27th Oct2018

So Independent 2018: Официална церемония в кино „Люмиер“ откри деветото издание на фестивала

by Черно и Бяло

Минути преди началните надписи на биографичния филм McQueen в кино „Люмиер“ официално бе дадено началото на деветия SOFIA INDEPENDENT FILM FESTIVAL. Стотици киномани дойдоха, за да се насладят на първия от поредицата независими филми от цял свят, които предстои да видим в рамките на фестивала.

Създателят на фестивала Жана Караиванова предаде щафетата на новия творчески директор Станислава Коцева и благодари на спонсорите, журито и на вярната дръзка публика, която превърна през годините това събитие в легенда.

Във втория фестивален ден киноманите ще бъдат зарадвани с няколко заглавия, които със сигурност си заслужават гледането.

Българският филм „8 минути и 19 секунди“ по творба на Георги Господинов гледаме днес след среща – разговор с него от 19:45 часа в кино Г8, а веднага след това стартира панелът „Късометражно кино“, включено в програмата на фестивала. Филмите „Писмо“, „Непознати“, „Глас“ и „Безкраен ден: Истории от Севера“ ще бъдат излъчени отново в неделя в 21:30 часа в кино Г8.

Останалите ленти в съботния ден са: „Милост“ в 19:00 часа в кино „Люмиер“, пак в същия час,  в „Дом на киното“ ще гледаме носителят на „Оскар“ за чуждоезичен филм за 2018 г. „Фантастична жена“. Веднага след това в 21:00 часа започва „The Whiskey Robber”. В кино „Одеон“ в 18:15 гледаме „Пеперуда“, а в 20:45 – „За всичко е виновен енотът“.

В неделя киноманите могат да продължат с втора и трета част на “Късометражно кино” от 16:30 часа в “Евро Синема” и от 18:00 часа в кино “Г8”. В 18:30 часа – отново „Милост“ в кино „Одеон“, а веднага след него, в 20:45 ще се завърти лентата „Фантастична жена“. В 20:00 гледаме българския филм „Режисьорката“ в Кино “Г8”. А в същия час в “Дом на киното” ще се излъчи „Арктика“. Кулминацията е неделната вечер, посветена на Боян Петров с „Лятото свършва през юни“. Специални гости на прожекцията ще бъдат жената до алпиниста, както и негови приятели и колеги. Веднага след това в 20:00 часа ще видим „Хотел „Артемида“.

Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столична община за 2018 г.

снимки: Орлин Огнянов

26th Oct2018

Киномания 2018: Уилям Дефо е Ван Гог в нов филм за големия художник

by Черно и Бяло

Безспорно талантливият актьор Уилям Дефо, като прочутия художник Ван Гог, ще имат възможност да видят зрителите на Киномания в новия филм на режисьора Джулиън Шнабел „Ван Гог: Пред портите на вечността”. Филмът, чиято официална премиера беше във Венеция тази година, ще може да бъде видян на единствена прожекция в рамките на кинопанорамата на 24 ноември от 20:30 часа в зала 1 (а по-рано същата вечер, отново в зала 1, ще бъде показан и новия филм на Вим Вендерс – „Папа Франциск: Човек на думата си).

За „Ван Гог: Пред портите на вечността” самият режисьор казва: „Този филм е за един художник и неговото рисуване, както и за тяхната връзка с вечността.”

След като миналата година Киномания показа интригуващия изцяло рисуван „Да обичаш Винсент”, този път акцентът е върху брилянтното изпълнение на Уилям Дефо (с награда „Купа Волпи” от Венеция за най-добър актьор за превъплъщението си и вероятен претендент за „Оскар”), който по впечатляващ начин изразява вътрешната светлина на великия художник, неговите лудост, гений, безпомощност, отчаяние и триумф.

 

Режисьорът Джулиън Шнабел твърди, че филмът „Ван Гог: Пред портите на вечността“ не е биографичен – още повече, че вече са създадени поне тридесет други такива продукции. Разкрива обаче, че е рисувал част от картините, които се виждат пред камерата, което вероятно се дължи на факта, че Шнабел се развива и като артист, който рисува върху парчета порцеланови съдове.

Режисьорът представя различна гледна точка за последните часове на художника, която предизвика множество дискусии след премиерата.

Във филма участват още: Рупърт Френд, Оскар Айзък (Пол Гоген), Мадс Микелсен, Матийо Амалрик, Еманюел Сение, Нилс Ареструп и др.

