06th Aug2018

Бойчо Дамянов и Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“

by Черно и Бяло

По време на поетично-музикалната вечер на БКПО „Кирил и Методий“ в клуб „Журналист“ в СБЖ си говорим с Бойчо Дамянов, председател на организацията за проявите и дейностите във Виена и чужбина.

СП: Разкажете по-подробно за структурата на БКПО във Виена! Какво е характерно за нея?

БД: В рамките на Организацията съществуват няколко звена, едното от които е литературният кръжок, казва се Български литературен кръжок – Виена, и засега по съвместителство аз го водя и него.

Бойчо Дамянов, по време на откриването на поетично-музикалната вечер на БКПО в клуб „Журналист“, 30.07.2018 г.

От няколко години стана вече традиция в София да се организират литературни четения на българите от Виена. Бихте ли разказали кои са новите звезди – поети, писатели, или се събирате в един определен кръг?

Първо, да поясня, че литературният кръжок беше създаден преди три години. За пръв път възникна тази инициатива на нашето годишно отчетно-изборно събрание и както винаги, всяка нова инициатива се среща с малко повече скептицизъм, но инициативата се оправда, тъй като отначало започнахме с десетина човека на първите сбирки, а към днешна дата са някъде около 65 души, членове на литературния кръжок. Това са хора, които живеят и работят във Виена, с най-различни професии,  от най-различни възрасти, главно са млади хора между двадесет и тридесет и пет, но има разбира се и много по-възрастни. Те пишат в свободното си време, кой стихове, кой есета, разкази, романи, най-различно. Професиите са също най-различни – от студенти, даже ученици и ученички, такива,  които са на сравнително млада възраст, с по едно или две  малки деца и по някой път си ги водят с тях на сбирките, тъй като няма къде да ги оставят.  Имаме и по-опитни, по-възрастни хора. Има някои от нашите членове, които са издали по една или по две стихосбирки, други имат по един или по два романа вече издадени и пишат примерно трети роман и са много интересни темите, с невероятно интересни и различни стилове и по този начин, събирайки се на нашите регулярни литературни срещи, които правим обикновено един път в края на месеца, всеки който е написал нещо ново, първо го представя пред членовете на кръжока Получава се едно понякога по-малко, друг път по-интересно обсъждане, но важното, което искам да подчертая е, е че обсъжданията са много позитивни, много градивни и се създаде традиция с една много хубава атмосфера. Приятелска, градивна атмосфера, в която няма остра критика, която да е свързана с някакъв елемент на завист, или недобронамереност. Авторът си го е казал така, както той счита, че е добре, пък друг казва мнение, че той би гледал на това по друг начин. Или че тази тема е много интересна и авторът би трябвало да продължи да работи по нея, тъй  като тя отразява интереса на хората, които са зад граница, в някакъв роман или разказ. Обсъжданията са много хубави, много позитивни. Другото е, че от три години насам, ние решихме, че е хубаво да има по една сбирка през  лятото, когато повечето от хората са в отпуска и са в България, да я направим като среща, така я нарекохме „Литературна среща на родна земя”. Това е литературна среща на литературния кръжок във Виена на родна земя. Тогава възникна идеята да се канят и наши съмишленици, които живеят и работят в София. И започнахме  непредвидено, от тук, от там, даже те започнаха спонтанно и сами да се обаждат, даже без да ги търсим,  – „може ли и ние да участваме?”. Разбира се, че може! Една от първите мисля, че беше доц. Елена Симеонова от Икономическия университет, после се присъединиха и редица други приятели …. Миналата година се присъедини  Никола Начев, който е от литературния кръг „Пегас” и тая година той докара и целия литературен клуб „Пегас”. Така че, нараства интересът и дойдоха и други хора, с  които се запознахме сега и спонтанно участваха и излязоха със свои стихове, със свои произведения. От наша страна, също имаше участници, и задочно участват, включително Христина Лазарова, която за съжаление не можа да дойде, заради контузията си. От миналата година решихме, че като идваме от Виена, трябва да носим и музика с нас и то оперна. Оказа се много  удачно, хубаво. За пръв път миналата година направихме малък оперен концерт в началото на миналогодишната ни среща и тази година решихме да го повторим, т.е. да го създадем като традиция – пак да има такова участие на оперна музика. Мисля, че се получи, отзивите бяха много позитивни, имаше ентусиазъм и в самите изпълнители. Певицата Анета Тодорова е една много интересна оперна певица, работи и живее в Брюксел, но ние си сътрудничим много активно. Тя направи концерт с Христина Лазарова, която също е оперна певица, сега завършва оперно пеене в „Йозеф Хайдн“ – консерваторията в Австрия и поради това, че Христина не можа да дойде, Ани пя сама.

