31st Jul2018

Проф. Гъ Джъцян: Сърдечно благодаря на СБЖ за съвместната ни работа

by Черно и Бяло

Директорът на Институт „Конфуций“ проф. Гъ Джъцян получи две награди  по повод приключване на мандата му  и окончателното му отпътуване от България. „Златен плакет на СБЖ” с Грамота  за приноса му в укрепване отношенията между български и китайски журналисти и Почетен знак на Ректора на Софийския университет за изключителни заслуги при разпространение на  китайски език и култура Наградите бяха официално връчени на проф. Гъ на церемония в СБЖ.

„Трогнат съм от вниманието и изразявам най-искрените си благодарности за изключително доброто и ползотворно сътрудничество, което осъществихме със Съюза на българските журналисти  през целия ми мандат като директор на Институт „Конфуций”в България – от юни 2014 до юни 2018, както и със  Софийския  университет“, каза проф. Гъ при  получаване на наградите.  „Без  Вашето съдействие нямаше да може да се случи всичко онова, което успях да направя по време на мандата ми. Всичко извършено се дължи на нашите общи усилия“, добави още директорът на китайския институт и изказа   специалните си благодарности към председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова за  оказаната помощ в разширяването на контактите между българските и китайските журналисти…

Той  обърна внимание  върху няколко акцента в работата на Института под негово ръководство: създаването на  т.нар. „класни стаи“ в три български университета – Софийския, Русенския и Пловдивския, които подготвят специалисти по китайски език и литература, култура и традиции, както и в три училища – две в столицата и едно в Стара Загора. „Освен специализираното изучаване на китайски език  се осъществява  постоянен обмен на  преподаватели, студенти, и  ученици  с техни  китайски колеги – и в Китай и в България. Има  и още 12 училища в различни български градове,  с отделни китайски паралелки”, разказва директорът.

Друга важна насока в дейността на Институт „Конфуций“ е ежегодното провеждане на семинари и срещи между български и китайски представители по различни актуални за двете страни теми, обяснява още проф. Гъ.  „След официалната церемония по откриването на новата сграда на Института в София– през м.септември 2015 г. активността  ни нарасна значително, като  освен учебната част стартирахме и   провеждането на доста културни и образователни инициативи – Седмица на китайската култура в София,  Седмица на китайското кино в България,  Световен ден на Институт „Конфуций“, ежегодни конференции на тема „Пътят на коприната“ и много други“ подчертава проф. Гъ с гордост.

Директорът  на института от българска страна  г-жа Аксиния Колева  добавя, че  Институт „Конфуций“ – България  има вече две световни отличия: Награда за Модел за  дейност на институцията „Конфуций“ /в света има общо 530  такива института, като само 14 от тях са отличени като Модел за дейност, сред които е и българският/ и Награда за 2017 г. за най-добър Институт „Конфуций“ по време на конкурс в китайския град Сиян.  

Проф. Гъ Джъцян представи и новия директор на Институт „Конфуций” в България, която си поставя нелеката задача  не само да продължи започнатото от проф. Гъ, но и да развие и включи нови проекти за разпространение на китайски език в България и да инициира нови  дейности за укрепване на отношенията между  двете страни.

При връчване на наградата „Златен плакет на СБЖ”, изработена от известния български художник Борис Ангелушев, председателят на  УС на СБЖ Снежана Тодорова подчерта голямата заслуга на проф. Гъ Джъцян за перфектните отношения между СБЖ и китайските им колеги и пожела „на добър път!” на новия директор.

От своя страна проф. дфн  Александър Федотов – Директор на Центъра  за източни езици и култура в СУ  „Климент  Охридски”   изказа личните благодарности на ректора на  най-голямото  висше учебно заведение към директора на Институт „Конфуций” за изключителните му заслуги.

Ивета Балевска

26th Jul2018

Лондонският Мастаба от Кристо и Жан-Клод

by Черно и Бяло

В понеделник, 18 юни, в присъствието на голяма група журналисти, почитатели и хора, разхождащи своите кучета, Проектът „Лондонският Мастаба” беше официално пуснат на вода или може би отплава по Серпентината в Хайд Парк.

Това е наистина първата публична творба на открито на Кристо в Обединеното Кралство, въпреки че изложба на обекти и рисунки бяха изложени в Лондон, като част от проекта Мастаба още през 1970-а. В частност това е една интересна изложба от графики под надслова „Черно и Бяло” през 2000-та година.

Настоящата инсталация привлича голяма аудитория, въпреки че има още възможности, тъй като по позитивен и подобаващ начин отразява промените в приемането на стиловете при преминаването на времето. Преди 40 години прегледът на „Опакованите пътеки” и „Бягащата преграда”, публикуван в „Арт Ревю”, казва: „Ще бъде ли приет крайният продукт като сериозно произведение на изкуството или само като естетично асиметрично удоволствие и социално забавен опит?”.

Как се променят вкусовете? С познанието и експонирането им, Кристо и Жан-Клод са веднага разпознаваеми, но цитирайки Пиер Рув-Увалиев, който писа назад във времето през 1971 г., „Най-Известният български художник в света е най-неизвестен в България”.

Дори през 70-те години Христо се радваше на световна известност, но какво да кажеш за неговата – през 1971 г. – „най-малка известност в България“? Със сигурност е вярно, че когато през юни 1973 г. посетих голямата изложба на български, кубински и виетнамски художници на „Шипка” 6, Христо не беше представен до Дечко Узунов, Христо Стефанов, Димитър Киров и други. O, времена! O’tempora! И каква промяна стана тогава, когато преди няколко години софийската Градска галерия проведе цялостно изложение на произведенията на Христо и Жан-Клод.

И така … в присъствието на заместник-кмета на Лондон и на представителите на кралските паркове Христо говореше за идеите, плановете и подготовката за тази инсталация: 7 506 петролни варели, подредени хоризонтално и вертикално от основата и до върха, геометрично присъствие, обхващащо 1% от езерото и заобиколено от диви птици и, може би по-късно, и от плувци.

Планирането, разрешението (за Лондон) е отнело само две години в сравнение с продължаващото чакане за разрешение за още по-голямата Mastaba, която да бъде издигната в Абу Даби и с продължителността на преговорите, които най-накрая са задължителни (след много години) за получаване на разрешение да „Опаковате Райхстага“.

Изградени през последните два месеца, червените, сините и тъмночервените варели създават огромна абстрактна картина в центъра на иначе безпрепятствения хоризонт на Лондон. Както каза Христо, всеки ще интерпретира този „абстракт“ по свой начин. Червените и бели варели на наклонената страна предлагат визуален и пространствен контраст.

Христо говореше за неговата и нашата потребност да се занимава с местоположението в пространството и духа.Че той просто е „заел“ пространството и че слънцето, вятъра и водата са неразделна част от нашия опит.

Невероятна гледка и изразяване за всички посетители. Просто е „там … причудливо и ирационално“, за да даде удоволствие и да ни накара да мислим за обкръжението ни по нов начин.

