15th Feb2017

Дни на Виена в София 2017 г.: Ретроспекцията

by Черно и Бяло

Романтични преживявания за столичани и стратегии и иновации за експерти

На 5 февруари в един от столичните търговски комплекси се проведе флашмоб с трийсет и двама балетисти от Националната опера и балет и десет музиканти от Софийската филхармония под звуците на емблематичния виенски валс „На хубавия син Дунав“. С него публиката беше предизвестена за предстоящите Дни на Виена в София. Те се проведоха между 8 и 14 февруари и завършиха с вечер на виното, произведено от лозята на община Виена във Военния клуб.

Да започнем с началото: Флашмобът бе посветен на 150-годишнината от изпълнението на сцена на произведението на Йохан Щраус-син, което се е състояло в началото на февруари 1867 г. във Виена. „На хубавия син Дунав“ е възприеман в известна степен за неофициален химн на Австрия и традиционно се изпълнява на бис по време на Новогодишния концерт на Виенската филхармония в зала „Музикферайн“, Виена, излъчван всяка година на живо по БНТ на 1 януари.

Прекрасната музика от концерта звучеше и в романтичния ретро трамвай, който се движеше по разписание от 12:00 до 14:00 часа през изминалата седмица.два часа всеки денще потегли на 8 февруари и ще се движи до 14 февруари всеки ден по 2 часа в центъра на София. По време на пътуването те ще се запознаят и с интересни факти за Виена и нейните световно известни забележителности. По време на обиколката на центъра на София, пътниците можеха да се запознаят с интересни факти както за Виена, така и за връзките между двете столици. Те започват още през XIX век. В началото на XX век столицата на Австро-Унгария е проводник на европейското политическо и културно влияние на Балканите и в България. Още преди Възраждането във Виена се установяват български търговски колонии, а будни и по-заможни българи получават образованието си там. В онези години връзката е повече търговска и се осъществява по река Дунав.

След Освобождението новата българска столица е повлияна най-силно от „виенския“ стил в бита и културата – от облеклото до архитектурата и декорациите на сградите. Градът започва усилено да се застроява, прокарват се пътища, мостове, изграждат се жп гари, трамвайни линии. Бурното развитие на града привлича множество австрийски архитекти, инженери и декоратори. Те се установяват за дълъг период в София и проектират и осъществяват едни от най-красивите сгради – така че днес центърът на града очевидно има „виенско излъчване“. Сред най-известните сгради, построени от австрийски архитекти, са Народният театър, Военният клуб, Държавната печатница – сега Квадрат 500 и Синагогата.

Децата от 6 столични училища, които взеха участие в конкурса за рисунка „Как си представям виенския Пратер“, участваха в специално събитие, а десетима от тях бяха наградени от представители на официалната делегация от Виена, която пристигна за участие в Дните на Виена в София.

На 13 и 14 февруари се проведоха форум и дискусия в галерия „Квадрат 500“ с австрийски експерти от голямо значение за България и столицата ни. Там се разискваха опита на Виена за консервиране на паметници на културата и иновативните начини на управление на културните центрове, а също така се представиха практики от Австрия за интелигентна мобилност и планиране на зелени пространства.

Повече за културния форум Повече за форум „Градове на бъдещето”

Форумът бе открит от председателят на Общинския съвет на Виена Томас Райндл и от кмета на София Йорданка Фандъкова. Виена се гордее с културно-историческото си наследство и в същото време винаги е готова да го сподели с други градове. Сред темите, представени и дискутирани на форума, беше опазването и съхраняването на историческия център на градовете и опита на Виена с обекти, включени в Списъка на светоното културно наследство на ЮНЕСКО. През 2001 г. и историческият център на Виена става част от този списък, а  в него се намират катедралата „Св. Стефан”, дворецът „Хофбург”, сградата на виенската Щатсопера, бароковата църква „Карлскирхе”, сградата на кметството и още много други паметници и музеи, които си заслужават да бъдат видени. В близост до операта е паркът „Фолксгартен” с паметника на великия Моцарт, парламентът със статуята на гръцката богиня  Атина Палада и може би най-известният немскоезичен театър – Бургтеатър.

