29th Sep2017

Софийска опера и балет открива сезон 2017/2018 на Международния ден на музиката 01.10.2017 г.

by Черно и Бяло

Тържественото откриване на новия сезон ще започне от 16:00 часа с Вагнеровия шедьовър „Парсифал“

Премиерните спектакли на величавата Вагнерова опера „Парсифал“ през юли 2017 г. привлякоха ценители на оперното изкуство от цял свят. Пред телевизионните камери и репортерските микрофони зрителите от всички възрасти изказаха вълнуващи и възторжени оценки за магичната постановка и вдъхновена музикална интерпретация, за блестящото изпълнение на оркестъра и хора, и постигнатите вокални върхове от солистите на Софийската опера и балет.

Поради големия интерес и многобройните запитвания от страната и чужбина, Софийската опера открива новия сезон 2017/2018 г. с най-новата си постановка „Парсифал“. Голямото желание на целия екип на Софийската опера и по думите на режисьора Пламен Карталов е Вагнеровият шедьовър „да събуди дрямката в неизкушения, да го подготви за висш пилотаж, да бъде като откривател за нови вкусове и като един нов Парсифал да е готов за „лечебно пътуване на човешката душа към света и към себе си“.

Вагнеровият репертоар на първия ни оперен театър изгради нов интерес и нов вкус, нова публика и най-ценното – ново поколение отлични творци – интерпретатори, солисти, оркестранти, хористи. Даде световна известност на театъра ни, направи съизмерим смисъла на професията и труда в полето на оперното изкуство с това на творци от сцените на най-големите и с вековни традиции оперни театри, столици и държави“.

„Парсифал“ на софийска сцена вдъхновено изтръгна спонтанните и красноречиви оценки дадени от видни музикални критици:

Клаус Биланд (Der Neue Merker): „Вагнеровата сценична мистерия „Парсифал“ празнува своето значимо първо изпълнение в България в Софийската опера и балет, която – както тук много често съобщават – през последните години се изявява с интересни и много успешни постановки на Вагнер. Неуморният двигател за това пионерско движение е Пламен Карталов, който и сега с „Парсифал“, както преди при „Пръстенът“ и „Тристан и Изолда“ води режисурата. Със своите художници (Н. Панайотов, М. Табачки и Св. Йонке), както и изключително изпълнената с фантазия и добър вкус дизайнерка по костюмите (Ст. Вауда) и художникът на осветлението (А. Хайдиняк), той е създал една интерпретация, която поставя – при висока степен на абстракция – в центъра духовната мистерия  на тази легенда, както и философските послания на действащите лица и техния копнеж към една „финална нирвана“. На диригента Константин Тринкс се удаде това, което режисьорът бе поставил като максима за взаимодействието на музика и действие, тъкмо при това произведение на Вагнер – визуализацията на музиката. Оркестърът на Софийската опера даде възможност да бъде чут от най-добрата му страна с фино тоноизвличане при най-често тържествено бавни темпа, без да изпада в неуместен патос. Ръководеният от Виолета Димитрова хор на Софийската опера беше хореографиран по най-добрия начин и пя енергично при добра прозрачност. Всички певци и певици направиха своя дебют в тези роли и при това с такъв значим резултат: Костадин Андреев показа един енергичен Парсифал, още много младият Атанас Младенов изпя един лирично интониран Амфортас; Ангел Христов представи Гурнеманц с голяма отчетливост на думите и почти сързецателно; Бисер Георгиев даде един настойчив Клингзор, а софийската Изолда Радостина Николаева изпя една много харесваща се Кундри … Затова подобаващи бяха и нестихващите аплодисменти накрая.“

Томас Майер – антропософ, писател, и издател на месечните списания Der Europaer (Европеецът) и The Present Age (Съвременната епоха) в Базел: „В премиерните представления на „Парсифал“ в Софийскатаопера преобладаваше едно особено сакрално настроение и при певците, както и в оркестъра, и в хоровете. При това режисурата насърчаваше движения, които иначе едва ли могат да се видят при постановки на Вагнер, където често се наблюдават дълго продължаващи статични пози. Особено във второто действие например се получи възхитително при пластиката на Кундри. Така зрителят можеше да проследи живо и с нестихващ интерес музикалната драма, подпомогнато и чрез българските и английските субтитри. Защото музиката на Вагнер без текст е като кафе без кофеин. Като цяло: едно голямо изпълнено с настроение единство на певци и музиканти, което се пренесе върху цялата публика. Всички слушаха с истинско славянско благоговение и съсредоточеност. Аплодисментите след представленията бяха продължителни и идваха от сърцата на зрителите“.

В спектакъла на „Парсифал“ на 1 октомври 2017г. от 16:00ч. ще участват:

  • Костадин Андреев – Парсифал
  • Гергана Русекова – Кундри
  • Ангел Христов – Гурнеманц
  • Атанас Младенов – Амфортас
  • Бисер Георгиев – Клингзор
  • Петър Бучков – Титурел
  • Даниел Острецов, Стефан Владимиров – двама рицари

 

  • Диригент – Айра Левин
  • Режисьор – Пламен Карталов
  • Сценография – Свен Йонке
  • Костюми – Станка Вауда
  • Диригент на хора – Виолета Димитрова
  • Музикална подготовка – Рихард Тримборн
  • Солисти, оркестър, хор и балет на Софийската опера

Операта се изпълнява на немски език със субтитри на български и английски.

25th Sep2017

Елизабет Костова представя „Земя на сенки” в София

by Черно и Бяло

Световноизвестната американска писателка Елизабет Костова, автор на бестселър номер 1 на „Ню Йорк Таймс” „Историкът”, пристига в България за премиерата на новата си книга – „Земя на сенки”!

Елизабет Костова е завършила университета Йейл, живее със семейството си в Северна Каролина и преподава творческо писане. От дебютния роман на Костова, „Историкът”, до момента е реализиран тираж от над 5 милиона екземпляра. Той й носи награда Quill за „Дебют на годината” за 2005 г. и награда Book Sense в категория „Проза за възрастни“ за 2006 г. Издаден е в над 40 страни в цял свят и е включен в списъка „Десетте най-добри книги на годината“ на USA Today. Освен „Историкът” на български език е преведен и вторият й роман – „Крадци на лебеди”. Костова е съосновател на фондация „Елизабет Костова“, която активно стимулира и подкрепя творческите усилия на писатели и преводачи на български и английски език.

