30th Apr2018

XXVI международен конкурс за инструменталисти и композитори „Музиката и Земята” и фестивал „Изкуствата за Земята“, под мотото „Откровенията на Земята“

by Черно и Бяло

Международният конкурс за инструменталисти и композитори „Музиката и Земята“ и фестивалът „Изкуствата за Земята“ заемат заслужено място в културния афиш на столицата с вече 26-годишното си присъствие. Посветени на 22 април – Международният ден на Майката Земя, събитията са уникални по своята същност. Главната им цел е да импулсират младите творци за създаване и изпълнение на музикални произведения, посветени на Земята и нейното оцеляване, като по този начин те създават духовна атмосфера в България и чужбина, която способства култивирането на нравствени ценности и светоглед на устойчиво развитие, формиране на ново нравствено отношение към Природата, разглеждащо Човека не като неин владетел, а като нейна съставна част, разбираща, че както днешното, така и идните поколения имат равни права да ползват Природата като жизнена среда и източник на суровини и енергия.

В конкурса от 1993 до сега са участвали над 2600 млади музиканти от 37 страни. Според регламента те се представят с по две произведения: виртуозен концертен етюд или кратка виртуозна пиеса и пиеса, свързана с тематиката за Земята и Природата. Членове на журито на конкурса от 1993 година до сега са били 67 изтъкнати артисти, педагози, професори от цял свят: пианисти, цигулари, флейтисти, диригенти, композитори. В последните четири издания на конкурса в журито се канят и лауреати от конкурса, изградили солидни артистични кариери. Тази година това бяха Василена Серафимова – маримба и Ксавие Льоконт де ла Бретонери – пиано, Франция.

В рамките на конкурса по традиция  се  провеждат майсторски класове на членове на журито.Тази година проф. Шантал Стиляни – пиано, Франция, специално работи с участниците в конкурса върху интерпретацията на пиеси от Дебюси и Равел, стил, който по нейно мнение е проблемен за младите български пианисти.

Концертите на членовете на журито и на лауреатите на конкурса тази година  в рамките на Фестивала „Изкуствата за Земята“ бяха под мотото „Откровенията на Земята“ (в чест на 100 години от смъртта на Клод Дебюси). В петте концерта  проведени в залата на Гигантските кристали на Националния музей „Земята и хората“, във Френския културен институт и в Музея за история на София (с вход свободен) се изпълниха редом с  творби от Дебюси и премиерни за България съвременни опуси от френски и американски композитори. На тържествения концерт на 22 април чухме два концерта от Моцарт за цигулка и пиано в Ре мажор („Недовършен“) и концерта за пиано в Ре минор с участието на оркестър „Симфониетта София“ (диригент Свилен Симеонов). Солистите – проф. Ксавие Льоконт де ла Бретонери – пиано и Дарина Малеева – цигулка, показаха изящна фразировка и ярко артистично присъствие. А в рецитала на дуото на 24 април особено ще се запомни забележителното изпълнение на сонатата за цигулка и пиано от Жорж Орик, пресъздадена в цялото ѝ богатство на драматични и поетични откровения. Японската пианистка Фумие Фукуи направи в концерта си  акцент на българските  творби – Ненов, Хаджиев, Големинов. За първи път прозвуча и поредица  от творби на японски композитори, посветени на Земята. Дуото Петър Македонски,тромпет и Надежда Цанова,пиано,носители на Голямата награда от 2017 г. поднесоха също премиерно изпълнение на Соната от Ерик Евазен – ярък американски композитор, създал превъзходен баланс в  диалога  на двата инструмента.

В конкурса особено изпъкна представянето на поколението – между 10 и 16 годишна възраст.Лидер и Носител на Голямата награда бе Лора Маркова – цигулка, от музикалното училище „Л.Пипков“, София (от класа на Благодарна Танева). С първа награда бяха удостоени Йордан Григоров – пиано, Ренцо Ставрев – цигулка, Васко Ковачев – китара. Две първи награди от Василена Серафимова получиха Атанас Паев – маримба и Адриан Николов – маримба. Втора награда получиха Ибрахим Игнатов – пиано и две дуа: Велина Петкова и Юске Хосака, Япония (цигулка – пиано) и Йоана Димова–Дамян Апостолов, Македония (две флейти). Трета награда поделиха Мария-Десислава Стойчева – пиано и Дуо флейта–кларинет Лейла и Дритон Бекири от Македония. Из между 24 специални награди изпъкна представянето на Юске Хосака, Япония със забележителното изпълнение на Токата от П. Владигеров, (награда на асоциация „Приятели на Музиката и Земята“, Франция), както и на две момчета пианисти от Македония – Гоце Златев, 13 год. (с Менделсон и Мошковски) и Матей Коруновски, 10 год. (с Шопен – Фантази-импромтю). По традиция се дават и награди на преподаватели за високи педагогически успехи. Тази година бяха удостоени Благородна Танева и Радмила Петрова (НМУ София), Весела Пенчева (Габрово), както и Йордан Вълчев и Нина Симеонова (Стара Загора).

Проведените досега двадесет и шест поредни конкурса и фестивали „Музиката и Земята” носят заслужена слава в изданията на България, Франция, Япония, Германия и САЩ, включително в българските учебниците по музика. Идеите и целите на Конкурса, както и изявите на лауреатите му – млади инструменталисти и композитори – ежегодно намират отражение в българските електронни медии. Конкурсът е отразяван и от радиостанциите на САЩ Northeastern Broadcasting, USA, Radio Bar Harbor, Maine, USA, Япония, Германия, както и в пресата: списание „Шопен” и списание „За педагози” в Токио; в пресата на щата Мейн. Международният конкурс „Музиката и Земята” бе представен пред Съвета на Европа в Страсбург през 1996 г. и в ООН през 2000 г. Изпълнения на лауреатите се записват на компактдискове от поредицата „Зелените ангели“. Наградени композиции на младите композитори са издадени в издателство Henry Lemoine, Paris.

Лауреати на конкурса са имали турнета в: САЩ, Гърция, Франция, Русия и Япония. През 1996 година се състоя турне на лауреатите на Конкурса в щата Мейн, САЩ в рамките на Международния фестивал Arcady Music Festival.

Ежегодно лауреатите на конкурса участват с рецитали в концертната серия „Български концертни вечери” в Ню Йорк (www.BCENY.org).

Патрон на конкурса е Министърът на околната среда и водите на Република България. По традиция той връчва Голямата награда на конкурса – статуя на ангел, крепящ на крилете си нашата наранена планета – изразява основната идея на конкурса, че духовността ще спаси планетата.

Естетическата наслада и емоционалното съпреживяване, породени от представянето на тематично подбрани музикални произведения, имат директно въздействие и възстановяват изгубената хармония в отношението към природата и между хората.

ХХVI Mеждународен конкурс за инструменталисти и композитори „Музиката и Земята” и фестивалът „Изкуствата за Земята“ са организирани от фондация „Земята и хората” и Националния музей „Земята и хората” и се провеждат се и с благородното съдействие на Министерството на околната среда и водите, Минстрой Холдинг АД, Геотехмин ООД и др.
Проектът е финансиран от Програма „Култура” на Столична община за 2018 г.

Светослав Дерменджиев

29th Apr2018

Здраве: Диабетната остеопороза не е присъда

by Черно и Бяло

Диабета и диабетната остеопороза са епидемични заболявания. 62% от жените над  50-годишна възраст в България имат намалена костна плътност.

