12th Aug2016

Изкуство?! За актуалното и вечната красота

by Черно и Бяло

За  първия кино фестивал на документални филми за изкуствата Master of Art в България и за Балканите

В царството на Хадес Сизиф е наказан за проявената хитрост поради желанието му за живот. Прекратил тежката си, безплодна работа, седнал на камъка, който изкачвал по планината. Дълбоко, дълбоко се замислил като чул песента на Орфей за любовта му към Евредика, за щастливия му живот през светлите, ясни дни през пролетта…

Статуетката, скулптура от проф. В.Минеков изобразяваща Сизиф, който изкачва филмова лента е за Голямата награда на Първия кино фестивал за документални филми посветени на изкуствата и хората на изкуството Master of Art в България и за Балканите. Първият кино фестивал за документиални филми посветени на изкуствата е в Канада и е на 30 години…. От въпросите със заряд от легендите кога и дали сме в царството на Хадес, кой е последовател на Сизиф и на Орфей, каква е ролята на изкуството, на „богоизбраните”, на митовете, днес ни пленяват и въздействат, вдъхновяват документалните филми и най-вече посветените и разкриващи изкуството и хората създаващи изкуство…

website5-В луксозните кино Люмиер, НДК и кино Одеон удобно се настаниха 31 документални филми с награди от Venice Film Festival, International Emmy Award, German Film Award, IDFA, Sundance Film Festival и др., премиерни за България. Артистичният директор на фестивала, журналист и създател на филми Найо Тицин подбира от подалите заявки за 3 месеца 130 документални филми от 30 страни от цял свят прожектирани от 15 до 28 април.  В конкурсната програма с шест категории от 15 до 22 април с висока конкуренция се съревноваваха 21 филми от 11 страни. Фестивалът организира НДК, продуцентска компания „Спотлайт” и Фондация Master of Art с медийни партньори БНТ, бТВ, Дарик радио, в. Дневник и др., подкрепя се от фондация „Америка за България”, Еър Франс, Столична програма „Култура”,  Гьоте институт,  Институт Сервантес, Master Card предостави за членовете си за един закупен билет, един безплатен, UniCredit Bulbank и др. Три поредни години Найо Тицин радва публиката  и зрителите като присъстват на постановки на заснети опери от световните сцени на създадения от него фестивал в Дома на киното. Трупа организационен опит, посещава и участва, негови филми са наградени на международни фестивали.

Два документални филма на участници в журито бяха прожектирани от извънконкурсната програма. „Loving Carmen” на Спотлайт, Найо Тицин – с някои от най-блестящите арии на непокорната, горда и смела Кармен, от най-страстната в музикалната история опера „Кармен” от Ж.Бизе.

Страст, а любов?!

Loving Carmen” – световна премиера с дивата прима Александрина Пендачанска на  Първия кино фестивал за документални филми за изкуство „Master of Art” в България и на Балканите

– Бизе го няма, Проспер Мериме го няма, много от големите изпълнители на Кармен  ги няма, но Кармен е жива и винаги ще е жива… Безсмъртието в изкуството се създава от смъртните – споделя Александрина Пендачанска в края на филма „Loving Carmen” с режисьор Найо Тицин, копродукция между Националния дворец на културата и продуцентска компания „Спотлайт“,  като част от стратегията на Двореца да подкрепя българското кино. В кино „Люмиер” / 16.април/ публиката на кино фестивала за документални филми за изкуство „Master of Art” с продължителни ръкопляскания, възторжено посрещна режисьора Найо Тицин и филма му, разговаря развълнувано с него и филмови критици,  за отлика от премиерата / 3 март 1875г., Париж/ на операта ”Кармен” от Ж.Бизе, провал, след който оперният шедьовър с изключителен успех не слиза от световните сцени. Жизнерадост от искрящи свежи чувтва, живописна звучност от испанския национален колорит, от цигански и кубински, от музикалния гений на Бизе изразил  женската красота в шедьовъра си недостигнат и до днес с естетическите възгледи към реалистична и национално самобитна музика от 50-60г. на ХІХ в., от френската музика.  Страстта на Ескамилио открива  тютюневата работничка Кармен, но дали свободолюбивия ѝ, непокорен, волен и независим дух, темперамент изменчив в настроенията си, Кармен – единствената в оперната история героиня, силна в изживяванията си, горда и смела. Дали  парижката публиката с префинено от лиричните опери ухо и образованост не е приела  на премиерата на операта изявата на страстта на Ескамилио, която убива физически Кармен, за да я постигне „сляти в смъртта”!?А семейство, а деца? Творчеството и музикалния дар с изявата на страстта или чувствата на селяни, работници, с гения на музикалния си дар доказва непреходността си… В България премиерната постановка е през 1912г. Човешките чувства и страсти, даже и „възпитани” вълнуват и въздействат, защото водят към вечността.