Изкусно композиран и наситен с напрежение, „Земя на сенки” (в превод на Надежда Розова) изследва мощта на сказанията, отпечатъка на миналото, надеждата и смисъла, които понякога се таят в пепелището на голяма загуба. Американката Александра Бойд идва в България – един загадъчен и примамлив къс от света, – поела по дирята на спомените и обзета от желание да изкупи вината си за изчезването на своя брат. По лъкатушния път на този изящен разказ героинята ще се помири с миналото си и ще се увери в благородната мощ на човешката фантазия.

Отворената среща с читатели в София ще се състои на 27 септември от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”, НДК. Модератор на събитието: Димитър Кенаров.

23rd Sep2017

Есен/зима 2017/2018: Ярки послания към модерната и активна жена

by Черно и Бяло

Модна къща „Жени стил” с дизайнер Евгения Живкова представи новата колекция за сезон есен/зима 2017/2018, която включва общо 65 облекла в две линии – всекидневна и официална. Лице на колекцията е дъщерята на Евгения Живкова – Андреа Стефанова. Колекцията отправи ярки послания към модерната, работеща и активна жена.

Събитието се състоя в зала „Сигма” на „Парадайс център“. Гости на ревюто бяха представители на дипломатическите и политически среди, на модния, културен и бизнес елит, сред които вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова, Даниела Везиева, Олег Петков, Татяна Дончева, Светлана Шаренкова, Весела Драганова, Теодора Дренска, Христина Христова, Даринка Станчева посланиците на Азарбейдджан, Китай, Индонезия, Хърватска и представители на Армения, както и Виолина Маринова, Димитър Шумаров, Жени Славова, Мая Антова, Олга Сандова, Евгения Калканджиева,  проф. Любомир Стойков, дизайнерите – Жана Жекова, Йорданка Чернаева, Росица Рангелова, Ина Асса, Миглена Петкова и Христо Чучев. Събитието уважиха също: Мария Петрова, Людмила Филипова, Кристина Димитрова, Иван Тенев, Венелина Гочева, Валерия Велева, Илиана Беновска, Йордана Димитрова, Радослава Минчева, Габриела Колева, Нора Нова, Максим Бехар, Христо Дурчев, Павел и Едита Цветкови, Мила Захариева, Лилия Червенякова, Виктория Джумпарова, Жорж Ганчев, певиците Гергана Николаева и  Рени Гайтанджиева и др.

Силуетите в колекцията са разнообразни, като основните са прав и втален. През този сезон тенденция се явява удължаването при полите и роклите. Дължината под коляното навлиза наравно с по-късите дължини около и над коляното.

Актуални в колекцията са панталоните с чупки в горната част, също и правите панталони, без допълнителен обем.

Мантата и саката са с различни видове ревери – класически свален ревер, ревер шал-яка. При тях е използвана и асиметрия – от едната страна дизайнът е решен с ревер тип шал-яка, а от другата с висок ревер.

Ризите и блузите, които се комбинират към различните облекла, са изработени от коприна, дантела и трико.

Материите за есенно-зимния сезон са традиционно по-плътни: вълна, букле, кожа, както и коприна, трико, тъкани с бродерия и дантела, която е използвана и във всекидневните, и във вечерните облекла.

Актуални и тази година са разнообразните принтове върху коприна, вълна и трико. Един и същи принт в колекцията е използван върху различните материи, което позволява да се правят интересни съчетания на облеклата. При много от моделите са комбинирани кожа и плат.

Цветовете, на които залага дизайнерката Евгения Живкова в предложенията си за есенно-зимния сезон са: черно, сиво, бежово, бяло и турско синьо. Пепита и карето също присъстват в колекцията. Облеклата с тези десени наподобяват колежански стил, при който полите са плисирани и се комбинират със сака, ризи и блузи. В колежанската тема има разнообразни апликации от дантела.

Както при официалните, така и при всекидневните облекла, са използвани вградени ширити и интересни апликации на дантела, за които са вложени много часове ръчна работа.

Силвия Тодорова

23rd Sep2017

14 фотографи представят древните обичаи на България в Москва

by Черно и Бяло

Заснетите кадри са майсторски поглед върху нестинарството, кукерите,
надсвирване с гайди, лазарки, мъжко хоро в реката, кушия…

Фотографска изложба „Древни обичаи и традиции от България“ ще бъде открита на 27 септември в центъра за дизайн и архитектура „Артплей“ в Москва.

До 17 октомври т.г. свои работи ще представят Александър Михайлов, Ани Петрова, Анастас Търпанов, Богдан Стойко, Владимир Мачоков, Евгени Димитров, Иван Василев, Йордан Йорданов, Лилия Йотова, Петър Абаджиев, Радила Радилова, Стефан Марков, Тихомира Методиева – Тихич, Цветан Томчев.

Калоферско хоро, автор: Анастас Тарпанов

Заснетите от тях кадри са майсторски поглед върху уникални български традиции като нестинарството (древни танци с боси крака върху нагорещени въглени), кукерите (танцьори с маски, овчи кожи и рога), надсвирванията с гайди, лазарките (пролетни танци на неомъжени девойки), мъжко хоро в реката (в ледените води на Йордановден), кушия (надбягване с коне на Тодоровден)…

Експозицията е подготвена от Асоциацията на професионалните фотографи (АПФ) в  България – неправителствена организация, която работи в областта на фотографията и визуалните изкуства.  Целта й е изграждане на положителен имидж на професионалния фотограф в обществото, утвърждаването му като професия, представяне на добрите фотографи пред българска и международна публика, установяване на трайни ползотворни контакти и различни форми на сътрудничество с подобни организации.

На откриването в руската столица ще присъстват Лилия Йотова – фотограф и председател на АПФ, Александър Михайлов – фотограф, член на управителния съвет на АПФ, носител на наградата „Млад фоторепортер“ на БГ прес фото през 2012 г. и Йордан Йорданов-Дълес – член на АПФ, представител на по-старата генерация фотографи, с 35-годишен стаж, участвал в многобройни конкурси и изложби.

