20th Jul2018

Паскал и „Шлагерите на Европа”

by Черно и Бяло

Шлагерите на Европа

Проектът на сдружение „Спектър 21 век“ е посветен на първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз (януари-юни 2018 г.). Той се реализира под мотото: „Да живеем заедно в Европа, значи и да пеем заедно нейните шлагери“ и предвижда: създаването на музикален албум „Шлагерите на Европа“ /Eurosongs/ и концерт-спектакли из страната и чужбина. Осъществява се под почетния патронаж на кмета на Столична община – г-жа Йорданка Фандъкова. Медиен партньор е онлайн изданието „Дипломатически спектър“.

Идеята, заложена в проекта, е народите от ЕС да се сближат чрез езика на музиката или по-точно чрез езика на шлагерните песни. Целта му е те да достигнат до възможно най-широка аудитория. Възрастната публика да си припомни, а по-младата да се запознае с едни от най-известните шлагери, създадени в страните членки на ЕС и станали емблематични.

Албумът „Шлагерите на Европа“ вече е готов. Той съдържа по една шлагерна песен от 15 европейски страни: България, Великобритания, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Унгария, Франция, Чехия, Швеция. Подборът на повечето от тях е направен със съдействието на посолствата или на културните им институти у нас.

Изпълнителят на песните е Христо Паскалев – Паскал. Създаването на албума „Шлагерите на Европа“ във времето се съпровожда от поредица концертни изяви из цялата страна. Те показват, че интересът към тази музикална инициатива е голям.

Срещата с Паскал

КП: Как се роди идеята за създаването на този албум – „Шлагерите на Европа”? Чия беше тя?

ХП: Това беше преди години, когато журналистката Екатерина Павлова вземаше интервю от мен, в едно кафене в София, едно много хубаво място на ул. „Цар Асен”. Когато свършихме интервюто, аз ѝ подарих седмия ми албум, който се нарича „Интерсонгс” и е на седем езика. Тя погледна обложката, забеляза разнообразието на песните и каза: „Ти пееш на толкова много езици, защо сега, за влизането на България в Европейския съюз, не направиш един албум със шлагерите на страните членки Европейския съюз?” И тази нейна идея се превърна в един хубав проект, който ние реализирахме в годините.

Разбира се, това е един много тежък проект, защото в търсенето на песни се консултирахме с посланиците, с културните центрове, с културните аташета на посолствата. На една от първите срещи, която беше в унгарското посолство, а посланик тогава беше д-р Йеньо Фалер, той каза:  „Страхотна идея! Аз ще ви стана патрон!” И първият патрон на албума „Шлагерите на Европа” стана д-р Йеньо Фалер. А първата песен, която създадохме, беше унгарската песен, един реверанс към патрона, казва се „Влакът на любовта”. В посолството работеше една дама, която знаеше български и унгарски перфектно – Мария Винце, и която много ми съдейства за транскрипцията и за произношението, защото това е един специфичен език. Всъщност за повечето от песните, които съм правил, съм искал съдействието на някой от посолствата, особено за такива като португалската, шведската… Това са песни, чиито език е специфичен, аз мелодийно ще ги направя, но точното произношение е спецификата, „гъделът”, в тях.

Никога няма да забравя създаването на шведската песен, отидохме в резиденцията на шведския посланик тогава и съпругата му, като чу как произнасям думите, каза: „Страхотно! Запиши я и ако има някакви съмнения, веднага ще я чуем и ще я поправим.” И аз съм й много благодарен… Както и за португалската песен, посланикът каза: „Паскале, има много песни, които са невероятни. Фадото е нашата песен, но мисля, че ще бъде най-добре, ако изпееш песен за Лисабон. И тогава избрахме „Лисабон”, една невероятна песен. В посолството работеше една дама, Здравка Найденова, тя и изобщо целият екип дадоха душата си в изработването на произношението и аз съм им толкова благодарен! Защото в творческата дейност, докато стигнеш до запис, има много предварителна работа. Много пъти приятели ме викат да изпея две-три песни – „Какво ще ти коства?”. На мен нищо няма да ми коства това, но те не могат да си представят колко труд е, докато достигнеш до песента. Така в процеса на работа, на подготовка, направихме петнадесет песни. Същото беше и със словашкия посланик, един прекрасен човек. Той каза тогава: „Много хитове има, много хубави песни, но онази песен, която олицетворява живота на словашкия народ, това е „В долините”. Не се съмнявам, че това е песента, тя първо е голям шлагер и се знае от мало и голямо, и второ, като я запееш, ти ще видиш каква ще бъде реакцията на хората и най-вече на словаците.”

