15th Nov2018

Шоу на шаолинско Кунг Фу горещо аплодирано в Хюстън

by Черно и Бяло

Стотици китайски и американски зрители се възхитиха в неделя, 11 ноември, на шоуто на китайско шаолинско Кунг Фу, което се проведе в Хюстън, четвъртия по големина град в Съединените щати.

Озаглавено „Легендата за Шаолин 2018“, шоуто бе рецитал на хюстънската академия Shi Xing Hao Shaolin Kung Fu. Студентите от академията, млади и стари, изпълниха всякакви бойни изкуства, и получиха одобрителни викове и аплодисменти от публиката.

Началото на академията бе поставено през 1998 г. с малък клас от едва 10 студенти. През последните 20 години, тя обучи хиляди обожатели на Кунг Фу, като много от тях са спечелили медали в страната и чужбина.

Директорът на академията Шъ Син, който е възпитаник на храма Шаолин в Китай, заяви пред Синхуа, че през последните 20 години все повече американци показват голяма страст към китайското Кунг Фу.

„Кунг Фу е визитка на китайците и носи положителна енергия,“ каза той.

Били Нисбет, който се обучава в академията от осем години, каза, че Кунг Фу е довело до големи промени в неговия живот – както физически, така и духовни. Той каза, че за него Кунг Фу е отворило врата към Китай.

„Сега изучавам китайски език и посетих Китай за около два месеца. Определено знам повече за Китай, отколкото по-рано,“ каза Нисбет, който следва докторантура по физика.

Основана през 1998 г., академията Shi Xing Hao Shaolin Kung Fu е организация, посветена на разпространяването на традиционната китайска култура и обмена на наследство между Изтока и Запада.

Мариян Драганов
източник: Китайска информационна агенция Синхуа

15th Nov2018

Темата „Бежанци“ в българското медийно пространство

by Черно и Бяло

Една от водещите теми, на която практически ежедневно обръщат внимание българските медии, е темата за бежанците. Решаването на проблеми, свързани с потока на имигранти, прииждащи към Западна Европа от страните в Близкия Изток, не може да бъде осъществено самостоятелно от една отделно взета държава – това е непосилна задача. Точно затова сред няколко европейски неправителствени организации, в това число и в България, възникна идея за съвместен международен проект, адресиран към организациите, работещи с бежанци и имигранти, както и към самите бежанци, който получи името „From intention to implementation based of European know-how“, и намери подкрепа в Европейската комисия. Реализацията му започна през 2017 година благодарение на отпуснато финансиране по програма „Erasmus+“.

Целта на проекта е задълбочен анализ на сегашната ситуация по отношение на бежанците в различните европейски страни, както и изработване на рекомендации за социално-културното им приобщаване, демонстрирайки различни механизми за интеграция на бежанци и имигранти сред местното население, пътища и начини за намиране на работа и жилище, започване на собствен бизнес, обучение. В проекта участват пет страни: Германия, Норвегия, Португалия, Италия и България; като наблюдател в последната мобилност взе участие и представител на Гърция.

По проекта, който стартира през миналата година, бяха проведени няколко международни срещи, последната от които, през октомври тази година, бе реализирана в българската столица. Основната тема, която наред с официалните срещи с представители на БЧК, Столичната община, Агенцията за бежанците към Министерския съвет и други неправителствени организации, която бе активно обсъждана сред участниците, е ролята на СМИ в изграждането на отношение на местното население към новодошлите бежанци.

На 5 октомври тази година в зала „Джеймс Баучер“ в София бяха представени за обсъждане доклади „Влиянието на СМИ, формиращо отношение към бежанците в България“ и „Проблеми на интеграцията на бежанци“ подготвени от българските участници в проекта – членове на „Руски академически съюз в България“ под ръководство на доцент от Института за обществата и знания към БАН Сергей Рожков. Докладът е базиран върху данни, получени в хода на анкетиране на бежанци и на представители на местното население в три страни: България, Германия и Норвегия, сред които има както жители на големи градове така и на малки населени места. Също така в изследването взеха участие и жители на населени места, които живеят на една територия или в непосредствена близост до центровете за настаняване на бежанци.

Прави впечатление, че на въпроса: „Разговаряли ли сте или срещали ли сте се лично с бежанец?“ 93% от респондентите отговарят – „Не“, а на въпроса: „Откъде черпите информация за бежанците?“ запитаните посочват, че източниците за тях са: телевизия, интернет, радио, вестници и списания, както и социални мрежи. Този факт нагледно показва, колко е важна ролята на медиите при формирането на отношение на обществото към проблема „имигранти“ и конкретно към всеки отделно взет бежанец.