Предисторията на гостуването в Москва датира от ноември 2016 г., когато в София е подписан меморандум между Националната асоциация на професионалистите във фотоиндустрията (НАПФ) в Русия и АПФ. През април тази година в София бяха изложени 25 творби на руски фотографи, членове на НАПФ. Събитието бе съпътствано от майсторски клас на популярния руски художник-фотограф Григорий Горячев (Белий ден), както и от специално организирана от домакините (АПФ) фотосесия със звезди от българския шоубизнес.

21st Sep2017

So Independent 2017: По-независим и артистичен от всякога, Осмият София Индипендънт Филм Фестивал, ще събере верните си зрители в края на октомври

by Черно и Бяло

Oсмото издание на София Индипендънт Филм Фестивал  ще се проведе от 26 октомври до 5 ноември 2017 г.

В 11-те фестивални, есенни дни, най-вълнуващият форум за независимо кино на Балканите, ще покаже изключителна селекция от талантливи и дръзки филми създадени от американски, български и европейски кинематографисти и оценени високо на независимите фестивали по света.

Международно жури за първи път ще раздаде награди на най-добрите филми в няколко категории, а българско жури отново ще определи най-добрите късометражни филми и пълнометражни проекти в развитие.

За втора поредна година най-добрият проект за игрален филм в развитие ще получи щедрата награда (50 000 евро в услуги  и 5000 евро в брой, които да бъдат похарчени в България, при започване на снимки), осигурена от Ню Бояна за фестивала и реалния шанс да се превърне в пълнометражен филм. Проектът, спечелил миналогодишния конкурс – „Прасе“ на режисьора Драго Шолев вече е готов снимачно и е в очакване на срещите си с българските зрители.

София – като творчески град на киното и Европейска столица на спорта 2018  ще посрещне и специалната секция на фестивала – София спорт филм фестивал за втора поредна година. Зрителите ще имат възможност да видят хитови  спортни заглавия от световното кино, игрални и документални, късометражни и VR, ще имат възможност да участват в специалните ни уъркшопи.

По-артистичен и по-независим от всякога, Со Индипендънт ви очаква в края на месец октомври! Фестивалът ще се проведе в софийските кина: Дом на киното, Люмиер Лидл, Одеон, Г8 и Евро Cинема.

Партньори на София Индипендънт Филм Фестивал са Столична община, като фестивалът е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017г., Independent Filmmakers Project , САЩ – ексклузивен партньор на фестивала,  както и НДК, Ню Бояна Филм, Овъргаз, Samsung, Casillero del Diablo.

Фестивалът е продукция на United Production.

Преслава Преславова

20th Sep2017

Пътуване към Ада, Метеор и ДНК, театрална постановка, 4–5.10.2017 г.

by Черно и Бяло

„Пътуване към ада” е визуална поема.
„Пътуване към ада” е поетическа фантазия.
„Пътуване към ада” е театрална оратория.

„Пътуване към ада” е спектакъл за еуфорията от освобождаването на формите и желанията. За пространство без време. За радостното разбесняване на фантазията, каквото е у Бош, Брьогел, Данте и Блейк. Адът не е мястото на осъществяването или неосъществяването на желанията, а на откритието, че желанието започва и завършва в себе си. Където няма време, няма и развитие. Нещата са огледални образи на самите себе си.

Адът е експериментална хипотеза за форма на живот. Той разкрива ада не като неизбежност, а като не-обходимост.

Пътуването към ада е пътуване към себе си.
Адът не предстои. Адът вече се е случил. Адът е тук и сега.

„Където няма желание, там няма ад.
Където няма ад, там няма желание.”

Пътуване към Ада

режисьор: Ани Васева
текст: Боян Манчев
музика: Константин Марков
апарати: Стефан Дончев
художник рисуван декор: Борис Делчев
концепция костюми: Ани Васева
изработка костюми: Дарина Стоименова,Емилиян Бонев, Катя Петрова, Теодора Бамбикова, Михаил Жекунов
интендант: Михаил Жекунов

с: Леонид Йовчев, Емона Илиева, Валери Георгиев, Мария Панайотова, Мартина Апостолова и Михаил Жекунов

Премиера: 4 и 5 октомври в ДНК (подлеза на НДК), от 19:30 часа.

Проектът е финансиран от Програма „Култура” на Столична община за 2017 г. и от Министерство на културата.

14th Sep2017

Фолклорна емоция на южното Черноморие – Приморско

by Черно и Бяло

Истински фурор, много емоции, бурни аплодисменти и безброй сълзи от радост в очите и на жури и на участници.

Така може най-кратко да се опише преживяването, което усетиха всички участници в събитието. В продължение на четири дни курортът Приморско бе тотално покорен -от фолклорни ритми, багри и много, много талант. Фолклорното богатство от всички краища на родината ни бе представено по завладяващ начин, а певци,танцьори и инструменталисти се раздадоха напълно, предавайки своите емоции на публиката. Надпяванията.надсвирванията и надиграванията бяха не само изключително достойна надпревара, а и устрем на духа и човешките възможности. За първи път в това издание се изявиха и оркестри, които показаха многообразното звучене на фолклорната музика. Два дни след финалната вечер се срещаме за минутки с главния мотор на събитието и човекът, без когото „Приморска перла” нямаше да я има – основателят и директорът на празнините маестро Стойко Стойков Въпреки огромната умора от преживените емоции и вихъра на случилите се събития в четирите дни, по-силни се оказват радостта и вълнението от изминалото събитие. Сподели, че още не може да повярва в успеха, с който е преминало това трето издание на фолклорната фиеста и е доволен, че отзвукът ще остане още дълго в пространството. Не скрива и гордостта си, че е получил високото признание както на журито, включващо знакови имена в българското фолклорно изкуство, така и на ръководството на община Приморско. А от страна на участниците- благодарността за предоставената възможност за изява и желанието им още отсега да се запишат за следващите празници догодина. „Беше наистина невероятно преживяване. Това трето издание на „Приморско перла” наистина се превърна във фурор. Много, много емоции, красота и най-вече талант на толкова млади хора с които със сигурност  България ще се гордее. Благодаря от сърце на всички, които станаха съпричастни – участници публика, ръководители на формациите, журито, медиите…” – сподели Стойков.