Така избирахме песните. Във френския институт пък директорката ми каза: „Паскале, може да има много хубави френски песни, но ние ти предлагаме да изпееш „Дус Франс”, която е на Шарл Трене от 1934 година”. Всъщност това бе и една от любимите песни на тогавашния посланик. Когато подготвях песента, в културния център с една млада французойка трябваше да уточним произношението. Тя видимо се развълнува, че срещу нея стои изпълнител, който не е френскоговорящ, но е научил така добре текста с хубавите думи на „Дус Франс” и не направи почти никаква корекция! А тази песен колкото повече я пея, толкова повече изпитвам удоволствие, защото в нея има и шансона, и красотата, и лириката на онази френска песен, която остава завинаги. А представяте ли си – 1934-а, човекът я е изпял!? Тази песен и сега като се запее е нещо невероятно, а Франция има такива големи изпълнители, които са в историята.

Колко песни съдържа албумът?

Така стана, че събрах петнадесет песни. Проектът беше много по-голям – да издадем двоен албум с 27 песни на страните членки на ЕС тогава и паралелно с това да направим фестивал на Шлагерите на Европа, като всяка година той да се провежда в различна европейска страна. Това беше нашият голям проект. За съжаление мандатът на първия ни патрон – унгарския посланик, изтече и той трябваше да напусне страната. Но с него и Столична община успяхме да направим първия ни концерт в „Ла страда”, едно невероятно заведение със сцена. Бях поканил от балет „Арабеск” четири балерини, като предварително бяха подготвили хореографията, заедно с тяхната ръководителка, Надежда. Водеща беше актрисата Силвия Лулчева, която представяше песните на български и на френски език. Концертът беше от три части, като между втората и третата за „глътка въздух” бяха представени модата и шапките на Ирина Сердарева. Получи се нещо невероятно. Когато концертът свърши, Силвия Лулчева ми каза:  „Паскале, това е толкова много труд. За мен беше удоволствие да работим заедно”. Аз й казах, че винаги, когато правя концерти „Шлагерите на Европа”, тя ще бъде водеща. Защото говори и френски език, а той е езикът и на дипломацията, и на Европа, и на Любовта! На концерта бяха поканени посланици, дипломати, гости от кметството. Самата г-жа Йорданка Фандъкова сподели тогава: „Не сме имали събитие, на което да присъстват толкова много посланици и представители на дипломатическия корпус у нас”.

Стигнахме и до оформянето на албума. След като взехме разрешение от Мюзикаутор и Министерството на културата, тиражирахме диска. Направихме и една невероятна обложка. Ако го видите, ще разберете, какво хубаво произведение на изкуството се получи от този албум. Това е нещо, което остава. Много пъти съм казвал, че по различни поводи се подаряват химикалки, ключодържатели, какви ли не неща, които в един момент се хвърлят, а дискът е интелектуален продукт, който остава във времето. Него го слагаш на лавицата, откъдето рано или късно го вземаш, поглеждаш го и се връщаш като ретроспекция във времето на хубавите песни, които са вечни. Така е, приятели – Шлагерите на Европа са за всички онези, които са почитатели на хубавия шлагер, на хубавата песен. Защото всяка една песен носи историята и потенциала на културното развитие и наследството на държавата, в която е създадена. Какво по-хубаво от това да се докосваш до културата на народ, който е в Европейския съюз? Един народ без култура, без история – не е народ. Затова в Европа, Старата баба, както я наричаме, има голяма история, има голяма култура и много от хората искат да се докоснат до нея. Неслучайно отвсякъде идват и гледат наследството и в Гърция, и в България, и във Франция, и в Швейцария, която не е в Европейския съюз, но е в центъра на Европа, и в Лондон, който вече иска да излезе от ЕС, но Англия си остава една страна, която е в Европа, и в един Лисабон, в един Мадрид, в един Рим – какво по-хубаво от това.

