29th Aug2018

Имагинерният мъж

by Черно и Бяло

Не бях виждал Б. вече няколко години, когато случаят отново ни срещна. Видяхме се съвсем случайно, непредвидено и несъгласувано във фоайето на един алпийски курортен хотел. Бях слязъл до барчето да изпия едно кафе, когато видях профила му и силуета облегнат на дългата полирана плоскост между бутилките с най-различен алкохол, който е обезателен атрибут на всяко заведение от този род. Отначало не го познах – беше напълнял, бузите му бяха увиснали като джуките на английски булдог, а и когато малко по-късно се заговорихме, установих, че и гласът му беше понатежал. С други думи, животът беше оставил следите си и по него, или както сме свикнали да се изразяваме дипломатично в такива случаи:  беше поулегнал. Само очите му бяха останали същите като преди – живи, игриви, насмешливо-проницателни, за разлика от угасналия поглед на повечето минувачи, с които се разминаваме по улиците. Спомних си как навремето Б. беше винаги душата на всяка компания. Той неуморно разговаряше и развеселяваше всички с многобройните си остроумни закачки, сменяше мълниеносно бързо темите на разговор, но винаги, дори и с половинчасово закъснение се връщаше на първоначалната тема с извинението, че мисълта е винаги несравнимо по-бърза от другите изразни средства.

Естествено беше и любимецът на всички жени. Неговите комплименти към тях бяха отправяни с невероятна интензивност, която по един ярък и своеобразен начин разкъсваше като удар със сабя сивата посредственост на човешкото ежедневие и въвеждаше представителките на „нежния пол“ в нереалния живот на техните мечти, който познаваха само от любовните романи четени тайно по време на пубертета с електрическо фенерче под одеялото. Запитах го как е преминал животът му на личен план.

Б. се замисли дълго сякаш пресяваше събитията, или подбираше кое от тях е подходящо за отговор на въпроса ми. Пръстите му дълго въртяха празната чаша с уиски в която бяха останали само две полустопени бучки лед, след което въздъхна и започна:

– Знаеш ли приятелю, с течение на времето установих, че съм имагинерен мъж. Имал съм много и различни любовници, но с всички се разделяхме след една много страстна и пълноценна любов, по един и същ начин. Те ми казваха, че винаги ще ме обичат, защото съм бил нещо съвсем друго и несравнимо в живота им и че били сигурни, че никой нямало да ги обича така силно и по същия начин като мен, но… животът искал нещо съвсем друго: подходящ социален статус с партньор стъпил здраво с двата крака на твърдата почва на реалността, кариера, деца и прочее. Моята необикновена любов ги правела много щастливи за кратко време, след което вече трябвало да бързат към възвръщането в земната вегетация. С една дума аз съм бил тяхната мечта несъвместима с ежедневието – нещо като последната цигара и лентата на очите преди разстрела.  Повечето от тях се разделяха от мен с претекста, че съм бил женкар, защото съм правел комплименти на всички срещани от мен жени. Тук си припомних думите на Джеръм за сухия и практичен съпруг, който вместо да сравнява очите на жена си със сияещи звезди и казал , че те са задоволителни като приспособления за гледане. Последната ми любовница ми се обади дълго след като се разделихме и две седмици след сключване на граждански брак с друг мъж, че иска да има любовна връзка с мен без да завързваме житейските се пътища на моряшки възел. Аз в същност не съм женкар. Търся моята половинка и като я намеря ще и бъда безкрайно верен. Но не мога да я намеря, защото тя не съществува. Тя е имагинерна като мен. Както и аз в същност не съществувам по човешките закони за канонизираната любов. Опитах се да живея като другите и сключих два пъти брак, но установих, че не мога да живея щастливо с друга жена освен с моята несъществуваща имагинерна партньорка. Какво да ти разправям – тъжна работа. А и същевременно смешна и несериозна, както и нашето цяло съществувание под слънцето…

Стана ми много мъчно след чутото от Б., защото в разказа му видях цели фрагменти и от моя живот – от живота на цялото човечество. Замислих се кое е по-важно за душата: реалния или имагинерния начин на съществуване.

Разделихме се с Б. така, както и се срещнахме – случайно и без да се уговаряме за следващи срещи. Оставихме имагинерната вероятност да ни срещне пак в бъдещето ако пожелае. Напускайки хотела срещнах на стълбището приятното момиче от рецепцията, което се беше запътило към колата си на хотелския паркинг. Погледнах я безмълвно с онзи поглед, сякаш бях срещнал имагинерната си партньорка. Тя се сепна за миг и отговори питащо на погледа ми, но малко след това склони очи към твърдия и студен пътен асфалт – настилката на нашия житейски път.

Константин Брадваров

29th Aug2018

VI Международен кинофестивал „Славянска приказка“

by Черно и Бяло

Шестото издание на Международния кино и телевизионен фестивал „Славянска приказка“,  ще се проведе отново в София. Събитието носи името на един от най-големите руски учени и изследователи на руската и славянска култура – академик Дмитрий Сергеевич Лихачов и е посветено т.г. на 140-ата годишнина от Освобождението на България от турско робство. По традиция форумът е ежегоден.

В този контекст от 6-ти до 11-ти септември 2018 г., в България ще се проведе фестивалът под патронажа на Президента на Република България Румен Радев. В събитието ще вземат участие световно известни сценаристи, режисьори, актьори, продуценти, журналисти, дипломати и културни дейци.

Оглавяван от неговия създател – акад. Проф. Димитър Димитров, фестивалът ще бъде официално открит на 7 септември от 19:00 часа в Руския културен център в столицата. На него ще бъде представен филмът на българската режисьорка Ефемия Фард „Мръсни сънища“ с участието на Йоана Буковска и Румен Угрински. Една история, изпреварила времето си, представена чрез уникален аудиовизуален език, популяризираща генералния проблем на обществото – насилието над жените и борбата срещу него.

