21st Dec2018

Бляскав ревю-спектакъл за „БГ модна икона 2018“

by Черно и Бяло

Ревю с метални рокли беше показано за първи път в България
Носители на „Златна игла“, утвърдени модни къщи и талантливи млади дизайнери представиха актуални колекции

Десетото юбилейно издание на наградите „БГ модна икона” по традиция включваше стилен ревю-спектакъл, в който и тази година бяха представени актуални модни колекции. В събитието участваха български дизайнери и модни къщи, носители на Златна игла, както и студенти на проф. Любомир Стойков от Национална художествена академия, специалност „Мода”. По време на спектакъла за първи път в България беше показано ревю с метални рокли – творби на българския скулптoр Живко Седларски – специален гост на „БГ модна икона 2018“. Той пристигна от Франция по покана на проф. Любомир Стойков и показа изящни пластики от серията „Роклята“, които разкриват по оригинален начин връзката между модата и скулптурата.

Гостите на събитието, сред които бяха и отличените – г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България, която получи специална награда за най-стилен политик и общественик и тазгодишните носители на приза „БГ модна икона” – Мая Антова, Юлияна Дончева, Жаклин Вагенщайн, Кристина Патрашкова, Яна Маринова и Орлин Павлов – се насладиха на модните дефилета, непосредствено преди церемонията в столичния „Витоша Парк Хотел“.

Ревю-спектакълът откри луксозният бранд за мъжка мода Desizo Monni с дизайнер Иван Гинчев със селектирани визии от колекция есен-зима 2018 / 2019. Колекцията е създадена като отражение на случващата се в мъжката мода либерализация на гардероба и включва аутфити, вдъхновени от периода на Френската революция както и еклектични съчетания на съвременни мъжки костюми, облекла в стил кежуъл лукс и елементи от диско стил. Desizo Monni представи и лимитирана серия принт Dancing Shoes, вдъхновена от творчеството на художника Анди Уорхол и специалното му отношение към обувките, музиката и клубния живот.

Модна къща „Блинк” показа първата в ревю-спектакъла официална дамска колекция Womanity Prom. С артистично дизайнерско намигване в своята женствена и изискана колекция Ради Лазарова залага на ексцентрични форми, актуални цветови съчетания, ръчно моделирани 3D декоративни елементи и ефектни прозрачни детайли. Водещ акцент в колекцията са уникалните авторски дантели, изработени по дизайн на Ради Лазарова. Тя подчертава женствеността с деликатни прозрачни тъкани, интересни геометрични мотиви, ефектни деколтета, голи гърбове и изящни корсети. По време на събитието стана ясно, че от началото на 2019-та година модна къща „Блинк“ ще има представителство в сватбен център My Wedding в София, където Ради Лазарова ще дава персонални консултации. С рокля на „Блинк“ блестеше и водещата на събитието – Гери Дончева по време на ревю-спектакъла.

За официалната церемония по връчването на приза „БГ модна икона“ Гери Дончева беше избрала ефектна рокля на носителя на „Златна игла“ – дизайнера Христо Чучев, който закри ревю-спектакъла. Той представи своите най-нови дизайнерски предложения на рокли-бижута от официалната си колекция за 2019-та година. За нея са характерни дизайнерски дантели, прецизна ръчна изработка, пастелни и телесни цветове, уникални детайли, ефирни материи, лекота и комфорт.

Специални гости на събитието бяха и други носители на „Златна игла“, които представиха по един аутфит: Жана Жекова, Иван Донев, Мариела Гемишева, Вяра Георгиева, Теодора Спасова, Антония Йорданова, Меги Петкова и Николай Божилов. Носителката на „Златна игла“ 2018 в категория „Най-добър млад дизайнер“ Елена Златева представи колекция, повлияна от свободата на изразяване от движенията „Ар нуво“ и „Ар деко“ с акцент върху ръчно изработените материи и детайли като опозиция на фабричното прозводство. Предложенията на Елена Златева се отличават с изобразяването на плоски декоративни форми, ръчно преплетени нишки с внимание към детайла и изработката.

Юбилейното издание на „БГ модна икона” включваше силно участие на още талантливи млади дизайнери, сред които и Диляна Матеева, създател на моден бранд Art.Look. Тя представи избрани предложения от колекция Fashion Melody есен-зима 2018-2019, вдъхновена от женствената елегантност в рок музиката. Изчистените силуети и женствената линия на дрехите са съчетани със специфични елементи в кройките. Акцент в колекцията на Диляна Матеева са авторските изображения върху аутфитите и дизайнерските шапки.

Младата дизайнерка Александра Петрова показа самостоятелна колекция елегантни, женствени рокли, заредени с бунтарски дух, олицетворяващи промяната на женските настроения. Спокойствие и агресия се крият заедно под волани от органза, тафта и дантела. За строгите силуети и статични форми Александра Петрова е избрала фин и мек неопрен, умело декориран с кристали. Закачливите пластове от тюл и шифон са съчетани с кожа и стоманени шипове, като израз на естетизирана войнственост.

Друга млада дизайнерка – Мария Делчев представи предпразнична мини колекция от три аутфита за сезон зима 2018 – Dare to disco, изработена специално за предстоящия парти сезон. Облеклата са подчинени на идеята за контраст във форми и материи. Мека, двулицева кожа е комбинирана с нежна, ефирна коприна. Акцент са пайетите, които придават характер на цялостната визия. Освен Мария Делчев, сред студентите на проф. Любомир Стойков от Национална художествена академия, специалност „Мода”, които показаха по едно свое произведение са: Тао Цинюй (Китай), Рима Юнис (Израел),  Ирина Матов (Сърбия), Ивана Стаменов (Сърбия), Давид Стояновски (Македония), Сияна Иванова, Лора Лилова, Лидия Христова, Стамена Константинова и Инанч Неджибова.

По време на ревю-спектакъла на „БГ модна икона 2018“ брандът „Аксел Харди“ представи своята първа имиджова лого-колекция „Безкрайно въображение“. Тя е създадена специално за събитието на Академията за мода и включва луксозни плетива в златисто и сребристо за шик кежуъл визия. Облеклата са направени от уникално плетиво – двулицева тъкан, която прави дрехите мултифункционални като начин на обличане и промяна на цветове. 