Така че Шлагерите на Европа ще се пеят вечно, докато има живи и здрави хора, които се обичат, защото – „Уна аморе гранде, гранде кон дел мондо, гранде пиу дей мондо…”, ще е нещо вечно в историята.

Кога е завършен албумът „Шлагерите на Европа”?

Албумът излезе в началото на тази година и е посветен на председателството на България на Съвета на Европейския съюз. Защото когато за първи път си председател на Съвета на Европейския съюз, това е един велик момент от нашето участие в ЕС. Затова аз много се радвам, че успях за председателството на България да издам албума „Шлагерите на Европа”. Нашето сдружение „Спектър 21 век” създаде този проект, който ще остане, за да напомня на поколенията за Шлагерите на Европа и разбира се за първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз.

За контакти:
Сдружение „Спектър 21 век“
Екатерина Павлова, ekaterina_pav@yahoo.fr,
Мобилен +359 878 967 797

Биографична справка
Христо Паскалев – Паскал е известен в страната ни и чужбина поп изпълнител. Има богат репертоар от над 250 песни на 20 езика. Най-хубавото от тях е събрал в 11 aлбума: 4 музикални касети („Нашето време бърза“, „На сцена“, Ciao cara, Ciao piccolo amore) и 7 компакт диска, сред които: Guardare in Avanti, „Прегръщай мига“, Intersongs, „Я приеду к вам ребята“.

През 2011 г. с подкрепата на министерството на културата и по повод юбилея му – 30 години на сцена, излиза албумът му „Жажда за любов“, с най-хубавото от песните му на български език. През 2014 г. издава диска „Моя женщина“ с популярни песни за любовта на руски език.

Артистът е гастролирал в много страни – Австрия, Азербайджан, Англия, Беларус, Италия, Куба, Полша, Русия, САЩ, Молдова, Украйна, Югославия и др.

Като изпълнител е носител на Гран при „Сребърен Ерос“, втора награда „Песен за Варна“, награди на БНР, наградата на „Маркос мюзик“ и др.

Има актьорски изяви в 19 игрални филма – български, полски, испански, италиански, френски и канадски.

Христо Паскалев – Паскал е член на световната фестивална организация ФИДОФ – САЩ. Той е в международното жури на престижни конкурси за млади попизпълнители в Pусия, Украйна, Молдова и България: „Ялта, морето и приятели“, „Полет към звездите“, „Песента ще бъде помежду ни“, „Звездите на Кишинев“, „Милион чудеса“, „Златни ябълки“, „Сребърна Янтра“ и др.

За своята цялостна дейност в развитието на музикалната култура през 2003 г. Христо Паскалев – Паскал получава наградата на Славянски фонд „Русия“. През 2005 г. ООН –„Европейски комитет по награди и премии“ го награждава с почетна грамота и значка за заслуги в укрепването на дружбата между народите. През март 2006 г. става лауреат на международната награда „Пилар“ за заслуги във възраждането на Русия. Същият месец посолството на Руската федерация в София му връчва годишната награда „Златна муза“ за принос в популяризирането на руската култура и изкуство в България. Паскал е единственият поп изпълнител в България, носител на това отличие. През декември 2008 г. Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД го удостоява с почетния си знак за „Укрепване на дружбата между България и страните от ОНД“.

Христо Паскалев-Паскал е съучредител и председател на сдружение „Спектър 21 век“, което вече 10 години разгръща активна дейност в България за създаване на културни продукти и за развиване на международния културен обмен.

Разговорът води Красимир Пеков

20th Jul2018

Целенасоченото изтребване на нацията

by Черно и Бяло

Нона Йотова: „Ако не запазим езика и духа си, сме истинска рая“

МК: Госпожо Йотова, от март 2017 г. сте народен представител от БСП. Намерихте ли  онзи  премерен и културен тон в НС, за който се надявахте преди да стъпите в парламента?

