14th Sep2017

„Ако денят ви не е завършил със смях, смятайте го за изгубен!”

by Черно и Бяло

Големият сръбски актьор и режисьор Любиша Самарджич

Роден през 1936 година в Скопие, от много малък започва срещите си с камерата. Актьорските му заложби проличават още с първите му стъпки в занаята и той получава стипендия от изтъкнатия режисьор Боян Ступица. Скоро след като завършва Белградската академия за драматични изкуства и изиграва няколко роли на театралната сцена в Белград (в театрлано „Ателие 212”), Самарджич изпълнява роля във филма „Игре на скелама” толкова му харесва, че решава да напусне театъра и да преследва звездния си път в киното. Няколко години по-късно получава главни роли в някои от най-популярните и запомнящи се филми, правени в бивша Югославия по това време, и скоро се превръща в един от най-известните киноактьори в страната, наред с Бата Живойнович, Милена Дравич и Борис Дворник.

„Горещият” балканец се снима като актьор в над 150 кинозаглавия, носител е на 6 югославски награди („Златна Арена” от националния фестивал в Пула) за най-добър актьор, както и на „Златен лъв” от Венеция ‘67, за участието си във филма „Утро”. Филмите на популярния сръбски изпълнител, станал любимец на българската публика с телевизионните си хитове „Горещ вятър” и „Полицаят от Петльово бърдо”, са показвани най-големите международни фестивали, сред които Кан, Берлин, Венеция, Карлови Вари. През 1999 година Самарджич за първи път опитва силите си зад камерата с югославско-италианската продукция „Небесна кука” (Гран При на Международния фестивал в Монпелие, наградата на публиката от Фестивала в Палм Спрингс и наградата Опера Прима на Миланския кинофест), показана на българските зрители през лятото на 2000 г. В рамките на Балканските филмови срещи от 6-ото издание на СФФ Любиша Самарджич представя пред българската публика втория си режисьорски филм – „Наташа”.

Спомени и интервю от СФФ 16

Във Фестивален център „Мати D е оживено и шумно. Празничното настроение те обгръща, още щом прекрачиш прага на центъра. В разгара си е 16-ият Международен филмов форум в София. Пресконференции, срещи, интервюта, камери светкавици… Обстановката е силно „нагорещена” от един от най-обичаните кинотворци на Балканите – и като актьор, и като режисьор и продуцент. Любиша Самарджич за пореден път беше сред важните, скъпи гости на СФФ – поводът този път бе участието на „Мирис на дъжд на Балканите” в секцията „Специални прожекции”.

Близо пет поколения зрители на същите тези Балкани и по света са изградили част от своя естетически вкус, благодарение на изкуството на Любиша Самарджич.  Образите на пъргав, дързък, усмихващ се младеж са очарователни и завладяващи. Зрелите му роли разкриват умение да обогатява обаятелното присъствие с щрихи от народния характер, с лиризъм, остроумие, дори ексцентричност. Неповторимата му самобитност, интересната външност и вроденото чувство за хумор, съчетани с искреност и талант, го правят уникален и обичан. По повод на „Златния лъв” от Венеция за филма „Утро” (1967 г.), още тогава италианската преса пише за него: „Той е особено талантлив – в актьорството е остър като бръснач, отличен в пресъздаването на емоциите, от началото до края. Любиша Самарджич е такъв актьор, какъвто всяка държава по света би искала да притежава”.

В: Огромно удоволствие и радост е да разговаряш със скъпия гост  и да чуеш как творецът и гражданинът защитава своето кредо:

ЛС: Емпиризмът е в основата на познанието, опитът е най-важното изискване. Като актьор съм се снимал в различни филмови жанрове- от комедията до драмата. И което е най-хубавото – от всеки, който съм  опознал, съм „откраднал” красотата и съм я вложил в своето съзнание и душа. С такова сърце, емоция и усещане за естетика и памет, изградих цялата концепция на  своето творчество. Знам, че трябва да изненадвам  публиката, за да мога да продължа да съм творец. Трябва да я накарам да плаче, да се смее и накрая да се замисли. Стремежът ми е да търся истината, искреността в играта, мярата и вкуса. Актьорският занаят представлява непрекъснато преодоляване на съпротивлението на ролята, която има някакви свои очертания. А когато се усвои образът, остава нещо красиво и незабравимо – трудът си е заслужавал и това ме изпълва с радост.

