29th Aug2017

„Цанковите камъни” на българската енергетика

by Черно и Бяло

В края на август новото сдружение  „Енергийно бъдеще за България” събра журналисти на пресконференция в  х-л  Хилтън, София. Метафорично формулирана, основната тема беше,че „Цанковите камъни” в българската енергетика са много и тежат на българското общество. Такива са: АЕЦ „Белене”, т.нар. амерекански ТЕЦ-ове, позабравеният ТЕЦ „Варна, Тец „Русе”, ТЕЦ „Бобов дол”, газопровода „Южен поток”, газохранилището в с. Чирен и др.

„Дано не звучи спекулативно, но истинският „Цанков камък” е лошото управление на българската енергетика от много години насам” – заяви председателят на „Енергийно бъдеще за България” Александър Николов, който продължи с факти и цифри да разяснява големия потенциал на българската енергетика, базирайки се на оповестените от АЕЦ „Козлодуй” приходи от 96 млн. лв. от продажба на електрическа енергия по регулирани и свободни цени за  м. юли 2017г. – „За 10 месеца и половина съвместна годишна работа на двата блока се получават над 1милиард лв. приходи за година. Управлявал съм АЕЦ „Козлодуй” и знам, че това е гарантирана печалба от 300 милиона лв. годишно. Българската енергетика може да се самовъзпроизвежда… Ето от къде могат да дойдат средствата за нова ядрена мощност, и то чисто българска и изцяло държавна”, акцентира г-н Николов.

Альоша Първанов, експерт от сдружението с 28-годишен стаж в сектора, обърна внимание, че ангажиментите, които страната ни е поела с Парижкото споразумение за изменение на климата, относно изключването на българските въглищни централи и заместването им от възобновяеми източници, изискват след 2030г. тези централи да бъдат изключени на 100 процента. От друга страна, общата мощност на ВЕЦ и ПАВЕЦ в състава на НЕК ЕАД е 2713 МВт, а КИИМ за 2016г. е изключително нисък – 12,89 процента. Това означава, че на ВЕЦ в България може да се разчита единствено ката върхово мощност и причината е обективна – малко валежи у нас и нисък воден отток. „ Като енергетик и председател на КНСБ в АЕЦ „Козлодуй”приветствам усилията на министъра на енергетиката за дерогация в максимално дълъг срок, но за съжаление съм експерт и изразявам съмнение, че това е възможно.” заяви г-н Първанов. Александър Николов допълни, че „терминът за безсрочна дерогация  на практика не съществува в правния мир”. Всички тези факти налагат спешно взимане на мерки за изграждане на нова енергийна мощност…

За стабилно и устойчиво развитие на енергетиката експертите от сдружение „Енергийно бъдеще за България” имат своя концепция и посочват нуждата от преструктуриране, нови мощности и нов тип управление. Необходимо е спешно да се разработи и приеме нова „Комплексна стратегия за развитието на енергетиката и енергийната ефективност, а ние експертите от сдружението сме готови да се включим в подготовката на такъв документ”, продължи Владимир Владимиров, енергетик с 30-годишен стаж в АЕЦ „Козлодуй”.