Официална дамска и мъжка мода представиха дизайнерите на модна къща „Бандерол“ – Десислава и Никола Карадамянови. Колекция 2019 на дизайнерския тандем включва абитуриентски рокли с акцент върху дантелата и наслагването на орнаменти, както и мъжки костюми във все по-предпочитаните спортно-елегантни кройки. Дефилето беше закрито от уникална рокля с автентични сребърни пафти на модна къща „Бандерол“, която е отличена с приза „Най-стилизиран национален костюм“ по време на 30-тото юбилейно издание на „Мис Модел на Света 2018“ в Китай.

Всички гости на събитието имаха възможност да разгледат отблизо автомобила Citroen C4 Cactus, който беше позициониран до входа на Витоша Парк Хотел. Водещата на „БГ модна икона 2018“ – Гери Дончева – беше сред първите, които се впечатлиха от него и обясни, че това е първият автомобил в Европа, оборудван с изцяло новото окачване на Ситроен, със седалки Advanced Comfort и интелигентни технологии от последно поколение. Освен това моделът предлага 31 възможности за персонализация на екстериора и  възможност за избор на интериор.

Подготовката и хореографията на ревю-спектакъла бяха поверени на Боян Караиванов. За грима на манекените се погрижи носителката на „Златна игла 2018“ в категория „Моден гримьор“ Марина Младенова заедно с екипа си. Прическите бяха дело на Ники Тонев и салони за красота Hair Box и V & A Glamour.

„БГ модна икона 2018“ се реализира с любезното съдействие на: кафе „Кимбо”, „Витоша Парк Хотел”, „A1”, „Банка ДСК“ „Ситроен“, „Агресия”, сладкарници „Неделя”, вината Pixels, „Рай кетъринг”, „Жарден Флорист“.

Силвия Тодорова,
снимки: © Фотогруп / © Хайлайф / Академия за мода,
© Екатерина Титова

20th Dec2018

РКИЦ и НЧ „Д. Дебелянов-1960“ посрещнаха дядо Коледа

by Черно и Бяло

Магия от танци, песни и музика превзеха голямата зала

Коледният концерт на Народно читалище „Димчо Дебелянов-1960” и тази година събра приятели, гости, преподаватели, родители и талантливите възпитаници на читалището в голямата зала на Руския културно-информационен център. Преди началото обаче, децата и техните родители направиха чудесни фотографии до огромната елха и с макета на Дядо Мраз и Снежанка във фоайето на РКИЦ. За празника поздравления бяха получени от името на председателят на читалището доц. д-р Иван Митев, от председателят на СБЖ Снежана Тодорова, от главния редактор и издател на сп. „Черно и Бяло“ Станислава Пекова, от различни институции и организации. Гости на празника бяха първият носител на националната награда „Димчо Дебелянов“ поета Георги Н. Киров, поета с китара Славимир Генчев, представители на културата и образованието.

Ко-водещ на концерта бе носителят на престижни национални и международни награди Марио Кръстев, който над 12 години овладява вокалното майсторство в читалището под ръководството на директора на Арт училище „Студио Музика“ Росица Йорданова.

Начало на спектакъла бе дадено от най-малките възпитаници на Танцово студио „Класик“ с педагог Славея Стойчева. Те предизвикаха бурните аплодисменти на публиката с танц на джуджетата и снежинките.

Гост-изпълнители на празничното събитие бяха народните певци Соня Чакърова и Димитър Аргиров, които завладяха присъстващите с изпъленията на песните „Чие е това момиче“, „Ой, девойче“ и дуетната песен „Лиляно моме“. Прекрасните им гласове и народни носии принесоха магията на българщината и традицията.

Концертът на читалището продължи с фееричните танци „Приятелки“ от балета „Зле опазеното момиче“ по музика Луи Херолд и Петер Лудвиг Хертел, с „Танц с ветрила“ от балета „Баядерка“ по музика на Лудвиг Минкус.

Песените „Доброта“ в изпълнение на Мира Мончева и „Вълшебните думи“ изпята от Теодор Йорданов, разказаха за един свободен свят, в който радостта и любовта са движещата сила на човечеството.

Възпитаниците на музикалния педагог Велислава Йорданова, под ръководството на директора на Арт училище „Студио Музика“ Росица Йорданова – Деси и Ивана, изпълниха с много плам песента „Не ти ли стига“.

Публиката не остана безразлична и след песента на Ирина Милева „Боса по асфалта“ и изпълнението на „Облаче, ле бяло“ от Радослав Славов.

Гост-изпълнител на Коледния концерт на читалището бе малката певица Деница Камбурова, носител на десетки награди и отличия. Тя се превъплъти в „Малката скиорка“ и с това напомни, че зимата е вече на вратата ни.

Талант, нежност, баланс и артистичност показаха балерините в изпълнение на „Пицикато“ по музика на Рикардо Дриго и „Испански танц“. Последваха изпълнения на Катерина Ценова от балета „Корсар“, на Катерина Първанова на танца „Щедрост“ от балета „Спящата красавица“, на танца „Смелост“, вариация от балета „Спящата красавица“ по музика на Чайковски.

Марио Кръстев, който от скоро и композира, изсвири на пиано и изпя с топлота, талант и проникновение песента „Затова“.

Концертната програма продължи с изпълнението на песента „Beautiful от лъчезарната Симона Пеева. А младият Андрей Манов представи песента „I’m still standing“.

Финалните коледни песни на младите певци от Арт училище „Студио Музика“ „Дядо Коледа пристига“ и „Пожелание“ вдигнаха публиката на крака, а всички участници направиха снимки за спомен.

Водещите дариха присъстващите с две стихотворения, с послание за обич и доброта, пожелаха светли и честити Коледни и Новогодишни празници, мир и любов между хората.

От НЧ „Димчо Дебелянов1960” благодариха на ръководството на РКИЦ и на ръководителя на отдел „Наука и образование“ Коста Пеев за благородната идея да помагат за развитието на културата и читалищната дейност. Заради дългогодишното сътрудничество и сърцато приятелство.

Миглена Китанова
Организатор и ко-водещ на събитието

16th Dec2018

Пътешествие до Виетнам и Кралство Камбоджа

by Черно и Бяло

Докоснете се до приказния и увлекателен свят на Азия с пътеписа на Диана Маринова. Наскоро завърнала се от там, тя разказва за посещението си във Виетнам и Камбоджа.

Всеки пътешественик в същност е човек със свои емоции, усетза ситуация, реакция – с ум или с душа. За това едно и също пътешествие,изживяно от група хора, ще бъде пресъздадено по различен начин. Аз съм от тези,които заобикалят фактите, сухата статистика – за това си има Wikipedia, но запазвам в сърцето си всеки детайл, който ме е докоснал. Мисля, че това се получи с цялата ни група с усмихнати и изключително приятни хора – всеки тръгнал със своята нагласа за Виетнам. Забравихме за нагласите в момента, в който се потопихме в ефирната енергия на перлите на Индокитай.