Премиерата за България ще бъде на Киномания с единствена прожекция в зала 1

26th Oct2018

CineLibri 2018: Наградите

by Черно и Бяло

На изискана церемония в зала 1 на НДК снощи филмът „Ще се видим там горе” на реж. Албер Дюпонтел беше удостоен с почетната статуетка „Синелибри” за върхово постижение на литературната адаптация! Зрителите присъстваха на видео обръщение от страна на автора на едноименния роман Пиер Льометр, който изтъкна качествата на екранизацията и благодари за оказаната чест.

Френско-канадската приключенска драма, която има в актива си 5 награди „Сезар” и още 8 номинации, беше предпочетена от жури в състав Мартичка Божилова (председател), Херман Кох, Давид Фоенкинос, Майкъл Маккел и Анди Делиана с мотива, че е разтърсваща адаптация на също толкова завладяващ роман, удостоен с най-високата литературна награда на Франция – „Гонкур”: Филмът е амбициозна амалгама от жанрове и безспорно произведение на изкуството, което пленява с кинематографична мощ, с антивоенен плам, със социална критика, с поетичен език – и с уникалната способност да разсмива през сълзи и да държи зрителя в напрежение до самия финал.

Наградата връчи заместник-кметът на Столична община, доц. д-р Тодор Чобанов. От името на режисьора наградата прие г-н Фабиен Флори, съветник на посланика на Франция по сътрудничество и културна дейност, директор на Френския институт в България.

Второ място беше отредено на копродукцията „Съпругата” на режисьора Бьорн Рунге, „защото третира по особено оригинален начин актуалната тема за равнопоставеността на половете, както и заради невероятно експресивната, безкомпромисна работа на актьорите, които дават плът и кръв на литературните персонажи и пренасят смисловия заряд на текста на големия екран.”

Третата награда беше присъдена на българското заглавие в конкурсната програма „8 минути и 19 секунди” „заради нестандартния, находчив подход на създателите на филма, обединили шест кратки новели в своеобразен филмов омнибус, но преди всичко заради социалната проблематика и болезнения реализъм, който в съчетание с метафоричната сила на образите генерира внушение, отекващо много по-дълго от 8 минути и 19 секунди.”

Фестивалът продължава до 24 октомври, като у нас се очаква да пристигне прочутият френски кинорежисьор и сценарист Беноа Жако, който  лично ще открие премиерните прожекции на „Ева” с Изабел Юпер и Гаспар Юлиел (19 октомври, Люмиер Лидл), „Сбогом, кралице моя” (20 октомври, Френски институт) и „Вила Амалия” (21 октомври, Френски институт).

Другият специален гост, с когото софийската и пловдивската публика ще се срещне, е нашумелият израелски писател Дрор Мишани, автор на бестселъра „Липсващото досие”, чиято екранизация също е част от програмата на фестивала. Освен че е майстор на психологическия трилър, Мишани е университетски преподавател, преводач, специалист в областта на детективската литература. Срещата в София е на 18 октомври от 19:00 ч. в Дома на киното и ще бъде последвана от прожекция на филма, в който блестят Венсан Касел и Ромен Дюри. Мишани ще посети и Града под тепетата на 19 октомври – срещата е от 18:00 ч. в Лъки Дом на киното.

Билетите за всички фестивални събития в София и страната са в продажба през системата на epay и на касите на кината. Подробна информация за предстоящите срещи и прожекции можете да откриете на www.cinеlibri.com и във фейсбук страницата https://www.facebook.com/CineLibri/.
Фестивалът се осъществява с любезната подкрепа на Столична програма КУЛТУРА, Виваком, Джеймисън, УниКредит Булбанк, Катаржина Естейт, Нескафе, М Кар София, България Еър и множество партньорски институции, които са обявени тук  www.cinelibri.com

26th Oct2018

Киномания 2018: За новия филм на Вим Вендерс „Папа Франциск: Човек на думата си”

by Черно и Бяло

Новият документален филм на трикратно номинирания за Оскар Вим Вендерс – „Папа Франциск: Човек на думата си” е сред хитовите заглавия на тазгодишната Киномания. Прожекцията в зала 1 е на 24 ноември в 18:00 часа.

Продукцията включва интервюта с духовния водач и кадри от негови пътувания, а премиерата му беше по време на фестивала в Кан. По време на филма папата отговаря на многобройни въпроси на хора с различна възраст и професия, обръщайки се директно и искрено към зрителите.

„Папа Франциск има подобно присъствие на екрана като някои от най-големите филмови звезди, с които ме е свързвала работата ми. Но при него то идва отвътре, от неговите убеждения и вяра, както и от желанието му да говори с всички нас.“, споделя за главата на римокатолическата църква Вендерс.

Идеите на папата и неговите послания са в основата на филма, където той коментира проблеми, свързани с бедността, семейството, опазването на природата, социалната справедливост, имиграцията и материализма. Филмът е нещо повече от биографичен, а по-скоро представлява своеобразно пътешествие с папа Франциск.