НЙ: Още от самото начало, поведението на депутатите ми направи лошо впечатление. Подвиквания, обидни думи, заклинания, дори от трибуната на парламента с назидателен и арогантен тон. Някои смятат, че са актьори като застанат пред микрофоните, но това не е театър или кино. Изпитвам  респект и уважавам парламента като авторитетна институция. Когато обаче поведението на някои народни представители е неуважително и вулгарно, то и рейтингът на НС е унизително нисък. Проблемите идват от липсата на култура и възпитание в семейството. Има хора с тежки диалекти, което е недопустимо щом си публична личност. Няма значение къде си се родил, важно е да положиш усилия да се образоваш и да имаш култура на изказа. Проблем е цялото неглижиране на родния език, 90 на сто от народните представители мекат, което е далеч от правилното говорене. Ние изчезваме като нация. Вижте, болката ми е, че българският език си отива. Мой роднина, който живее в чужбина, винаги когато се връща се ужасява от това, което се случва с  българския език. Свидетели сме на липса на грамотност, на простащина, която се вихри в медиите, социалните мрежи, сред обществото, а и навсякъде. За нас, депутатите е наложително да показваме култура. Доколкото зная има курсове за ограмотяване и всеки уважаващ себе си политик или държавник може да се възползва от тях.

Бихте ли споделили вашите впечатления и конкретни ангажименти в двете постоянни комисии, в които работите? Да припомним на читателите: „Комисията по културата и медиите“ и „Комисията по взаимодействие с неправителствени организации и жалбите на гражданите“.

В едната съм като представител на изкуството. В Комисията по жалбите  проведохме дебат, свързан с проблемите в областта на  културата. Сдружение „Независими автори, музиканти и продуценти“ написаха писмо до Комисията с молба да се въведат задължителни квоти за българска музика в радиоефира. Сдружението цели да се предизвикат промени в законодателството, които да подпомогнат и защитят българската музикална продукция.  Ние подкрепихме инициативата и я приветствахме. Срещнахме се с изтъкнати музиканти от Сдружението като Петър Писарски, Дани Милев, Васил Гюров и още колоси в това изкуство.  Всички  бяхме единодушни и  възмутени от нахлуването на чисто американски и западно-европейски продукции, като в същото това време се игнорира  българската музика. Недопустимо е  да има три големи музикални фирми, които са монополисти на музикалния пазар. „Вирджиния Рекърдс“, „Монте мюзик“ и „Adamand Records“ на Криско имат големи програмни блокове в националното радио, а това ограничава и убива нашия пазар. Музиканти споделят, че песните на Графа обсебват радио и телевизионния ефир. Владимир Ампов е навсякъде и според зрителите е вече досаден. Да ме прощават някои, но певческите изяви на Криско пък са далече от изкуството. Не може да те преследват навсякъде глупави песни, с тъпо съдържание. Където и да мръднем, дори в магазините звучат в радиоефир едни и същи безвкусни песни с глупашко съдържание. Така младите биват манипулирани и им се насажда лош вкус, а не им се показва изкуство.

По тези и още причини се подготвя законопроект в Комисията по жалбите начело с председателя Антон Кутев и Крум Зарков от ПГ на „БСП за България“. Предвижда се стимулиране на радиостанциите, които пускат българска музика. Необходимо е разнообразие и нови предложения в ефира, смятат колегите.

Споменахте за многократните жалби на майките на децата  с увреждания. Това не е ли огромен дългогодишен проблем, който се неглижира във времето?

За мен плашещото е че едно и също се говори от години и нищо не се решава. През времето докато чакат да се вземат решения, децата с проблеми умират. Страшно е, че държавните мъже не намират решения за децата и техните майки. Говорих с много от страдащите пред парламента. Майка на син с аутизъм не може да остави детето си вече 17 години. Затворена е вкъщи, без социален живот, без да може да работи. Тези жени нямат личен живот, не могат да бъдат и данъкоплатци. Те казват, че се молят да надживеят децата си. Чудовищно е.

