22nd Feb2018

Мая Цанкова показва експресивна и чувствена живопис, галерия „Новел“, от 13.02.2018 г.

by Черно и Бяло

Ретроспективна изложба „14/41“ представя избрани творби на художничката

Част от най-новите картини на Мая Цанкова.

Галерия „Новел“ в хотел „Хилтън“ е домакин на ретроспективната изложба живопис „14/41“ с избрани творби на Мая Цанкова. Експозицията включва общо 72 картини от трите самостоятелни изложби на художничката: „Синя фантазия” (2013 г.), „Уловени пориви” (2015 г.) и „Тъмна светлина“ (2017). Ретроспективната изложба, която ще продължи два месеца, беше открита официално на 13 февруари 2018 г. във фоайето на хотел „Хилтън“, София, от проф. Любомир Стойков, преподавател в Националната художествена академия. Той представи основните акценти в изложбата и характеризира творчеството на художничката по следния начин: „Мая Цанкова създава нежна и чувствена живопис, която по красив начин съчетава мечтателност и модерност. За нейните творби, направени както с традиционни, така и с експериментални техники, са характерни специфичният подход към цветовете и впечатляващата игра на формите. Картините ѝ всъщност са малки естетически оазиси, които изпращат оригинални послания и са плод на богато въображение.“
Цвета Попова, интериорен дизайнер и собственик на галерия „Новел“ сподели: „Удивена съм от високото ниво и завидно богато творчество на Мая Цанкова. Когато Пол Елюар пита най-големия живописец на XX век – Алберто Модилиани: „Какво е живописта за Вас?“, той отговаря: „Една чиста и красива линия“. В картините на Мая има точно такава „чиста и красива линия“. Творбите ѝ могат да бъдат украса и ценно допълнение за всеки интериор.“

Сред гостите, които уважиха откриването на изложбата бяха: Любен Дилов-син и Мира Цанева, д-р Ходор Факих, Валентин Михов, Йордана Димитрова, Капка Амзина и Явор Цаков, Жорж Ганчев и Валентина Танева Шишкова – Шуши, Дони Чачова, Росица Стойчева, Мадлена Иванова, Стела Йорданова и други.

Въпреки ретроспективния характер на изложбата, в нея са включени и нови творби на Мая Цанкова. Те са продължение на нейната последна изложба „Тъмна светлина“, за която е ключова идеята за събиране на светлина и тъмнина в една картина. В своите най-нови творби художничката залага на контраста и на подбрана палитра в цветовете: синьо, златно, малиново, „топло“ сиво, капучино и черно като основа. Последните картини на художничката включват абстрактни, фигурални и декоративни рисунки, сред които се различават силуети на човешки фигури, ангели и животни – коне, колибри, водни кончета и др. Картините излъчват експресивност, смело движение и динамика, но също така нежност, чувственост и поетичност. В ретроспективната изложба присъстват също осветени рисунки, отпечатани върху коприна, т.нар. „светеща живопис“ – оригинален творчески експеримент на художничката, при който изпъква съчетанието на цветовете.

Втората изложба на Мая Цанкова я утвърждава като колорист с фино усещане за движение. В “Уловени пориви” тя изследва състояния на човешката фигура, породени от различни преживявания в динамиката на заобикалящата ни среда. Акцент в тази изложба са мотиви от Куба – танцьорки от „Тропикана“, фламинго и др. като техниката е предимно акрилна. От този междинен етап в творческото развитие на художничката, в настоящата експозиция са включени малки реалистични картини на птици, рисувани с „туш в перо“, фигурални композиции и няколко черно-бели работи с техника „кредов картон“.

Ретроспективната изложба живопис на Мая Цанкова включва също така избрани пейзажи от нейния ранен период до 2013-та година, представен с изложбата „Синя фантазия“. За него са характерни повече живописност и експресия на цвета, постигнати с акварелна техника. Основната техника, с която художничката работи през годините е “мокро в мокро”, като комбинира по-ранните си предпочитания към акварела с по-новата творческа изразност чрез акрила. Мая Цанкова съчетава успешно рисуването с творческата работа в сферата на интериорния дизайн.

За автора
Мая Цанкова е завършила Националната художествена гимназия за изящни изкуства „Илия Петров” с ръководител Димитър Стефанов през 1996 г. През 2002 г. придобива специалност „Изкуство на книгата” при проф. Румен Скорчев във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Сред художниците, на които се възхищава и едновременно са й повлияли са: Микеланджело, Гоген, Кандински, Егон Шиле и Иван Милев. Трите самостоятелни изложби на Мая Цанкова са предствени последователно в галерия „Финес“ през 2013, 2015 и 2017 година.

Фото: © Евгения Германова / MG Design Studio: 1, 3, 5, 6, 7, 9 и 10
Фото: © Антонио Георгиев – Хаджихристов: 4
Фото: © От игла до конец: 2 и 8
Фото: © Личен архив на Мая Цанкова: от 11 до 25

22nd Feb2018

Повече от 100 книги се борят за гласовете на българските деца в шестото издание на наградата „Бисерче вълшебно“

by Черно и Бяло

101 заглавия ще се борят за отличията от „Бисерче вълшебно“ 2018, единствената българска награда за детски книги, чието жури са самите деца. В шестото издание категориите са 5, а участие в гласуването ще могат да вземат млади читатели на възраст от 5 до 16 г.

