28th Dec2017

Мария Каварджикова: „Труд – това е думата за нашата професия“

by Черно и Бяло

Екипът на „Черно и Бяло Ви представя неотразимата Мария Каварджикова. Нашата репортерка Мариана Енева се срещна с нея преди празниците, за да поговорят за професията и живота ѝ.

Мария Каварджикова завършва ВИТИЗ през 1978 г. в класа на проф. Надежда Сейкова. Работила е в ДТ-Перник и в Нов драматичен театър „Сълза и смях“. От 1991 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“, където играе и до днес. Любима актриса на няколко поколения, тя създава над 50 театрални роли  и още толкова в киното. Носител е на множество отличия и театрални награди, сред които: „Аскеер 1997“ за водеща женска роля в „Спускане от връх Морган“ на А. Милър в „Театър 199“; награда на САБ за 1998 г. и на Театралните празници „Благоевград`98“ за ролята на Василиса в „На дъното“ на М. Горки; награда на Театрални празници „Благоевград`99“, „Аскеер 1999“ за водеща женска роля за „Бившата мис на малкия град“ от Мартин Макдона. Публиката я запомни и от обичаните филми и сериали: „Оркестър без име“, „Лавина“, „Куче в чекмедже“, „Петък вечер“, „Жребият“, „Всичко от нула“, „Дом за нашите деца“, „Една калория нежност“, „Откраднати очи“. Има две дъщери Александра и Гергана от първия си брак. Омъжена е за режисьора Иван Балевски.

МЕ: Преди дни завърши  четвърти сезон на „Откраднат живот: Чуждо тяло“, а  в киносалоните мина игралният филм „12 А“, където сте Вера, майката на главната героиня Лина. Как се чувствате в „кожата“ на Жени Генадиева, зрителите я обикнаха…

МК: Ако публиката харесва това, което правя, значи се чувствам добре. Продължаваме да снимаме четвърти сезон, би трябвало да съм се приспособила към  сценария и режисьорските изисквания. Тук е мястото да кажа, че сценаристите развиват образа на моята героиня, така че няма да ме оставят „да плувам по течението“. (Всъщност те са доста  „ревниви“ към сюжета, и към образа на Жени – пазят в тайна какво се случва занапред., б. авт.)

От малкия и големия екран докъде се възпитава добър вкус и  докъде се обслужва масовия вкус на дадено време?

Границата е тънка, особено що се касае до телевизионните продукции, защото там ако не отговориш на неговия интерес,зрителят ще превключи канала. Затова рискът да се отклоним от изискването на добрия вкус е много по-голям. Вярвам, че в „Откраднат живот“ мярката е спазена.

В един малък патриархален Крумовград защо се насочихте към актьорството?

Искам да внеса малко яснота относно крумовградския ми период. Аз съм родена там и съм живяла няколко години след това. С този прекрасен край са свързани най-нежните ми детски спомени. Целият ми съзнателен живот обаче е преминал в София. Затова не мога да си присвоя привилегията да познавам толкова дълбоко нравите и битуването в китния родопски град.

Днес сте постоянно търсена в театъра, киното и телевизията. Как си обяснявате това – късмет ли е, на кои Ваши качества го отдавате? Колеги от Вашето поколение нямаха този късмет…

Късмет ли? Късмет е, когато спечелиш от Тотото, или си намериш монетка на улицата. Уверявам ви, че за това, което съм постигнала в професията, съм положила много труд и съм изхабила доста нерви. Това се отнася не само за мен, а и за всички мои колеги. Това с късмета, са може би „Холивудски легенди“. Не внушавайте на публиката, че артистите някой отгоре ги е целунал и животът им е тръгнал по мед и масло. Труд – това е думата за тази професия, то и за другите сигурно е така. Разбира се, нужна е дисциплина, отдаденост, чувство за мярка, умения да чуваш другия и т.н., тоест – талант.

Театърът, киното и телевизията си имат своите специфики. Кои от тях откроявате?

Неведнъж съм казвала- според мен общото е само актьорът. Телевизията се гледа у дома, не срещу билет на публично място. Екранът е съобразен с размерите на жилището; тези, които се занимават с телевизия, трябва да знаят как да приковат вниманието на зрителя. Много е дълго за обясняване, пък и не е моя работа. Този занаят се учи. Едва ли на широката публика  ще е интересно. Тя иска да съпреживява…

Кога разбрахте, че сте известна? Любимка сте на няколко поколения зрители с многобройните си роли. Славата идва и… как да я задържиш?

Когато хората започнаха да ме разпознават по улицата. Телевизията прави актьора популярен и за добро, и за лошо, но такава професия съм си избрала – публична! Славата? Когато работиш, не мислиш за слава. Просто правиш, каквото трябва, което мислиш, че е добро и както са те учили… Ако имаш аплодисменти в края на спектакъла, това е славата. Щом аплодисментите секнат – край. До следващата пиеса…

Кое Ви носи радост и Ви прави щастлива?

Безброй малки, дори незначителни неща, което ме карат да забравя за ежедневието. Поне за миг. Радвам се на топлата и красива есен, например. Постоянно щастие няма. Само безумецът е перманентно щастлив.

За трудните моменти в живота, разочарованията и „жертвите“ по пътя към съвършенството…

С трудните моменти в живота  се свиква, те са повече от щастливите и това ни сдава възможност да ценим и малките радости, с които той ни дарява. Съвършенство?… Евентуално в другия живот.

Търси ли се пресечната точка или балансът между творческите намерения на режисьора и неговия екип, и нагласите, очакванията на публиката?

Кой както разбира нещата. За себе си знам, че подадеш ли се само на очакванията на публиката, с изкуството си приключил и си „прегърнал чалгата“. Театърът трябва да държи публиката, а не обратното. Въпреки това, не познавам режисьор, който да не се радва на пълен салон. В изкуството най-важният въпрос е как?

Видели сте администратори, режисьори, колеги-актьори. Какъв е пътят за оцеляване и развитие на театрите ни?

Да, видяла съм доста неща в тези близо 40 сезона в театъра, но рецепта не мога да дам, защото аз съм изпълнител. Може би е клише, но то затова е клише, защото е вярно. Добра драматургия, добър режисьор, добри актьори – това е моята рецепта и мнение. Останалото са пари, конюнктура, политика и още множество безобразия, които пречат, но пък явно без тях не може. Такъв е животът – несправедлив.

Оптимист ли сте за българското екранно и сценично изкуство? В тази насока за какво мечтаете?

Както и да отговоря ще трябва дълго да обяснявам защо. Българският театър съществува повече от 100 години, ще го има и занапред. Как, колко, какъв и т.н., зависи от хората, които се занимават с това изкуство. Киното е друга нещо. Преди всичко – скъпо струващо. Там конюнктурата е много решаващ фактор. Мечтая – не точно. Надявам се да съм здрава и всички около мен – също. Каквото има да става в професията, ще стане. Или пък кой знае!?

разговорът води Мариана Енева

22nd Dec2017

Демографската катастрофа на България все още може да бъде избегната

by Черно и Бяло

I. Икономически мерки за смекчаване на демографската криза.

Проф. Иван АнгеловДемографската криза не може да бъде овладяна бързо. Нещо повече, когато конструктивните мерки се отлагат, тя се превръща в демографска катастрофа и смекчаването ѝ става още по-трудно, а овладяването – невъзможно. Чрез доходната, данъчната, здравната, образователната, пенсионната, регионалната и миграционната политика кризата все още може да се смекчи и да се овладее постепенно през следващите десетилетия. Може – ако има политическа воля. Резултатите и от най-правилните решения в тази област, обаче не идват бързо. Затова трябва да се вземат и прилагат без отлагане. Като правило, активните мерки в демографската политика дават осезаем резултат поне след 15-20 години.

Стратегическа цел на България през следващите две-три десетилетия трябва да бъде забавяне темповете на намаление на населението с оглед стабилизиране към 2050–2060 година и поврат към бавно повишение през втората половина и до края на столетието, за постигане на около 8,5–9,0 млн. души, при преобладаващ дял на българския етнос и при осигуряване на все по-високо качество на живота на хората. Защото в демографското развитие е важно не само количеството, но и качеството.

Стремежът трябва да бъде нормален размер на бъдещото българско семейство около 2,5 деца (при необходим минимум за просто възпроизводство на населението 2,1 деца), с близка до нулата неграмотност; средно ниво на масовото образование – завършен 12ти клас и достигане на средното европейско ниво на висше образование. Сега средното българско семейство е с около 1,5 деца, при тревожно нарастваща неграмотност, намаляващо средно ниво на образование, с все по-ниско качество.

Известни са ми две стратегии за демографското развитие на България през последните 10-15 години, но те остават на книга. Веднаж написани, биват бързо забравени. И никой не си спомня за тях при текущото управление на държавните дела, за да ги конкретизира и приложи в оперативните държавни документи. Освен това, икономическите мерки в тези стратегии са слабо застъпени. Преобладава пожелателният лозунгов характер на мерките. Така повече не може!

От началото на 2017 г. трябва да се задейства голям пакет от комплексни мерки за смекчаване на демографската криза и предотвратяване на демографската катастрофа, чиито контури вече се очертават на далечния стратегически хоризонт към края на столетието. Разработката на този пакет от мерки трябва да започне незабавно, като се използва всичко полезно от наличните стратегии.