Остеопорозата обикновено протича безсимптомно. Единствената клинична проява е фрактурата. Най-често се установяват компресионни фрактури на гръбначният стълб, които водят до промяна във формата му. Това от своя страна рефлектира върху функциите на кръвоносната система, сърцето, белият дроб. Следващите по честота са фрактурите на най-здравата кост в човешкото тяло – бедрената.

Бедрените фрактури водят до инвалидизация и повишават риска от смъртност с 20 до50% още през първата година. Рисковите фактори могат да бъдат разделени в две групи:

  • фактори, които можем да променим – пушене, алкохол, прием на антидепресанти и кортикостероиди, обездвижване, диета бедна на белтъци, калций, витамин Д.
  • фактори, които не можем да променим – наследственост, хронични заболявания като диабет, ревматоиден артрит, хроничен колит, хормонален дисбаланс.

Риска от фрактури при диабетиците е висок поради развитие на диабетна полиневропатия, диабетна ретинопатия и състояния на хипогликемия. Диабета засяга и костният метаболизъм. Ранната диагностика и добрият контрол на кръвната захар при пациенти  с диабет тип 2 е основа за превенцията на диабетната остеопороза. Диабетици с лоша компенсация на нивата на кръвната захар стремглаво губят костна плътност.  За изграждането на здрави кости  основна роля играят нормалните нива на витамин Д, които намаляват с 50% риска от падания.При диабетиците обаче много често нивата на вит Д са ниски. Само 10% витамин Д може да се набави с храната чрез консумация на масло, риба, жълтъци, гъби, а останалите 90% се синтезират в кожата под въздействие на слънчевите лъчи. А лактозата в млякото увеличава усвояването на калция в червата.

Специалистите препоръчват приема на поне 1000 единици витамин Д по формата на холикалциферол при диабетици. С храната трябва да се приема поне по 1000 милиграма калций чрез диета богата на бадеми, лешници, зрял боб, риба, листни зеленчуци, сирене. И разбира се, ежедневно трябва да се приемат поне по 1000 милиграма белтъци и да не се злоупотребява със солта, тъй като това е причина за загуба на калций.

Никога не е късно да се погрижим за доброто състояние на костите си чрез промяна на хранителните навици и внимателно повишаване на двигателната активност.

Гергана Цветанова

26th Apr2018

СФФ 22: Руско кино – „Нелюбов“, Андрей Звягинцев

by Черно и Бяло

Представяме Ви новия филм на руския режисьор Андрей Звягинцев – „Нелюбов“:

„Ще се променя; няма да повтарям грешките, които ме докараха до това разочарование; ще започна отначало.“ Това са мислите на хората, които обвиняват другите за собствения си провал. В края на краищата единственото нещо, което наистина можеш да промениш, е себе си. Само тогава светът около теб отново ще блесне. Може би само една ужасна загуба би позволила това да се случи.“ Андрей Звягинцев
Женя и Борис са в процес на развод, белязан от гняв, разочарование и взаимни обвинения. Насочвайки се към нов живот, всеки с нов партньор, те са нетърпеливи да започнат отначало, да отворят нова житейска страница, дори да има опасност по този начин да изоставят своя 12-годишен син Альоша. До момента, в който той става свидетел на един от техните скандали и изчезва…
Главните роли във филма са поверени на Мариана Спивак и Алексей Розин – героите им са семейство, което преминава през сериозна криза. Раздялата им е ужасяваща най-малкото поради факта, че никой от двамата няма желание да вземе 12-годишния им син Альоша. След изчезването на момчето, филмът се трансформира от житейска, човешка драма в тотална критика на цялостната атмосфера и реалност в съвременна Русия. Отчайващата липса на любов е един от вечните проблеми на човешкото съществуване, ала руските творци съумяват особено умело да уловят важните елементи – и да ги пресъздадат в образи… същото време е и социален хамелеон, който знае как да играе високопоставената си роля в институцията и да насочва очакванията на спонсори, посетители, артисти и всички гости.

НЕЛЮБОВ
Русия-Франция-Белгия-Германия, 2017, 127 мин, цветен
Режисьор Андрей Звягинцев
Сценарий Олег Негин, Андрей Звягинцев
Оператор Михаил Кричман
Музика Евгени Галперин
В ролите Мариана Спивак, Алексей Розин, Матвей Новиков, Марина Васильева, Андрис Кейш, Алексей Фатеев
Продуценти Александър Роднянски, Сергей Мелкумов

НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ
Кан ’17 – Наградата на журито
Мюнхен ’17 – Най-добър чуждоезичен филм

За Андрей Звягинцев
Андрей Звягинцев е руски режисьор, роден в Новосибирск през 1964 г. Завършва Актьорския факултет към Московския държавен университет за театрално изкуство. Работи като актьор в различни независими театрални проекти. През 2000 г. снима три епизода от ТВ сериала Черната стая – „Бушидо“, „Затъмнение“ и „Избор“. За игралния си дебют Завръщане печели „Златен лъв” във Венеция и е обявен за европейско откритие за 2003 г. Следващият му филм Изгнание получава награда за най-добра мъжка роля на фестивала в Кан през 2007 г. През 2011 г., отново в Кан, третият му пълнометражен филм Елена печели Специалната награда на журито в програмата „Особен поглед”.

През 2014 г. излиза филмът му Левиатан, който е номиниран за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм и печели „Златен глобус“ пак в тази категория, както и наградата за сценарий на фестивала в Кан и множество други отличия.

23rd Apr2018

Издателство „Фют” с две награди „Бисерче вълшебно“ 2018, призът за нехудожествена книга отиде при самопубликуващ автор

by Черно и Бяло

С две статуетки си тръгна екипът на издателство „Фют” от церемонията по награждаването на победителите в шестото издание на наградата „Бисерче вълшебно”, организирана от фондация „Детски книги”. Самопубликуващият автор Цвета Белчева пък събра най-много гласове в новосъздадената категория за нехудожествена детска литература. С гласовете на 9447 деца от цялата страна бяха избрани общо седем призьори сред 101 номинирани заглавия на автори от 19 страни. Те получиха отличията си на церемония в Младежкия театър „Николай Бинев” в София на 22 април, рождения ден на Валери Петров, на чието стихотворение е кръстена и наградата.

„Мечокът и пианото” с текст и илюстрации от Дейвид Личфийлд (изд. „Фют”) спечели сред книгите за най-малките в категория „Откриватели” (5-7 г.), а „S.O.S. Нова учителка” на Доминик Демерс (изд. „Прозорец”) е победител в категория „Изследователи” (8-10 г.). „Невидим” на влогъра Стан (изд. „Егмонт”) взе наградата в категория „Мечтатели” (11-13 г.). Първо място в при „Майстори” (14-16 г.) спечели „Сянката” от италианския автор Джузепе Феста (изд. „Фют”), който преди броени дни беше в България. Книгата на Цвета Белчева „Тялото говори” събра най-много гласове в новосъздадената категория „Нещотърсачи” (5-16 г.) – близо 1500.

Организаторите на наградата връчиха и две грамоти за художествена и нехудожествена книга с най-много гласове от читатели под 5-годишна възраст – „Приказки за цялото семейство” от Диана Петрова и „Откъде идва храната?” на Виктория Иванова, публикувани от изд. „Софтпрес”.

Фондация „Детски книги” награди и няколко читалищни и училищни библиотеки от София, Попово и пловдивското с. Труд със специални благодарствени грамоти за активна подкрепа за наградата „Бисерче вълшебно” през годините.