Конкурсът ще бъде открит официално на специално събитие в Детски отдел на Столична библиотека на 20 февруари, вторник, от 14:00 часа. Тогава ще бъде дадено началото на гласуването на сайта biserche.com, което ще приключи в 23:59 ч. на 15 април. Броят на участващите деца всяка година бележи значителен ръст – през 2017 г. гласуваха общо 6152 деца, а тази година организаторите от Фондация “Детски книги” си поставят амбициозната задача да бъде премината престижната граница от 10 000. На сайта на наградата е качено подробно описание на всяка от книгите, което допълнително да улесни избора на многобройните членове на журито.

„Нямаме търпение да поставим началото на гласуването в шестото издание на „Бисерче вълшебно“. С всяка година виждаме как все повече изпълняваме заложената цел – да създадем здрава връзка между семейство, училище, библиотека, институции, медии и бизнес, за да отглеждаме истински читатели!“, казва Валентина Стоева, председател на Съвета на фондацията.

Категориите с художествена литература тази година са 4, а за да стимулират развитието на функционалната грамотност, организаторите въвеждат и категория за нехудожествена литература „Нещотърсачи“. Най-трудно ще бъде на читателите във възрастовата категория „Изследователи“ (8–10 г.). Там са номинирани 26 книги, а от тях близо половината са от български автори.

Ето и разпределението на номинираните издания по категории:

  • Откриватели (5–7 г.) – 18 книги, от които 8 на български автори
  • Изследователи (8–10 г.) – 26 книги, от които 11 на български автори
  • Мечтатели (11–13 г.) – 19 книги, от които 3 на български автори
  • Майстори (14–16 г.) – 22 книги, от които 4 на български автори
  • Нещотърсачи (5–16 г.) – 16 нехудожествени книги, от които 6 на български автори

„В новото издание ще заложим на активното представяне на личностите зад книгите – писатели, художници, преводачи, редактори. Подготвили сме нестандартни формати за читателите от 5 до 16 г., чрез които да им разкрием магията в книгите. Надяваме се, че тези нови идеи ще ги провокират да открият своя начин да бъдат лидери на мнение и да се включат в кампанията „Активните бисерчета“, допълва Лора Филипова, изпълнителен директор на фондация „Детски книги“.

Носителите на отличията в петте категории ще станат ясни на церемония на 22 април 2018 г. Организаторите планират традиционните „Книжни пикници“ за най-малките и детски книжен празник през май. Посещения на петима детски писатели пък са традиционната награда за класовете, които са се представили най-добре в кампанията „Активни бисерчета“.

Наградата „Бисерче вълшебно“ 2018 се осъществява от фондация „Детски книги“ по проект, финансиран от програма „Култура“ на Столична община, с подкрепата на Министерство на образованието и науката и под патронажа на Министерство на културата. Реализира се в партньорство с Асоциация „Българска книга“, Българската библиотечно-информационна асоциация, фондация „Глобални библиотеки – България“, Читалище.то, читАлнЯта, Заедно в час. С медийното партньорство на „Аз чета“, Дарик радио, НПО Портал, Данибон, Радио Family, ArtLive. Комуникационен партньор на „Бисерче вълшебно“ 2018 г. е дигитална агенция BookMark.

Валентина Стоева, Александър Кръстев

22nd Feb2018

Нов кинофестивал за документално кино: „(не)Възможното образование“

by Черно и Бяло

Алтернативни практики на учене и преподаване – примери от България в рамките на „(не)Възможното образование“

Първото издание на кинофестивала за документални филми „(не)Възможното образование“ ще предложи на всички онези, които са пропуснали българския „Кеймбридж“, да се срещнат с хората от малкото ромско село Долни Цибър, за да разберат защо за тях образованието е висша ценност и какво мотивира родителите да окуражават своите деца да не спират да учат на фона на масовата безработица и нищета. Въпреки че селото се намира в най-бедния регион в Европейския съюз, местното училище се посещава всеки ден от близо 200 деца, всички завършват 8 клас и голяма част от учениците продължават да следват в университет.


„Всяка година хиляди деца напускат училище поради различни причини, включително заради липсата на мотивация за полагане на усилия. Ето защо примери като този от с. Долни Цибър са емблематични за това как образоваността е достижима за всеки, стига да се превърне в ценност на общността. Това включва осъзнато фокусиране върху ранното развитие на децата независимо от етноса им, изграждане на адекватни социални умения и родителска компетентност“, коментира д-р Елена Кабакчиева, председател на фондация „Здраве и социално развитие“, която ще се включи в дискусията след филма.
Другият български пример за новаторство в ученето е филмът „Методът“, посветен на сугестопедията и нейния създател проф. д-р Георги Лозанов. Неговата възпитаничка Галина Спасова ни повежда в света на сугестопедията, като ни среща и със свои ученици, които споделят как ученето за тях се е превърнало от задължение в увлекателно приключение. През 1978 г. сугестопедията е призната от комисия на ЮНЕСКО за най-добър метод на обучение по различни предмети, но и днес методът продължава да се практикува повече в чужбина, отколкото в България.