Международното жури тази година е с председател Ю Сяоганг – режисьор, продуцент, ръководител на китайската академия за кино и телевизионни сериали Пекин, Китай. Негови съпредседатели ще са Йордан Камджалов – композитор и диригент и Иван Тонев, продуцент. Членове на журито ще бъдат Христо Бойчев – писател, сценарист, режисьор, продуцент, Патрик Бокаба – актьор, Южна Африка, Ким Сун Хунг – режисьор, продуцент, Южна Корея, Александър Долгорурки – режисьор, продуцент, Франция, Йордан Плелев – филмов сценарист, телевизионен журналист, продуцент, президент на Балканската евроазиатска академия (Б.Е.А.) Македония, Валентин Мсливи, режисьор, оператор, сценарист и продуцент, президент на Детския и младежки фестивал „Златен цикъл“, Киев, Украйна, Валери Жереги – режисьор, председател на Съюза на кинематографистите в Молдова и Филип Кондовски – режисьор на филми от Македония.

Международният кинофестивал „Славянска приказка“ е преди всичко трамплин за диалог и обмен на мнения в рамките на професионални и творчески дискусии, взаимно – морално, етично и културно обогатяване, което е гаранция за високото професионално майсторство на участниците. Той е истинска творческа лаборатория. Колективното и индивидуално творчество, представени в конкурса са интересен материал за откровени разговори, за формиране на вкусове и интереси на конкуренти, което дава възможност за обсъждане с автори, с цел защита на ракурси. Целта е резултат от субективната обективност, която ще се превърне в триумф на кино изкуството.

Елена Табанова-Димитрова

15th Aug2018

С поглед към балетният конкурс Варна 2018

by Черно и Бяло

Балетната олимпиада във Варна е събитието, което няма аналог и ние констатираме тази истина след всяко издание на всеки конкурс през всичките тези години, откакто той съществува още от 1964 г.

И тази година в летния театър във Варна имахме 149 бляскави участници, събрани от 34 страни от цял свят. В три тура от 15-и до 30-и юли състезателите за престижните отличия се конкурираха в почтена битка и показаха нива, считани за еталони. Анализатори ,критици и журналисти тепърва ще дават своята оценка за тазгодишното издание, извеждайки на преден план личните си наблюдения, може би и пристрастия, но да се надяваме най-вече – професионален такт.

Вдъхновявани от изяществото на балетното изкуство, за нас от „Черно и Бяло“е ангажимент и чест да разкажем за случилото се:

Международното жури беше отново председателствано от Владимир Василиев – единственият носител на Гранд При изобщо в историята на конкурса до сега. От българска страна в журирането се включиха Сара-Нора Кръстева, директор на балета на Софийска опера, както и Ясен Вълчанов, носител на бронзов медал от 1976 и златен медал през 1983 от Варненския конкурс. Сред носителите на званието Лауреат на XXIIIV Международен балетен конкурс – Варна 2018 са състезатели от Канада, САЩ, Унгария, Китай, Франция, Япония.

И победителите са…

Юен Джъ Дзъ от Канада при жените и Сънуо Чанг от Китай при мъжете получиха първа награда, златен медал и диплом.

Юен Джъ Дзъ, Канада

При младша възраст Отличие I степен, диплом и медал бяха присъдени на Съй Ли от Китай.

Харуто Гото от Германия получи Отличие II степен, диплом и медал.

Харуто Гото, Германия

Специалното отличие на Варна, с диплом и медал за 2018 получи Антонио Касалинхо от Португалия. Той получи и наградата за млади дарования на името на Емил Димитров, както и наградата на „Силвия -Ко”, Япония за перспективни млади таланти, но като че ли от всичко най-ценни се оказаха аплодисментите на публиката, която го превърна в свой любимец и герой.

До финала на балетната олимпиада достигнаха трима български участника, от които София Цуцакова, която получи трета награда, бронзов медал и диплом. Фонд „Нина Кираджиева“ даде наградата си за артистичност на български участник на Джон Абенанти, България.

Ангелина Гаврилова беше наградена с Отличие II степен за оригинална постановка със съвременна тематика за постановката „My favorite toy”, по музика на Филип Глас.

Владимир Василиев награждава Ангелина Гаврилова

Как се опазва таланта? Каква е тази магия, която ни владее всеки път на варненския конкурс?

Има отговор: непокорният дух и силата да стигнеш и надскочиш себе си… Защото всеки състезател на тази олимпиада поема изключителната отговорност да представи себе си, школата си, учителите си, страната си. Да запише името си и ако е възможно да се превърне в легенда.

За времето на всичките си издания конкурсът е повлиял в живота на почти всеки участник, но съдбата на удостоените с вниманието да са сред наградените е наистина звездна. Ето ги имената на тези балетни артисти, чийто световен старт започва от сцената на един от най-забележителните театри в света – Варненският летен театър: Владимир Василиев, Наталия Макарова, Ева Евдокимова, Михаил Баришников, Наталия Бессмертнова, Патрик Дюпон, Силви Гилем, Аньес Льотестю, Йоко Моришита, Мартин Ван Хамел, Евелин Харт, Лойпа Араухо, Владимир Малахов, Фeрнандо Бухонес, Максимилиано Гера, Марин Бойеро, Раста Томас и много други.

Паралелно с конкурсната програма по традиция се проведе и Международната лятна балетна академия. И още един щрих към Международния балетен варненски конкурс – беше създадена „Алея – морската звезда на Варна”.