„Децата обичат красивите книги и тази година състезанието беше изключително оспорвано. Благодаря за подкрепата не само на официалните институции, а и на учителите и библиотекарите, които често прекарват повече време с децата, отколкото ние, родителите им. Без тях, колкото и да искаме децата ни да четат, това нямаше да е възможно”, коментира Валентина Стоева, председател на Съвета на фондацията. Тя уточни, че и след крайния срок продължават да пристигат попълнени форми за гласуване и реално участвалите деца надминават 10 000.

За първа година от провеждането на наградата от 2013 г. насам най-много гласували има от София – 2721 гласа. След това се нареждат Силистра, Попово, Русе и с. Труд.

Специални гости на церемонията в неделя вечер бяха малките певци от детски хор „Пим-пам” с диригент Ирена Христова. Те изпълниха две песни от спектакъла „Лили и вълшебното бисерче”, който се играе на сцената на Софийската опера и балет. Водещ на награждаването беше радио и ТВ водещата и създател медийната платформа за деца Radio Family Евелина Павлова.

Наградата “Бисерче вълшебно” 2018 се осъществява от фондация “Детски книги” по проект, финансиран от програма „Култура” на Столична община, с подкрепата на Министерство на образованието и науката и под патронажа на Министерство на културата.


Реализира се в партньорство с Асоциация “Българска книга”, Българската библиотечно-информационна асоциация, фондация “Глобални библиотеки – България”, Читалище.то, читАлнЯта, Заедно в час, Premio Travel, Николови Ритейл, Store.bg, Orange Center и печатница Циан. С медийното партньорство на “Аз чета”, Детски дневник, Дарик радио, НПО Портал, Данибон, Радио Family, ArtLive. Комуникационен партньор на “Бисерче вълшебно” 2018 г. е дигитална агенция BookMark.

Александър Кръстев, Валентина Стоева

19th Apr2018

Театър София през месец май 2018

by Черно и Бяло

Проектът на театър „София“ и Проект Арт за детстки работилници „Как работи театърът?“ продължава и през месеците април и май. Ето над какво ще могат да работят малките творци през този период:

За проекта

„Как работи театърът?“ 2 е естествено продължение на дейността на театър „София“ в посока създаване на съвременна театрална среда, в която децата се чувстват уютно, среда, която ги предразполага.

Възпитаваме любов към изкуството у детската публиката чрез интерактивни събития, непринудена комуникация с тях, работа с разнообразни материали, поддържайки техния интерес и любопитство. Искаме да отворим вратите на всяко пространство в театъра за нова публика. Целта ни е да провокираме у децата желанието да се връщат отново в културната институция.

Билетите са в продажба на касите на Театър „София“, а местата са ограничени, за да може всяко дете да участва пълноценно.
Цена на билет за 1 дете: 6 лв.
Цена за 1 възрастен придружител: 0 лв.

Партньори: Креативна работилничка „ШиШарка“, Школа „Учи с мен“, Книжарници „Сиела“, Kornel4Kids.
Медийни партньори: Az-deteto.bg, Purvite7.bg, Bebok.eu, София играе.

Представяме Ви една от постановките за месец май „Ревизор“, а по-долу може да видите пълната програма за месеца.

Ревизор

от Николай Василиевич Гогол

Творчески екип:
режисьор Бойко Богданов
превод Христо Радевски
сценография и костюми Петя Стойкова
музика Бойко Богданов
музикален ръководител Данко Йорданов

Участват:
Мария Сапунджиева, Невена Калудова, Йорданка Любенова, Милена Живкова, Лилия Маравиля, Сава Пиперов, Калин Врачански, Пламен Манасиев, Михаил Милчев, Николай Антонов, Росен Белов, Юлиян Рачков, Николай Димитров, Николай Върбанов, Мартин Гяуров,

Анотация:

На сцената на театър „София” ще оживее вечната комедия на Гогол „Ревизор” под режисурата на Бойко Богданов, за да ни въвлече във впечатляващия свят на неговите разнолики герои и да се посмеем над техните смешни и тъжни характери. Един класически текст, който ще заживее с ритъма на днешния ни ден, за да нарисува вечното, повторяемото, смешното и тъжното в живота. „Ревизор” на Гогол днес е удивително съвременен. Нравствения упадък в налудничавия ни обществен живот е стигнал дотам, че на върха на пирамидата на всяка йерархична структура може да кацне някой фантастичен Хлестаков – пройдоха и празноглавец и безоблачно да си я управлява и дои. На тоя фон не ме тревожи толкова безочието и наглостта на един или друг престъпник, на класически самозабравили се овластени идиоти, а готовността, с която обществото им се самоподчинява, сключвайки чрез това си поведение негласен договор за взаимно безобразничене. Плаши ме мълчанието и дори инициативността, с която уж затваряйки очи легализираме, утвърждаваме, бетонираме моделите на манипулацията , на хамелеонщината, на корупцията, на раболепието и в крайна сметка безнаказаността на злото…То е наше общо дело и като не му се опълчваме няма защо да се вайкаме че животът ни е станал несправедлив и отвратителен – ние сме авторите му. Вплетени в обща паяжина, ние се създаваме взаимно. Затова: На кого се смеем? На себе си се смеем. Заради кого плачем? Заради себе си плачем… Бойко Богданов “Всички ние сме излезли изпод шинела на Гогол.” Ф.М.Достоевски Н.В. Гогол (1 април 1809 – 4 март 1852 ) Гогол написва комедията „Ревизор”по идея на Пушкин за по-малко от два месеца. Пиесата е поставена веднага на сцените на най-големите руски театри в Петербург и в Москва. Тогава авторът е на 27 години. Средата на април 1836 г. Жителите на Петербург спират пред новия афиш на Александринския театър и четат – „В неделя, 19 април, за първи път ще се представи от руските придворни артисти „Ревизор”, оригинална комедия в пет действия, съчинена от Н.Гогол….” Зрителите, присъствали на премиерата през 1836 година, едва ли си представят, че ще станат свидетели на едно от най-знаменателните театрални представления. Храповицки, инспектор на трупата, е записал : “Негово величество императорът заедно с престолонаследника внезапно благоволиха да присъстват, и той беше много доволен, смя се от сърце”. Друг летописец на петербургските театри – А.Волф, потвърждава: “Успехът е колосален. Публиката се смя до припадък и остана много доволна от изпълнението. Отивайки си, императорът каза: „Тук всички си изпатиха, но най-много аз!” …Само след десетина дни Гогол пише на своя приятел, знаменития артист М.Шчепкин (29.04.1836) – „Правете каквото искате с моята пиеса, аз няма да се занимавам с нея. Самата тя ми омръзна толкова, колкото и грижите по нея. Въздействието, което оказа, беше голямо и шумно.Всички са против мен. Ругаят , нападат пиесата и ходят да я гледат, няма билети за четвъртото представление. Ако не беше височайшето застъпничество на императора , пиесата ми нямаше за нищо на света да види сцена и вече се намериха хора, които правят необходимото за нейната забрана. Сега виждам какво значи да бъдеш комичен писател – най-малката доза истина и срещу теб се надигат, при това не един човек, а цели съсловия”… Гогол заминава за чужбина, без да подозира, че само след седмици в Москва неочаквано ще се издигне глас в негова защита – излиза статия в седмичното издание „Мълва”, която се превръща в истинско предизвикателство към официалната преса и е назована „Рупор на мнения по поръчка”…. -….” В „Ревизор” аз реших да събера на едно място всичко лошо в Русия, което познавах по онова време, всички неправди, които се вършат по онези места и в онези случаи, когато от човека се изисква най-вече справедливост и наведнъж да се надсмея над всичко. Но това, както се знае, имаше потресаващо въздействие. През смеха, който още никога не беше прозвучавал в мен с такава сила, читателят долови скръб. Самият аз почувствах, че смехът ми вече не е такъв, какъвто беше дотогава и че самата необходимост да се развличам с невинни, безгрижни сцени е свършила заедно с младостта” – споделя Гогол. „Както и да говорим – пише М.Шчепкин – страшен е не Хлестаков, а оня ревизор, който ни чака пред вратите на гроба. Този ревизор е нашата пробудила се съвест. По-добре да направим ревизията на това, което имаме у нас в началото на живота, а не в края. Печалният финал е нежелателен, че и животът, който сме свикнали по малко да смятаме за комедия, може да има същия печално-трагичен завършек….” Най-необичайният поет и прозаик от всички, които е раждала Русия – Н.В.Гогол – най-великият ревизор на мъртви души в човешката история – умира от крайно физическо изтощение в резултат на гладуване (за да надмогне дявола в себе си в пристъп на меланхолия). Напуска този свят, лекуван от двойка енергични лекари, които го възприемат като луд и се опитват да постигнат прелом в душевната му болест с кръвопускане и силни слабителни…. На българска сцена първата постановка на пиесата „Ревизор” е през 1880 година в гр. Русе, където се играе на руски език. През годините с нейни реализации свързват творческия си път режисьорите Иван Попов, Н.О.Масалитинов, Кръстьо Мирски, Хрисан Цанков, Методи Андонов, Слави Шкаров, Стоян Камбарев, Лилия Абаджиева и др.