Соня Рув-Увалиева
снимки: Милена Коцева

20th Jul2018

Паскал и „Шлагерите на Европа”

by Черно и Бяло

Шлагерите на Европа

Проектът на сдружение „Спектър 21 век“ е посветен на първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз (януари-юни 2018 г.). Той се реализира под мотото: „Да живеем заедно в Европа, значи и да пеем заедно нейните шлагери“ и предвижда: създаването на музикален албум „Шлагерите на Европа“ /Eurosongs/ и концерт-спектакли из страната и чужбина. Осъществява се под почетния патронаж на кмета на Столична община – г-жа Йорданка Фандъкова. Медиен партньор е онлайн изданието „Дипломатически спектър“.

Идеята, заложена в проекта, е народите от ЕС да се сближат чрез езика на музиката или по-точно чрез езика на шлагерните песни. Целта му е те да достигнат до възможно най-широка аудитория. Възрастната публика да си припомни, а по-младата да се запознае с едни от най-известните шлагери, създадени в страните членки на ЕС и станали емблематични.

Албумът „Шлагерите на Европа“ вече е готов. Той съдържа по една шлагерна песен от 15 европейски страни: България, Великобритания, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Унгария, Франция, Чехия, Швеция. Подборът на повечето от тях е направен със съдействието на посолствата или на културните им институти у нас.

Изпълнителят на песните е Христо Паскалев – Паскал. Създаването на албума „Шлагерите на Европа“ във времето се съпровожда от поредица концертни изяви из цялата страна. Те показват, че интересът към тази музикална инициатива е голям.

Срещата с Паскал

КП: Как се роди идеята за създаването на този албум – „Шлагерите на Европа”? Чия беше тя?

ХП: Това беше преди години, когато журналистката Екатерина Павлова вземаше интервю от мен, в едно кафене в София, едно много хубаво място на ул. „Цар Асен”. Когато свършихме интервюто, аз ѝ подарих седмия ми албум, който се нарича „Интерсонгс” и е на седем езика. Тя погледна обложката, забеляза разнообразието на песните и каза: „Ти пееш на толкова много езици, защо сега, за влизането на България в Европейския съюз, не направиш един албум със шлагерите на страните членки Европейския съюз?” И тази нейна идея се превърна в един хубав проект, който ние реализирахме в годините.

Разбира се, това е един много тежък проект, защото в търсенето на песни се консултирахме с посланиците, с културните центрове, с културните аташета на посолствата. На една от първите срещи, която беше в унгарското посолство, а посланик тогава беше д-р Йеньо Фалер, той каза:  „Страхотна идея! Аз ще ви стана патрон!” И първият патрон на албума „Шлагерите на Европа” стана д-р Йеньо Фалер. А първата песен, която създадохме, беше унгарската песен, един реверанс към патрона, казва се „Влакът на любовта”. В посолството работеше една дама, която знаеше български и унгарски перфектно – Мария Винце, и която много ми съдейства за транскрипцията и за произношението, защото това е един специфичен език. Всъщност за повечето от песните, които съм правил, съм искал съдействието на някой от посолствата, особено за такива като португалската, шведската… Това са песни, чиито език е специфичен, аз мелодийно ще ги направя, но точното произношение е спецификата, „гъделът”, в тях.

Никога няма да забравя създаването на шведската песен, отидохме в резиденцията на шведския посланик тогава и съпругата му, като чу как произнасям думите, каза: „Страхотно! Запиши я и ако има някакви съмнения, веднага ще я чуем и ще я поправим.” И аз съм й много благодарен… Както и за португалската песен, посланикът каза: „Паскале, има много песни, които са невероятни. Фадото е нашата песен, но мисля, че ще бъде най-добре, ако изпееш песен за Лисабон. И тогава избрахме „Лисабон”, една невероятна песен. В посолството работеше една дама, Здравка Найденова, тя и изобщо целият екип дадоха душата си в изработването на произношението и аз съм им толкова благодарен! Защото в творческата дейност, докато стигнеш до запис, има много предварителна работа. Много пъти приятели ме викат да изпея две-три песни – „Какво ще ти коства?”. На мен нищо няма да ми коства това, но те не могат да си представят колко труд е, докато достигнеш до песента. Така в процеса на работа, на подготовка, направихме петнадесет песни. Същото беше и със словашкия посланик, един прекрасен човек. Той каза тогава: „Много хитове има, много хубави песни, но онази песен, която олицетворява живота на словашкия народ, това е „В долините”. Не се съмнявам, че това е песента, тя първо е голям шлагер и се знае от мало и голямо, и второ, като я запееш, ти ще видиш каква ще бъде реакцията на хората и най-вече на словаците.”

Така избирахме песните. Във френския институт пък директорката ми каза: „Паскале, може да има много хубави френски песни, но ние ти предлагаме да изпееш „Дус Франс”, която е на Шарл Трене от 1934 година”. Всъщност това бе и една от любимите песни на тогавашния посланик. Когато подготвях песента, в културния център с една млада французойка трябваше да уточним произношението. Тя видимо се развълнува, че срещу нея стои изпълнител, който не е френскоговорящ, но е научил така добре текста с хубавите думи на „Дус Франс” и не направи почти никаква корекция! А тази песен колкото повече я пея, толкова повече изпитвам удоволствие, защото в нея има и шансона, и красотата, и лириката на онази френска песен, която остава завинаги. А представяте ли си – 1934-а, човекът я е изпял!? Тази песен и сега като се запее е нещо невероятно, а Франция има такива големи изпълнители, които са в историята.

Колко песни съдържа албумът?

Така стана, че събрах петнадесет песни. Проектът беше много по-голям – да издадем двоен албум с 27 песни на страните членки на ЕС тогава и паралелно с това да направим фестивал на Шлагерите на Европа, като всяка година той да се провежда в различна европейска страна. Това беше нашият голям проект. За съжаление мандатът на първия ни патрон – унгарския посланик, изтече и той трябваше да напусне страната. Но с него и Столична община успяхме да направим първия ни концерт в „Ла страда”, едно невероятно заведение със сцена. Бях поканил от балет „Арабеск” четири балерини, като предварително бяха подготвили хореографията, заедно с тяхната ръководителка, Надежда. Водеща беше актрисата Силвия Лулчева, която представяше песните на български и на френски език. Концертът беше от три части, като между втората и третата за „глътка въздух” бяха представени модата и шапките на Ирина Сердарева. Получи се нещо невероятно. Когато концертът свърши, Силвия Лулчева ми каза:  „Паскале, това е толкова много труд. За мен беше удоволствие да работим заедно”. Аз й казах, че винаги, когато правя концерти „Шлагерите на Европа”, тя ще бъде водеща. Защото говори и френски език, а той е езикът и на дипломацията, и на Европа, и на Любовта! На концерта бяха поканени посланици, дипломати, гости от кметството. Самата г-жа Йорданка Фандъкова сподели тогава: „Не сме имали събитие, на което да присъстват толкова много посланици и представители на дипломатическия корпус у нас”.

