25th Nov2016

Сава Цоновски и внучката му Петра Цоновска представиха изложба акварелни миниатюри в НЧ „Димчо Дебелянов-1960”

by Черно и Бяло

Залата в НЧ „Димчо Дебелянов-1960” бе препълнена, но почитателите, приятелите, близките и ценителите на творчеството на Сава Цоновски и неговата внучка Петра Цоновска  продължаваха да идват и след откриването на изложбата  от миниатюрни акварели.

И има защо. Картините на големият български художник представляващи  четирите годишни сезона ни пренасят с една магнетична сила сред недокосната природа, на село, в гората, на полето, на морския бряг и небесната шир. Те излъчват  топлина, спокойствие, лека носталгия, уют и мечти.

dsc_0210Гостите на изложбата бяха нетърпеливи  да разгледат, да коментират и да си запазят предпочитана   картина. През това време  Сава Цоновски  със завидно търпение и благост отдели време на всички, които се интересуваха от  живота му   и тънкостите на  неговото творчество.  След кратко слово на водещата, Сава Цоновски  поздрави  присъстващите в читалището, което  нарече дом на знанието. „Домът, който носи името на Димчо Дебелянов – един чуден поет. Аз обичам тази институция, наречена читалище, защото тя е символ на знание, а знанието е светлина. Доволен съм, че служителите на тоя дом дадоха възможност на мен, Сава Цоновски, и на внучката ми Петра Цоновска, която също е художник и като мен обича акварела, да направим тази малка изложба от акварелни миниатюри. За изложбата няма да говоря, картините са пред вас, а ще Ви запозная накратко с моето житие: В северозападната част на хълмистата Дунавска равнина – Врачанска област, има едно селце, носещо името на великия поет и революционер Христо Ботев. В това малко, но чудно хубаво селце Ботево на 4 юли 1925 година аз съм се явил на белия свят в едно сравнително многолюдно семейство: дядо, баба, прабаба, родители и братя. Семейство, в което цареше доброта и обич. Майка ми – тиха, кротка и много работлива. От нейната работна ръка съм получавал най-нежните милувки. Баща ми, може да се каже, беше просветен човек. Той много четеше. Беше председател на читалището и новозакупените книги кацваха на рафта в читалищната библиотека, след като той ги прочетеше. Така го завари и кончината му – с книга до възглавницата. Изглежда неговият пример ми е повлиял. Аз също обичам да чета. Той обичаше историческо четиво, а аз – поезията. Сега, на стари години, обаче мога да прибавя и философията. Като настолни книги са ми „Живота на древните гръцки философи“, „Трактата на Цицерон за приятелството и старостта“, „Беседите на Конфуций“ и т.н. От поезията си имам една книжка – антология, казва се „В пещерата на съкровищата – шепа бисери“. В нея има творби на поети от цял свят. Има и от наши поети: Ботев, Вазов, Яворов, Дебелянов и др. Повечето от стихотворенията в нея аз знам наизуст. А от едно стихотворение на барон Оскар Редвиц със заглавие „Мисъл“ откраднах и девиза си, който гласи:” Докле над мен небето ясно грей, за облаците мрачни аз не ще да мисля, нито ще глава унило да увисна, макар, че косата ми веч белей”. И друго, от което се ръководя, е световната мъдрост, казана от Ницше: „Не стой все долу в низината. Не се стреми към горда висота. Най-разумно е по средата. От там най-хубаво вижда се света.” Нека, след като съм завършил Художествената академия, специалност живопис при проф. Илия Петров, да кажа нещо и за работата ми като художник. Каквото съм направил, до сега е направено. Сега искам да сбъдна една мечта още от студентските си години. Да нарисувам картини за изложба под надслов „Земята и небето на Ботево“, която да включва картини по мои идеи и картини, нарисувани от поети и писатели, но не с боички, а с думи. Например, Сирак Скитник казва: „Облаци крилати по небе летят, бисерни пернати облаци блестят.“ И още: „Плуват нежни, плуват снежни, мекоруни облаци.“ Много пъти съм се опитвал да нарисувам картина, която моят земляк и връстник, поетът Димитър Светлин, е нарисувал с думи: Слънцето главата клюмна, премрежи погледа и спре на спор с черешите край друма, сред керемидено море. Един величествен залез, който аз все се мъча да нарисувам, но все не мога да догоня оная мащабност, нарисувана от поета. Също така една мащабна картина е нарисувал и Димчо Дебелянов в стихотворението „Утро“: Път царствен царствено поел, високо плува горд орел. Такава една изложба под надслов „Земята и небето на Ботево“ ме вълнува, защото аз съм селянин по душа. Обичам много родното ми селце. Обичам полето с неговия далечен хоризонт и светлата ивица, която го свързва с небето. Обичам природата, пред която благоговея. Пред очите ми изниква такава картина: Обширно поле. Житата се вълнуват като златно море. В края на нивите макове, огрени от слънцето, греят като рубини. Над мен едно бездънно синьо небе и заспало бисерно облаче, на фона на което една черна точица, чучулигата, птичка Божия, трепти и пее, пее в захлас! Казвам си: О, Боже, каква прелест, какво величие, какъв огромен, необятен, вечен свят, а ти си една мимолетна прашинка! Прокрадва се мъничко тъга, но не остра и болезнена, а някак си мека, меланхолна. Питам се защо е такава. И отговорът, скрит в някоя гънчица на нашия малък човешки космос – мозъка, се обажда и ми казва: „Дядо Сава, тъгата е мека, а не болезнена, защото ти, макар и мимолетна прашинка, си бил свидетел, живял си в този толкова хубав, необятен и вечен свят.“ Това е. Сега нека се почерпим и си пожелаем ние, мимолетните прашинки, да бъдем по-дълготрайни”.