Важна цел на новото сдружение е подпомагане на българското правителство и официалните власти на България за вземане на правилно решение. „А, под правилно решение, ние смятаме, че то е едно единствено – държавна ядрена енергетика, 100% собственост на България”, заяви Николов. Според него, ако в най-близко време се вземат правилните решения, реалната първа копка, може да стане в края 2019г. или може би по-реалистичен срок е пролетта на 2020г. Според Николов въпросът къде да бъде разположена новата мощност е сложен. „Аз като радетел за ядрената енергетика, смятам, че в България в момента има две подходящи площадки, на които може да се започне изграждането на нова ядрена мощност. Това е площадка „Белене“, за която говорим от 1981 г., на която вече са направени три първи копки. Може да се започне на площадка „Белене“, може да се започне и площадка Козлодуй. Нека експертите – такива, към които се причислявам и аз колкото и нескромно да звучи, определят коя площадка е по-перспективна от гледна точка на бързото започване. Иначе като перспектива и двете площадки са подходящи. Коя площадка е по-перспективна от гледна точка съхраняване на държавността в тази ядрена енергетика….експертът смята, че е безалтернативно бъдещият оператор и собственик на новата ядрена мощност да бъде АЕЦ Козлодуй, независимо дали ще е на площадка „Белене“ или на площадка „Козлодуй“, важното е да има „Държавна ядрена енергетика с оператор АЕЦ Козлодуй. В Козлодуй понастоящем работят над 1 000 инженери, които са топ-инженери в областта на ядрената енергетика”.
„Енергетиката има нужда от престурктуриране. Трябва час по-скоро да се разработи комплексна стратегия за сектора“, заяви от своя страна Владимир Владимиров, енергетик с дългогодишен стаж в АЕЦ „Козлодуй“. Според него е нужна национална политика за популяризирането на електромобилите. „Ако притежателите на електромобили станат привилегировани клиенти на АЕЦ и заплащат за зареждането им енергия по цена на себестойност от 5 ст./кВтч, то 100 км пробег би излизал по 1 лв.“, изчисли той.

Станислава Пекова

23rd Aug2017

На чаша български чай в Сарагоса

by Черно и Бяло

България в моите спомени

Сарагоса е петият по големина град на Испания, столица на провинция Арагон. Тук от много години живеят повече от 800000 български имигранти, в повечето случаи отчуждени и асимилирани от динамиката на града. За България от много години не се споменава никаква културна новина, с тъжното изключение на криминалните хроники… Или от време на време някой испанец ще си спомни за играчът на Реал Сарагоса Наско Сираков. И толкова… Жалък повод за размисъл!

Срещата ми с Антонио Перес е необичайна и вълнуваща от тази гледна точка.

Антонио Перес Гинда е дипломиран историк и професор – доктор по съвременно изкуство. Преподавател, автор на множество статии и изследвания на българската култура и както той се определя – приятел и почитател завинаги на нашата страна и нейните хора.

Откритие като Антонио, познавач на българската действителност, история и култура от лични наблюдения и изследовател на нейното развитие в дълбочина е едно истинско удоволствие и преживяване.

Разговорът ми с него продължава с часове. Като в душевен оазис след толкова години на безвремие, на неудомение и безсилие след реакции не веднъж и дваж: „Аааа, България… да, да, столица Букурещ” или „Булгарос… чудесно! Като Ристо Стойков, най-великият от всички…”

Обсъждаме на чаша Пирински чай годините на социализма, перипетиите на прехода, светлините у сенките на почти една епоха, съдбата на хората, миражите, разочарованията, надеждата, болката…

Г-н Перес, как се роди интересът Ви към нашата страна? За кои години пазите спомени?

Спомням си го като днес. Гворим за 1983 година. В Сарагоса пристигна на гастрол една ваша театрална група, спонсорирана от българската държава. Представиха спектакъла „Животът е сън” на Калдерон на много добър испански език и интересът, който породи беше огромен. Така се запознах лично с вашите известни актьори Йоско Сърчаджиев, Наум Шопов, Виолета Динева, които после ме поканиха да посетя България.

Впечатлително за испанската публика беше невероятното актьорско майсторство, декорите, костюмите, интерптетацията – всичко! Интересът към вашата страна се събуди и беше жив в продължение на много години. В литературните списания се публикуваха преводи на великия ви поет Христо Ботев, на Блага Димитрова, романът „Осъдени души” на Димитър Димов. Истински фурор предизвика също и филмът „Козият рог”, всичко това в минало време… За България се говореше като за авангардна в културно отношение страна. В настоящето единствените новини са за българската мафия в Испания и за това, че страната ви е най-бедната в Европа, за десберталната ви корупция и социална мизерия. Такива са контрастите за съжаление…

Г-н Перес, кой период от развитието на България е повод на Вашите изследвания?