А неговият апел за мир в конфликтните зони по света, както и за мира и диалога между различните религии имат силата да обединят хората от цял свят. Това е една от причините популярния германски режисьор да смята, че филмът ще представлява интерес и за хора от всички религии, а не само от християнската. Той споделя също, че Папа Франциск е ярък пример за човек, който  държи на думата си и е абсолютно директен и спонтанен в искреноста си.

Прожекцията в зала 1 е на 24 ноември от 18:00 часа

Следете програмата на Киномания за информация за останалите прожекции на филма! Билетите са в продажба на касите на НДК, както и онлайн на tickets.ndk.bg.
Гледайте селекцията на Киномания 2018, за да видите големите филми преди големите награди!
Киномания е част от Календара на културни събития на Столична община за 2018 г.

17th Oct2018

Киномания 2017: „Безкрайната градина“

by Черно и Бяло

Красотата и крехкостта на любовта

Златната есен ни донесе богатите плодове на любимата  КИНОМАНИЯ. Трийсет и първото издание  отново привлече ценителите на седмото изкуство  в салоните. Празничният форум беше открит с премиера на български филм, традиция от няколко години да стартираме с родна продукция. В препълнената зала 1 на НДК зрителите се насладиха на магическата разходка из „БЕЗКРАЙНАТА ГРАДИНА”

Легендата на унгарското кино Бела Тар твърди, че думата „история“ трябва да бъде забравена, когато се снима филм, защото изразното средство на това изкуство е картината.

Изящно заснет, с обич и отношение към столицата, публиката видя един различен град- красив и вълнуващ… Доказвали себе си многократно майсторите-оператори Георги Богданов и Борис Мисирков ни разкриват потънала в зеленина София, обаятелна и непозната, която се превръща в градина. Омайна и прекрасна, тя участва наравно като  герой в сюжета!

Настроението на авторите отеква у зрителите, не само със съдбата на младите герои, а и с реалния живот в София, понякога не толкова красив-наплескания  паметник на Съветската армия, вонящия боклук, знайните и незнайни механизми в кметството…

Съвременна градска драма, под чиято повърхност се крият невидими светове и се раждат неочаквани чувства. Нарекоха го най-нежният български филм, добавям-  елегичен и очарователен с „Безкрайната градина” на мечти и видения.

На пръв поглед Филип има всичко: успешна кариера, луксозен дом и красива приятелка. Той продължава да се грижи за брат си Виктор години след смъртта на родителите им в нелепа катастрофа. Виктор е чувствителен и уязвим и прекарва времето си, помагайки на Ема в нейния цветарски магазин.
От много време Ема е прекъснала връзката си с външния свят и изцяло се е посветила на създаването на макет на мистична градина. Срещайки я, Филип интуитивно усеща, че Ема обитава духовни пространства, които са му непознати и недостъпни. Той се влюбва в нея и осъзнава, че никога досега не се е чувствал толкова жив и истински. Неусетно животът му започва да се променя – до момента, в който Виктор не му признава, че е лудо влюбен в същата тази Ема. Изправен пред неумолимостта на избора, Филип ще се сблъска с една отдавна забравена болка.

Дебютът та прочутия у нас и в Европа театрал Галин Стоев в игралното кино,  тържествено откри  Киномания- 2017. Режисьорът споделя за различния подход – красотата и крехкостта на любовта в „Безкрайната градина”: „Исках да направя филм, който излиза от основната тенденция днес, свързана с прекрачване на границите на допустимото- и в която всичко е безнадеждно и провалено. Тя се поддържа в официалния дискурс на всички нива в обществото ни. Затова си казах, че е време да инжектираме нежност в тази конвенция, да плетем въжени мостове със зрителите и да атакуваме тяхното усещане за нежност или уязвимост. В този смисъл се получи любовен филм с любовен четириъгълник- като амбицията ми беше в началото и в края на филма той да остане той да остане непроменен, но под повърхността му да се срутват едни светове и да се създават други. Цялата история показва процеса на емоционално пробуждане в свят, анестезиран откъм чувстване. Много се надявам този нежен и поетичен жест да докосне зрителите.”

Има много светлина в мълчанието, в погледите – във всичко, което може да си кажем без думи. Беше специален полет, който не беше ми се случвал досега.”- признава  Димитър Николов, в образа на романтичния Виктор.

В ролята на диригента на мъжкия хор видяхме за последен път пред камерите обичания от няколко поколения голям и непрежалим Никола Анастасов.  Вълнуващо и извисено!

