26th Jul2017

Ирена Анастасова: „С това учебно съдържание отказахме децата от училище”

by Черно и Бяло

За нас, народните представители от „БСП за България”,  решаването на проблемите на образованието и културата е приоритет

МК: Госпожо Анастасова, какво се случи след влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование и въведените промени? Свидетели сме на недоволства и възникнали проблеми в училищата и обществото.

ИА: През август 2016 г. влезе в сила новият Закон за предучилищното и училищното образование, много чакан и разработван от няколко правителства. Надявахме се, той да помогне на системата, защото за всички е видно, че качеството на образование у нас пада с всяка година, благодарение на съзнателни или несъзнателни действия през годините назад. Стигнахме до сериозен проблем с грамотостта на децата, до сериозен проблем с учителите, защото над 50% от тях са над 55 години, а това означава, че до 7 години повече от половината от учителите ще бъдат в пенсионна възраст. Учителската професия е непристижна, непривлекателна за младите. И проблемът не са само унизително ниските в годините назад, учителски заплати. Основният проблем е друг. От доста години насам учителите са оставени сами, без подкрепа от обществото, по който и да било въпрос, без подкрепа от институции, които са овластени да правят това. Ежедневният стрес, огромната отговорност за здравето и живота на децата, ежечасните усилия по обучението и възпитанието им от една страна и от друга – устойчивото разбиране в обществото, че учителят има само задължения, но не и права, доведе до отлив от нашата професия.

За жалост този Закон не реши трите основни проблема в системата – отпадането на учениците от училище, застаряващото учителство и тежките учебни програми, несъобразени с възрастта на учениците като учебно съдържание. За сметка на това, пък беше решено финансирането на частните училища, даде се право на всякакви обучителни организации извън висшите училища и научните организации да поемат квалификацията на учителите. Законът даде възможност да се издават неограничен брой учебници по всяка учебна дисциплина – т.е. уредени бяха редица частни интереси. Поради тези причини ПГ на „БСП за България” внесе през април жалба в Конституционния съд, в която атакува над 30 члена от Закона. Основно обжалваме факта,че по смисъла на новия Закон уреждането на важни обществени отношения става с подзаконови нормативни актове. В чл.22 от Закона например са изброени държавните образователни стандарти, които детайлизират негови разпоредби. Тези стандарти се приемат с наредби, било то на министъра на образованието, било то на МС. Тезата ни е че не може важни обществени отношения да уреждаме с подзаконови нормативни актове и резултатът от това вече се вижда.

Звучи доста неразбираемо като материя…

Да. Учебната 2016–17 година започна само с четири от стандартите. А те са общо 19 и до края на календарната 2016-та година продължаваха да излизат останалите. В крайна сметка се видя, че наредбата за приобщаващо образование например, предизвика много повече хаос в системата, отколкото преди появяването ѝ.

Учителските колективи бяха подложени на жестоко натоварване от гледна точка на административни процедури, в изготвяне на протоколи, справки и пр. Затова когато разчитаме  Министерството на образованието да регламентира важни дейности в системата на образованието, не сме сигурни вече дали ще има добър резултат.

Подобно е положението с държавния образователен стандарт за учебните планове. Образованието е държавна политика. Тези дейности е редно да са уредени от Народното събрание със силата на закон, а не с подзаконов нормативен акт.

Госпожо Анастасова, какви са неуредиците с финансирането на училищата? Има добри европейски практики в тази посока. В Англия например.

Точно този въпрос обжалваме пред КС. Смятаме, че държавата не е направила достатъчно за държавните и общинските училища, за да финансира частните. Ако родителите са предпочели за детето си частно училище, значи имат достатъчен финансов ресурс. Частните училища са търговски дружества и е недопустимо държавата да обслужва частната собственост и частния интерес.

В частните училища децата не са ощетени от страна на държавата. Там получават безплатни учебници, стипендии за талантливите деца, както във всички държавни и общински училища. В някои страни има  т.нар. „ваучерна система” за държавни и частни училища. Няма проблем и тук да се финансират частните училища, но ако не са търговски дружества. Разбира се, че у нас има свобода на частната инициатива, но тогава да не се търси държавно финансиране. Иначе рискуваме да повторим ситуацията в здравеопазването. Частните болници изсмукват ресурса на НЗОК.

След като ПГ на „БСП за България” пусна жалбата до КС, Вие и колегите Ви внесохте в НС законопроект за допълнение и изменение на сега действащия закон.

Да, това се налага, за да можем да променим най-проблемните неща, свързани с образованието. Смятаме, че всички ученици трябва да учат от един учебник за определен клас по всеки учебен предмет. Различните учебници на издателствата са списвани по различен начин и ние се сблъскваме с проблеми. Децата често отиват на изпит неподготвени по определени теми, които липсват в учебниците на някои издателства. Всичко това изпитват на гърба си онези, които отиват на олимпиади, при национално външно оценяване, по време на състезания и пр.

В законопроекта предлагаме да отпадне държавното финансиране на частните училища, по-ефективна система за квалификация и кариерно развитие на педагогическите кадри.  Тезата ни е че продължаващата квалификация на учителите трябва да става във висше училище или научна организация, където се придобива базисната педагогическа специалност. А не просто във всякакви видове НПО, които взимат лиценз от Министерството на образаванието, без да осъществяват качествено обучение на колегите.

Нашето допълнение към Закона е да се въведе минимален праг от 4% от БВП за финансиране на образованието и това да се запише в закона.

Г-жо Анастасова, като директор на училище доскоро, няма как да не сте запозната с проблемите на т.нар. „военно обучение” в училище. Сега се правят нови предложения в тази посока. Вашето мнение?