Една дългоочаквана среща

Връщаме се малко назад във времето, за да припомним за годините, в които Патрик Дюпон е получавал покани от организаторите на Варненския конкурс да участва като почетен гост. Ето,че моментът настъпи и след 42 години на живот, изпълнен с бляскави професионални изненади Дюпон е отново в България, за да сподели колко много дължи на този свой звезден старт.

През 1976 година, едва седемнадесетгодишен получава златен медал в младша възраст на Варненския конкурс и възможността да танцува с най-добрите танцьори по целият свят. Кариерата му на балетната сцена е наистина впечатляваща. Темпото, с което се развива е буквално шеметно. Превръща се в звезда и идол за поколения свои почитатели и еталон за подражание. Двадесет и една годишен получава титлата „Етоал“. До поканата му да оглави балета в Нанси е обиколил света 3, 4 пъти. Тогава е на 27. Тридесетгодишен е назначен за директор на балета на Гранд Опера Париж. Работил е и си е партнирал с най-добрите в балетния свят.

На 26-и, вечерта специални аплаузи бяха отправени към него, а на следващия ден за почитателите, неговите фенове, както и за специалисти беше организирана нарочна пресконференция. Той е елегантен, деликатен и достатъчно ведър. Говори с усмивка за детството си, кариерата си, за Варна и за бъдещите си планове… Благодарен на съдбата, призна, че е очаквал този момент и с нескрито чувство за хумор посъветва присъстващите „Да танцуват тогава, когато имат какво да кажат”.

Бляскавите вечери на Балетният конкурс във Варна продължават две седмици. Дните между 15-и и 30-и юли са някак по-различни. В тях има музика, романтика, неподправени емоции, аплаузи и… много звезди!

Даниела Владимирова Христова

10th Aug2018

Помним и славим освободителите

by Черно и Бяло

Фондация „Устойчиво развитие за България” с председател Станка Шопова продължава дейностите по изпълнението на Националната програма  за честване на 140-годишнината от  Руско-турската освободителна война 1877–1878г. под патронажа на президента на Република България Румен Радев. Тези дни (7–8 август) се проведе заплануваният ученически българо-руски поход урок „По пътя на Руско-турската освободителна война“ (с посещение на паметните места от войната – на Шипка, гр. Плевен и гр. Бяла) от проекта на Фондацията „Помним и славим освободителите”.

Събитието се осъществи от Фондация „Устойчиво развитие за България” с подкрепата на Фонд „Соработничество”, Русия. Инициаторите на похода съчетаха годишнината от Освобождението и подвига на руските воини-освободителни с доброволческите идеи в Годината на доброволчеството – 2018. Участниците – ученици от цялата страна, от Русия и Приднестровието, наградени в проявите на Фондацията – интелектуалната игра и Международния конкурс „Заедно в ХХІ век”, посветени на паметната 140-годишнина от Освобождението, се събраха в СОК „Камчия”, където с вълнение и интерес се запознаха с изкуството, посветено на Руско-турската освободителна война, припомниха си бойните действия в районите на Шипка, Плевен и Бяла, на героизма на доброволческите части на медицинския корпус и на Юлия Вревская; със знаменитите паметници в чест и в прослава на героите и участниците във войната; дискутираха и практиката на доброволчеството; репетираха песни и стихове, които се превърнаха в ярка част и незабравимо преживяване в дните на похода.

В продължение на два дни над тридесетте участници в похода посетиха и се запознаха с историята и доброволчеството при строителството и оформлението на храма „Рождество Христово”  и костницата на загиналите руски воини в гр. Шипка. А след беседата и филма за боевете при Шипка, върхът и величественият паметник бяха огласени, а посетителите бяха впечатлени и очаровани от вдъхновеното и вълнуващо пеене на групата на химна на България, на песента „Катюша”; от любимото за всеки българин „О, Шипка” на Иван Вазов, рецитирано с много чувство от Даниел Димитров; от  популярната руска песен „Път” с вълнуващото изпълнение на Живеслава Делидобрева (и двамата ученици от варненското  СУ „Димчо Дебелянов”) и от музикалния съпровод на Иван Иванов – учител по музика от СУ „Сава Доброплодни” гр. Шумен.

Децата се запознаха  с историческите събития  и боевете при Плевен с посещението си в Плевенската панорама, Скобелевия парк – с костницата и многобройните паметници, с мавзолея-костница „Св. Георги”, където пред вечния огън рецитираха своите пламенни стихове и слова в прослава на Русия и освободителите. Последното посещение бе Музея за руско-турската освободителна война и гроба на Юлия Вревская в гр.Бяла. В тези незабравими дни за всички български и руски деца-доброволци – поднесоха цветя и почистиха района на десетки паметници, поклониха се пред паметта и подвига на руските воини-освободители, на героите и участниците в Руско-турската освободителна война и българските опълченци. А през следващия ден те писаха и споделяха своите впечатления и стихове в Пътния дневник, рисуваха картини –импресии за видяното и преживяното в дните на похода. Всичко това бе разказано и още един път преживяно по време на творческата среща с поетите, членове на журито на конкурса „Заедно в XXI век“ – Атанас Звездинов и Петър Андасаров.

06th Aug2018

Бойчо Дамянов и Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“

by Черно и Бяло

По време на поетично-музикалната вечер на БКПО „Кирил и Методий“ в клуб „Журналист“ в СБЖ си говорим с Бойчо Дамянов, председател на организацията за проявите и дейностите във Виена и чужбина.

СП: Разкажете по-подробно за структурата на БКПО във Виена! Какво е характерно за нея?

БД: В рамките на Организацията съществуват няколко звена, едното от които е литературният кръжок, казва се Български литературен кръжок – Виена, и засега по съвместителство аз го водя и него.