Стигнахме и до оформянето на албума. След като взехме разрешение от Мюзикаутор и Министерството на културата, тиражирахме диска. Направихме и една невероятна обложка. Ако го видите, ще разберете, какво хубаво произведение на изкуството се получи от този албум. Това е нещо, което остава. Много пъти съм казвал, че по различни поводи се подаряват химикалки, ключодържатели, какви ли не неща, които в един момент се хвърлят, а дискът е интелектуален продукт, който остава във времето. Него го слагаш на лавицата, откъдето рано или късно го вземаш, поглеждаш го и се връщаш като ретроспекция във времето на хубавите песни, които са вечни. Така е, приятели – Шлагерите на Европа са за всички онези, които са почитатели на хубавия шлагер, на хубавата песен. Защото всяка една песен носи историята и потенциала на културното развитие и наследството на държавата, в която е създадена. Какво по-хубаво от това да се докосваш до културата на народ, който е в Европейския съюз? Един народ без култура, без история – не е народ. Затова в Европа, Старата баба, както я наричаме, има голяма история, има голяма култура и много от хората искат да се докоснат до нея. Неслучайно отвсякъде идват и гледат наследството и в Гърция, и в България, и във Франция, и в Швейцария, която не е в Европейския съюз, но е в центъра на Европа, и в Лондон, който вече иска да излезе от ЕС, но Англия си остава една страна, която е в Европа, и в един Лисабон, в един Мадрид, в един Рим – какво по-хубаво от това.

Така че Шлагерите на Европа ще се пеят вечно, докато има живи и здрави хора, които се обичат, защото – „Уна аморе гранде, гранде кон дел мондо, гранде пиу дей мондо…”, ще е нещо вечно в историята.

Кога е завършен албумът „Шлагерите на Европа”?

Албумът излезе в началото на тази година и е посветен на председателството на България на Съвета на Европейския съюз. Защото когато за първи път си председател на Съвета на Европейския съюз, това е един велик момент от нашето участие в ЕС. Затова аз много се радвам, че успях за председателството на България да издам албума „Шлагерите на Европа”. Нашето сдружение „Спектър 21 век” създаде този проект, който ще остане, за да напомня на поколенията за Шлагерите на Европа и разбира се за първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз.

За контакти:
Сдружение „Спектър 21 век“
Екатерина Павлова, ekaterina_pav@yahoo.fr,
Мобилен +359 878 967 797

Биографична справка
Христо Паскалев – Паскал е известен в страната ни и чужбина поп изпълнител. Има богат репертоар от над 250 песни на 20 езика. Най-хубавото от тях е събрал в 11 aлбума: 4 музикални касети („Нашето време бърза“, „На сцена“, Ciao cara, Ciao piccolo amore) и 7 компакт диска, сред които: Guardare in Avanti, „Прегръщай мига“, Intersongs, „Я приеду к вам ребята“.

През 2011 г. с подкрепата на министерството на културата и по повод юбилея му – 30 години на сцена, излиза албумът му „Жажда за любов“, с най-хубавото от песните му на български език. През 2014 г. издава диска „Моя женщина“ с популярни песни за любовта на руски език.

Артистът е гастролирал в много страни – Австрия, Азербайджан, Англия, Беларус, Италия, Куба, Полша, Русия, САЩ, Молдова, Украйна, Югославия и др.

Като изпълнител е носител на Гран при „Сребърен Ерос“, втора награда „Песен за Варна“, награди на БНР, наградата на „Маркос мюзик“ и др.

Има актьорски изяви в 19 игрални филма – български, полски, испански, италиански, френски и канадски.

Христо Паскалев – Паскал е член на световната фестивална организация ФИДОФ – САЩ. Той е в международното жури на престижни конкурси за млади попизпълнители в Pусия, Украйна, Молдова и България: „Ялта, морето и приятели“, „Полет към звездите“, „Песента ще бъде помежду ни“, „Звездите на Кишинев“, „Милион чудеса“, „Златни ябълки“, „Сребърна Янтра“ и др.

За своята цялостна дейност в развитието на музикалната култура през 2003 г. Христо Паскалев – Паскал получава наградата на Славянски фонд „Русия“. През 2005 г. ООН –„Европейски комитет по награди и премии“ го награждава с почетна грамота и значка за заслуги в укрепването на дружбата между народите. През март 2006 г. става лауреат на международната награда „Пилар“ за заслуги във възраждането на Русия. Същият месец посолството на Руската федерация в София му връчва годишната награда „Златна муза“ за принос в популяризирането на руската култура и изкуство в България. Паскал е единственият поп изпълнител в България, носител на това отличие. През декември 2008 г. Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД го удостоява с почетния си знак за „Укрепване на дружбата между България и страните от ОНД“.

Христо Паскалев-Паскал е съучредител и председател на сдружение „Спектър 21 век“, което вече 10 години разгръща активна дейност в България за създаване на културни продукти и за развиване на международния културен обмен.

Разговорът води Красимир Пеков

20th Jul2018

Целенасоченото изтребване на нацията

by Черно и Бяло

Нона Йотова: „Ако не запазим езика и духа си, сме истинска рая“

МК: Госпожо Йотова, от март 2017 г. сте народен представител от БСП. Намерихте ли  онзи  премерен и културен тон в НС, за който се надявахте преди да стъпите в парламента?

НЙ: Още от самото начало, поведението на депутатите ми направи лошо впечатление. Подвиквания, обидни думи, заклинания, дори от трибуната на парламента с назидателен и арогантен тон. Някои смятат, че са актьори като застанат пред микрофоните, но това не е театър или кино. Изпитвам  респект и уважавам парламента като авторитетна институция. Когато обаче поведението на някои народни представители е неуважително и вулгарно, то и рейтингът на НС е унизително нисък. Проблемите идват от липсата на култура и възпитание в семейството. Има хора с тежки диалекти, което е недопустимо щом си публична личност. Няма значение къде си се родил, важно е да положиш усилия да се образоваш и да имаш култура на изказа. Проблем е цялото неглижиране на родния език, 90 на сто от народните представители мекат, което е далеч от правилното говорене. Ние изчезваме като нация. Вижте, болката ми е, че българският език си отива. Мой роднина, който живее в чужбина, винаги когато се връща се ужасява от това, което се случва с  българския език. Свидетели сме на липса на грамотност, на простащина, която се вихри в медиите, социалните мрежи, сред обществото, а и навсякъде. За нас, депутатите е наложително да показваме култура. Доколкото зная има курсове за ограмотяване и всеки уважаващ себе си политик или държавник може да се възползва от тях.

Бихте ли споделили вашите впечатления и конкретни ангажименти в двете постоянни комисии, в които работите? Да припомним на читателите: „Комисията по културата и медиите“ и „Комисията по взаимодействие с неправителствени организации и жалбите на гражданите“.

