06th May2018

Бернини и римския барок, творби от двореца Киджи в Арича, Национална галерия, 15.05–15.07.2018 г.

by Черно и Бяло

Шедьоврите на римския Барок пристигат в София

Италианският културен институт в София има удоволствието да представи изложбата „Бернини и римският Барок: модерният начин на изразяване. Творби от двореца Киджи в Арича“, организирана съвместно с Националната Галерия. От 15 май до 15 юли в Двореца ще бъдат изложени 58 произведения на изкуството, свързани с видни личности от римския Барок, от Бернини до Кавалер д’Арпино и Матия Прети.

Изложбата, която се организира под патронажа на Столична община, ще ни пренесе в Италия през XVII век, за да опознаем наситения и завладяващ начин на изразяване, характерен за този период. За първи път в България ще бъде представена толкова разнообразна колекция от жанрове и теми, предпочитани от поръчителите на изкуство по онова време: от портрет и автопортрет, пейзажи и алегории с изискан класически вкус, до това, което определяме като Триумфален Барок, с неговите религиозни изображения между съзерцателния интимизъм и силата на Христовата драма.

Благодарение на изложените произведения ще можем да се запознаем и с гения на Джан Лоренцо Бернини, смятан за най-великия представител на изкуството за неговото време. Изключително талантлив художник, скулптор, сценограф, драматург и архитект, той е изследвал много нови области в търсене на своя собствен начин на изразяване, който по-късно се превръща в универсален език на Барока. Изложбата ще представи една по-малко известна на широката публика страна на Бернини, акцентирайки върху образа му на художник и проектант. До неговите творби ще застанат шедьоври на много от художниците, събрали се в Рим именно благодарение на творческия магнетизъм на Бернини, поощрител на различните енергии и гениални идеи. Благодарение на колекцията, съхранявана в двореца Киджи в Арича, ще можем да се възхитим на произведения на Момпер, Бачичо, Кавалер д’Арпино, Джачинто Джиминяни, Боргоньоне и много други.

Посветена на Семестъра на българското европредседателство, изложбата ще ни накара да помислим върху значението на комуникацията – център на бароковото изкуство, което, благодарение на изцяло нови конотации за времето си, прави революция в естетиката и разпространението на изкуството. Изложената колекция предлага на посетителите възможността да оценят този стил в неговата очарователна сложност и неоспорима оригиналност.

Поредица от събития и срещи с експерти ще послужи за паралел между обществото през XVII век и обществото днес, разкривайки един изключително модерен и проницателен език на общуване.

На вернисажа, който ще се състои на 15 май 2018 г. от 18:00ч., ще присъства Н.Пр. посланикът на Италия в България Стефано Балди, заедно с директора на Италианския културен институт – г-жа Луиджина Педди, които официално ще открият изложбата, заедно с домакина на събитието – директора на Националната Галерия, г-жа Слава Иванова и куратора проф. Франческо Петручи.

За изложбата, Бернини и комуникацията

Комуникацията във всичките ѝ аспекти е несъмнено основна съставна част на ежедневния ни живот. Красноречив пример за това са тези шест месеца на българско председателство на Европейския съвет. Благодарение на ефикасната комуникация присъствахме на редица инициативи, които ни ангажираха активно в редица направления. Тази изложба отдава дължимото на ролята на комуникацията в изкуството и на изкуството в комуникацията и същевременно изтъква богатството на европейското културно наследство, значимостта на неговото съдържание и важността на неговата история.

В този смисъл Джан Лоренцо Бернини е най-видният представител на изкуството на комуникацията. Той е съумял да интерпретира една културна революция, преобразувала цяла епоха. Непосредствено след Трентския събор църквата му е възложила трудната задача да възстанови нейния авторитет и да утвърди отново върховенството на посланието ѝ именно чрез изкуството. Неговите творби, които подчертават присъствието на Папската държава в живота на обикновения гражданин и будят у него гордост, че ѝ принадлежи, са предизвиквали възхищение и престиж в чужбина.

Бернини не е схващал изкуството в отделните му прояви, както е било през Ренесанса, а като една цялостна, завършена форма на художествено въздействие. В разнообразните си изяви – художник, скулптор, архитект, комедиограф, сценограф и дори предвестник на дизайна – е съумял да съчетае тези многобройни естетични аспекти в едно свързано комуникативно послание. От този му похват са се учили първоначално в Рим, а после в чужбина.

Барокът, както се нарича този период на творчески иновации, съпътстващи икономическото и социално развитие през XVII век, е и един точен ориентир в изкуството на комуникацията. Нашата епоха, наричана „Визуална цивилизация“, със своите многобройни университетски специалности по комуникационни технологии и с все по-честите „фалшиви новини“, свидетелства за важността на внимателния подход към този елемент.

Комуникативните стратегии и инструменти, използвани от Бернини и от творците, които са му помагали, подражавали или просто са доразвили естетическите аспекти на неговото творчество, са изключително актуални.