За основа на филма „Loving Carmen” е постановката на операта „Кармен“ на италианския режисьор  Никола Берлофа в Театър Сен Гален в Швейцария и търсенията на сопраното Александрина Пендачанска, мецосопрано в главната роля със страстни, кадифени, изваяни дълбочини.  Уникално съвременно изпълнение със свой стил и на превъплъщението, тракторвката. Този филм на Найо Тицин не разказва за постановката, а загатва за музикалните постижения в претворяването и музикалния гласов израз на Александрина Пендачавска и по време на репетиции. По-добре посетете постановката!

Още се играе, вече три години! – възкликва Найо Тицин – Тази година на Тенерифе ще ходи, островите Тенерифе, ще се играе в театъра.

Филмът е плавен, елегантен в стила на Найо Тицин, със съ-сценаристка Валери Тицин, дъщеря, вдъхновено, топло и развълнувано разказан от британския актьор Бен Крос за щастието да имаме възможност да чуем днес първите записани изпълнения  на  легендата Кармен и въздействието с нейното място в  развитието на звукозаписната индустрия и киното от началото на ХХв.

БС: С какво Ви заинтересува звукозаписната история на операта  „Кармен”?

Винаги ми е било интересно да науча неизвестни неща за известни неща. Това е голямо предизвикателство.

БС: От архива на кои грамофонни фирми са матриците- цилиндри с първите записи на изпълнения на тази роля от началото на ХХ век?

На „Берлинен грамофон”, „Одеон” – първите грамофонни фирми. Заснех плакат от 1896г. от постановка на пиесата на Теодор Кремер „Кармен”. Тази пиеса е написана по новелата на Мериме, а на плаката е  Роза Дел Морисън, американска театрална актриса, която е изпълнявала ролята на Кармен в тази постановка.

БС: За всяка роля на Александрина ли създавате филм?

Този образ и тази тема ми бяха интересни именно с това, че е най-известната и най-поставяна опера.  Беше „Добре дошло”за моя не от сега интерес към образа легенда – Алекснадрина  играе Кармен…

ххх

„В търсене на Моцарт”, втори филм от извънконкурсната програма на член на журито- Фил Грабски и увлекателни и незабележими два часа и половина  с изтъкнати изпълнители претворяващи след като разбират от екрана с публиката в киносалона творби от детето-чудо, написало първата си музикална творба петгодишен, а първата си опера на 11 години с живот приказка на музикален гений и ум на нормален човек. За да разберем  някои от митовете за него,  за да ни озари светлата радост, оптимизма, сърдечността на неговите недостигнати и до днес творби, привлекателни за всички и за изтънчения естет. За да знаем, че ямата с гасена вар, в която е оставен с много други хора 35 годишен по човешки радостен и като грижовен и любящ съпруг и баща и гений със стотици творби прозвучали в дворцови зали и в театрите пред градската публика, успял да извоюва самостоятелност и живял в отделен апартамент със семейството си, е не поради негова бедност, а  по тогавашния обичай.

Английският документалист и режисьор, продуцент Фил Грабски, член на журито: Велика идея е този фестивал! По някакъв начин е специализиран в изкуства, което не стеснява, а позволява за участие на  много теми и филми с различни форми като има български премиери, позволява участието на по-големи форми. С много добър подбор на филмите е и е чест за мен да съм част от този  Мол, от този подбор.

БС: Подходящи ли са  за телевизионно излъчване или за голям екран или youtube?

Повечето от представените документални филми са създадени за голям екран със звук, който доближава качеството на КД. Имат проницание с имидж и звук. Мисля, че трябва да се покажат по телевизите. Проблемът на телевизиите е, че са изпъстрени с риалита и шоута за готвене или ток шоута. Телевизиите трябва да показват много повече от тези филми посветени на изкуството и хората творящи изкуство.

БС: Дали са характерни повече за Европейските телевизии?