В едната съм като представител на изкуството. В Комисията по жалбите  проведохме дебат, свързан с проблемите в областта на  културата. Сдружение „Независими автори, музиканти и продуценти“ написаха писмо до Комисията с молба да се въведат задължителни квоти за българска музика в радиоефира. Сдружението цели да се предизвикат промени в законодателството, които да подпомогнат и защитят българската музикална продукция.  Ние подкрепихме инициативата и я приветствахме. Срещнахме се с изтъкнати музиканти от Сдружението като Петър Писарски, Дани Милев, Васил Гюров и още колоси в това изкуство.  Всички  бяхме единодушни и  възмутени от нахлуването на чисто американски и западно-европейски продукции, като в същото това време се игнорира  българската музика. Недопустимо е  да има три големи музикални фирми, които са монополисти на музикалния пазар. „Вирджиния Рекърдс“, „Монте мюзик“ и „Adamand Records“ на Криско имат големи програмни блокове в националното радио, а това ограничава и убива нашия пазар. Музиканти споделят, че песните на Графа обсебват радио и телевизионния ефир. Владимир Ампов е навсякъде и според зрителите е вече досаден. Да ме прощават някои, но певческите изяви на Криско пък са далече от изкуството. Не може да те преследват навсякъде глупави песни, с тъпо съдържание. Където и да мръднем, дори в магазините звучат в радиоефир едни и същи безвкусни песни с глупашко съдържание. Така младите биват манипулирани и им се насажда лош вкус, а не им се показва изкуство.

По тези и още причини се подготвя законопроект в Комисията по жалбите начело с председателя Антон Кутев и Крум Зарков от ПГ на „БСП за България“. Предвижда се стимулиране на радиостанциите, които пускат българска музика. Необходимо е разнообразие и нови предложения в ефира, смятат колегите.

Споменахте за многократните жалби на майките на децата  с увреждания. Това не е ли огромен дългогодишен проблем, който се неглижира във времето?

За мен плашещото е че едно и също се говори от години и нищо не се решава. През времето докато чакат да се вземат решения, децата с проблеми умират. Страшно е, че държавните мъже не намират решения за децата и техните майки. Говорих с много от страдащите пред парламента. Майка на син с аутизъм не може да остави детето си вече 17 години. Затворена е вкъщи, без социален живот, без да може да работи. Тези жени нямат личен живот, не могат да бъдат и данъкоплатци. Те казват, че се молят да надживеят децата си. Чудовищно е.

И се питам какво е това управление, какво е това целенасочено изтребване на нацията ни? Категорично не вярвам на социологическото проучване на „Алфа рисърч“, че  се вдига рейтинга на Бойко Борисов, а на президента Румен Радев пада. Въпреки пагубната политика на ГЕРБ!

Усетихте ли подкрепа от близките и колегите си в театъра, когато бяхте избрана за депутат от БСП?

Когато бях номинирана като кандидат за депутат от БСП, много хора,  които не бяха гласували  до момента, се обадиха и пожелаха да ме подкрепят. Нека не ми се сърдят членовете на столетницата, но мисля,че решението за гражданските квоти беше умно и далновидно. С избора на  Елена Йончева, проф. Иво Христов, Тома Томов и моя милост бяха привлечени хора, които нямат партийна украска.

Колегите от гражданската квота идваме от различни сфери и сме по-далеч от партийните борби.

Уважавам партийните структури и няма как да е, защото баща ми принадлежи към партията и моето наследство е свързано със социалистическата идея. В ПГ на БСП има единомислие, но и право на различно мнение. Има полемика и диалог за разлика от управляващата партия. Лично аз не бих издържала на диктаторски модел, аз съм свободен човек.

Питахте ме за работата ми в театъра сега. За мен е в пъти по-трудно да реализирам творческите си планове, все едно  премествам планини за всяко едно нещо. Мнозина от колегите ми не бяха много щастливи, че станах депутат, още повече от  ПГ на БСП. Има завист  заради депутатската ми заплата например. Някои изявиха желание и те да станат народни представители. Казах им, да пробват. Нека ги издигнат и да гласуват за тях. Откакто съм народен представител някои приятелства се развалиха. Странното е, че вместо да намеря одобрение сред колегите си, че като работещ за културата в НС мога да им бъда полезна, получи се обратното. Правим представление с колегата Петър Антонов по стихосбирката на Маргарита Петкова и Добри Пенев от „Абсурдни времена“. Наемът за ползване на залата е различен. На мен 250лв, на колега актьор 70лв. Нищо против. Но защо ми се създават пречки?

Явно в артистичните среди не одобряват много политиците…

Сега си спомням,че  когато ме информираха за номинацията ми като кандидат-депутат, се обадих на Ламбо. Просто исках съвет дали това ще ми попречи на работата ми като артист. Знаейки за моята любов към театъра , той ми даде надежда и ме увери да продължавам напред. Четейки обаче биографичната книга на проф.Стефан Данаилов,  разбарах колко самотни и тъжни мигове са имали със съпругата си Мария, заради това че Мастера е народен представител от БСП. Спомням си,че и при нас беше същото когато съпругът ми Богомил Бонев беше министър на вътрешните работи, а след това и  кандидат за президент и спечели 600 хиляди гласа. Има едно отдръпване и тогава виждаш кои са ти приятелите. Това е един кръговрат, който изчиства светогледа ти за истинските неща в живота. Остават тези, които са единствено зад теб, заради теб!

Имате много привърженици и почитатели, които с нетърпение очакват вашите изяви на сцената. Какво ще им предложите?

Последните 10 години играх в Сатиричния театър, играя и в Младежкия и имам хубави представления по европейски драматурзи и режисьори.

„Белла Дона“ на Щефан Фьогел е брилянтна комедия, която поставихме в Сатиричния театър „Алеко Константинов“, както и „Джина и Фидел“ от Жолт Пожгаи.

Подготвям нов моноспектакъл  по творбата на Щефан Фьогел „Влюбена, сгодена, изчезнала“ с режисьора Елена Панайотова и се надявам през есента да се състои премиерата.  Това е комична пиеса, писана все едно за мен, с изобилие от мои  песни.

Нона Йотова: „Подготвям диск и книга, които да стигнат до всяко кътче на родината“
Ценя високо българските поети символисти  и подготвям диск и книга с техни произведения.  Вече имам 15 готови песни, още десет песни записвам по Николай Лилиев,Теодор Траянов, Кирил Христов, Христо Ясенов, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов. Книгата е на издателство „Персей“ на Пламен Тотев, който издаде и стихосбирката ми „Ще потъна в очите ти“. Идеята е диска и книгата да достигнат до българските училища, читалища, библиотеки, до културните центрове, до най-малките кътчета на България. Ще ми се кметовете на родните места на поетите-символисти да подпомогнат инициативата в името на паметта и в името на идните поколения. За мен символистите бяха цвета на поезията ни. И не напразно  още от дете съм писала песни за някои от тях. Искам да преоткрием поети като Дебелянов, такива таланти и ангели в поетичното творчество. Искаме да градим, а не да унищожаваме. Кощунство са напъните  да изхвърлят от учебниците произведения на Никола Вапцаров, Алеко Константинов. Защо? Да не би Бай Ганьо да ги дразни или да се припознават в него?