От къде започва едно пътешествие във Виетнам?

Столицата Ханой, където, за да си в тон с времето трябва да пообиколиш старите квартали с рикша – така хем не се налага да изпиташ стрес от нашествието на моторите, хем може спокойно да вдигнеш поглед и да се любуваш на елегантните сгради във френски колониален стил.

Все още, предимно само тук, на север, може да се видят толкова много прекрасни, елегантни, грациозни, красиви жени с типичната виетнамска носия – ао дай. Край теб се занизват като пъстър гердан рикши и много бутани с ръце каручки или колела с красиво подредени свежи цветя,екзотични плодове и дори домакински принадлежности и украси за дома. Тук моторчето е свято нещо. Имам чувството, че моторчетата тук са специална серия –могат да носят като мравката тегло и обем в пъти повече от собственото си,включително и цялото семейство – мъж, жена, две-три деца, накачени с гръб, с лице и въобще в някакъв странен пъзел. Ханой – близо 9 милионен град с близо 7 милиона скутерчета. Виетнам е втората в света страна по брой на моторчета след Индонезия.

И ето ни в буса към Халонг бей – номиниран за едно от седемте нови природни чудеса в света. Има защо – заливът се отличава с богато биоразнообразие, а сюрреалистичната природа е била декор на множество филми -„Индокитай” с Катрин Деньов, „Винаги ще има утре – Джеймс Бонд” с Пиърс Броснън, „Островът на черепа” със Самуел Джаксън, „Пан” с Хю Джакмън… Била съм много пъти из заливите на Халонг, но не спирам да се удивлявам, да попивам ненатрапчивата красота и хармония от това магнетично място. Обичайната процедура – качване на кораба, бързи снимки наоколо, инструктаж за предстоящата обиколка с лодка около островчетата. А, ние се превърнахме в участници във„филма“ наречен „удивителните места по нашата планета”.

Тръгвайки от България имахме една идея – всеки да носи народна носия, блуза с българска шевица, с която да си направим снимка в заливана Дракона. Колко приятна, до напираща в гърдите гордост беше изненадата, че всички се бяха постарали да вземат по една българска блуза с шевица, а някои и цели носии. Снимахме се малко преди залез. Много, много истински и красив момент. В този момент се получи и спонтанната спойка на групата, почувствахме се благодарни и щастливи, че точно ние, че точно на това място сме първите, които ще слеем красотата на българската шевица, втъкала мистика и легенди за нашите земи с легендата за Дракона-майка, слязла от Рая с малките си дракончета, за да помогне на виетнамските хора да спрат набезите на нашествениците. Обичам красивите легенди, обичам красивите места. Казват, че Бог е там, където има красота, ако е така – Бог определено е тук!

Лодките минават покрай плаващи рибарски къщички, на понтони,които изглеждат спретнати, с веранди, на които са опънати безброй рибарски мрежи и задължително едно или две кучета, готови да отблъснат некакени гости. Късно вечерта имахме и жалки опити за нощен лов на калмари, които с бамбукови пръчки и кукички без стръв трябваше да наловим. Хора от екипажа, кротко пушейки от широки бамбукови тръби (какво ли беше това, което пушеха?) през цялото време ни наблюдаваха с твърде широка усмивка, което леко ме навежда на мисълта, че са били наясно, че калмари няма да хванем, но какво пък – нека се забавляваме.

Няма как да пропуснем и визитата в мидената ферма, където видяхме как се зараждат прекрасните перли. Жените, които обработват мидите не спирaха своята работа, докато надничахме любопитно в ръцете им. Понякога се питам – едно не до там красиво действие – имплантиране на камъче –дразнител, как може да роди след няколко години такова съвършенство, като перлите – бели,розови, черни, кремави. Следва мигът, за който копнее всяка жена – търговската зала и всеки отнася със себе си перла – за спомен от Залива на Дракона – Халонг.

И ето ни отново на път – към Хюе, старата столица на Виетнам, управлявана от династията Нгуен (най-популярната фамилия във Виетнам)в началото на XIX век. „Кралският дворец“ е построен според практиките на Фън Шуй, както и почти всички други исторически обекти в Азия, а днес е под егидата на Юнеско. „Дворецът на върховната хармония“ носи дълбок философски смисъл и отразява хармонията между „ин“ и „ян“, между човека и природата.

Видяхме и гробницата на последния и силно недолюбван крал Каи Дин, който за да си спретне силно впечатляващ дом за отвъдното е увеличил данъците на населението и почти е пресушил държавната хазна. Пръснатите, тогава от амбиция средства, днес пълнят бюджета на Виетнам, защото хиляди туристи са привлечени от възможността да разгледат като нас този пищно инкрустиран и много красиво разположен с великолепна гледка мавзолей. В автобуса, благодарение на нашия гид, който се оказа талантлив певец, разучихме – песничката „Виетнам ХоШи Мин”. Сега е времето да спомена, че тази песничка е добре да се пее в Северен Виетнам – там всички ще я пеят с вас, но не така стои въпросът с Южен Виетнам, където искахме да покажем с гордост, че знаем виетнамска патриотична песничка и запявахме дружно- е, не намирахме подкрепата в хоровото ни изпълнение от южняците. И така пеейки „Виетнам – Хо Ши Мин” пътуваме на юг.

Кратка спирка в малка фабрика за изработка на мраморни изделия

Знаете ли как се изработват мраморните статуи, някои с големина много по-голяма от човешки ръст, от цели мраморни блокове? Трудно, много трудно. А и не всеки има право да изработва статуи, които имат сакрален смисъл.Условието е: да си будист, да работиш с чисти мисли, посветени на божествените закони, да не правиш секс, докато завършиш творението. На кой му се правят статуи? Само няколко месеца отнемат. 🙂

Хой Ан – отново сме в обект на световното наследство на Юнеско, с красиви храмове и френски колониални домове. Пътят на копринените изящни шалове и рокли – от черничевия лист, симпатичната буба, която жертвоготовно твори красота, жълтите пашкули, боядисани в цветовете на дъгата,нишката, изтъкана на плат до шалът, галещ раменете. Всичко това в една фабрика за коприна в Хой Ан.