И се питам какво е това управление, какво е това целенасочено изтребване на нацията ни? Категорично не вярвам на социологическото проучване на „Алфа рисърч“, че  се вдига рейтинга на Бойко Борисов, а на президента Румен Радев пада. Въпреки пагубната политика на ГЕРБ!

Усетихте ли подкрепа от близките и колегите си в театъра, когато бяхте избрана за депутат от БСП?

Когато бях номинирана като кандидат за депутат от БСП, много хора,  които не бяха гласували  до момента, се обадиха и пожелаха да ме подкрепят. Нека не ми се сърдят членовете на столетницата, но мисля,че решението за гражданските квоти беше умно и далновидно. С избора на  Елена Йончева, проф. Иво Христов, Тома Томов и моя милост бяха привлечени хора, които нямат партийна украска.

Колегите от гражданската квота идваме от различни сфери и сме по-далеч от партийните борби.

Уважавам партийните структури и няма как да е, защото баща ми принадлежи към партията и моето наследство е свързано със социалистическата идея. В ПГ на БСП има единомислие, но и право на различно мнение. Има полемика и диалог за разлика от управляващата партия. Лично аз не бих издържала на диктаторски модел, аз съм свободен човек.

Питахте ме за работата ми в театъра сега. За мен е в пъти по-трудно да реализирам творческите си планове, все едно  премествам планини за всяко едно нещо. Мнозина от колегите ми не бяха много щастливи, че станах депутат, още повече от  ПГ на БСП. Има завист  заради депутатската ми заплата например. Някои изявиха желание и те да станат народни представители. Казах им, да пробват. Нека ги издигнат и да гласуват за тях. Откакто съм народен представител някои приятелства се развалиха. Странното е, че вместо да намеря одобрение сред колегите си, че като работещ за културата в НС мога да им бъда полезна, получи се обратното. Правим представление с колегата Петър Антонов по стихосбирката на Маргарита Петкова и Добри Пенев от „Абсурдни времена“. Наемът за ползване на залата е различен. На мен 250лв, на колега актьор 70лв. Нищо против. Но защо ми се създават пречки?

Явно в артистичните среди не одобряват много политиците…

Сега си спомням,че  когато ме информираха за номинацията ми като кандидат-депутат, се обадих на Ламбо. Просто исках съвет дали това ще ми попречи на работата ми като артист. Знаейки за моята любов към театъра , той ми даде надежда и ме увери да продължавам напред. Четейки обаче биографичната книга на проф.Стефан Данаилов,  разбарах колко самотни и тъжни мигове са имали със съпругата си Мария, заради това че Мастера е народен представител от БСП. Спомням си,че и при нас беше същото когато съпругът ми Богомил Бонев беше министър на вътрешните работи, а след това и  кандидат за президент и спечели 600 хиляди гласа. Има едно отдръпване и тогава виждаш кои са ти приятелите. Това е един кръговрат, който изчиства светогледа ти за истинските неща в живота. Остават тези, които са единствено зад теб, заради теб!

Имате много привърженици и почитатели, които с нетърпение очакват вашите изяви на сцената. Какво ще им предложите?

Последните 10 години играх в Сатиричния театър, играя и в Младежкия и имам хубави представления по европейски драматурзи и режисьори.

„Белла Дона“ на Щефан Фьогел е брилянтна комедия, която поставихме в Сатиричния театър „Алеко Константинов“, както и „Джина и Фидел“ от Жолт Пожгаи.

Подготвям нов моноспектакъл  по творбата на Щефан Фьогел „Влюбена, сгодена, изчезнала“ с режисьора Елена Панайотова и се надявам през есента да се състои премиерата.  Това е комична пиеса, писана все едно за мен, с изобилие от мои  песни.