Успехът на тазгодишната Приморска перла категорично надмина очакванията. Но аз още в началото на пресконференцията споделих, че сме си поставили висока летва и трябва да я прескочим. Е, мисля, че успяхме и аз съм най-щастливия и горд човек на света. Тежка и отговорна се оказа и работата на професионалното жури, които наистина трудно определиха победителите в различните конкурси и категории. А в него бяха Петър Аркалиев – зам.-директор на НУФИ „Филип Кутев” в гр.Котел – председател на журито, маестро Димитър Христов – композитор, диригент на ОНМ на БНР, маестро Ваня Монева – диригент и основател на хор „Космически гласове*, продуцент на народна музика към БНР. маестро Стойко Стойков – основател и директор, автор на забавна музика, Евелина Христова – народна певица в „Мистерия на българските гласове” и „ЕВА” квартет, Ивайло Иванов – хореограф, преподавател в катедра „Изкуство” във ВСУ „Черноризец Храбър”, Калиопа Трендафилова – зам.-директор на фолклорните празници и главен експерт в отдел „Култура” към Община Приморско и Христо Йорданов – фолклорист, ръководител на ФТА Приморско. В журирането се включиха и Марин Маринов – собственик на МК „Сънрайз Маринов” и управител на ФТ „Сънрайз Мюзик“. Николай Чапански- фолклорен журналист, собственик и издател на вестник „Фолклорен хоризонт”. Български Национален Младежки Фолклорен Съюз, Българско Национално Радио , „Радио Бургас“ и ТV1. Водещ на конкурсните програми и тази година бе музикалния  редактор и водещ на БНР „Радио Бургас“ – Георги Янакиев. Да уважат конкурсите тази година бяха виртуозният цигулар маестро Минчо Минчев, художественият ръководител на ФА „Пирин“ Данислав Кехайов, певецът и продуцент Ивайло Герасимов и любимата на всички народна изпълнителка, „Славеят на Странджа” – Жечка Сланинкова.

Всички те освен като специални гости, също се изявиха на концертната сцена и предизвикаха бурни аплодисменти на многобройната публика. Участниците в различните конкурси на фолклорните празници бяха класирани по регламент и възрастова категория. Бяха връчени различни награди – „Гран Фолк При Лауреат”, парични премии, специални и поощрителни призове, плакети, медали и дипломи, както и три срочни стипендии на талантливи индивидуални изпълнители.

За община Приморско е привилегия да бъде част от възраждането и красотата на българското народно творчество, каза кметът Димитър Германов. Четири дни Приморско се превръща във фолклорната столица на Южното Черноморие. Третото издание на Национални фолклорни празници „Приморска перла” 2017 се провежда от 1до 4 септември  2017 година в град Приморско под патронажа на д-р Димитър Германов кмет на община Приморско с основател и председател маестро Стойко Стойков. „Искам да изкажа моите благодарности към Община Приморско. Този фестивал ще остане емблемата на Приморско  и смятам, че в културния живот ще допринесем изключително много, защото фолклорът събира най-чистите изпълнители – тези, които са пели песните на нашите баби и тези деца, които в момента танцуват по сцените на цяла България. За разлика от миналите издания, тази година имахме доста сериозно селектиране на участниците поради огромния интерес. Те идват от всички региони на страната – от Гоце Делчев и Дупница до Белоградчик и Силистра. Има доста участници от Варненско, Тракия и Родопите,  с което обхващаме всички фолклорни области”, каза г-н Стойко Стойков, основател и директор на „Приморска перла”.

Георги Петров,
журналист-кореспондент от Лом

14th Sep2017

Честванията за 75-годишнината на Аврам Попов

by Черно и Бяло

В историческия музей в Лом се състоя тържествено честване за 75-годишнината на един ломчанин, който със своята цигулка е обиколил Европа, Азия и Америка, но всяка година си идва за празника на Лом, за да се види с приятелите си.

Аврам Попов или Аврамчо, както го наричат старите ломчани, е свирил пред персийския шах, пред краля на Монте Карло, пред Дипломатическия корпус в Германия и даже пред Тодор Живков. Свирил е с Хосе Карерас пред 20 хиляди души на стадиона в Люксембург и пред 30 хиляди с оркестъра на радио Люксембург в парка на един старинен замък в околностите на Лондон. Изнесъл е над 300 концерта соло, с пиано или чембало, с оргел, с камерни и симфонични оркестри и различни камерни формации. Особено значение за него има „концертът на века” през 2004 г., заедно с проф. Сашко Гаврилов и проф. Стефан Попов.

От историческо значение за българската цигулкова школа е изпълнението на Аврам Попов за първи път в България на 24 капричиа от Паганини в една концертна вечер през 1966 г. Магнитофонната лента със запис от концерта е намерена в много лошо техническо състояние. В проект е една брошура с любопитни факти и мнения на очевидци по повод това събитие.

За отбелязване също е бенефис концертът на Аврам Попов в университета на Лейк Чарлс, Луизиана, Америка, който е записан и излъчен с интервю по американската телевизия. Средствата от този концерт отиват в полза на бедните американски студенти.

Аврам Попов е лауреат на Четвъртото общобългарско състезание за инструменталисти. Аврам Попов развива също интензивна педагогическа дейност, продължавайки традициите на своите родители – учителите Ангел Попов и Николина Пепекова. Той е водел 15 години класовете по цигулка, методика и камерна музика в Софийската академия. В Германия също е преподавал в различни музикални институти. Обучил е над 200 студента, един от които е прочутият негов приятел композиторът Хайгашод Агасян – наш гост тази вечер. Други от тях са концерт-майстори на световни оркестри като оркестъра Ламурьо в Париж, симфоничния оркестър на Лион, Франция, симфоничния оркестър в Лас Чарлс, Луизиана. В приятелския кръг на Аврам Попов откриваме също видни представители на другите изящни изкуства. С прочутия ломски художник Иван Манойлов го свързва тясна дружба и единство в естетическите възгледи за изкуството. Прекрасният портрет от поканата е подарък за рождения му ден. А с Георги Чапкънов са живели заедно в ученическите години и досега са първи приятели и се виждат редовно всяка година. Графичният портрет на Аврам Попов е правен през 1959 г., а снимките в ателието му са от миналата година.