Петра Цоновска е истински наследник на дарованието на дядо си. Тя също е увлечена от красотата на природата, а птиците са нейните най-добри приятели. Голямата ѝ любов вдъхва живот в нарисуваните от нея птички.

Малкото пиленце, въпреки студа се радва на свободата си.

Петра със сигурност ще продължава да твори и да следва семейната традиция.  По повод 100-години от гибелта на патрона на читалището Димчо Дебелянов нейният чичо Сава Вълчев също художник подари три картини, изобразяващи поета в окопите на фронта по време на Първата световна война. Неговият дар е за поколенията, които ще споменават фамилията Цоновски с най-светли чувства.

На 91 години Сава Цоновски изглежда  жизненен, духовит, разказвач на човешки и истински истории.

Казва,че по отношение на изкуството се е ръководил от думите на   преподавателя си  в Академията проф. Борис Митов, а именно: „Изкуството няма край. За него много, много не се говори, то се прави”. А Владимир Димитров–Майстора добавял: „И кой колкото може“.

Как живее днес Сава Цоновски? Пет месеца в София  в прегръдките на Топлофикация и седем месеца на село. Казва,че там се чувствал като волна птица и работи всичко. Коси тревата, гледа   овошки, облагородява, чете,  занимава се със строителство и най-вече рисува. Води си дневник за свършеното през деня и така прогонва  склерозата.  Известният акварелист  живее и се храни простичко.

Благодарим на Сава Цоновски за благородният му жест да дари на читалището половината от сумата от  продадените картини и да  подари ценни произведения на служителите.

Да пожелаем дълголетие и неспирно творчество на Сава Цоновски!

И искрени успехи за Петра Цоновска, която крачи уверено по пътеката на дядо си!


Сава Цоновски е роден на  04.07.1925 година в с.Ботево, Врачанско.
През 1955 г. завършва НХА при проф. Илия Петров.
Тридесет и две години работи като военен художник, участва в общи и колективни изложби.
Член е  на СБХ от 1961г.
След пенсионирането се отдава предимно на акварелния пейзаж и създава картини, с които урежда редица самостоятелни изложби. Цоновски е един от най-известните наши акварелисти. Творбите му се намират както у нас, така и в чужбина.
Сава Цоновски получи медал „Златен век” от Министерството на културата за приносът му в областта на културата и изкуството.
Цоновски има двама синове – Сава и Васил. И двамата са част от гилдията на художниците. Савина, Калина, Георги и Петра са внуците на Сава Цоновски.
Петра Цоновска е родена на 24.01.1990 г. в София.
През 2015г. завършва НХА специалност „Стенопис”.
Занимава се с акварел от дете, повлияна от своя дядо Сава Цоновски, при когото отраства. Заедно с него правят общи и самостоятелни изложби.

Миглена Китанова
снимка: Цанко Наков

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*