Наред с много други, за тази цел могат да бъдат използвани и икономически мерки, като:

  • въвеждане от 1 януари 2017 г. на платен отпуск по майчинство с 90% от основната заплата преди излизането в отпуска – 8 месеца за първо дете; – 12 месеца за второ дете; – 18 месеца за трето; – до 3 месеца за всяко следващо. По желание на майката отпускът да може да се удължава с още до 12 месеца за трето дете при 70% възнаграждение;
  • предоставяне от 1 януари 2018 г. на еднократна държавна помощ при раждане на първо дете – 3000 лв.; на второ дете – 5000 лв.; на трето дете – 10000 лв. и на всяко следващо – по 500 лв;
  • повишаване от 1 януари 2017 г. на детските надбавки: – 150 лв. месечно за първо дете; 200 лв. за второ; 250 лв. за трето; 50 лв. за всяко следващо;
  • да се въведе задължение на родителите да прилагат семейно планиране, като предварително се извърши образователна работа с потенциалните родители в тази посока. Основно изискване да бъде: всяко семейство да си позволява толкова деца, колкото може да издържа, като им осигурява нормално качество на живота. От нарушителите на това изискване да се търси отговорност;
  • от 1 януари 2017 г. да се предоставя по-голямо и продължително допълнително финансиране при отглеждане на деца с увреждания;
  • от януари 2017 г. по желание на майките да се използва схемата „отново на работа” по време на полагащия се отпуск по майчинство, чрез наемане на детегледачка, чието възнаграждение да се заплаща от държавата или общината;
  • бременни жени и майки да могат да ползват с предимство гъвкави форми на заетост: непълно работно време, работа на половин длъжност, надомна работа и други подобни;
  • да се правят облекчения при изпълнение на трудовите задължения от бременни жени и майки: ограничения за полагане на извънреден, нощен и тежък физически труд, забрана да работят при вредни условия, ограничения за труд в празнични и почивни дни и т. н.;
  • да се ускори строителството на детски ясли и градини, като до към 2020-2025 г. се осигурят необходимите места в тях за всички деца във всички населени места;
  • от 1 януари 2017 г. да започне намаление на таксите в държавните и общинските детски ясли и градини, а до края на 2018 г. да бъдат отменени. От началото на 2019 г. те да се издържат изцяло от държавата и общините;
  • от есента на 2017 г. да започне намаление на учебните такси във всички общински и държавни училища, което да бъде завършено до края ня 2019 г. От началото на 2020 г. да се въведе в тях безплатно средно и висше образование;
  • от 2018 г. да се дава еднократна помощ от 500 лв. за първолаците в началото на първата им учебна година и по 400 лв. в началото на следващите учебни години до завършване на основно образование;
  • от 2018 г. всеки ученик в общинско и държавно основно училище да получава месечна стипендия от 50 лв.; в средно училище – 100 лв. при успех минимум 4,50 по шестобалната система. Всеки студент в държавен университет да получава месечна стипендия от 300 лв. при успех минимум 4,50;
  • от 2019 г. да се осигурят общежития за поне 50% от учениците в общинските и държавните средни училища и за студентите в държавните висши училища при минимално заплащане;
  • от началото на 2019 г. за всички деца, младежи и девойки до пълнолетна възраст да се предоставя безплатна здравна помощ и безплатни лекарства, без да се изисква да са здравно осигурени;
  • от 1 януари 2017 г. да се отмени статутът на болниците като търговски дружества. Тяхната работа да се оценява по качеството на лечението, а не по финансовите им баланси;
  • от началото на 2017 г. да започне чувствително повишение на заплащането на медицинския персонал в държавните и общинските болници. Да се увеличат значително доставките на модерна диагностична апаратура за държавните и общинските болници и да се подобрят условията за работа и професионално развитие на медиците, за да се смекчи масовото изтичане на медицински персонал към чужбина;
  • да се осигури реален общ достъп до здравни услуги на всички български граждани. Да се прекрати закриването на общински болници по финансови причини. Да се осигури нормална здравна помощ и снабдяване с лекарства за живеещите в малките и отдалечени махали, села и за малките градчета, като разходите се покриват от държавата или общините;
  • от началото на 2017 г. да започне повишение на процента на възстановяване (реимбурсиране) от Здравната каса на разходите на пациентите за лекарства, като до 2020 г. се достигне средното равнище в ЕС. Засега сме на едно от последните места;
  • от януари 2017 г. да започне съществено увеличение на дела на здравното осигуряване за зъболечение в общия бюджет на Здравната каса, като до 2020 г. достигне средното равнище в ЕС. От началото на 2018 г. разходите за зъболечение на бедни възрастни хора над 60 години да се поемат от държавата;
  • от началото на 2017 г. да започне ускорено повишение на пенсиите, така че през 2019 г. средната месечна пенсия да достигне 800 лв, без ограничения за максимума, при около 320 лв. сега. Да не се въвежда облагане на пенсиите с данък върху доходите. Необходимото допълнително финансиране на Пенсионния фонд да се осигурява от бюджета. Допълнителното бюджетно финансиране на Пенсионния фонд ще продължава още много години;
  • от началото на 2017 г. за неосигурените по уважителни причини (бедност) възрастни хора над 60 години държавата да заплаща изцяло здравната им помощ и лекарствата;
  • до края на 2016 г. да се изработи специална програма за комплексни грижи за възрастните хора, с оглед намаляване коефициента на смъртност до 11,0-11,5 промила, при 15,3 промила сега и повишаване продължителността на живота у нас до 77,5-78,0 години към 2030 г., при 74,9 години сега;
  • от началото на 2020 г. държавата да заплаща 30% от лихвата по заема за ново жилище на младо семейство с едно дете; 50% от лихвата по заема на младо семейство с две деца и 100% с три и повече деца, ако нямат друго жилище и ако поемат предварително задължението да си родят поне три деца;
  • от началото на 2017 г. всички парични помощи за раждане и отглеждане на деца да се освобождават от подоходен данък, а помощите в натура – от ДДС. Паричните помощи да се индексират ежегодно с инфлацията;
  • от началото на 2018 г. ДДС да се намали на 5% за лекарствата, учебните помагала и за всички детски стоки до 15 годишна възраст, като се увеличи на 27% ДДС за хазарта и за екстравагантните луксозни стоки;
  • от началото на 2020 г. да се правят данъчни облекчения на млади семейства при изплащане на лихви по ипотечни и други жилищни заеми;
  • всички български граждани, завършили държавни висши училища и използвали настоящите допълнителни помощи, могат да заминават на работа в чужбина само след като са работили у нас преди отпътуването поне пет (или седем) години;
  • от началото на 2017 г. държавна субсидия да се предоставя само на държавните и общинските основни, средни и висши училища;
  • от 2017 г. в доклада на правителството пред Народното събрание при приемането на бюджета за следващата година, да се отчита кои мерки по смекчаване на демографската криза са отразени в проекта и кои не са.

II. Финансиране на антикризисната демографска програма

Пазарните фундаменталисти – политици и икономисти веднага ще възразят, че няма пари за финансиране на такава спасителна демографска програма в България. Това обаче не е вярно!

Финансовите ресурси за изпълнението на настоящата програма могат да се осигурят още през следващите години чрез провеждане на отдавна предлаганата от мен и от други български икономисти цялостна  данъчна реформа. България е член на ЕС и е длъжна да изпълнява писаните и неписани закони и правила на тази общност. Ако се прилагат данъчните принципи и правила на преобладаващата част от страните в ЕС само от двата преки данъка – подоходният данък и данъка върху печалбата могат да се събират допълнително около 3 млрд. лева годишно.

Заедно с другите данъчни реформи, които предлагам многократно през последните 6-7 години, при по-висока ефективност на данъчната администрация и по-добра данъчна дисциплина, общият размер на данъчните постъпления може да нарастне с около 4,0-4,5 млрд. лева годишно още през следващите години. Получените по този начин допълнителни ресурси могат да се използват само за подобряване на демографската ситуация, т. е. за инвестиции за човешки капитал. За България няма по-ефикасни инвестиции от тези.

От КТБ са ограбени около 4 млрд. лева, които българските граждани сега ще изплащат. От това следват поне два въпроса: Първо, кой е виновен за този грабеж и кога виновниците ще бъдат принудени да възстановят ограбеното? Кой ще е отговорен за това? Второ, къде е гаранцията, че нещо подобно не става от години и в други търговски банки, за които ще научим след време и ще бъдем пак принудени да изплащаме? След като престъпленията в банковата система преди 15-20 години, а и сега в КТБ не се наказват, това окуражава извършването на подобни престъпления и в други банки? Логиката на живота е: ненаказаното престъпление е покана за нови престъпления! Управляващите най-после трябва да въведат ред в тази държава! Ако те не желаят народът трябва да ги принуди. И то още сега – чрез силен обществен натиск!

Държавата може да получи допълнително и много милиарди лева ако ограничи злоупотребите с монополно положение. Нещо, което тя също не прави. От това нашата държава губи ежегодно по няколко милиарда лева.

Още по-големи ресурси за спасяването на България от демографската катастрофа може да се намерят чрез предприемане на истинска борба на живот и смърт срещу престъпността и корупцията, обхванала българските политически и бизнес среди през последните десетилетия. Това обаче изисква наличието на група хора на кормилото на държавата със силна политическа воля, голям кураж и непоклатима готовност да служат на България, каквото и да им се случи в предстоящата тежка борба.

В продължение на 10-15 години могат да се върнат на България няколко десетки милиарди лева, заграбени от престъпниците през изминалите 25-30 години. Този ресурс е предостатъчен за финансиране на предлаганите икономически мерки за предотвратяване на демографската катастрофа. Престъпността и корупцията е много силна, но истинската държава с нейния силов апарат и подкрепата на милионите честни хора, е по-силна от всички. Само да пожелае да използва силата си! Покорно кроткият, търпелив и послушен български народ трябва най-сетне да се събуди от летаргичния си сън!

Зная че това е много, много трудно. Но то е много важно, защото България постепенно умира, оплетена в мрежата на престъпността и корупцията и замаяна от всеобща апатия, плъзгаща се към демографската катастрофа.

На младини четох интересната книга „Заговорът на равнодушните” на полския автор Домбровски. В паметта ми се е запечатала една страхотна мисъл: „Не се страхувайте от приятелите си! В най-лошия случай те могат да ви предадат. Не се страхувайте и от враговете си! В най-лошия случай те могат да ви убият. Страхувайте се от равнодушните. Те няма нито да ви предадат, нито да ви убият, но благодарение на тях на света съществуват и предателствата и убийствата!” Някои приписват тази крилата мисъл на големия италиански мислител и общественик – Антонио Грамши.

Най-големият враг на България сега е масовата апатия. Ако се събудим можем да спасим България. Ако продължаваме да спим и да се надяваме да ни спасява някакъв месия, ще потънем всички заедно! България ще изчезне като име на държава и ще остане само като име на територия, както е сега с Тракия, Мизия и други подобни.