Има силни филми в Канада, излъчвани по канадските телевизии, в Северна Америка. Има документални филми от Азия, от цял свят. За някои райони може би е въпрос на средства, на структура на програмата или финансиране. Документалните филми са от голямо значение, могат да са забавни и провокативни, в голяма помощ по целия свят.

БС: Финансирането ли е слабата точка за да се правят документални филми?

По целия свят е борба създаването на документални филми, нещо много изпълващо, но от което нещо няма да станеш богат човек.

БС: Вид забавление ли е тази борба да се намери финансиране, след това да се направи филма?

Не бих го нарекъл забавление, а бих го нарекъл вид изпълнение или дразнене или даже провокативен спор когато откриеш нови неща за себе си и ги даваш на света. Наистина е нещо много красиво за праване.

БС: Помага ли тази борба или може да се направи по друг начин?

Мисля, че борбата е повече част от съзидателната борба. Разбира се възможно е и трябва да е по другия начин – като се има пред вид финансирането, по-специално общественото излъчване трябва да инвестира много повече в този вид. Трябва да има някакво подобрение във финансиращата част. И в излъчването! Правя различни по тематика филми: за музика, за слонове, сега редактираме филм за Конго, за стара шведска двойка  Важното е да има добра история за музика или за слон или

БС: А за Вашия филм бихте ли казал нещо?

Намирам за интересно да покажа моя филм в различни страни. Навсякъде хората имат различно възприемане. Да не забравяме историята на г-н Белтрачи! Харесах протагониста, интресен е показан от двете му страни на фалшификатор и творец художник.  Хората имат различни идеи какво е изкуство, какво е оригинал, фалшификат, подправяне на оригинал, какво мислиш за пазара на изкуството, какво е скъпо когато е много скъпо.. Винаги е трепет да покажа този мой  филм, посветен на Моцарт.

ххх

Документалинят филм „Белтрачи – изкуството на фалшификацията” с реж. Арне Биркенщок  и продукция с Хелмут Вебер и Томас Шпрингер спечели Награда за най-добър документален филм в категорията  „Изобразително Изкуство и Фотография” в много силна конкуренция. „Човекът, който спаси Лувъра”, документален филм за вдъхновяващата конспирация на професионалист, успял да организира изнасянето и съхранението през ІІ световна война на повечето картини от Лувъра с помощта на много свои съмишленици. „Последният шедьовър на Дали”, вълнуващи документални филмирани събития  с участието на  ексцентричния Салвадор Дали и неговата съпруга, негови мисли, от работата в създадения от него театър-музей в родния му испански град Фигерес. Над 25 години е заснемането на работата по обновяването на Националната галерия на  Холандия по различни причини, даже финансиране, но нервите издържат и  завършва успешно – „Новият Рейксмузеум” отново отваря врати. Българските документални филми  на Георги Тошев и бТВ за уникалните по замисъл и майсторство колажи на фотографа „Давид Лашапел – Революция” и негови мисли и за трудностите в театралната кариера след като е бил порно звезда в „Историята на Себастиан Барио”. „Кадър по кадър”- талантливо семейство на афганистански фотографи загива, за което разказва друго афганистанско талантливо семейство от фотографи – тъжна история за таланта, който би могъл да даде много повече, ако животът му е по-дълъг… През 2012г. медиите съобщиха за Белтрачи, човекът заблуждавал близо 40 години света със своите умели фалшификати на картини на майстори от началото на 20 век, с които влиза в света на колекционерите за да ги продават от 5 млн. до 15 млн. едната. Създава истории на тези картини, търси рамки с оригинален печат от началото на ХХ век, обработва картините, които рисува като „остарява” боите, постига миризмата на картина от началото на ХХв, за да живее съпругата му в три вили, а децата му да не знаят какво работи баща им. Строгите критици и експерти са на друго мнение и дават възможност на Белтрачи да нарисува своя картина, да я оцени…

„Започнах да правя този фестивал, защото си давам сметка, че българската публика не бива да бъде подценявана. По този начин фестивалът се стреми да приобщи максимално българската публика към съвременните световни тенденции в тези сфери. Тя не е нищо по-малко от публиката в Канада, Франция, Италия, Русия, Израел, Ливан и други страни, в които се провеждат подобни събития. Правенето на документални филми за изкуството набира все по-голяма скорост и неслучайно все повече подобни филми печелят големите награди”, казва Найо Тицин, член на журито.