Дананг – един модерен град по средата на модерното и колониалното, плажовете който са номинирани за едни от най-красивите в света(според класация на Форбс). Модерното летище на града, обслужващо хиляди жадни за красота туристи от цял свят, в миналото е било секретна авиобаза, служеща на американците в недалечната позорна война, за която ни напомнят много емблематични филми – „Апокалипсис сега”, „Взвод”, „Коса”, „Добро утро Виетнам”.

В Дананг видяхме мостът на Златния дракон, дълъг 666 м символ на стремителния икономически растеж на страната. Близо до историческия музей има малка квартална пагода. Красива, както всички пагоди, с богата каменна и дървена украса, позлата, огромна статуя на майката на Буда и, както във всички храмове – централно място има символът на слънцето – свастиката, която за съжаление все още повечето хора припознават като символ от друго недалечно минало. Не ги бъркайте – нямат нищо общо, това обяснявам всеки път, но винаги се намира някой, който да ме упрекне, че показвам такива неща.Ама моля – информирайте се. Свастиката е символ от векове и единственото, с което трябва да се свързва е слънцето, светлината, безкрайността!

Е, отскочихме за няколко дни след едночасов полет и до На Чанг, островът „Перла на Виетнам“, до който се добрахме по най-дългия над морски лифт в света (поне до скоро е държал този рекорд). Какво ни предложи ривиерата на Южнокитайското море – 6 км бели пясъчни плажове, пъстроцветни живописни рифове, където няколко гмуркача от групата, ни зарадваха с „находките си“ – корали и морски звезди(които върнахме в морето). Рибарско селище с няколко ресторанта, аквариум, плажче и масаж на крачетата. Дори намерихме и няколко часа време за прочутите кални бани и природните горещи извори. Точно нас,българите ли, които сме специалисти по кални бани (не в буквален смисъл), няма кой, как и с какво да ни вземе акъла. Дори с много красивия и чаровен комплекс– спа на открито. Първо гореща вана с кал, после басейн с естествена минерална вода. Под строй. Всеки ден може да бъде усмихнат, ако му подариш пръв своята усмивка.

Отново едночасов полет и ето ни в Хо Ши Мин, или Сайгон,както обичат да го наричат местните жители. Ханой е административна столица на Виетнам, след обединението между Юга и Севера, но Сайгон е най-големият, 10милионен град на Виетнам, най- модерният и въобще най във всяко отношение.

Музеите – това, което заслужава да се види е „Музеят на войната“. Силно въздействащ със своите стотици фотоси, направени от репортери по време на американо-виетнамската война. Там, както каза и нашият гид – няма какво да се разказва. Там се преживява, осмисля – разтърсващи с уловените мигове на трагадията на тази безсмислена и позорна война, трагедия и за победени и за победители. Признавам – не издържах до края. Разплаках се и излязох.

Как най-романтично-драматично може да се разгледа Сайгон? Свечеря на круизен кораб, който обикаля около огромния град по едноименната река. Отразените светлини на небостъргачите в реката и пищността на тази впечатляваща архитектура е нещо, което наистина респектира. А за по-палавите или в същност „по-послушните“ има и нощен клуб след вечерята.

Нощен клуб в Сайгон – по високите етажи на небостаргачите. Забравих да спомена, че клубът, в който пихме отбрани вина на фона на як саунди гледка на нощен Сайгон от птичи поглед е включен в листата с най-добрите нощни клубове в света. Бодигард на всяка маса, който се грижи да не бъдем обезпокоявани, докато танцуваме, пали цигарите, свети с фенерче, за да се получи добра снимка, носи столче, ако му се видиш уморен, абе грижовен човек с тяло на кунг-фу боец, стилен черен костюм и дискретна слушалка в ухото.

Какво е Южен Виетнам без плуване с плоскодънна лодка до делтата на Меконг? Но първо, преди да се качим на лодките се разходихме из овощната градина на крайречно рибарско селище. Овощна градина от помело, джакфрут, ананаси, нони, кокоси, банани, хибискуси, жасмин. Градините на Меконг, реката-майка, която се ражда в Тибет, минава през Китай, Мианмар, Лаос, Камбоджа, Тайланд, с последна спирка Южен Виетнам. Над 4000 км пътешествие през6 страни.

Пихме зелен чай, поднесен с пчелно млечице и прополис, добит в селището, видяхме как се приготвят сладки от кокос, по-смелите си метнаха на врата за снимка един няколко метров питон – домашен любимец, попяха ни самодейни певци и певици – от рибарското селище, почерпиха ни отново с плодове и чай от джинджифил, хапнахме и пържена риба в близост до моста на маймуните,където ако силно те напира да се жениш трябва да минеш с колелото си на гърба.

За какво са кръстопътищата? За да се кръстосат пътищата – на нашата група и група виетнамски католици, с бели шапки и китарист, на която се натъкнахме разхождайки се из градината. Спонтанната ни среща бе придружена от много смях и музикален поздрав от виетнамската братска група. Защото знаем, че щастливите хора са добри:) Решихме учтиво да отговорим на братския поздрав с единствената песен, която разучихме от гида ни в Ханой – познатата „Виетнам –Хо Ши Мин” – eто, това имах предвид, когато по-горе казах, че трябва да се пее само на север – тук само мълчаливо ни изслушаха – с две думи не ни се получи.

Приключението Меконг

Жената-лодкарка, която с радост ми показва скромния си дом, в който с мъжа и, също лодкар, отглеждат 4 дечица. Най-силните и важни уроци получаваме, когато сме на път. Обикновено те са ни поднесени в картина, дума, реакция. Пътуването е вихър на всички сетива, торнадо, което отвява воала на всяка маска, заблуда, его. Уроците са ни поднесени по най-убедителният начин – собствено преживяване.

И полет – този път до Кралство Камбоджа

От днес в приключението Индокитай се включва активно и Кралство Камбоджа. Естествено с лотоси, усмихнати личица, бира Ангкор, пържени вкусотии като жабки, ларви, паяци и други подобни неустоимо „привлекателни“ гурмета. И масажи, които не само са много яки, но и става голяма веселба.

Трудно ми е да разказвам за Камбоджа. Толкова емоция, толкова  въздействаща красота, а толкова малко думи.

Точно, когато пиша тези редове ми звънна телефонът. Една жена иска да я посъветвам къде да пътува. Как къде – Виетнам и Камбоджа, казвам аз. „Ама Камбоджа ми звучи много страшно” отговаря жената. А какво знаете за Виетнам, за Камбоджа, за Мианмар? Защо според вас те се наричат перлите на Индокитай? Не трябва ли да се информираме повече, преди да предприемем пътешествие?