Демографската политика трябва да се превърне в приоритет над приоритетите. Защото става дума за съдбата на България. Няма цена, която не може да бъде платена, когато се касае за спасяването на България. Съдбата на България няма парични измерения. Тя не може да се съизмерва с бюджетен дефицит, с публичен дълг, с платежен баланс, с инфлация и други подобни икономически и финансови категории.

България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие, ако не се вземат бързи мерки още сега за нейното спасяване! Бъдните поколения няма да ни простят бездействието! Катастрофата все още може да бъде избегната ако се събудим навреме!

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

15th Dec2017

„От Сътворението на света до Края на времето“, концерт 125 години от рождението на Дариус Мийо

by Черно и Бяло

Първият концерт от цикъла „От Сътворението на света до Края на времето“ бе посветен на 125-годишнината от рождението на Дариус Мийо. На 29-и октомври, в Камерна зала България почитателите на камерната музика имаха удоволствието да присъстват на прекрасно музикално изживяване с изпълнението на дуото Дарина Малеева – цигулка и Ксавие Льоконт де ла Бретонери – пиано както и с участието на Любомир Ников – виолончело, Кристиан Сугарев – виола, Здравка Комитова – цигулка.

Успехът на дуото Дарина и Ксавие Льоконт де ла Бретонери на българския музикален подиум е безспорен, както и препълнения салон на тяхните концерти с елитни музиканти и изпълнители. Разнообразният репертоар със стойностни и често непознати музикални творби обогатява българския слушател и му дава визия за вкусовете и приоритетите на френския музикален живот.

Дарина Малеева, определена като „без съмнение една от най-изтъкнатите съвременни млади цигуларки, притежаващи изключителен талант и музикална природа (Деви Ерлих) има богата концертна дейност, както и съпругът ѝ Ксавие Льоконт де ла Бретонери (Франция), който не само концертира като солист и камерен изпълнител, но е и професор по пиано и артистичен директор на фестивал и конкурс в гр. Орсе (Франция) и този път представиха интересни изненади в избора на програмата.

Концертът беше открит с представянето на три песни за пиано от френския композитор Роже Тесие „Песен за зората“, „Песен на Зенита“ и „Песен на Здрача“, (премиера за България) в изпълнение на Ксавие Льоконт де ла Бретонери. Роже Тесие е съвременен френски композитор, ученик на Оливие Месиян и член на групата на Тристан Мюрай, „Спектрално движение“, изучаващо хармоничните трансформации на звука. С тази насоченост на Роже Тесие към приомите на съвременния композиционен изказ, можем да осъзнаем спецификата и достойнствата на тази творба. За това допринесе изключителното изпълнение на Ксавие Льоконт де ла Бретонери, който със своята експресивност и неподозиран темперамент събуди въображението и чувствата на слушателите. Мрачни хармонии придружени от неистови изблици в крайна динамика и последвани от отвлечени странни звучения, изпъстрени с дисонантни акорди рисуваха звуковата картина и пресъздаваха душевността на композитора. Познаването и усета на пианиста към съвременната музика е очевидна той успява да я поднесе на публиката успешно.

Животът и музикалното творчество на Дариус Мийо е пъстър калейдоскоп, обхващащ периода на първата половина на 20ти век, белязан с музикални събития и творчески срещи с ведущите композитори на нашето време – Венсан Д’ Енди, Артур Онегер, Жак Ибер, Жан Кокто и Ерик Сати, както и принадлежността му към „Групата на Шестимата“, факт разкриващ „творческото му кредо“ и го определя, като един от великите музиканти на съвремието.

През 1916 година, Дариус Мийо е културно аташе на посланника, голямия френски поет Пол Клодел в Бразилия. По време на престоя си, той открива очарованието на бразилския фолклор, което силно повлиява на бъдещото му творчество. След началото на Втората световна война Мийо емигрира със съпругата си в Съединените щати и преподава композиция в Колежа „Милс“ в Оукланд до 1971 г. След края на войната поема допълнително една група по композиция в консерваторията в Париж (до 1972 г.). Мийо преподава след това с годишна смяна на двата континента. Неговите лекции се посещават от различни музиканти като джаз музиканта Дейв Брубек, Стив Райх, симфониста Алън Питърсън и авангардистите Карлхайнц Щокхаузен, Лари Остин и Янис Ксенакис.

Считам за голям пропуск в нашия музикален живот факта, че музиката на Дариус Мийо извънредно рядко звучи България, а квинтетът „Сътворението на света“ (вдъхновен от африкански мит и от мелодиката на джаза) не е изпълняван у нас от много години. Единствено от Дарина Малеева и колегите ѝ от Франция и Корея, когато получават Първа награда на конкурса „Музиката и Земята“ през 2000 г.). Повод за гордост е факта,че нотите са подарени на Дарина лично от Мадлен Мийо (съпругата на Д. Мийо) след като (в същия състав) са го изсвирили специално за нея в Париж на гости в дома на Мийо. Тогава ги е завел проф. Деви Ерлих, признат най-голям френски цигулков педагог (Светлин Русев, както и Дарина са била негови студенти в Париж, преди той да почине).

Последва ярко изпълнение на две пиеси „През пролетта“ от Д. Мийо и „Страховит танц“ от Сен-Санс, в което дуото демонстрира завиден ансамбъл, а Дарина Малеева покори публиката с богата звукова палитра на цигулката си. Всеки нов автор беше интерпретиран с различно вибрато, различна апликатура и подходяща лъкова техника. Солистката постигна красив, ведър звук, и поетична атмосфера в залата! Като върхов момент в програмата на концерта чухме квинтета „Сътворението на света“.

С артистичната свобода, пламък и въображение в съчетание с удоволствие от музицирането прозвучаха солата, дуетите и ансамбловите съчетания в петте инструмента. Редуваха се елементи на джаз и блуз, типични за музиката на трийсте години в Америка, а пианото обагряше изпълнението с закачливи, ведри пасажи. Публиката щедро възнагради с аплодисменти и петимата солисти на този прекрасен концерт.

Светослав Дерменджиев

14th Dec2017

Калейдоскоп: „Майка съм“ на Ефемия Фард

by Черно и Бяло

Филмът „Майка съм представя оголен женски разказ за гранични преживявания от претърпяно насилие от близки в семейството.

Майка съмсъщо е построен предимно като компактно интервю, в което ударната сила на най-тежките моменти остава в словесния изказ, а последвалото „отреагирване“ е преведено в тон на флейта, женски пеещ глас и разпилени външни образи – пътека към дворче, стълбища, железопътни  релси, влак, преминаващи пейзажи, които скоростта на движението замазват в размита зелена ивица, клонче с листа през което избухва слънчев взрив и градски сцени с много стъкло и загубили свежестта си фасади на многоетажни еднотипни блокове.

Тук носещият разказ е един. Разказва майка, която проклина майчинството си.

„Това, което преживях, никога не бих родила дете… Никога!“

Разказът започва с песен, която героинята Катя, някогашна певица, започва да пее, но не може да продължи. Вместо песента по-нататък чуваме нейната изповед. Тя разказва за чудовищността на едно от децата си – втория й син – заплахи и побои в семейството, многократни изнасилвания с ужасяващи садистки изстъпления и по свидетелството на внучето ѝ – убийството на бащата, нейния съпруг и гавра с трупа му на погребението.

Образът на насилника е сляпо петно, ние не чуваме неговия глас и не виждаме неговия образ, дори в снимките, които ни показват от семейните албуми – (освен като дете).

Филмът сякаш има два финала. Първият започва да тече след думите: „Коя майка не иска детето й е да е добро? Имам най-добро желание да ги събера както съм ги събирала като малки… Да ги събера.“ После камерата започва внимателно да обикаля ъгъла на селска къща, докато достигне до врата, на която някой е издраскал „Тате, обичам те“. Откъде идват тези думи? Кой ги е написал? Този син към този баща? Някое друго дете към някакъв друг баща? Те казват нещо, което другият, чудовищният син не може да каже? Иска да каже? Не му е писано да каже?

Вторият финал завършва с края на песента и върху нейните думи:

„…голем зулум сестро сум направило ….сум заклало сестро син на майка …айде айде брате да вечеряме, за кръвнина брате колай бива… сестра има брате девет сина, едно сине майка ке прежали…. прежилила майка най-малото, най-малото, най-малото майка, най-убавото…“

Тече последният кадър с възстановеното семейство – майката, дъщерята, зетят от Холандия и тичащото около тях момиченце. Камерата ги следва донякъде, докато те се смалят, а после започва да се вдига към небето, но не съвсем, докато разкрие  еднотипни монолити на жилища, препречили пътя към планината зад тях.

Документалният филм създава силно сгъстено субективно пространство. Понеже в него няма координати от чужди разкази, които да го обективизират и да ни дадат опора за критична преценка, в някакъв момент документалното в него изчезва и той започва да прилича на игрално кино – (някой разказва личния мит на живота си).

Но има моменти, когато центризма на разказа се прокъсва и тогава оттам започва да наднича още по-голям кошмар. Когато Катя мимоходом и с лекота разказва за отнетите родителски права върху Антоан в Холандия. (В останалите точки разказът й е почти непробиваем.)

Режисьорът Ефемия Фард балансира внимателно между тези точки на пробив и защитите на героините си. Допускам, че тя не настоява за отговори, не само защото ги щади и им е благодарна за степента, в която се разкриват пред нас, а и защото трагедията, към която концептуално се стреми като форма тук, се нуждае от тази затворена субективна перспектива.

Екстракт от история за садизъм

Когато се пристъпва към задачата за правене на филм, трябва режисьорът сам да си отговори на три много важни въпроса:

  1. Подбрана ли е достатъчно важна тема, която да оправдае енергията, който се влага за осъществяването му, както и насочването на вниманието на зрителя върху актуален, генерален житейски проблем и в каква степен той ще му повлиява.
  2. Дори чрез изразните средства на документалното кино,  представена ли е  тази важна за човечеството тема по интересен и завладяващ начин, по който вниманието на зрителя да се задържа и дори за миг да не му се позволява да „излезе“ от филма.
  3. Зрителят сам трябва да достигне до идеята, тогава проникването в съзнанието му ще бъде най-пълно.

