18th Apr2018

На репетиция с „Арабеск“

by Черно и Бяло

Беше затаила дъх… Усети скованост в пръстите си, но продължи щракането с фотоапарата. Стичането на капките пот по лицето ѝ не я притесни. Знаеше, че разполага с малко време, а се нуждаеше от точния брой кадри. Сега трябваше да изтича на пръсти в отсрещната страна на залата, да погледне и през този ракурс, да фокусира изпълнението в движение и… да заснеме танцуващите им тела във въздуха!
После, предоволна от случилото се, отвори леко вратата на балетната зала, благодари учтиво и политна към стълбите надолу, прескачайки ги по две, по три. Тя знаеше, че фразата „животът е движение“ би изгубила всякакво значение, ако ги нямаше тези удивителни потвърждения от влиянието на танцуващото тяло.

Да, въздействието на балетната импресия…

Кой и какво е „Арабеск“?

Как да разкаже за Арабеск? Всъщност, най-добрият и верен начин са фактите, а после ще включи и Боряна Сечанова, Олеся Пантикина, Мая Михайлова и още който е необходимо. И така, докато се получи!

Историята на балет „Арабеск“ е пребогата, вече 50 години. Прави своите първи стъпки през 1967 г. като формат на инакомислещи. Какви по-точно? Това са артистите – Красимира Колдамова, Ичко Лазаров, Иван Майдачевски, Емилия Кирова, Анастас Самев, Маргарита Траянова, Емилия Драгостинова,Вера Кирова, Петър Парисов, Иван Трифонов и сигурно още много други, получили вече своята слава като класически балетисти. Творци, чиято представа за танца включва и стила на съвременното мислене, както и заявката да се изразяват модерно.

Ето така започва своя път най-елитната, модерна формация в България „Арабеск”, която, забележете, е с национален статут от 2012 година.

Сегашният ѝ художествен директор с нескрита гордост споделя, че са малко балетните формации просъществували така успешно във времето, вече половин век. Мнението е на Боряна Сечанова, чието име виждаме много често и като хореограф-постановчик на много от спектаклите през последните седемнадесет години. Вдъхновена от характерите на самите артисти, тя създава десетки спектакли, миниатюри и вечери, посветени на танца, музиката, поезията.

С „Островът на свободата“ започва творческият ѝ път на хореограф, но след „Сватба“ по музика на И.Стравински, тя поставя „Кармина Бурана“, „Колекция Кармен”, „Пандора”, „Ромео и Жулиета”, „3/4 Луна”, „Лешникотрошачката, „Здравейте, аз съм вашата леля”, „Човекът от Ламанча”, „Мадам Бътерфлай”, „Сянка от копнеж”, „Дон Жуан”, „Коса”.

„Ромео и Жулиета”

Позицията ѝ в „Арабеск“ е някак логична, даже закономерна… Поканена е от самата Маргарита Арнаудова, с която „Арабеск” прави едни от най-успешните си сезони (1974–1994).

Срещу името на легендарната Маргарита Арнаудова стоят заглавията на уникалните постановки „Сянката”, „Нестинарка“, „Нощта срещу Еньов ден“, „Бариерата“, „Болеро“, „Пролетно тайнство“, „Корен дълбоко в небето“ и много други.

„Нестинарка“

„Болеро”

И може да се каже, че в голяма степен тя е създателят на творческата лаборатория „Арабеск“ на сцената, на която се експериментират различните танцувални стилове, вариращи от неокласика до крайно авангардни решения.

Чувствителност, изтънченост, въображение и… духовна сила – това е Маргарита Арнаудова. Тя е не само един от художествените архитекти на „Арабеск“, тя превръща „Арабеск“ от студио в балетен театър, създавайки репертоар, за който знаем, че ще го има и в бъдеще.

Арнаудова въвежда практиката да се работи и с български композитори, но същевременно продължава създадената от Пенка Енчева и Любомир Горанов (първите артистични директори) традиция да се канят чуждестранни хореографи.

Именитата българска балерина, хореограф и педагог Калина Богоева ще запомним с учредяването на конкурса за млади хореографи „В памет на Маргарита Арнаудова” – разбира се, това е само щрих в богатата ѝ творческа биография. Тя, както и блестящата Румяна Маркова са художествените директори в периода до 2000 година.

Страните, в които е гостувал балет „Арабеск“ са Австрия, Германия, Гърция, Зимбабве, Индия, Индонезия, Италия, Кипър, Полша, Русия, САЩ, Сингапур, Турция, Унгария, Филипините, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария, Швеция, Югославия, Румъния, Испания, Белгия. Участвал е в десетки международни проекти и танцови фестивали.

Но това не е всичко…

Искаше ѝ се да напише, че това което виждаме на сцената е следствието от дългия процес на изграждане на спектакъла, извървял всяка стъпка в търсене на верните изпълнители, откриването на най-точната музика, понякога вдъхновяващо написана специално според намеренията, точните решения касаещи костюми и сценография, както и оформянето на най-адекватния екип, поемащ цялостния творчески процес.

„Арабеск”не са по-различни, от която и да е формация в това отношение. Само че, онова, което ги прави уникални е атмосферата, която създават, докато работят по време на репетиция, далеч преди спектакълът да е готов за сцена. Когато шлифоват движенията, когато влизат в характера на героите си, когато обсъждат фрагментите и все още всичко е в суров вид…

Да, тялото се превръща в музика. Това е толкова очевидно! То е транслатор на емоции, енергии и вибрации, чрез които движението се възприема като осъзната фразиологична дейност.

Тя се движеше някак забързано, като че ли с ритъма на сърцето си. Знаеше,че ще трябва да се порови в материали, в архиви, да проведе още разговори и едва тогава да почне писането. Не искаше да пропуска срещите си с Олеся Пантикина, Мая Михайлова, Иво Димчев, Антония Докева, Марияна Крънчева, Анна Донева, Живко Желязков, Мила Искренова, а също с Ангелина Гаврилова, Филип Миланов, Асен Наков, Росен Михайлов. Знаеше, че състоянието ѝ е повлияно от тези два часа в контакта с „Арабеск“ и като че ли не искаше този момент да си отива, затова продължи диалогизирането в себе си, но вече без да бърза.

Какво се случва с мисълта докато тялото възприема посланията на музиката?

– Влиза в диалог със звука и отключва сетиватата си за експериментаторство, а задачата на режисьора е да моделира според собствената си скала на изисквания стила на движенията.

Ето какво са Арабеск – сдържана изисканост, одухотворена проницателност, чувствена емоционалност и разбира се вдъхновители.

Даниела Владимирова Христова