Искрено вярвам книгата и диска да намерят място в библиотеките и читалните. Намирате ли подкрепа от синът ви по пътя ви на творец и изпълнител?

Той е търсеща личност и аз не налагам мнението си. Той е 22-годишен и има амбиция да бъде психолог. Мина през школата на Младежкия театър, беше баскитарист, но по здравословни причини с ръката не продължи, въпреки огромното му желание и даденост. Помага ми и когато имам работа тай разхожда кучето ни Спирит, но му казваме Спиро. Синът ми има любов към животните и се е захванал да заработва по някой лев като разхожда кучета на нуждаещи се, пътуващи.


Нона Йотова сякаш се стреми към съвършенство. Влага естетика, култура и сърце когато говори, пише или се облича. Променила гардероба си когато стъпила в НС. Отстранила артистичното облекло и се насочила към официалния дрескод, присъщ за един парламент.

Признава, че домът им с Богомил Бонев е артистичен, удобен, готов за много гости и приятели. Обединили идеите си и  сътворили къща от естествени материали, някои от екзотични места. В банята например вместо плочки, има красиви камъни, които допълват изяществото на дома, споделя Нона.

Йотова се допитва и консултира със съпруга си Бонев по въпросите на политиката. Казва, че понякога той е рязък, но и справедлив в публикациите си. Посочвал грешките на управляващите, базирайки се на опита и знанията си.

Депутатката от „БСП за България“ е убедена, че БСП води правилна и целенасочена политика. Смята,че последният вот на недоверие към правителството не е прах в очите на хората. Напротив. „Обществото трябва да научи къде са проблемите, да стане ясно защо има безнаказаност за престъпниците, които си позволяват да убиват, да крадат, да грабят. Българите трябва да знаят, че има огромна пробойна в сигурността на държавата ни, споделя с болка Йотова.

На сп. „Черно и Бяло“ Нона пожела да продължава да поддържа културата, да  не се предава пред трудностите, защото културата е националната идентичност. Депутатката цитира едно изречение от  пиесата на Руси Божанов „Щастливеца“, че ако не изхвърлим байганьовщината от себе си, ще се изгубим като народ. И твърдо застава зад тезата, че ако не запазим езика и духа, ставаме една робска рая.

Биографична справка
Нона Йотова е народен представител от ПГ на „БСП за България“, избрана от гражданската квота на 24-ти МИР в столицата. Тя е певица, артистка, композитор, родена в семейство на творци. Баща ѝ Кръстьо Кръстев е писател, майка ѝ и двамата ѝ чичовци музиканти, баба ѝ народна певица.

През 1991 г. Нона Йотова завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Елка Михайлова. Заедно с режисьора Николай Георгиев основава Първия български женски театър, като първата ѝ роля в него е на Сирано дьо Бержерак в едноименната постановка. Играе в театър „Българска армия“ и в Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Филми: „Ла донна е мобиле“, „Емигранти“, „Патриархат“, „Летете с Росинант“. Успоредно с работата си в театъра, Йотова композира и изпълнява авторска музика. Издава пет албума: „Омана“ (1993), изцяло акустичните „Нона“ (1997), „Не завиждам“ (2001), „Terra Incognita“ (2003) и „Преоткриване“ (2004). През 2003 г. води научно-популярното предаване за археология, „Непозната земя“ по БНТ.

Семейна е, има един син.

инж. Миглена Китанова

14th Jul2018

Международен журналистически форум „Един пояс, един път“

by Черно и Бяло

На 20 юни 2018 година, в Пекин – столицата на Китайската народна република, се проведе международен журналистически форум „Един пояс, един път”, организиран от Общокитайската асоциация на журналистите. В него взеха участие над 100 чуждестранни представители – журналисти от над 50 държави, сред които беше и 6-членна делегация на Съюза на българските журналисти. По традиция домакините обграждат своите гости с изключително внимание и топлота, но по впечатления на нашите колеги, към тях е било проявено и още „една идея” добро отношение, нещо което Китай определено подчертава всеки път – та нали България е една от първите страни признала съвременната Република и установила дипломатически отношения с нея.

При откриването на форума беше поднесено следното Изказване на Снежана Тодорова, председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти:

Уважаеми организатори от Общокитайската асоциация на журналистите!
Уважаеми колеги!
Скъпи приятели!

От името на делегацията на Съюза на българските журналисти Ви изказвам искрена благодарност за поканата и за възможността да участваме във втората среща „Един пояс, един път”.

Ние много ценим успешното сътрудничество между Съюза на българските журналисти и Общокитайската асоциация на журналистите. Нашето сътрудничество е вече на 31 години. Ние сме абсолютно уверени в това, че инициативата на председателя на Китайската Народна Република Си Цзипин „Един пояс, един път” ще спомогне за развитието и обогатяването на нашите връзки с нови идеи.

Българските историци потвърждават, че в продължение на няколко хилядолетия стоките от Изтока са попадали в Черноморския регион по Пътя на коприната. Този път започва в Сиан, преминава през азиатския континент и завършва на бреговете на Черно море, където се е намирала и сега се намира Българската държава – една от най-старите в Европа.

Благодарение на тази търговия в Европа, в това число и в България, са пристигали ценни китайски стоки. Българите са търгували със северните европейски страни, с Русия и с други страни разположени по бреговете на Черно море. Българите са се славели като умели търговци, които които успешно са организирали /уреждали/ търговските връзки както с Изтока, така и с Европа. Така например те се ползвали от предоставената им възможност да изнасят от Русия стратегически суровини – злато и сребро за производство на монети, които по-късно са използвали в търговските си отношения по Пътя на коприната. Това не само се е отразявало положително на икономическия ръст на тогавашна България, но е повишавало и самочувствието на българския търговец.

Икономическата компонента на инициативата „Един пояс, един път” и днес е една от най-основните цели на този проект, тъй като е насочена към укрепване на инфраструктурните връзки между страните, участващи в съвместното икономическо развитие.

Искам да припомня китайската поговорка: „Ако искаш да си богат, първо построй път”. От древни времена китайците са отдавали огромно значение на установяването на контакти с други народи, основани на здрави търговски връзки. Така е било на времето с Пътя на коприната, такива цели си поставя и инициативата „Едни пояс, един път”.

В съвременния свят инфраструктурата е предпоставка за създаване на благоприятна бизнес среда и за привличане на чуждестранни инвестиции.

България се отнася с голямо уважение към инициативата „Един пояс, един път”, тъй като тя се намира на транспортния коридор от Европа към Азия и се явява, сама по себе си, естествен кръстопът между двата континента.

След няколко дни в София ще се състои срещата във формата 16+1 в рамките на българското председателство на Съвета на Европа на Евпропейския съюз.

Господин Ли Къцян, министър-председател на КНР ще пристигне на официално посещение в България.

България за първи път ще организира среща между Китай и страните от Централна и Източна Европа.

По време на това знаменателно събитие ще се състоят многостранни и двустранни срещи на най-високо ниво, а така също и съпътстващи мероприятия, които ще помогнат за разширяването на възможностите за взаимоизгодно икономическо сътрудничество намногостранно и двустранно нива в рамките на формата 16+1.

