16th Jun2017

СБЖ награди българската програма на Австралийското национално радио SBS

by Черно и Бяло

„Журналистиката е отговорност и ние винаги ще подкрепяме Вашата високопрофесионална и родолюбива дейност,“ каза председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова, връчвайки Плакет на д-р Мария Стайкова от съществуващата от 40 години българска програма на далечния континент

Докато генералният директор на БНР Александър Велев иска да закрие предаванията за чужбина, СБЖ награди със свой Плакет българската програма на Австралийското национално радио SBS, която съществува от 40 години.
В нейния екип са журналистите Филинка Ладжман, Дияна Копринкова и Мария Стайкова – доктор по биохимия в Института за медицински изследвания, „Джон Къртън“ в Канбера. Дияна Копринкова и Мария Стайкова са членове на Съюза на българските журналисти.
Вчера председателката на УС на СБЖ Снежана Тодорова връчи Плакета на д-р Мария Стайкова в централата на СБЖ. „Журналистиката е отговорност – каза Снежана Тодорова – и ние винаги ще подкрепяме Вашата високопрофесионална и родолюбива дейност.“
Д-р Мария Стайкова подари на СБЖ колаж с пера от австралийски папагали, изработен лично от нея, с пожеланието „Да бъде леко перото Ви!“

Как радиото свързва България и Австралия

Преди 40 години Виктория Забуковец започва първите радиопредавания на български език в Аделаида, Австралия. Тя и сега участва в българската програма на Австралийското национално радио SBS. Щафетата вече е поета от по-младите. Сред тях са Мария Стайкова – доктор по биохимия от Института за медицински изследвания ,,Джон Къртън“ в Канбера, и журналистката Дияна Копринкова в Сидни. Двете членуват в СБЖ.

Как станахте част от българската програма на Австралийското национално радио SBS?

Дияна Копринкова: Започнах да сътруднича на програмата през 2005 година. Любомир Тодоров, който тогава беше посланик на България в Австралия, и добър мой приятел от времето, когато аз работех в програма „Хоризонт“ на БНР, а той беше пресаташе в Министерството на външните работи, настоя да се обадя на водещата на предаването Фили Ладжман.

До онзи момент аз сътрудничех на Българската редакция на Би Би Си – Лондон. Ръководството на Би Би Си тогава предпочете да закрие всички езикови програми на бившите комунистически/социалистически страни, които и без това вече бяха станали или предстоеше да станат членове на Европейския съюз, и да откликне на тенденциите на времето, създавайки програма на арабски език в отговор на наскоро появилата се ,,Ал-Джазира“. Фили Ладжман ме прие много радушно и това беше моят прощъпулник в българската радиопрограма по Австралийското национално радио SBS (Special Broadcasting Services).

Българската радиопрограма се излъчва от Сидни и Мелбърн по един час всеки петък. Допреди 3 години беше от 17 до 18 ч., а сега е от 16 до 17 ч. От 1993 г. програмата се води от професионални журналисти, което променя изцяло облика и нивото й. През тези години е имало и кореспонденти от България като д-р Николай Михайлов, Явор Дачков, Милен Цветков, Иван Бедров, Александрина Исайлова и сега Пламен Асенов.

От пет години ни сътрудничи Мария Стайкова с една специална и много добре приета сред слушателите рубрика за постиженията в науката, изкуството, археологията и спорта.

Мария Стайкова: Австралия е страна-континент и разстоянията между столиците на 6-те щата и двете територии са много големи – от Брисбън до Пърт са 4300 км, от Мелбърн до Дарвин са 3700 км. 25 процента от 21,5-милионното население на Австралия са родени извън страната и говорят на над 140 езика.  При такъв обем на новините и разнородни слушатели са необходими два вида етническа радиоинформация: по националното етническо радио SBS и по местните етнически радиостанции.

