26th Nov2016

Киномания 2016: Слава срещу чест и достойнство

by Черно и Бяло

С вълнение, носталгия и поглед в бъдещето открихме 30-тата  Юбилейна Киномания на 17 ноември, по традиция в зала 1 на НДК. „Дълбок поклон пред публиката, заради която киното е живо!” – така ни поздрави знаменитият ерудит и талантлив режисьор акад. Людмил Стайков. Той ни подари в онези трудни времена преди 30 години безценната Световна кинопанорама – изгледала съм всички филми и съм запазила първите рекламни анонси, събрани в свитък 1987-ма.

indexВече трета година Киномания поднася на  ценителите на седмото изкуство нов български филм. Това е „слава” на доказалия се вече тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов , чийто „Урок” даде заслужен урок  и се окичи с над 35 престижни награди. Вярвам в българското кино още повече, след премиерата на двамата талантливи творци.

untitled„слава” е изписан с малки букви… Началните кадри отброяват минути и секунди точно време – героят сверява своя часовник, скъп  спомен от  баща му. Филмът е създаден по истински случай от 1981 година. Повествованието е дръзко и върви с лекота. Реалистичната история се преплита с тънки психологични нюанси и драматични детайли, които водят до размисъл и дълбочина на сюжетните линии. Самотният брадясал кантонер Цанко Петров, проверявайки релси и траверси, намира няколко разпилени банкноти  и изневиделица – един милион лев. Човекът съвестно предава парите в полицията и от тук започва неговата слава и… неволи! Шефката на PR-отдела на скандализираното Министерство на транспорта усърдно го издирва и ето възможност да се възползва от честния човек… Постъпката на героя е доблестна и  той трябва да се прослави! Следва организирано пищно тържество с всичките му познати отколешни клишета. Не липсват и комични ситуации, тъй като никой не е предполагал, че показваният по телевизията за пример, заеква сериозно. Предава своя любим часовник на Юлия Стайкова; и ведно със славата получава награда часовник „Слава”. Да, но властната и амбициозна  PR-специалистка  вече е „употребила” нашия герой и загубва някъде неговия. В търсене на скъпия спомен Цанко се среща с бездушие, лъжи, измами, корупции, злоупотреби с власт и физическо насилие. Чуваме сякаш несвойствената за него реплика „Въпрос на манталитет” и… смях в залата. Но, става тъжно, тягостно и безнадеждно. Мимолетната слава потъпква и съкрушава  честта и достойнството на скромния железничар. Невероятният силен заряд на актьорската природа на Стефан Денолюбов майсторски извайва образа и доказва твърдението- това, че си прав, не те прави щастлив! Партньорството на Маргита Гошева разгръща богатството на таланта ѝ в пресъздаването на силен дефицит от човешки качества. Етика и морал липсват на изцяло отдадената на кариерата си PR- ка, наближаваща 40-те. Опитите ѝ да стане майка се редуват с непрестанно тичане по проблемите на Министерството и най-вече- с гафа на Цанко, дал интервю. Простодушният герой откровено огласява кражбите, измамите, знайните и незнайни механизми в БДЖ. И това му коства не само достойнството, но и жесток мугренски побой.  А репродуктивният  лекар на Юлия Стайкова ѝ показва яйцеклетка – бъдещ ембрион. Това са вероятните утрешни PR-специалисти, продажни министри, корумпирани полицаи, неуки политици, бездушни чиновници, които ще са нашето правителство… Напрегнатата специалистка случайно прочита във вестник, че железничар е сложил край на живота си. Тогава сякаш се сепва и с гузната си съвест хуква да търси часовника-спомен. Намира го и го връща  на собственика му. Финалът е силният, честен удар на  Цанко Петров срещу безскрупулната Юлия, срещу измамното Министерство, срещу правителството, което нехае и  не служи на своите граждани! Едва ли ще се върне достойнството на човека и кантонера. А както е казал знаменитият драматург Харолд Пинтер „В края на човешкия живот се брои единствено достойнството!”

Мариана Енева

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*