Участниците в тази среща ще обсъдят възможностите за сътрудничество в областта на политиката, икономиката, научните технологии, образованието, селското стопанство, търговията със селскостопански продукти, туризма, науката, финансите, електронната търговия, енергетиката и инфраструктурата.

Като председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти, бих искала специално да отбележа, че имайки предвид многогодишната традиция на сътрудничество между журналистическите организации на нашите страни и новите възможности, които ни предоставя инициативата „Един пояс, един път”, ние предлагаме да разширим формите на контакти и да помислим за съвместни проекти на млади журналисти и фотожурналисти от България и КНР.

Съюзът на българските журналисти предлага да се обсъди възможността за съвместно използване на Международния дом на журналистите във Варна, който е разположен на брега на Черно море, а така също и на Дома на журналистите в Банкя, който е само на 17 км от София и нашата творческа база в Батак, която се намира в Родопите – в красива планинска местност. Всичко това е собственост на Съюза на българските журналисти.

В заключение ми се иска да припомня думите, изречени от китайския мислител Конфуций, които звучат актуално и днес:

„Този, който не върви напред, изостава с всеки ден”;
„И най-дългото пътешествие започва с една малка крачка”.

Благодаря за вниманието!

След това Снежана Тодорова и г-н Жан Янон, председател на Общокитайската асоциация на журналистите, подписаха петгодишно споразумение за сътрудничество.

Нашата делегация посети градовете Сянмън и Куанджоу, където се запознаха с историята и днешния ден на трудолюбивите хора от провинция Фуджиян. Своите прекрасни впечатления те отразиха след завръщането си и в срещата си с членове на Съюза и почитатели на древната китайска страна и култура в кафе-клуб „Журналист”.

Снежана Тодорова,
председател на СБЖ

09th Jul2018

Правителство на корупция и безпътица

by Черно и Бяло

Николай Цонков: „В днешния свят трябва да мислим за духовността и да си върнем ценностите“

МК: Доц. Цонков, ПГ на „БСП за България“ внесе за втори път вот на недоверие на кабинета „Борисов 3“ за провал на политиката в сферата на сигурността. Въпреки представените солидните аргументи, правителството оцеля. Вашият коментар.

НЦ: Представихме сериозни мотиви и аргументи за острите проблеми в сектор „Сигурност“, но управляващите и правителството се скриха. Не са съгласни с нашето твърдение, че има пълен провал в политиката на правителството в областта на сигурността. Пълен провал в борбата с престъпността, в отбранителната политика на Министерството на отбраната. Категорично отсъстват нормални условия на военослужещите да работят в една спокойна среда с ново въоръжение, да имат средства за учения и квалифициране, за да не се случват инциденти, каквито видяхме със двамата загинали пилоти. Подобни нещастни случаи стават заради липсата на рутина и бойна подготовка, все проблеми, които идват от липсата на политика на сегашното правителство.

Какво става вече три десетилетия у нас. Страх, безпътица, липса на сигурност?

Отбраната е силно инертна система както и МВР, а плодовете които днес берем са от началото на правителството на Бойко Борисов. Резултатите за съжаление в областта на националната сигурност са трагични и отчайващи.
Мисля, че вота на недоверие на сегашното правителство е голям успех за опозицията, защото тя показа проблемите пред хората, изрази тяхното мислене, безпокойство и несигурност. Включително и за техния живот. Гражданите у нас се чувстват несигурни в своето битие. Стигна се до там, че самите хора се самоорганизират и пазят от кражби, нападения, от телефонни измами, от охрана на собствеността в малките населени места.Тук стои въпросът и къде е държавата и какво правят управляващите?
Българите видяха, че имаме волята да се борим и решаваме натрупаните проблеми през годините. От другата страна станахме свидетели на апатичност и мълчание. Това доказва, че управляващите са неспособни и некомпетентни да решат въпросите в сигурността.

Вие повдигате въпроса пред обществото за корупцията не само в армията, но и в икономиката.

Тук говорим за начина, по който се разпределя бюджета на МО, който пък от своя страна е силно ограничен. Приоритетите в МО са силно объркани и сгрешени, дори спрямо програмата на правителството и стратегическите документи, които са разработени у нас.
Управляващата програма не съответства на националната отбранителна стратегия, в която са поставени целите, задачите, приоритетите на отбранителната политика.
Програмата не отговаря на проблемите и състоянието на Българската армия, и от там имаме погрешно насочване на средства, които се консумират от даден кръг. Вижте на висши длъжности в МО какви хора се назначават, без достатъчна подготовка, без военна история, които очевидно не познават в дълбочина проблемите на армията.

Преди време поставихте въпроса за 30 млн. лв. далавера за баните в „Овча купел“ и „Горна баня“…

Очевидно баните в „Овча купел” и „Горна баня”, както и останалите имоти, които вървят с тях, ще бъдат използвани за поредно разпределение на евпорейски средства по „специално предназначение”. За пореден път станахме свидетели как в това правителство кражбите и парите стоят над закона и обществения интерес. Пациентите и гражданите от района искат болницата да бъде използвана за здравеопазване, а не да бъде превърната в средство за лично облагодетелстване и съответно унищожена.

Как работите с Президентската институция и пряко с държавния глава Румен Радев?

Бих казал, че работата ни с Президентската институция е много добра. Познавам президента от времето когато бях съветник на министъра на отбраната Ангел Найденов, както и неговата администрация. Нашата цел е да подобрим състоянието на БА и да повдигнем нейния авторитет. Мисля, че само със съвместна работа можем да очертаем основите и поставим началото на ново държавническо мислене, гарантиращо националните интереси на България и нейните граждани.

Дали може да се говори за едно добро сътрудничество и приемственост със съюзи и организации на ветерани? Например със Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва?

Имам постоянен контакт с ветераните, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР), Конфедерацията на обществените организации от сигурността и отбраната (КООСО). Като народен представител се опитвам да поставям техните предложения, включително облечени в законодателна инициатива. Например наскоро БСП и КООСО организираха много голяма среща по проблемите на сигурността и отбраната.

Като преподавател не сте безпристрастен към проблемите на българското образование, които сякаш прогресивно растат?

В Комисията по образование и наука предстои да се поставят сериозните въпроси пред системата на висшето образование. Ще участват синдикатите от образованието, представители на Министерството на образованието и науката, Съвета на ректорите, БАН.
Да, аз винаги съм подчертавал силната зависимост между науката, прогреса и ускореното икономическо развитие в страната. Днес за съжаление държавата има символична роля, защото се акцентира на финансиране от страна на ЕС, от оперативните програми. Науката има чисто и ярко изразени национални измерения и трябва да се подкрепи от държавата. ПГ на „БСП за България“ настоява да се отделят поне 1,5% от БВП за наука, а не 0,6 както е сега. Средставата са нужни за материална база, за квалификация, за изследвания и вложения във високите технологии. Европейските средства не са в основата на фундаменталната наука. Управляващите не разбират, че държавата е основният двигател, а европейските средства са допълващи към механизма за финансиране на науката.