А пътешествие до Камбоджа, не е просто пътешествие – не трябва да се квалифицира като такова. Това е пътешествие до друга възхитителна и причудлива  планета – в буквален смисъл!

В миналото Ангкор е бил столица на Кхмерската империя. От IX до XIII век империята се е разпростирала от Виетнам до Бенгалския залив и е била една от водещите сили в Азия. Хипотезите относно причините за изчезването на Кхмерската империя обаче сe разминават. Това, което се знае със сигурност, е че около XV век районът на Ангкор остава пуст. Чудесата му са в неизвестност за външния свят до 1860 г., когато по случайност французинът Анри Муо се натъква на това скрито в обятията на джунглата съкровище. Един съвършено конструиран и построен свят с необяснима за времето си технология, съобразен с геомагнитните, физически, космически, математически науки, технология, недостижима дори за съвременните архитекти. Думите не стигат да се опише мащабността на Ангкор Ват. За строежа са използвани 5 милиона каменни блока с тегло между 2 и 10 тона, докарани от кариери на десетки километра от това място, а богато инкрустираните с барелефи стени с дължина над 1,2 км и включват над 11 000 фигури – гледка прехвърляща човешкото въображение. С много тъга камбоджанския гид ни показва обезглавените и осакатени статуи на Буда, чиито части са отнесени от китайците за продан на колекционери по време на режима на червените кхмери на Пол Пот и Иънг Сари. Благодарение на Англия, която откупува от антиквари 3 статуи на Буда срещи 3,5 милиона долара, днес те отново са в храма. Монаси в оранжево изкачат пред погледа от някой коридор и потъват в друг. Колко са красиви на фона на сивите, позеленели от времето стени на Ангкор Ват!

Океан от история, традиции, природа и архитектура бе погълнала съзнанието и чувствата ни. Езерото с лотосите, в което се отразява с величествена строгост храмът; сергията на безръкия художник, от който си закупих картина – рисунка на храма, поднесена ми от неговото красиво 2–3-годишно момиченце (вече е в офиса); гривната-амулет от червен конец, която ми върза на ръката будистка на достолепна възраст; пъстрите хора от цял свят; компасът,който доказва съвършенството на гения на древните архитекти; луната, която знае точно къде да застане по време на пролетно и есенно равноденствие, като очертава сакрален ореол около храма; 360-годишната черница застинала в силна прегръдка с руините, (познати ни от филма с Анджелина Джоли), а тази прегръдка е завинаги, защото отпусне ли я вековното дърво храмът ще рухне; целувката,която ми подари Буда в този ден, един от 200-те усмихнати Буди в храма Байон. Запазен е и най-големият плувен басей в света, от древността, 700х400 м от 1181г. на крал Джайвараман (името му означава Бог на победата, двете му законни жени – Джаджа деви и Индра деви и 1000-те му наложници (започва да ми се вижда малък този басейн…)

Посетителите на Ангкор Ват и Ангкор Том наброяват до над 2 милиона годишно, а обектът е под защитата на Юнеско като световно наследство и едно от чудесата на света.

На сутринта бяхме готови (с нежелание) за път към аерогарата – посока България.

Спряхме за половин час до едно крайпътно „заведение”, състоящо се от маса с мушама и тухла-огнище, върху която в очукан тиган една сръчна камбоджанка приготвяше местните гурмета – препържени жабки, бръмбари,ларви, тарантули. Вкуснооо! Така поне каза нашият камбоджански гид. Тайната за оцеляване на азиатците – яде се всичко, което лети, пълзи, плува и ходи. И още една кратка спирка  в много симпатична фабрика за коприна – за последни покупки за спомен и фреш от ананас.

Летище, полет, завръщане, две седмици незабравими емоции! Въпреки, че не обичам клишето „незабравими“, те наистина са такива.

Както обичам да казвам – диамантите са завинаги, но завинаги не е за всеки! Искрено желая на всеки, чиято душа е жадна за пътешествия –пътувайте, пътувайте до близката река, планина, село, но пътувайте! Това дава смисъл на тялото и мотивация на духа да се чувства в кондиция и вечна младост.

Мечтата е първата и най-важна стъпка към едно осъществено пътуване!

„Правиш или не правиш. Опитвам се – няма!“

текст и снимки: Диана Маринова

16th Dec2018

В 59 Обединено училище „Васил Левски“ дискутираха темата за „Агресията в училищата“ 

by Черно и Бяло

Христо Монов: „Важен фактор срещу агресията е спокойната семейна среда и разговорите у дома“

„Агресията и насилието в училищата” бe темата за дискусия, която представи фондация „Слънчеви пътеки” в столичното 59 Обединено училище „Васил Левски“ пред ученици от пети  и шести клас с водещ и лектор психологът Христо Монов, преподавател в СУ „Св.Климент Охридски“. За целта организаторите предоставиха на децата книжката „Усмихни се“, която да им послужи в училището и в дома. 
Идеята на хората от фондацията e да бъдат полезни на децата, родителите и техните преподаватели с образователна лекция и диалог за агресията, за нарасналата престъпност в учебните заведения. Данните сочат, че България е сред първите 10 държави с най-висок процент на тормоз в училище според изследване на Световната здравна организация в 43 страни. Само за една година агресията в училище се е увеличила два пъти според статистиката. Над 4500 са ситуациите с физическа и вербална агресия в образованието за 2016/2017 г. според МОН. Затова и подготовката около обучението срещу агресията беше една отговорна задача, която без подкрепата на народният представител от ПГ на „БСП за България” Димитър Данчев нямаше да се осъществи, споделят от фондацията. Днес хората са изплашени от агресията в семействата, на улицата, в учебните заведения, в транспорта. И понеже проблемите са огромни, се търсят причините за проява на ярост, ксенофобия и омраза. Водени от чувството за справедливост, отговорите търсим сред преподаватели и ученици.
59 Обединено училище, чийто патрон е Апостолът на свободата, ни посрещна с празнична украса, много портрети на български писатели и възрожденци, с готовност да се включат повече учащи  в темата за агресията и езика на омразата.

Директорът на училището Мариана Божкова и нейните колеги бяха в основата на организацията. Въпреки учебния ден, всеки един от тях се беше постарал за провеждането на  тази важна и необходима за техните възпитаници среща.

