15th May2017

Професия „журналист“

by Черно и Бяло

Наскоро прочетох в един вестник „Спомени от соца“ за ресторанта на СБЖ. Какви големи личности идвали, къде са сядали, кого са закачали и какъв велик портиер са имали. Напоследък нещо все повече го удряме на спомени. Някъде обаче (поне аз) не можем да прочетем какъв е днес Съюзът на българските журналисти, как живеят неговите членове, къде ходят, какво ядят и кого закачат.

Днешните журналисти обикновено повече говорят по телефоните и по интернет, отколкото да ходят, ядят каквото им падне и закачат, когото не трябва от политиците…

Що за професия е журналистиката? Защо е толкова голямо натискането за нея, особено от млади момичета. Ами много просто. Телевизионният екран раздава бърза слава. Една водеща например, кършейки манекенско тяло, може да „притисне“ някоя известна личност, като ѝ каже: „Вие много пиете…“ Личността се вбесява и изтърсва нещо нецензурирано. Получава се тръпка, както за водещата, така и за полуграмотната част от аудиторията. Другата част обикновено гаси телевизора. „За народа загула велика“, както би казал героят на един наш любим класик. Загуба велика е и за българската култура, но кой го е грижа – най-малко СЕМ и Министерството на културата.

Срещнах случайно моя стара позната, която доскоро заемаше отговорна длъжност в Столичния общински съвет. „Отказах на твоя колежка да ѝ дам интервю – каза ми тя. Много пъти вече ѝ пълня предаването, като отговарям на безхаберните ѝ въпроси, а след него не ме уведомява как са го приели зрителите и въобще не поддържа връзка с мене, докато пак не ѝ потрябвам. Чувствам се употребена“.

За такива журналисти медията, в която работят е само изразител на тяхното неповторимо его. Тя сякаш е създадена да отрази техния образ и мнения по непроверени от тях проблеми. Те бързат усвояват апломба – т.е. добре премерена интонация, с малки паузи, издаващи превъзходството на водещия над аудиторията.

Или пък млад вестникар, който е избрал да коментира, показан по интернет, гол директор на училище (от лесно, по-лесно). Как сече той, какви сексостроумия, какво жлъчно перо! Експерти, на които работата им е да проверяват обаче, доказват, че това е зле скърпен компромат и директорът е възстановен на работа, но вече е успял да получи инфаркс и едва ли някога ще се възстанови от стреса. Случаят потъва във водата. Битият си е бит… Така е у нас. Какво да кажат разследващите журналисти, които рискуват живота си, спокойствието на близките си, а понякога и техния живот. Голяма рядкост е някой да запознае аудиторията с едно разследване на корупция например: как точно е протекло, какви са последствията за разследващия журналист, как живее той след това, кой от шефовете му го притиска, не го ли е страх? Къде по-важно за хората и държавата е да научим с кого спи някоя от неграмотните Златки.

Що за професия е това? Как мислите?

Дора Пенева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*