И в двата документални филм, „Майка съм“ и „Контролирани глътки въздух“, а предвид търсенията ни по време на монтажа със Стефан Бояджиев, са проследени  истински истории. Спечелих доверието на Катя, Хриси и Алфред и те ме допуснаха в своя свят – това е базисна точка за създаването на филма. Навлизането ми в тази много интимна сфера, в която се говори за изнасилвания, садизъм, предпоставя освен доверие, но и изграждане на тясна връзка между снимачния екип и героите. Мога да твърдя, че такава връзка е изградена, предвид многобройните срещи и разговори, които са проведени между мен, героите, оператора,  и звукорежисьора. Аз не въздействах, не режисирах филмовия процес. Героите ми,  просто ми повярваха. И екипът засне неподправената изповед на душите им. Така създадохме емоционални истории със силна социална и хуманна измеримост.

Филмът не е пропаганда, а разказ на проследена, истинска, човешка история. Темата е свръх универсална за човечеството и всеки един зрител от аудиторията би  разпознал, ако не история от своето собствено семейство, то историята, на която е бил свидетел в невиртуалния свят.

Идентификацията на героите ми е постигната по изключително убедителен начин,  вследствие на потапянето им в една крайно специфична  за тях среда. Усещането, което нагнетява тази среда, въвежда рязко зрителя в социалната проблематика на темата.

Стилът на  филма е  провокативно наблюдение, каквото героите ми допускат да бъде направено в най-личните им пространства, комбиниран и с интервю, защото историята им трябва да бъде разказана.

Усилването чувството за съпричастност  става неконтролируемо силно, със средствата на монтажната пост-продукция. Историята от филмите се  преживява директно от зрителя, в цялата и болезнена реалистичност. Характерно за монтажа е активност и динамичност.

Сега е мястото и времето да споделя с вас факти, които се случваха и с героите и с мен по време на снимките и след завършването на филмите. Катя получи инфаркт лятото на 2016г. в Перник, след като я уведомиха, че пускат от затвора сина и Антон. А аз не посмях да допусна филмът да бъде излъчен по която и да е телевизия, въпреки проявения интерес, защото аз също се страхувах, страхувах се и за себе си и за малката си дъщеря,  как би действал един изнасилвач, и садист след като види себе си във филм по телевизията. Но Антон не е приспособен да живее като свободен човек, няколко дни след като го бяха пуснали, явно и поради пълната липса на пари, беше извършил ново престъпление и разбира се отново го прибраха обратно в затвора. Той е просто РЕЦЕ /рецидивист/.

Филмът „Майка съм“ беше отличен със специалната награда „Свети Георги Победоносец“ на IV Международен кинофестивал „Славянска приказка“, през 2016 г.

Ангелина Василева,
преподавател в НБУ

13th Dec2017

„Един пояс, един път“ пое по своя български път

by Черно и Бяло

Едно събитие, свързано с Поднебесната, се състоя в СБЖ, където беше представена книгата на журналиста от Радио Китай за чужбина в Пекин Тодор Радев „Един пояс, един път“, посветена на една мащабна и амбициозна инициатива, чийто стремеж е да реанимира древния Път на коприната, но в един по-модерен и в контекста на ХХІ век свят, същевременно различна от западната глобализационна политика. Книгата се появява на българския книжен пазар благодарение на издателство „Ентропи 1“ и неговия издател Станислава Пекова, която заедно с Петър Красимиров са нейни редактори.

Китай винаги е будил любопитството и мечтите на хората по широкия свят още от най-дълбока древност. Днес, когато Поднебесната е отворила приятелски врати за всички, които се интересуват от нея, у нас също се пробудиха желанията на политиците и редовите българи да я открият за себе си. А също и за установяване на делови контакти със страната, дала на света барута, хартията, философските учения на Конфуций и Лао Дзъ.

Презентацията на книгата на Тодор Радев откри председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова, която припомни, че в началото на ноември в Пекин се състоя учредяването на Международния журналистически форум „Един пояс, едни път“, като един от учредителите е и СБЖ. „Идеята и учредяването ще ни позволи да активизираме и да направим по-чести нашите двустранни контакти с журналистите от Китай – каза Снежана Тодорова. – Наскоро получихме съобщение, че през януари ще ни гостува делегация на журналисти от Китай в рамките на подписания договор за сътрудничество с Общокитайската асоциация на журналистите. Вече 30 години ние си сътрудничим активно с нея, който юбилей отбелязахме тази година.“ Снежана Тодорова приветства издателя на „Ентропи 1“ и главен редактор на сп. „Черно и Бяло“ Станислава Пекова, която представи новата книга на българския журналист, работещ в далечен Китай. За това, какво представлява инициативата „Един пояс, един път“, тя поясни, че най-добра и изчерпателна представа дава книгата на Тодор Радев, която издателството пуска на книжния пазар по предложение на Радио Китай за чужбина. В съвместната работа на китайската електронна медия и сп. „Черно и Бяло“ това е вече петата по ред книга, посветена на Поднебесната.

Издателят на книгата “Един пояс, един път” я представи в пресклуб “Журналист”

Приятна изненада за всички, дошли на премиерата, беше видеообръщението на Тодор Радев, който няма възможност да присъства. „Искам да се извиня, че не присъствам сред вас на представянето на моята книга, но в същото време съм изключително радостен и доволен от това, че излизането на подобна книга на български стана възможно, за което искам да благодаря на издателя „Ентропи 1“ в лицето на Станислава Пекова – каза Тодор Радев. – Благодаря на всички, които отделиха от времето си днес за това представяне, пък и на моите български колеги и специално на Рози Евдокимова, без които книгата не би стигнала до хората.

Цялото видео-обръщение на автора:

Представянето на книгата предизвика интереса несамо на български журналисти, но и на китайските, които са акредитирани в България. С голям интерес всеки от тях запрелиства „Един пояс, един път“, за да научи как български журналист оценява инициативата, чийто автор е генералният секретар на Китайската компартия и председател на Китай Си Дзинпин. През 2013 г. той предлага инициативата „Един пояс – един път“, в това число и засилване на обмена в областта на световната журналистика. Според нея тя има за цел да реанимира Пътя на коприната, но в нови и модерни измерения в контекста на ХХІ век.

Интерес за дошлите на премиерата на книгата беше и документалният филм, направен от журналистите Красимир и Станислава Пекови, който разказва за посещението на група български журналисти тази година в Китай и за техните срещи. Според мнозина от гостите лентата е любопитна,защото показва ценната обмяна на информация между българските и китайските журналисти, която едва ли би получил някой, ако посети Поднебесната в качеството си само на турист. А според Миглена Иванова представянето на книгата на Тодор Радев може да бъде ценно и за държавната политика,защото съдържа информация, която никак не е маловажна и същевременно важна за бъдещето на България. Младият колега – фотожурналистът Пламен Трифонов, работещ за NurPhoto Agency, сподели своите впечатления от посещението си в Китай. Той беше включен в групата български журналисти,които тази година посетиха страната. Фотографиите и репортажите, които Пламен е донесъл оттам, са предизвикали интереса на български издания. Освен това той е подготвил и фотоизложба, за която Снежана Тодорова съобщи,че ще бъде представена в пресклуб „Журналист“.

Освен нея, в София ще може да бъде видяна през февруари следващата година и фотоизложбата „Зимен Китай“ на варненския фоторепортер Евелин Пасков.

Не знам защо, но книгата на Тодор Радев „Един пояс, един път“ ме кара да си припомня изреченото от мъдрия Конфуций: „Ще чуя и ще забравя. Ще видя и ще запомня. Ще го направя и ще разбера.“ Някои от присъстващите сигурно чуха за нея, но вероятно ще забравят чутото, други видяха книга и запомниха, че е излязла тя, а най-доброто е тя да бъде прочетена, за да се разбере какво се крие зад инициативата „Един пояс, един път“, разбунила духовете несамо в Азия, но и в Европа и по света.

Очаквайте скоро видеорепортаж от представянето на книгата на 11.12.2017 г.

Розалина Евдокимова
Снимки Иван Василев
СБЖ

12th Dec2017

Кинопанорама „Италия днес“, 14–17.12.2017 г.

by Черно и Бяло

За трета поредна година Италианският културен институт организира Кинопанорамата „Италия днес“. Тя ще се състои от 14-ти до 17-ти декември в 5 български града: София – Дом на киното, Пловдив – Лъки Дом на киното,  Варна – Фестивален и конгресен център, Русе – Доходно здание и Бургас – Експо център Флора.

Както по традиция, малко преди Коледа Институтът ще предложи на зрителите “дегустация” на италианско кино, което обрисува съвременното италианско общество в многобройните му аспекти. Избраните филми подчертават характерните черти на италианската кинематография без реторичен филтър, но с иронична драматичност в комедията и верен, понякога дори горчив, анализ на обществото.

Един изключителен гост ще открие кинопанорамата: Карен ди Порто – режисьор и актриса в главната роля в лентата “Мария и Рим”. На 14 декември от 18.30ч. в Дома на киното именно нейният филм ще даде началото на филмовия маратон, който ще включва шест от най-новите италиански заглавия.

Заглавията

МАРИЯ И РИМ
Драматична комедия, 93 мин.
Реж. Карен ди Порто
Участват: Карен ди Порто, Андреа Планаменте, Бруно Павончело, Миа Бенедета, Даниела Вирджилио
В хаотичния Рим с неговата хилядолетна история, Мария с цялото си сърце иска да стане актриса. За да се издържа работи като „съдържател на ключове“, обикаляйки със скутера си целия град, за да настанява туристи в скъпи частни домове. Актрисата Карен ди Порто прави първи стъпки в режисурата, но вече е аплодирана на Празника на киното в Рим 2017.

 

НЕЩО НОВО
Комедия, 93 мин.
Реж. Кристина Коменчини
Участват: Паола Кортелези, Микаела Рамацоти, Едуардо Валдарнини, Елеонора Данко
Съвършено различни, Лучия и Мария са приятелки от години. Едната завинаги е приключила с мъжете, а другата не може без тях. Най-после Лучия среща идеалния мъж: красив, нежен, страстен, но и малко незрял. Двете жени решават да си вземат почивка и да захвърлят навиците, лицемерието и фалшивите митове, за да направят равносметка на живота си.

УШИ
Комедия, 90 мин.
Реж. Алесандро Аронадио
Участват: Даниеле Паризи, Силвия д‘Амико, Памела Вилорези, Иван Франек, Роко Папалео
Една сутрин Марчело се събужда с досаден шум в ушите. Бележка на хладилника гласи: „Починал е приятелят ти Луиджи. ПП: Взимам колата.“ Но кой е Луиджи? Така започва един трагикомичен ден в откриването на лудостта по света. Носител на две награди: най-добър италиански филм на фестивала за младо кино „Арка“ и най-добър актьор за Даниеле Паризи на конкурса NuovoImaie Talent Award.

ВСИЧКО, КОЕТО ИСКАШ
Комедия, 106 мин.
Реж. Франческо Бруни
Участват: Джулиано Монталдо, Андреа Карпенцано, Артуро Бруни, Виторио Емануеле Пропизио, Донатела Финокиаро.
Алесандро – буен и неук младеж, приема с неохота да придружава Джорджо, ведрия и забавен 85-годишен поет с привидни симптоми на Алцхаймер. По време на ежедневните им разходки, техните различия и първоначалната им дистанция позволяват и на двамата да намерят равновесие. Алесандро открива в него баща, излизайки от емоционалната клопка, в която живее от дете. Награден е със „Сребърна лента 2017“ за най-добър сценарий.

ДЕЦА НА НОЩТА
Драма, 85 мин.
Реж. Андреа де Сика
Участват: Винченцо Креа, Фабрицио Ронджоне, Лудовико Сучо, Юлия Собо, Луиджи Биньоне
„Вие сте управляващата класа на бъдещето, не го забравяйте!”, кънтят думите на директора в  престижния швейцарски колеж за деца на богаташи, в който царят железни правила, ограничения и дисциплина. Тук послушният Джулио среща Едо, антиконформист и бунтар. „Сребърна лента 2017“ за режисьорски дебют на Андреа де Сика, син на композитора Мануел и внук на големия Виторио де Сика.

АКАБАДОРА – ПОСЛЕДНАТА МАЙКА
Историческа драма, 97 мин.
Реж. Енрико Пау
Участват: Донатела Финокиаро, Бари Уард, Каролина Крешентини, Сара Серайоко, Анита Кравос
Края на 30-те: Анета е наследила от майка си съдбата да прекратява страданията на неизлечимо болните, отвеждайки ги в отвъдния свят. Когато се налага да напусне родното си място в провинция на о. Сардиния, тя открива, че  може да се откъсне от наложената й от архаичното общество роля, която всъщност никога не е желала. Филмът печели награди на Международния филмов фестивал в Кейп Таун 2017, на Фестивал на италианския филм 2017, на Международния фестивал в Шанхай и др.

Пълната програма на кинопанорамата можете да откриете на сайта на Института: www.iicsofia.esteri.it
Билетите са на цена от 3 лв. и могат да бъдат закупени на касите на кината.

12th Dec2017

Столичното НЧ „Димчо Дебелянов – 1960” посрещна Коледа със спектакъл в РКИЦ

by Черно и Бяло

Празничен читалищен концерт, посветен на 140 години от Руско-турската освободителна война

За пореден път Руският културно-информационен център (РКИЦ) гостоприемно прие възпитаниците на НЧ „Димчо Дебелянов – 1960”, за да изявят таланта си в областта на балета,  музиката и песента. С огромна елха, приказна украса, изложби на картини и празничен дух, бяха приети участници и гости.  Сцената на Голямата зала вдигна  завеса за празничното слово и за искрените благодарности към директора на РКИЦ Павел Владимирович Жувальов, към  ръководителя на отдел „Наука и образование” Коста Пеев и екипа на РКИЦ за безвъзмездната подкрепа и дългогодишно културно сътрудничество с читалището.

Специални поздравления за празника бяха изпратени от председателят на СБЖ Снежана Тодорова, от главния редактор на сп. „Черно и Бяло” Станислава Пекова, от народният представител от БСП Димитър Данчев, от институции и медии. Гости на концерта бяха Георги Н. Киров, известен поет и пръв носител на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов, поетът с китара, журналист и редактор  Славимир Генчев, поетесата Дора Милева, председателят на читалище „Д. Дебелянов – 1960”доц. д-р Иван Митев, приятели от софийски читалища.

Коледният концерт на читалището бе посветен на 140 години от Руско-турската освободителна война и Освобождението на България от османско иго. Водещата припомни, че на 24 април т.г. в Централния военен клуб, тържествено бе представена книгата „Дневникъ Царя-Освободителя по освобождението на България“ на Леонид Чичагов по повод 140-годишнината от оповестяването на Манифеста на император Александър ІІ за обявяване на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.), която довежда до Освобождението на българите и поставя началото на възстановяването на българската държава. „В ЦВК на представянето на книгата, Н. Пр. г-н Анатолий Макаров припомни, че Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) е имала всенародна подкрепа в Русия и че тя се е превърнала в опорна ценност на славянските народи, на Русия и на България, обединени от общия генетичен код и общата вяра. Негово превъзходителство подчерта, че както преди 140 години, така и днес Русия остава една от ключовите сили в света, способна да се противостои на международни предизвикателства и да оказва помощ на братски народи”, съобщи водещата на програмата.

С аплодисминти бе посрещнато изпълнението на Дора Милева на стихотворението ѝ „Трети март пред паматника на опълченеца”. Веднага след това Георги Н. Киров вдъхнови публиката с авторската си творба „Свобода”. Танцово студио „Класик” с балетен педагог Славея Стойчева събра овациите на публиката с изпълнение на „Унгарски танц” по музика на Брамс. Малките възпитаници от школата показаха истински умения на професионалисти с танците „Загрявка” и „Приятелки” от балета „Жизел”.

С много радост и желание бе изпята песента „Детска планета” от Вера Доросиева, ученичка от Артшколата по музика с вокални педагози Росица Йорданова, Моника Митрева и Натали Ангелова. Публиката и гостите бяха удивени от артистичните и певчески умения на Андрей и Ирина, които представиха „Черна овца”.

Коледният спектъкъл на читалището се оживи още повече, когато на сцената се появи Марио Кръстев, който освен изпълнител беше и ко-водещ на концерта. Известен на публиката още от дете, днес Марио радва не само българските, но и чуждите ценители на изкуството. С много страст и талант той изпя „Синяя вечность” на Мусилм Магомаев и „Лудото нещо любов”. Публиката в залата се наслади на нежното и феерично изпълнение на танците „Нимфи” от операта „Фауст” по музика на Гуно, както и на „Ноктюрно” по музика на Ник Перито.

Възпитаниците на читалището показаха класа в изявите си пред многолюдната публика. Малката Фани Транчева представи две незабравими песни и грабна за пореден път сърцата на присъстващите. С песен, талант и артистичност, тя вече превзема и международната сцена. В унисон с духа на празника Люба Димитрова изпълни неостаряващия хит на Йорданка Христова „Ще продължавам да пея”. Последователно бяха аплодирани певците Симона Пеева и Радослав. Виолета Кънчева показа уменията си на балерина, но и на цигуларка. Тя изсвири „Романс” от Бакланова. Незабравими ще останат изпълненинията от танците „Корсар”, „Хип-хоп”, както и на Николета Георгиева в „Умиращия лебед” по музика на Сен-Санс.

Празничният концерт вдъхнови всички в залата с една Коледна песен, с която децата благодориха на преподавателите от школите към НЧ „Димчо Дебелянов”, на родителите и на верните си приятели от Руския културно-информационен център. На финала присъстващите бяха дарени с две коледни стихотворения, с послание за обич, доброта, за една усмивка и за истинско щастие! От НЧ „Димчо Дебелянов – 1960” благодариха на ръководството на РКИЦ за благородната идея да помагат за развитието на културата и на читалищната дейност.

Миглена Китанова

11th Dec2017

Лява ли е БСП?

by Черно и Бяло

БСП губи подкрепа не защото е лява партия, а защото не е достатъчно лява!

Проф. Иван АнгеловЩе засегна само някои аспекти от моите виждания за БСП като лява партия. Ще се спра главно на нейната икономическа политика. Поради ограниченото време изложението ми ще бъде кратко и схематично, без да навлизам в подробна аргументация.
БСП е партия на лявата фразеология, когато е в опозиция и на дясната икономическа политика, когато беше на власт през част от последните 28 години. Сега е партия на острите разобличителни речи, които подкрепям, и на бледите, неизбистрени и несистематизирани леви идеи за алтернативна икономическа политика, която би провеждала, ако дойде на власт. Бедата е, че с такива неубедителни и неясни идеи, не се идва на власт. Гражданите на България очакват по-ясна, по-конкретна, по-категорична и по-убедителна алтернативна лява икономическа политика.

БСП е партия, която не умее да използва най-добрите си собствени кадри за лява икономическа политика. Ръководството на БСП се огражда с бледи, недостатъчно компетентни личности, а когато партията е на власт се предоверява на кадри с по-скоро десни или дясно-центристки разбирания и изолира способни професионалисти с леви убеждения. Често се доверява на хора, които са й изменяли в миналото и са прескачали от партия в партия, отколкото на лоялните си почтени професионалисти.

Икономическата платформа на БСП за последния конгрес и особено за последните избори беше адресирана главно към бизнеса, а не към трудовите хора. Това беше изрично подчертано при представянето на платформата от член на Изпълнителното бюро на Националния съвет. В платформата нямаше конкретни ангажименти за съществени промени в политиката по заплатите, пенсиите, за възстановяване на необлагаемия минимум, за отмяна на „плоските” преки данъци, за диференциран ДДС, за данъците върху имоти и наследство и т.н., които да привлекат вниманието на левите и средни слоеве от избирателите. Някои десни партии имаха по-категорични леви обещания.

БСП има противоречива, разкрачена политика по „плоските” данъци. Първоначално допусна грешка като ги въведе. По-късно обяви че ще ги отмени, а след това се отказа от намерението си да ги замени с умерено прогресивни. Напоследък отново се ориентира към умерено прогресивен данък върху доходите с необлагаем минимум. Продължава обаче да мълчи по „плоския” данък върху печалбата. В партийното ръководство има влиятелни заможни хора, заинтересовани от запазване на „плоските” данъци, защото са облагодетелствани от ниското облагане на собствените им доходи. И нищо чудно. Философите отдавна са доказали, че битието определя съзнанието. А световната практика го е потвърдила категорично.

Още от началото на 1990-те БСП прие наложената ни отвън идея за форсирана поголовна приватизация и я прилагаше усърдно, когато беше на власт. По това тя не се различаваше от десните български партии. А трябваше и можеше да се застъпи за запазване и равнопоставено пред закона състезание под икономическото слънце между държавна, частна и кооперативна собственост. Нека преуспяват тези, които работят по-добре, задоволяват по-успешно обществените потребности и са рентабилни. Известно е, че двигател на икономическия прогрес е лоялната конкуренция, а не формата на собственост.

На българския и чуждестранния капитал можеше да се предостави възможност да изгражда собствени частни предприятия, а не да му се подаряват нормално действащи рентабилни държавни предприятия, чиято продукция се приемаше на нашия и чуждестранния пазар. Можеше да има някаква логика за приватизация само на лошо функциониращи губещи предприятия, за да бъдат оздравени и използвани от новите собственици. Нали казваха, че частникът е добър стопанин, а държавата е прахосник. Оказа се, че новите частни собственици съсипаха дори и рентабилните преди това, държавни предприятия. В годините на свое управление ръководството на БСП си затваряше очите пред тези безобразия, както правеха и десните партии. Избирателите трудно можеха да разграничат програмата на БСП от тези на десните и центристките партии.Това беше недопустимо за лява партия.
БСП и сега не предлага реални мерки за възстановяване на поне част от ограбеното с приватизацията. Предложението „всичко на масата” по приватизацията, концесиите, държавните поръчки и т.н. е привлекателно и красиво, но е неизпълнимо. Дори цялата съдебна система да се занимава само с това, не е възможно да се ревизират над 7500 приватизационни сделки, с многобройни последващи анекси, голям брой концесии, хиляди държавни поръчки. Първоначалните собственици на много от тях са починали, а наследниците им едва ли могат да бъдат държани отговорни. Много от тях са препродадени, т.е. препрани и новите честни купувачи не могат да бъдат наказвани и т.н.
Такъв свръхамбициозен подход осъжда предварително на провал добрата идея за ревизия на престъпните приватизационни, концесионни и други сделки, дори да отпадне давността върху тях. А след като не може да се осъществи такава свръхамбициозна програма, все едно че не се прави нищо или почти нищо! В мои публикации предлагам по-сромни, но реалистични подходи: преглед на законосъобразността и целесъобразността на приватизацията на 80–100 най-големи и съмнителни обекти и пълна ревизия на имотите и доходите на 1000-1500 най-големи нови богаташи.

Известно е бедственото положение в здравеопазването. Причините за това са много. Една от главните е превръщането на болниците в търговски дружества. Тяхната работа сега се оценява не по лечебната дейност, а по финансовите им баланси. Това е безобразие! Напоследък БСП правилно критикува тези безобразия и внесе конкретни предложения за законодателни промени. Питам се, обаче, защо БСП не отмени този странен статут на лечебните заведения през годините, когато беше на власт? Защо допусна то да се бави толкова години? Това говори за неубедителна за лява партия политика в здравеопазването. Подобно е положението в образованието, в науката. И не само там.

Съществено подобрение в живота на хората е възможно само чрез ускорен догонващ растеж на производството с 8-10% средногодишно. Това обаче изисква многомилиардни инвестиции, повече и по-квалифицирани човешки ресурси, нови технологии и много време – 10–15 и повече години. Бедстващите милиони българи, лъгани до сега за щастливото бъдеще, обаче не могат да чакат толкова дълго. Ако през близките години не настъпят благоприятни промени, дори пословично търпеливият и робски покорен български народ може да сервира неприятни изненади на потъналите в охолство олигарси и самозабравили се управници.

Скромно, но бързо начало на подобрение може да се постигне чрез нова доходна и данъчна политика. Най.общо казано, чрез разпределение и преразпределение на част от благата от най-богатите към бедните и средните слоеве от населението. Защото сегашното съотношение е крайно несправедливо и вече непоносимо. Ръководителите на БСП произнасят прочувствени речи за бедността, но на практика не вникват дълбоко в тази елементарна истина и когато са на власт не предприемат необходимите радикални мерки за промени. Това граничи с демагогия, която народът разбира и наказва. Недопустимо е лява партия да постъпва така! А БСП го прави от много години с фалшивото оправдание че „няма пари”. Повтарям отново – не е вярно че няма пари! Доказвал съм го в специални публикации през тази и предишните години.

Казано накратко, нова политика по доходите означава промяна в съотношението между печалба и заплати в новосъздадената стойност – намаление на дела на печалбата на капитала и повишение на дела на заплатите на наемния труд. Това не е проста работа. То засяга дълбоки интереси. Но е наложителна!

Политиката на БСП по доходите е противоречива и бледа. От много години тя прави прекалено много реверанси на крупния капитал за сметка на трудовите хора: работници, специалисти, интелигенция, младо поколение, дребен и среден капитал, пенсионели.. Това приляга повече на десните партии. Имам предвид, че България е страната с най-ниските минимални и средни заплати, с най-ниските пенсии, с най-масова бедност, с най-голямото доходно разслоение в ЕС. Налагат се бързи радикални промени, но БСП не ги правеше, когато беше на власт. Преди последните избори дори ГЕРБ обеща по-голямо от БСП увеличение на средната заплата в края на мандата – до 1500 лв. Същото важи за заплатите на учителите.

Ръководителите на БСП произнасят вълнуващи речи за потъналата в бедност България, но когато са на власт, а и в платформата си за последните избори, поеха съвсем скромни ангажименти по заплатите и пенсиите, оплаквайки се с недостига на пари. За пореден път казвам – това не е вярно! В България има пари, но държавата не желае или не може да ги мобилизира за повишаване на доходите. В това отношение, когато е на власт, БСП не се различава съществено от десните партии.

Новата данъчна политика означава промяна в съотношението между печалба или доход на работодателя и това, което държавата отнема за финансиране на важни национални програми чрез бюджета. Сегашната държавна политика фаворизира работодателя за сметка на обществените интереси, чрез орязване на постъпленията в бюджета. Държавните разходи в бюджетите на страните от ЕС са между 45 и 50%, а у нас – 35–36% с тенденция към намаление. Данъчните и осигурителните приходи в бюджетите на страните от ЕС са 40% от БВП (а в някои страни до 48%), а у нас – едва 29%. Разумен компромис би било повишението на държавните разходи в бюджета през следващите години до около 45–47%.
Данъчната политика на БСП не се различава съществено от политиката на десните партии. Имам предвид общото равнище на данъците, съотношението между преки и косвени данъци, „плоските” преки данъци, единния ДДС, данъчно-осигурителните приходи в бюджета, данъците върху имоти и наследства и т.н.

Позорно за БСП е, че въведе най-ниските в ЕС „плоски” преки данъци, без необлагаем минимум и още не е признала грешката си за това деяние. Продължават да твърдят, че за онова време то било необходимо и полезно. Нищо подобно! Тези антисоциални и антиевропейски данъци не са били необходими и полезни за България! И никоя развита икономика в Европа не ги прилага. Те бяха полезни само за капитала и за заможните хора в ръководството на БСП. Известно е също мекушавото поведение на БСП спрямо ДПС по „плоските” данъци, когато управляваха заедно. БСП се подчиняваше на диктата на либерални икономисти от ДПС, а не на ангажиментите си пред своите избиратели.
Погрешната политика личи още по-релефно от преглед по отделните данъци:

  • „Плосък” данък върху доходите – въведен от 2008 г. с най-ниския в ЕС – 10% и без необлагаем минимум. В ЕС данъкът е около 40% с необлагаем минимум. Спомнете си циничния лозунг на Станишев: с десни средства постигаме леви цели. Нищо подобно! Обещаните по-големи постъпления в бюджета не се случиха. Годишните инвестиции спаднаха от 29 млрд. лв. преди въвеждането им, до 17 млрд. лв. в 2016 г. Провалът с притока на преки чуждестранни инвестиции е пълен. БСП не отмени този „плосък” данък, когато БСП беше на власт, с Фалшивите оправдания с ДПС. И до сега политиката на БСП по този данък е противоречива. Ту обещава да го отмени, ту се отказва. Ръководството на БСП не смее да посегне на него. Може би защото се грижи повече за интересите на богатите и пази интересите на някои заможни хора от висшето си ръководство…
  • Семейно данъчно облагане. Неговите предимства са безспорни и известни. Той оставя повече средства на домакинствата и помага за повишаване на тяхното потребление. По него БСП дава някои обещания сега, но не го въведе, когато беше на власт. Къде е гаранцията, че сега ще изпълни обещанието си!
  • „Плосък” корпоративен данък – въведен от 2007 г. с 10%, при средно 30-32% в ЕС. И до сега БСП не признава грешката си с въвеждането му, нито поема ангажимент за отмяната му. Доказано беше, че ниският корпоративен данък не привлича повече преки чуждестранни инвестиции. Може би и тук БСП пази интересите на свои заможни високопоставени личности. И се грижи за интересите на крупния български бизнес.
  • ДДС – погрешно беше избрана единна ставка от 20%, докато в почти всички европейски страни тя е диференцирана, с едно или две изключения в най-рзвити страни. Ръководството на БСП не обръща никакво внимание на предложенията за запазване на основната ставка от 20%, съчетана с 5% за лекарствата, детските стоки и учебните помагала и 25-27% за екстравагантните стоки, купувани от най-богатите. По този начин ще бъде стимулирана раждаемостта, ще се улесни отглеждането и образованието на децата и ще се подпомагат възрастните хора, които са главни потребители на лекарства.
  • Имотни данъци и данъците върху големи наследства. У нас те са 2,0-2,5 пъти по-ниски от същите данъци в Европа. Бюджетните приходи от тези данъци у нас са много по-ниски, отколкото в Европа. БСП не промени и тази несправедливост, когато управляваше. И тук ръководството на БСП може би се грижеше за собствените си интереси и за най-богатите слоеве в нашето общество.

БСП няма ясна политика по стратегията за догонващо икономическо, социално и научно-техническо развитие на България, поне до 2030 година. За това дори не се говори. Няма и идеи. . Не се обръща внимание на предложенията на някои български икономисти. Дългосрочната стратегия е като дългите фарове на всяка икономика. Държава, която се движи на къси фарове с дистанция от един 4-годишен мандат, рискува да се спъва често с тежки икономически, социални и други последствия. Левите политически формации по света държат да имат дългосрочен поглед. Така правят и всички големи и средни корпорации.

Най-голямата опасност над България е демографската криза, която прераства в катастрофа. В 1988 г. бяхме достигнали почти 9 млн. души. Сега сме около 7 млн и сме се върнали до равнището на 1946 г., т.е. със 70 години назад. Към края на това столетие се очаква да спаднем до около 3,0–3,5 млн. души, т.е. до равнището на 1890 г. – с 200 години назад. Най-остра и най-опасна е кризата в българската етническа група, докато сред циганите такава криза няма – техният брой расте.

В БСП напоследък има най-обща тревожна демографска фразеология, но няма конкретни идеи как да се смекчи кризата. А това ще бъде много сложно и трудно. Под въпрос е оцеляването на България като народ и държава. Обявените от ръководството на БСП идеи са толкова бледи и символични, че не решават нищо важно. А когато беше на власт БСП не се отличаваше от другите партии с демографското си бездействие.

Навършиха се 11 години от присъединяването ни към ЕС. Членството ни в ЕС има както положителни, така и отрицателни резултати. Българите сега могат да пътуват свободно из Европа, да работят и да се учат там. Получаваме значителни безвъзмездни средства от европейските фондове. Работещите в чужбина българи могат да превеждат част от доходите си на близки в родината, което им помага да оцеляват. Нашите магазини са много по-добре снабдени с вносни стоки.

България обаче плати много висока цена за тези резултати. Бяхме принудени да отворим границите си за свободен внос на конкурентни стоки, далеч преди присъединяването, които смазаха неконкурентните ни производители в индустрията и земеделието. Българската икономика беше буквално разгромена. Наложиха ни да закрием преждевременно, при съмнителни обстоятелства, няколко ядрени блока, въпреки подкрепата на Международната агенция за атомна енергия във Виена. Два милиона българи бяха принудени да емигрират. Пропиляна беше квалификацията на стотици хиляди хора с висше и средно специално образование, за които държавата беше изразходвала над 100 млрд. лева. Настъпи масово изтичане на най-динамични млади мозъци и на изключително ценен генетичен потенциал. Тези млади хора създават там семейства, отглеждат деца, повечето от които никога няма да се завърнат в България. От Западна Европа ни налагат да живеем и мислим непременно като тях. Предизвикаха масово преселение на милиони мигранти от Африка и Азия, а сега ги разпределят със задължителни квоти по страните членки. В този случай не сме привлекателни за тех, защото сме бедни. Лишихме се от голяма част от нашия национален суверенитет.

Като цяло, резултатите от присъединяването са противоречиви. По най-нови оценки на видни германски, полски, чешки, унгарски, австрийски и други автори „ентусиазмът на Източна Европа за Европейския съюз се заменя от разочарование”. Но ние нямахме друга разумна алтернатива в 2007 г. Такава нямаме и сега. Тревожно е, че изравняване между ползите и вредите (загубите) от членството ще се постигне някъде през втората половина на това столетие, ако въобще се постигне. Десните политици и икономисти твърдят, че членството ни е донесло само ползи и никакви негативи, във всички сектори. Това не е вярно. Суровите факти го опровергават.

До сега не сме чули цялостна и обективна оценка на БСП за резултатите от досегашното ни членство и за бъдещето на ЕС. Пасивното поведение на БСП по такъв кардинален за България проблем е трудно обяснимо. Разбира се, БСП трябва да настоява не за напускане на ЕС, а за по-добра защита на националните ни интереси там, за извличане на по-голяма полза от членството ни и за превръщане на ЕС в демократично обединение на народите, а не на корпорациите, каквото е сега.

Вместо това, се хиперболизира предстоящото ни ротационно председателство на ЕС и се представя така, като че ли ние ще управляваме Европа през следващите 6 месеца. А това е много далече от истината. С риска да опростя малко нещата, смея да кажа, че през следващото полугодие България ще предостави за използване помещенията на НДК. Добре че на времето беше построена тази прекрасна сграда. Българи ще председателстват заседанията на различните комисии и ще дават думата на желаещите да се изказват. Както и до сега, решенията ще вземат ръководителите на няколко най-големи страни членки, с помощта на опитния и обигран персонал на Европейската комисия. Не знам с какво това ще стопли живеещите в бедност българи. Освен, че малко ще ги охлади, защото ще похарчим може би 100 или повече милиона лева и някакви милиони в евро.

БСП няма ясна позиция по такъв фундаментален проблем, като цивилизационния избор на България. Цивилизационният избор на държавите се прави и проверява от правителствата и народите при много сурови обстоятелства, а не с подписването на договор за членство, примерно в НАТО. Членството в НАТО, както беше направено бързо, без да се пита нашия народ, така бързо може и да се развали. И дано се развали по-скоро!

България направи своя цивилизационен избор като част от Славянската и Православната цивилизация преди векове и го затвърди през последните 150 години.
Традиционните ни приятелски отношения с Русия са сърцевината на тази цивилизация и на този избор. Русия изигра решаваща роля за възстановяването на българската държава през 1878 г., въпреки откритата или прикрита съпротива на тогавашните западни цивилизации и техните държави. Всички големи европейски държави към 1875-76 г. са били за натиск върху Турция, но никоя не е пожелала да изпрати войски. Само Русия се е съгласила да го направи, като пожертва стотици хиляди свои синове. Добре е това да се знае от сегашните фанатични български русофоби. И от любителите на пренаписване на историята.

Съветският съюз ни помогна след Втората световна война на Парижките мирни преговори в 1946–47 г. България, като една (заедно с Германия) от победените държави, да се запази в предвоенните си граници. Въпреки териториалните претенции на Гърция за 10% от нашата територия (Родопите и Пирин), с подкрепата на Великобритания, САЩ, Франция, Австралия, Индия и други. Нашите граници останаха непокътнати, благодарение на твърдата подкрепа на Съветската делегация, начело с Молотов.

Съветският съюз ни помогна между 1944 и 1989 г. за превръщането на България от изостанала земеделска в средно развита индустриално-аграрна страна
Без активната роля на Русия през последните 150 години България сега едва ли щеше да я има в настоящия ѝ вид, на картата на Европа.

На този фон ми е трудно да разбера двояката, витиевата, на моменти противоречива позиция на ръководството на БСП спрямо Русия, през последните 20–25 години, въпреки желанието на над 75–80% от българите за приятелски отношения с тази страна. Срамно беше поведението на българското (уж социалистическо) правителство през 2014 г. по конфликта в Украйна, а също и прекратяването на строителството на АЕЦ Белене под американски и европейски диктат!

Отделните бледи, дори половинчати положителни стъпки спрямо Русия напоследък, не могат да изтрият натрупаните съмнения. Трудно ми е да забравя посещението на Вигенин в Киев няколко дни след въоръжения преврат или изказванията на нашия министър на отбраната (социалист) за „провокационните” полети на руски самолети над международни води в Черно море. Още повече, след публичното изявление на Бойко Борисов, че ако има война ние ще воюваме срещу Русия на страната на НАТО. С други думи, да направи това, което Цар Борис III не посмя на извърши през Втората световна война.

За част от изброените грешки в икономическата политика на БСП е виновно нейното ръководство. По редица елементи на тази политика то няма избистрени леви концепции. Има обаче направления, където то би желало да провежда по-категорична лява политика, но за това му пречат различията с коалиционния партньор, който има други схващания. При по-категорично настояване, в някои случаи ръководството на БСП би могло да убеди коалиционния си партньор в своята правота, но в други случаи не умее да го прави или коалиционният партньор е непреклонен. При коалиционно управление, особено със силен партньор, сериозни компромиси са неизбежни. А възможностите на БСП за маневриране при избора на коалиционен партньор на БСП у нас са силно ограничени. Достатъчно е да се прегледа списъкът на сегашните парламентарни партии.

Избистрено категорично ляво управление е възможно само при самостоятелно управление. Това обаче в нашите настоящи условия е много трудно постижимо. То предполага постигане на около 125 депутатски места от БСП. Това е възможно, и то трудно, само ако ръководството на БСП предложи на избирателите категорична лява, социално ориентирана предизборна платформа. И то ако ги убеди, че програмата е реално осъществима и спечели тяхното доверие, че предизборните ангажименти ще бъдат безусловно изпълнени. Че никога вече няма да допуска лява предизборна фразеология в опозиция и дясна реална политика, когато е на власт. Няколкото отклонения в миналото се помнят и лесно няма да се забравят. А и политическите противници на БСП ще ги напомнят на избирателите.

Едно от важните условия за успешна лява социална политика са тесните връзки на БСП със синдикатите. За съжаление, през последните 28 години БСП не успя да установи такива връзки. Дори не могат да се договорят за съвместно честване на 1 Май. А камо ли за общи акции в защита на наемния труд! И двата големи синдиката държат да поддържат дистанцирани независими отношения с БСП. Вместо да са топли, отношенията на БСП със синдикатите са леко хладни. Нужни са усилия да се позатоплят!

Много е важно идеите на БСП да достигат до избирателите в оригиналния им вид. Дори и брилянтните платформи, формулирани в кабинетите, не струват нищо, ако не достигнат до ушите и мозъците на избирателите. За това може да помогне създаването на собствена интелигентна телевизия на БСП. Ръководствата на БСП все още не са убедени в това.

Към БСП има недоверие в обществото. Тя загуби голяма част от електоралната си подкрепа. Това стана не защото е лява партия, а понеже не е достатъчно лява! БСП също носи част от отговорността за престъпната реставрация на дивия балкански капитализъм у нас. Ръководството на БСП не провеждаше твърда политика в защита на трудовите хора, на младото поколение, на интелигенцията, на малкия и средния бизнес, на пенсионерите. Вместо това то правеше твърде много реверанси пред крупния капитал. Няколко пъти излъга избирателите си – обеща едно в опозиция, а правеше друго, когато беше на власт.

БСП се нуждае от радикално ляво избистряне в най-висшето си ръководство. Тя трябва да се отличава категорично от другите партии с по-големите си грижи за трудовите хора. Засега не го прави. И да има пълно единство между думи и дела!

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

10th Dec2017

„Поколението Милениум – илюстратори. Трудната среща с българския издател”, изложба и дискусия, НДК, 12–17.12.2017 г.

by Черно и Бяло

Този месец ще се случи последната дискусия в Годината на детската книга. Темата е „Поколението Милениум – илюстратори. Трудната среща с българския издател” и ще се проведе на 13 декември от 16:30 часа в Мраморно фоайе на НДК. Вниманието ще бъде фокусирано върху творчеството на най-младите български творци, които активно създават илюстрации за чуждестранни издателства, за да зададем и на двете страни важни въпроси: Защо по-трудната им среща, е тази с българския издател? Търсят ли се взаимно? Защо е трудно да се срещнат? Има ли кой да ги запознае? В опит да осъществим именно това запознанство, се надяваме да разберем и какво липсва в разговора между издател и илюстратор?

В дискусията ще участват: Михаела Петрова – ръководител на Национален център за книгата – НДК; д-р Милена Радева – илюстратор и администратор на сайта „Българска илюстрация”; Зорница Христова от издателство „Точица”; Божана Апостолова от издателство „Жанет 45”; Александър Кръстев от „Аз чета”.

Събитието ще бъде съпроводено с изложба на млади български илюстратори, голяма част от които работят в чужбина, но българският издател не познава.

Това е и първата изложба организирана от сайта „Българска илюстрация” по покана на Софийския международен литературен фестивал, в партньорство с Национален център за книгата – НДК.

В изложбата са поканени 30 млади български илюстратори, работещи в България и чужбина, които да представят своята работа пред родните издатели. Основната цел на изложбата е да провокира интереса на издателите и гостите към едно вече реализирало се поколение художници, което въпреки тесните рамки на българския книжен пазар успява да твори. В експозицията участват творци, живеещи в България, Испания, Англия, Унгария, Франция, Италия, Австрия, Белгия, а техните илюстрации далеч надхвърлят тези географски граници.

Събитието е част от петото издание на Софийски международен литературен фестивал. Всяка година изданието има международен фокус, като тази година ще представи литературата на Вишеградската четворка – Полша, Словакия, Унгария и Чехия. Основната част от събитията от фестивалната програма ще се случат в Мраморно фоайе на НДК, паралелно с Панаира на книгата.

08th Dec2017

„На този свят“ – непубликувани стихотворения от Матей Шопкин

by Черно и Бяло

Фондация „Устойчиво развитие за България“ издаде новата книга на Матей Шопкин „На този свят“ – непубликувани стихотворения.

Поетът е автор на повече от 50 книги, негови стихове са превеждани на редица чужди езици, най-новите са на японски. Приятел на Русия, автор на стихосбирката „Възпев на Русия“, има издадени седем стихосбирки на руски език, превежда от руски език, пише и литературна критика. Матей Шопкин е Народен деятел на изкуството и културата, Лауреат на Димитровска награда, удостоен с почетното звание „Следовник на народните будители“, носител на орден „Кирил и Методий“ – Първа степен, носител на „Златен Есенински медал“ – Русия и член на творчески клуб „Московскй парнас“.

Новата стихосбирка бе представена на поетична вечер в Руския културно-информационен център на 6 декември в присъствието на над сто поети, писатели, общественици, учени. Сред гостите бяха г-н Алексей Новоселов съветник по културните въпроси в посолството на Руската Федерация в България, Боян Ангелов председател на СБП, представители на обществени организации.

Проявата откри г-жа Станка Шопова, председател на Фондация „Устойчиво развитие за България“ – издател на книгата. Книгата представи поетът и публицист Иван Карадачки, член на СБП. Матей Шопкин зарадва своите почитатели с авторски рецитал. Председателят на СБП Боян Ангелов поздрави автора и прочете свое стихотворение. Поетите Йордан Милев, Лъчезар Еленков, Петър Динчев, Георги Драмбозов прочетоха свои стихове посветени на Матей Шопкин. Димитър Христов член на УС на СБП поздрави автора.

Матей Шопкин благодари на издателя, на хората, които са работили по издаването на книгата, на публиката и раздаде автографи.

06th Dec2017

Денят на Християнското семейство събра духовното семейство в столично читалище

by Черно и Бяло

Поети, представители на културата и сигуростта си дариха приятелство

Денят на християнското семейство и православната младеж покани в читалището все верни приятели, духовни водачи, личности с плам и харизма, които се събраха в името на доброто и любовта.

Млади семейства, възрастни, преподаватели и възпитаници на НЧ „Димчо Дебелянов-1960” препълниха залата в очакване на гостите и празничната проповед  на негово благоговенство отец Валентин Тупаров от храм „Свето Възнесение Господне” по случай Въведение Богородично. Всичко бе както повелява традицията:подредена маса, питка, свещ, китка здравец, менче и вино. С присъщата си ведрост и искреност отец Валентин прочете слово за  християните, пожела   радост, щастие, духовен растеж и стремеж на родителите да възпитават децата си в добро и  справедливост. Той посъветва възрастните да помагат на подрастващите, за  да могат те да открояват злото от доброто. Отец Валентин   поръси всички със светена вода за здраве и късмет.

Денят на християнското семейство (Въведение Богородично) се чества през XII век от патриарх Терасий в Константинополската църква. Според светото писание на този ден тригодишната Мария е заведена от родителите си в Йерусалимския храм и отдадена в служение на Бога. На Въведение Богородично родителите водят децата на богослужение, за да ги възпитават в дух, вяра и любов. „Нашето призвание като родени на тази земя е да бъдем радостни и щастливи от благата, които ни се дават, за това че можем да се радваме на красотата на природата и на даровете на плодородната ни земя. Нека нашето сърце се отвори за радостта от познанието, културата, науката, творчеството, изкуството, песните”, се каза в словото към гостите. „Днес семействата трябва да са сплотени, да се помъчат да видят забавните и влюбени неща на този свят. Да жиевят в мир и любов! И да не забравят да правят добрини, големи, малки, нищожни, ежедневни. Да бъдат добре дошли в читалището, да имат свои идеи,които тук заедно ще направим реалност.”

Възпитаничките на музикалния педагог по поп и рок пеене Росица Йорданова Симона и Люба предизвикаха бурните аплодисменти на публиката със своя талант и артистичност.  Денят на християнското семейство ще бъде запомнен заради значимите гости, представители на духа и перото. Директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов, поет с международна известност, бивш директор на ДТ „Апостол Карамитев” в Димитровград, член на СБП и СБЖ рецитира две разтъсващи свои творби, които те карат да настръхваш, да страдаш, да се прекланяш, но и да се гордееш.  В обръщението си към организаторите на събитието, той изрази увереност за бъдещи съвместни дейности. Специален поздравителен адрес на читалището връчи зам.-председателят на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, председател на Национална асоциация „Сигурност” полк. Чавдар Петров от името на председателят на СОСЗР ген. о.р. Златан Стойков. В адреса се казва, че читалището ни се отличава със своята активност и последователност в областта на традициите и културата. Което е знак за добра съвместна работа и в бъдеще със СОСЗР.

По време на честванията на 100-години от гибелта на патрона на читалището СОСЗР бе съорганизатор на събитията и на концерта в Централния военен клуб през октомври 2016 г. Освен полк. Петров специален гост за Денят на християнското семейство, бе полк. Кирил Парапанов, секретар на централната контролна комисия на СОСЗР, който сърцато поздрави всички присъстващи и рецитира любимо стихотворение посветено на празника.

Георги Н. Киров е приятел на читалище „Д. Дебелянов” от години. Той е известен поет и носител на първата национална награда „Димчо Дебелянов”, както и любимец на много поколения. С поздрав и стих той дари присъстващите и им пожела здраве и вдъхновение.

С много настроение бе аплодиран поетът с китара Славимир Генчев, журналист и редактор, бивш уредник на къщата-музей „Д. Дебелянов” в Копривщица, който разказа любопитни истории за семейството на Дебелянов и за  живота на неговите близки.

Стихове за християнството, за мира, за добротата и човещината рецитира поетесата Дора Милева.

Гост на празника бе и младият специалист „Маркетинг и реклама” към „Пазари Изток” ЕАД Георги Ангелов, който поздрави присъстващите и добрата организация на събитието.

С пожелания за здраве и коледни чудеса завърши и този празник. Разбира се не мина без фотографии и раздаване на благодарствени писма, адреси и журналистически публикации  за участниците в събитието.

Послучай празника дългогодишната ми приятелка и собственичка на хлебозавод „Елиаз” в Горубляне Маргарита Добрева дари тестени произведения и сандвичи. Всички ѝ благодарим за нейното благородство, което проявява не за първи път!

Поздравителни адреси читалището получи от председателят на СБЖ Снежана Тодорова, от главния редактор на сп. „Черно и Бяло” Станислава Пекова, от народният представител Димитър Данчев, от председателят на НЧ „Св.св. Кирил и Методий” Цецка Кочкова за дългогодишната съвместна и многополезна дейност между читалищата, от собственика на издателство „Персей” Пламен Тотев,  от медии и  хора на културата.

Предколедните празници ни карат да се замислим, да отворим душите и сърцата си за доброта, да знаем,че семейството означава любов и  споделена отговорност в добрите и лошите моменти. Да не забравяме,че ние и децата ни са носители на християнски добродетели и състрадание, на култура и традиции.

Миглена Китанова