Изложбата „Бернини и римският Барок: модерният начин на изразяване. Творби от двореца Киджи в Арича“ предлага не само цялостен поглед върху естетичната и комуникативна революция през един значим исторически период, но е и източник за размишление върху днешните техники за комуникация, целящо да се насърчи критичното умение на всеки един от нас и да се изтъкне добавената стойност на нашето културно наследство.

Подборката от 58-те изложени творби отговаря на потребността да се покажат различните аспекти на това движение в изкуството, към което са се присъединили редица талантливи творци. Цел на барока е умението да влезе в диалог с всички главни действащи лица в обществото, за да се постигне споделен избор не само на морални или духовни ценности, но и на такива от обективно и материално естество.

От осъзнатата собствена роля и новия език, предаден чрез творбите на Бернини, до политическите портрети, пейзажите, алегоричните картини, предварителните скици за големи стенописи, декоративните елементи и архитектурните чертежи – подбраните творби, съпроводени от анотации и изкуствоведски бележки, свидетелстват за различните теми, третирани от римския барок.

Тъй като този проект е издържан в духа на желанието за споделяне, с оглед на пълнотата на информацията беше невъзможно да се абстрахираме от неговия физически контекст. Бернини – опитен сценограф и автор на близо 70 комедии – е изградил основния театър на тази своя естетична философия в Арича, пред вратите на Рим. Изцяло преработените градска среда и пейзаж на Арича са идеалната рамка на двореца Киджи, от който идват изложените творби. Той и до днес е един от редките примери за исторически резиденции, чиято архитектура и обзавеждане са останали непроменени.

Накрая, изразявам най-голямата си благодарност на директорката на Националната галерия Слава Иванова, която с присъщите ѝ комуникативни умения и чувствителност към изкуството, възприе ентусиазирано концептуалния проект на изложбата и направи възможно нейното осъществяване.

Луиджина Педди

06th May2018

СФФ 22: Любов – магическа реалност

by Черно и Бяло

От XXII МСФФ избрах моя калейдоскоп „Любов – магическа реалност”. С респект и благодарност към богатата панорама от всякакви жанрове и видове, пожелах да представя филми с любовни трепети за душата и порив за духа. Моят ориентир е ясен. На върха сияе унгарският шедьовър „За тялото и душата” на Илдико Енеди – вече написах впечатлението, което не ме напуска. И филмите, които запомних…

Днешното поколение има да се чуди какво е това, може пък да го припознае по Интернет?! Калейдоскопът е простичка детска играчка; вземаш я в ръце, нагласяш окото на прозорчето и започваш да въртиш- пред теб се редят причудливи картини от безброй цветни стъкълца. Красиво, вълшебно, пленително! Кинокалейдоскоп „Любов – магическа реалност фокусира безценни бляскави фигури на многоликото седмо изкуство. Обаятелно и вълнуващо!

Една от неустоимите картини с цялото ѝ великолепие е „Невидима нишка” – извезана изискано, причудливо и с дискретна ирония от режисьора Пол Томас Андерсън. Модата и жените са вдъхновение в живота на известния шивач с отличителен стил Рейнолдс Уудкок. През 50-те години, в центъра на британската мода, майсторът и сестра му обличат кралски особи, филмови звезди, бохеми и достолепни дами. Докато перфектно планираното и контролирано ежедневие на заклетия ерген (в удивителното изпълнение на Даниел Дей Луис) не е преобърнато от любовта. Младата и напориста Алма от муза и любовница се превръща в негова вярна спътница. Промяната на строгия педантичен шивач под въздействието на любовта е смайващо,особено когато персонажът е мощният талант на Дей Люис.

Определящо е мнението на The Hollywood Reporter: „Tематично по-умерен от големите кинотворби на Вендерс, „Потапяне”е просто филм за любовта, за смисъла на живота, увеличаващия се недостиг на природни ресурси и конфликта между Изтока и Запада и радикалния ислямски тероризъм.”
Ангел, посветен на киното… Това е за мен легендарният творец на независимото кино Вим Вендерс. Прекрасен и благороден, той е една отделна вселена, съвкупност от таланти-  сценарист, режисьор, фотограф и художник с несравним визуален усет и блестящи истории. За пореден път, обичаният от няколко поколения киномани режисьор, гостува на XXII София Филм Фест с най-новия си филм „Потапяне”. Зрителят ще се потопи с вълнение в изумителния свят на Вендерс, който споделя: „Може би най-голямата човешка тема е за любовта, а това не се удава лесно на всеки от нас. С течение на времето се осмелих да правя истински любовни филми. Днес бих казал, че това е единствената тема, която ме интересува… красотата на любовта е в това, че може да расте.”