От извънконкурсната програма интригуващият документален филм „Написано от г-жа Бах” откри фестивала. Със средства на криминалистиката за изследване на хартия, различията в подписите на Й.С.Бах през различните години и др. се открива, че Ана –Магдалена, съпругата на гениалния композитор е автор на някои от стотиците композиции, в епоха, когато жена не е могло да се мисли, че е творец, след като е изписвала красиво нотите на произведенията му. Компютър възстановява главата на великия композитор Й.С.Бах. С „Дамата в номер 6”, документален филм с награда „Оскар”, официално беше открит фестивала.  109 годишната Алис Херц свири всеки ден по 4 часа на пиано. Удивителна история на Алис Херц,  която към датата на заснемането на филма е не само най-възрастния жител на Лондон, но и най-стария оцелял от Холокоста, от ада на концлагера Терезиенщат – образцово гето с оркестър от професионални музиканти,  най-възрастната пианистка в света. Дълголетието и вярата си в доброто Алис Херц, еврейска пианистка, отдава на любовта си към музиката. От конкурсната програма „Какво би направил Бетховен?”/ 2016 г /- как да възприемаме творбите на Бетховен, когато знаем малко или почти нищо за него, живота и творчеството му? Филм с въпрос- защо създаваме изкуство, вгледани в разпокъсания и боледуващ свят на класическата музика. „Майко – танцуващото дете” проследил няколко години от солистичната кариера на известната балерина, когато тя ражда сина си. Награда за най-добър документален филм в категорията „Музика и Танц”: „Живи отвътре” за живителната сила на музиката.

БС: Разчуствахте се от този филм за силната мощна животворна сила на музиката,  избрахте го и връчихте наградата… (разговарям с канадската продуцентка, член на журито Мари-Одил Демей)

Да, мисля за „Живи отвътре”. Вие говорите за този красив документален филм и за лечебната сила на музиката. Излязох от този филм като плачех. В същност „Живи отвътре” е история на един учен изследовател, не асоцииран към някоя голяма корпорация, който открива, че само трябва да подадат любимата им музика към ушите на  по-стари хора във вид старчески домове в Америка за да се върнат от тяхната деменция към живота. Започват да си спомнят и започват да говорят, да мислят, даже да танцуват и са щастливи отново.

БС: И е истина!

И е истина и може да видити всичко това! И другото нещо, което виждаме е, че режисьорът е направил видео по време на снимането на филма, което е супер важно. Това видео със заснет мъж, който се връща към живота, пуска по youtube. За един месец  след като 85 млн. хора гледат  дълбоко  развълнувани, млади хора посещават в старческия дом тяхната баба, тяхната пралеля. Трябва да го има този филм и силата на музиката! Филм, който докосва хората за да ги доведе до решение, да доведе всеки човек до действие.

БС: Може би за това харесвате изкуството. Харесвате ли изкуството?

Обичам изкуството. Това е единственото, което мога да правя. Аз съм дистрибутор, канадтски дистрибутор на филми за изкуството. Моята компания е единствено посветена на арт филми. Опитвам с други филми за да направя повече пари, но не мога да разпространявам нещо, което не ме е развълнувало. Изкуството ме вълнува от малко дете и това е избора ми.

БС: Дали има полза, не само в търговския смисъл и значение, добре ли е за хора и от други страни, да дойдат и да видят такива филми на фестивала Master of Art?

Мисля, че този фестивал е изключително добре организиран от Найо Тицин. Той се справи, менажира  отличен подбор на филми с международен обхват,  с международно жури. Което е важно и аз съм абсолютно сигурна, че следващото издание ще разрасне обхвата си. Харесах идеята от далечна Канада и мисля, че е важна за страна като България. Харесах този фестивал, защото показва колко рафинирани са българите и как са чувствителни за красотата и за изкуството, което можахме да видим  от българска продукция. „Фланьорът” е филм от най-добрите, които съм гледала.

БС: Много труден, защото е и за философия, но и участваха в конкурсната програма филми с философското изразяване когато в Европа имаше западни и източни страни.

Оригиналното е, че свързва в едно философията – изкуството на мислене и фотографията – изкуството на момента, на образа. Те си подхождат много добре заедно и режисьорът е могъл да ги направи заедно, което също е изкуство. Не знаех много за България, трябва да кажа, жалко е. За мен е голямо, голямо удоволствие да се срещна с хора тук. Голямо откритие е, трябва да кажа. Едно от най-хубавите ми пътувания е, а аз пътувам много по света.

