30th Jul2016

Може и да не сме единствени от Вселената, които слушат апотеозът на красотата в музиката

by Черно и Бяло

dazb8gzmudm2g0_scale1000x1000.pngТурне през юли от 10 дни с 4 концерта вече с блестящи и възторжени отзиви за оркестъра София Симфоникс и диригент и създател по своя идея Любка Биаджиони: „ За първи път в новия театър на фестивала Tiroier Festspiele-EU, в Австрия, в Германия на нашия, с моя мъж, фестивал „Herrenchiemsee, в Байройт, с даровити  деца, от класическа гимназия, на които преподавам цяла година и на фестивала Open air Plassenburg Kolmbach, пред двореца, от който произхожда семейството на съпруга ми, близо до двореца, където живеем.”
Постери с приказната Любка Биаджони, баронеса и диригент, солист звездния Георги Черкин обявяват по улиците на София концерта „Апотеоз на красотата” с оркестъра София Симфоникс  от фестивала „Салон на изкуствата” в НДК. След като учи философия в Италия, завършва със специалностите оркестрово и хорово дирижиране НМА „П.Владигеров”, специализира при изтъкнати със световна слава диригенти, маестра Биаджони от 2000 до 2015 година работи като щатен диригент на Софийската филхармония. През 2013г. създава „София Симфоникс”. През този  сезон 2015/16г. е софийския дебют на оркестъра от най-изтъкнатите  български музиканти с концерт в зала „България”,  солист първата виола на Миланската „La Scala” Симониде Бракони. От биографията на „София симфоникс”  са следващите концертизапомнящо въздействащи  на 3 декември в НДК със знаменития тенор  Хосе Карерас, Коледен  концерт в Германия, на 14 февруари изключително успешната постановка на Любка Биаджони  на операта „Травиата” в зала1 на НДК. Георги Черкин е от семейство на музиканти, като носи името на своя известен дядо композитор и педагог Георги Златев – Черкин. 7 години след концертните му изяви в големи зали в НДК и зала „България”, се дипломира в НМА „П.Владигеров”,  с диплом от Академия Санта Чечилия в Рим,  специализира в Залцбург, изнася концерти в прочути зали в Брюксел, Сеул, Окинава,  Хамбург, Ню Йорк и др. , с награди от конкурси и отличия като „Кристална лира”, „Златен век”, „Златна муза” и др.

С неудържима и волна творческа фантазия, безбрежност, едно от забележителните явления е Втория концерт за пиано и оркестър / започнат през 1898 и завършен през 1901г/ от пианиста и композитор Рахманинов. Покорява и завладява мелодията с израз на чувства, лирична наситеност и красота, а ритъмът е израз на мъжественото и волево начало по възгледите на твореца. Чехов е оказал дълбоко въздействие за формирането на творческата личност на Рахманинов с търсенето на прекрасното у човека и заобикалящата го действителност, с проницателния лиризъм, топлота и хуманност.

След триумфалното изпълнение, деликатно и ненатрапчиво искрено, с въздействие на мощта от богатство на чувствата, хленил със съвременно звучене, след нестихващите възторжени аплодисменти, попитах Георги Черкин:

Защо избрахте творба с израз на красота от преди век?

– Винаги може да се види нещо красиво във всяка сфера на живота. В този концерт е съвкупност. В днешно време изпълнението ми е по-задълбочено към концепцията. Преди 20 години ме влечеше целостта, повече като общо въздействие и човек. Целта като свиря е да изразя и покажа тази красота на творчеството, на изживяването, на музиката. Причината да свиря Концерт за пиано №2 е, че от малък ме влече оркестровата звучност. За това направих оркестрация на Лунната соната от Бетховен, като възхвала, обожествяване. Даже съм измислил и дума „симфонизация” на творби – взимам оригинала, който не променям, а добавям симфоничен акомпанимент изпънен с цветове, колорит, нюанси на чувства. Имам списък от произведения от различни стилове, на които ще направя „симфонизация”: Брамс-  Вариации на тема от Паганини, Дебюси- Лунна светлина.

Публиката сякаш навлиза със силата на самостоятелното специфично артистично очарование на Георги Черкин в света на богатите и многозвучни, винаги красиви различни чувства, но и с усещането за свои с влъбеното, като е доближена до звучността на оркестъра, с разбирането за синхрон с диригентските живителни енергични жестове за претворяване на израза.

– Първоначално идеята беше да се направи 3-я концерт от Бетховен – разказва Георги Черкин – но аз предложих този концерт като юбилейно изпълнение. С него започнах моята кариера преди 20 години със Софийската филхармония и Емил Табаков. Преди 10 години го изпълних с оркестъра на Класик FM и диригент Георги Димитров. Оказал е много силно влияние върху живота ми и на пианист. Близък е до моята душевност. Любимият ми жанр е концерт за пиано и оркестър. Виждал съм красотата, но на този концерт най-много пасва логото „Апотеоз на красотата”.

От значение ли е, че свирихте с диригентството на жена?

– До сега 99.9% съм свирил с мъже диригенти и за първи път с жена. С Любка имахме общи усещания за музиката, взаимни, едни и се получи синергия.

Публиката имаше щастието от възприятието на изпълнение с невидимо ръководство на сложните взаимовръзки при музицирането, отделно във взаимното цяло  на три различни компонента солист, оркестър и диригент.

С какво Ви привлича класическата музика?

– И след 1000 и след 10 000 години ще се слуша.

Не дърпате ли чергата към себе си?