Бойчо Дамянов, по време на откриването на поетично-музикалната вечер на БКПО в клуб „Журналист“, 30.07.2018 г.

От няколко години стана вече традиция в София да се организират литературни четения на българите от Виена. Бихте ли разказали кои са новите звезди – поети, писатели, или се събирате в един определен кръг?

Първо, да поясня, че литературният кръжок беше създаден преди три години. За пръв път възникна тази инициатива на нашето годишно отчетно-изборно събрание и както винаги, всяка нова инициатива се среща с малко повече скептицизъм, но инициативата се оправда, тъй като отначало започнахме с десетина човека на първите сбирки, а към днешна дата са някъде около 65 души, членове на литературния кръжок. Това са хора, които живеят и работят във Виена, с най-различни професии,  от най-различни възрасти, главно са млади хора между двадесет и тридесет и пет, но има разбира се и много по-възрастни. Те пишат в свободното си време, кой стихове, кой есета, разкази, романи, най-различно. Професиите са също най-различни – от студенти, даже ученици и ученички, такива,  които са на сравнително млада възраст, с по едно или две  малки деца и по някой път си ги водят с тях на сбирките, тъй като няма къде да ги оставят.  Имаме и по-опитни, по-възрастни хора. Има някои от нашите членове, които са издали по една или по две стихосбирки, други имат по един или по два романа вече издадени и пишат примерно трети роман и са много интересни темите, с невероятно интересни и различни стилове и по този начин, събирайки се на нашите регулярни литературни срещи, които правим обикновено един път в края на месеца, всеки който е написал нещо ново, първо го представя пред членовете на кръжока Получава се едно понякога по-малко, друг път по-интересно обсъждане, но важното, което искам да подчертая е, е че обсъжданията са много позитивни, много градивни и се създаде традиция с една много хубава атмосфера. Приятелска, градивна атмосфера, в която няма остра критика, която да е свързана с някакъв елемент на завист, или недобронамереност. Авторът си го е казал така, както той счита, че е добре, пък друг казва мнение, че той би гледал на това по друг начин. Или че тази тема е много интересна и авторът би трябвало да продължи да работи по нея, тъй  като тя отразява интереса на хората, които са зад граница, в някакъв роман или разказ. Обсъжданията са много хубави, много позитивни. Другото е, че от три години насам, ние решихме, че е хубаво да има по една сбирка през  лятото, когато повечето от хората са в отпуска и са в България, да я направим като среща, така я нарекохме „Литературна среща на родна земя”. Това е литературна среща на литературния кръжок във Виена на родна земя. Тогава възникна идеята да се канят и наши съмишленици, които живеят и работят в София. И започнахме  непредвидено, от тук, от там, даже те започнаха спонтанно и сами да се обаждат, даже без да ги търсим,  – „може ли и ние да участваме?”. Разбира се, че може! Една от първите мисля, че беше доц. Елена Симеонова от Икономическия университет, после се присъединиха и редица други приятели …. Миналата година се присъедини  Никола Начев, който е от литературния кръг „Пегас” и тая година той докара и целия литературен клуб „Пегас”. Така че, нараства интересът и дойдоха и други хора, с  които се запознахме сега и спонтанно участваха и излязоха със свои стихове, със свои произведения. От наша страна, също имаше участници, и задочно участват, включително Христина Лазарова, която за съжаление не можа да дойде, заради контузията си. От миналата година решихме, че като идваме от Виена, трябва да носим и музика с нас и то оперна. Оказа се много  удачно, хубаво. За пръв път миналата година направихме малък оперен концерт в началото на миналогодишната ни среща и тази година решихме да го повторим, т.е. да го създадем като традиция – пак да има такова участие на оперна музика. Мисля, че се получи, отзивите бяха много позитивни, имаше ентусиазъм и в самите изпълнители. Певицата Анета Тодорова е една много интересна оперна певица, работи и живее в Брюксел, но ние си сътрудничим много активно. Тя направи концерт с Христина Лазарова, която също е оперна певица, сега завършва оперно пеене в „Йозеф Хайдн“ – консерваторията в Австрия и поради това, че Христина не можа да дойде, Ани пя сама.

Къде бихте поставили акцента на тази годишната проява, върху кои автори, кои поети?

Не бих искал да правя такива оценки, такива градации, примерно този ме впечатли особено или  друг, всички бяха чудесни. Нямаше участник, който да не беше оригинален, интересен. Най-младата ни участничка във вечерта беше София Асенова. Тя за пръв път участва и много се вълнуваше. На мен ми прави впечатление, че тя на няколко пъти ми каза – „Аз искам да участвам в литературния кръжок” , тя по принцип участва в нашия хор, ние имаме български певчески хор във Виена, който е под егидата, под „шапката” на нашата организация, също доброволен, на обществени начала. Води го един много интересен български музикант, композитор и автор, Божидар Абрашев-син, който е и диригент и ръководител на хора. Та София тази година завършва икономика във Виенския икономически университет, затова я поздравих, че си е предала дипломната работа и дойде много спокойна. Преди беше в едно напрежение през последните месеци и не се престраши да чете. Сега за пръв път прочете свои стихотворения и беше много мило, много трогателно и всички много добре я възприеха и харесаха. Това беше така като новина. Иначе всички останали, особено нашите съмишленици от Клуб „Пегас”, бяха на много добро ниво, Елена (Симеонова) разбира се също, тя е една от много интересните авторки и поетеси, които аз ценя в България. Приятното беше, че съвсем спонтанно се включи и Ивайло Диманов в четенето и той прочете, изрецитира една своя творба и така се получи едно много задушевно изживяване за всички, които бяха там. Това, което мен ме впечатли и ми допадна е, че ние бяхме помолили Съюза на композиторите да ни дадат някой, който да акомпанира с пианото  на Анета Тодорова и дойде преподавателката от музикалната академия Капка Найденова. Тя стоя до края на литературното четене и аз накрая я попитах: – „Госпожа Найденова, Вие, виждам, че не Ви беше скучно?”, тя отвърна: – „Ама как, аз бях толкова развълнувана!”.