По отношение на българското радиопредаване по SBS – ето данните на водещата Филинка Ладжман, които тя ми предостави за моята книга ,,Австралия – България: по-малко непознати”:

,,Българската редакция в Mелбърн започва работа през 1977 г., основана и водена от Тихомир Тихов (известен оперен певец, съпруг на голямото българско мецосопрано Надя Афеян) и Светослав Йонков, брат на Надя Афеян. Към тях често се присъединява и самата Надя Афеян. От 1983 г. водеща на програмата е Войда Петрова, подпомагана от сина си Цветан Петров и внучката си Мария. Редовен участник в програмата е и Елена Камбурова.  През 1993 г. водеща на програмата става Фили Ладжман, бивша журналистка от БНТ. Съпругът й Влад Ладжман е тонрежисьор в SBS и заедно оформят програмата. Сега редовно работят и Виктор Марков от Пърт, Дияна Копринкова от Сидни и кореспонденти от България.”

Виктория Забуковец: На 9 януари 1977 г.в Австралия бе излъчено първото предаване на български език пo етническа радиопрограма – в Аделаида, столицата на Южна Австралия. В подготовката на тази първа програма участвахме аз и съпругът ми Борис Забуковец, Мери и Марин Маринови, отец Михаил Ковашки и Иван Денчев, които бяхме и първият радиокомитет. Програмата продължаваше 30 минути. Първият български радиооператор бе Марин Маринов.От 1977 до 1981 г. програмата се подготвяше и излъчваше от мен и Иван Денчев, понякога канехме гости за разговор. Когато радиостанцията осигури възможност за две излъчвания по половин час, едното бе за българската общност, а другото – за култура.

Познавам ви и мисля, че това не е просто работа и прехрана за вас, това е част от съдбата ви.Как се съчетават професия, любов, носталгия, патриотизъм, отговорност?

Дияна Копринкова: Това е повече от съдба. Още от малка слушах с притаен дъх „Хоризонт“ и особено примамващия меден глас на Божана Димитрова в „Разговор с вас“ и Еди Емирян, с когото имах удоволствието да работя в „Нещо повече“. Ще добавя имената на Величко Конакчиев, с когото работех в екип за „Неделя 150“, Светла Вълканова, Чавдар Киселинчев, все прекрасни, харизматични журналисти. Уви, Светла вече не е сред нас. С тях ме свързват неразрушимо приятелство и много незабравими спомени, които ще нося завинаги в сърцето си, където й да съм.

Радиото не е просто работа, то е магия. Магията, с която се сближаваш с хората, описвайки им чрез словото истории, съдби, новини, които оживяват пред слушателя и го потапят в един нов свят, карат го да съпреживява, да анализира и оценява… И приласкан от тази магия, да жаднее да се връща отново и отново към гласа на радиото – така, както аз се връщам и ще се връщам докато съм жива и мога да говоря.

Не е само любов към професията, а и любов към България, към българите и българското. Ох, това са много силни думи и мога да кажа с открито сърце – съчетаването е трудно… Понякога много ме боли като виждам и слушам какво става и как криворазбрано всичко някак си се обръща в най-невероятни посоки и не се милее за България.

Мария Стайкова: За 20 години обичта към едната държава и носталгията по другата се засилиха.  Едната обичам повече, защото я познавам по-добре, защото трупам скъпи спомени и приятели. За другата тъгувам повече, защото скъпите спомени се отдалечават и приятелите взеха да си отиват от този свят. Пътувайки по света, в сравнението, осъзнах колко стойностни неща има в България и се опитвам да ги популяризирам.

Трудно ли се говори и пише за България, когато си далеч от нея? Не само емоционално, но и професионално – как намирате авторите, темите, информацията?

Дияна Копринкова: Има два вида емигранти – едните говорят за България или хубаво или нищо, а другите само плюят и дори забравят по какво точно са започнали да плюят… Аз се старая да не съм нито от едните, нито от другите, а да подхождам обективно и най-малко с три гледни точки, както повелява добрата, стара, необорима журналистика, на която са ме учили и която продължавам да правя. А темите… Добрият журналист има очи и уши за всичко, което става наоколо и не толкова наоколо. И може да направи най-интересната, вълнуваща и запомняща се история от абсолютно всичко. Така намираме повечето от темите за българската радиопрограма по Австралийското национално радио SBS.

