18th Mar2017

Поискай промяната! Необходимост от планиране за години напред и нови модерни пазари

by Черно и Бяло

Димитър Данчев: „България може да бъде фактор на световната научна сцена”

Зала „Европа” на хотел „Принцес” се оказа твърде тясна за представителите на бизнеса, стопанските ръководители , кандидатите за народни представители от БСП.  Събитието бе организирано  от ГС на БСП в столицата и кандидатът от за депутат от 24 МИР в София Димитър Данчев. В продължение на 4 минути публиката се върна в годините на възход  на родното машиностроене и електроника. Документалната лента припомни,че България е заемала челни позиции в света по отношение не само на икономиката и селсктото стопанство, но и в областта на технологиите и компютърните системи.

Водещият на форума и председател  на ГС на БСП Калоян Паргов даде думата на лидерът на БСП Корнелия Нинова, която говори по предизборната платформа „Поискай промяната”!

Тя се спря на нуждите от нова политика на стратегическо прогнозиране и програмиране на държавно равнище. Подчерта ,че е важно прилагането на активна държавна политика за подкрепа на българските производители, решителни мерки за създаване на български високотехнологичен икономически модел с висока довбавена стойност. Нинова каза още,че е необходимо планиране за години напред, за създаване на  съвременни модерни пазари, за нов модел на финансиране на родните предприятия и създаването на фонд”Индустрия” с начален капитал от 500млнлв. Кандидатът за народен представител от „БСП за България” от 24 столичен МИР Димитър Данчев спря вниманието на присъстващите с редица нови предложения, свързани с родната икономика и бизнес.Ето какво каза той специално за читателите на сп.”Черно и бяло”.

МК: Господин Данчев, в процеса на кампанията в качеството си на  кандидат за народен представител от „БСП за България” разяснявате платформата на БСП, която открива нови хоризонти за нашата икономика, доколкото я има. Говорите за промяна на бизнессредата. Какво предлагате?

ДД: Разбирам колко е трудно да убедиш някой, който всеки ден се сблъсква с липсата на средства, с административния натиск, с нелоялната конкуренция, с натиска на големите, че предлагаш нещо, което може да сработи и да промени средата, в която се развива неговия бизнес. Истината е, че когато за пръв път се запознах с икономическите мерки от платформата си помислих,че  добре  звучат, ама какво мога да кажа на предприемачи, за да бъдат разбрани тези мерки и  да ми повярват, че тези мерки водят до положителна промяна.

Наясно съм, че няма мярка в икономиката, която да е панацея за всички проблеми, но е важно да се разбере, че мерките в платформата на БСП за България не са независими една от друга, а представляват съвкупност от взаимосвързани и допълващи се такива, които имат за цел да покажат, че ролята на държавното прогнозиране и планиране в икономиката не е безпредметна, а напротив тя е гарант за доброто развитие на бизнес средата. И понеже нямам претенции да откривам топлата вода реших да потърся примери от други страни, в които подобни мерки намират добра реализация. Имах  щастието да работя и в Германия и видях какво прави федералното правителство  за иновациите, прави ли изобщо нещо или както ни убеждават някои изявени неолиберали  всичко се оставя на невидимата ръка на пазара. И така какво предлагаме ние – увеличаване на капитала на фонд Иновации със 150 млн. лв. с акцент подкрепа за идеите на млади български инженери и специалисти. Едва ли е необходимо провеждането на мащабни проучвания, за да установим, че подобни мерки се използват и в редица други европейски страни, в т.ч. и във ФР Германия, където Централната програма за иновации в малки и средни предприятия/ZIM/ с бюджет от 548 млн. евро за 2017 г. представлява най-голямата програма за насърчаване на иновативни малки и средни предприятия/МСП/. Разбира се идеята е чрез сътрудничество с изследователските институти  МСП да получат достъп до най-новите открития на науката. Сътрудничеството между изследователски институти и бизнеса спомага за свързването в една мрежа на стопанство и наука. С директния трансфер на знания новите технологични открития се превръщат в готови за пазара продукти, методи и услуги.  За да се случи обаче това, за да се подобри иновативното предприемаческо мислене е необходима подкрепата на държавата, защото именно за много малки и средни предприятия /МСП/  насърчителните мерки представляват важна подкрепа по пътя към иновацията. Ясно е, че едно МСП с добра идея, но без капитал няма шанс да реализира само тази идея, защото, както знаем без пари една идея си остава само идея.  От друга страна следва да се има предвид, че повечето финансови институции се въздържат да финансират иновативни идеи, поради обичайно високорисковия характер на тези инвестиции. Именно тук идва мястото и на друга от икономическите мерки в платформата на БСП – създаването на отделен сегмент за малките и средните предприятия на Българската фондова борса, чрез които малки, бързоразвиващи се фирми, без дълга финансова история да набират капитал чрез опростена процедура, без проспект за публично предлагане и без да имат статут на публични дружества. Истината е, че и тук България изостава, защото тази мярка се прилага много успешно в съседна Румъния от началото на 2015г., когато бе създаден отделен сегмент на фондовата борса в Букурещ /AeRO /, чрез който МСП могат да финансират своя растеж. Освен, че осигурява възможност за алтернативно финансиране на МСП и Старт-ъпи, този пазарен сегмент дава възможност на потенциални инвеститори да открият фирми с висок потенциал за растеж в техния ранен стадий на развитие. Наред с наличието на бизнес план като най-важно условие за допускане на дадено МСП до този финансов пазар е и друг важен въпрос – намирането на инвеститори, които да повярват в потенциала за пазарен успех на предприятието и които да бъдат привлечени като акционери в съответното предприятие. Едва след като тези две важни условия, доказващи пазарния потенциал на фирмата са изпълнени, тя може да бъде допусната до борсата. Дадените реални примери могат и трябва да бъдат реализирани несъмнено успешно и у нас, но за това, разбира се, са необходими и някои законодателни промени, които няма как да се случат без работещо Народно събрание.