Според самият режисьор  „Потапяне” е любовна история, която се разиграва на място, където има толкова омраза, колкото и любов и отвежда зрителя в напълно различните светове на двамата главни герои Даниел Фландърс (Алисия Викандер) и Джеймс Мор (Джеймс Макавой). Влюбват се внезапно и се противопоставят на чувствата, но скоро разбират, че са срещнали любовта на живота си…

В стая без прозорци на африканското крайбрежие, англичанинът Джеймс Мор е пленник на джихадисти. Представяйки се за експерт по състоянието на водните запаси, той отразява активността на Ал-Кайда в околността. След залавянето му е инсценирана екзекуция и Джеймс е отведен в Сомалия. На хиляди километри от там, в морето край Гренландия, Даниел Фландърс се подготвя за потапяне в морските дълбини. Тя е биоматематик, с френско-австралийски произход, обсебена от живота в най-голямата морска дълбочина.  Всеотдайно работи по проект, чиято цел е да докаже теорията й за произхода на нашата планета. Киноразказът връща зрителя във времето до предишната Коледа, когато двамата герои се срещат случайно във френски хотел в Нормандия, на атлантическото крайбрежие, където се подготвят за своите опасни мисии.След раздялата всеки поема по своя път и „потапяне” – Джеймс е взет за заложник от джихадисти и не може да се свърже с Дани, а тя се гмурка рисково до дъното на океана, без да знае дали любимият е жив и дали ще успее да излезе на повърхността…

Операторската творческа визия е великолепна с емоционалното си и естетическо въздействие – пейзажите от крайбрежието на Нормандия, изсъхналите пясъци на Сомалия и подводните гмуркания. Внезапният,  а понякога плавен монтаж създава предчувствието за обреченост на „една болезнена любовна история, която се сблъска с неконтролируеми сили” и завършва с безвъзвратно „потапяне”.

Последната изява на италианеца Паоло Вирдзи е малък филм с големи актьори-  силно обаяние и изискана изтънченост излъчва Хелън Мирън (нека припомня, че тя Елена Миронова, от руски произход) и Донълд Съдърланд с неговата импулсивна духовна мощ и дискретна самоирония. „Търсач на удоволствия” е закачливият прякор на стария кемпер… Възрастна двойка, имала прекрасен съвместен живот повече от 60 години, „отвлича себе си“ от порасналите деца, докторите и ежедневието, като предприема незабравимо пътуване с надеждния си RV (кемпер, recreational vehicle – МПС за развлечения). Те наричат камиончето си The Leisure Seekerтърсача на отдих, на удоволствия – и пътешестват по шосе №66 от Бостън до къщата-музей на Ърнест Хемингуей в островното градче Кий Уест, Флорида. Двамата – Ела и Джон Спенсър,  успяват да възвърнат желанието си за живот и взаимната си любов през тази ваканция и автомобилно приключение, подтикнало ги към откровения и изненади до самия му край. Те просто искат още един безгрижен ден заедно, дори да е последен за тях. Той се бори с Алцхаймер, тя – с рака… Пътуването е по-добре от хоспис или легло в болница. С „търсача на удоволствия“ Ела и Джон са ходили на почивка с децата си през 70-те години, сега двамата ги шокират с бягството си. Мозъкът на Джон е малко размътен и мъжът често забравя, но пък е физически силен. Ела е слаба и крехка, но все още е с всичкия си. Заедно двамата едва успяват да бъдат един човек. „Филм за запазване на човешкото достойнство” според чаровната Хелън Мирън.

Смесвайки забавни с ужасяващи моменти, пътешествието преминава през една непозната за тях Америка. Това приключение обаче е техният шанс да преоткрият  брака си, който винаги са подхранвали със страст и отдаденост, но и с тайни мании, появяващи се на повърхността точно сега и предизвикват неочаквани признания.

„Търсач на удоволствия” дарява зрителя с „амурни терзания”, поднесени с гъделичкащ смях, който носи естетическа наслада и неизчерпаемо жизнелюбие. Финалът навява меланхолия и тъга, но нали „в края на човешкия живот единствено се брои достойнството” според Харолд Пинтер.

Ето и откровенията на самия Паоло Вирдзи: „Никога не съм очаквал, че ще режисирам филм изцяло в друга държава. Досега винаги съм отказвал предлаганите ми американски проекти. Но ме убедиха поне да опитам да напиша сценарий, а аз обещах на продуцентите, че ако Хелън Мирън и Доналд Съдърланд се съгласят да играят Ела и Джон, ще направя филма. Опитвах да се застраховам, като искам твърде много. Но съдбата ме изненада – Мирън и Съдърланд се съгласиха. Няколко седмици по-късно вече опаковах багажа си, за да прелетя над океана, защото нямаше как да не се включа в подобно изживяване, и то с такива легендарни актьори. Но не съм имал никакво намерение да ставам „американски режисьор“; чувствам се като син на италианското кино, въпреки че в наши дни глобалното споделяне на истории и изображения разми всякакви териториални граници. Дори и на Източния бряг се опитвах да не се отказвам от навиците си на режисьор, роден в Италия (и по-точно в Ливорно), и да използвам всички съставки, които обичам: истина, човечност, ирония, микс от комедия и трагедия, забавни проблеми и моменти на чисто щастие. Струва ми се, че онова, което се получи, е road-movie за свободата да избираш всеки един миг от живота си – всичко това, разказано с лекотата на песен. Една забавна и тъжна балада, малко неразумна и луда, но жива и щастлива.“

Мариана Енева