По схема в нашето едночасово предаване предлагаме 70 процента австралийски контекст, тоест, разказваме за неща, които представляват интерес за българската общност в Австралия, и за постиженията, професиите и съдбите на отделни представители на тази общност. Останалите 30 процента са разделени по усмотрение на водещия на новини, интервюта, истории от България или от света.

Не е много лесно един час радиопредаване да бъде професионално и  качествено „запълнен“ по задължителната схема 70-30%, по която работят и останалите езикови програми. Всяка тема е подробно разследвана, разглеждана и представяна по възможно най-интересния за слушателите начин. От това зависи не само слушаемостта на предаването ни, но и запазването му в ефира като едно от най-добрите и професионални радиопредавания, излъчвани по Австралийското национално радио SBS вече цели 40 години. Всъщност, тази година – през октомври, отбелязваме юбилея.

Дияна, липсва ли ти програма ,,Хоризонт“ на БНР, правиш ли сравнение в техническо отношение, като организация на работата и програмна схема?

Дияна Копринкова: Понякога се връщам в годините назад и с носталгия си спомням за екипа от водещ, редактор, репортери, музикален редактор, технически оператор/тонрежисьор, момичетата от монтажната – заедно създавахме един жив организъм, в който всичко си идваше на мястото с взаимни усилия.

Тук, в Австралийското национално радио SBS, съм кажи-речи човек-оркестър или one man show. Изброените роли се изпълняват 90 на сто от мен самата и 10 процента от англоговорящия тонрежисьор, който не разбира и дума от това, което се случва в програмата.

Със стиснати палци всеки път тайно разчитам тонрежисьорът да не обърка нещо от предварително описаното от мен пълно съдържание на програмата по секунди: за какво ще говоря, какво ще пускам, кого и колко време ще интервюирам, кога да отваря и затваря микрофона – абсолютно всичко, което можете и не можете да си представите. Напрежението е невероятно. Често стават и грешки, които се налага професионално ,,в движение“ да ,,замазваш“.

Но, това са рисковете на живото предаване. А когато светне червената лампа, всичко е различно, обаятелно, магично, отговорно. И словата някак си сами излизат от устата и не спират да се леят… докато лампата не изгасне.

Като организация на работата и програмна схема – за подготовка на предаването официално от ръководството на SBS се дават 16 часа. Но сами разбирате, че едно професионално и направено с финес предаване изисква много повече часове работа. Освен това сам интервюираш, редактираш, подготвяш за ефир, превеждаш, разследваш, събираш материали за хора, събития, теми… Не засягам техническата страна – запазването на кабината или апаратната за запис, изчакването да се освободи. Обработката и редактирането на записите е дигитално.

А как беше преди 40 години?

Виктория Забуковец: В програмата за култура включвахме теми от българската литература, история и народно творчество (митове, легенди, народни обичаи), оперни изпълнители, хорове. Материалите, които използвахме за радиопредаванията (книги и грамофонни плочи), бяха собственост на членовете на радиокомитета.

Кой слуша Вашите предавания, какво е мястото им в SBS? Колко програми на други народи и езици има?

Дияна Копринкова: Днес българската програма се слуша от широка публика на различна възраст, което много ни радва, защото показва, че предаванията, които правим, са разнообразни и предлагат по нещо за всеки наш слушател. Българската програма се оценява като една от най-професионално направените сред останалите 72 езикови програми, излъчвани по Австралийското национално радио SBS.

Всъщност, SBS е единствената медия в света, която излъчва на толкова много световни езици и това е спонсорирано от австралийската държава. Затова и отговорността на нашия екип е много голяма, ако искаме да останем част от цялото това езиково радиосемейство. Така можем да разчитаме на нашите слушатели в трудни моменти, какъвто ни предстои за съжаление точно сега, тъй като се говори за закриването на някои от езиковите програми, излъчвани по SBS.

Тук на всеки 5 години се преразглеждат нуждите на австралийското население, определят се критерии за оценка на тези нужди, съобразени с броя на населението (по данни на последното преброяване в Австралия), представящо съответната езикова общност, нивото на образование, на владеене на английски език и т. н. Тези критерии, всъщност, определят съществуването или не на едно или друго радиопредаване.

