06th Nov2017

Ниска безработица, църковни храмове, еко туризъм, спечелени европейски проекти и много всеотдайност към хората

by Черно и Бяло

Лидия Банкова, зам.-кмет на Драгоман: „Нека подрастващите опознаят нашата природа и продължат родните традиции”

Град Драгоман и местността Бурел са все още „terra incognita”. Малко се знае за събитията, които са ставали в района през вековете. Данни за съществуването на цивилизовано население по тези земи има от III В. пр. н. е., когато са се заселили медите — племе, вероятно от келтски произход. Останки от тракийска култура се срещат и до днес в селата Чуковезер, Бахалин, Габер, Несла, Владиславци, Големо Малово, Мало Малово и Драгоил.

Община Драгоман често  е наричана „Малката Света гора на Балканския полуостров”, поради многото манастири около р. Нишава, Годечко, Димитровград, Пирот. Заради десетките храмове, оброчища и култови обекти, някои от които датират от времето на Иван Асен II. Градът е с 48-годишна история, а днес кметът на Драгоман Андрей Иванов отчита просперитет и развитие през последните 5-6 години.

Общинската сграда в центъра на Драгоман е масивна и видимо добре поддържана. Посреща ме заместник-кметът Лидия Банкова, усмихната и приветлива ме кани   в кабинета си и гостоприемно предлга кафе. Работата явно тук не спира. Банкова следи важните новини   от  компютъра, телефонът звъни почти непрекъснато, колегите ѝ се консултират с нея за важни  мероприятия.  Желанието ѝ да помага на хората е част от стилът й на работа. Бързам да задам въпросите си, защото задачите в общината сякаш чакат на опашка  пред този кабинет.

Госпожо Банкова, вие се занимавате със социалната дейност, с  културно-историческото наследство, туризма. Всичко свързано  с обществото,  в помощ на хората…

Да, това е моята работа. Ще допълня и развитието на екологичния туризъм, който има огромно значение за нашия регион.  През 2012 година Драгоманското блато бе обявено за влажна зона от световно значение по Рамсарската конвенция, 11-ти Рамсарски обект в България. В града съществува  Център за опазване на влажните зони. При нас се намират над 45 манастира, църкви, свети места и оброчища, което развива поклоническия туризъм. Има пещери, наличие на редки растения и птици.

Възстановяваме Петропавловския манастир на Чепън планина , ще възвърнем славата на Петровския кръст, за който има свидетелства във Ватикана. Изцяло реновирахме и обновихме Неделишкия манастир „Св. Атанасий Велики“, който съществува от Х–ХI век и има интересна история. Разрушен във време на турското робство, през 1846 г. църквата на този манастир е възстановена със  средствата на турски бей и български първенци. Лечебният извор в манастира помогнал на дъщерята на бея да се  изцери  от нелечима болест и той направил дарение в знак на благодарност.

В  община Драгоман се намира и местност, наречена „Мала  Света гора“,  в която има каменен кръст на над 200 години. На Архангелов ден пет фамилии се редуват всяка година да служат   на кръста, правят  курбан за здраве и дълголетие. Да не забравя да отбележа, че общината изобилства от  туристически обекти и природни забележителности, които са повод за гордост на съгражданите ни.

Виждам, че през настоящата година имате интересни събития, вероятно и печеливши проекти?

Празниците са организирани от  общината и града като представяме  културни и туристически  мероприятия, изложби.

Най-свежото, забавно и усмихнато състезание за планинско бягане и колоездене край Драгоман проведе 6-ото си издание! През 2017 г. „Байк и Рън за Чепън” се състоя навръх Деня на Земята на  22 април, за да ни напомни, че грижата за нашата планета е наша отговорност и радост.Състезанието се провежда ежегодно  в красивата местност на Чепън планина и Драгоманското блато по предварително уточнено и маркирано трасе в две категории – малко – 21 км. и голямо – 42 км.

Миналата година паралелно с велосъстезанието и маратона се осъществи  и форум за устойчив туризъм, отговорен бизнес и зелени идеи „Зелени дни”, сред организаторите на който е и Българската асоциация за алтернативен туризъм. Министерството на туризма отличи събитието, превърнало се в международно, като „Туристическо събитие на годината”.  

Един от реализираните  ни  добри проекти е  „Непознатата България – Откритието – Западните покрайнини”. В проекта участваха общините Трън, Сливница, Брезник и Драгоман, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Р. България и чрез разработените туристически пакети за всяка община и общите пакети – „Културен туризъм”, „Комбинирана програма”, „Поклоннически туризъм” и „Екологичен туризъм” бяха постигнати завидни успехи в рекламирането на регионите по време на международни и национални туристически борси.

Създали сте  Туристически информационен център и Посетителски информационен център. Доста предприемчиво начинание…

Центровете  привличат  туристи и посетители от местен и национален мащаб. Изградихме ги отново благодарение на реализирани успешно европейски проекти на ДФ „Земеделие“.

Туристическият информационен център разполага с изложбена зала с рекламни материали, брошури, туристически карти, които имат за цел да дадат по-ясна информация на туристите за всички природни забележителности в Малката Света гора на Балканите. В залата има и компютърни конфигурации, които дават възможност на посетителите да се запознаят със специално създадените филми по програмата на проекта.

Посетителският информационен център  цели да възобнови интереса на всички гости и туристи към позабравените български народни традиции, бит, фолклор, занаяти и местна кухня. Затова центърът разполага със специално създадено помещение за местна кухня, където посетителите с помощта на местните жители могат да приготвят множество традиционни местни гозби, характерни за региона. Има  музейна експозиция, която включва множество предмети, носии, старинни уреди за домакинството и бита, както и уникални предмети, характерни само за Драгоманския край. В конферентната зала на центъра посетителите могат да използват посетителските станции, които дават информация за културно-историческото наследство, заснети  в 4 филма на 4 езика през лятото на 2015 година. Целта на поклонническия туризъм в община Драгоман е да представи по забележителен начин богатото духовно наследство на региона ни. Приоритет на Туристическия информационен център е именно провеждането на екскурзии за малки и големи групи от всякакви възрасти, да се запознаят с всички свети места, църкви и оброчища в Малката Света гора на Балканите.

Прави впечатление, че  безработицата  е между 7 и 9 процента? Нисък процент в сравнение с други региони на  страната ни…

При нас има немски предприятия, които предлагат работа за тукашните жители, но ниският процент се дължи и на факта,че доста хора работят в София. Обобщено, ниската безработица е функция на развитието на промишлеността, хлебопроизводството, земеделие и животновъдство, работа по значими европейски проекти, чужди инвестиции, уникални природни забележителности, църковни храмове, успешен селски и еко туризъм.

Искам да подчертая  обаче, че  ние сме външна граница не само на България, а и на Европа и заслужаваме  по-значимо внимание  от определени ресорни министерства, както и от МС.

Добрата новина е, че община Драгоман  беше отличена като екообщина в категория „Добро управление на водите” и получи приз от посланика на Франция,  в присъствието на министъра за регионалното развитие и водите. От  265 общини само 8  бяха отличени.

Наскоро по покана на министърът на туризма Николина Ангелкова участвахме в  българо-руски форум във Варна  за поклонически туризъм и  се представихме с една добра презентация.

Какво ще споделите с читателите на сп. „Черно и Бяло”?

Бих искала нашите съграждани и всички българи да се гордеят с природната ни даденост, с историческите  забележителности, с нашата вековна култура. Нека подрастващите да опознаят тези места и да продължат родните традиции. Поздравления за ръководството и авторския колектив на сп. „Черно и бяло”, за техния талант и всеотдайност в  кулутурата и творчеството, в духовното и традициите.

Визитка
Лидия Банкова е зам.-кмет на Драгоман от 2011г. Завършила е Университета по библиотекознание и информационни технологии в София и е магистър по защита на културното наследство на Р. България към УНИБИТ. Банкова ръководи няколко сектора към община Драгоман – социални дейности, културно-историческо наследство, култура, туризъм, спорт и вероизповедание. Семейна е, баба на две внучета.

инж.Миглена Китанова

06th Nov2017

Да запазим огнищата на българщината и родните традиции

by Черно и Бяло

Петър Витанов: „Промените в законодателството биха спрели  безогледната и безпрепятствена  регистрация на читалища”

Петър Витанов е член на две изключително важни комисии към НС. Комисията по отбрана и Комисията по международна политика. Въпреки отговорностите му  на народен представител, от  месеци се е заел  да изучава читалищната дейност, да се среща с читалищни дейци и хора от различни сродни институции. Неговата загриженост и изучаване на законодателството в областта на читалищната работа имат своите корени.

Младият българин  е бивш читалищен възпитаник, посещавал е  кръжоци и е изучавал английски език. За Витанов читалищата са огнища на българщината,  уникални културни средища със собствен облик, които имат вековна история и са забележителна ценност за българи и  чужденци.

За това и милее за съхраняване на тази стара институция,  за съхраняване на традициите и духа. Не е съгласен с виждането на някои, че читалищата са архаично понятие. Витанов смята, че има тенденция да се омаловажат и след време  напълно да изчезнат  работещите читалища, и то не без „помощта” на съществуващата нормативна база.

Господин Витанов, с какво се сблъскахте по време на вашите специални срещи по въпросите на читалищата в страната? Има ли единно разбиране по отношение бъдещето на читалищата?

През последните 5-6 години не са правени промени в Закона за народните читалища. Не мога да се съглася, че сегашната функция на читалищата е принизена, до нивото на НПО. Така се създава възможност за  безогледно регистриране на нови читалища. На практика регистрацията става по закона за юридическите лица с нестопанска цел. Наблюдава се бум на регистрации, чиято цел е дадени хора да придобият сграда от общината, както  и държавна субсидия от Министерство на културата; т.е. режимът на регистрация е изключително облекчен, няма възможност за отказ, а новооткрити читалища може да видите в  апартаменти, без необходимата база и библиотечен фонд.

Вторият проблем е, че липсва обективна оценка върху дейността на читалищата и няма кой да контролира това. Съзнавам,че по закон те имат самостоятелен статут, но същевременно с това  държавата отпуска средства и трябва да има яснота серозен  къде и как се разходват те.

С една дума държавата е абдикирала от контрола, а това създава предпоставки за злоупотреби.

Как приемате унизителното заплащане на работещите  в читалищата?

Заради някои новорегистрирани субекти наречени читалища, които нямат дейност, страдат  работещите читалища, за които остават минимални средства и са  изправени  пред тежки финансови проблеми.

В рамките на  два месеца се срещнах с представители от  над 50 читалища, с председателя на Съюза на българските читалища /СБЧ/, със специалисти от Министерство на културата, с хора които са писали по темата. Всички са на мнение, че трябва да се завишат критериите при регистрация, така че да се  преустанови порочната практика на безогледна регистрация.

Редно е отпусканите субсидии за читалищата  да бъдат обвързани с минималната работна заплата и работещите там  да получават заслужено възнаграждение. Болно е, че сградите на някои читалища се рушат, а общините не отпускат средства за ремонт. Все пак 95 на сто от читалищата са общинска собственост и при недостиг на финансиране общината е длъжна да запазва и подпомага материалната база, която е преотдала.

Народният представител от БСП смята, че никой не бива да се притеснява от промени в законодателството.  Целта е всички заети с читалищна работа да се обединят, за да се гарантира бъдещето на тези традиционни огнища на образованието.

Визитка
Петър Витанов е народен представител от ПГ на БСП за България. Избран е от 25 МИР в столицата. Завършил е Първа английска гимназия, магистър е по международни отношения, и международни финанси. През последните четири години е работил в дирекция „Международни връзки и протокол” в Народното събрание. Занимавал се е с институционалното обезпечаване на международната дейност на парламента, в качеството си на секретар на Българската делегация на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. В този парламент Витанов е член на Комисията по международна политика и Комисията по отбрана към НС. Витанов е 35 годишен с две деца.

Миглена Китанова

06th Nov2017

Как видяха агресията специалистите в клуба на жените?

by Черно и Бяло

Христо Монов: „За да излезем от агресивната ситуация, е нужно да изравним стандартите и оценките. Медиите да са отговорни за поднесената информация”

  Мариана Божкова: „Агресията идва от неравенството в обществото,  бедността, липсата на сигурност за утрешния ден, безработицата, липсата на справедливост, чувството за безнаказаност.”

Агресията през очите на жените и агресията в обществото, бе темата за дискусия на жените социалистки в столичния район Слатина, с участието на преподаватели, психолози, представители на образаванието и науката. Психологът, преподавател в СУ „Св.Климент Охридски” Христо Монов даде своите професионални обяснения защо хората в началото на този век са толкова агресивни.  И обясни, че новите технологии и еманципацията не са в услуга на обществото откъм  толерантност. „Окзва се, че агресията е базисна в нашата психика и  все по-базисна в обществото. Човечеството става все по-мощно от към възможности да се справя с материалната среда и все по-агресивно”.  Като пример Христо Монов даде изобретяването на атомната бомба, която е използвана за избиване на хора, а после за добиване на атомна енергия за  ползата и благата на човечеството.

Монов съобщи пред аудиторията, че от началото на XXI век жертвите на регионални конфликти по света  са повече от загиналите през Втората световна война сред цивилното население. И допълни, че  агресията е част от нашата психика и това, което  виждаме, чуваме, четем, веднага  задейства мозъчната активност. Монов отговори на многобройните въпроси в дискусията и твърдо заяви,че децата са все по-неспособни да се справят с агресията и я използват по-често. Ако не се бият по улиците,  то те демонстрират  агресията си  в социалните мрежи в дигиталния свят. Стига се дотам,че  деца биват принудени от деца да извършват самоубийства. Според психолога   подрастващите смятат за реалност това,  което  се случва  на  екрана и таблета. За това трябва да се внимава с децата и да се обяснява,че виртуалният свят не е истина, казва Монов. Неговите съвети са да се обръща внимание на образците на поведение. За да излезем от агресивната ситуация, е нужно да изравним стандартите и оценките,  медиите да са по-отговорни, с всичко което поднасят на публиката.

Директорът на 59-то ОУ „Васил Левски” Мариана Божкова не скри дългогодишните си професионалните   наблюдения върху подрастващите.  Тя е убедена, че децата проявяват агресия по редица причини. Младежите не виждали добър пример за поведение  от страна на  държавните институции, дори от представителите в парламента. Омразата е част от мисленето на обществото, каза Божкова. И допълни, че училището не е остров , за да предпази младите от всички злини. В резултата на какво е аграсията? Според директорката  тя идва  от съществуващите неравенства в обществото, от подмяната на ценностната система. „Семейството вече не се възприема като ценност. Причина за агресията е бедността, липсата на сигурност за утрешния ден, безработицата, липсата на справедливост, чувството за безнаказаност. Всичко това води до насилие и агресия. Неравенствата между хората, са резултат от неравенствата в обществото. В различни условия се обучават децата по отношение състоянието на материално-техническата база в училищата. Някъде тя е добра, но на много места не е така”, казва Божкова. Давайки отговор на питанията по време на дискусията, стана ясно,че за агресивното поведение силно  допринася   семейната среда. През последните години  родителите  работят в чужбина, а децата им се отглеждат от баби и дядовци. Контактите между родители и деца са кратки, а понякога само по скайп.

Малинка Левакова – директор на столично училище бе категорична,че ценностната ситема в училищата е тотално обезличена. Вместо да преподават и да котролират, директорите са принудени да раздават храна на децата по време на междучасията и да изпълняват ред неща, които нямат общо с професията. Младата директорка направи сериозни предложения за подрастващите, давайки примери с международни  образователни системи. Като психолог и майка на третокласничка Ралица Луканова подчерта,че системата трябва да се дисциплинира, да се увеличат извънкласните занимания на децата, да се възобновят кръжоците. Тя допълни,че днешните детски филми са изпълнени с агресия, а за това допринасят  интернет и медиите.

По време на срещата бяха изнесени данни за голямото разслоение в обществото по отношение на имуществени, етнически, образователни признаци, които  са  фоктор за агресията. Мариана Божкова сподели, че в класовете трудно се създавало чувство за екипност и общност, по-скоро се налагал принципа „всеки за себе си”. Не само качеството на образование е важно, а равенството и справедливостта в цялата образователна система, казва тя. Специалистите и обществото очакват промени от   Закона за предучилищното и училищното образование. Предлагат да се поставя оценка за поведение, която да има последващи въздействия. Въвеждането на униформи във всички училища, субсидии за подпомагане на семействата, са част от новите-стари практики.

Един от изводите на дискусията е усъвършенстване на делегираните бюджети, така че делегираният бюджет да се превърне в инструмент за равнопоставено развитие на училището, да се  разкрие щат за психолог в училищата и засилване  възпитателната роля на училището.

инж. Миглена Китанова
председател на ОЖС р-н Слатина, член на НС на ОЖС

06th Nov2017

Гинка Янкова: Трябва да се заздравят отношенията между Южна Осетия и България

by Черно и Бяло

С какво Южна Осетия заинтригува младата българка

Отново и отново красотата на природата на Южна Осетия, отзивчивостта и гостоприемството на нашия народ, и разбира се, осетинската кухня завоюват сърцата на чуждестранните ни гости. От дни в Цхинвале е на гости младата и харизматична и много интересна личност от България Гинка Янкова, която за втори път посещава нашата страна. Гинка Янкова е студентка V курс, специалност  „Архитектура“ във Варненския свободен университет и в Държавния икономически университет в българската морска столица, където е в специалност „Икономика и строителство“. Решихме да се срещнем с нея и да поговорим за целта на нейното посещение и впечатления от Южна Осетия.

Гинка, разкажете ни как разбрахте за Южна Осетия? С какво тя ви заинтересува и кога за първи път решихте да дойдете тук?

Преди няколко години видях във фейсбук цитати на неизвестния за мен тогава ползвател Инал Плиев от Южна Осетия. Прочетох неговите положителни впечатления за България. Започнахме да си пишем и тогава узнах за Южна и Северна Осетия. След нашите контакти започнах да се интересувам именно от Южна Осетия, от нейната старинна архитектура, какви са тукашните обичаи, традиции, какъв е манталитетът на народа ви.

Защо точно Южна Осетия?

В Северна Осетия населението е смесено и аз не забелязах  там да е запазен националният колорит, който се вижда тук. Южна Осетия, според мен, много повече е съхранила родния си език и тук над 90 % от населението разговорят на него. А езикът е основният елемент, благодарение на който един народ може да съхрани себе си, своите традиции и обичаи. Нация без традиции и език е народ без бъдеще.

За първи път пристигнах през август тази година. Тогава се провеждаха паметни мероприятия, посветени на събитията през 2008 година. През тези дни чух много разкази за случилото се тогава.

С какво Южна Осетия ви привлече толкова, че за такъв кратък период отново да я посетите?

Когато за първи път посетих Цхинвали, се запознах с много хора, като с някои от тях си станахме близки приятели. Обещах им, че ако ме изберат за делегат от нашата страна за Световния фестивал на младежта и студентите, то след Сочи аз обезателно ще дойда тук. Така и стана. Избраха ме и ето, удържах на думата си. Но на всяка цена планирам и следващото лято да дойда тук.

Оказва се, че нашите предци винаги са били в тесни връзки и дори има исторически събития, които обединяват нашите народи. За тези приятелски отношения разбрах от Инал Плиев и е неприятно, че в учебниците по история на България за това дори не се споменава. Разбрах също, че в музей в София се съхранява кинжалът на осетинеца Дудар (кръстен Николай) Караев, в памет за това, че осетинците са взели участие в Освобождението на  България. Не съм и подозирала, че в боевете на Шипка през 1877-1878 г. са участвали и много осетинци. Денят на Освобождението на България – 3 март, е заради това освободително движение, а отбелязвайки, че този ден е и мой рожден, то за мен тази дата е двойно по-важна.

След моето завръщане от Южна Осетия у дома, на много мои познати разказах за вашата страна, а те даже не знаеха къде се намира на картата Осетия. Сред много познати се появи  желание да посетят Южна Осетия. Изненада ги това, че Инал Плиев знае къде много повече за историята на България, отколкото самите българи.

С какво най-много ви изненада южноосетнското общество?

Със съхранението на родствените връзки и традиции до пето, че и дори до седмо коляно. Порази ме, че те са останали тук и до днес. В най-добрия случай в България знаем роднините си до третия ни братовчед.  У нас много малко знаем, дори практически нищо не знаем за Осетия и ми се ще народите ни да си сътрудничат повече. Общувайки с южноосетинските младежи, се чувства, че у тях тече планинска гореща кръв, която просто няма да им позволи да предадат себе си и своята страна, а това на мен ми харесва.

Вече за втори път сте в нашата република. Правейки паралели между южноосетинското и българското общество, както и между обичаите и традициите им, забелязахте ли сходство, а и какви са основните различия?    

Тук хората са патриоти и обичат своята родина. У нас също има много патриоти, само че това като че ли се губи. Тук при контактите ми с хората патриотизмът се проявява много по-отчетливо и ярко. За съжаление, правейки паралел между нашите народи, съм принудена да отбележа,че в България сме загубили вярата – вярата в Бога и във възможностите да влияем и да вземаме всякакви обществени решения, а тук вярата още се крепи и това може да спаси народа.

А какво най-много ви хареса в нашата страна?

Въздухът. Невероятно чистият въздух и много вкусната осетинска кухня. Особено осетинския пирог със сирене, той невероятно ми хареса, а още и шашлиците. Такава вкусна храна никога не съм вкусвала.

Много ми хареса, че разхождайки се из Цхинвали, минаващите край теб ти се усмихват. Хората тук, както и в България, са много добродушни и отзивчиви. Когато за пръв път дойдох тук, много се вълнувах, търсих в интернет информация, която между другото беше недостатъчна, за да заинтересува човек от друга страна. По-рано гледах филма „Август. Осма“, но, честно да ви кажа, дори не се замислих за страната, в която са се случили тези събития. Просто гледах филма и това беше. А след моето запознанство и общуването ми с местните жители по съвсем друг начин погледнах на тези събития.

Много ми допада подчертаното уважение към по-големите, възрастните хора и жените. В България само в отделни села са се запазили такива отношения.

С Инал Плиев гостувахме на Казбек Челехсати в Дзауски район. Той ми подари книгата „Осетия и осетинците“, която вече прегледах и разбрах, че съдържа много полезна информация за вашия народ. Порази ме също и неговият домашен музей. Много ми хареса отношението му към историята на народа, неговият стремеж да съхрани чрез предметите историята на своите предци, а това е възхитително.

Какво мислите за дейността на Общността за южноосетинско-българска дружба?

За първи път в Южна Осетия ме покани точно тази организация, носеща името на Мурат Санакоев. Честно да ви кажа, отначало се изненадах, че в това кътче на света така обичат българите. Задължително трябва да се заздравят отношенията между Южна Осетия и България. Организацията прави много за развитието на приятелството между нашите народи. Доколкото с представители на структурата са били организирани конференции, посветени на приноса на осетинците в Освобождението на България. По време на паметни за българската история дати, както ми разказваха, се организират събрания и творчески вечери. Беше ми невероятно приятно да узная за това. За значението за осетинската интелигенция за заздравяването на дружбата между нашите страни говори фактът, че много известни нейни представители са посещавали България и дори са участвали в конференции във Варна.

За мен особено приятна новина беше, а аз съм сигурна, че и за всички българи, че ще излезе книгата „Български народни приказки“ на български и осетински език. Чудесно е, че децата в двете страни ще могат да четат книгата на своя роден език, имайки възможност да сравняват текста с другия език. Както ми разказа Инал Плиев, представяне на книгата ще има несамо в Южна Осетия, но и в България.

Според вас, какво трябва да се предприеме за по-тясното сътрудничество между нашите две страни?

Сътрудничеството трябва да бъде на официално държавно равнище. В Южна Осетия, която е извървяла дълъг път към държавността, е слабо развита промишлеността. А България основно е селскостопанска страна. Мисля си, че има поле за междудържавно икономическо сътрудничество. Би било нелошо да се развива и туристическото сътрудничество. Социалните мрежи не могат да предадат това, което човек чувства при непосредствения контакт. Макар и вече да знам немалко за вашата страна от разказите на Инал Плиев, съвсем друг е ефектът, когато на живо вдишах планинския чист въздух, който те зарежда с някаква необичайно мощна енергия.

Като бъдещ архитект, как бихте оценили архитектурата на нашия Цхинвали?   

Къщите в Цхинлави са прекрасни, на мен ми допада, че таваните са високи и прозорците големи. От психологична гледна точка това говори, че хората тук са открити и много гостоприемни.

Сигурна съм, че имате много талантливи млади хора, които трябва да учат за архитекти, строителни инженери, за да дадат своя принос в развитието на Южна Осетия. Много ми хареса сградата на парламента, Националният музей и проектът на хотел „Иристон“.Особено ме привлече старинната архитектура на града и най-вече къщите, разположени по крайбрежието на река Лиахва, построени от кръгъл речен камък, и оградата на черквата. Не би било зле тези домове да се реставрират, без да се наруши архитектурният стил.Допадна ми много и арменският камък, който видях по фасадите на някои от къщите. Обичайно са го използвали преди 30 години. Тук, в града, срещнах и моите любими строителни материали – ковано желязо, речен камък и дърво. За мен те са много по-ценни, отколкото съвременните строителни материали.

От Цхинвали може да се направи прекрасна туристическа дестинация за чуждестранните туристи. Тук има всички условия за това – чист въздух, планини и вкусна и здравословна храна. Изобщо всичко това трябва да се развива.

Интервю на Мадина Бязрова
в-к „Южна Осетия“, бр. 148/28 октомври 2017 година