ххх

Награда на фондация “Америка за България“ за най-добър български документален филм на фестивала – статуетка и парична награда от € 1000 – „Фланьорът”- реж. Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов VIP Media, БНТ. С право да гласуват само чуждестранните членове на журито избраха документалния филм „Фланьорът”/ 2016г/, посветен на проф. Цочо Бояджиев за тайната на живота чрез образ, с преводите му на над 10 000 страници философска литература от старогръцки и латински.

БС: Журито имаше много работа…

Наслаждавах се на моето време. Никога не бях яла толкова много добра храна в ресторант! Днес отидохме до планината Витоша. Беше красиво с тишината, с чистия въздух. Отидохме също и до Рилския манастир. Оставих монета за да се върна!

БС: Има ли място, пространство,  част от времето в телевизията за тези филми?

Работя с някои големи режисьори в Канада като Лари Уайнстийн, един от най-големите в арт филмите. Някои от тях са предназначени за телевизия. Проблем е, голям проблем е! По-лошо и по-лошо е! Режат много от арт филми форматите. Вие имате много повече отколкото имаме ние. Има пространство в телевизията, но мисля, че също трябва да прибавим продуценти и режисьори, да приспособим формати, слот/slot -с двете значения – намирам място и процепа, където поставяме монетата/, които да го направят повече забавно. Ние трябва да достигнем до зрителите. Имаше филм, от селекцията, „Какво би направил Бетховен”, който говореше за важността на класическата музиката и как да достигне до хората, които неслушат класическа музика, която може да е cool, спокойна, внимателна с тях, да ги развълнува, да отразява тяхните личностни ситуация. Каквото искам да кажа е, че  ние харесваме класическата музика и арт филми за нея, но трябва да намерим начини да достигнем до хората и да ги приспособим  към нашия език. За да може действително да разберат за какво говорим.  Говоря също за формата, за интернет, за мултиплатформата, за новата медия.  Може би се нуждаем  да скъсим времетраенето на филмите. Нуждаем се  да ги представим, да представим нашия предмет с нови средства.

БС: Зрителите си стоят в къщи и гледат телевизия…

Отговорност е повече за обществените телевизии. Благодаря на Господа имаме Arte, Mezzo, в Германия, във Франция

БС: Би могло да не е само с професионална насоченост към изкуството, но и телевизии с общо съдържание.

Всички телевизии, но знаем, че има и комерсиални телевизи и какво можем да направим!

ххх

Наградата  за най-добър видеоарт филм на фестивала Master of Video Art, 500€  е за  „Въздействие” – Жан-Чарлс Гранжон, /2015г./ Франция . Камерата заснема с времетраене 5 мин. всяко движение на мъж, който скача от висока скала в море или океан…

„Master of Short Art“ – Награда на UniCredit Bulbank за най-добър късометражен филм на фестивала – статуетка и парична награда от € 500 – „Мигриращи тела”,/2015г./, Канада. Главният герой на филма откри за себе си след 7 години живот в друга държава, че е „експатриот” – нова дума.

„Фелини срещу Висконти – дуел”, отличен в категорията „Театър и кино”. До като италианските режисьори Фелини и Висконти  достигнат до статута на колоси в киното, нямат нищо общо помежду си. Искрено се презират, като си крадат актьори, музиканти, техници. За съперничеството между двамата мъже през погледа на тези, които са работили с тях,  от филмовите им екипи със своето мнение, поставени в тази ситуация.

Музей на киното – една прекрасна идея на един от най-забележителните днес руски интелектуалци Наум Клейман. За да я реализира, неговият свят  е в дуел по руски с големия режисьор С. Михалков. „Носталгия” – обяснява Наум Клейман е неразбиране на миналото ни, поради което тряба да има музей на киното. „Киното – социален феномен” /2015г. /, филм на Татяна Брандруп завършва с призива „Не се страхувайте!”

Силно кино за словото: Награда за най-добър документален филм в категорията „Литература” „Невинността на спомените”/ 2015г./, реж. Грант Джий, Англия. С майсторството и въздействието  на английската школа по режисура поетично се разкрива невидимото присъствие, защото е загинала подобно на Грейс Кели, на жена от любовна история, създадена от големия турски писател Орхан Памук, а истанбулският музей на невинността е приютил реални обекти. / В България съществува тази идея за разказ за невидимото присъствие на жена, творец, но вече три години липсва финансиране…/

Награда на публиката /„Master of Pop Art”,  награда на bTV/ статуетка, на „Габо – създаването на Габриел Гарсия Маркес” / 2015г./, реж. Джъстин Уебстър, Испания. Две години след като големият писател и човек остави творбите си на читателите оживява на екрана от документалните кадри на срещите му като човек и творец с политически ръководители като Фидел Кастро и за неговото влияние на мненията му…за да сме под въздействието,  щастливи от този изключително душевно богат човек.