Дочух не съвсем приятни изявления за „Безкрайната градина”; ако има необходимите сетива, зрителят ще усети и съпреживее филма. Ласкава тръпка, импулс за искреност и доброта. А както  показва с киноезика, режисьорът е искал  да „предизвика емоционално пробуждане в свят, анестезиран откъм чувстване”.

„Безкрайната градина“ може да гледате отново на Cinelibri 2018.

Мариана Енева

16th Oct2018

Киномания 2017: Наблюдатели на магията. Триумфът на руското и френското кино

by Черно и Бяло

В пъстроцветната палитра на Киномания скъп подарък за очите и сърцето е руското кино. Дълбоко ценя и обичам филмите на необятната Рус, които наследиха мощните традиции на хуманното съветско кино, обновиха и съхраниха завещаните здрави основи и смело тръгнаха напред към модерните жанрове. С нетърпение чаках всяка една прожекция и радостно бях изненадана от пълните салони с интелигентна и чувствителна публика.  Най-вече от спонтанната реакция на „Pro любов. Само за възрастни”. Наскоро тръгва на големия екран, от 19 януари, ето защо започвам с тази комедийна антология с главен герой Любовта. А продуцентът с  умелото си дарование обединява пластичния замисъл и осмисленото екранно време. Това е режисьорът, когото не можем да забравим – Анна Меликян – коя е всъщност тя и с какво ни завладя и покори някога… С удоволствие припомням моето интервю, взето  преди време за БНР.

На показания в Международната конкурсна програма „Русалка” на 12 София филм Фест бе присъдена Голямата награда за най-добър филм. Призът се дава на Анна Меликян за постижения в режисьорското майсторство, кинематографията, разкадровката, актьорската игра и заиграването с енергията и измислицата.

Около Анна Меликян нямаше навалица от журналисти и фоторепортери. Беше минала само първата прожекция на филма ѝ, след пресконференцията някак си  беше се усамотила, скромно и с желание прие поканата да разговаряме на руски. Независимо, че това е вторият ѝ игрален филм, „Русалка” притежава всички качества на истински доброто кино: изключителен сценарий, уверена режисура и превъзходен визуален стил. Преди интервюто Анна Меликян сподели: “Не знам защо го заснех, нямах мотиви, сама  написах сценария, при мен идеите идват някак си непонятно, изведнъж – така се роди тази история.”

Режисьорът създава атмосфера… Живяла някога край морето Русалка на име Алиса. Тя оставяла живота да минава край нея, без да се бори, по своему протестирала, но се примирявала с променящите се условия и исторически събития. Единственото необикновено нещо при нея била дарбата да сбъдва желания. Когато се озовала не в страната на чудесата, а в метрополиса Москва, късметът ѝ се усмихнал. Сред асфалтовата “джунгла”, сред огромните реклами и  билбордове, сред пробляскващите разноцветни светлини, тя срещнала човек с кръст на гърдите, на който пишело спаси и закриляй”. Алиса погледнала младия мъж и животът й се променил завинаги… Изгубилата се Русалка искала да открие любовта и да помогне на всички да я намерят. Тази романтична история показва мечтите на героинята. Майсторски замислена и брилянтно заснета, това е модерна вълшебна приказка за въображението на едно момиче, изпълнена със сюрреалистичен хумор.

МЕ: Да започнем с получените вече награди досега?

АМ: Да, наистина не са толкова много, но за мен са значими. Навярно за мен изключително важен е призът от Сънданс- 2008 година за режисура- това е професионално признание, за първи път получих такова високо отличие. Има награда за на най-добра актриса на Маша Шалаева на Кинотавър-2007 в Сочи;  ние бяхме отбелязани от критиката, на Берлинския фестивал ни беше присъдена наградата на ФИПРЕСИ. И това също е много приятно.

Защо направихте “Русалка” – и коя всъщност е тя, героинята на филма? Наблюдавам женските съдби на този София Филм Фест.

Тогава- направо по темата. В действителност имаме женско кино, главната героиня е младо момиче. Защо направих  филма, това е сложно- аз просто избрах в огромния мегаполис една девойка и разказах нейната история. По принцип всеки човек може да разкаже всякаква история, тъй като мегаполисът е огромен, той е интересен  с това,че в него съществуват различни планети, различен начин на живот; можеш да разкажеш  ето тази история, можеш и друга. И не знам по каква причина, не ми е ясно защо това момиче ми беше интересно, съдбата на крехката необикновена девойка, дошла от малкия град. Попаднала в мегаполиса- лудия град, с друг ритъм на живот и съвсем различни ценности. Всичко е толкова несходно с нейната чиста и романтична душа, как тя оцелява в тази обстановка. Това ме вълнуваше и разказах нейната история.