Програма за месец май:

sofiatheatre programm 2018-05
18th Apr2018

На репетиция с „Арабеск“

by Черно и Бяло

Беше затаила дъх… Усети скованост в пръстите си, но продължи щракането с фотоапарата. Стичането на капките пот по лицето ѝ не я притесни. Знаеше, че разполага с малко време, а се нуждаеше от точния брой кадри. Сега трябваше да изтича на пръсти в отсрещната страна на залата, да погледне и през този ракурс, да фокусира изпълнението в движение и… да заснеме танцуващите им тела във въздуха!
После, предоволна от случилото се, отвори леко вратата на балетната зала, благодари учтиво и политна към стълбите надолу, прескачайки ги по две, по три. Тя знаеше, че фразата „животът е движение“ би изгубила всякакво значение, ако ги нямаше тези удивителни потвърждения от влиянието на танцуващото тяло.

Да, въздействието на балетната импресия…

Кой и какво е „Арабеск“?

Как да разкаже за Арабеск? Всъщност, най-добрият и верен начин са фактите, а после ще включи и Боряна Сечанова, Олеся Пантикина, Мая Михайлова и още който е необходимо. И така, докато се получи!

Историята на балет „Арабеск“ е пребогата, вече 50 години. Прави своите първи стъпки през 1967 г. като формат на инакомислещи. Какви по-точно? Това са артистите – Красимира Колдамова, Ичко Лазаров, Иван Майдачевски, Емилия Кирова, Анастас Самев, Маргарита Траянова, Емилия Драгостинова,Вера Кирова, Петър Парисов, Иван Трифонов и сигурно още много други, получили вече своята слава като класически балетисти. Творци, чиято представа за танца включва и стила на съвременното мислене, както и заявката да се изразяват модерно.

Ето така започва своя път най-елитната, модерна формация в България „Арабеск”, която, забележете, е с национален статут от 2012 година.

Сегашният ѝ художествен директор с нескрита гордост споделя, че са малко балетните формации просъществували така успешно във времето, вече половин век. Мнението е на Боряна Сечанова, чието име виждаме много често и като хореограф-постановчик на много от спектаклите през последните седемнадесет години. Вдъхновена от характерите на самите артисти, тя създава десетки спектакли, миниатюри и вечери, посветени на танца, музиката, поезията.

С „Островът на свободата“ започва творческият ѝ път на хореограф, но след „Сватба“ по музика на И.Стравински, тя поставя „Кармина Бурана“, „Колекция Кармен”, „Пандора”, „Ромео и Жулиета”, „3/4 Луна”, „Лешникотрошачката, „Здравейте, аз съм вашата леля”, „Човекът от Ламанча”, „Мадам Бътерфлай”, „Сянка от копнеж”, „Дон Жуан”, „Коса”.

„Ромео и Жулиета”

Позицията ѝ в „Арабеск“ е някак логична, даже закономерна… Поканена е от самата Маргарита Арнаудова, с която „Арабеск” прави едни от най-успешните си сезони (1974–1994).

Срещу името на легендарната Маргарита Арнаудова стоят заглавията на уникалните постановки „Сянката”, „Нестинарка“, „Нощта срещу Еньов ден“, „Бариерата“, „Болеро“, „Пролетно тайнство“, „Корен дълбоко в небето“ и много други.

„Нестинарка“

„Болеро”

И може да се каже, че в голяма степен тя е създателят на творческата лаборатория „Арабеск“ на сцената, на която се експериментират различните танцувални стилове, вариращи от неокласика до крайно авангардни решения.

Чувствителност, изтънченост, въображение и… духовна сила – това е Маргарита Арнаудова. Тя е не само един от художествените архитекти на „Арабеск“, тя превръща „Арабеск“ от студио в балетен театър, създавайки репертоар, за който знаем, че ще го има и в бъдеще.

Арнаудова въвежда практиката да се работи и с български композитори, но същевременно продължава създадената от Пенка Енчева и Любомир Горанов (първите артистични директори) традиция да се канят чуждестранни хореографи.

Именитата българска балерина, хореограф и педагог Калина Богоева ще запомним с учредяването на конкурса за млади хореографи „В памет на Маргарита Арнаудова” – разбира се, това е само щрих в богатата ѝ творческа биография. Тя, както и блестящата Румяна Маркова са художествените директори в периода до 2000 година.

Страните, в които е гостувал балет „Арабеск“ са Австрия, Германия, Гърция, Зимбабве, Индия, Индонезия, Италия, Кипър, Полша, Русия, САЩ, Сингапур, Турция, Унгария, Филипините, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария, Швеция, Югославия, Румъния, Испания, Белгия. Участвал е в десетки международни проекти и танцови фестивали.

Но това не е всичко…

Искаше ѝ се да напише, че това което виждаме на сцената е следствието от дългия процес на изграждане на спектакъла, извървял всяка стъпка в търсене на верните изпълнители, откриването на най-точната музика, понякога вдъхновяващо написана специално според намеренията, точните решения касаещи костюми и сценография, както и оформянето на най-адекватния екип, поемащ цялостния творчески процес.

„Арабеск”не са по-различни, от която и да е формация в това отношение. Само че, онова, което ги прави уникални е атмосферата, която създават, докато работят по време на репетиция, далеч преди спектакълът да е готов за сцена. Когато шлифоват движенията, когато влизат в характера на героите си, когато обсъждат фрагментите и все още всичко е в суров вид…

Да, тялото се превръща в музика. Това е толкова очевидно! То е транслатор на емоции, енергии и вибрации, чрез които движението се възприема като осъзната фразиологична дейност.