Прожекцията на филма „Кеймбридж“ ще се състои на 21 февруари, сряда, от 18:30 часа в „Червената къща“, а „Методът“ можете да видите на 24 февруари, събота, от 11:00 часа в Чешки културен център. Повече информация за филмите и съпътстващите ги дискусии и практически работилници можете да намерите на www.odo.bg/kino-programa.

Фестивалът „(не)Възможното образование“ е възможен благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за по-добър живот“ в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Български дарителски форум. Медийна подкрепа, предоставена от www.maikomila.bg, www.nauka.bg, www.dnes.bg, www.azcheta.com и www.moetobebe.net.

Контакт с организаторите: Нели Керемидчиева, keremidchieva.nelly@gmail.com
Контакт с медиите: Елица Винярчек, elitsa@arunapr.com

22nd Feb2018

История на 120-годишно азербайджанско кино

by Черно и Бяло

Азербайджанският народ се гордее със своята история, материалните и културни паметници, богата литература, изкуство и музика. Хубавата природа, климатът, богатството на природните ресурси оказа голямо влияние върху формирането на художествено мислене и творчество на азербайджанския народ.

Киното, смятано за най-интересния и популярен вид изкуство в съвремието, прониква в живота на азербайджанския народ и става неразделната му част. Азербайджанското кино се опира на своята 120-годишна история. Историята на азербайджанското филмово изкуство започва от 2 август 1898 г. Началото на филмовата индустрия в Азербайджан е положено почти едновременно със създаването на кинематографията. През 1895 г. във Франция братята Люмиер изобретяват нов апарат за заснемане на филми – кинематографа, а малко по-късно през 1898 г. френският предприемач, фотограф и оператор Александър Мишон снима в Баку филми с изгледи на града („Пожар в нефтения фонтан в Биби Хейбат”, „Нефтеният фонтан в Балаханъ”, “Народно празненство в градската градина”, „Кавказки танц”, „Илишдин” („Хванах те”) и др.). През 1916 г. азербайджанската кинематография почва да се развива още повече след като братя Пироне я превръщат в промишлена индустрия. Едната от най-успешните работи на създадената от братята Пироне компания е перлата на азербайджанското кино – комедията „Аршън мал алан”, заснета по едноименната оперета на гениалния азербайджански композитор Узеир Хаджибеков. Този филм постига големи успехи не само в Азербайджан, но и в чужбина. По време на съществуването си, азербайджанската кинематография снима безброй игрални, документални и анимационни филми.

В развитието на съвременното азербайджанско кино голяма роля има държавата. Приемането на „Държавната програма за развитие на азербайджанското кино през 2008-2018 г.” даде тласък на развитието на кинематографията. Азербайджанската кинематография е богата не само от гледна точка на жанра, но и от тематична гледна точка. Не е случайно, че филмите, произведени през определен период, отразяват характерните събития на същия период. Заснетите в края на XIX век филми са посветени на нефтения бум в Баку и показват нефтена индустрия, работа на нефтопреработващи заводи и др., в началото на ХХ век – свободата на жените, борбата с безпросветността и др., а през 90-те години на ХХ век започват да се произвеждат повече художествени филми в жанра драма. Това е свързано с окупацията от страна на въоръжените сили на Армения на териториите на Азербайджан, със скитането на 1 милион бежанци и вътрешно разселени лица и с желанието им за завръщането в родните места. Понастоящем в азербайджанските филми повече са отразени важните за обществото въпроси.
През 1935 г. режисьорите Борис Барнет и Самед Марданов снимат първия звуков филм в страната “На брега на синьото море”, който беше включен в списъка на най-добрите филми на световното кино според проучване, извършено сред най-влиятелните филмови критици във връзка с празнуването на 100-годишнината на световното кино.
В последно време азербайджанското кино участва във влиятелни международни фестивали, организирани в различни държави по света, където печелят награди. Може да се отбележи една интересна статистика. Заснетите през последните пет години 13 азербайджански филма през 2017 г. са спечелили 20 награди, като са участвали 51 пъти в 38 международни филмови фестивали в 20 държави, обхващащи 5 континента.
Миналата година 2 азербайджански филма – “Червената градина” и “Градски мотиви” за пръв път участват в организирания в София MENAR Film Festival, който се смята за най-голямото събитие в Балканския регион, където се представя ислямската култура, и привлече голям интерес на зрителите. И тази година Азербайджан е представен на MENAR Film Festival с поредния филм – “Градината с наровете”. Филмът, заснет по мотивите на “Вишнева градина” на руския драматург и писател Антон Чехов, разказва за една семейна драма. Филмът, който е съвместна продукция на филмовото студио “Азербайджанфилм” и филмовата компания “Бута Филм” е заснет с покрепата на Министерството на културата и туризма на Азербайджан. Премиерата на “Градината с наровете” се състоя на Международния филмов фестивал в Карлови Вари в рамките на програмата “На Изток от Запад”. Филмът също така беше прожектиран на 21-ия естонски Филмов фестивал „Черни нощи“ в Талин, 7-мия международен филмов фестивал в Малатия, където спечели награда “Най-добър филм”, в рамките на Евразийския международен филмов фестивал в Казахстан и получи награда.

