25th Jul2017

Радикално за кича, Любен Фързулев, СБХ – Шипка №6, 14–30.07. 2017 г.

by Черно и Бяло

Опит за нов поглед върху бродираните ковьорчета

Ако напишете думата „ковьор“ в интернет ще видите следното обяснение „Тъкано или бродирано изделие, предназначено обикновено за окачване на стена“. Нищо повече. Няма даже картинки. Цял един период от около 100 години събран в едно мижаво изречение. Почти във всяка къща е имало ковьори, които били бродирани от стопанките. Ковьорите служели за украса на къщите. В някои региони се пазели и за чеиз. И до сега в някои селски и градски къщи има окачени ковьорчета.

В моето детство над печката имаше ковьор, пошит със сини конци. Лодка в езеро. В нея мъж, свирещ на китара и девойка, която го слуша. В далечината замък. В стаята на леля ми, а също и в приземния етаж над леглото имаше ковьори.

Ковьори има не само в България, а и в цяла Европа. По всяка вероятност тази мода е дошла от Германия, Австрия и Русия. Възможно това да е станало с идването на княз Фердинанд.

Ако напишете думата „кич“ в интернет, ще се объркате от сложни изречения. Всички автори претендират за „богата артистична душевност”. Тя се издига като мъгла над обикновения мирянин и заклеймява всичко мразено от авторите. Високото изкуство е недостижимо по простата причина, че е високо, а всички ние тънем в мрака на Кича.

Думата „кич“ и думата „ковьор“ в нашия език са като две сестри. Те вървят неразделно една от друга. Така ни е втълпено, така ни е насадено в главите. Затова днес не се гледа с добро око на ковьорите. Те се изхвърлят на боклука и се заклеймяват като простащина.

С тази аксиома не съм съгласен. Убеден съм, че чувствата, които изпитва един интелектуалец, наслаждавайки са на едно произведение на изкуството, са същите като на авторката на един ковьор. Не бива да забравяме, че едно произведение на изкуството се създава за пари и затова то е стока. Ковьоът не е бродиран за пари, а за удоволствие. Той е далеч от комерсиалното. Създаден е да носи радост и да краси къщата. Едни хора се наслаждават на едно нещо, други на друго. Едното е официално изкуство, а другото народно. Двете се противопоставят. Хората, които ги поддържат двете тези, се противопоставят. Това не ви ли напомня на нещо? „Разделяй, за да владееш”. Светът не е само черно и бяло. Черното преминава през различни степени в бяло неусетно. Мисля, че има място за всички и всичко под слънцето!

Любен Фързулев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*