Стаята, предназначена за обучението, бе препълнена от ученици. Присъства директорът Мариана Божкова, зам.-директорът Мариана Младенова,  психолога на училището Никоела Богданова, класната на 5-ти „А“ клас Калина Георгиева, класната на 6-ти „А“ клас Вергиния Канзова, класната на 6-ти „Б“ клас Елена Маринова, преподавателят по изобразително изкуство Елица Тошева.

С професионализъм и искреност Христо Монов разкри тайните на агресията пред подрастващите, върна се към нейните корени, заложени в човешката природа. Той подчерта, че отношенията между хората са твърде сложни и за това при общуването трябва да се цени другия човек. Монов дискутира с децата темите за вербалната агресия, честото използване на  социалните мрежи  и интернет.  Психологът посъветва учениците да се предпазват от излишни емоции в училище, на улицата и в семейството. Подчерта,че спортът тушира агресивното поведение и учи на добри взаимоотношения.

По време дискусията бяха задавани въпроси, свързани с причините за лошите и негативни връзки между хората. Като важен фактор за възпитанието и добрата среда, Монов изтъкна спокойната семейна атмосфера и разговорите у дома.

Стана ясно,че в днешно време няма как да се изолираме от агресията, особено от специфични телевизионни предавания, които често пораждат агресия и омраза.
Въпросите и отговорите по тази болезнена тема, за изхода от лошите навици ще продължават да вълнуват ученици, учители и родители. Част от нашата мисия е да помагаме за решаване на подобни проблеми, споделиха Даниела Козовска и Паола Колева от фондация „Слънчеви пътеки”. 

В края на срещата преподавателите и учениците благодариха на Христо Монов и на организаторите, изпяха една прекрасна коледна песен.

Училището
59 Обединено училище „Васил Левски“ има над 125 годишна история, разполага с богата материално-техническа база – голяма просторна сграда на 4 етажа, 5 корпуса, 27 класни стаи, специализирани кабинети, 2 компютърни кабинета, единият от които е оборудван с компютърни терминални работни места, 2 физкултурни салона, игротека, широк двор с разчертани спортни площадки за различни видове спорт и зелени площи.
От всички столични училища, единствено 59 Обединено училище „Васил Левски“ през 2016г. получава от Столична община званието „Следовник на народните будители“. Най-специфичното обаче е, че в училището се обучават ученици с различен етнически произход, между които и бежанци. „Това извежда на преден план въпроса за образователната интеграция на тези ученици и за намаляване на процента на отпадналите от образователната система деца. Важен дял в образователно-възпитателния процес в учлището заемат извънкласната дейност, заниманията по интереси и работата по проекти“, казва Мариана Божкова. Тя смята , че участието в тези интеркултурни форми на работа дава поле за изява на всеки ученик, помага му да разкрие и развие заложбите си, като в същото време съхрани културната си идентичност.
В училището се работи по редица проекти, свързани с образованието и културата, които увличат ученицители и привличат младежките за повече извънкласни дейности.

инж. Миглена Китанова
управител на фондация „Слънчеви пътеки“

16th Dec2018

Черно и Бяло #101/2018 Special Edition

by Черно и Бяло

Представяме Ви коледно-новогодишния брой на списание „Черно и Бяло” с преглед на събитията от 2018:

Внимание! Съдържа текст.

13th Dec2018

Арменците и златарското изкуство в България

by Черно и Бяло

Често слушах разказите на баща ми Степан Къналян за моя дядо – „ Баща ми се е занимавал със обущарство След Балканската война. По време на отстъплението от Одрин се преселихме в София. Когато баща ми се помина през 1916г., аз трябваше да се грижа за майка ми, сестра ми и брат ми. Тогава постъпих на работа като чирак в „Първа златарска фабрика“ на Сукиасян и Степанян, които бяха съдружници. Там работих до 1934г. След тази дата, до края на 1937г., работех като самостоятелен майстор в галерията на бижутера Д. Коцев на ул. „Търговска” през 1938 г. От 1939 г. работих в магазина на златаря Х. Парсамян на ул. „Сердика” 7. След тази дата до бомбардировките през 1943 г. работих като самостоятелен майстор в часовникарското ателие на  Х. Ерганян на ул. „ Сердика“ 21. След 9-ти септември 1945 г. открих работилница на ул. „Търговска“, където работих до към края на 1949 г. Постъпих на работа в „Първа държавна златарска работилница“, впоследствие уедрена в комуна, където работих до 1 март 1950 г. След 1950 година станах инициатор за откриването на златарска работилница за ръчни художествени изделия при СГНС, където работих като ръководител на ателието. Златарството е изкуство, а не занаят, защото един първокласен златар трябва да е и добър художник, да умее да монтира камъни, да гравира върху метал, да разпознава камъните, да емайлира. Всичко това го можеше един човек и той се казваше Кеворк Кеворкян, наред с него беше и Аведис Румян. Златарската чаршия включваше най-вече пространството между улиците „Сердика“ и „Търговска“. На улица „Леге“ работеше майстор Крикор Гюрджиян със синовете си Мардик и Жирайр. Той владееше до съвършенство гравьорското изкуство, което предаде и на синовете си. Магазин „Париж“ на братя Кеворк и Ервант Кеворкян,придаваше наистина парижки вид на улицата. А улица „Триадица” привличаше вниманието с базара „Мусала“ на Гарабед Хугасян, в който се продаваше платина, злато, сребро, порцелан, кристал и часовници. На улица „Търговска“ имаше голям магазин, на фирмата на който пишеше „Първа българска златарска фабрика „Сукиасян и Степанян”. Пак на ул. „Търговска” бяха и магазините на Торос Папазян, в който работеха Варужан Арабаджян и Антраник Апкарян.”

Колективът от майстори в Златарска промишленост,който се ръководи от Степан Къналян – в дъното с каскета.

Обичах да слушам с внимание големия майстор Хайгаз Мурадян, който ми разказваше за баща ми с много респект и уважение: „Ето какво мога да кажа за моя майстор Степан Къналян. В бащината му къща в Одрин по време на Балканската война 1912–1913г. се е помещавал щабът на генерал Антраник Озанян. Постъпих на работа през 1939г., когато бях 13-годишен. Гледах сръчните му ръце – как от златното кюлче се оформяше бижуто, но акълът ми, доколкото го имах, бе в парцалената топка.Тялом бях при него, а духом – навън, на нашата улица, където ритаха без мен. Но времето си течеше и с всеки изминал ден се приобщавахме един към друг. Имаше ме като свой син. Редовно ме пращаше да му купувам билети за операта, която тогава се помещаваше в Народния театър. Работейки той си пееше оперни арии под сурдинка. През 1946г. и моя милост в тържествена обстановка бе удостоен с майсторско свидетелство. Арменските майстори, както и българските им колеги, работеха задружно,помагаха си с материали и съвети Отличаваха се със своята почтеност и никога не злоупотребяваха с доверието на клиента. „Нашият капитал е нашата почтеност и честност!, често казваше моят майстор. И наистина богати златари нямаше.” В момента се виждам с двама големи и добри златари, това са сина на Крикор Хадавян – Вахе Хадавян  и Антраник Апкарян.