С решение на Комисията по Азербайджан на Съюза на кинематографистите на Република Азербайджан филмът е избран за представяне на чуждестранни филми на награда “Оскар” на Американската киноакадемия и беше номиниран за получаване на награда “Оскар” на Американската киноакадемия в категория “Най-добър филм на чужд език”.

22nd Feb2018

Какво се слага на новогодишната трапеза в Китай за късмет и благоденствие?

by Черно и Бяло

Пролетният празник, или Китайската нова година, е най-важното и тържествено събитие в традиционния китайски календар. Един от обичаите е в навечерието му цялото семейство да се събере заедно около трапезата, на която задължително трябва да присъстват някои ястия, които са не само вкусни и полезни, но са и символ на щастие и късмет и пожелание за благополучие и просперитет.

Риба за изобилие

Рибата по принцип е богата на хранителни вещества, полезни за организма. Но не това е причината тя да е задължително ястие на новогодишната трапеза. Едно от пожеланията на този ден е всяка година да има излишък (年年有余). А думите „излишък” и „риба” са омоними в китайския език, т.е. четат се по един и същи начин.

Китайците винаги се стремят да има излишък, защото според тях, ако успеят да спестят нещо в края на годината, могат да спечелят повече през следващата.

От значение е каква риба ще се избере за новогодишната трапеза.

  • Златиста каракуда: първият йероглиф от китайското название на този вид каракуда(鲫鱼 jìyú /дзи-ю) звучи като думата „късмет”(吉 jí/ дзи). Китайците вярват, че ако на нова година ядат от тази риба, това ще им донесе късмет.
  • Шаран: първият йероглиф в китайската дума за „шаран” (鲤鱼 lǐyú/ли-ю) се произнася като думата, която означава „подарък” (礼 lǐ /ли). Затова според китайците шаранът на трапезата за Китайската нова година е като пожелание за щастие.
  • Сом: на китайски думите „сом” (鲶鱼 niányú/ ниен-ю) и „излишък за годината” (年余 nián yú/ниен-ю). са омоними. Така че сомът на трапезата е като пожелание за излишък през годината.

От значение е и как ще бъде изядена. Тя трябва да е последното ястие и от нея да остане и за първия ден на новата година. Така правят на север от река Яндзъ, но на други места предпочитат да оставят само опашката, което означава, че годината ще започне и завърши с излишък.

Има и няколко правила за това как ще бъде поставена рибата на масата.

Главата ѝ трябва да е обърната към важните гости или по-възрастните, което е знак на уважение. Първо те трябва да си вземат от рибата, след което останалите може да ги последват. Този, към който е насочена главата, трябва да изпие по чашка с онзи, към който гледа опашката. Това се счита за добър късмет.

Рибата може да се сготви по различни начини – на пара, варена, пържена, задушена. Най-важното е тя да бъде поднесена цяла на трапезата – заедно с главата и опашката, за да е годината щастлива от началото до края.

Новогодишни пожелания:

年年有余 (Niánnián yǒu yú /ниен-ниен-йоу-ю): Нека винаги да имаш повече, отколкото се нуждаеш!

鱼跃龙门 (Yú yuè lóngmén /ю-юе-лун-мън): Успех на изпитите!

Дзяодзъ за богатство

С история от почти 2 000 години дзяодзъ са традиционно китайско ястие, което задължително присъства на трапезата за Китайската нова година, особено в Северен Китай.

Китайските пелмени могат да се приготвят във формата на сребърни слитъци(които наподобяват лодка). Китайците вярват, че колкото повече изядеш от тях, толкова повече богатство ще натрупаш през новата година.

Обикновено дзяодзъ се приготвят с плънка от кайма и ситно нарязани зеленчуци. Те могат да се сварят във вода или на пара, да се запържат или запекат.

Всеки пълнеж е символ на нещо. На Китайската нова година не се ядат дзяодзъ с ферментирали зеленчуци (туршия), защото това предполага бедно и трудно бъдеще. В новогодишната вечер е прието плънката да е със зеле и ряпа, защото това е полезно за кожата и настроението.

Как да приготвим „щастливи дзяодзъ“?

В някои части на Китай в една от дзяодзъта слагат бял конец за дълголетие, а други монетка – за богатство.

Когато се поднасят на масата трябва да са подредени в линия, а не в кръг, защото това означава, че животът на човек ще се върти в кръг и никога няма да излезе от него.

Новогодишни пожелания:

招财进宝 (Zhāo cái jìn bǎo/ джао=цай-дзин-бао)- Да привлечеш богатство и съкровища!

Новогодишен сладкиш Ниенгао (年糕) за достигане на по-големи висоти

Това ястие е популярен десерт, който се приготвя предимно от лепкав ориз. Неговият сладък вкус е символ на богатство и благоденствие през цялата година. Освен това думите „сладкиш” и „висок” в китайския език звучат еднакво. Когато се комбинира с думата „година” се получава пожелание за достигане на по-големи висоти през новата година.