Тя се движеше някак забързано, като че ли с ритъма на сърцето си. Знаеше,че ще трябва да се порови в материали, в архиви, да проведе още разговори и едва тогава да почне писането. Не искаше да пропуска срещите си с Олеся Пантикина, Мая Михайлова, Иво Димчев, Антония Докева, Марияна Крънчева, Анна Донева, Живко Желязков, Мила Искренова, а също с Ангелина Гаврилова, Филип Миланов, Асен Наков, Росен Михайлов. Знаеше, че състоянието ѝ е повлияно от тези два часа в контакта с „Арабеск“ и като че ли не искаше този момент да си отива, затова продължи диалогизирането в себе си, но вече без да бърза.

Какво се случва с мисълта докато тялото възприема посланията на музиката?

– Влиза в диалог със звука и отключва сетиватата си за експериментаторство, а задачата на режисьора е да моделира според собствената си скала на изисквания стила на движенията.

Ето какво са Арабеск – сдържана изисканост, одухотворена проницателност, чувствена емоционалност и разбира се вдъхновители.

Даниела Владимирова Христова

16th Apr2018

Вместо Ренесанс: Българското възраждане в изкуството – от иконата до светския портрет, Национална галерия, 19.04–17.06.2018 г.

by Черно и Бяло

Блясъкът на Българското възраждане оживява в уникална изложба, подготвена от екипа на Националната галерия и изкуствоведа Доротея Соколова. Една от най-ярките и същевременно най-малко изследвани епохи в културата ни е представена чрез произведенията на изключителните ни зографи и първите ни светски художници. Това е епоха на икономически, социален и културен подем на българската народност в Османската империя. Началото на този процес се отнася към средата на XVIII в., ознаменува се с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски през 1762 г. и завършва с революционните движения и Освобождението през 1878.

В изложбата са събрани на едно място икони и портрети на най-значителните възрожденски художници – от големите тревненци Йоаникий, папа Витан и Симеон Цонюв, през представителите на Самоковската школа, сред които се извисява творчеството на най-значителния реформатор – Захари Зограф, на Тома Вишанов и забележителните зографи от Елена, до творбите на академичните художници Николай Павлович, Станислав Доспевски, Христо Цокев, Димитър Добрович, на художника-революционер и съратник на Васил Левски реформатор – Георги Данчов.

Организатори: Национална галерия и pinks.bg
Откриване: 19 април, 18:00 часа, Двореца, пл. „Кнез Александър I“

Проектът е финансиран от Национален фонд „Култура“ в рамките на Културната програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз – 2018 и е подкрепен от Първа инвестиционна банка.

12th Apr2018

„Културна дипломация или дипломация за култура“ – лекция на Ставрос Августидис, посланик на Република Кипър в София

by Черно и Бяло

За тънкостите на дипломатическата професия разказват посланиците на Италия,  Кипър, Ирландия и Чехия

На 11 април 2018 г в Нов български университет Н. Пр. Ставрос Августидис, Посланик на Република Кипър в София, изнесе втората лекция от общоуниверситетски семинар „Дипломатът на 21 век“, който се провежда под егидата на Н. Пр. Стефано Балди, посланик на Република Италия в София, и д-р Георги Текев, Изпълнителен директор на НБУ. Представянето на посланик Августидис бе на тема „Културна дипломация или дипломация за култура“ и предизвика интереса на студенти, преподаватели, гости на Нов български университет.

„Обучавайте се, придържайте се към принципите си, обичайте семейството и културата си и бъдете креативни. Ако сте креативни, ще сте щастливи. Ако вие сте щастливи, то и хората около вас ще бъдат“, каза посланик Августидис. Акцент в изказването му бе „стремежът към качествено образование, чрез което светът може да стане по-добро място“.

Фокусът по време на последвалата дискусия бе насочен към необходимостта от фундаментална промяна и осъзнаването на личната отговорност. „Всеки един от вас в тази стая, включително и аз, трябва да погледне в душата си и да започне да мисли различно за света, за да бъде креативен, за да създава. Вие трябва да се гордеете, че държавата и семейството ви са ви осигурили образование, чрез което можете да промените този свят. Трябва да вярвате, че можете да промените живота. Не оставяйте това право на друг, защото често чуждите решения не са добри за вас. Променете себе си, променете приятелите си, образованието си, общността си, държавата си, и тогава ще можете да промените света, за да стане той едно по-добро място за живеене.“, сподели посланик Августидис.

Официални гости на събитието бяха Н. Пр. Стефано Балди, посланик на Република Италия, г-жа Таня Михайлова, директор на Дипломатически институт към Министерство на външните работи, членове на Настоятелството на НБУ, Н. Пр. Майкъл Форбс, Посланик на Република Ирландия в София, както и представители на посолствата на Гърция и Палестина в София. Посланик Форбс е един от участниците в общоуниверситетски семинар „Дипломатът на 21 век“ и на 30 май 2018 г. в Нов български университет ще изнесе лекция на тема „Политическите анализи и международните отношения в ролята на посланика“.

Основната идея на общоуниверситетски семинар „Дипломатът на 21 век“ е по-доброто познаване и разбиране на международните отношения, както и уменията за задълбочаването и стабилизирането им. Целите пред инициативата са обогатяване на теоретичните познания на студентите чрез разговори с чуждестранни представители и поставяне на отправна точка при формирането на възгледи относно ролята на дипломацията през 21 век.

Петя Петкова
снимки: Венцислав Петров

12th Apr2018

СФФ 22: „Квадратът“ вече по кината

by Черно и Бяло

Един от най-успешните европейски филми за изминалата година и акцент в програмата на XXII София филм фест – „Квадратът“ на режисьора Рубен Йостлунд тръгна по кината от 13 април.

През май миналата година шведският филм взе престижната „Златна палма“ в Кан,  където журито, начело с Педро Алмодовар, го определи като смел и дързък коментар за обществената ситуация: „Филмът е за диктатурата на това да бъдеш политически коректен. Ужасно отвратително е и попотресаващо от всяка друга диктатура“. Впоследствие филмът печели повече от 25 награди и множество номинации, включително за Оскар и Златен глобус.

Квадратът е убежище на доверие и грижа. В него всички ние споделяме равни права и задължения”, казва режисьорът Рубен Йостлунд за арт инсталацията, която прави в шведски музей, вдъхновила и създаването на филма.

Филмът се шегува с маниерите на куратори на съвременното изкуство и артистичния свят, достъпен за малцина и тотално откъснат от живота наоколо.

Имитацията на ценности, естетика и висок социален статус рухват под напора на бъркотия от неочаквани и странни събития. Всичко тръгва с главата надолу за куратора Крисчън (Клаес Банг), когато открадват неговия смартфон, той завързва връзка с журналистката Ан (Елизабет Мос), в чийто апартамент живее шимпанзе, а рекламната агенция, наета да промотира актуалната изложба в музея, създава скандал с промо видео в YouTube.

Квадратът e филм, в който абсурдът води до смях, смехът – до осъзнаване, а осъзнаването – до неудобни истини…

10th Apr2018

Наша художничка направи фурор във Франция

by Черно и Бяло

Любов Тотева е представителка на стила „Арт наив“

Художничката Любов  Тотева направи истински фурор  в китното френско градче Верньой Сюр Авре по време на международната изложба в стила „Арт Наив“, в която тя е специален гост. В изложбата участват 15 художника от цяла Европа и българката е сред поканените за 7-ма поредна година да представи свои творби там, съобщи ВИП Комюникейшън.

Тотева, която в края на м.г. откри изложба и в Европарламента в Брюксел, изложи свои картини в популярния за Франция стил „Арт Наив“, както и  икони, изографисани по православните ни канони.