Нашата българска общност от години е една от най-малките, официално по данни на австралийското преброяване сме само около 2500 души, но за разлика от други езикови общности ние сме образовани, с професии и владеещи английски език. Досега оцеляхме цели 40 години – и екипът, и слушателите празнуваме с гордост нашата годишнина и очакваме българската програма да продължи да съществува! Решението ще бъде взето от ръководството на радиото в консултации с представители на отделни езикови общности.

Виктория Забуковец: В началото говорехме на български, но по-късно започнахме да говорим и на английски език, за да могат слушатели от други езикови групи да следят българските програми. Изненадващо бе колко много украинци, руснаци, хора от славянските народи, както и австралийци, слушаха българското предаване!

Мария Стайкова: Чудесно е, че има хора от над 140 езикови групи, които след умората на работа и у дома, намират сили да подберат материали от интерес за сънародниците си! Защото етническите радиопредавания не само запълват липсата на родното, но са и обучение на младите. Как учат дечицата – като слушат и повтарят. Според мен, тази роля на радиото – като училище, е особено важна, защото знанието на няколко езика е задължително в съвременния свят. И още нещо: така може да се чуе една и съща новина, представена според историческите традиции и политическите становища на различни страни. Това позволява още по-добра информираност и възможност за оформяне на мнение. Събирам си отзивите от слушатели, от хубави по-хубави са!

Може да се каже, че вашата радиопрограма е ,,сърцето“, което движи българските прояви в Австралия – издирването  и събирането на българите там, българското училище, празниците… С кои наши сънародници в Австралия можем да се гордеем?

Дияна Копринкова: С много, като се започне от нас трите и се свърши с всяко българско дете, отгледано и отраснало в Австралия! Шегата настрана, но списъкът е наистина много дълъг. Мария може само да загатне за по-големите имена, оставили трайна диря в културната и обществената история на Австралия.

Мария Стайкова: ,,Българи в науката на Австралия“ – така озаглавих една от главите в книгата си. Проф. Николай Киров е основал и ръководил 20 години Катедрата по технологии на горивата в Университета на New SouthWells, бил е консултант към Организацията на обединените нации и Световната здравна организация за контрол и законодателство относно замърсяването на въздуха. В книгата му „За по-добър английски” са събрани над 1000 израза и идиома на английски и български език.

Проф. Стефан Кънев е световно име в създаването на енергийни станции, захранвани със слънчева енергия. Има над 200 научни публикации, две монографии и 14 патента. Институтът на инженерите в Австралия обяви за „историческа” станцията в WhiteCliffs, която цели 35 години работи, използвайки слънчева енергия.

Проф. Асен Жабленски бе директор на Центъра за невропсихиатрични клинични изследвания и има над 300 публикации относно класификация, епидемиология и генетика на психични заболявания.

Групата на проф. Люба Калайджиева доказа по генетичен път, че ромите, разпръснати из Европа и така различни като култура и език, са потомци (35–40-то поколениe) на малка група, която е дошла от Индия.  Това е позволило да се идентифицира молекулната епидемиология на 11 наследствени заболявания сред ромите.

Лъчезар Стоянов и Валери Стефанов са професори по математика и статистика в Университета на Западна Австралия.  Елена Стоянова е движещата сила зад математическата олимпиада в този щат.  Опитът от математическите паралелки и олимпиади в България е основата за откриването през 1995 г. на ,,академия за млади математици“ в Западна Австралия.

Проф.Петко Калев пое Научния център по приложни финанси към Университета в Аделаида.  Изследователската и преподавателската му работа са в областта на финансите и микроструктурата на пазара. Той бе председател на българското дружество в Мелбърн.

Проф. Дора Маринова e директор на Института за устойчиво развитие и политика в Curtin University в Западна Австралия.

Какви са вашите българскии корени, които ви дават сила?

Дияна Копринкова: Аз съм родом от Бургас, … морето и трудовите хора. Обичам да казвам сред приятели, че в Бургас се раждат много таланти и си спомням веднага за Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Адриана Будевска, Петя Дубарова, Недялко Йорданов, Христо Фотев, Тоника СВ, Ева и Гого, Пламен Ставрев, Тони Димитрова. Все поети, артисти, певци, хора на изкуството. Духът на града е някак си такъв: творчески, весел, празничен.