Сега е лятно време. Какво предстои през есента?

То все нещо „предстои”! Първо литературният кръжок си работи по ежемесечен ритъм, да го наречем така и предстои през септември представянето на стихосбирката на една наша участничка в литературния кръжок, Ирен Филипова, много интересен автор, много интересна изразителност на поезията ѝ. Много задълбочена, чудесна авторка. Аз се радвам, че след вече няколкогодишното си и участие в нашия литературен кръжок, събра необходимия кураж, събра необходимата „пачка” със стихове, за да направи тази стихосбирка и с най-голямо удоволствие ще я представим в Дом Витгенщайн, в Българския културен институт, Виена.

Освен това, през последните няколко години започна дейност и българското театрално студио във Виена, което е на същия принцип, на обществени начала. Води се от невероятно компетентен човек, това е актрисата Лина Гладийска, която е с много богат артистичен и сценичен, но едновременно с това и с режисьорски стаж. Всъщност тя е художествен ръководител и режисьор. Миналата година направихме постановката по Екзюпери – „Малкият принц“, която се игра вече няколко пъти във Виена и даже имахме и гастрол в Линц. Предстоят представления в Залцбург и дай Боже и на други места в Европа. Създадоха се много интересни образи, и то от хора, които никога не са играли на сцена. Тя направи от тях актьори и тези актьори направиха образи, които се запомнят. Сега работим върху две нови постановки – едната е „Женско царство” на Ст. Л. Костов, която ще стартира през есента и още една, паралелно по нея работим – „Последните страстни любовници” на Нийл Саймън. Ще попитате – „А защо не работите една след друга”? Защото след старта на „Малкия принц” се явиха толкова много хора на кастинг, които искат да участват, че Лина се принуди да направи две постановки, за да може и те да имат роли, а ако се наложи и трета постановка да се направи.

Това, което най-много ни радва и сме доволни е, че имаме една много силна дружеска подкрепа от ръководството на Дом Витгенщайн, тъй като там имаме възможност да ползваме базата и за театъра, и за литературния кръжок. Също така много важна е и подкрепата, която ни дава българското посолство и посланик Сираков, тъй като ние ползваме едно клубно помещение за репетиции, защото не можем да правим постановки, не може хора да прави програма и концерт, ако той не репетира, особено последните дни преди стартовете се репетира много по-често и тези репетиции са след работно време – седем, седем и половина, някой път до десет, до единадесет  часа. Това изисква специални условия да има помещението. Не може където да е. Тези условия, благодарение  на разбирането от страна на посолството и на Дом Витгенщайн ние ги имаме. Това ни спасява, тъй като нямаме бюджет, ние сме, както аз казвам „сиромашка” организация с много идеи, с голям размах, но нямаме абсолютно никаква финансова основа. Получаваме дарения минимални от хора, които виждат, че правим нещо интересно, но това не са дарения от фирма, от банка, от институция, просто това са от обикновени хора, които казват: – „Вие такива неща правите, ето ви двадесет, ето ви тридесет евро” и накрая се събират едни двеста–триста евро на година, които ние изразходваме за венец за паметника на Христо Ботев на първи юни и това ни целият бюджет.

На обществени начала е всичко?

Аз мисля, че това е добре, защото се оказва,  че на обществени начала може да се правят много интересни и дори по-качествени неща, защото се правят със сърце, с ентусиазъм, правят се от любов към България, към българското, към езика, към традицията, към фолклора.  Резултатът е, че се съхранява българщината, но вътре вече същността на работата е такава, че хората се увличат, създават се колективи, създават се дружби, приятелства и се разширява кръгът на съмишлениците, на активистите. В момента, в който се създаде едно такова звено като театралното студио, то „засмуква” голям брой хора, певческия хор –  също, литературният кръжок –  също. Да не говорим за фолклорния състав „Пендари”, където Галя Милева е един невероятен и художествен ръководител и хореограф. Тя създава един невероятен климат на работа и на взаимодействие, на приятелство и там са вече много групите – има детска група, начинаещи, напреднали, почти професионалисти, с професионални отработени програми и когато има концерт, представете си всички тези хора, като поканят по няколко свои роднини, приятели и близки и залата вече е пълна. Само ако преброим хората, които са участници в дейността на културно-просветното дружество, те вече са една огромна цифра. И това се разраства. И това е хубавото и позитивното, че със всяка година, със всеки изминал период нараства, набъбва и се укрепва този  актив около ръководството на организацията, плюс съмишленици, които вече традиционно покрепят, идват, интересуват  се от нашата работа.

Искам да добавя и още нещо – в дейността много ни помага и българското списание или блог да го наречем, „Меланж Булгариен” или „Българите в Австрия”, които първо анонсират нашите предстоящи събития и след това и отразяват нашите събития. И другото интересно, към което се стремим в нашата организационна и кадрова работа е в ръководството на Организацията да участват ръководителите на съответните звена. Например ръководителката на театралното студио Лина Гладийска, ръководителката на фолклорния състав Галя Милева, ръководителя на български хор Божидар Абрашев, главната редакторка на блога на българите в Австрия Елица Ценова и други. Тези хора като участват в ръководството на Организацията, те генерират идеи, ангажират се нещата и споделят вече, в рамките на ръководството се изгражда една единна програма, една единна политика и се стиковат всички тия неща. Това ни дава възможност концертът да е силен, защото участват всички звена. Когато правим някакво друго мероприятие или участваме някъде, да го правим с целия потенциал и по този начин да представим Организацията и българите в Австрия на едно съответно ниво. Готови сме да споделим нашия опит и с други сродни организации по света. Могат да заповядат и ще им покажем!