Любов Тотева завършва Художествената академия през 1976 г., специалност „Монументална живопис“. Има множество реализирани проекти „Стенопис и мозайка“ в цяла България, търсена е също за изрисуване на църкви и параклиси. След 1980 г. се впечатлява от „Арт наив“ в живописта и започва да създава картини в този стил. Има множество предложения за участия с изложби в чужбина и постоянно пътува. Реализирала е успешно над 20 самостоятелни изложби в Италия, Франция, Сърбия, Румъния, Чехия, САЩ и др.


07th Apr2018

Лекция на Алберто Веделаго в галерия „Академия“

by Черно и Бяло

На 11 април от 16:00 часа проф. д.н. Любомир Стойков организира в галерия „Академия“ лекция на Алберто Веделаго

Фото: © Хайлайф / От игла до конец

Мултимедийна лекция и уъркшоп на тема „Персонално създаване на мъжката дреха“ на световноизвестния италиански дизайнер и стилист Алберто Веделаго – ексклузивен гост на специалността „Мода“ на Националната художествена академия. Пред студентите (бакалаври, магистри и докторанти) и преподавателите по мода той ще разкрие тайните на своята концепция за елегантността, като ще обърне специално внимание на това каква стойност може да се придаде на един мъж посредством костюма. Световният гуру на мъжкия стил е приел присърце мисията да популяризира в световен мащаб италианската философия за елегантност. Тази мисия включва и неговите публични и индивидуални лекции, които целят да разкрият технологичните тайни на италианския персонално ушит костюм, както и предимствата на материалите с високо качество.

Алберто е създател на един иновативен метод, с който създава дрехи, вземайки не само „физическите” мерки на своите клиенти, но също и тези на тяхната личност. Всъщност това го прави първия шивач на света, който може да се самоопредели като „Personalitailor” – „Шивач на личността”.

 МАКСИМИ: 

  • „Най-ценното, което правя е, да помагам на мъжете сами да открият и да създадат своя стил.“
  • „Истинските висококачествени платове са толкова фини, че не позволяват друга техника освен ръчна работа.“
  • „Когато се изработва костюм, е важно да се вземат не само физическите мерки на тялото, но е необходимо и да разберем личността на човека, за който ще правим тази дреха.“
  • „Старият гардероб е враг номер едно на елегантността. Мъжете често нямат смелостта да си отворят гардероба и аз им помагам – отваряме го заедно и обективно разглеждаме какво има вътре. Според моя опит, в 90% от случаите има много стари дрехи.“

ФАКТИ ЗА НЕГО:

  • Облича световни знаменитости от сферата на киното, бизнеса и политиката, като например Фабио Ламборгини;
  • Персоналът на най-старото кафене в света – „Флориан“ /Caffè Florian/, открито през 1720 г. във Венеция – е облечен от Алберто Веделаго.
  • Оперативният център на дейността на Алберто Веделаго е във Венеция, Италия. Там се изработват всички костюми за клиентите на дизайнера, независимо в коя част на света се намират те.

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО:

  • Масимо Гава, DANTE MAGAZINE: „Да слушаме как Алберто говори за италианския стил е като да слушаме философ, защото той не ни учи какво да носим, а ни показва как да бъдем уверени в своите дрехи и да се чувстваме комфортно в тях.“
  • Проф. д.н. Любомир Стойков, председател на Академията за мода: „Прекрасно е, че има творци като маестро Алберто Веделаго – гражданин на световния моден свят! Със своята уникална култура и естетика той е безценен образец на единство между моден дизайн от най-висока класа и персоналност на стила. Благодарение на стилисти като него облеклото изпълнява своята свещена функция – да е удобно, да изпраща точното послание и да играе ролята на незаменим фактор за успеха – човешки и професионален…”
04th Apr2018

Аскеер 2018: Фондация „Академия Аскеер“ обяви номинираните в категория „Съвременна българска драматургия“

by Черно и Бяло

На 03.04.2018 г. от 10:30 часа в сцена-клуб „МаксиМ” на театър „Българска армия” се състоя прескоференцията на фондация „А’Аскеер“ за обявяване на номинациите на тазгодишното издание на престижните театрални награди. Ето какво сподели председателя на фондацията Милен Миланов пред журналисти:

Уважаеми журналисти и скъпи колеги,
В 28-то издание на националните награди за постижения в театралното изкуство „Аскеер” призът за най-младата ни категория – Съвременна българска драматургия, се присъжда за четиринадесети път. Само по себе си това събитие е знаменателно, тъй като Фондация Академия „Аскеер” поддържа постоянно Жури за неговото осъществяване. Както вече е широко известно, ежегодно издаваме и том от Библиотека за съвременна българска драматургия „Аскеер”. Неведнъж съм казвал, тази категория е най-скъпото – и в пряк, и в преносен смисъл – начинание на Академия „Аскеер”. През 14-те години наличието на наградата донесе радост и удовлетворение, за което сме благодарни преди всичко на Журито, изградено от забележителни културолози, режисьори, писатели драматурзи и театроведи, определящо номинираните пиеси и присъждащо на 24 май наградата „Аскеер”. За разлика от всички останали награди Академия „Аскеер” разчита на 20-членно Жури с широка и висококомпетентна представителност на драматургичното оценяване.
Неговият тазгодишен състав (по азбучен ред) е:
Георги Господинов, проф. дфн Георги Каприев, доц. д-р Георги Лозанов, проф. дфн Ивайло Знеполски, проф. Иван Добчев, Иван Кулеков, Иван Теофилов, проф. д-р Калина Стефанова, проф. дфн Кирил Топалов, Красимира Филипова, д-р Митко Новков, Никола Вандов, Панчо Панчев, Петър Маринков, доц. дфн Пламен Дойнов, Теодора Димова, Федя Филкова, доц. Юрий Дачев и Яна Добрева.

В гласуването не участват членове на Журито, които си оспорват отличието. Тази година това е Елин Рахнев.
Академията приема за валиден текста, изпратен от автора в писмен вид, а не сценичния вариант, по който той е поднесен пред публика, защото присъщо за спектакловото осъществяване е да надгражда и разгражда първообраза безгранично.

В конкурса за „Аскеер 2018” участват пиеси, поставени за първи път на професионална сцена в периода от 1 април 2017 г. до 31 март 2018 г.
На номиниране според Правилника на Академия “Аскеер” подлежаха следните драматургични текстове:

  1. „Брачни безумия“ от Алексей Кожухаров – (Независим проект на Театър „Криле“, постановка Алексей Кожухаров, 4 април 2017 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)
  2. „Сам и” от Боряна Пенева и Милко Йовчев – (Независим проект на Театър „Реплика”, постановка Милко Йовчев и Боряна Пенева, 22 ноември 2017 г. в Център за култура и дебат „Червената къща“)
  3. „Застреляй идиотите!“, Комедия в едно действие от Емил Йотовски – (Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Рада Абрашева, 5 октомври 2017 г.)
  4. „Няма места“, Комедия от Емил Йотовски – (Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Гълъб Бочуков, 14 февруари 2018 г.)
  5. „Късметът на кукувицата” от Здрава Каменова и Мариана Гайан – (Независим проект, постановка Милко Йовчев, 1 февруари 2018 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)
  6. „Приятно ми е, Ива!” от Ива Тодорова – (Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Стоян Радев, 3 февруари 2018 г.)
  7. „Изход”, Пиеса в две действия от Йоана Мирчева – (Университетски театър – НБУ, постановка Гергана Димитрова, 26 февруари 2018 г.)
  8. „Ако Роналдо беше Чехов“ от Кенан Тополян – (Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково, постановка Елин Рахнев, 12 април 2017 г.)
  9. „Сблъсък“ от Магда Борисова – (Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе, постановка Орлин Дяков, 1 март 2018 г.)
  10. „Ана от другата страна“ от Надя Асенова – (Драматичен театър – Търговище, постановка Надя Асенова, 5 септември 2017 г.)
  11. „Закачане“ от Неда Соколовска – (Театър „София“, постановка Неда Соколовска, 9 март 2018 г.)
  12. „На тЯтър съм!“ от Никола Стоянов – (Театрална работилница „Сфумато“, постановка Никола Стоянов, 20 октомври 2017 г.)
  13. „Хористи“ от Николай Гундеров и Димитър Събов – (Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен, постановка Николай Гундеров, 20 септември 2017 г.)
  14. „Жените от портокаловите градини“ от Оля Стоянова – (Държавен куклен театър – Ст. Загора, постановка Любомир Колаксъзов, 23 октомври 2017 г.)
  15. „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова – (Народен театър „Иван Вазов“, постановка Бойка Велкова, 13 октомври 2017 г.)
  16. „Сеансът“ от Пламен Глогов – (Независим проект на Театър „Виа Верде“, постановка Пламен Глогов, 19 декември 2017 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)
  17. „Не е това, което виждаш“, Комедия от Стефан Стоянов – (Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Анна Петрова, 16 януари 2018 г.)
  18. „Harlem shake“ от Ованес Торосян – (Независим проект на Театър „Реплика“, постановка Ованес Торосян, 4 ноември 2017 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“)

И тази година броят на премиерните спектакли по български текстове остава значителен, което затвърждава тенденцията, регистрирана от „Аскеер” през последните години – все по-решително създаване и поставяне на професионална сцена на нови драматургични творби. Броят на премиерните пиеси през разглеждания период е 18! 10 от заглавията са осъществени в столицата, 8 – в извънстолични театри. Четири от пиесите са реализирани като независими проекти. През сегашния награден период театрите, поставили на сцената си нови български заглавия, са шестнадесет – Народен театър „Иван Вазов“, Театър 199 „Валентин Стойчев“, Театър „София“, Театрална работилница „Сфумато“, Център за култура и дебат „Червената къща“, Университетски театър – НБУ, Театър „Реплика“, Театър „Виа Верде“, Театър „Криле“, Театър „Сълза и смях“, Театрално-музикален център – Кърджали, Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе, Драматичен театър – Търговище, Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен и Куклен театър – Ст. Загора.

Относно художествените и естетическите достойнства на тазгодишната „реколта” днес ще се произнесат членове на драматургичното Жури.
От името на Журито и  излъчената Комисия по преброяване на гласовете от тайното гласуване, в състав:
доц. д-р Георги Лозанов (председател на Комисията), Никола Вандов, доц. д-р Пламен Дойнов, Федя Филкова,  Милен Миланов (председател на Фондация „А`Аскеер”)
обявявам  следните номинации в категория Съвременна българска драматургия АСКЕЕР 2018 (по азбучен ред на имената на авторите):

  1. „Изход”, Пиеса в две действия от Йоана Мирчева – (Университетски театър – НБУ, постановка Гергана Димитрова, 26 февруари 2018 г.)
  2. „Закачане“ от Неда Соколовска – (Театър „София“, постановка Неда Соколовска, 9 март 2018 г.)
  3. „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова – (Народен театър „Иван Вазов“, постановка Бойка Велкова, 13 октомври 2017 г.)

Както казах по-горе,  и през 2018 г.  фондацията подготвя публикуването на поредната книга от Библиотека за съвременна българска драматургия „Аскеер”. Нека припомним, че отделните томове съдържат трите номинирани пиеси, както и студии дело на именити творчески личности от състава на Журито, оценяващи драматургичната продукция в контекста на българския и европейския културен и исторически процес. Тези изследователски текстове поддържат връзка с богатия справочен блок, представящ летописа на наградните категории „Аскеер”, и са несъмнено единствен по рода си принос в областта на академичното проучване, описване и класифициране на уловените явления или очертаващи се тенденции в развитието на съвременната българска драматургия.  На 24 май, в рамките на Галаспектакъла АСКЕЕР 2018, четиринадесетият том от Библиотеката ще има своята премиера на сцената на Театър „Българска армия”.

За десета поредна година основен спонсор на наградите “Аскеер” е ЕВРОБЕТ – компанията, която се утвърждава като меценат в областта на културата и просветата. Изказваме благодарност в лицето на г-н Милен Стаматов. Радваме се да приветстваме за пети път, като основен спонсор на наградите „Аскеер”, СИНЕРГОН ХОЛДИНГ, който инвестира и в българската култура. Изказваме благодарност в лицето на г-н Бедо Доганян, оказвал винаги съпричастност към проблемите на българския театър и Академия „Аскеер“. На всички тях благодарим за безценната подкрепа от името на театралната общност.

Благодарим и на Българската национална телевизия за осъществяваното двайсет и осем години коректно, паметно партньорство. Приветстваме и благодарим за медийното партньорство на Българското национално радио и Българска телеграфна агенция.
По традиция „Аскеер 2018” е под почетния патронаж на Министъра на културата и на Министъра на отбраната.
Благодарим и на добър час!


снимки: Иван Дончев

03rd Apr2018

Кръгла маса в УНСС подкрепи споразумението за свободна търговия ЕС-Виетнам

by Черно и Бяло

Форумът с участието на Н. Пр. Нгуен Тхи Хонг Оан, проф. Стати Статев, Маргарита Попова, Пламен Орешарски и др. очерта плюсовете и за България при падане на митата, както и ролята на страната ни като председател на Съвета на ЕС за ускоряване на процеса. Бе представена и публикация на сп. „Черно и Бяло” за Виетнам.

Бързоразриващ се Виетнам, който през последните три десетилетия има средно 7-процентен годишен растеж, е желан и търсен международен партньор, сключил досега около 90 двустранни и многостранни договори за свободна търговия. Във финалната фаза на ратификация е и готовото вече споразумение за свободна търговия между Виетнам и ЕС, което се очаква да бъде официално подписано до края на 2018 г.

Посланичката на Виетнам Н. Пр. Нгун Тхи Хонг Оан (в средата) по време на откриването на кръглата маса.

На това споразумение и на ролята му включително за България бе посветена състоялата се в УНСС кръгла маса с авторитетното участие на посланичката на Виетнам Н. Пр. Нгуен Тхи Хонг Оан, на ректора на УНСС проф. д. ик. н. Стати Статев, на бившата вицепрезидента Маргарита Попова, която днес е зам.-председател и главен секретар на Българската стопанска камара, на бившия премиер Пламен Орешарски, който сега е преподавател в УНСС, и много други.

Изтъкната бе ролята на България като председател на Съвета на ЕС за ускоряване на процеса по влизане в сила на договора за свободна търговия ЕС-Виетнам. Припомнени бяха традициите на добрите и ползотворни българо-виетнамски отношения, като бе посочено, че актуалното състояние в деловото сътрудничество все още изостава от богатите възможности. Набелязани бяха конкретни предложения, които да спомогнат за активизиране и разширяване на двустранните ни връзки.

С приветствено слово към участниците в кръглата маса се обърна проф. Стати Статев, който изрази задоволството си от осъществяването на тази съвместна инициатива на УНСС и на посолството на Виетнам в България, припомняйки също така колко много виетнамски възпитаници има този университет и колко много от тях днес са на отговорни позиции в родината си.