В: Затова не е случайно,че при така избраната и следвана позиция, Вие запазвате петдесет години своята известност и творческо дълголетие. При това с еднакъв успех в театъра- в белградското „Ателие 12”, където сте играл както антични, така и най-модерни и съвременни автори;  изключителната популярност на сериалите – ще говорим и за тях. А в киното – редят се известни комедии, мелодрами, военно- приключенски, криминални, партизански и граждански ангажирани  филми, радващи се на неизменен зрителски интерес. Да си актьор, режисьор и продуцент, да съчетаваш тези три занаята, си е трудна работа…

ЛС: Актьорството е най-разкошно и е най-близко до моята природа Имам редките три биографии в киното – актьорска, която е разкошна и ми донесе световни награди, продуцентската също ми донесе много призове. Ала тази роля всъщност е най-тежка. Трябва да превивате гръб пред някого, когото дори не искате да срещнете. Много добре се чувствам и като режисьор, тъй като контролирам всичко по работата на филма. Избирах теми, които бяха трогателни, автентични, свързани с проблемите на моята земя и гражданите ни. Нека не забравяме голямата тъжна трагедия на Вуковар, Сребърница, Косово. Аз съм един от тези, които призовават хората да  живеем в мир и разбирателство. Да сме толерантни. Дори ако някой ви е казал лоша дума, опитайте се да не отвръщате, пребройте до десет и после се замислете дали не е имало някаква причина. Това е същността на живота.

В: Любопитно е за читателите да си припомнят за Вашите посещения в България, все по приятни, празнични поводи?

ЛС: За пореден път идвам в един град и в една страна, на които аз съм много задължен, защото направиха много за нашата филмова компания. Благодаря на много хора, които бяха с мене, когато ме представяха на българската общественост, когато аз станах известен с „Горещ вятър”, и както ми каза Хачо Бояджиев и в България е направил голям фурор. Искаше ми се да си припомня някои мои колеги, които оставиха силен отпечатък – преди 30–35 години имах щастието да бъдат тук преди Нова година за програмата. И да направим едно голямо шоу в НДК. И тогава ние направихме едно малко артистично чудо, като започнем от Калоянчев, Цонев, Мамалев. Ако ги нямаше тях, аз нямаше да запазя едни приятелства, които са ми скъпи и до днес и нямаше да направя такива телевизионни и игрални филми, каквито съм направил. Спомням си, когато дойдох тук с филма „Небесна кука” (от терминологията на баскетбола), който откри юбилейния Берлински фестивал и имаше много голям успех. Тогава и Стефан Китанов, директорът на СФФ, със съответния бърз рефлекс откри Фестивала. Благодарен съм на всички, и ако в този живот няма хора, които се усмихват, когато се появите, животът ви ще бъде кратък.

В: Забелязах, че Вие се интересувате от близката история на народите от бивша Югославия. Идеята за новия филм как се роди?

ЛС: Всички ние правим филми според собствените си чувства и усещания. Създадох филми за събития, които ме изгаряха, например за последиците от войната в Книн, във Вуковар – „Наташа”, който на филмовия фестивал в Албена получи Голямата награда.

Както постепенно се успокояваше обстановката в Сърбия, аз реших да чета книги и да намеря тема за нов филм. И намерих много интересния, автентичен роман на Гордана Куич за сефарадските евреи в Сараево, по истински събития. И най-важното, което открих – това е диалогът на цивилизацията, мултикултурата, необходимостта да живеем с другите, без значение на тяхната вяра и религия. Това заглавие „Мирис на дъжд на Балканите” ми се  видя много показателно и метафорично и реших да направя филм, а по-късно и сериал. Преди това авторката е имала редица добри предложения, но на всички е отказвала. Когато почуках на нейната врата заедно с Мира, моята съпруга и продуцент, още преди да седна, прав ѝ казах „Аз дойдох да екранизирам Вашия роман.” Протегна ми ръка и каза: „Приемам, защото гледах телевизионния Ви сериал „Есента пристига, Дуньо моя”. И като видя първата серия, каза: „Наистина, филмът е по-хубав от романа. Свалям ти шапка.” До тогава имаше 8 издания, а сега има 22. Вероятно българските читатели също ще могат да имат романа.

В: „Мирис на дъжд на Балканите” е романтична драма, която проследява живота на семейство сефарадски евреи от Сараево в смутните години между двете световни войни. Публиката видя първата част на киноверсията на 14-серийния сръбски филм. Всеки кадър е като картина, изваян ювелирно, филигранно. И сюжетът, и героите дълбоко вълнуват с общочовешката история и предизвикват възхищението на публиката…

ЛС: Открих провокацията, че еврейската общност сама за себе си има неписано правило, канон – евреите да се венчават за евреи. А това еврейско семейство с пет прекрасни момичета са живеели в Сараево сред друговерци – православни, католици, мюсюлмани и сефарадски евреи. Ще признаете, че всички ние се раждаме в резултат на любов, женим се пак по любов, но не умираме от любов. Филмът поставя един много голям въпрос, едно сериозно предизвикателство- как да застанем зад любовта, когато има някакви строги правила.  Когато виждат, че тяхната дъщеря страда, защото се е свързала с православен мъж,  родителите знаят, че еврейската общност е безпощадна. Бащата ще каже на девойката: „За мен, моят дом е моята църква. И аз ще уважа любовта на дъщеря си. И нека се оженят.” Ето, това е смисълът, същността на филма. Свобода на духа и изобщо свобода на избора.