Виенският музей за история на града и Домът на музиката показаха иновативни начини и форми за управление на музеите. Директорът на виенския Дом на музиката, Симон Пош, представи необичайния интерактивен музей, който той ръководи вече близо 15 години. Домът е създаден през 2000 г. и е напълно уникален по форма и съдържание за времето си. Това не е традиционният музей, където посетителят е само наблюдател. Там всеки може да подбере сам нещата, които го интересуват или които будят любопитството му, да експериментира със звуците или даже да дирижира Виенската филхармония. Онова, което го отличава от традиционните музеи, е експерименталното начало и това че в него всичко може да се пробва.

Със своите художествени и исторически сбирки музеят на град Виена показва развитието на града през вековете. Основната сграда на „Карлсплац” е съпътствана от много филиали, най–важните от които са вила „Хермес” и домовете на известни музиканти, живели и работили във Виена. Единствено тук може да се види очарователната смесица от изкуство и история, разположена на три етажа, от новокаменната епоха до средата на XX век. Сензационните археологически находки от римския военен лагер „Виндобона”, оригинално запазени витражи и значими пластики от „Щефансдом”, между които и прочутите княжески статуи са сред най–ценните експонати. Оръжия и други военни съоръжения от Виенския арсенал, както и артефакти от турско–австрийските войни, са свидетели на многобройните стълкновения през вековете. Най–старите планове на Виена и картини с изгледи от града говорят за неговото развитие от обикновен средновековен град до столица и резиденция на императори. Музеят разполага с възхитителни примери на барокова живопис. Сред атракциите на музея са два големи модела на града преди и след разрушаването на крепостните стени на града и построяването на улица „Рингщрасе” на тяхно място. Периодът около 1900 г. е представен с картините на Густав Климт, Егон Шиле и произведенията на прочутите Виенски ателиета.

На форума „Градове на бъдещето” виенски експерти представиха иновативни концепции и решения за планиране на зелените пространства. Целта е  създаването на зелени площи в близост до жилищните райони и на големи зони за отдих в покрайнините на града.

От няколко години във Виена действа рамковата стратегия „Смарт сити Виена”.  Целта на стратегията, която е разработена до 2050 г. е осигуряването на най-добро качество на живот за всички виенчани при възможно най-щадящо използване на ресурсите. Климатичната промяна и драстичният недостиг на природни ресурси, особено на изкопаеми горива, са най-големите глобални предизвикателства за следващите десетилетия. Най-голямото предизвикателство пред Виена през следващите години със сигурност ще бъде динамичното увеличаване на жителите на града с около 25 000 души годишно. През следващото десетилетие тя ще се превърне в двумилионен мегаполис, а през следващите 25 години се очаква в нея да живеят три милиона души. Това ще доведе до увеличаване на търсенето на енергия, ще повиши необходимостта от изгодни и едновременно с това подходящи жилища, както и потребността от надеждни транспортни концепции. Заедно с модернизирането на града австрийската столица продължава да се гордее със зелените си площи, които с право я нареждат сред най-зелените градове в света.

В  момента в австрийската столица има 280 големи парка и общо над 2000 паркови пространства. Статистиката показва, че на всеки живеещ се падат 120 кв. м зелени площи. Градът има 18 защитени зони на площ около 15 000 хектара.

Общо около 31% от общата площ на Виена са защитени. Най-голямата защитена зона е зоологическа градина „Лайнц“, почти толкова голям е делът на Виена в Националния парк „Донауауен“ – около 5,5% от общата част. Най-известната защитена зона на Виена, защото е и част от все по-популярния в международен аспект градски маратон, е Пратерът. Намира се в средата на града и е част от 7500 хектара гори, с които градът разполага и където има около 80 ендемични животни и растения, споменати в „Програма за защита на видовете и жизнените пространства“.

Зеленината във Виена е навсякъде – даже по сградите. Тези зелени оазиси в градската среда са подходящо място за живот на пойни птички и полезни насекоми и така приближават живота в града до природата. Един от пилотните проекти по озеленяване в австрийската столица е фасадата на отдела по „Чистота”, осъществен преди няколко години. На площ от 850 кв.м. са окачени метални кашпи с обща дължина 2850 м, където са засадени повече от 17 000 многогодишни тревисти растения.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*