Годините на ’60–’80. През това време Испания изживяваше своя преход от фашистката диктатура на Франко към демокрация и развитието на една социалистическа държава като България, предизвика логично множество дискусии и беше повод за научни и социологически изследвания.

Всичко това ме мотивира да посетя няколко пъти вашата страна, да изуча историята и и да изследвам тогавашната действителност.

Кои градове посетихте? Успяхте ли да надникнете във всички ъгли на живота? Как бяхте посрещнати?

Най-напред си наех преводач. Въпреки че в много случаи не ми беше необходим. Изненадан останах колко много българи, със най-различни професии владееха френски, английски, испански. И най-вече желанието за общуване, сърдечността, искренността да споделят своето битие, мисли, мнения. Разказваха ми много вицове, включително политически. Въпреки общоприетото мнение за цензура, аз не видях уплашени и подтиснати хора, точно обратното…

Разгледах почти всички ваши големи градове: София, Пловдив, Варна. Останах удивен от Шипка, Казанлък, Розовата долина, Рилския манастир, мистично зелените ви планини и почти девственото ви Черноморие. Градовете на Ботев и Левски – Котел, Карлово, Калофер. И почти се влюбих във България (шегува се Антонио докато отпива глътка Пирински чай и въздиша…). Виждаш ли, добре, че съм запазил няколко пакетчета от толкова години… За мене е най-ароматният чай, който съм пил. А сега и с лупа да го търсиш в Сарагоса няма да го откриеш.

Впечатли ме също тогавашната индустриализация на страната. Толкова много фабрики и заводи! Хората работеха със удоволствие, не виждах типичното за капитализма напрежение и експлоатация. Разказваха ми за успехите на своето предприятие като за свои, чувстваше се една невероятна гордост, че са българи.

Но може би най-емоционалните ми спомени са от вашите села в Подбалкана. Всяка къща с двор, градина, лично стопанство, много животни, пълни мази със зимнина. И цветя, много цветя… И книги – това ме изумяваше – от най-различни автори. От Брехт, Зола, Юго, Дюма, Толстой, Достоевски – до Кафка. Нищо общо с представата, която диктатурата на Франко рисуваше за „сектантските” и „изостанали” социалистически държави. Не мога да не отбележа високото културно ниво на всички мои събеседници, които срещнах из различните области на България.

Спомням си за Величко, моят приятел от село Гледаците. Докато ми споделяше тайнството на приготвянето на вашата ракия говорехме за древното минало на региона, за римляните по тези земи, за траките, за Орфей. За съкровищата, които крие вашата земя, за магическата сила на лекарствените ви растения и уникалната българска роза.

И навсякъде отворени къщи, влизащи и излизащи съседи, колективизъм, приятелство, топлота. Не зная сега ако се върна дали ще е същото… (Предпочитам, да замълча и като че ли виждам носталгия в очите му. А в моите е на път да се роди малка сълза… – б.а.)

Славянският ви ритуал за посрещане на госта с хляб и сол е дълбоко символичен, израз на скромност, духовност у добросърдечие. Както и мартеницата, символ на пролетта, на новото начало и надеждата.

Такова посрещане не се забравя никога!

Асамблеята

Виждам, че сте развълнуван. Нека се върнем към историята на изкуството на социалистическа България. Като специалист, каква е Вашата оценка за този културен период на страната?

В този аспект искам да се върнем към едно международно събитие от онези години, което според мен, олицетворява и маркира тенденции – международната асамблея „Знаме на мира” под патронажа на Людмила Живкова. Тя беше неконвенционална и изключително духовна личност. В известна степен вашият преход започна с нея. Асамблеята „Знаме на мира” беше и си остава новаторска идея от световен мащаб, авангардна проява, реализирана с много размах. Да събереш талантливи деца от цял свят и да ги обединиш около единни ценности като мир, справедливост, творчество е велика цел. Вашата Людмила Живкова маркира една нова епоха.

Нека се пренесем в настоящето. Каква е Вашата оценка за културното развитие на страната ни през така наречения „преход”?