Невероятно красив документален филм „Птица в стаята” /2015 г./,  филм на Ари Давидович за мистериозния живот, не знаем и защо рано загубва живота си на тази Земя  прелестната Тирца Атар (1941-1977) – дъщеря на поета Натан Алтерман, един от класиците на израелската поезия.

В категорията “Архитектура и Дизайн” участва красивият разказ „Да отвоюваш пространство – 5 жени, които промениха лицето на архитектурата” за различните съдби и борбата на някои от тях в професия, предназначена за мъже, за техните възгледи, идеи и сградите, които създават.

Награда от тази категория за документалния полският филм „Неон”– реж. Ерик Беднарски, за неоновите реклами във Варшава преди ІІ световна война, за ориентиращи неонови светлини през социализма и загубената им красота днес. Жители на Варшава, дизайнери и работници от фабриката за неонови реклами споделят мнение и спомени….

С въздействащо и поетично слово за светлината  Програмният директор на Шведската национална телевизия Хенрих Фон Сюдов, член на журито,  връчи наградата на филма „Неон”.

БС: Харесахте филма „Неон” защото Вие сте правил снимки на неонови реклами ли?

Снимките ми са на аматьорско ниво. Почуствах, че трябва да ги направя, защото забелязах, че оставят по улиците- на тротоарите предишните арт неонови реклами и ги заместват с грозни нови над пазарните центрове.  Необходимо беше, като вид сафари.

БС: Като носталгия?

Разбира се е носталгия, но и нещо още, което ще Ви кажа:  чувството на  топография от самите неонови  графики, от толкова майсторски изделия на неоновото изкуство, беше много по-добро през миналите дни. Като произведение на изкуството са и е толкова майсторски направено за да можете да почуствате, че любов струи от всяка неонова творба, знак. Щастлив съм, че отово се появява изкуство, но предпочитам предишното. Наречете го носталгия, ако искате.

БС: Харесвате изкуството, а каква беше причината да приемете да сте в журито на фестивала?

Приех за няколко различни причини. Това е нов фестивал и Найо направи такъв брилятен избор на филми. Освен това да се видим с няколко приятели от журито. Имах и един скрит мотив – да видя Найо отново. Ние се срещахме доста често и сега беше минало известно време. Дойдох заради изкуството. Аз съм купувач на изкуство. Трябваше да преосмисля предишните си решения за някои от тези филми. Сега мисля да ги купя, след като ги видях на голям екран, защото не го направих миналия път.

БС: Имате ли намерение да ги купите за телевизионно излъчване.

Имам намерение….има толкова стъпки зад този израз! Първо трябва да погледна бюджета ми, да видя колко творби имам вече закупени, и др., какво харесват другите хора. За мен реших, да опитам и да купя филми за телевизията, след като работя само за телевизия.

БС: Трябва ли в програмата на телевизията повече изкуство?

Трябва несъмнено да се увеличи за шведската телевизия продукцията на изкуство, даже до нивото на България. По БНТ имате сутрешно шоу всеки ден за изкуство „Денят започва с изкуство”. Ние имаме малко, само няколко програми с изкуство. Винаги е битка за изкуството. Това ми дава, вдъхновява ме, даже да се боря повече  да запазя позициите, които имаме, а не само да излъчваме шоу с игри и др. Това ме насърчи да продължа битката, борбата, да се боря.

Проблемът с фестивалните филми сравнени с телевизията е, че тези филми са обиновено по-дълги от един час. Моите формати не са толкова продължителни, може би до един час. И тогава възниква този въпрос дали продуцентите ще направят телевизионен вариант, дали ще е толкова добра като телевизионна версия и др. Вярвам в изкуството.

БС: Разделяте ли на европейско възприятие на света, разбиране на света и израз като средство на изкуството или би могло да е в света на други страни и континенти?