Вахе Хадавян и Мария Георгиева са от малцината майстори на ювелирни изделия, които работят своите творения изцяло ръчно и създават неповторими бижута.

Крикор Хадавян за себе си разказва: „От малък гледах сръчните ръце на баща ми и как работи. Той работеше в Златарска промишленост. Аз завърших приложни изкуства след 5 години заедно с  Мария Георгиева, с която работя повече от 25 години. 20 години бях в Златарска промишленост като златар, моделиер, монтьор на скъпоценни камъни и гравьор. През 1995г. се устроих в собствено ателие. Използваме собствени модели и каталози по поръчка на клиенти. Уникалното за ателието е, че работим изключително ръчна работа. А Мария до 1985 г. е работила в приложни изкуства във Фонда на художниците, а се познаваме от 1991 г. и до сега работим заедно“.

Антраник Апкарян е престанал да работи от 2010 г., През последните години е произвеждал уникати, които са били изложени на „Руски” 6, където са били продавани. Г-жа Горбачова, като ценителка на хубавото изкуство е закупила една колекция от сребро –  гривна и колие, изработени от Антраник Апкарян. Тя е била във възторг от изработката на тези произведения и се позаинтересувала кой ги е изработил така прецизно и качествено.

И накрая искам да пожелая: Господ да дари със здраве малцината останали живи от старото поколение!

Текст и снимки Мари Канълян

11th Dec2018

Проф. Соня Рув: Той изгради мост за култура между държавите

by Черно и Бяло

Когато се докоснеш до една легенда, чувството е за цял живот, и то се пренася върху всички, които са били близки и свързани с нея. Личности като Петър Увалиев завинаги остават с сърцата. И то е така по право не само защото са хора на духа, а и за това,че са заели достойно място в олтара на будителите. Тези дни се навършват 20 години откакто майсторът на изящното българско слово не е между нас. 

По този повод сайтът на СБЖ се свърза с неговата съпруга в Лондон проф. Соня Рув, която даде интервю. Със Соня разговаряме на български език, който тя говори много симпатично.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Не остана безразлична и дъщерята на Петър Увалиев и Соня Рув – Мила, която пожела да сподели с читателите на сайта ни какво е за нея нейният баща:    

„Не мога да повярвам, че  вече 20 години Великият Пиер Рув, Петър Увалиев, не е сред нас. Той беше най-добрият баща, приятел, слушател … понякога спорещ, но голям човек!
Бях толкова щастлива, че го познавах през 25-те години, които бяхме заедно. Много се шегувахме и той ми разказа най-добрите истории.
Много е тъжно, че вече го няма, за което всички тъжим, но най-вече аз и майка ми. Мисля за него всеки ден, но знам, че той ни гледа отнякъде и това ме кара да се усмихвам!
Винаги ще го обичам и ще пазя в сърцето си най-хубавите спомени за него!“

След тези толкова сърдечни думи на вашата дъщеря, г-жо Рув, Ви казвам „Добър ден“ от София. Как сте?

Благодаря ви! Много съм добре и се радвам винаги, когато имам възможност да говоря с приятели от България.  И ако ми позволите, ще започна разговора си така, както започваше и Петър Увалиев навремето своите радиоразговори: „Пред микрофона е Соня Рув, вдовицата на Петър Увалиев. На 11 декември отбелязваме 20 години от смъртта на Петър“.

Вече 20 години откакто Петър Увалиев не е сред нас. С времето още по-силно чувстваме какво беше – и продължава да е! – за всички нас тази изключителна личност – като висок нравствен  и интелектуален пример. Кои според вас са най-ценните му качества, които никога не бива да забравяме?

Това са двайсет години без него, но с времето все още го чувстваме сред нас, а и спомените за тази изключителна личност са безброй много. Той беше блестящ дипломат и интелектуалец. Според мен неговите най-ценни качества бяха етичността, честността, правдивостта и хуморът.

Какво според вас трябва да направим, особено медиите, та младите българи  в днешното наше толкова забързано и подчинено на модерните технологии време да открият за себе си богатствата на неговия дух и пример, да почувстват като свой необходим съвременник Петър Увалиев и да  потърсят помощ и подкрепа в неговите трудове и живот?

Медиите са винаги много силни само тогава, когато не са терен на фалшиви новини, а като мен да препоръчват на младите си читатели не само своите анализи и размисли, но и други мнения. Макар днес младите повече да са във фейсбук и ползват днешните технически постижения, трябва винаги да проверяват фактите, а не да се доверяват  на фалшивите новини, да се отнасят балансирано към различните мнения. Ще ви посоча уебмайстора на сайта на фондация „Петър Увалиев“, един съвсем млад човек, който е много добър пример за това.

Но да се върна към въпроса ви. За Петър Увалиев мога да кажа, че беше голям българофил. И винаги беше верен на духа си. И си мисля,че младите трябва, а и могат да научат несамо от това мое интервю,но и от написаното от самия него, кой беше той. Неговите книги, публикуваните му беседи, четени по БиБиСи. Но според мен той винаги ще бъде пример на един голям българин, останал си такъв, независимо че живя много години в Англия.

Споделяли сте пред мен,че често сте го чували да повтаря, че никога не е забравял и отхвърлял обичаната си България, въпреки трудностите и изпитанията, които е преживял. Смятате ли, че днес пак би казвал това?

Да, той никога не забрави България и винаги я е носил в сърцето си.

Какво беше за него журналистиката – професия, призвание, кауза? И какво се стремеше да постигне чрез нея?

За Петър Увалиев журналистиката беше три неща – професия, призвание и кауза. Професия, защото всяка седмица той изнасяше петминутна беседа по БиБиСи на културна тема,които вече са събрани в първи том на неговите събрани съчинения. Призвание – това беше желанието му да изследва културни теми, сред които творчеството на Шекспир, Търнър и други. А каузата му беше свързана пак с идеята за балансиране в журналистиката. За него журналистиката беше много важна, защото думите трябва да бъдат чути.