Друга слабост на Аврам Попов е архитектурата. Негови близки приятели са видни архитекти в София, Лом, Виена и Вашингтон. Особено ценно за него е обаче познанството му със знаменития архитект Даниел Либескинд, който преди години направи сензационно сценично оформление на операта „Турандот” от Пучини в Саарбрюкен, където Аврам Попов е концерт-майстор. В изложбата виждаме проект на яхтено пристанище в Поморие от арх. Камен Шипков, също пръв приятел.

Достойно място в дейността на Аврам Попов заема и българската музика. В тясно сътрудничество с композиторите на него лично са посветени: Сонатата за соло цигулка от Стефан Драгостинов, Концертът за цигулка и оркестър от Михаил Пеков, бивш министър на културата, и сонатата за цигулка и пиано от Пенчо Стоянов. Само неговият пръв приятел, композиторът Георги Костов, на шега му подхвърля: „Ако ти беше едно младо и хубаво маце, щях да напиша нещо и за тебе!”.

Аврам Попов е носител на Наградата на Съюза на българските композитори за най-добро изпълнение на българско произведение. Изнесъл е серия от лекции по Националното радио за българската цигулкова школа. На споменатия концерт в Лейк на Сталин „Солико” с приятеля си Пенчо Михайлов. Свири и в оркестъра на оперетата, воден от Йордан Гаврилов. По примера на своя приятел Стефан Попов спечелва място в интерната за даровити деца в София. Подготвен е от незабравимата Недялка Симеонова, а след това и от проф. Боян Лечев.

Изнесъл е безвъзмездно редица концерти в Лом – соло или с оркестър, под диригентството на Хернани Цибрански.

Най-голямата награда за него е провъзгласяването му за „Почетен гражданин на гр. Лом”.

Подпомага развитието на млади музикални таланти от Лом с годишната награда „Проф. Аврам Попов”, която той този път лично ще връчи на децата.

Освен това Аврам Попов подарява на Община Лом комплект инструменти за духова музика, а също китари, електронни пиана и други музикални пособия за Музикалната школа в Лом.

Спазвайки традицията на дядо си Аврам Пепеков, един от дарителите на музея, Аврам Попов подарява цигулката на майка си, ученичка на Александър Моцев, а сега и дипломата на баща си Ангел Попов от Духовната семинария, където той е учил заедно с отец Валаам, по-късно игумен на Рилския манастир. Двамата са пели в хора на семинарията и са изнесли концерт в Букурещ. Подарък за музея е също графичния портрет, нарисуван от Георги Чапкънов. В проект са и други дарения. Една музикална програма от приятели и роднини, в която да участва и дъщерята на Аврам Попов Анна Фредерика Попова – оперна певица в Америка, а може би и синът му Александър – виртуоз на класическа китара, също е в проект.

Георги Петров,
журналист-кореспондент от Лом, Исторически музей – Лом

14th Sep2017

„Ако денят ви не е завършил със смях, смятайте го за изгубен!”

by Черно и Бяло

Големият сръбски актьор и режисьор Любиша Самарджич

Роден през 1936 година в Скопие, от много малък започва срещите си с камерата. Актьорските му заложби проличават още с първите му стъпки в занаята и той получава стипендия от изтъкнатия режисьор Боян Ступица. Скоро след като завършва Белградската академия за драматични изкуства и изиграва няколко роли на театралната сцена в Белград (в театрлано „Ателие 212”), Самарджич изпълнява роля във филма „Игре на скелама” толкова му харесва, че решава да напусне театъра и да преследва звездния си път в киното. Няколко години по-късно получава главни роли в някои от най-популярните и запомнящи се филми, правени в бивша Югославия по това време, и скоро се превръща в един от най-известните киноактьори в страната, наред с Бата Живойнович, Милена Дравич и Борис Дворник.

„Горещият” балканец се снима като актьор в над 150 кинозаглавия, носител е на 6 югославски награди („Златна Арена” от националния фестивал в Пула) за най-добър актьор, както и на „Златен лъв” от Венеция ‘67, за участието си във филма „Утро”. Филмите на популярния сръбски изпълнител, станал любимец на българската публика с телевизионните си хитове „Горещ вятър” и „Полицаят от Петльово бърдо”, са показвани най-големите международни фестивали, сред които Кан, Берлин, Венеция, Карлови Вари. През 1999 година Самарджич за първи път опитва силите си зад камерата с югославско-италианската продукция „Небесна кука” (Гран При на Международния фестивал в Монпелие, наградата на публиката от Фестивала в Палм Спрингс и наградата Опера Прима на Миланския кинофест), показана на българските зрители през лятото на 2000 г. В рамките на Балканските филмови срещи от 6-ото издание на СФФ Любиша Самарджич представя пред българската публика втория си режисьорски филм – „Наташа”.

Спомени и интервю от СФФ 16

Във Фестивален център „Мати D е оживено и шумно. Празничното настроение те обгръща, още щом прекрачиш прага на центъра. В разгара си е 16-ият Международен филмов форум в София. Пресконференции, срещи, интервюта, камери светкавици… Обстановката е силно „нагорещена” от един от най-обичаните кинотворци на Балканите – и като актьор, и като режисьор и продуцент. Любиша Самарджич за пореден път беше сред важните, скъпи гости на СФФ – поводът този път бе участието на „Мирис на дъжд на Балканите” в секцията „Специални прожекции”.

Близо пет поколения зрители на същите тези Балкани и по света са изградили част от своя естетически вкус, благодарение на изкуството на Любиша Самарджич.  Образите на пъргав, дързък, усмихващ се младеж са очарователни и завладяващи. Зрелите му роли разкриват умение да обогатява обаятелното присъствие с щрихи от народния характер, с лиризъм, остроумие, дори ексцентричност. Неповторимата му самобитност, интересната външност и вроденото чувство за хумор, съчетани с искреност и талант, го правят уникален и обичан. По повод на „Златния лъв” от Венеция за филма „Утро” (1967 г.), още тогава италианската преса пише за него: „Той е особено талантлив – в актьорството е остър като бръснач, отличен в пресъздаването на емоциите, от началото до края. Любиша Самарджич е такъв актьор, какъвто всяка държава по света би искала да притежава”.