За китайците колкото по-висока длъжност заема човек в работата, толкова по-добър е животът му. Основни съставки на този вид китайски сладкиш са лепкавият ориз, захарта, хинапа и други продукти, които варират според района и вкусовете.

Лепкавият ориз съдържа протеини, мазнини, въглехидрати, калций, фосфор, желязо, витамини от групата В, ниацин и нишесте. Според традиционна китайска медицина той укрепва далака и затопля крайниците, полезен е за белите дробове, справя се с прекаленото изпотяване.

Новогодишни пожелания:

年年高 (niánnián gāo/ниен-ниен-гао) – да се издигаш с всяка изминала година, което може да включва ръста на децата, успехите в бизнеса, учението, повишение на работа.

Сладки топчета от оризово брашно събират семейството

Сладки топчета от оризово брашно събират семействотоСладките топчета от оризово брашно (汤圆 Tāngyuán/ тан-юан) са основното ястие за Празника на фенерите, но в Южен Китай ги ядат още в новогодишната нощ. Произношението на името им и формата им се асоциират със събирането на всички членове на семейството, а китайците са нация, която много държи на това.

Новогодишни пожелания:

团团圆圆 (Tuántuán yuányuán /туан-туан-юен-юен): Щастливо събиране на семейството!

Спагети на дълголетието

Не е изненада, че спагетите на дълголетието(长寿面 Chángshòu Miàn/чан-шоу-миен) са пожелание за дълъг живот. Колкото по-дълга спагета уловите в чинията, толкова по-дълго ще живеете. Когато се слагат на новогодишната трапеза, китайските спагети не се накъсват, а се оставят възможно най-дълги.

Плодове за късмет

На трапезата за китайската нова година е задължително да присъстват някои плодове, например мандарини, портокали и помело, защото са кръгли по форма и на цвят близки до този на златото. Те са символ на богатство и пълнота, но преди всичко е близкото им звучене с добри пожелания.

Думите „портокал“ (橙 – chéng/чън) звучи еднакво с думата „успех” (成– chéng/чън), а един от вариантите за изписване на йероглифа за мандарина (桔 jú/дзю) съдържа в себе си йероглифа за късмет (吉 jí/дзи).

Китайците вярват, че колкото повече помело изядеш, толкова по-богат ще бъдеш, защото на китайски думите „помело” (柚 yòu/йоу) и „има” (有 yǒu/йоу) са близки по звучене.

Освен това тези плодове по принцип са сладки на вкус, следователно носят сладост, богатство и късмет, когато се подаряват по два. Но бъдете внимателно да не са четири на брой, защото в китайския език „четири“ и „смърт“ са омоними.

22nd Feb2018

Добре дошли в Малайзия

by Черно и Бяло

Остров Борнео – третия по големина остров в света, джунгла на 130 милиона години, островът-рай, на който живеят много застрашени видове и животни, островът с най-голямото цвете в света, островът, в който се влюбваш завинаги.

Това е едно от малкото приключения, към които всички поехма с огромно нетърпение и очаквания за нещо ново, за нещо пречистващо. И то се случи. В Куала Лумпур не се задържахме много – ден-два. Теглеше ни към Борнео. Но и в Куала лумпур не пропуснахме да направим един бърз тур (на малайски Kuala Lumpur) е столицата на Федерация Малайзия.

Градът е разположен на полуостров Малака и наброява 1 453 978 жители. Многократно е разрушаван и възстановяван през вековете. Сега е един от най-модерните и динамично развиващи се градове в Азия. В Куала Лумпур започва модерно строителство след Втората световна война и особено след обявяването на независимостта на Малайзия.
Тук се намират Кулите на Петронас, които до скоро бяха най-високите сгради в света, където се качихме със скоростния асансьор за една красива фотосесия от птичи поглед, парка на пеперудите, които докоснахме с ръце (някои от тях бяха големи, колкото дланите на две ръце). Най-големият покрит птичи парк в света, където хапнахме на терасата надвиснала над парка, радвайки се компанията на смелите тукани, които се разхождаха в непосредствена близост, кратка разходка в света на орхидеите и вкусна вечера в хотела, полята с бира, местно производство. Градът е седалище на много финансови и търговски корпорации.

И ето ни след двучасов полет в Борнео – Кота Кинабалу, посрещнати от нашият гид Брендън за следващите вълнуващи дни. Брендън, който заобичахме толкова много до края на приключението ни в джунглите телилейски.

Той е и столицата на Западното крайбрежие на Сабах. Градът се намира на северозападното крайбрежие на Борнео с лице към Южнокитайско море, а връх Кинабалу, дал името си на града, се намира на изток. Кота Кинабалу има население от 452 058 души.