Алиса някак си ми напомня  френското момиче Амели Пулен на Одри Тоту- тя беше възторжена и успя да оцелее. Вашата Русалка щастлива ли е, намери ли това, което търсеше?

Това е сложен въпрос, тъй като за хората, които не са гледали още филма, не искам да разкривам финала. Затова пък ще кажа, че краят на този филм е  много неочакван. И ще добавя, че тя е изпълнила своята мисия, това, за което е била родена въобще на този земя.

Ето го и глобалното космополитно осмисляне на “Русалка”- защо сме дошли на този свят и изпълняваме ли своята задача тук, на земята.Въобще за женските съдби в киното, как върви този кинопроцес в Русия?

Струва ми се, че в Русия напоследък се появиха много жени режисьори и така се повиши вниманието към женските образи в киното. Защото режисьорът винаги разказва това, което му е близко , разбираемо; жените повече разказват като всеки режисьор за себе си- това е егоистична професия. Дали ще разказваш за космонавти или американци,  винаги разказваш за себе си. Вече има много филми, в които главните герои са жени и ето на вашия фестивал беше показан  “Пътешествие с домашни животни” на Вера Сторожева, “Александра” на Александър Сокуров. Така че интересът към съдбите на жените е голям.

Нека завършим с финала на “Русалка”, той е изненадващ, неочакван и все пак…тъжен ли е ?

Зрителите, които гледат кино, споделят такова едно мнение, че това е тъжен край, но емоционално той е светъл и хората не излизат тъжни, а напротив просветлени. Последният кадър от филма това е момичето, а то се смее.

Да, Алиса, русалката, се смее от огромен билборд с надпис “Луната е на всички”. Ще добавя – а любовта?!

После идва „Звезда”, вторият филм от замислената трилогия след „Русалка”, за третия- „Фея” ще стане дума накрая.

И моят обичан филм „За любовта”, представен на МФФ „Любовта е лудост”- Варна през 2016 г. и в Дома на киното по време на Седмица на руското кино. Подход към любовта на режисьор, който работи със зрителското подсъзнание, режисьор на неговото възприятие. За мъжете, за жените, за най-съществените неща в техните взаимоотношения в бляскаво изглеждаща Москва. Филмът е лекция за любовта, разглеждана от гледна точка на психологията и химията на взаимното привличане. Всичко това е разказано чрез няколко любовни истории за двойки, които са убедени, че отношенията им са по-специални и изключителни. Но най-стойностните са думите, казани от първата двойка: ” Да се прибираме вкъщи. Да си живеем живота.” А тези думи означават край на любовта. Но и начало на същото време.

Припомних важните ленти на Анна Меликян с множество награди,  за да проследя нейното творческо оптимизиране към модерното, динамичното кино.! В това своеобразно градивно развитие се появява „ Pro любов. Само за възрастни”. Филмът, продължение на споменатия касов „За любовта”, вече преминава извън границите на Русия и се превръща в универсално „обяснение в любов” . Колектив от талантливи режисьори, обединени от идеята,  създават оригинална комедийна атмосфера, стигаща до язвителен сарказъм и дори абсурд. Сега Анна е съсценарист и продуцент, а като режисьор е признато явление на руския кинонебосклон.

Шест новели разказват различни кратки истории за любовта – този път с фокус не как да я открием, а как да задържим любовта. Дали с добрина, дали с готвене, дали чрез сексуални практики или размяна на партньорите…

В ролята на водещ, коментиращ философски събитията, е знаменитият американски актьор Джон Малкович; в другите главни роли участват известни имена като Фьодор Бондарчук, Анна Михалкова, Ингеборга Дапкунайте, Гоша Куценко, Виктория Исакова, Равшана Куркова, Максим Матвеев. Не мога да забравя героинята на Анна Михалкова (знаем коя е, щерката на неповторимия Никита Михалков ); изумителна, с големите чисти очи, с прилежността и наивността си тя смайва зрителя, доверил се на проникновените й актьорски превъплъщения.

През 2017 г. Анна стана победителка на първия в историята конкурс да приза на кмета на руската столица „ За претворяване образа на Москва в киноизкуството”. Наградата на стойност 50 млн. долара й донесе филмът „Pro любов”.