Организацията е на вече 75 години. Това означава, че вече хората, които са я основали, най-вероятно вече не са между нас.  През всички тези години през редовете на тази организация, казано образно, са минали много хора. Това, което в момента впечатлява е, че все повече млади хора продължават да развиват същата дейност и целите на Организацията се запазват и разширяват, както по време на нейното създаване през 1945 година.

Да разбирам! Въпросът е ясен. Това е отделна огромна тема. Историята и развитието на Организацията в различните нейни периоди.

Първо – Организацията като устав, като вид е регистрирана през 1945 година. Тя съществува много по-отдавна. Ние имаме данни за организиран землячески живот на българите в Австрия от повече от двеста-двеста и петдесет години назад, защото българи  в Австрия винаги е имало и в по-ранните епохи, преди Освобождението. Там са действали възрожденци, там е имало възможност да получат образование, да търгуват, живели са и съответно са имали кантори и  т.н. Това е единият въпрос, тъй като винаги  Виена и България са били свързани с Дунава и това е облекчавало комуникацията, търговията и присъствието на българи във Виена. Има значение и високото ниво на образованието и на възможностите, които е предлагала Австро-Унгарската империя. Друг е въпросът, че след 1945 г. е възникнала необходимостта от пререгистриране на всички такива организации, във връзка с това, че Австрия започва вече по друг начин, по различен политически път да се движи.

Значи ние сме стъпили на една много дълбока традиция. Тая традиция е действително пълна с имена, с деятели, които са работили и са имали присъствие във Виена. Не искам да ги изброявам, защото ще пропусна някой, но това са имена като поетите,  които са работили, като Николай Лилиев, това са големи имена на българската наука като Иван Шишманов, или да речем в по-новия период след  Втората световна война като инж. Филипов, като проф. Мими Дичева, която непосредствено, до преди няколко години беше председател на Организацията. Тоест ние не работим „изведнъж” така. Но това което е различното е, че ние работим  в друга епоха. Ако преди двадесет или тридесет години в Организацията са били хора, които са емигрирали, напуснали страната през 40-те години, или е имало даже аз заварих някои живи градинари, имало е студентско дружество, което ние в един етап възстановихме.

Днешната епоха, която е свързана с всички сътресения, които сполетяха българския обществен и демографски живот, направиха така, че огромно количество българи бяха принудени, или решиха да напуснат страната по икономически съображения и, разбира се, повечето от тях бяха млади хора, тъй като те са по-енергични и по-готови на рискове и повече на тях им предстои бъдещето, затова във Виена се озоваха, както и навсякъде другаде по света, и в Европа и в Америка, много млади хора и млади семейства. И те са днешният потенциал на Организацията, т.е. нашата работа се отличава коренно от периода преди 1995 г.,  или преди 1945 г., или около 1945 г. Затова аз не искам да правя сравнение и да кажа: „Ние направихме чудеса!”. Не, ние всичкия този ръст, това разпространение на работата е възможно, защото вече има този потенциал. Друг е въпросът, че ние можем и да не го правим. И хората да си живеят, всеки  да  се оправя както си иска. Да си гледа българска телевизия,  да си чете българските книги, да си говори на децата на български  или да не иска да си говори, да си говори на развален немски с тях, но въпросът е, че ние имаме вече този потенциал и тая възможност. И работейки и изхождайки от тия патриотични и родови съображения за запазване на българския род , на българското слово, на българската култура и за затвърждаване на тая идентичност, която е много важна в чужбина, хората да чувствата своята българска идентичност, за да са здрави и за да могат да възприемат с отворени обятия, с отворени ръце и чуждата култура.  Защото ако си „разклатен” вътрешно със себе си, за собствената си идентичност, ти си затворен или си лабилен и към външното. Затова това,  което  ние правим подпомага и активизира така нареченото интегриране на българите в  чужбина. То ускорява и подпомага тяхното интегриране, етаблиране в австрийското общество, колкото и да изглежда нелогично, но е така.

Вие ни разказахте направо вълшебни неща. И най-вече с такова желание правите всичко?! Благодаря Ви много!

И аз…, но нищо ново в света под слънцето!

интервюто взе Станислава Пекова
снимки: Красимир Петков

06th Aug2018

Трета музикално-поетична вечер на БКПО „Кирил и Методий“ на родна земя

by Черно и Бяло

За трета поредна година на 30 юли в клуб „Журналист“ в СБЖ се състоя вълнуваща среща на наши сънародници, живеещи във Виена, които правят достояние на виенчани българската култура и изкуство. Гост беше председателят на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“ (БКПО) Бойчо Дамянов, базирана в австрийската столица и известни български певци и музиканти, които днес славят страната ни в Европа.