В: Огромно удоволствие и радост е да разговаряш със скъпия гост  и да чуеш как творецът и гражданинът защитава своето кредо:

ЛС: Емпиризмът е в основата на познанието, опитът е най-важното изискване. Като актьор съм се снимал в различни филмови жанрове- от комедията до драмата. И което е най-хубавото – от всеки, който съм  опознал, съм „откраднал” красотата и съм я вложил в своето съзнание и душа. С такова сърце, емоция и усещане за естетика и памет, изградих цялата концепция на  своето творчество. Знам, че трябва да изненадвам  публиката, за да мога да продължа да съм творец. Трябва да я накарам да плаче, да се смее и накрая да се замисли. Стремежът ми е да търся истината, искреността в играта, мярата и вкуса. Актьорският занаят представлява непрекъснато преодоляване на съпротивлението на ролята, която има някакви свои очертания. А когато се усвои образът, остава нещо красиво и незабравимо – трудът си е заслужавал и това ме изпълва с радост.

В: Затова не е случайно,че при така избраната и следвана позиция, Вие запазвате петдесет години своята известност и творческо дълголетие. При това с еднакъв успех в театъра- в белградското „Ателие 12”, където сте играл както антични, така и най-модерни и съвременни автори;  изключителната популярност на сериалите – ще говорим и за тях. А в киното – редят се известни комедии, мелодрами, военно- приключенски, криминални, партизански и граждански ангажирани  филми, радващи се на неизменен зрителски интерес. Да си актьор, режисьор и продуцент, да съчетаваш тези три занаята, си е трудна работа…

ЛС: Актьорството е най-разкошно и е най-близко до моята природа Имам редките три биографии в киното – актьорска, която е разкошна и ми донесе световни награди, продуцентската също ми донесе много призове. Ала тази роля всъщност е най-тежка. Трябва да превивате гръб пред някого, когото дори не искате да срещнете. Много добре се чувствам и като режисьор, тъй като контролирам всичко по работата на филма. Избирах теми, които бяха трогателни, автентични, свързани с проблемите на моята земя и гражданите ни. Нека не забравяме голямата тъжна трагедия на Вуковар, Сребърница, Косово. Аз съм един от тези, които призовават хората да  живеем в мир и разбирателство. Да сме толерантни. Дори ако някой ви е казал лоша дума, опитайте се да не отвръщате, пребройте до десет и после се замислете дали не е имало някаква причина. Това е същността на живота.

В: Любопитно е за читателите да си припомнят за Вашите посещения в България, все по приятни, празнични поводи?

ЛС: За пореден път идвам в един град и в една страна, на които аз съм много задължен, защото направиха много за нашата филмова компания. Благодаря на много хора, които бяха с мене, когато ме представяха на българската общественост, когато аз станах известен с „Горещ вятър”, и както ми каза Хачо Бояджиев и в България е направил голям фурор. Искаше ми се да си припомня някои мои колеги, които оставиха силен отпечатък – преди 30–35 години имах щастието да бъдат тук преди Нова година за програмата. И да направим едно голямо шоу в НДК. И тогава ние направихме едно малко артистично чудо, като започнем от Калоянчев, Цонев, Мамалев. Ако ги нямаше тях, аз нямаше да запазя едни приятелства, които са ми скъпи и до днес и нямаше да направя такива телевизионни и игрални филми, каквито съм направил. Спомням си, когато дойдох тук с филма „Небесна кука” (от терминологията на баскетбола), който откри юбилейния Берлински фестивал и имаше много голям успех. Тогава и Стефан Китанов, директорът на СФФ, със съответния бърз рефлекс откри Фестивала. Благодарен съм на всички, и ако в този живот няма хора, които се усмихват, когато се появите, животът ви ще бъде кратък.

В: Забелязах, че Вие се интересувате от близката история на народите от бивша Югославия. Идеята за новия филм как се роди?

ЛС: Всички ние правим филми според собствените си чувства и усещания. Създадох филми за събития, които ме изгаряха, например за последиците от войната в Книн, във Вуковар – „Наташа”, който на филмовия фестивал в Албена получи Голямата награда.

Както постепенно се успокояваше обстановката в Сърбия, аз реших да чета книги и да намеря тема за нов филм. И намерих много интересния, автентичен роман на Гордана Куич за сефарадските евреи в Сараево, по истински събития. И най-важното, което открих – това е диалогът на цивилизацията, мултикултурата, необходимостта да живеем с другите, без значение на тяхната вяра и религия. Това заглавие „Мирис на дъжд на Балканите” ми се  видя много показателно и метафорично и реших да направя филм, а по-късно и сериал. Преди това авторката е имала редица добри предложения, но на всички е отказвала. Когато почуках на нейната врата заедно с Мира, моята съпруга и продуцент, още преди да седна, прав ѝ казах „Аз дойдох да екранизирам Вашия роман.” Протегна ми ръка и каза: „Приемам, защото гледах телевизионния Ви сериал „Есента пристига, Дуньо моя”. И като видя първата серия, каза: „Наистина, филмът е по-хубав от романа. Свалям ти шапка.” До тогава имаше 8 издания, а сега има 22. Вероятно българските читатели също ще могат да имат романа.

В: „Мирис на дъжд на Балканите” е романтична драма, която проследява живота на семейство сефарадски евреи от Сараево в смутните години между двете световни войни. Публиката видя първата част на киноверсията на 14-серийния сръбски филм. Всеки кадър е като картина, изваян ювелирно, филигранно. И сюжетът, и героите дълбоко вълнуват с общочовешката история и предизвикват възхищението на публиката…

ЛС: Открих провокацията, че еврейската общност сама за себе си има неписано правило, канон – евреите да се венчават за евреи. А това еврейско семейство с пет прекрасни момичета са живеели в Сараево сред друговерци – православни, католици, мюсюлмани и сефарадски евреи. Ще признаете, че всички ние се раждаме в резултат на любов, женим се пак по любов, но не умираме от любов. Филмът поставя един много голям въпрос, едно сериозно предизвикателство- как да застанем зад любовта, когато има някакви строги правила.  Когато виждат, че тяхната дъщеря страда, защото се е свързала с православен мъж,  родителите знаят, че еврейската общност е безпощадна. Бащата ще каже на девойката: „За мен, моят дом е моята църква. И аз ще уважа любовта на дъщеря си. И нека се оженят.” Ето, това е смисълът, същността на филма. Свобода на духа и изобщо свобода на избора.