Сред въпросите имаше и следният „Какви са причините да откажете работа на бежанец?“. 51% от запитаните са отговорили, че причината е резултат на негативния образ на бежанци, който се е изградил у тях на базата на всекидневно получаваната информация от българските и международните СМИ. Като потвърждение на този факт можем да приведем резултати от представителното изследване на „Сова Харис“ през 2016 година, което показа, че 60% от българското население смятат бежанците за заплаха за националната сигурност на страната.

В хода на подготовката на докладите бяха анализирани публикации, излезли в периода януари-септември 2018 в българските печатни и електрони медии. На първо място бяха анализирани публикациите на най-посещавания електронен портал в България Blitz.bg (според данните на Gemius), след това на сайтовете Novinite.bg и Dnes.bg (фиг.1).

Анализът показа, че активността на журналистите и броят на публикациите пряко зависят от политическите новини в страната и чужбина. Най-голям брой публикации е бил регистриран през месец март, когато в България с официална визита пристигна президентът на Република Турция Ердоган (фиг.2). Това е напълно разбираемо, защото Турция в момента е държавата, която в голяма степен възпира потока на бежанци не само на границата с България, но и пречи на тяхното по-нататъшно придвижване в посока Западна Европа. Втория ръст на интензивността на публикации се отчете през юни-юли, когато темата бежанци, а по-точно европейската политика в областта на миграцията, беше на дневен ред в ЕС, а и българският парламент се включи в нейното обсъждане.

Отделно следва да се отбележи, че нарастването на броя на материалите в електронните СМИ, конкретно засягащи бежанския проблем в България, е много по-ясно изразено точно в моменти, когато темата за бежанската криза застава на дневен ред в ЕС или в българския парламент. През останалото време интересът към бежанците, към бежанската криза и към държавната политика в областта на миграция драстично спада (фиг. 3).

За разлика от електронните медии печатните издания нито за ден не оставят бежанската криза без внимание и редовно публикуват материалите, посветени на бежанския проблем. Средно в такива издания като вестниците „24 часа“, „Труд“, „Стандарт“ дневно излизат от 1 до 3 публикации. Разбира се, че и техният брой зависи от вътрешни и външнополитически събития в областта на миграцията, управлението на границите и бежанската вълна, но цифрите сочат, че в много по-малка степен (фиг.4).

Анализът показа, че тонът на публикациите трудно може да бъде наречен позитивен. Преобладават епитети като „бежанска напаст“, „озверели бежанци“, като и в самите статии преобладават негативни новини: „бежанци зарязаха болен“, „дават работа на бежанци – кандидати нула“, „бежанци пребиха зверски полицай“ и подобни. Общо мнение изрази политологът Даниел Смилов пред «Дойче Веле» – България: „СМИ ни представят бежанците изключително като проблем и потенциална опасност, с които България не може да се справи. А разпространението на страхове сред обществото – дори и след като спогодбата за реадмисия между Брюксел и Анкара намали няколкократно броя на нелегално навлизащите от Турция мигранти – е начин за употреба на проблема в предизборната борба“.

Аналогична е ситуацията и в печатните СМИ. Враждебната реч по адрес на бежанците измести експертното мнение в медиите. Много рядко се срещат статии, посветени на положителни примери на интеграция на бежанци и това на фона, че болшинството от представителите на местното население смятат, че страните на ЕС трябва да помагат на хора, търсещи закрила и идващи от страните във война (като Сирия и Ирак). Близо половината от анкетираните в България са на мнение, че бежанците могат да се интегрират успешно в българското общество, но подчертават, че бежанците трябва да приемат местния начин на живот.

Водещата роля на СМИ намери отражение и при отговора на въпроса: „Успешно ли работят неправителствените организации за трудовата интеграция на бежанци?“. 25% бежанци отговарят на този въпрос положително (отговори „да“ и „по-скоро да“), при местното население този процент е 52%. Това нагледно показва разминаването между действителността и картината, показвана на обществото в медиите. На въпроса, адресиран към бежанци: „От кого вече сте получили подкрепа?“ отговора „от държавните институции“ в България не посочи нито един човек, за разлика от Германия – 19% и Норвегия – 40%. По всичко личи, че има съществено разминаване между представите за проблема бежанци и действителната ситуация.

Мобилности, реализирани в хода на проекта «From intention to implementation based of European know-how» в Норвегия, Италия, Португалия, а сега и в България, нагледно показаха, че обмяната на положителни практики е много важна и необходима за успешното интегриране на бежанци и приобщаването им към европейска многонационална общност. Само с общи усилия и, разбира се, с помощта на медиите може да бъде сформирано обществено мнение и съответните позитивни нагласи по отношение на бежанците сред местното население в страните на Западна Европа, респективно в България.

Олга Дамянлиева, Сергей Рожков
Руски академически съюз в България