Както обещах- новини за филма „Фея”, последният от трилогията; първите два са „Русалка” и „Звезда”. Въпреки нюансираната религиозна тема, сюжетът е съвременен. Действието се развива в наши дни, главният герой  е собственик на империя компютърни игри, създател на играта „Коловрат” (за прототип е послужил „Вещера”). Магическите елементи на играта ще бъдат вплетени като регресия- пътешествия в минали животи, които героят осъществява под хипноза. „Аз два пъти преминах това състояние по време написването на сценария”- уточнява Анна Меликян. В главната роля ще видим любимеца на  нежната половина Константин Хабенский. Неговият герой влиза в храма и вижда себе си в лика на Христос, нарисуван от великия Андрей Рубльов; и той започва да усеща духовна връзка с иконописеца. Бюджетът предвижда нетипичните за режисьорката 124 млн. рубли.

И още за талантливото явление Анна Меликян. Всяко нейно творение като режисьор, сценарист или продуцент изненадва, предизвиква и доказва, че киното забавлява и обогатява. Докоснала се до славата с повече от 40 филма, самобитната  кинематографистка ни убеждава, „че всяко кино- това е търсене на отговори, които е невъзможно да се намерят някога…”

Вече тръгна по екраните филмът на Валерий Тодоровски „Болшой”. Режисьорът изгражда персонажите си(изиграни от истински балерини ) с деликатната психологическа нюансираност, изследвайки в дълбочина  отношенията между Юлка(главната героиня), приятелката й и съперница Карина и тяхната безцеремонна учителка Белецка.

Самият режисьор описва идеята така: „Това е история за това как обикновен човек от дъното открива за себе си красотата. Това е сага, която започва в средата на 90-те години в малък провинциален град и завършва на сцената на Болшой театър, за който самите театрални работници казват: тази сграда не се нуждае от никого, а тя е нужна на всички“.

Преди зрителят да види и се възхити на безпределния мечтан скок на Юлия, понесена от вихъра на танца, младата балерина  преминава през саможертви, унижения, лишения. Филмовата изразност следва несломимата мечта на момичето, превърнало се в съзряваща  жена. Актрисата Маргарита Симонова извайва сложния емоционален образ на Юлка на фона на величествената прекрасна музика на П. И. Чайковски. Неслучайно филмът има 7 номинации за „Златен орел”.

Ежедневието на балерини, балетисти и въобще танцьори е сурово, трудът им къртовски. Желязна воля и още по- желязна палцова техника! Руснаците отколе се славят с безусловната си, неповторима, прочута в цял свят балетна школа. А тя се създава с времето и традициите на учители като Белецка. Истински се насладих на великолепното разгръщане на образа от голямата, отдавна известна Алиса Фрейндлих (моето поколение я запомни с вдъхновените роли в „Служебен роман”, „Анна и Командорът”, „Сталкер” ). И още една талантлива представителка на отминали години- Валентина Теличкина в ролята на Унтилова (Ех, каква секретарка направи в „Журналист” на Сергай Герасимов и как „кълвеше” буквите на пишещата машина…). Мили млади хора, жалко е, ако не сте успели да гледате някога или сега тези две перли на съветското и руско кино.

Завършвам с оценката и мнението на Саймън Фостър от „ Sereen Space”: „Едновременно забавен, тъжен, вдъхновяващ и сърцераздирателен, „Болшой” е безценно съкровище.”

Отново балерина…Различните филми на Андрей Учител винаги предизвикват спорове. Този път е заложил на непозволената любов в смутно време. „Матилда” се нарича новата лента на режисьора, в която има всичко- и балет, и дворцови интриги и прелом на епохата. Освен талант се изисква и дързост да посегнеш към такава историческа фигура- цар Николай II. „Матилда” разбуни духовете в Русия и доведе до множество забрани и актове на насилие от редица православни активисти, твърдящи, че филмът петни името на монарха, който е свален от власт по времето на Октомврийската революция от 1917 и убит от болшевиките, а после канонизиран за светец от Руската православна църква. Николай е наследник на руския трон, а Матилда Кшешинская- красива световноизвестна балерина от полски произход. Двамата изживяват краткотрайно приключение, която се превръща в страстна любов, посрещната от двора на владетеля с пълно неодобрение Когато бащата на Николай – император Александър III умира, синът му осъзнава, че свободата да обича когото иска, е приключила. Официалният период на траур още не е отминал, когато вдовицата на императора урежда брака на цар Николай с принцеса Аликс фон Хесен-Дармщад. Сред пищния разкош на смайващите естествени декори на Санкт Петербург, тази историческа драма показва една истинска любовна история, превърнала се в легенда. В главните роли видяхме германския актьор Ларс Айдингер и  надеждата на полското кино Михалина Олшанска(киноманите навярно я помнят от „Дъщерите на дансинга”- награда на Младежкото жури на 20-ия СФФ).  Била е избрана сред 300 кандидатки за образа  на Матилда. Очарователна и обаятелна, тя споделя, че доста трудно се е справила с танцуването „ Независимо, че това вече е трети филм, където играя танцьорка, този път ми беше трудно повече от всякога. Някак си бях уверена, че добре се престорвам, защото умея да танцувам, но в дадения случай това не сработи. Наложи се да правя всичко истински, в действителност. Все пак Кшешинская е била велика балерина и просто да имитираш танците не беше достатъчно. Нужно беше да извлека  всичките сто процента. Повечето па аз изпълнявах самостоятелно  и се надявам зрителят да оцени този артистичен труд.” Филмът е силно съпреживяване с героите и най-вече с великолепната Матилда!

