19th Apr2017

Сидхарта. Споделима ли е несподелимата мъдрост

by Черно и Бяло

„Мъдростта е несподелима“

Знаете ли какво се прави в пространство, изпълненено единствено и само с положителна енергия? Kогато усещането е за пречистване, тръгващо от съзнанието и завършващо с осъзната хармония. Когато духът ти ликува, защото мисълта ти е изцяло в плен на преживяване, което, уви, е неповторимо!
В залата съм…
Според мен да присъстваш на репетиция в театър от такъв ранг е истинска привилегия!
Сигурна съм, че артистите, както и цялата колегия от репетитори, корепетитори, режисьори, художници и хореографи си дават сметка за това, но тяхното поведение е толкова непарадиращо и да го кажем – някак незвездно, че е най-добре да се превърнеш в невидим за определено време (ако можеш). Това е единственият начин да засвидетелстваш отношението си.

Интересът ми към спектакъла е повече от разбираем. Предстоеше трето представление и предоставената възможност ми даваше шанс за поглед от вътре, както върху работния процес, така и за свободни разговори по време на репетицията.

До мен е Олеся Пантикина, но още по-близо до мен е Мила Искренова. Олеся е репетиторът и впечатлението ми, че тя владее присъстващите в залата, остана до финала. А Мила е водещата фигура, защото без нейната „Сидхарта“ и внушенията на Х. Хесе спектакълът  нямаше да го има.

„Светът, приятелю Говинда, не е несъвършен, не се стреми и прекалено бавно към съвършенството: не, той е съвършен във всеки миг, самият грях носи със себе си и милостта, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, в кърмачетата е смълчана смъртта, а във всички смъртни – вечният живот. Никой не може да види докъде е стигнал другият по своя път, в разбойника и в зароиграча се намира Буда, а в брамина – разбойникът.“
Херман Хесе

Смисълът от горенаписаното е всичко,към което неземната Мила Искренова се стреми в работата си. И ако за Х. Хесе „Сидхарта“ е транскрипция на преживян,осмислен и споделен опит, то за Мила Искренова спектакълът е най-изисканият начин да изведе героите на поемата му до кулминация…

Присъствието на автора, както и времето, в което е живял и творил е очивидно. В действието той е контрапунктът, чрез който Искренова превръща повестта в разказ от първо лице. В ролята на Херман Хесе наблюдаваме впечатляващото превъплащение на Стефан Вучов.

В спектакълът участват още Васил Дипчинов (Сидхарта), Чан Тхе Чунг (Буда), Ангелина Гаврилова в множественият образ на Камала, представен още от шест изпълнителки, а така също – Реката,  символизираща живота, образите на саманите и Лодкаря.

Влиянието на Х. Хесе върху философските прозрения на М. Искренова е впечатляващо.

Авторът изпитва необходимост не само да изследва различията на мистичния Изток с егоцентризма на цивилизования Запад. Той се впуска в задълбочена аналитичност, стигаща до абсолютната крайност. Читателите му, обаче са благословени, защото са получили една от най-поетичните покани за пътешествие по пътя към съвършенството.

Получена от Мила, тази възможност се превръща в задълбочена, облагородяваща и извисяваща задача, може би, защото самата тя притежава в достатъчна степен от светлата енергия на това познание.

Танцовото действие сюблимира творбата по един нов неоромантичен начин и ни изпраща в 20-е и 30-е години на миналия век. Въвлича ни в гибелни събития, преживяни от човечеството и в същото време се превръща в крещящо предупреждение. Единственият възможен път за спасение е в проявата на духовната извисеност… Такова е посланието!

„Мисля, че разбирам защо хората харесаха „Сидхарта – защото в този спектакъл има всичко, което липсва в реалността ни: наивност, доброта, изисканост, красота, нежност, извисеност, лекота и лек хумор. Това действа като инжекция от  приятни емоции. Един спектакъл за „другата реалност“. – Това са думи на авторката на балетната творба по време на репетицията, изречени с благодарна и осмислена озареност.

Свила Величкова е автор на  сценографията и костюмите. Видеопрожекциите са дело на Никола Налбантов. Музикалният си избор Мила прави с помоща на Весела Цанкова и това сътрудничество се оказва изключително важно за основата на драматургичната структура.

В началото е Рихард Вагнер с „Тристан и Изолда“, следват шлагери от 30-е години на немски език, срещата на Сидхарта с Хесе – „Танхойзер“, дуетите на Камала в продължението на „Тристан и Изолда“, женски танц във френската версия на j’attendrai, ambient music, видението на Сидхарта – увертюра от „Лоенгрин“ и за финал звучи рага на Лед Цепелин.

Първите спектакли се състояха на 16-и и 23-и февруари на сцената на музикалния театър. Репетицията, с която започна описанието ми на спектакъла, се състоя преди 5-и април ,а на 4-и май ще имаме още една възможност да споделим несподелимото – мъдростта на М. Искренова и балет „Арабеск“.

Излизайки от балетната зала се усещах докосната от мощната енергия на танцуващите и се опитвах да си представя участието на Мила Искренова в интелектуалният кръг, създаден в началото на миналия век в малкото швейцарско градче Монте де Верита, сред Айседора Дънкан, Мари Вигман, Макс Вебер, Ремарк, Юнг и… Хесе.

Наранени интелектуалци, разочаровани, боледуващи за истина и стремящи се към съвършенство. Едно общество, създадено, за да опази духовната сила на цивилизацията. Представих си в това общество и Мила Искренова. А след това реших, че мястото и е тъкмо тук и сега, в условията на размествания и бурни промени, силна, одухотворена, създаваща и вдъхновяваща!

Даниела Владимирова Христова
снимки: Костадин Чернев

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*