С риск да не се харесам на всички, но смятам, че тенденцията ви е деградираща. Сбогувахте се със социалистическия реализъм, но сега страдате от последствията на капиталистическия песимизъм. Загубата на много човешки ценности като солидарност, равенство, хуманизъм, доброта и скромност предопределят новите „модерни” линии в сегашното ви изкуство. Роди се „кичът” като господстваща култура на ежедневието. Пошлостта, лошият вкус и консумизмът доминират в голяма част от популярната ви музика. От време на време пускам българска телевизия. Новият ви „фолк” е ужасяващ и обиждащ. Да не говорим за безкрайните ви турски сериали и американски „реалити”. Бих казал, че губите националната си културна идентичност и това е много тъжно и опасно. Формира се едно поколение, лишено от естетически и културни ценности. Няма да продължавам, за да не пораждам песимизъм, но ако трябва да се изразя в цветове, днес почти всичко на българските творчески нива никне в сиво-черно-кафяво…

Господин Перес, можете ли да отправите едно жизнерадостно пожелание към Вашите приятели? Какво бихте им казали като препоръка?

Бих искал да бъда оптимист, въпреки че реалността не е окуражаваща. Преди няколко години видях в социалните мрежи едно видео, което ме покърти. Едно българско девойче, пианистче, взривяващо сърцата на публиката. Къде?! На една парижка гара… Вероятно дошло с последните пари на родителите си да търси меценати. Ще има ли късмет да преживява ден за ден с цигуларката, завършила музикална консерватория и свирейки по улиците на Сарагоса?

Бих искал да кажа на целия български народ – когато ви крадат от хляба, не се надявайте на пасти!

Интервю взе Ганка Ризова

16th Aug2017

Lorem ipsum, рисунки, илюстрации и типография на ученици, галерия „Дебют”, 15.09.–13.10.2017 г.

by Черно и Бяло

Галерия „Дебют” ще открие сезона и новата учебна година със специална експозиция, озаглавена Lorem Ipsum . Изложбата представя рисунки, илюстрации и типография на избрани моменти от известни детски приказки, класически литературни произведения и авторски текстове на учениците от 11-ти и 12-ти клас, специалност „Илюстрация и оформление на книгата“ в НУИИ „Илия Петров“.

Какво е Lorem Ipsum? Lorem Ipsum е елементарен примерен текст, използван в печатарската и типографската индустрия. Известен факт е, че читателя обръща внимание на съдържанието, което чете, а не на оформлението му. Свойството на Lorem Ipsum е да има нормално разпределение на буквите, за да се чете по-лесно, за разлика от един нормален текст.

20631593_10209551193961491_615042577_n
20624706_10209551177081069_719818511_n
20624617_10209551177841088_1825025172_n
20624150_10209551194641508_587920818_n
20614429_10209551193601482_883166769_n

Участват: Теодор Георгиев, Тодор Рабаджийски, Ния Любомирова, Мира Джантова, Мадлен Загорска, Богомил Любиков, Камелия Кръстева, Калина Бонева, Жоро Николов, Михаил Райков, Йоанна Малячка, Преслав Владов, Елица Николова, Александър Тодоров, Ирина Джонкова, Кристина Иванова, Любослав Боянов, Маргарита Мачева, Михаил Костов, Георги Добрянски, Теа Антонова, Теодора Стоилова, Ясна Николова, Михаил Пижов, Анджела Василева, Евана Захариева.

Куратор на изложбата е Александра Гогова.

За повече информация около събитието може да следите тук: Фейсбук-събитие

Откриване: 15 септември (петък), 12.00 часа. Изложбата ще продължи до 13 октомври.
Мястото: галерия „Дебют”, бул. „В. Левски” №62

14th Aug2017

Обществеността в с. Шилковци милее за историята си

by Черно и Бяло

Държавата някак се поразбуди от тежък и непробуден духовен сън. Различни поколение се захванаха да реновират, почистват и възобновяват паметници и светини, останали в забвение и забрава. Колко малко е необходимо, за да има ред и да се запази народната памет. Поредната добра инициатива се случи и в с. Шилковци, което се намира на 10 км от гр. Елена, област Велико Търново и е на брега на красивия язовир Йовковци. От много години църквата „Архангел Михаил”, църковният двор  и паметникът на падналите за свободата на Родината бяха в окаяно състояние. Рухналият храм, потъналите в бурени гробища, разрушената ограда, бе обичайната картина години наред.