А как се живее с такава богата и сложна личност като Петър Увалиев?

Той беше наистина една много богата и сложна личност. Всичко, което знам за историята, културата и езика на България, го научих от него, макар че  ми беше забранено да правя грешки. С една дума аз, която не знаех нищо за България, го научих благодарение на него. Беше мой редактор и коректор. Е, разбира се, понякога имахме и спорове.

Неговият хумор, учтивостта му, мекотата, неговата възможност да играе с думите, всичко това ме впечатли. Петър говореше не само английски, но и френски, италиански, руски, сръбски…
Способността му да си играе с думите го караше да създава невероятни шеги.

Бяхме винаги заедно, дали на снимачната площадка или при приятели като Микеланджело Антониони. И трябва да ви кажа, че аз и Мила, дъщеря ни, край него бяхме като ученици.

Кой от неговите завети помните най-силно и той трябва да присъства в днешния живот на българина?

Петър беше човек, който винаги реагираше според ситуацията. Извличаше позитивното. Днес, според мен, младите българи трябва да работят активно за страната си. Той е направил много като писател, критик, журналист и продуцент – и за България, и за Англия. За него може спокойно да се каже, че беше мост за култура между двете страни.

Розалина Евдокимова
Снимки Иван Василев

10th Dec2018

Китай постига напредък в предотвратяването и лечението на ендемични заболявания

by Черно и Бяло

Ендемичните заболявания, включително йоден дефицит, болестта на Кашин-Бек и болестта на Кешан, са под ефективен контрол в Китай, като страната постига постоянен напредък в превенцията и лечението на такива заболявания.

По данни на Националната здравна комисия (НЗК), през 2018 г. дефицит на йод продължава да не съществува в 94,2% от окръзите в страната и болестта на Кешан е ефективно контролирана в 94,2% от окръзите, където някога е била често срещана, докато 95,4% от окръзите, които някога са били засегнати от болестта на Кашин-Бек, вече са свободни от нея. Превенцията и лечението на ендемични заболявания е важна част от усилията на Китай за облекчаване на бедността. Според статистиката на НЗК, от 832-та окръга в страната, засегнати от бедност, 831 имат проблем с йодния дефицит и 584 са застрашени от други ендемични заболявания.

Съгласно работен план за предотвратяване и лечение на такива болести, оповестен през 2017 г., Китай ще увеличи усилията си за изкореняване на ендемичните заболявания, включително йодния дефицит, болестта на Кешан и болестта на Кашин-Бек, и държането под контрол на болести като отравянето с флуор.

Мариян Драганов,
източник: Китайска информационна агенция Синхуа

04th Dec2018

Християнското семейство събра вярата, любовта към перото и изкуствата

by Черно и Бяло

Денят на християнското семейство и православната младеж събра отново духовността и творчеството в салона на НЧ „Димчо Дебелянов 1960“. Дъждовният ден не попречи на хора от различни поколения да се отдадат на радостта от словото, музиката, песните, поезията.

Скъпи гости на читалището бяха директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов, поет с международна известност, бивш директор на ДТ „Апостол Карамитев” в Димитровград, член на СБП и СБЖ и носител на националната награда „Димчо Дебелянов“, зам.-председателят на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, председател на Национална асоциация „Сигурност” полк. Чавдар Петров, полк. Кирил Парапанов, секретар на централната контролна комисия на СОСЗР, поета Георги Н. Киров, носител на първата националната награда „Димчо Дебелянов“, поета с китара Славимир Генчев, журналист и редактор, бивш уредник на къщата-музей „Д. Дебелянов”, председателят на настоятелството доц. д-р Иван Митев, представители на обществеността, възпитаници на читалището, преподаватели.

Специални поздравления за празника бяха получени от председателя на СБЖ Снежана Тодорова, от главния редактор на сп. „Черно и Бяло“ Станислава Пекова, от народния представител Димитър Данчев, който по традиция подкрепя културните инициативи на читалището.

Заради празника президентът на фирма „Български гоблен” Росица Бакалова представи на присъстващите гоблени с лика на „Рождество Христово“, „Момиче и ангел“, „Св.Анна”, „Рождество Христово”, „Йерусалимската Света Богородица”. Удивителното ѝ творчество да пресъздава история събира почитатели и ценители от света. Бакалова дари на гостите специално изрисувани курабийки с посвещение. Лидия Фичерова пък удиви публиката с фино изработени коледни украси и бижута с мотиви от български шевици.
На празник, като на празник! Както повелява традицията: подредена маса, питка, свещ, китка здравец, менче и вино.

Както всяка година, на този ден, празничната проповед за Въведение Богородично на негово благоговенство отец Валентин Тупаров от „Свето Възнесение Господне” съсредоточи вниманието на жадните за духовност, любов и истинска добродетел. Той пожела здраве, мир, радост и любов в семействата. Насърчи родителите да възпитават децата си в добро, справедливост, да могат младите да открояват злото от доброто. Всички бяха поръсени със светена вода за здраве и късмет.

„Читалището ни е пристан на добрите хора и на всеотдайните творци, на невероятно талантливите деца и на техните родители. Днес семействата трябва да са сплотени, да се помъчат да видят забавните и влюбени неща на този свят. И да не забравят да правят добрини, големи, малки, нищожни, ежедневни“, се каза в словото на водещата към гостите за празника.
С много настроение и любов бе аплодиран Марио Кръстев, възпитаник на музикалния педагог на читалището Роси Йорданова. Той изсвири на пиано и изпя песента „Затова“ със специфичната за него нежност и професионализъм, което предизвика аплодисментите на публиката.

Малките певци на преподавателката Велислава Йорданова – Андрей Манов и Ирина Милева впечатлиха публиката със сърцатите си изпълнения и артистичните си умения.
Приятните преживявания не спряха до тук. Преподавателят по пиано Марио Йоцов и цигуларката Незиха Ибишева омагьосаха слушателите с класическите си изпълнения, пропити с вдъхновение и радост.

В Денят на християнското семейство, организаторите получиха топли и мили поздравления от Атанас Капралов, който рецитира свое стихотворение и стихотворението на Димчо Дебелянов „Да се завърнеш“. Големият поет пожела много любов и вдъхновение, а също и творческо сътрудничество.

Георги Н. Киров и Славомир Генчев припомниха исторически събития от живота на патрона на читалището Димчо Дебелянов, подчертаха неговия неотразим талант и саможертва.
Празничният ден завърши с похапване от питката, снимки за спомен и пожелания за следващи срещи.

Миглена Китанова