С вълнуващи слова се обърна към присъстващите Бойчо Дамянов, след което той предостави микрофона на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова. „Радвам се, че сме заедно, добре сте дошли при нас винаги“ – сподели тя. – „Ние от много дълго време сътрудничим с Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий” и аз, с други колеги, съм имала честта да присъствам на Ботевите тържества в Голс. Тук са колегите от сп. „Черно и Бяло”, които традиционно са ваши гости и отразяват  този хубав празник и тази прекрасна традиция. Поздравявам ви за това, което правите, затова че словото, делото и паметта на Христо Ботев се тачи така уважително във Виена от нашите сънародници , а и не само. Знаем, че в  празника участват и приятели от Австрия и други съседни страни. Така че ви благодаря за това, че сте верни и на българското слово, на българската памет и на творчеството на големите наши поети. Много се радвам, че сред вас също има хора на словото и с удоволствие ще чуя вашите изпълнения.“

Бойчо Дамянов разказа за работа на БКПО „Кирил и Методий”. „В рамките на културно-просветната организация функционира не само българския литературен кръжок“ – каза той – „Тя вече е на 75 години. Фактически ние сме една от най-старите организации в Европа на българи, които живеят в чужбина. Имаме също българско театрално студио и сме радостни, че вече един спектакъл се играе, като трупата гостува и извън Виена. В момента подготвяме нови два спектакъла, които през есента сигурно ще бъдат представени на сцената. Горди сме и с българския хор. За първи път той  на 2 юни, а след това и на един международен фолклорен фестивал, който правим във Виена. Също имаме и фолклорна група с няколко подразделения, от най-малките деца, юноши, по-възрастни, начинаещи, напреднали  и т.н. В тази връзка, искам да ви кажа, че не се занимаваме само с литературна дейност, но и с различни други културни дейности, интересни за живеещите във Виена българи.

Тъй като идваме от австрийската столица, решихме, че трябва да ви поднесем и един музикален поздрав, който да даде начало на нашето литературно четене. Затова се обърнахме и помолихме оперната певица Анета Тодорова и пианистката Капка Найденова да ни зарадват със своите изпълнения. Но преди това, ще дам думата на г-жа Ани Краваева, която е директор на конкурса „Нови гласове”, да поднесе на Анета Тодорова спечелената от нея награда за 2018 г. за цялостния ѝ принос в разпространяването на българската културна дейност в Белгия.“

„Разбира се наградата не е само за дейността, която развива нейното сдружение „Орфеус” в Брюксел, а е и за пеенето ѝ“ – каза Ани Краваева. – „Имам удоволствието да ѝ връча тук и сега „Гран При”. Желая и много успех! На нея, на съпруга ѝ, който също има голям принос в концертите, направени в Брюксел, съвместно с Виена. Във Виена също моя ученичка е оперната певица Христина Лазарова. Миналата година и двете получиха големи награди. Желая им много, много големи успехи! Надявам се и в бъдеще да имаме такива съвместни прояви. Ние сме Сдружение „Евтерпани“.

С кратък анонс Бойчо Дамянов представи Анета Тодорова, която започва да пее още на седем годишна възраст в детския хор на Българското национално радио и телевизия. Продължава музикалната си кариера в софийския камерен хор „Васил Арнаудов“. Посещава уроци по пеене при мецосопраното Галя Павлова. В Белгия пее в хора към Кралската консерватория, а понастоящем работи с педагози от Франция. През последните пет години Анета и съпругът и организират многобройни концерти и музикални събития с тяхното сдружение за култура в Брюксел „Орфеус”. Г-н Дамянов сподели също, че освен в Брюксел такъв съвместен концерт е имало и в София, след това в Брюксел и накрая във Виена.

В миниконцерта прозвучаха изпълнения на наши и чужди автори и световни хитове. Талантът на Анета Тодорова беше възнаграден с бурните и нестихващи аплодисменти след края на изпълненията.

Запис от миниконцерта на Анета Тодорова

Междувременно Бойчо Дамянов забелязва, че сред присъстващите беше „един почетен гост на литературния кръжок – г-жа проф. Румяна Конева, директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн” във Виена, която винаги с много голяма подкрепа и с широко отворени врати дава възможност за прояви на Културно-просветното дружество, в това число и на литературния кръжок.  Водещият на вечерта Бойчо Дамянов даде възможност на членовете на литературния клуб „Пегас” – Николай Начев, Райчо Русев и Орлин Миланов да представят някои свои произведения.

Така започна литературното четене с магията на поезията, настроението, песните и продължи чак до късно вечерта.

Станислава Пекова,
снимки: Красимир Петков

05th Aug2018

Деветнадесет години от възкачването на крал Мохамед VI на трона

by Черно и Бяло

По повод националния празник на Кралство Мароко на 30 юли Н. Пр. г-жа Закиа Ел Мидауи, извънреден и пълномощен посланик на страната у нас, и нейният съпруг г-н Шайб Лалу дадоха прием в резиденцията си. Уважиха го внушителен брой гости, сред които бяха: зам.-министърът на външните работи г-н Тодор Стоянов, зам.-министърът на външните работи г-н Юрий Щерк, зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството г-н Валентин Йовев, г-н Симеон Сакскобургготски, министър-председател на България (2001–2005), и съпругата му Маргарита, г-жа Снежана Тодорова, Председател на Съюза на българските журналисти, посланици, дипломати, юристи, журналисти, културни дейци, представители на международни организации, на гражданското общество, на мароканската диаспора в България.

Химните на двете страни изсвири Нов симфоничен оркестър, който по-късно се погрижи и за доброто настроение на гостите.

Н. Пр. г-жа Закиа Ел Мидауи произнесе приветствено слово:

Първо бих искала да поздравя България за успешното ѝ председателство на Съвета на Европейския съюз и за динамиката, която тя успя да вдъхне на приоритетите, които си беше поставила.

За мен, съпругът ми и моите колеги в посолството е особена чест да ви посрещнем тази вечер, за да споделим радостта на мароканския народ, който днес празнува във и извън Кралството, 19-годишнината от възкачването на трона на Негово Величество крал Мохамед VI, за да споделим с вас този момент на доброжелателност и братство под знака на мароканско-българското приятелство.