Нона Йотова: „Подготвям диск и книга, които да стигнат до всяко кътче на родината“
Ценя високо българските поети символисти  и подготвям диск и книга с техни произведения.  Вече имам 15 готови песни, още десет песни записвам по Николай Лилиев,Теодор Траянов, Кирил Христов, Христо Ясенов, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов. Книгата е на издателство „Персей“ на Пламен Тотев, който издаде и стихосбирката ми „Ще потъна в очите ти“. Идеята е диска и книгата да достигнат до българските училища, читалища, библиотеки, до културните центрове, до най-малките кътчета на България. Ще ми се кметовете на родните места на поетите-символисти да подпомогнат инициативата в името на паметта и в името на идните поколения. За мен символистите бяха цвета на поезията ни. И не напразно  още от дете съм писала песни за някои от тях. Искам да преоткрием поети като Дебелянов, такива таланти и ангели в поетичното творчество. Искаме да градим, а не да унищожаваме. Кощунство са напъните  да изхвърлят от учебниците произведения на Никола Вапцаров, Алеко Константинов. Защо? Да не би Бай Ганьо да ги дразни или да се припознават в него?

Искрено вярвам книгата и диска да намерят място в библиотеките и читалните. Намирате ли подкрепа от синът ви по пътя ви на творец и изпълнител?

Той е търсеща личност и аз не налагам мнението си. Той е 22-годишен и има амбиция да бъде психолог. Мина през школата на Младежкия театър, беше баскитарист, но по здравословни причини с ръката не продължи, въпреки огромното му желание и даденост. Помага ми и когато имам работа тай разхожда кучето ни Спирит, но му казваме Спиро. Синът ми има любов към животните и се е захванал да заработва по някой лев като разхожда кучета на нуждаещи се, пътуващи.


Нона Йотова сякаш се стреми към съвършенство. Влага естетика, култура и сърце когато говори, пише или се облича. Променила гардероба си когато стъпила в НС. Отстранила артистичното облекло и се насочила към официалния дрескод, присъщ за един парламент.

Признава, че домът им с Богомил Бонев е артистичен, удобен, готов за много гости и приятели. Обединили идеите си и  сътворили къща от естествени материали, някои от екзотични места. В банята например вместо плочки, има красиви камъни, които допълват изяществото на дома, споделя Нона.

Йотова се допитва и консултира със съпруга си Бонев по въпросите на политиката. Казва, че понякога той е рязък, но и справедлив в публикациите си. Посочвал грешките на управляващите, базирайки се на опита и знанията си.

Депутатката от „БСП за България“ е убедена, че БСП води правилна и целенасочена политика. Смята,че последният вот на недоверие към правителството не е прах в очите на хората. Напротив. „Обществото трябва да научи къде са проблемите, да стане ясно защо има безнаказаност за престъпниците, които си позволяват да убиват, да крадат, да грабят. Българите трябва да знаят, че има огромна пробойна в сигурността на държавата ни, споделя с болка Йотова.

На сп. „Черно и Бяло“ Нона пожела да продължава да поддържа културата, да  не се предава пред трудностите, защото културата е националната идентичност. Депутатката цитира едно изречение от  пиесата на Руси Божанов „Щастливеца“, че ако не изхвърлим байганьовщината от себе си, ще се изгубим като народ. И твърдо застава зад тезата, че ако не запазим езика и духа, ставаме една робска рая.

Биографична справка
Нона Йотова е народен представител от ПГ на „БСП за България“, избрана от гражданската квота на 24-ти МИР в столицата. Тя е певица, артистка, композитор, родена в семейство на творци. Баща ѝ Кръстьо Кръстев е писател, майка ѝ и двамата ѝ чичовци музиканти, баба ѝ народна певица.

През 1991 г. Нона Йотова завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Елка Михайлова. Заедно с режисьора Николай Георгиев основава Първия български женски театър, като първата ѝ роля в него е на Сирано дьо Бержерак в едноименната постановка. Играе в театър „Българска армия“ и в Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Филми: „Ла донна е мобиле“, „Емигранти“, „Патриархат“, „Летете с Росинант“. Успоредно с работата си в театъра, Йотова композира и изпълнява авторска музика. Издава пет албума: „Омана“ (1993), изцяло акустичните „Нона“ (1997), „Не завиждам“ (2001), „Terra Incognita“ (2003) и „Преоткриване“ (2004). През 2003 г. води научно-популярното предаване за археология, „Непозната земя“ по БНТ.

Семейна е, има един син.

инж. Миглена Китанова