В: И Вашата философия, и Вашият Бог е…?

ЛС: Знаете кой е Бог. Това за мен е човекът. Ако вие развивате в душата си негативни, отрицателни настроения към хората, независимо от каква вяра са, най-вероятно ще отключите някаква болест. Аз имам такава философия, че всеки човек трябва да бъде в такива отношения с другите и със себе си, че да може да си легне спокойно да спи. Изкушавам се много често да разговарям сам със себе си и проверявам дали някъде не съм сбъркал. И като се погледна в огледалото, може да бъде понякога лицето ми прекалено сериозно и ми се прокрадва нещо, което никога на никого не бих искал да кажа. Може в Белград не съм най-известният и най-популярният, но съм много уважаван. Начинът, по който ме приемаха навсякъде в страните на бивша Югославия и в съседните страни като България, Румъния, Унгария е нещо, което ме пленява. На годините, които съм (наскоро навърши 75-и юбилей, бел. авт.) аз имам желание да снимам все по-добре и по-добре.

В: Разбрах, че Вашият Божко („Полицаят от Петльово бърдо”) вече е топ сериал и в Китай – гледали са го 1 милиард и 200 милиона души. Намирате ли разлика в естетиката и вкуса при снимането на сериали преди и сега, какво се е променило?

ЛС: Всички телевизионни серии, които са свързани с „Есента пристига, Дуньо моя” (у нас филмът е показван със заглавието „Гъше перо”, бел. авт.) и „Полицаят от Петльово бърдо” пожънаха голям успех по света. Когато правя филм, аз избирам внимателно артистите, защото с тях правя нов живот, екранната творба. Много строг съм в избора си, независимо дали са ми приятели или не. Може би помогнах да пробият поколение млади актьори, които дебютираха при мене.Знам какво е искреност, какво емоция, вълнение, естествено поведение и спонтанност. Така че, с една дума, досега не съм сбъркал.

На всички регионални телевизии на Балканите от бивша Югославия предложих да работим сериен филм и те приеха безусловно. И затова имаше голям успех в тези територии, откупиха правата му и за Китай в момента разговаряме и за НВО. Филмът „Мирис на дъжд на Балканите” вече обиколи и цял континент- цяла Австралия заговори за него: от Мелбърн, Аделаида, Канбера, та чак до Пърт и Сидни; после беше на филмовия фестивал в Гоа, Индия, след това в Албания, беше награден в Испания. Следва представянето му в Маями… Така че съм оптимист и мога само да се надявам, че съм направил филм с универсално послание.

В: Вие съхранявате и осъществявате огромен творчески потенциал. Кой е следващият проект, сигурно ще бъде вълнуващо събитие?

ЛС: Моят следващ проект е да се занимавам с Иво Андрич, който е написал „Травнишка хроника” (класикът е носител на Нобелова награда, автор на „Мостът на Дрина”, „Прокълнатият двор”, „Омер Латиф паша” и др., бел. авт.). Това е един прекрасен роман. Тук вече се обажда моята съвест и казва „Човече, защо не пуснеш малко повече младите да работят. И следващата година ще се явя с нов филм.” Това е един голям роман, един голям човек, говори изключително за миналото, а поставя в рамка сегашното, съвременността. Бонапарт побеждава всички, завладява света, изпраща свой френски консул в Травник, в Босна, а там са православни християни, католици, мюсюлмани и евреи. И той да му донася, шпионира и контролира това, което се случва в тази част на света. Австриецът вижда това и изпраща своя човек да следи французина и той също да контролира. А руснакът е неспокоен, той не стои мирно и също изпраща свой консул. Всичко, което се е случвало в Босна в XIX век, се случва сега в Сърбия в съвременността. Шпионите само се мотат напред-назад и се ослушват. И нашата домашна ограда лека-полека се разруши. Искам да покажа тази съвременност и ще видя докъде ще стигна. Филмът е „езикът” на нашия век. Масово и същевременно могъщо средство за общуване на хората и аз му се прекланям!

Мариана Енева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*