Къде бихте поставили акцента на тази годишната проява, върху кои автори, кои поети?

Не бих искал да правя такива оценки, такива градации, примерно този ме впечатли особено или  друг, всички бяха чудесни. Нямаше участник, който да не беше оригинален, интересен. Най-младата ни участничка във вечерта беше София Асенова. Тя за пръв път участва и много се вълнуваше. На мен ми прави впечатление, че тя на няколко пъти ми каза – „Аз искам да участвам в литературния кръжок” , тя по принцип участва в нашия хор, ние имаме български певчески хор във Виена, който е под егидата, под „шапката” на нашата организация, също доброволен, на обществени начала. Води го един много интересен български музикант, композитор и автор, Божидар Абрашев-син, който е и диригент и ръководител на хора. Та София тази година завършва икономика във Виенския икономически университет, затова я поздравих, че си е предала дипломната работа и дойде много спокойна. Преди беше в едно напрежение през последните месеци и не се престраши да чете. Сега за пръв път прочете свои стихотворения и беше много мило, много трогателно и всички много добре я възприеха и харесаха. Това беше така като новина. Иначе всички останали, особено нашите съмишленици от Клуб „Пегас”, бяха на много добро ниво, Елена (Симеонова) разбира се също, тя е една от много интересните авторки и поетеси, които аз ценя в България. Приятното беше, че съвсем спонтанно се включи и Ивайло Диманов в четенето и той прочете, изрецитира една своя творба и така се получи едно много задушевно изживяване за всички, които бяха там. Това, което мен ме впечатли и ми допадна е, че ние бяхме помолили Съюза на композиторите да ни дадат някой, който да акомпанира с пианото  на Анета Тодорова и дойде преподавателката от музикалната академия Капка Найденова. Тя стоя до края на литературното четене и аз накрая я попитах: – „Госпожа Найденова, Вие, виждам, че не Ви беше скучно?”, тя отвърна: – „Ама как, аз бях толкова развълнувана!”.

Сега е лятно време. Какво предстои през есента?

То все нещо „предстои”! Първо литературният кръжок си работи по ежемесечен ритъм, да го наречем така и предстои през септември представянето на стихосбирката на една наша участничка в литературния кръжок, Ирен Филипова, много интересен автор, много интересна изразителност на поезията ѝ. Много задълбочена, чудесна авторка. Аз се радвам, че след вече няколкогодишното си и участие в нашия литературен кръжок, събра необходимия кураж, събра необходимата „пачка” със стихове, за да направи тази стихосбирка и с най-голямо удоволствие ще я представим в Дом Витгенщайн, в Българския културен институт, Виена.

Освен това, през последните няколко години започна дейност и българското театрално студио във Виена, което е на същия принцип, на обществени начала. Води се от невероятно компетентен човек, това е актрисата Лина Гладийска, която е с много богат артистичен и сценичен, но едновременно с това и с режисьорски стаж. Всъщност тя е художествен ръководител и режисьор. Миналата година направихме постановката по Екзюпери – „Малкият принц“, която се игра вече няколко пъти във Виена и даже имахме и гастрол в Линц. Предстоят представления в Залцбург и дай Боже и на други места в Европа. Създадоха се много интересни образи, и то от хора, които никога не са играли на сцена. Тя направи от тях актьори и тези актьори направиха образи, които се запомнят. Сега работим върху две нови постановки – едната е „Женско царство” на Ст. Л. Костов, която ще стартира през есента и още една, паралелно по нея работим – „Последните страстни любовници” на Нийл Саймън. Ще попитате – „А защо не работите една след друга”? Защото след старта на „Малкия принц” се явиха толкова много хора на кастинг, които искат да участват, че Лина се принуди да направи две постановки, за да може и те да имат роли, а ако се наложи и трета постановка да се направи.