Кота Кинабалу често се нарича КК както в Малайзия, така и в международен мащаб. Това е голяма туристическа дестинация и популярен вход за туристи, посещаващи Сабах и Борнео. Паркът с идентично име, се намира на около 90 километра от града и има много други туристически атракции в и около града. Кота Канабалу е също така и един от основните индустриални и търговски центрове на Източна Малайзия. Тези два фактора се съчетават, за да направят Кота Кинабалу един от най-бързо развиващите се градове в Малайзия.

Рано сутринта отпътувахме за етно селището Мари-Мари, което на малайзийски език означава „ела-ела“. Заобикалящата го атмосфера може леко да ви напомня за „Изгубения свят” на сър Артър Конан Дойл. Днес селото действа като музей, съхраняващ етническата култура на Борнео. В селото ни посрещнаха със интересен ритуал – вождътна селото прави „пропусквателен тест” на българската ни група, в мое лице – като вожд на групата Зададе няколко въпроса като от къде сте, защо сте, колко сте и след като беше доволен от отговорите и аз бях доволна, защото първо – не ми отряза главата по древен обичай и пусна групата ни в селището.

Тук ни чакаше нова изненада – иззад дървената огромна порта с викове и крясъци ни посрещнаха местните индианци, част от етно-атракцията, а доста странна, до мрачно странна бабичка ни ръсеше с метличка, явно ритуал за прочистване от лоши енергии. Денят беша много забавен – стреляхме със стрели и бамбукови пръчки, както са ловували и ловуват и до днес някои племена в джунглата,пихме оризова ракия и вино от малко бамбукови чашки – много слаба ни се видя, опитахме мед от кошерите, а пчелите ни се видяха доста по-различни от нашенските, скачахме на бамбуков пружиниращ трамплин, правихме си временни татуировки, и разбира се – танцувално шоу. Посетихме и къщата на главорезите. Ама в това Борнео тези главорези много яко са действали – крадеш ориз- хвръква ти главата, крадеш ракия – айде пак главата, искаш да впечетлиш бащата на девойката, която си харесал – носиш му глави, колкото повече, толкова тъста е по-хепи… Хапнахме риба и зеленчуци и се прибрахме за заслужена почивка, студена бира и сладки приказки в хотела.

Борнео – земя на митове и легенди

След закуска поехме по лакътушищите пътеки към парк Кинабалу. Планината Кинабалу е най-високата планина в Югоиизточна Азия – 4095 м. И тук няма как да не пресъздам по памет разказа на Брендън за Кинабалу – свещената планина: „От време на време планината сърдито се поклащала, не, не е земетресение, а характер. Тогава до планината отивали местните шамани, тези, които владеят природните стихии и обединяват сили и енергия за да я укротят и омилостивят.“

И като се заслушах и като ми стана интересно, помолих Брендън да ми разкаже още за тези шамани. Брендън се увери на няколко пъти: „Ама наистина ли това е интересно за вас, наистина ли това ви интересува. Хората от Европа не се интересуват обикновено от тези неща и аз не ги разказвам…”

Самият Брендън е роден в най-затънтената част на острова, учил е в католическо мисионерско училище (такива минахме поне 10 по пътя). Баща му е ловец, от тези с бамбуковите пръчки и стреличките, следотърсач – обучил е на това и самият Брендън. Това е образованието на нашето момче – 42-годишен, с двама сина и жена, които живеят в родния му край.

Та по разказа на Брендън Борнео е земя на митове и легенди. 51% от населението са анимисти – вярват в духове, предци и идоли, 24% изповядват ислям, 20% християни/протестанти, малко индуисти. Шаманите били 4 вида – тези, които виждат проблема, но не могат да го решат, тези, които владеят природните стихии, тези, които са между мрака и светлината – владеят магията на вечната младост, но… брррр не е хубаво да си имаш работа с тях, защото да, ще ти опънат бръчките, но за това ще заплатиш с душата си и със щастието на твоите близки. Видиш ли няобичайно млада и красива жена – имала е работа със Сусук. И сега, добрите шамани, които в същност са шаманки – Бомо – всеки, които има проблем, от какъвто и да е характер тича бързо при Бомо. Бомо вижда кой ти е навредил, с какво ти е навредил, дали сам не си си навредил с дума или действие, но и което е по-важно – помага ти да се изчистиш, оздравееш и евентуално да поумнееш, взимайки си поука. И следваха едни примери – какво се е случило с група немски туристи, които са се държали неуважително в джунглата, с група туристи от тук от там. Слушаме и мълчим – може да не е истина, но ако е…

И спира рейсчето ни пред джунглата. Ама ние добре помним какво ни е казано преди малко. Брендън ни дава ценни инструкции, като на вече посветени в тайните на шаманизма – „Сега ще се помоля на духовете на джунглата, бунджините, да ни пуснат в техния дом, защото ние сме на гости на тяхна територия, не правете нищо, което да ги наскърби – не пишкайте, не ги обиждайте, не се обръщайте по име един към друг, защото ще запомнят имената ви и после ще ви викат, а не е приятно, все пак…Слушаме и изпълняваме. Ама много изпълняваме. Една дама от групата искаше да запали цигара и съвсем на сериозни пита Брендън – може ли да искаш разрешение да пуша. Е, излязохме от джунглата толкова, колкото влязохме. Добра група, с добро поведение.