Мароко и България се радват на много добри взаимоотношения повече от половин век и те продължават да се развиват и да се консолидират, за да се разширят и в други сектори и области от общ интерес.

Тези взаимоотношения през последните месеци възвърнаха цялата си сила благодарение на посещенията на мароканските делегации, които вдъхнаха нова динамика на партньорството в областта на защитата на правата на детето и социалната закрила. Тази динамика беше постигната и благодарение на сключването на двустранна конвенция за защита на правата на работниците, като през този юли делегациите от министерствата на труда на Мароко и България се споразумяха относно условията за прилагане ѝ, при пълно зачитане на националните закони и международните ангажименти на двете страни.

Уважаеми гости, превъзходителства, госпожи и господа,

Денят на Трона е също така възможност за моята страна да чества и да отпразнува нашите ценности: свобода, достойнство, споделяне, добросъседство и взаимно уважение в един свят в криза, конфронтация, страх и несигурност.

Въпреки този неблагоприятен международен контекст, белязан с привидно непреодолими предизвикателства, Мароко остава земя на мир и братство. Благодарение на прозорливостта, лидерството и мъдростта на Негово Величество крал Мохамед VI приятелското съжителство между културите, религиите, расите и цивилизациите е характерна черта на Кралство Мароко, обичащо тези универсални човешки ценности.

С Негово Величество крал Мохамед VI започна иновативната визия за националната идентичност, а именно, единство в многообразието. Ето защо Кралството е сред страните, които държат да се чува гласа на мира и на разума и са за диалог между цивилизациите, културите и народите, за да се заглушат гласовете на ислямофобски екстремисти и фанатици, които твърдят, че говорят в името на исляма.

Мароко е твърдо ангажирано с мира и необходимостта от диалог между религиите, диалог между държавите, народите и цивилизациите и това – в разнообразието от култури, е в състояние да обедини човечеството, въпреки нашите различия от социалноикономическо, политическо, религиозно и етническо естество.

От тази решителна и определяща добра воля се подхранва мароканската устойчивост и нейния дълъг път, за да може разнообразието и плурализма да намерят мястото, което заслужават в нашето общество.

Нашите цивилизации, религии, идентичности, истории, нашите проблеми и предизвикателства не трябва да бъдат инструменти или пък заложници в услуга на регреса, отричането, разделението и страха от другия.

Уважаеми гости, превъзходителства, дами и господа,

Мароко постигна значителен напредък в борбата срещу расизма, дискриминацията, религиозната нетърпимост, тероризма, екстремизма и радикализма във всичките им форми, чрез процеса на институционални и законодателни реформи, адаптиращи националното законодателство с разпоредбите на международните инструменти в тази област. Този ангажимент се потвърждава от неговото законодателство, институции, политически решения, както и от отварянето на неговата икономическа система за всички заинтересовани страни, за всички региони и за всички политически, социални и културни течения.

Мароко работи за постигането на структурна трансформация на своята икономика, с цел да засили нейния капацитет, да създаде работни места и да подобри своята конкурентоспособност и интеграция, както на национално и регионално, така и на международно ниво.

В рамките на стратегическия приоритет, очертан от Негово Величество крал Мохамед VI в областта на външната политика, Мароко играе важна роля в предотвратяването на конфликти и в опазването на мира, заедно с ООН.

Мароко поддържа сътрудничество за пример във всички областиполитически, културни, духовни и икономически с всички континенти и с повечето страни.

На Африканския континент това сътрудничество се материализира чрез конкретни действия на солидарност като: сътрудничеството юг-юг, анулирането на дълга на по малко развитите африкански страни, освобождаването от мита на техните продукти, влизащи на мароканския пазар, уреждане пребиваването на гражданите от Субсахарска Африка в Мароко.

Под ръководството на крал Мохамед VI Мароко продължава да работи за гарантиране на ефективността на правата, намаляване на социалните и териториалните неравенства, укрепване на социалното сближаване, за да може, едновременно с това, да се засили гражданството и да се стимулира индивидуалното и колективното представяне. Целта е да се консолидира основата на ценностите и да се придаде най-висока стойност на материалното и нематериално наследство залог за създаване на споделено богатство и възможност за позитивна изява на мароканската младеж.

Уважаеми гости,

Мароко написа своя устойчив модел за развитие, за да се превърне Кралството в полюс на стабилност, демокрация и взаимно партньорство, изпълнявайки изцяло своята роля в укрепването на мира, сигурността и диалога между цивилизациите, в насърчаването на толерантността, и вписвайки се в балансираната динамика на съвместното развитие.

За Мароко, което е модел на отворено към света мюсюлманско общество, толерантността и съжителството са необратим избор вече повече от 12 века. Кралството е връзката между Африканския и Европейския континент, кръстопът, където се срещат и съжителстват етнически групи, култури и езици колкото разнообразни, толкова и различни.

Мароко, народът и Кралят сме убедени, че само толерантността, взаимното уважение, приемането на другия ни позволяват да живеем заедно в един мирен свят. Нека да се борим срещу омразата и влиянието на мрачните течения. Да укрепим мостовете на комуникация и знания. Да изградим заедно един по-добър свят, в който царуват стабилността, мирът и сигурността.

Да живее приятелството, да живее сътрудничеството и партньорството, да живее Мароко, да живее България!

И тъй като и Мароко, и България са членове на Международната организация на Франкофонията, която е и глас на многообразието, и пространство за споделяне, партньорство и универсални ценности, ще кажа също – да живее Франкофонията!

Гостите на приема бяха зарадвани с прекрасни традиционни марокански ястия, както и с прочутия марокански чай с мента и сладки.

Екатерина Павлова
Снимките са предоставени от посолството на Кралство Мароко у нас