За първи път сте народен представител. Какво ново във вашето семейство, след като стъпихте в НС?

Близките ми са радостни, въпреки че сега имам много по-малко време за тях. Преференциалният ми избор за депутат е положително явление и съм удовлетворен, че с помощта на късмета съм в редиците на народните избраници. Работя с хората по места и ще бъда щастлив, ако допринасям и помагам за развитието на сигурността и образованието у нас. За съжаление в момента виждам, че реално не успявам да помогна на хората, и да решавам техните проблеми. Защото всички инициативи и предложения от моя страна и на ПГ „БСП за България“ се отхвърлят с лека ръка и без сериозни аргументи.

Не ви ли се струва, че въпреки отчитаните успехи, държавата ни затъва и се задъхва от слаба икономика, безработица, корупция. Ще се заеме ли БСП като силна опозиция да предизвика нови избори?

Искаме това НС да спре работа, да се произведат нови избори. Управляващата коация и това правителство са не само вредни за България, но и провеждат политика на геноцид. Доходите намаляват, бедността расте, младите напускат страната. От както ГЕРБ управлява от България са напуснали 200 хил.души. Само в периода 2015-2017 г. 100 хил. българи са заминали в чужбина.
За това ние желаем да спрем убийството на нацията и да върнем спокойствието и стабилността на гражданите. Да се преборим с бедността и да увеличим доходите на хората.

Николай Цонков подкрепя всички културни прояви, изкуството, киното, театъра, четенето. „В днешния свят трябва да мислим за духовността и да върнем ценности в обществото. Жалко, че голяма част от управляващите не се вълнуват от това, явно за тях са важни парите и интересите“, казва Цонков.

Той е горд баща на момиченце, което го вдъхновява за много игри и забавни мигове. Когато има време, семейство Цонкови се отдава на релакс и разходки. Обичат да бъдат заедно, да спортуват и мечтаят. За един по-добър и прекрасен живот в България!

Биографична справка
Доц. д-р Николай Цонков е народен представител от ПГ „БСП за България“.
Вносител е на десетки законопроекти, предложения и питания към министри от кабинета „Борисов 3“. Зам.-председател е на Комисията по отбрана и член на Комисията по образование и наука в 44-ото НС.
Доц. Цонков е преподавател в катедра „Регионално развитие“ в УНСС.
Младият народен трибун е завършил политология в СУ „Св. Климент Охридски“, магистър е по стопанско управление, доктор по „Организация и управление извън сферата на материалното производство (Управление на сигурността и отбраната)“ във Военна академия и „Народно стопанство (Регионална икономика и администрация)“ в УНСС.
Семеен, с една дъщеря.

инж. Миглена Китанова

05th Jul2018

Ново начало, нова надежда, ново пътешествие

by Черно и Бяло

Премиерът на КНР Ли Къцян:

В сезона на цветята посещавам България – страната на розите, и участвам в 7-та среща на лидерите на Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в София, който е град-градина, по покана на българското правителство. Тук предавам на българския народ и народите от ЦИЕ най-сърдечни поздрави и най-добри пожелания от китайския народ.

България се слави като люлка на славянската писменост и притежава богато културно наследство. Трудолюбивият и смел български народ написа великолепна страница в борбата за своята независимост и освобождение. От началото на новия век страната постигна големи успехи в социалното и икономическо развитие и е изгряваща звезда на Балканския полуостров.

 

Въпреки че Китай и България са географски отдалечени, те поддържат приятелски контакти от древността. Китайският календар с 12-те си зодиакални знака се доближава до голяма степен до този на прабългарите. Това показва, че двата народа са свързани духовно и се разбират взаимно. България е сред държавите, които първи признаха Китайската народна република. След установяването на дипломатически отношения между двете държави те се подкрепят взаимно, отношенията между тях се развиват и дружбата между двата народа се задълбочава с всяка изминала година.

През последните няколко години в традиционното приятелство между Китай и България бе внесена нова жизненост. През 2014 година китайският председател Си Дзинпин и българският президент решиха да изградят стратегическо партньорство между двете държави и оттогава китайско-българските отношения навлязоха в нов етап на развитието си. През изминалите 10 години обемът на двустранната търговия се удвои, а износът на България за Китай се увеличи шест пъти, в резултат Китай се превърна в третия търговски партньор на България извън ЕС и втори пазар за българския износ, а чрез културния обмен в различните му форми, сърцата на двата народа се доближават с всеки изминал ден.

Настоящата ми визита в София е първата на китайски премиер от 18 години насам и е първата спирка на обиколката ми в Европа след началото на новия мандат на китайското правителство. Надявам се визитата да внесе нова движеща сила за китайско-българските отношения и за сътрудничеството в рамките на „16+1″. Китай е готов да интегрира инициативата „Един пояс, един път” със стратегията за развитие на България, да насърчи китайските компании да инвестират в страната, да участва в изграждането на инфраструктурата на балканската държава, да съдейства за търговския баланс с нея, да опрости процедурите за персонален обмен и туризма и да засили културния обмен, сътрудничеството в образованието, както и между младежите и местните администрации, с цел китайско-българската дружба да се предава от поколение на поколение.

Големият напредък в китайско-българските отношения е пример за бурното развитие на отношенията между Китай и страните от ЦИЕ като цяло. Китай и 16-те страни от ЦИЕ са на почти еднакво ниво на развитието и имат общо желание да се допълват взаимно и чрез съвместното прагматично сътрудничество.

Трябва да отстояваме принципите за прагматично сътрудничество, взаимно уважение, равенство, ненамеса във вътрешните работи и сътрудничество без политически условия, да поставим фокуса върху търговията, инвестициите, всеобхватните връзки, производствения капацитет, финансите, земеделието, научните иновации, културния обмен и сътрудничеството на местно ниво, да поддържаме пазарната ориентация и приоритетното място на правилата и предприятията и да намерим нови сфери за партньорство на основата на вече сключените 200 сделки, с цел създаването на по-благоприятен климат за сътрудничеството между предприятията от 17-те държави.

Трябва да настояваме да се търси обща изгода в сътрудничеството, да комбинираме стратегиите и очакванията на съответните страни, да изработим средно- и дългосрочен план за сътрудничество и да разширим и балансираме търговията и инвестициите. Китай приветства вноса на месни и млечни продукти, вина, розово масло, кехлибар, кристали и други специфични стоки от страните от ЦИЕ, готов е също да предложи своите стоки на тези страни, с цел от това да се възползват народите от 17-те държави.

Трябва да отстояваме концепцията за отвореност и инклузивност. Механизмът „16+1″ не е затворен кръг, а отворена и инклузивна платформа за сътрудничество в рамките на правната система на ЕС и приветства съответните страни да участват в това сътрудничество. Механизмът също е важна съставна част от отношенията между Китай и Европа като цяло и може да допринесе за намаляването на разликите вътре в Европа, за балансиране на развитието между Западна и Източна Европа и непременно ще внесе нова жизненост в китайско-европейското сътрудничество.