Седма година се наслаждаваме и възторгваме на Фестивала на френския филм. Следовниците на Братя Люмиер остават верни на своя шармантен маниер и покоряват зрителя с изискан подход към любовта, страстта, историята и други приключения…

Във филмите досега по един или друг начин стана дума за жени. Моят избор продължава с две ленти- отново за целеустремени и силни дами! С голямо очакване отидох да гледам „Далида”- останах развълнувана и възхитена. На екрана оживя идолът на нашите майки и моята младост! Режисьорът и  тук е жена- Лиса Асуелос, която с чувственост и замах ни въвлича  в съдбата и музикалните възходи на френската звезда. И точното попадение за достоверност-  моделът и актриса Звева Алвити поразително прилича на магнетичната Далида с несравним кадифен глас, галещ ухото и душата… Откровено за един величествен талант, посветил се на песента и публиката. От 50-те до 80-те години бумът на диското я превръща в легенда.  От първия си концерт в „Олимпия” през 1956 г., от сватбата си с Люсиен Морис, директор на новото радио „Европа n 1”, от поклоненията в Индия, до световния успех на познатата ни „Gigi L’Amoroso” през 1974 г.  „Далида” представя интимен портрет на една свободолюбива, многолика и лъчезарна жена. Стилен биографичен филм, сътворен с любов. Мелодраматизмът и обичаните, вечни песни докосват и носят тъга по кумира Далида, която продължава и днес да сияе…

Изпълнен с ексцентричен комизъм трилър, така определят „Мадам Хайд”. Филмът е свободна импровизация върху популярния сюжет за д-р Джекил и  г-н Хайд, но със загадки. Преди всичко от главната героиня, блестящо изиграна от неповторимата Изабел Юпер (моята „Плетачка на дантели”, още тогава видяхме самородния талант на актрисата). Сюжетът смесва в причудливи отношения измислици и реалност по нетрадиционен начин. Госпожа Жекил е плаха и особена, учителка по физика, която преподава в техническа гимназия в предградията. Тя води обикновен и кротък семеен живот със своя мил съпруг домошар. Подигравана е и презирана от почти всички около нея- директора, колегите и учениците. И е безсилна да се пребори с тях! Докато в една мрачна и бурна нощ по време на опит в лабораторията, учителката е ударена то гръм и се събужда като съвсем различна личност…Властната мадам Хайд е обладана от  тайнствена енергия и неконтролируема сила. Тя се превръща в загадъчна и опасна жена. Под перфектната режисура на Серж Бозон удивителната актриса със зряла маниерност вае образа на мадам Хайд чрез сложна метаморфоза и причудливи контрасти. Талантът трябва да се тренира и усъвършенства, ярък показателен пример  е Изабел Юпер-  избраница на съдбата и господарка на екрана.

А ние зрителите сме наблюдатели и свидетели на магията на голямото Кино!

Очаквайте Киномания 2018 през ноември!

Мариана Енева

11th Oct2018

„История и реалност”: непоколебимите промени в китайската действителност

by Черно и Бяло

В рамките на инициативата „Един пояс, един път”, в частта за културен обмен, пътуваща изложба на съвременни китайски творци ще се открие в столицата.

Първата спирка на изложбата „История и действителност”  ще бъде София, след това тя ще бъде представена и в столиците на останалите страни от Централна и Източна  Европа. 13 от най-известните китайски съвременни художници от различни провинции ще покажат над 40 свои творби.. Събитието е в рамките на проекта „Един пояс, един път”.

По повод откриването на изложбата, директорът на Китайския културен център в София  г-н Ту Сюесон казва:

„Като  една от първите държави, установили дипломатически отношения с  Китай, нашите две страни са свързани с дълбоко традиционно приятелство, а двустранните отношения поддържат стабилно развитие. От създаването на механизма за сътрудничество с държавите от Централна и Източна Европа през 2012 т. отношенията между нашите две странинепрекъснато се  задълбочават в рамката 16+1. Министър-председателят на КНР Ли Къцян, участва в срещата на върха 16+1 в София. След неговото посещение всестранното приятелско партньорство и сътрудничество се  изкачи на ново, още по-високо ниво.”