Ние често правим избори, които може би са извън навиците ни, не разширяваме нашето търсене на арт филми към Азия и например Африка – имаме ги по-рядко. Малко етноцентрично е към и за европоцентричното. По този начин, причина винаги е предизвикателство да мислим вън от кутията и да намерим неща от други места по света, също така.

БС: Но хората пътуват много и могат да видят  тези филми там. Вие живеете в страна, която има отделно възприятие поради различния  начин на живот.

Различията не са само в отделни различни части на света. Даже разстоянието между Швеция, моята страна и Франция определя различния начин, по който се правят нещата. Франция и ние не винаги сме съвместни, годни за съвместно съществуване по начина, по който описваме например  историята на художник или актьор. Понякога тази възможност работи и тогава  купуваме филма, а понякога просто не работи.

БС: Мислите ли, че има малък бюджетен проблем по повод правене и продуциране на арт филми?

Голям бюджетен проблем е, а има толкова малко, което мога да направя. Защото моите пари трябва да се разпрострат над поне 150 продукции всяка година. И така мога да платя много малко, което е проблема. Единственият начин е например когато пиша писмо до Франция  и си позволя да купя филм по-късно. Аз мога да поръчам и те могат да кандидатстват чрез френските власти и да получат  парите там. Правим каквото можем, но плащането е винаги с битка.

БС: Може да е с по-професионални правила, не само битка

Регулациите са със сигурност важни. Като страна Швеция най-вече поддържа шведски филми, което е много сложно и усложнено. Моята задача е много лесна. Купувам филми от разпространителите. Те са завършени или почти завършени. Разпространителите са изчистили всичките права. Не трябва да работя с издаване на права като плащане на актьори, и др. Аз не правя филми, не ги продуцирам. Аз ги репродуцирам. Може би мога да направя филм, но докато го харесат  ще завърша в нервна клиника преди да го завърша. Знам го като факт. Никога няма да съм във възможност,  състояние да го завърша. Ще съм като Ал Пачино, който във филма крачещ напред назад казва:„Ще завърша в пустиня”. Не, няма да правя филми определено. Наслаждавам им се, купувам ги понякога, но няма да правя филм.

ххх

Извън състезателната програма официално приключи конкурсната част на фестивала „Master of Art” с филма  режисиран от Ал Пачино „Саломе на Уайлд”/Wilde Salome/. Заснетите репетиции на пиесата на О.Уайлд разкриват изключителния дар на Ал Пачино за превъплъщение и съвременно разбиране на тетрарха Ирод, нерви и получаване на дофинансиране, епизоди от живота на О.Уайлд свързани с написването на творбата…

Голямата награда, статуетка и 5 000 евро на “Азбуката на страха”. Забележителната поетеса Херта Мюлер разказва за страха от смъртта и жаждата за живот на твореца, когато не пише поезия, за „незаслужения ѝ късмет, защото късметът не се заслужава”, за да живее след Румъния в Германия от 1989г. Режисьорът на филма Джон Албърт Дженсън е живял 2 години в Берлин, за да почувства живота на Херта Мюлер. Родителите ѝ са етнически германци. Баща ѝ служи в частите на SS по време на Втората световна война, а майка ѝ е депортирана в съветски трудов лагер след войната. Целият ѝ съзнателен живот е белязан от репресивния режим на Чаушеску.

ххх

БС: Тези филми къде може да се прожектират? – попитах  програмния директор на БНТ Севда Шишманова, член на журито:

Вчера когато имахме представяне на журито и на неговите решения, благодаря на „Денят започва с култура” на БНТ, аз предложих на Найо, когато направи селекция на филмите, да преговаря и за телевизионните права. И нещо, което ние вече правим с другите фестивали, които имат телевизионни права, излъчваме или победителят на фестивала или победителите в отделните категории. Така че, ако тези филми притежават телевизионни права, ние бихме могли да ги излъчим след обявяване на наградите и би могла да ги види по-широка аудитория.

БС: Има един вече награден филм, излъчен по БНТ, Канал1 „Фланьорът”. Дали разчитате повече на ко-продукции или външни продукции или може би БНТ ще предприеме продуцирането на повече такива филми?

Ние продуцираме такива филми. Не знам дали сте проследили, но ние снимаме на година по няколко опери. И ги представяме. Започваме през м. май излъчването на цикъл с опери, които са най-добрите опери от последните няколко години от световната сцена – всяка събота и неделя и ще продължи през цялото лято. Такъв тип проекти, които представят изкуството в неговия сценичен вид БНТ прави и излъчва.