Това, което най-много ни радва и сме доволни е, че имаме една много силна дружеска подкрепа от ръководството на Дом Витгенщайн, тъй като там имаме възможност да ползваме базата и за театъра, и за литературния кръжок. Също така много важна е и подкрепата, която ни дава българското посолство и посланик Сираков, тъй като ние ползваме едно клубно помещение за репетиции, защото не можем да правим постановки, не може хора да прави програма и концерт, ако той не репетира, особено последните дни преди стартовете се репетира много по-често и тези репетиции са след работно време – седем, седем и половина, някой път до десет, до единадесет  часа. Това изисква специални условия да има помещението. Не може където да е. Тези условия, благодарение  на разбирането от страна на посолството и на Дом Витгенщайн ние ги имаме. Това ни спасява, тъй като нямаме бюджет, ние сме, както аз казвам „сиромашка” организация с много идеи, с голям размах, но нямаме абсолютно никаква финансова основа. Получаваме дарения минимални от хора, които виждат, че правим нещо интересно, но това не са дарения от фирма, от банка, от институция, просто това са от обикновени хора, които казват: – „Вие такива неща правите, ето ви двадесет, ето ви тридесет евро” и накрая се събират едни двеста–триста евро на година, които ние изразходваме за венец за паметника на Христо Ботев на първи юни и това ни целият бюджет.

На обществени начала е всичко?

Аз мисля, че това е добре, защото се оказва,  че на обществени начала може да се правят много интересни и дори по-качествени неща, защото се правят със сърце, с ентусиазъм, правят се от любов към България, към българското, към езика, към традицията, към фолклора.  Резултатът е, че се съхранява българщината, но вътре вече същността на работата е такава, че хората се увличат, създават се колективи, създават се дружби, приятелства и се разширява кръгът на съмишлениците, на активистите. В момента, в който се създаде едно такова звено като театралното студио, то „засмуква” голям брой хора, певческия хор –  също, литературният кръжок –  също. Да не говорим за фолклорния състав „Пендари”, където Галя Милева е един невероятен и художествен ръководител и хореограф. Тя създава един невероятен климат на работа и на взаимодействие, на приятелство и там са вече много групите – има детска група, начинаещи, напреднали, почти професионалисти, с професионални отработени програми и когато има концерт, представете си всички тези хора, като поканят по няколко свои роднини, приятели и близки и залата вече е пълна. Само ако преброим хората, които са участници в дейността на културно-просветното дружество, те вече са една огромна цифра. И това се разраства. И това е хубавото и позитивното, че със всяка година, със всеки изминал период нараства, набъбва и се укрепва този  актив около ръководството на организацията, плюс съмишленици, които вече традиционно покрепят, идват, интересуват  се от нашата работа.

Искам да добавя и още нещо – в дейността много ни помага и българското списание или блог да го наречем, „Меланж Булгариен” или „Българите в Австрия”, които първо анонсират нашите предстоящи събития и след това и отразяват нашите събития. И другото интересно, към което се стремим в нашата организационна и кадрова работа е в ръководството на Организацията да участват ръководителите на съответните звена. Например ръководителката на театралното студио Лина Гладийска, ръководителката на фолклорния състав Галя Милева, ръководителя на български хор Божидар Абрашев, главната редакторка на блога на българите в Австрия Елица Ценова и други. Тези хора като участват в ръководството на Организацията, те генерират идеи, ангажират се нещата и споделят вече, в рамките на ръководството се изгражда една единна програма, една единна политика и се стиковат всички тия неща. Това ни дава възможност концертът да е силен, защото участват всички звена. Когато правим някакво друго мероприятие или участваме някъде, да го правим с целия потенциал и по този начин да представим Организацията и българите в Австрия на едно съответно ниво. Готови сме да споделим нашия опит и с други сродни организации по света. Могат да заповядат и ще им покажем!

Организацията е на вече 75 години. Това означава, че вече хората, които са я основали, най-вероятно вече не са между нас.  През всички тези години през редовете на тази организация, казано образно, са минали много хора. Това, което в момента впечатлява е, че все повече млади хора продължават да развиват същата дейност и целите на Организацията се запазват и разширяват, както по време на нейното създаване през 1945 година.

Да разбирам! Въпросът е ясен. Това е отделна огромна тема. Историята и развитието на Организацията в различните нейни периоди.