Нашият великолепен Брендън дори успя да ни намери цъфнала Рафлезия, даже две. Рафлезията е вид паразитно растение с огромен цвят с диаметър 1 метър. Цветът живее една седмица, а пъпката се развива 9 месеца, като човешки ембрион. Интензивният цъфтеж е септември-декември, когато е дъждовния период. Ето за това си беше истинско чудо да се открие цъфнала рафлезия февруари. Ето как се уреди това – Брендън звъня няколко телефона и успяда проучи къде по пътя са открили цвят. На самият път, преди рафлезията, която беше в частна плантация (и заплатихме всеки един по 30 рингита, около 12 лева, за да ни пуснат да направим снимки) има табела: „Две цъфнали Рафлезии” и фотосесията е спретната в миг. Преминахме през 41 м въжен мост– адреналин на макс, поглед от към върховете на най-старата дъждовна гора в света.

Плантацията за зелен чай „Сабах Тий Гардън”

Много, много хубаво местенце. Преди вечеря рисувахме батик. Справихме се отлично, според мен, дори си ги взехме за спомен. Дори имахме Wi-Fi, , което си е дно истинско чудо. Беше пълнолуние, какво пълнолуние само! И таза нежна мъгла наоколо. Декор за феи! На сутринта станахме призори, в 5.30, за да посрещнем изгрева – 1 февруари. Слънцето лекичко е нежно си прокрадваше розов път към планината, когато тихо се понесе мелодията на Юрая Хиип – Джулай Морнинг, в случая Фебруари морнинг. Но беше яко, мега яко.
Малайзийска закуска в Чаената къща, чай, кафе, бърз тигел във фабриката , където се обработва чая добиван в плантацията, напазарувахме си от магазинчето чай за България и се отправихме към Лунати Бару, където се освежихме в местното езеро, масажиране по босите до колена крачета във водата от вълшебните масажисти – рибите в езерото. И не си мислете, че са малки, сладки рибчици, неее – големи рибоци, които нахапаха до синьо краката на някои от нас.

И ето ни в Сукау. На малък порт ни разтовариха от буса и качиха в три лодки, с които прекосихме река Кинабатанган. Акостирахме след десетина минути пред друг малък порт – на нашия еко лодж в джуглата. Красива малайзийка ни чакаше с по чаша фреш за добре дошли и мокра хавлиена кърпа за освежаване. Настаниха ни в малки симпатични бамбукови къщички – по двама в къщичка с веранда, удобни легла и баня. О, да – имахме и инструктаж: Правило номер 1, каза усмихнатия домакин – не оставяйте нищо на верандата, ама нищо, защото макаците обичат да си пазаруват от разсеяните туристи. Правило номер 2 – не оставяйте прозорци и врати отворени, защото скоро 23 макака са се вмъкнали в стаята на разсеяни туристи и са направили основен редизайн(Представям си физиономиите на туристите, когато са влези в стаята).

Ах, какви приятни вечери имахме там – то беше барбекю с морски дарове, то бяха торти със желе от ананас, то бе песни и танци, не на народите, а наши си, български – гласовитете господа пеят, дамите танцуват хоро, а малайзийците снимат …и така се появихме в официалния сайта на лоджа в клип… Круизите по реката сутрин , по изгрев и вечер, по залез – сигурна съм, че ще се помнят дълго, абе направо винаги.

„Вашата група е много добра и създаде добра карма” – казаха Брендън и местните водачи -следотърсачи. Имате късмет да видите няколко орангутана, много маймуни, дългоносата маймуна, живееща само тук, на острова, къпещ се слон- пигмей, крокодили, много крокодили, но един ама много крокодил – 4 метра, колкото е дължината на лодката. Когато нарушихме покоя му, той лениво се плъзна в мътните води, а водачите загасиха моторите на лодките и застинаха. Потеглихме едва, когато крокодилът се показа. Чак по-късно разбрахме, че са изчаквали да изплува за да не би да го раздразнят и да се мушне под някоя лодка и да я обърне. Но крокодила излезе умен – оттегли се. Огромно удоволствие е да наблюдаваш водачите, следотърсачи по време на „лов” на диви животни и птици. Всички седим в очакване, че нещо трябва да видим, но какво и къде – не се знае. Водачът е прав във лодката и не гледа, а чува – напрегнат, заслушан в звуците на джунглата, които му подсказват къде има живот. И, когато долови това, което иска ни посочва с пръст къде да насочим вниманието и да снимане. Винаги е безпогрешен – така и не можахме да си обясним как виждаше от 200-300 метра крокодили, птици в клоните, маймуните. . Фотосесиите ни с тези прекрасни редки животни са благодарение на вродения усет на островитяните.