За жалост паметникът на стотина млади българи, дали живота си през войните печално тънеше в непроходими храсталаци. Броят на загиналите за Отечеството е впечатляващ, казва Тодор Чолаков, който живее в с. Шилковци през летните месеци. И пояснява, че почти няма дом, който да не е почернен през годините на войните – от 1885 г. до Втората световна война и през 1944 г. От неговият род има четирима загинали през Първата световна война.

Явно държавните институции не са се трогнали от жалката действителност на безпаметност и забрава. През летните месеци обаче  по инициатива на Божидара Кънчева, обществеността и живеещите през лятото в с. Шилковци и околността, се организирали за почистване на църковния двор и паметника на убитите българи. Всеки  донесъл косачка, резачка, мотика, лопата. След шест часова работа дворът не бил същият. Блеснал от чистота и нови насаждения. Мотивът на местните хора бил,че така те отдават почит към загиналите и показват респект към историческото минало на героите. Сега вече гостите и всички, които са привлечени от дивната красота и природа на Еленския Балкан могат да се докоснат до славното  минало. Искаме да има уважение към героите на България, казва Чолаков. „На това да се учат и поколенията. Не чакаме институциите, партиите или правотелството да организират почистване и възобновяване. Ние сами трябва да се грижим за наследството от дедите ни.”

История

Шилковци е с богати просветни традиции. При храма се създава килийно училище през ХІХ век. През 1927 година е построена голяма читалищна сграда.

Храмът е рухнал през 1998 година, а е построен  през 1847 година. Годината е издялана на каменна плоча с размери 0.50/0.35 м и е вградена в южната стена над вратата за олтара. През 1903 година е достроен притворът. Разликата между стария и новия градеж е очебийна. В притвора е изографисан „Страшният съд”.

Западно от храма се извисява внушителна камбанария, градена също през 1903 година, за което свидетелства каменен надпис на източната страна. Същата е от дялан камък с пояси от тухли „Неин строител е Енчо Грозев от Тревненско. Той построява храма в с. Илаков рът”.

Архитектурни и строителни белези, стенописи и икони

Храмът е в центъра на селото. Строителна площ 23/9.30 метра. Изграден е от речни камъни, споени с кал. Еднокорабна базилика. Без кубе.

Най-ценното в него са стенописите и иконите. Те са спасени благодарение на инициативноттта и отговорността на директора на възрожденския музей в гр. Елена. „Предвидил рухването на храма, той настоятелно моли Великотърновската митрополия да разреши пренасянето на стенописите и иконите за съхранението им в гр. Елена. Митрополит Стефан предвидливо откликва на молбата му.

С големи усилия и вещо умение през 1989–1990 година ценното иконно и стенописно богатство е пренесено в приземния етаж на Даскалоливницата.

Демонтирането, реставрирането и експонирането на стенописи е изключително сложно дело и у нас рядко се среща. За извършеното големи са заслугите на Замфир Петров, Йордан Йорданов, Евгений Николов и Георги Даскалов. Принос има и свещ. Христо Калев.

Стенописът „Страшният съд” намиращ се в артиката е изключително творение. То е с размери 9/4 метра и заема почти цялата източна страна на артиката. Изографисан е в 1873 година от Захари и Кънчо Цонюви от Трявна. Художествените и религиозни внушения на произведението са оценени от изкуствоведи и специалисти. Но и неспециалистът усеща силата на някои акценти на творбата.