До момента в българското училище т.нар. „военно обучение” се осъществяваше в рамките на 5 часа за една учебна година, в рамките на Часовете на класа в 9-ти и 10-ти клас. Това са общи теми, чрез които учениците от гимназиален етап се запознават с основни неща за българската армия. Няма усвояване на никакви практически умения. Учебната форма е лекционна. Обучението се извършва от представители на военните. Мисля, че не можем да говорим за никаква ефективност. Ако искаме да променим нещата трябва друга методика, трябват специално подготвени лектори, трябва по-голям брой часове. Никой не иска да се готвим за военни действия, но е факт, че на децата ни им липсват елементарни умения за действие в критични ситуации. Това не може да бъде ангажимент на класните ръководители. Надявам се промените да са в тази посока. Ако е така – ще ги подкрепим.

Всичките Ви тъжни констатации и огорчения идват навярно от практиката Ви на учител и директор на 125 СУ „Боян Пенев” в столицата. Сега като народен представител чувате ли колегите си?

Нашето училище дава изключително добра подготовка на децата. Качеството на преподаване е високо и това не зависи само от директора, но и от екипа. Благодарна съм на всички за цялостната ни съвместна работа. 125-то СУ „Боян Пенев” има 60-годишна история. То се е помещавало в сградата на 133-то СУ „А.С.Пушкин”. Преди 1989 г. е носило името на д-р Иван Пашов, който отговарял за изграждане на сградата на това училище. Задно с колегите създадохме едно страхотно училище. Естествено е, те да са хората, с които се срещам най-често и с които обсъждам проблеми, идеи, решения. Държа много и на мнението на други колеги – директори. Считам, че това е много важно, защото законите се правят за хората, а не срещу тях.

***

Ирена Анастасова споделя, че негативните промени в образованието се засилват особено след 1999 година, когато са въведени нови учебни планове, програми и съдържание. Тогава по редица основни учебни предмети съдържанието „слиза” с две до три години надолу. Така то става твърде абстрактно и несъобразено с възраста на децата. Същевременно, броят на учебните часове по различни дисциплини е намален, което довело до своеобразно „препускане по материала”. „С това учебно съдържание и с това поднасяне на материала, ние отказахме децата от училище”, казва Анастасова. Признава, че всичко се отразило на психиката на децата.

Анастасова подчерта, че и до сега има сериозни проблеми с т.нар. „междупредметни връзки”. – „Няма как по биология да се преподава генетика, ако преди това по химия не е изучавана органична химия. Това води до наизустяване на материала, до хаос и незнание.”

„За нас, народните представители от „БСП за България”, решаването на проблемите на образованието и културата е приоритет и ние сме последователни в това”, споделя Анастасова. И допълва, че ще продължава да се бори за създаването на адекватна нормативна база в сферата на образованието, в името на децата и учителите!

Ирена Анастасова поздравява екипа на сп. „Черно и Бяло”, както и СБЖ за усърдията и безкрайната им грижа за културата на България.

Визитка
Ирена Анастасова е народен представител в 44-то НС, член на Комисията по образованието и науката и на Комисията по взаимодействието  с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
За кратко е била депутат и в 42-то НС и общински съветник в СОС до март тази година.
Завършила е в философия в Софийския университет, със специализация по социология. От 27 години работи в 125-то СУ ”Боян Пенев” като учител, а от 13 години е директор на престижното столично училище.
Омъжена, има дъщеря и внуци.
Ирена Анастасова е сред вносителите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в РБ, Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за младежта, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование.

Миглена Китанова

2 Responses to “Ирена Анастасова: „С това учебно съдържание отказахме децата от училище””

  • Някакъв незабележим

    Въпросът ти е риторичен- за да симулират опозиция. Иначе всички са на една и съща хранилка.

  • Недрет Мехмед

    1.Докато има делегиран бюджет по училищата, няма да има отсъстващи ученици, на поправителен или оставащи в клас, защото с ученика идват парите и така се изнудват училищата от родителя. С премахване на делегирания бюджет и пълната издръжка на училищата от държавата изнудването ще отпадне и ще има много оставащи в клас. Това ще се обвърже със забрана родителите на непосещаващи училище ученици, с отсъствия или повтарящи да получават семейни помощи т.е няма училище няма пари за семейството.
    2. Делегирания бюджет дава възможност на минимална учителска заплата за едни учители и по-високи от директорските заплати на други учители. Това разделя училищата и учителите на богати и бедни учители. Трябва само да се върне единния стандарт на заплатите разделен като за магистри, бакалаври и професионални бакалаври, а не всички с различни степени на образование с еднакви заплати. ДАЙТЕ НА УЧИТЕЛЯ ЗАСЛУЖЕНА ЗАПЛАТА И ВЪЗМОЖНОСТ ЗА РАЗВИТИЕ.
    3. Учебният материал в момента е труден и не се възприема, защото учебниците се пишат от професори- бизнесмени, които едва ли са прекрачвали училищния праг, едва ли познават състоянието на образованието и учениците.
    4.Справки, искана информация, и цялата бумащина се предава един път по електронен път, а и задължително на хартия. ЗАЩО??

    ВМЕСТО ДА СЕ ПРАВИ СЕДЯНКА СЪС СИНДИКАТИТЕ МИНИСТЪРА ДА ПУСНЕ ЕДНА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА АНКЕТА ЗА ВСЕКИ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И ЩЕ СЕ ВИДЯТ ВСИЧКИ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗОВАНИЕТО.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*