Първо – Организацията като устав, като вид е регистрирана през 1945 година. Тя съществува много по-отдавна. Ние имаме данни за организиран землячески живот на българите в Австрия от повече от двеста-двеста и петдесет години назад, защото българи  в Австрия винаги е имало и в по-ранните епохи, преди Освобождението. Там са действали възрожденци, там е имало възможност да получат образование, да търгуват, живели са и съответно са имали кантори и  т.н. Това е единият въпрос, тъй като винаги  Виена и България са били свързани с Дунава и това е облекчавало комуникацията, търговията и присъствието на българи във Виена. Има значение и високото ниво на образованието и на възможностите, които е предлагала Австро-Унгарската империя. Друг е въпросът, че след 1945 г. е възникнала необходимостта от пререгистриране на всички такива организации, във връзка с това, че Австрия започва вече по друг начин, по различен политически път да се движи.

Значи ние сме стъпили на една много дълбока традиция. Тая традиция е действително пълна с имена, с деятели, които са работили и са имали присъствие във Виена. Не искам да ги изброявам, защото ще пропусна някой, но това са имена като поетите,  които са работили, като Николай Лилиев, това са големи имена на българската наука като Иван Шишманов, или да речем в по-новия период след  Втората световна война като инж. Филипов, като проф. Мими Дичева, която непосредствено, до преди няколко години беше председател на Организацията. Тоест ние не работим „изведнъж” така. Но това което е различното е, че ние работим  в друга епоха. Ако преди двадесет или тридесет години в Организацията са били хора, които са емигрирали, напуснали страната през 40-те години, или е имало даже аз заварих някои живи градинари, имало е студентско дружество, което ние в един етап възстановихме.

Днешната епоха, която е свързана с всички сътресения, които сполетяха българския обществен и демографски живот, направиха така, че огромно количество българи бяха принудени, или решиха да напуснат страната по икономически съображения и, разбира се, повечето от тях бяха млади хора, тъй като те са по-енергични и по-готови на рискове и повече на тях им предстои бъдещето, затова във Виена се озоваха, както и навсякъде другаде по света, и в Европа и в Америка, много млади хора и млади семейства. И те са днешният потенциал на Организацията, т.е. нашата работа се отличава коренно от периода преди 1995 г.,  или преди 1945 г., или около 1945 г. Затова аз не искам да правя сравнение и да кажа: „Ние направихме чудеса!”. Не, ние всичкия този ръст, това разпространение на работата е възможно, защото вече има този потенциал. Друг е въпросът, че ние можем и да не го правим. И хората да си живеят, всеки  да  се оправя както си иска. Да си гледа българска телевизия,  да си чете българските книги, да си говори на децата на български  или да не иска да си говори, да си говори на развален немски с тях, но въпросът е, че ние имаме вече този потенциал и тая възможност. И работейки и изхождайки от тия патриотични и родови съображения за запазване на българския род , на българското слово, на българската култура и за затвърждаване на тая идентичност, която е много важна в чужбина, хората да чувствата своята българска идентичност, за да са здрави и за да могат да възприемат с отворени обятия, с отворени ръце и чуждата култура.  Защото ако си „разклатен” вътрешно със себе си, за собствената си идентичност, ти си затворен или си лабилен и към външното. Затова това,  което  ние правим подпомага и активизира така нареченото интегриране на българите в  чужбина. То ускорява и подпомага тяхното интегриране, етаблиране в австрийското общество, колкото и да изглежда нелогично, но е така.

Вие ни разказахте направо вълшебни неща. И най-вече с такова желание правите всичко?! Благодаря Ви много!

И аз…, но нищо ново в света под слънцето!

интервюто взе Станислава Пекова
снимки: Красимир Петков

06th Aug2018

Трета музикално-поетична вечер на БКПО „Кирил и Методий“ на родна земя

by Черно и Бяло

За трета поредна година на 30 юли в клуб „Журналист“ в СБЖ се състоя вълнуваща среща на наши сънародници, живеещи във Виена, които правят достояние на виенчани българската култура и изкуство. Гост беше председателят на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“ (БКПО) Бойчо Дамянов, базирана в австрийската столица и известни български певци и музиканти, които днес славят страната ни в Европа.