В: И Вашата философия, и Вашият Бог е…?

ЛС: Знаете кой е Бог. Това за мен е човекът. Ако вие развивате в душата си негативни, отрицателни настроения към хората, независимо от каква вяра са, най-вероятно ще отключите някаква болест. Аз имам такава философия, че всеки човек трябва да бъде в такива отношения с другите и със себе си, че да може да си легне спокойно да спи. Изкушавам се много често да разговарям сам със себе си и проверявам дали някъде не съм сбъркал. И като се погледна в огледалото, може да бъде понякога лицето ми прекалено сериозно и ми се прокрадва нещо, което никога на никого не бих искал да кажа. Може в Белград не съм най-известният и най-популярният, но съм много уважаван. Начинът, по който ме приемаха навсякъде в страните на бивша Югославия и в съседните страни като България, Румъния, Унгария е нещо, което ме пленява. На годините, които съм (наскоро навърши 75-и юбилей, бел. авт.) аз имам желание да снимам все по-добре и по-добре.

В: Разбрах, че Вашият Божко („Полицаят от Петльово бърдо”) вече е топ сериал и в Китай – гледали са го 1 милиард и 200 милиона души. Намирате ли разлика в естетиката и вкуса при снимането на сериали преди и сега, какво се е променило?

ЛС: Всички телевизионни серии, които са свързани с „Есента пристига, Дуньо моя” (у нас филмът е показван със заглавието „Гъше перо”, бел. авт.) и „Полицаят от Петльово бърдо” пожънаха голям успех по света. Когато правя филм, аз избирам внимателно артистите, защото с тях правя нов живот, екранната творба. Много строг съм в избора си, независимо дали са ми приятели или не. Може би помогнах да пробият поколение млади актьори, които дебютираха при мене.Знам какво е искреност, какво емоция, вълнение, естествено поведение и спонтанност. Така че, с една дума, досега не съм сбъркал.

На всички регионални телевизии на Балканите от бивша Югославия предложих да работим сериен филм и те приеха безусловно. И затова имаше голям успех в тези територии, откупиха правата му и за Китай в момента разговаряме и за НВО. Филмът „Мирис на дъжд на Балканите” вече обиколи и цял континент- цяла Австралия заговори за него: от Мелбърн, Аделаида, Канбера, та чак до Пърт и Сидни; после беше на филмовия фестивал в Гоа, Индия, след това в Албания, беше награден в Испания. Следва представянето му в Маями… Така че съм оптимист и мога само да се надявам, че съм направил филм с универсално послание.

В: Вие съхранявате и осъществявате огромен творчески потенциал. Кой е следващият проект, сигурно ще бъде вълнуващо събитие?

ЛС: Моят следващ проект е да се занимавам с Иво Андрич, който е написал „Травнишка хроника” (класикът е носител на Нобелова награда, автор на „Мостът на Дрина”, „Прокълнатият двор”, „Омер Латиф паша” и др., бел. авт.). Това е един прекрасен роман. Тук вече се обажда моята съвест и казва „Човече, защо не пуснеш малко повече младите да работят. И следващата година ще се явя с нов филм.” Това е един голям роман, един голям човек, говори изключително за миналото, а поставя в рамка сегашното, съвременността. Бонапарт побеждава всички, завладява света, изпраща свой френски консул в Травник, в Босна, а там са православни християни, католици, мюсюлмани и евреи. И той да му донася, шпионира и контролира това, което се случва в тази част на света. Австриецът вижда това и изпраща своя човек да следи французина и той също да контролира. А руснакът е неспокоен, той не стои мирно и също изпраща свой консул. Всичко, което се е случвало в Босна в XIX век, се случва сега в Сърбия в съвременността. Шпионите само се мотат напред-назад и се ослушват. И нашата домашна ограда лека-полека се разруши. Искам да покажа тази съвременност и ще видя докъде ще стигна. Филмът е „езикът” на нашия век. Масово и същевременно могъщо средство за общуване на хората и аз му се прекланям!

Мариана Енева

07th Sep2017

Любовта е лудост 2017: Наградите

by Черно и Бяло

Двадесет и петото издание на Международния филмов фестивал Любовта е лудост дойде и си замина. Програмата бе изключително богата и любопитна, а наградите се раздадоха на първи септември 2017 г.

Журито определящо победителите де в следия състав – председател: Иглика Трифонова (България) – режисьор, и членове: Игор Кобилянски (Молдова) – режисьор, Йеспер Андерсен (Дания) – киновед, експерт в Датския филмов институт, Проф. д-р Кирил Разлогов (Русия) – киновед, програмен директор на МФФ Москва, Чаба Фазекаш (Унгария) – режисьор. Ето и наградите:

  • Голямата награда „Златна Афродита“ – на филма „ГРАЖДАНИНЪТ“ (Унгария), режисьор Роланд Враник
  • Специалната награда на журито – на филма „САМОТА“ (Индонезия), режисьор Йосеп Анги Ноен
  • Наградата за най-добра мъжка роля – на ИНАНЧ КОНЮКЧУ за ролята му във филма „Сватбен танц“ (Турция), режисьор Чийдем Сезгин
  • Наградата за най-добра женска роля – на РИММА ЗЮБИНА за ролята й във филма „Гнездо на гургулица“ (Украйна), режисьор Тарас Ткаченко

Освен това, жури от студенти, излъчено от Факултета по Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийски университет журналистика към СУ „Климент Охридски“ присъжда наградата „Горчивата чаша“ на филма „Сватбен танц“, Турция на режисьорката Чийдем Сезгин. Наградата на гилдия „Критика“ към Съюза на българските филмови дейци е за филма „Рейкявик“, Исландия на режисьора Асгримур Сверисон. Наградата на Съюза на българските филмови дейци получава филмът „Меланхолия“, Иран, режисьор Мортеза Атажамзам. Награда на публиката е за филма „Любов и други катастрофи“, Дания, режисьор Софи Стоугаард. Наградата „Уикенд за двама“ на „Пампорово-Мечи чал“ е за зрител на кинофестивала, получава я г-жа Кичка Кателиева от Варна. Голямата награда в конкурса за младежки плакат на МФФ „Любовта е лудост“ се присъжда на Илиан Иванов. Наградите на гости и на журналисти отиват при Албена Мартинова и Ана-Мария Иванова. Голяма награда на Младежкото жури – „Ноктурама” (2016) реж. Бертран Бонело / Nocturama (2016) dir. Bertrand Bonello, а специалното отличие взе „Виктория” (2015) реж. Себастиан Шипер / Victoria, (2015) dir. Sebastian Schipper.