Пещерата Гомантонг

В тази пещера има много птици и прилепи, които свиват гнезда най-горе. Техните гнезда били ядливи, и им преписват чудни свойства. Супа от тези гнезда струва около 50 щ долара, което е много висока сума за местното население. Ценни са тези гнезда и си ги пазят. Вътре миризмата от разложената птича тор е доста неприятна, но вътре спят в едни малки колибки хора, които пазят от кражби гнездата. Катерят се по едни въжете до тавана на пещерата за да ги събират. Ами този деликатес бих го пропуснала…

Сепилог орангутан център

Там се отглеждат изпаднали в беда орангутанчета-бебета, останали без майки. Майките-орангутани отглеждат дълго и грижовно своите бебета. Малките живеят с майките си до 6-8 година, за разлика от другите маймуни, орангутаните живеят самостоятелно и за това майките им полагат дълго време грижи за да са напълно подготвени рожбите им за самостоятелен живот. Когато едно бебе-орангутанче е останало без майка, то няма как да оцелее само в джунглата. Това е ролята на този център – да обучат бебетата – как да се държат за клоните, как да си набавят храна, как да правят гнезда за спане. Борнейските орангутани, или горски хора са със статут „в опасност” под заплаха за изчезване от дивата природа. Будисткия храм Пу Джи Си – едно прекрасно място, от където се разкрива гледка към целия залив Сандакан. Храмът е покрит навсякъде със свастики – символ на непреходноста, слънцето. Храстите в градината са подстригани във форма на свастика. Красив и много магнетичен храм.

Какво да кажа на края? Да, Бог ни е дал очи за да виждаме, но истината е, че тази красота, за която копнее душата ни е видима само със сърцето.
Толккова позитивна енергия и духовен заряд отнесохме със себе си…
На тръгване ни се плачеше за Борнео, островът, който ни научи на нещо, което носим в подсъзнанието си от векове, но дълбоко заровено и забравено – човек е роден да бъде щастлив, само трябва да приеме красотата и простичката истина за живот, подчинен на природата и нейните мили закони.
Толкова е просто – бъди ествствен, бъди себе си, бъди щастлив.
На тръгване заваля проливен дъжд. Не само ние тъжяхме за Борнео, и на Борнео му беше мъчно за нас. Защо ли? Защото разбра, че сме от добрите, от обичащите, от светлите хора.

До нови срещи, Борнео!

П.С. В Борнео има около 3000 вида орхидеи, и все още откриват нови. Това е най-разнообразната флора в света според изследванията. Най-високото дърво в света е открито и в Борнео (Сабах) 94.1 метра.

 

Диана Маринова

22nd Feb2018

От мястото на събитието: Откриване на фотоизложба „Зимен Китай“

by Черно и Бяло

Изложбата „Зимен Китай” се откри на 12 февруари от Председателя на Съюза на българските журналисти и ротационен председател на Управителния съвет на Агенция София-прес г-жа Снежана Тодорова.

Представяйки двамата автори, Мария и Велин Паскови тя подчерта, че датата 12 февруари не е избрана случайно и съвпада с наближаващата Китайска Нова година – „… Това е годината на Жълтото куче”, по китайския календар и затова във фотографиите преобладава червения, който е любим цвят на китайците и жълтият, който е цветът на светлината.

Всъщност това са цветовете, в които преобладаващо е построено осветлението на фигурите и макетите на сгради и дворци, които са изложени в най-големия парк за скулптори на открито направени от сняг в китайския северен град Харбин, където температурата на открито по време на фестивала достига до минус 20 градуса по Целзий през деня, а нощем когато паркът също е отворен и до минус 35 градуса по Целзий.

Снимките са реализирани през миналата година, „Годината на Петела” и е провокирана от това, че през 2022г.  Пекин ще бъде столица на Зимните олимпийски игри, сподели Велин Пасков, с което тградът ще стане първият в света,  организирал както лятна, така и зимна Олимпиада. Може би затова един от фотосите представя Летния олимпийски стадион „Гнездото”, но в неговото зимно измерение – като място, изпълнено с живот, зимни забавления, сняг, кънки и много атракции, на които се радват жителите и гостите на китайската столица.

Като запалени и верни пътешественици Мария и Велин Паскови промотират тези чудесни маршрути с вещина и загриженост за своите бъдещи последователи фотографи – да внимават и да не влизат с фотографската си техника в затоплоните заведения в Снежния парк на Харбин, защото веднага ще последва „изпоятаване” и след това неизбежно замръзване на лещите на обектива  и снимането ще бъде вече невъзможно. Но тези трудности са преодолими, когато „екипът” е най-малко от двама, особено ако са семейство. Велин Пасков познава страната и от своята работа в Радио Китой за чужбина, където е работил преди години. Затова и споделените впечатления за китайците като хора са топли и сърдечни. Пред заинтересуваните гости Мария също разказа за характера на хората, за местата, които ще бъдат обект на други изложби като стъкления мост в провинция Си Ян и  „висящите” пътеки в планината…. Тя обясни как са изготвени ледните скулптури и снежните фигури. Канят се художнци от цял свят, на всеки от които се дава леден блог с размери около 3 на три метра и мусе дава пълна свобода да извае каквото иска. Няма зададена тема, което поражда изключителното многообразие на творбите, причудливи фигури, митични животни, сгради от сняг и лед. Според сполучливото сравнение самата Мария Паскова разказва не по-малко убедително и живописно от своите снимки.

Красимир Пеков
Снимки: Мари Къналян