В своята презентация Н. Пр. Нгуен Тхи Хонг Оан направи обзор на успехите на Виетнам и на бързите темпове в развитието му, разказа за активния му принос в либерализирането на международната търговия, посочи конкретни данни за чуждестранните инвестиции в страната и за търговския ѝ обмен с нейните партньори и по-специално с ЕС.

За търговския обмен между Виетнам и България посланичката посочи, че между 2006 и 2016 г. той се е увеличил 11 пъти – от 18,5 млн. долара до 216,2 млн. долара, като българският износ за Виетнам е 170 млн. долара, а вносът оттам е 46,2 млн. долара. През 2017 г. обаче е регистриран спад – двустранният ни обмен слиза на 110,2 млн. долара, като българският износ е свален до 70,8 млн. долара, а виетнамският внос е у нас е 34,4 млн. долара. Обяснено бе, че причината за това намаление е пониженият български експорт на пшенично брашно.

Посланик Нгуен Тхи Хонг Оан запозна аудиторията и с начертаните от виетнамското ръководство перспективи за развитието на страната през следващите пет години Тя изтъкна следните 5 групи мерки за икономическото развитие и подобряване на инвестиционната среда във Виетнам:

  1. Насърчаване на икономическото преструктуриране заедно с обновяване на модела на растеж, повишаване на производителността, ефективността и конкурентоспособността.
  2. Изграждане на благоприятна и прозрачна инвестиционна и бизнес среда.
  3. Синхронно развитие на инфраструктура, особено на транспортната, енергична и градска инфраструктура.
  4. Развитие на човешки ресурси, особено човешките ресурси с високо качество.
  5. Развитие на малки и средни предприятия и стартиращи предприятия.

„Надявам се настоящата среща да е допълнила с полезна информация вашия интерес и да допринесе за стимулиране на сътрудничеството между Виетнам и България, особено в областите на икономиката, търговията и инвестициите,” обобщи Нейно Превъзходителство.

В своето изказване заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов изтъкна, че България винаги е подкрепяла споразумението за свободна търговия между Виетнам и ЕС и че ще продължи да способства за официалното му подписване до края на 2018 г. Той се спря също на стратегията на ЕС за развитие на електронната търговия.

Маргарита Попова разказа емоционално за възхищението си от развитието на Виетнам, с което е могла лично да се запознае по време на посещението си в тази страна през 2015 г. като вицепрезидент на България. Тя изтъкна също традиционно добрите връзки между нашите две страни, които обаче още по-активно трябва да бъдат уплътнени откъм делово партньорство и сътрудничество в образованието.

„Има много повече възможности, отколкото сме реализирали. Без връзката между бизнес и образование сътрудничеството ни няма да има необходимата перспектива,” подчерта Маргарита Попова, припомняйки колко много български възпитаници от по-стари времена днес са на високи позиции във Виетнам. Тя посочи още, че чрез Виетнам България излиза и на динамичния пазар на АСЕАН, а Виетнам чрез България излиза на пазара на ЕС.

Пламен Орешарски също спомена в изказването си свое посещение във Виетнам – като министър-председател той гостува там през 2014 г. Изтъквайки важността на правителствените визити за развитието на двустранните връзки, той отбеляза, че разширяването на сътрудничеството с Виетнам носи голям потенциал, който трябва да се изпълва с повече конкретно съдържание.

Подробна презентация за възможностите и предизвикателствата на споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам направи търговският съветник в посолството на Виетнам Нгуен Тхай Хоа.

От презентацията стана ясно, че след влизане в сила на споразумението ЕС ще премахне вносните мита за 85,6% от данъчните линии, което се равнява на 70,3% от експортния оборот на Виетнам към ЕС. А след още 7 години ще бъдат премахнати вносните мита за 99,2% от данъчните линии, което се равнява на 99,7% от експортния оборот на Виетнам. За останалите 0,3 % от експортния оборот ЕС предоставя на Виетнам митническа квота заедно с вносните мита, равна на 0 %.

Нгуен Тхай Хоа обърна внимание и на конкретните ползи за българските износители на стоки за Виетнам от влизането в сила на споразумението, защото така ще се премахне сегашното ненужно оскъпяване на търсени във Виетнам български продукти и те много по-лесно и интензивно ще навлязат на виетнамския пазар. Като пример бяха посочени качествените български плодови сокове и вина, чието търсене ще нараства успоредно с все по-широко развиващия се туризъм във Виетнам.

Голям интерес предизвика и презентацията „Споразумения за свободна търговия на ЕС със страните от Азия” на проф. к. ик. н. Димитър Хаджиниколов от УНСС, който е и председател на Българската асоциация за европейски изследвания. Той посочи, че 27% от експорта и 37% от импорта на ЕС е свързан с 12 азиатски страни. Сред тях е и Виетнам, който има 26 млрд. долара положително салдо от този търговски обмен.

Итересни данни посочи в своята презентация „Външноикономическите отношения на България с Виетнам през последното десетилетие” и доц. д-р Паскал Желев от УНСС.

Оживление предизвика изказването на отговорния редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова, чиято работа като журналист от години е свързана с публикации за развитието на съвременен Виетнам. Тя разказа за впечатленията си от своето пето пътуване до тази страна през ноември м.г., осъществено с помощта на посолството на Виетнам и свързано с отразяване на годишната среща на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, състояла се във виетнамския град Да Нанг.

Подробен репортаж за това пътуване е публикуван в последния брой на списание „Черно и Бяло”, който бе раздаден на присъстващите и породи голям интерес.

Къдринова подчерта: „Големите успехи на съвременен Виетнам се дължат преди всичко на неговия работлив, предприемчив и неуниващ народ, съумял да възроди родината си след съсипващата Виетнамска война и да я тласне напред, във впечатляващия ѝ скок към бъдещето. Разбира се, много е важна и държавната визия и стратегия за развитие на страната, изграждана за десетилетия напред, както и рационалното инвестиране на приходите в перспективни отрасли и производства”.

Отговорният редактор на сайта на СБЖ отбеляза още, че България все още не е съумяла досега да оцени и да развие потенциала, който има, благодарение на над 30-те хиляди български възпитаници във Виетнам, много от които са на ключови позиции в тази ухажвана днес от всички свърхсили динамична страна.

„Крайно късогледо е България да държи на сегашното ниво споразумението си за сътрудничество в образованието с Виетнам, което дава възможност за обмена само на по един-единствен студент годишно. Докато в същото време Унгария осигурява по 100 стипендии за виетнамски студенти на година,” каза Къдринова, подчертавайки необходимостта България по-дейно да оползотворява богатите възможности пред българо-виетнамското сътрудничество.

Подобни мнения бяха изразени и от други изказали се, като бе отправено и конкретно предложение за практическо запознаване на български бизнесмени с особеностите на виетнамското законодателство с цел улесняване на съвместни делови проекти.

Маргарита Попова веднага откликна с покана от името на Българската стопанска камара за провеждане на поредица от срещи, на които да бъдат обсъдени именно такъв тип конкретни теми от българо-виетнамското сътрудничество.

Проф. Стати Статев обобщи на финала на кръглата маса безспорната подкрепа за споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам и подчерта, че вратите на УНСС винаги са отворени за подобни плодотворни обсъждания, а и за разширяване на двустранното сътрудничество в областта на образованието.

Къдринка Къдринова
снимки: Красимир Петков