С вълнуващи слова се обърна към присъстващите Бойчо Дамянов, след което той предостави микрофона на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова. „Радвам се, че сме заедно, добре сте дошли при нас винаги“ – сподели тя. – „Ние от много дълго време сътрудничим с Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий” и аз, с други колеги, съм имала честта да присъствам на Ботевите тържества в Голс. Тук са колегите от сп. „Черно и Бяло”, които традиционно са ваши гости и отразяват  този хубав празник и тази прекрасна традиция. Поздравявам ви за това, което правите, затова че словото, делото и паметта на Христо Ботев се тачи така уважително във Виена от нашите сънародници , а и не само. Знаем, че в  празника участват и приятели от Австрия и други съседни страни. Така че ви благодаря за това, че сте верни и на българското слово, на българската памет и на творчеството на големите наши поети. Много се радвам, че сред вас също има хора на словото и с удоволствие ще чуя вашите изпълнения.“

Бойчо Дамянов разказа за работа на БКПО „Кирил и Методий”. „В рамките на културно-просветната организация функционира не само българския литературен кръжок“ – каза той – „Тя вече е на 75 години. Фактически ние сме една от най-старите организации в Европа на българи, които живеят в чужбина. Имаме също българско театрално студио и сме радостни, че вече един спектакъл се играе, като трупата гостува и извън Виена. В момента подготвяме нови два спектакъла, които през есента сигурно ще бъдат представени на сцената. Горди сме и с българския хор. За първи път той  на 2 юни, а след това и на един международен фолклорен фестивал, който правим във Виена. Също имаме и фолклорна група с няколко подразделения, от най-малките деца, юноши, по-възрастни, начинаещи, напреднали  и т.н. В тази връзка, искам да ви кажа, че не се занимаваме само с литературна дейност, но и с различни други културни дейности, интересни за живеещите във Виена българи.

Тъй като идваме от австрийската столица, решихме, че трябва да ви поднесем и един музикален поздрав, който да даде начало на нашето литературно четене. Затова се обърнахме и помолихме оперната певица Анета Тодорова и пианистката Капка Найденова да ни зарадват със своите изпълнения. Но преди това, ще дам думата на г-жа Ани Краваева, която е директор на конкурса „Нови гласове”, да поднесе на Анета Тодорова спечелената от нея награда за 2018 г. за цялостния ѝ принос в разпространяването на българската културна дейност в Белгия.“

„Разбира се наградата не е само за дейността, която развива нейното сдружение „Орфеус” в Брюксел, а е и за пеенето ѝ“ – каза Ани Краваева. – „Имам удоволствието да ѝ връча тук и сега „Гран При”. Желая и много успех! На нея, на съпруга ѝ, който също има голям принос в концертите, направени в Брюксел, съвместно с Виена. Във Виена също моя ученичка е оперната певица Христина Лазарова. Миналата година и двете получиха големи награди. Желая им много, много големи успехи! Надявам се и в бъдеще да имаме такива съвместни прояви. Ние сме Сдружение „Евтерпани“.

С кратък анонс Бойчо Дамянов представи Анета Тодорова, която започва да пее още на седем годишна възраст в детския хор на Българското национално радио и телевизия. Продължава музикалната си кариера в софийския камерен хор „Васил Арнаудов“. Посещава уроци по пеене при мецосопраното Галя Павлова. В Белгия пее в хора към Кралската консерватория, а понастоящем работи с педагози от Франция. През последните пет години Анета и съпругът и организират многобройни концерти и музикални събития с тяхното сдружение за култура в Брюксел „Орфеус”. Г-н Дамянов сподели също, че освен в Брюксел такъв съвместен концерт е имало и в София, след това в Брюксел и накрая във Виена.

В миниконцерта прозвучаха изпълнения на наши и чужди автори и световни хитове. Талантът на Анета Тодорова беше възнаграден с бурните и нестихващи аплодисменти след края на изпълненията.

Междувременно Бойчо Дамянов забелязва, че сред присъстващите беше „един почетен гост на литературния кръжок – г-жа проф. Румяна Конева, директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн” във Виена, която винаги с много голяма подкрепа и с широко отворени врати дава възможност за прояви на Културно-просветното дружество, в това число и на литературния кръжок.  Водещият на вечерта Бойчо Дамянов даде възможност на членовете на литературния клуб „Пегас” – Николай Начев, Райчо Русев и Орлин Миланов да представят някои свои произведения.

Така започна литературното четене с магията на поезията, настроението, песните и продължи чак до късно вечерта.

Станислава Пекова,
снимки: Красимир Петков