БС: Излъчихте наскоро портрет на Ал.Йосифов, композитор, ръководител на грамофонната фабрика „Балкантон”, за записите от международния фестивал „Златният Орфей”, на великолепните записи на Борис Христов в храма „АЛ.Невски”, в БНТ, по повод неговия юбилей.

Знаете ли, излъчваме портрети на български творци, обявявали сме сесии за документални филми за български творци, имената на ХХвек, така че това е част от нашата политика.

БС: Какво е мнението Ви за фестивала?

Според мен за тази година това е най-същественото нещо, което се случва в културната сфера. Такъв фестивал за документални филми свързани с изкуството е уникална идея, която много страни от години реализират, на Балканите за първи път и може да поздравим Найо Тицин за това. Не само идеята е добра, но и начинът по който тя се реализира. Селекцията на филмите беше на много високо ниво. Беше много важно за българската аудитория. Мисля, че фестивалът ще има следващите години невероятен успех.

ххх

„Пътуването на Уесли”, един по-стар черно-бял филм, посветен на големия американски актьор, от Холивуд завладял милиони публика, която го обича и даже боготвори, но по политически причини, след ІІ Световна война,  самолетът, в който звездата лети над океана е потопен, по грешка, по неверни сведения, че лети друг човек – политически враг, който трябва да убият…

Награда на журито: „Да спасиш Мес Айнак”, реж. Брент Хъфман и прод. с Ксяоли Джоу и Зак Пайпър. Една от най-големите археологически находки е намерена в Северен Афганистан. Археолозите се борят със зъби и нокти, защото са в менгеме между талибани, корумпирана местна власт и интересите на китайска рудодобивна компания. Къде са едни 10 млн., които Свеотвната банка е заделила за археологическите разкопки на селище на 5 000 години? Колко струват намерените и още неоткрити артефакти, запазени 50 века непокътнати? Как ще узнаем за пътя на човечеството ако ги загубим или рудодобивната компания започне да копае под селището?!

Извън конкурсната програма филм за Марин Големинов – един от основоположниците звукотворец на българската национална композиторска школа „Една отсечка време”, филм на Петър Одаджиев (2009) България.

Една от най-ивестните пианистки Марта Аргерич на сцената със запазени заснети изпълнения от световния ѝ триумф от 1968 година до днес преди да излезе на сцената, на празници с трите си дъщери и семейството си, как похапва зелена салата от прозрачна купа, моли за позволение да види току-що родения си внук… „Кървавата/bloody – проклета/ дъщеря”, (2012) Франция, от дъщеря ѝ Стефани.

Трима музиканти, приятели от деца до сега, публиката им и днес си спомня за тях, запява песните им, за най-успешното трио преди години в цяла Америка и Испания с концерти почти всеки ден, години наред „Румба трез – до там и обратно”.

В живописна местност в Канада  шестима от най-известните барабанисти в света Денис Чембърс, Кенууд Денард, Хорацио „Ел Негро” Eрнандес, Джовани Идалго, Майк Манджини и Раул Реков се срещат на майсторски клас по „Мечтата на един барабанист”(2011) Насър Абдул Ал-Хабийр, във филма на Джон Уокър със зашеметяваща виртуозност, чувство за хумор и музикалност.

ххх

След прожекциите срещи Q&A на развълнуваната или въодушевена публиката с режисьорите, водени от кино критичката Геновева Дмитрова бяха съществена част от настроението, предимно празнично на фестивала. Защо фестивалът е с название на чужд език, както и заглавията на повечето филми… се питаха зрителите. Преди години слушателите на програма „Христо Ботев” на Българското национално радио, с трепет очакваха Магистър на изкуствата да завърти калейдоскопа на изукствата…Преди години СДФ „Екран”, отделно звено на БНТ създаваше много документални филми и за изкуството. И днес към БНТ е СТФ „Екран”, но парите, парите за филми още не са предназначени за изкуство и голяма част от днешните творци и творчеството им  не достигат до душите на днешните зрителите и следващите поколения…

Боряна Статкова

One Response to “Изкуство?! За актуалното и вечната красота”

  • Припознал се в тълпата от гости

    В подобна посока дали да не се учреди и фестивал на домашните събирания “на маса”?! Истинско и автентично документално кино, с интердисциплинарен характер, пее се, има драматургия (най-често се спори за нещо), и е в развитие (започва с пълна бутилка…)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*