Въпреки голямото разстояние между Китай и България, двете държави поддържат интензивен културен обмен. През 50-те години обменът в областта на културата и изкуствата между Китай и България навлизат в добър исторически етап на развитие, и след повече от 60 години на приятелски обмен, диалогът в областта на културата и изкуствата успяват да постигнат кулминация подчертава Ту Сюесон и добавя, че през последните няколко години нарастваинтересът на китайската страна към  културния обмен със страните от  Централна и Източна Европа.

От своя страна  г-жа Джан Лили, зам.директор по организация на събитията в Културния център  представя някои подробности за изложбата „История и реалност”.

„Изложбата е показателна за  активното интегриране на млади китайски творци в международната културна атмосфера, което им дава възможност  да разкрият уникалните специфики на творчеството си. Срещата на историята с настоящата действителност, на различните гледни точки, изразени чрез начините на пресъздаването им в различните школи от китайските провинции, показват размишленията и идеите на младите съвременни творци върху историческите традиции, съчетани с настоящата ситуация на Китай.”

„Надяваме се, че като първа спирка от турнето на съвременните китайски творци в столиците на страните от Централна и Източна Европа по проекта “Един пояс, един път”, изложбата, която представя  43 творби на 13 известни художници,  ще бъде увенчана с успех и ще покаже част от постиженията на китайското съвременно изобразително изкуство”,  убеден е  Ту Сюесон.

Ивета Балевска

02nd Oct2018

Шао Бинфан: Бихме се радвали ако български журналисти гостуват на нашия вестник

by Черно и Бяло

Делегация, водена от президента на китайското законодателно издание „Правен ежедневник”, който е част от медийната компания „Икономик дейли” се срещна с председателя на СБЖ Снежана Тодорова

Създаден преди 38 години, ежедневникът публикува разнообразни материали, анализи и коментари, като акцентът е върху законодателните инициативи в областта на медиите, предложенията за промени в нормативните документи и  тяхното прилагане след окончателното им приемане. Това обясни президентът на изданието Шао Бинфан по време на срещата. Той отправи специални благодарности към председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова за изключително доброто партньорство, което българския журналистически съюз има със своите китайски колеги. „Като член на Асоциацията на китайските журналисти” в. „Правен ежедневник” би искал да установи по-близки отношения и по-ефективно сътрудничество със свои български колеги,” подчерта той и разказа някои подробности за изданието.

В него работят около 600 журналисти, като повечето от тях имат и свои блогове. Освен в Китай, вестникът има кореспонденти в шест европейски държави. В момента ръководството на ежедневника поставя акцент върху он-лайн изданията на медията, като в скоро време предстои  уеб-сайта да се превежда и на английски език. Вестникът се нарежда на едно от първите места в класацията на 17-те най-големи издания в Китай. Интересът към него е голям, тъй като той отделя подобаващо място на международните въпроси, на законодателствата в страните членки на ЕС, в начина на изработването и приемането на нормативните уредби, и особено на тяхното спазване и прилагане, подчерта президентът на медията.  Много подробно се отразяват и всички промени в медийните законодателства  в европейските страни, като  те редовно се публикуват във вестника. „За Китай е много важна защитата правата на журналистите и прозрачността на медиите,  тъй като това са основните доказателства за степента на развитие на демократичните процеси във всяка  страна”, категоричен е г-н Шао Бинфан.

Ръководеният от него ежедневник отразява не само промените в законодателства, но преди всичко начинът, по който тези промени се прилагат в практиката на изданията. „При нас от особена важност е обратната връзка, обяснява той, тъй като се вслушваме в мненията и желанията на нашите читатели”.

Освен със списване на вестника на хартия и он-лайн издание, ежедневникът организира редовно дискусии по международните въпроси, правни консултации по проблеми, представляващи интерес за обществеността. След тези дискусии най-важните въпроси се представят пред правителството, научаваме още от ръководителя на делегацията.

„8 ноември е празник на китайските журналисти. На този ден Асоциацията на китайските журналисти награждава най-активните и най-обективни журналисти със специални награди“, обяви Шао Бинфан.

От своя страна Снежана Тодорова запозна  гостите  с основните цели и задачи, със структурата на СБЖ и неговата дейност. „Китай е първата страна, с която СБЖ е подписала Договор за сътрудничество в областта на медиите”, каза тя, а в момента съюзът  поддържа международни контакти с повече от 60 държави.

Специално внимание тя отдели и на Наградите на СБЖ за постижения в журналистическата работа, които се тържествено от Съюза на 1 ноември всяка година.

Ивета Балевска