22nd Dec2017

Демографската катастрофа на България все още може да бъде избегната

by Черно и Бяло

I. Икономически мерки за смекчаване на демографската криза.

Проф. Иван АнгеловДемографската криза не може да бъде овладяна бързо. Нещо повече, когато конструктивните мерки се отлагат, тя се превръща в демографска катастрофа и смекчаването ѝ става още по-трудно, а овладяването – невъзможно. Чрез доходната, данъчната, здравната, образователната, пенсионната, регионалната и миграционната политика кризата все още може да се смекчи и да се овладее постепенно през следващите десетилетия. Може – ако има политическа воля. Резултатите и от най-правилните решения в тази област, обаче не идват бързо. Затова трябва да се вземат и прилагат без отлагане. Като правило, активните мерки в демографската политика дават осезаем резултат поне след 15-20 години.

Стратегическа цел на България през следващите две-три десетилетия трябва да бъде забавяне темповете на намаление на населението с оглед стабилизиране към 2050–2060 година и поврат към бавно повишение през втората половина и до края на столетието, за постигане на около 8,5–9,0 млн. души, при преобладаващ дял на българския етнос и при осигуряване на все по-високо качество на живота на хората. Защото в демографското развитие е важно не само количеството, но и качеството.

Стремежът трябва да бъде нормален размер на бъдещото българско семейство около 2,5 деца (при необходим минимум за просто възпроизводство на населението 2,1 деца), с близка до нулата неграмотност; средно ниво на масовото образование – завършен 12ти клас и достигане на средното европейско ниво на висше образование. Сега средното българско семейство е с около 1,5 деца, при тревожно нарастваща неграмотност, намаляващо средно ниво на образование, с все по-ниско качество.

Известни са ми две стратегии за демографското развитие на България през последните 10-15 години, но те остават на книга. Веднаж написани, биват бързо забравени. И никой не си спомня за тях при текущото управление на държавните дела, за да ги конкретизира и приложи в оперативните държавни документи. Освен това, икономическите мерки в тези стратегии са слабо застъпени. Преобладава пожелателният лозунгов характер на мерките. Така повече не може!

От началото на 2017 г. трябва да се задейства голям пакет от комплексни мерки за смекчаване на демографската криза и предотвратяване на демографската катастрофа, чиито контури вече се очертават на далечния стратегически хоризонт към края на столетието. Разработката на този пакет от мерки трябва да започне незабавно, като се използва всичко полезно от наличните стратегии.

Наред с много други, за тази цел могат да бъдат използвани и икономически мерки, като:

  • въвеждане от 1 януари 2017 г. на платен отпуск по майчинство с 90% от основната заплата преди излизането в отпуска – 8 месеца за първо дете; – 12 месеца за второ дете; – 18 месеца за трето; – до 3 месеца за всяко следващо. По желание на майката отпускът да може да се удължава с още до 12 месеца за трето дете при 70% възнаграждение;
  • предоставяне от 1 януари 2018 г. на еднократна държавна помощ при раждане на първо дете – 3000 лв.; на второ дете – 5000 лв.; на трето дете – 10000 лв. и на всяко следващо – по 500 лв;
  • повишаване от 1 януари 2017 г. на детските надбавки: – 150 лв. месечно за първо дете; 200 лв. за второ; 250 лв. за трето; 50 лв. за всяко следващо;
  • да се въведе задължение на родителите да прилагат семейно планиране, като предварително се извърши образователна работа с потенциалните родители в тази посока. Основно изискване да бъде: всяко семейство да си позволява толкова деца, колкото може да издържа, като им осигурява нормално качество на живота. От нарушителите на това изискване да се търси отговорност;
  • от 1 януари 2017 г. да се предоставя по-голямо и продължително допълнително финансиране при отглеждане на деца с увреждания;
  • от януари 2017 г. по желание на майките да се използва схемата „отново на работа” по време на полагащия се отпуск по майчинство, чрез наемане на детегледачка, чието възнаграждение да се заплаща от държавата или общината;
  • бременни жени и майки да могат да ползват с предимство гъвкави форми на заетост: непълно работно време, работа на половин длъжност, надомна работа и други подобни;
  • да се правят облекчения при изпълнение на трудовите задължения от бременни жени и майки: ограничения за полагане на извънреден, нощен и тежък физически труд, забрана да работят при вредни условия, ограничения за труд в празнични и почивни дни и т. н.;
  • да се ускори строителството на детски ясли и градини, като до към 2020-2025 г. се осигурят необходимите места в тях за всички деца във всички населени места;
  • от 1 януари 2017 г. да започне намаление на таксите в държавните и общинските детски ясли и градини, а до края на 2018 г. да бъдат отменени. От началото на 2019 г. те да се издържат изцяло от държавата и общините;
  • от есента на 2017 г. да започне намаление на учебните такси във всички общински и държавни училища, което да бъде завършено до края ня 2019 г. От началото на 2020 г. да се въведе в тях безплатно средно и висше образование;
  • от 2018 г. да се дава еднократна помощ от 500 лв. за първолаците в началото на първата им учебна година и по 400 лв. в началото на следващите учебни години до завършване на основно образование;
  • от 2018 г. всеки ученик в общинско и държавно основно училище да получава месечна стипендия от 50 лв.; в средно училище – 100 лв. при успех минимум 4,50 по шестобалната система. Всеки студент в държавен университет да получава месечна стипендия от 300 лв. при успех минимум 4,50;
  • от 2019 г. да се осигурят общежития за поне 50% от учениците в общинските и държавните средни училища и за студентите в държавните висши училища при минимално заплащане;
  • от началото на 2019 г. за всички деца, младежи и девойки до пълнолетна възраст да се предоставя безплатна здравна помощ и безплатни лекарства, без да се изисква да са здравно осигурени;
  • от 1 януари 2017 г. да се отмени статутът на болниците като търговски дружества. Тяхната работа да се оценява по качеството на лечението, а не по финансовите им баланси;
  • от началото на 2017 г. да започне чувствително повишение на заплащането на медицинския персонал в държавните и общинските болници. Да се увеличат значително доставките на модерна диагностична апаратура за държавните и общинските болници и да се подобрят условията за работа и професионално развитие на медиците, за да се смекчи масовото изтичане на медицински персонал към чужбина;
  • да се осигури реален общ достъп до здравни услуги на всички български граждани. Да се прекрати закриването на общински болници по финансови причини. Да се осигури нормална здравна помощ и снабдяване с лекарства за живеещите в малките и отдалечени махали, села и за малките градчета, като разходите се покриват от държавата или общините;
  • от началото на 2017 г. да започне повишение на процента на възстановяване (реимбурсиране) от Здравната каса на разходите на пациентите за лекарства, като до 2020 г. се достигне средното равнище в ЕС. Засега сме на едно от последните места;
  • от януари 2017 г. да започне съществено увеличение на дела на здравното осигуряване за зъболечение в общия бюджет на Здравната каса, като до 2020 г. достигне средното равнище в ЕС. От началото на 2018 г. разходите за зъболечение на бедни възрастни хора над 60 години да се поемат от държавата;
  • от началото на 2017 г. да започне ускорено повишение на пенсиите, така че през 2019 г. средната месечна пенсия да достигне 800 лв, без ограничения за максимума, при около 320 лв. сега. Да не се въвежда облагане на пенсиите с данък върху доходите. Необходимото допълнително финансиране на Пенсионния фонд да се осигурява от бюджета. Допълнителното бюджетно финансиране на Пенсионния фонд ще продължава още много години;
  • от началото на 2017 г. за неосигурените по уважителни причини (бедност) възрастни хора над 60 години държавата да заплаща изцяло здравната им помощ и лекарствата;
  • до края на 2016 г. да се изработи специална програма за комплексни грижи за възрастните хора, с оглед намаляване коефициента на смъртност до 11,0-11,5 промила, при 15,3 промила сега и повишаване продължителността на живота у нас до 77,5-78,0 години към 2030 г., при 74,9 години сега;
  • от началото на 2020 г. държавата да заплаща 30% от лихвата по заема за ново жилище на младо семейство с едно дете; 50% от лихвата по заема на младо семейство с две деца и 100% с три и повече деца, ако нямат друго жилище и ако поемат предварително задължението да си родят поне три деца;
  • от началото на 2017 г. всички парични помощи за раждане и отглеждане на деца да се освобождават от подоходен данък, а помощите в натура – от ДДС. Паричните помощи да се индексират ежегодно с инфлацията;
  • от началото на 2018 г. ДДС да се намали на 5% за лекарствата, учебните помагала и за всички детски стоки до 15 годишна възраст, като се увеличи на 27% ДДС за хазарта и за екстравагантните луксозни стоки;
  • от началото на 2020 г. да се правят данъчни облекчения на млади семейства при изплащане на лихви по ипотечни и други жилищни заеми;
  • всички български граждани, завършили държавни висши училища и използвали настоящите допълнителни помощи, могат да заминават на работа в чужбина само след като са работили у нас преди отпътуването поне пет (или седем) години;
  • от началото на 2017 г. държавна субсидия да се предоставя само на държавните и общинските основни, средни и висши училища;
  • от 2017 г. в доклада на правителството пред Народното събрание при приемането на бюджета за следващата година, да се отчита кои мерки по смекчаване на демографската криза са отразени в проекта и кои не са.