Наградата на Младежкото жури към МФФ „Любовта е лудост“ нарекоха “Любовта е лудост… и дава криле”, защото бе решено да се дадат криле на младите кино творци… Статуетката е от бронз и е авторска, изработена от младия Иван Карачомаков от Сопот. В неговата леярна са изработени делфините пред  х-л „Черно море“, драконите на басейн „Приморски”, а сега вече и крилете на младите кинотворци на фестивала.

Ето и кратък разказ за фестивала през нашия поглед:

Икони са Левски, Ботев, Богородица – артистите просто са творци – казва Емилия Радева, която се чувства като майка на ролите, които е изиграла. „Аз съм щастлив човек – и в личната си съдба, и в творческата. И казвам – не трябва човек да се отдава на лошото, на грозното, каза Емилия Радева. Тя обаче не приема да бъде наричана звезда или икона. Тя просто си върши работата – както го правят лекарите, учителите, всички хора на творческия труд. На юбилейния 25-и кино фестивал във Варна „Любовта е лудост“ голямата актриса Емилия Радева изпита двоен празник. Връчиха ѝ Голямата награда за цялостен принос в киното и първото представяне на новата ѝ книга „Ние артистите“, издадена от издателство „Книгомания“ в рамките на поредицата „Любимци на публиката“. Публиката на фестивала имаше удоволствието да я види и като младо момиче в ролята на незабравимата красавица от „Легенда за любовта” по Назъм Хикмет в партньорство с Апостол Карамитев. Кадър от този филм е на корицата на новата ѝ книга „Ние, артистите”, а премиерата се състоя на 27 август от 17:00 ч. в книжарницата на Фестивален и конгресен център – Варна. Сред специалните гости на представянето беше и друга голяма звезда на българското кино Гинка Станчева. Докато в първите си книги Радева се обръща към себе си към рода си, към близките, сега в „Ние артистите“ тя разказва за преживяното с Невена Коканова, Катя Паскалева, Наум Шопов, Георги Калоянчев, Коста Цонев, Стоянка Мутафова, Гинка Станчева и др. Въпреки богатата и открояваща се палитра от силни роли в киното и театъра Емилия Радева не мисли, че е нещо повече от другите. „Не обичам да се разграничавам от хората.”– За своята истинност и честност казва: „Нашата професия е такава, нас ни оценяват зрителите и винаги, когато ми задават въпроси, свързани с моето лично пространство, с моя личен живот съм се стремяла да бъда откровена и да имам връзка точно с тези зрители, с тези хора. Без тях моята професия не може да се осъществява. Човек трябва да търси близост и в личния си живот с хората.

Мариана Енева

03rd Sep2017

Ученици с грандиозна инсталация на Шипка

by Черно и Бяло

Ученици от две художествени училища – в Трявна и Казанлък, изградиха грандиозна инсталация на Шипка във връзка с честването на 140 годишнината от „Шипченска епопея“, съобщиха от Център АЛОС.

Два дни отне създаването на 60-метровата художествената инсталация, изобразяваща пламък.

Водещи от Център Алос бяха Добрин Атанасов и Любен Кулелиев. Национална гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ – Трявна беше представена от учениците Станислава Панчева, Таня Начева, Йоанна Куманова, Стелиян Койчев, Дилян Ангелов, Вилеяна Дончева, Демитра Миткова, Янна Палчева, а Национално училище за приложни изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ – Казанлък от учениците Даяна Йорданова, Магдалена Замова и Александър Савов с преподавател и водещ уъркшоп Елеонора Атанасова.

Уъркшопът, ръководен от екип на Център за неформално образование и културна дейност АЛОС, беше в рамките на Образователната платформа за съвременно изкуство „Паралелни стъпки, паралелни пространства“. Младите творци се запознаха с основните принципи на художествени намеси в пространството, чрез изграждане на художествени конструкции и инсталация съобразени със спецификата на средата. Творческият процес през цялото време – 26-и и 27-ми август, можеше да бъде наблюдаван от посетителите.

Арт инсталация на Шипка по повод 139 години от Шипченската епопея беше реализирана и през 2016 г.

Център АЛОС и учениците благодарят на „Калинел“ ООД (Троян) и „Юта“ АД (Русе), които дариха необходимото количество плат за изградената инсталация.

Росица Маринова

01st Sep2017

Един пояс, един път, международна графична изложба, Национална галерия, 01.09–15.10.2017 г.

by Черно и Бяло

„Един пояс, един път“ е един от най-мащабните проекти в съвременната история на Китай. Той придава ново значение на древния Път на коприната във връзките на страната с останалите държави.

Печатната графика е квинтесенцията на китайската култура, отличаваща се с уникално развитие и характерен стил. Под инициативата „Печелившо сътрудничество/Един пояс, един път“, Творческата графична база в Гуанлан, Китай, кани изявени  местни художници и автори от страните, разположени по „Пояса и Пътя“, с цел осъществяване на културен обмен. Базата за оригинална печатна графика e място за създаването на графични произведения, отпечатване, излагане, колекциониране, обучение и изследователска дейност.

Изложбата представя селекция от над 100 творби, създадени в базата Гуанлан през изминалата година от автори от Китай, България, Словения, Унгария, Полша, Сърбия, Русия, Естония, Гърция, Хърватия, Босна и Херцеговина, Тайланд, Египет, Пакистан, Ирак, Индонезия, Индия, Бахрейн, Непал, Бангладеш, Камбоджа, Монголия. Експозицията проследява процесите и тенденциите в областта на съвременната графика и разнообразието на графичните техники като литография, офорт, суха игла, акватинта, ситопечат – всяка със своите особености и специфични похвати. С подчертан усет за търсене на нов пластичен изказ и експресивност, авторите доказват неизчерпаемите възможности на това изкуство, в което се преплитат различни теми и сюжети, емоции и състояния.

Откриване на 1 септември, петък, 18:00 часа
Двореца, пл. „Княз Александър І“

д-р Боряна Вълчанова