България бе ротационен председател на ЕС през първата половина на годината и даде своя принос за развитието на китайско-българските и китайско-европейски отношения и за сътрудничеството „16+1″. Както сега, така и в бъдеще, Китай подкрепя европейската интеграция и приветства една обединена, стабилна, отворена и просперираща Европа и силно евро. Тази година се навършват 40 години от началото на политиката на реформи и отваряне на Китай. 40-годишната реформа е и процес на съвместно развитие на Китай и света. По-нататъшното отваряне на Китай е необходимо за реализиране на по-качественото развитие на страната, което ще предостави повече възможности за сътрудничеството „16+1“, за Европа и целия свят.

През 2019 г. Китай и България ще отбележат 70-та годишнина от установяването на дипломатически отношения, а сътрудничеството в рамките на формата „16+1“ ще навлезе в седмата си година. Китайско-българските отношения и сътрудничеството „16+1“ са изправени пред нов старт и страните продължават напред с нови надежди. Тук искам да припомня за неотдавнашните съвместни усилия на китайски и български спасители в издирването на алпиниста Боян Петров. За съжаление не успяхме да го намерим. Искам да изразя своите съболезнования на роднините му, както и уважение за неговата смелост пред трудностите. Пътят напред не е гладък, а славата се постига след преодоляване на трудности и чрез упорита борба.

Нека да положим общи усилия, да издигнем китайско-българските отношения и сътрудничеството във формата „16+1“ на ново по-високо ниво.

Източник: Радио Китай за чужбина (CRI online)

05th Jul2018

Седма среща на върха „16+1“, 6–7.07.2018 г.

by Черно и Бяло

Китайският премиер Ли Къцян замина за България за участие в Седмата среща на лидерите от „16+1“

По покана на българския премиер Бойко Борисов и германския канцлер Ангела Меркел, китайският премиер Ли Къцян отпътува днес за София, където ще участва в Седмата среща на Китай и страните от Централна и Източна Европа, както и направи официално посещение в Република България. След това той ще посети официално Германия и ще участва в 7-ия кръг на консултациите между двете правителства.Сред придружаващите Ли Къцян лица са съпругата му Чън Хун, членът и секретарят на Държавния съвет Сяо Дзие, заместник-председателят на КНПКС и председател на Националната комисия за развитие и реформа Хъ Лифън и други.

Ли Къцян е роден през юли 1955 година в гр. Динюен, провинция Анхуей. Завършва висше образование в Юридическия факултет и факултета по икономика в Пекинския университет. В момента е член на Постоянния комитет на Политбюро на ЦК на ККП, премиер на Държавния съвет на КНР и секретар на Партийния комитет на Държавния съвет на КНР.

Сътрудничеството „16+1″ ще даде нова енергия на китайско-европейските отношения

От 2012 г. насам след първата среща между ръководителите на Китай и страните от Централна и Източна Европа, всеобхватното сътрудничество помежду им се развива в много области и на различни нива.

Като система за многостранно сътрудничество Пекин разглежда форматът „16+1″ като важна съставна част и ефективно допълнение на китайско-европейските отношения. Китай подкрепя категорично процесът на евроинтеграция, а коментирайки опасенията сред някои кръгове в Европа във връзка с китайските интереси към пазарите на Централна и Източна Европа, премиерът Ли Къцян многократно е заявявал, сътрудничество с тази част от Стария континент е в рамките на цялостните китайско-европейски отношения и правилата на ЕС. Китай приветства също страните извън региона да работят заедно във формата „16+1″, тъй като той предлага много възможности за постигането на взаимна изгода.

През последните шест години сътрудничеството „16+1″ не бе причина за спорове вътре в ЕС. Напротив, този модел, който е прозрачен и не нарушава принципите и законите на Евросъюза, се превърна в важна съставна част на цялостните китайско-европейски отношения. Централно- и източноевропейските страни, намиращи се в центъра на Евразия са не само мост, свързващ Китай и Западна Европа, но също и важно звено за задълбочаване на всестранното стратегическо партньорство между двете големи икономики.

Добър пример за взаимноизгодно сътрудничество е изграждането на високоскоростна железопътна линия между Унгария и Сърбия. Заради остарялата инфраструктура скоростта по тази линия, свързваща Будапеща и Белград, е едва 40 километра в час. За 350 километра разстояние със самолет пътува един час, с кола 4 часа, а с влака са необходими 8 часа. Това сериозно ограничава обмена и икономическото сътрудничество между двете страни. В рамките на сътрудничеството „16+1″ през 2013 г. Унгария, Сърбия и Китай решиха да изградят високоскоростна железопътна линия. През 2015 г. бе даден официален старт на реализацията на проекта. Това е първото навлизане на китайски железопътни технологии и оборудване на европейския пазар и е пример за ползотворно сътрудничеството в сферата. За да е съобразен с европейските изисквания, проектът мина търг за участъка в Унгария. Самата линия пък е част от маршрута, свързващ гръцкото пристанище Пирея, през Македония, с Будапеща и Западна Европа. Когато бъде реализиран този проект ще помогне за засилване на икономическите и търговски връзки между тези европейски страни и Китай.

Подобни инфраструктурни проекти в рамките на „16+1″, отговарящи на интересите на различните страни, са също така строящата се в Босна и Херцеговина топлоелектрическа централа, мост над Дунав в Белград, съоръжение против наводнения в Полша и други.

В момента 11 от 16-те централно- и източноевропейски страни са членки на ЕС, а останалите пет се стремят към това. Сътрудничеството във формата „16+1″ е от полза за намаляване на разликите и балансирано развитие вътре в самия Европейски съюз, както и за ускоряване на евроинтеграционните процеси.

Сътрудничеството „16+1″ се основава на принципите за отвореност и толерантност. Ръководителят на мисията на ЕС в Китай заяви, че диалогът на високо ниво е важен механизъм за взаимно разбирателство и търсене на общи теми между Пекин и Брюксел, а форматът „16+1″ е негово допълнение. „16+1″ не нарушава партньорските отношения между Китай и Европа, а съдейства за тяхното укрепване. То е от полза за комбиниране на техните сили, пазари и култури и в крайна сметка за подобряване живота на техните граждани. Обединена и просперираща Европа е в интерес както на самите европейски нации, така и на интересите на Китай. Взаимните връзки между двете страни в политиката, икономиката, транспорта, търговията, финансите и човешкия обмен ще получат нов тласък в новата епоха.

На 5-ти китайският премиер Ли Къцян ще посети България за участие в 7-ата среща на формата „16+1″. Фактите показват, че тази платформа не е опит да бъде подкопано влиянието на големите европейски страни в източната част на континента, а неделима част от китайско-европейските отношения и допринасяща за евроинтеграцията. Изправени пред вълната от унилателаризъм и протекционизъм Китай и Европа трябва да се справят заедно с тези предизвикателства и заплахи, да насърчават свободна търговия, икономическата глобализация, да работят за реформа на глобалното управление и дадат своя принос за изграждане на общност на споделена съдба.

Източник: Радио Китай за чужбина (CRI online)