II. Финансиране на антикризисната демографска програма

Пазарните фундаменталисти – политици и икономисти веднага ще възразят, че няма пари за финансиране на такава спасителна демографска програма в България. Това обаче не е вярно!

Финансовите ресурси за изпълнението на настоящата програма могат да се осигурят още през следващите години чрез провеждане на отдавна предлаганата от мен и от други български икономисти цялостна  данъчна реформа. България е член на ЕС и е длъжна да изпълнява писаните и неписани закони и правила на тази общност. Ако се прилагат данъчните принципи и правила на преобладаващата част от страните в ЕС само от двата преки данъка – подоходният данък и данъка върху печалбата могат да се събират допълнително около 3 млрд. лева годишно.

Заедно с другите данъчни реформи, които предлагам многократно през последните 6-7 години, при по-висока ефективност на данъчната администрация и по-добра данъчна дисциплина, общият размер на данъчните постъпления може да нарастне с около 4,0-4,5 млрд. лева годишно още през следващите години. Получените по този начин допълнителни ресурси могат да се използват само за подобряване на демографската ситуация, т. е. за инвестиции за човешки капитал. За България няма по-ефикасни инвестиции от тези.

От КТБ са ограбени около 4 млрд. лева, които българските граждани сега ще изплащат. От това следват поне два въпроса: Първо, кой е виновен за този грабеж и кога виновниците ще бъдат принудени да възстановят ограбеното? Кой ще е отговорен за това? Второ, къде е гаранцията, че нещо подобно не става от години и в други търговски банки, за които ще научим след време и ще бъдем пак принудени да изплащаме? След като престъпленията в банковата система преди 15-20 години, а и сега в КТБ не се наказват, това окуражава извършването на подобни престъпления и в други банки? Логиката на живота е: ненаказаното престъпление е покана за нови престъпления! Управляващите най-после трябва да въведат ред в тази държава! Ако те не желаят народът трябва да ги принуди. И то още сега – чрез силен обществен натиск!

Държавата може да получи допълнително и много милиарди лева ако ограничи злоупотребите с монополно положение. Нещо, което тя също не прави. От това нашата държава губи ежегодно по няколко милиарда лева.

Още по-големи ресурси за спасяването на България от демографската катастрофа може да се намерят чрез предприемане на истинска борба на живот и смърт срещу престъпността и корупцията, обхванала българските политически и бизнес среди през последните десетилетия. Това обаче изисква наличието на група хора на кормилото на държавата със силна политическа воля, голям кураж и непоклатима готовност да служат на България, каквото и да им се случи в предстоящата тежка борба.

В продължение на 10-15 години могат да се върнат на България няколко десетки милиарди лева, заграбени от престъпниците през изминалите 25-30 години. Този ресурс е предостатъчен за финансиране на предлаганите икономически мерки за предотвратяване на демографската катастрофа. Престъпността и корупцията е много силна, но истинската държава с нейния силов апарат и подкрепата на милионите честни хора, е по-силна от всички. Само да пожелае да използва силата си! Покорно кроткият, търпелив и послушен български народ трябва най-сетне да се събуди от летаргичния си сън!

Зная че това е много, много трудно. Но то е много важно, защото България постепенно умира, оплетена в мрежата на престъпността и корупцията и замаяна от всеобща апатия, плъзгаща се към демографската катастрофа.

На младини четох интересната книга „Заговорът на равнодушните” на полския автор Домбровски. В паметта ми се е запечатала една страхотна мисъл: „Не се страхувайте от приятелите си! В най-лошия случай те могат да ви предадат. Не се страхувайте и от враговете си! В най-лошия случай те могат да ви убият. Страхувайте се от равнодушните. Те няма нито да ви предадат, нито да ви убият, но благодарение на тях на света съществуват и предателствата и убийствата!” Някои приписват тази крилата мисъл на големия италиански мислител и общественик – Антонио Грамши.

Най-големият враг на България сега е масовата апатия. Ако се събудим можем да спасим България. Ако продължаваме да спим и да се надяваме да ни спасява някакъв месия, ще потънем всички заедно! България ще изчезне като име на държава и ще остане само като име на територия, както е сега с Тракия, Мизия и други подобни.

Демографската политика трябва да се превърне в приоритет над приоритетите. Защото става дума за съдбата на България. Няма цена, която не може да бъде платена, когато се касае за спасяването на България. Съдбата на България няма парични измерения. Тя не може да се съизмерва с бюджетен дефицит, с публичен дълг, с платежен баланс, с инфлация и други подобни икономически и финансови категории.

България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие, ако не се вземат бързи мерки още сега за нейното спасяване! Бъдните поколения няма да ни простят бездействието! Катастрофата все още може да бъде избегната ако се събудим навреме!

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН