, предизвика интереса на дошлите да се докоснат до магията на древния занаят.

Не по-малък интерес и любопитство предизвика и заразяващият разказ на д-р Алла Байрамова, директор на Държавния музей на музикалната култура на Азербайджан и доцент в Западния университет в Баку. Тя разказа как е създаден той през 1967 г., като основата негова цел е да събира, съхранява, изследва и популяризира музикалната история на страната. Във фондовете на музея има над 50 хил. експоната, сред които национални инструменти като тар, кяманча, саз, гавал, гошанагара, зурна и някои по-необичайти от рода на аса – тар, аса-саз.. Не липсват и патефони и грамофонни плочи.

Особено ценни експонати са авторските нотни ръкописи, записи, лични вещи, афиши, програми, снимки, творби на изобразителното изкуство, ноти, книги и др., посветени или принадлежали на известни музикални изпълнители. Сред тях са такива на основоположника на професионалната азербайджанска музика Узеир Гаджибеков, на корифея на националната професионална вокална школа Бюлбюл оглу, на композиторите Кара Караев, Фикрет Амиров и други.

И ако азербайджанският народ е родил поговорката, че домът е там, където са постлани килимите, то когато човек се докосне до едно многовековно изкуство, веднага си припомня изреченото от римляните: Животът е кратък, а изкуството вечно.

Така си е, колкото днес да се изхвърляме и да си мислим, че няма по-важно от изреченото от нас или написаното, уви като ли  животът съхранява само онова, което е стойностно и остава вечно.

Розалина Евдокимова,
снимки: Иван Василев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*