МК: Защо научните изследвания и иновациите са някак забравени и управляващите не правят необходимото за тяхното развитие?

ДД: Иновациите  носят ползи за гражданите в ролята им както на потребители, така и на работещи. Те ускоряват и подобряват проектирането, разработването, производството и използването на нови продукти, индустриални процеси и услуги. Те са съществени за създаване на по-добри работни места, за изграждане на по-екологично общество и за подобряване на качеството на нашия живот, но така също и за поддържане на конкурентоспособността на нашата икономика. Политиката в областта на иновациите е връзката между политиката за научни изследвания и технологично развитие и индустриалната политика и цели да създаде рамка, благоприятстваща пазарната реализация на идеите. За съжаление трябва да кажем, че политиката в областта на иновациите в България е на грешен път. И тук резултатите от тази политика са очевидни – изтичане на мозъци зад граница и следващата от това липса на специалисти с необходимата квалификация особено на работници за високотехнологично производство. Над 60% от свободните и регистрирани безработни нямат подходяща образователна професионална подготовка. Страната ни изостава значително в разработването и прилагането на иновации. В рамките на над десет години, от 2001 до 2014 г., в България са издадени общо 15 954 патента, 92% от които (14 678) принадлежат на чуждестранни фирми. Едва 1276, или по-малко от една десета, са на български фирми. В същото време само една американска компания като IBM само през 2016 г. е регистрирала 8088 патента. Но още по-страшното е, че в страната липсва иновационна култура, липсват като цяло и предприемачески умения. Затова трябва ясно да кажем, че е необходима промяна, необходима е намеса на държавата като регулатор на пазарните неуспехи. Необходима е политика, която да върне страната ни като фактор на европейската и световната научна сцена, да спомогне за преодоляването на пречките пред иновациите, да промени коренно начина, по който публичният и частният сектор работят съвместно. Необходимо е стратегическо прогнозиране и планиране на държавно равнище. Големият въпрос, който седи пред нас, е от какво се нуждае един предприемач, за да превърне своята идея в успех на пазара. Държавата следва да осигури необходимата подкрепа, така че всяко малко или средно предприятие, независимо от своя бранш, независимо от своя стадий на развитие, независимо от това дали е стартъп или наложило се предприятие, дали е от ИТ сектора или от сектор “Машиностроене”, дали е във фаза на разработване на своята идея, или търси развитие за излизане на пазара, да получи помощта, от която се нуждае.

Освен специалист и експерт в областта на икономиката и администрацията Димитър Данчев дълбоко цени и уважава културата и науката. Стреми се да бъде съпричастен към проблемите на медиите, на издателите и читалищата. Твърди, че при едно стабилно държавно планиране , културата у нас би имала възможност за повече изяви и развитие.

Данчев не обича да се хвали, но пък за сметка на това е отдаден на благородни каузи, на безвъзмездна подкрепа на хора в беда. За това е и непреклонен към подлостта, двуличието и домогването в наше време. Пожелава на читателите здраве, самочувствие и повече радост в ежедневието.

Визитка
Димитър Данчев е кандидат за народен представител от „БСП за България”. Той е възпитаник на 91-ва Немска езикова гимназия „проф.Констаттин Гълъбов” в столицата. Завършил е Икономически университет във Виена и е магистър по бизнес администрация. Неговият втори увиреситет е УНСС със специалност международни икономически отношения. Данчев е бил съветник на министъра на икономиката и енергетиката през 2013-2014г, ръководител-служба по търговско-икономически въпроси при ГК Мюнхен, Германия, втори секретар; Работи като управител на частна фирма. Семеен с едно дете.

* Платена публикация. Купуването и продаването на гласове е престъпление!

Миглена Китанова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*