– Класическата музика е основоположник на професионалнтата музика и на всички други жанрове. Класическата музика ежедневно пленява нови и нови сърца. Всеки ден някой за първи път чува, много хора за първи път чуват Лунната соната.

По-различно ли е изпълнението когато снима телевизия, на този концерт БНТ?

– Всеки един фактор прави повече отговорности. Събитието е на още по-високо ниво. В залата има 1000 човека, 3 хиляди човека, а от телевизията ще го чуят повече хора. Събитието е минало, а като като е снимано може да се чуе и през следващата година, запазва се в историята, даже като докумет.

Защо превозното Ви средство е мотор?

– Дава ми усещане на мощ, свобода, независимост, по- експедитивно е, но и опасно. Дава ми чувство за адреналин, както когато съм на сцената, на концертите, но не съм на концерт. Имам хобита като снимане, шах, от значение е разнообразието в живота, човек да изпитва различни емоции,  които могат  в последствие да се предадат в музиката.

Красотата като т.н. гръбнак на естетиката, често се покрива с прекрасното още от наименованието на Ева- красива, Европа- красива, еврика- откривам, от древните народи от Източното Средиземноморие…

В някакво настроение ли се проявява красотата?   

– Апотеоз на красотата – възкликва Любка Биаджиони – е стремеж към бога, а Бог е красота. Апотеоз, обожестяване, прослава на възвишеното, на героичното, величественото в подвига на отделна личност или на народа, завършек на крупно национално-историческо събитие. Красотата като философски поглед към изкуството, имам пред вид в немската култура от ХVІІІв., Кант, предизвествява автономността на изкуството, трудното и сложно il sublime- превъзходно, прекрасното като харесвано без всякакъв интерес, без помощта на понятие като разсъдък и като целесъобразност без цел,  в стремежа на човечеството и още по-невиждано и нечувано в изкуството. Това  ме накара да избера творбите Половецки танци от операта „Княз Игор” на Бородин, Дебюси- Следобедът на един фавн и Рахманинов.  Трите пиеси са символи на тази красота. Обожавам тези пиеси – символ на една ера. Написани са в рамките на 30 години. Те са един подарък за човешката култура защото показват дълбокото развитие на музикалното изкуство. Върховният пункт в осъзнаването на красотата не е само обективен, а от значение е как човек възприема музиката. Тези три произведения са в човешкото съзнание и  възприемане на тази красота.

Бородин, колега и близък приятел на Менделеев, безвъзмезден лектор в първия и единствен в Русия висш учебен институт Женски курсове за лекари, където жени могат да получат висше образование, е известен като най-добрият лекар, химик сред музикантите и най-добрият музикант сред химиците. За него казват, че „ е със своя неповторима, прекрасна човешка  индивидуалност  на човек, педагог, учен…” „. „Тегли ме песента”- обичал да казва, а разговорите с него приличали на игра на шах. Половецките танци от  второ действие на една от най-известните опери „Княз Игор” разкрива красотата на мелодиите, които пеят селските девойки, отношението в тези красиви мелодии ни въвежда в събитията от ХІІв.

На този концерт, а и на постановката на операта „Травиата” от Пучини на Любка Биаджиони и София симфоникс голямата зала №1 е превърната в салон. Публиката от първите редове е необичайно близко до музикантите от оркестъра и хора, наслаждава се на майсторството им, когато разкриват и обгръщат, насищат с красиви изживявания на композиторите и със своето им претворяване – своите творчески артистични чувства, образи, вълнуват музикалната естетика.

– Много е важна работата с този оркестър – работата е начин за ясни взаимоотношения с хората, работата респектира, има доверие.Така се ражда приятелството. Отношението диригент – оркестър, е че са музиканти, а не някакви си хора. Тогава се ражда една различна музика.  Една част  от моята мисия е да показвам тази музика в чужбина. Богатството на израза на чувства и идеи – високото изкуство, творчество не се ражда просто от ноти, след което се  ражда високото изпълнителско изкуство.

Дебюси – Следобедът на един фавн (1892)  –  веднага харесано от публиката на премиерата с претворяването си на концерта създаде комфорт на публиката със сякаш забавено чувство и звучене, с много красота на изживяването, състояние на удоволствие, човечност, чувство от ръководителя на младото направление във Франция, импресионизъм „новата освободена красота на звученето.” „Аз се опитвам да намеря нови реалности”- казва Дебюси с „пътешествия в креслото”, с насочване на историческия слухов кръгозор към Изток.

– От значение е – споделя Любка Биаджиони – че прелюдът  „Следобедът на един фавн” от Дебюси е вдъхновен от поезията, от Маларме. Дебюси казва: „Музиката започва там, където свършват думите”. Неговата музика не пояснява като поезия с думи, а прави крачка напред с израза на чувството.

Какво е значението на красотата?

– Заглавието на концерта беше „Проявява на апотеоз на музиката, танца и красота”, но моя ПР реши, че е прекалено дълго за заглавие. Имам пред вид красотата като символ на хармония на душата. Облъчени сме от различен вид красота от медиите. Истинската красота се крие само в изкуството. Можем да кажем, че една сграда, жена е красива. Но хармонията, към която се стреми човека е в природата и в изкуството. В днешно време се мъчим да разваляме  Природата с голям успех. Важно е поне да я съхраним в изкуството. Хармонията е между природата, която вече е „на кино”  и изкуството.

Любка Биаджиони с жест отривист живителен за темпото или с прелест плавно увличащ музикантите и публиката, която ръкопляскаше, до като не получи бис. Концерт, на който приказната елфа от афиша се превърна във фея!

Боряна Статкова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

*