14th Aug2017

Обществеността в с. Шилковци милее за историята си

by Черно и Бяло

Държавата някак се поразбуди от тежък и непробуден духовен сън. Различни поколение се захванаха да реновират, почистват и възобновяват паметници и светини, останали в забвение и забрава. Колко малко е необходимо, за да има ред и да се запази народната памет. Поредната добра инициатива се случи и в с. Шилковци, което се намира на 10 км от гр. Елена, област Велико Търново и е на брега на красивия язовир Йовковци. От много години църквата „Архангел Михаил”, църковният двор  и паметникът на падналите за свободата на Родината бяха в окаяно състояние. Рухналият храм, потъналите в бурени гробища, разрушената ограда, бе обичайната картина години наред.

За жалост паметникът на стотина млади българи, дали живота си през войните печално тънеше в непроходими храсталаци. Броят на загиналите за Отечеството е впечатляващ, казва Тодор Чолаков, който живее в с. Шилковци през летните месеци. И пояснява, че почти няма дом, който да не е почернен през годините на войните – от 1885 г. до Втората световна война и през 1944 г. От неговият род има четирима загинали през Първата световна война.

Явно държавните институции не са се трогнали от жалката действителност на безпаметност и забрава. През летните месеци обаче  по инициатива на Божидара Кънчева, обществеността и живеещите през лятото в с. Шилковци и околността, се организирали за почистване на църковния двор и паметника на убитите българи. Всеки  донесъл косачка, резачка, мотика, лопата. След шест часова работа дворът не бил същият. Блеснал от чистота и нови насаждения. Мотивът на местните хора бил,че така те отдават почит към загиналите и показват респект към историческото минало на героите. Сега вече гостите и всички, които са привлечени от дивната красота и природа на Еленския Балкан могат да се докоснат до славното  минало. Искаме да има уважение към героите на България, казва Чолаков. „На това да се учат и поколенията. Не чакаме институциите, партиите или правотелството да организират почистване и възобновяване. Ние сами трябва да се грижим за наследството от дедите ни.”

История

Шилковци е с богати просветни традиции. При храма се създава килийно училище през ХІХ век. През 1927 година е построена голяма читалищна сграда.

Храмът е рухнал през 1998 година, а е построен  през 1847 година. Годината е издялана на каменна плоча с размери 0.50/0.35 м и е вградена в южната стена над вратата за олтара. През 1903 година е достроен притворът. Разликата между стария и новия градеж е очебийна. В притвора е изографисан „Страшният съд”.

Западно от храма се извисява внушителна камбанария, градена също през 1903 година, за което свидетелства каменен надпис на източната страна. Същата е от дялан камък с пояси от тухли „Неин строител е Енчо Грозев от Тревненско. Той построява храма в с. Илаков рът”.

Архитектурни и строителни белези, стенописи и икони

Храмът е в центъра на селото. Строителна площ 23/9.30 метра. Изграден е от речни камъни, споени с кал. Еднокорабна базилика. Без кубе.

Най-ценното в него са стенописите и иконите. Те са спасени благодарение на инициативноттта и отговорността на директора на възрожденския музей в гр. Елена. „Предвидил рухването на храма, той настоятелно моли Великотърновската митрополия да разреши пренасянето на стенописите и иконите за съхранението им в гр. Елена. Митрополит Стефан предвидливо откликва на молбата му.

С големи усилия и вещо умение през 1989–1990 година ценното иконно и стенописно богатство е пренесено в приземния етаж на Даскалоливницата.

Демонтирането, реставрирането и експонирането на стенописи е изключително сложно дело и у нас рядко се среща. За извършеното големи са заслугите на Замфир Петров, Йордан Йорданов, Евгений Николов и Георги Даскалов. Принос има и свещ. Христо Калев.

Стенописът „Страшният съд” намиращ се в артиката е изключително творение. То е с размери 9/4 метра и заема почти цялата източна страна на артиката. Изографисан е в 1873 година от Захари и Кънчо Цонюви от Трявна. Художествените и религиозни внушения на произведението са оценени от изкуствоведи и специалисти. Но и неспециалистът усеща силата на някои акценти на творбата.

Иконното богатство на храма „Архангел Михаил” е от най-стойностните. То датира от 1863, 1868, 1873 година, „творения на Симеон Симеонов и Захари Цонюв и син его Каню от Трявна”. Повечето икони са създадени от последните двама. Впечатляващ и иконите-медальони с елипсовидна форма.

Свещенослужители и църковнослужители

Първият ръкоположен свещеник в Шилковци е Иван Николов (1823-1907). След него свещенодейства до 1931 година неговият зет свещ. Иван Николов (1858–1931), роден в с. Средни колиби.

И двамата са погребани в църковния двор.

Филип Ат. Райчевски (1904-1980) е роден в с. Мусина. Служи от 1932 до 1980 година. Погребан е в гробището на с. Гърдевци. В църковния двор на с. Шилковци са забранени погребения след изграждане на язовир „Йовковци”.

Богослуженията в храма „Архангел Михаил” приключват след смъртта на отец Филип.

(Информацията е взета от книгата „Храмовете в Еленска духовна околия”, автори – Васил Иванов Славов, Христо Стоянов Медникаров и Петко Д. Петков – издание 2002 г.)

Миглена Китанова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*