Мария Стайкова: Аз съм пловдивчанка. Моят град е един от 6-те в целия свят, които съществуват от основаването си до днес и през 2019-а ще е културна столица на Европа.

Виктория Забуковец: А аз съм родена в София, в семейството на свещеник Стефан Вълчев.

Какво Ви даде Австралия? Нещо, което в България не бихте преживели?

Дияна Копринкова: Австралия стана за всички нас втора родина, не от мащехите, а добра и даваща възможност да се развиваш, ако искаш, разбира се. Австралия е социална и уредена страна, в която се живее спокойно (не, че аз го мога), всички спазват правилата по някакви неписани закони, независимо дали си само от дни и месеци в страната и от кой край на земното кълбо си дошъл. Много бързо се научаваш на тукашния ред – като се започне от това как си вземаш боклука да го хвърлиш, когато зърнеш първото кошче, до това как рециклираш буквално всичко, което можеш, и си плащаш данъците редовно, в срок, с радост…

Мария Стайкова: Това, което дълбоко уважавам в Австралия, е работата на доброволни начала, даряването на време, знание и сила, за да се улесни животът. Това, което научих в Австралия е, че трябва да се празнува повече с другите и по-малко да ги занимаваме със собствените си проблеми.

Написали сте и книги…

Дияна Копринкова: Все още я пиша и ще бъде готова за печат през октомври тази година. Заглавието й е ,,Social marketing and its influence on the Animal origin food product consumption” („Социален маркетинг и неговото  влияние върху консумацията на хранителни продукти с животински произход”). Не е пряко свързана с журналистическата ми работа, но е част от докторантурата ми, която също приключвам тази година.

Мария Стайкова: През 2000-ата за Олимпиадата в Сидни излезе книгата ми ,,Австралия – България: взаимно непознати”.В живота ми се случи много да пътувам. Гледах и преценявах. Мен също ме оглеждаха и преценяваха. Това, което знаех, не се покриваше с това, което срещах. Това, което знаеха за нас (ако изобщо нещо знаеха), не съответстваше на това, което виждаха на диапозитивите ми, в албумите, в българските бродерии и рисувани шалове, в картините и графиките на художниците-приятели, във видеофилмите.

През 1998 г. бях в Пловдив за 10-годишнината от кончината на татко, за изложбата-среща на неговото самобитно изкуство с младите творби на учениците от Художественото училище, получили наградата ,,Анастас Стайков” (идеята бе на мама, а реализацията – на училището и галерия ,,Ромфея”). В голямото тъжно вълнение, проф. Минка Златева ме ,,натисна“ да оформя в книга писмата си от Австралия. През 2011-а Държавната агенция за българите в чужбина издаде ,,Австралия – България: по-малко непознати”. Над 120 кг книги прелетяха от София и бяха раздадени (безплатно) на сънародниците тук. Може би след 10 години ще напиша ,,Австралия – България: добри познати”!

Виктория Забуковец: Двата ми романа ,,Светлината на черното мастило” и ,,Втората вълна” са преведени на български.  Стиховете ми чакат своя преводач.

Как ще бъде отбелязана 40-годишнината на българската програма в Австралийското национално радио SBS?

Дияна Копринкова: В ефира ще звучат спомени от познати и не толкова познати зa по-младото поколение българи гласове на нашата програма. Те вече започнаха да звучат. И, разбира се, ще има голяма торта с 40 свещи! След 40 години животът на хората се променя. Надявам се да не остаряваме нито в желанието, нито в идеите, нито в енергията си, да сме все така професионални и да работим за нашите слушатели с любов, както винаги.

Мария Стайкова: Юбилеите са не само повод за хубав празник, но ни връщат към началото, припомнят ни имената на първите, задължават ни да продължим с енергия и отговорност. Аз вярвам в силата на радиото!

Виктория Забуковец: Хората да се вгледат отново в своите културни ценности!

Петя Пейчева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*