Иконното богатство на храма „Архангел Михаил” е от най-стойностните. То датира от 1863, 1868, 1873 година, „творения на Симеон Симеонов и Захари Цонюв и син его Каню от Трявна”. Повечето икони са създадени от последните двама. Впечатляващ и иконите-медальони с елипсовидна форма.

Свещенослужители и църковнослужители

Първият ръкоположен свещеник в Шилковци е Иван Николов (1823-1907). След него свещенодейства до 1931 година неговият зет свещ. Иван Николов (1858–1931), роден в с. Средни колиби.

И двамата са погребани в църковния двор.

Филип Ат. Райчевски (1904-1980) е роден в с. Мусина. Служи от 1932 до 1980 година. Погребан е в гробището на с. Гърдевци. В църковния двор на с. Шилковци са забранени погребения след изграждане на язовир „Йовковци”.

Богослуженията в храма „Архангел Михаил” приключват след смъртта на отец Филип.

(Информацията е взета от книгата „Храмовете в Еленска духовна околия”, автори – Васил Иванов Славов, Христо Стоянов Медникаров и Петко Д. Петков – издание 2002 г.)

Миглена Китанова

07th Aug2017

Да си в Южна Корея в най-горещите дни от годината

by Черно и Бяло

Точно преди месец в дните между 4-и и 11-и юли делегация от представители на няколко медии беше на работна среща в Южна Корея. Посещението е резултат от подписаният през 2015 година Мемурандум за разбирателство (MOU) между СБЖ и Корейската асоциация на журналистите. Честта да се включи в петчленната група имаше и представител на списание Черно и Бяло“.

Целта на визитата бяха срещи, създаване на контакти, посещения на значими обекти като Seul Tower, в планината Намсин, разходка в царския дворец (Гьонгбок-кунг) и традиционния квартал Бук-чон, 38-ят паралел на източното крайбрежие, делящ Южна от Северна Корея, къщата Шин Саа Им Танг, обявена за майка на корейската нация, базата на зимната олимпиада през 2018, градовете Канг-нънг, Джон-Джу – първата столица на Корея, срещи в културната фондация Уан Джу. Получен беше достъп и до най-голямата информационна агенция Yonhap, както и до редакционните офиси на ежедневника „Корейска икономика“.

По това време на годината температурите в Южна Корея са наистина много високи, но пък шансът да си част от такава програма е наистина щастие… Какво се случи през тези осем дена и в каква степен предварително изготвената програма беше изпълнена, ще научите от страниците на следващия брой на „Черно и Бяло“, а сега с помощта на богата галерия от снимки, Ви показваме стъпките на нашата колежка Даниела Владимирова Христова.

03rd Aug2017

Млади интелектуалци от Виена и от София в столичния клуб „Перото” на музикално-поетична вечер

by Черно и Бяло

Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий”  от Виена с втора изява на българска земя

По традиция българската общност от Виена, Австрия организира редица културни прояви, които нееднократно са ставали повод за национална гордост и заявяване на присъствие в една нелека за интеграция, особено в културно отношение страна, каквато е Австрия. Та там са родени голяма част от световните гении на музиката, поезията, избразителните изкуства.  Още повече, че до неотдавна в исторически план, години наред държавата там е полагала неимоверни грижи и усилия да затвърди своето превъзходство в културно отношение, спрямо остналите народи в една империя. Но това не пречи на предприемчивия и находчив балкански народ  да намери своето място и да заяви своето присъствие в културната палитра на Европа, особено след падането на изкуствено създадените прегради в края на 1989 година.

Безспорно, за постигането на това важна роля се пада и на БКПО „Кирил и Методий”. За значението на организацията през годините след  Втората световна война е писано много, най-вероятно и недостатъчно, но това не означава, че тя е преставала да изпълнява своята роля на обединител на стремежите към национална себеизява и докосване до това, което най-много липсва и поражда най-съкровения копнеж у хората намерили своето занятие в чужбина.

Бойчо Дамянов, председател на най-старата българска култнурно-просветна организация в Европа, “Кирил и Методий” – Виена, Австрия

Без съмнение новото ръковдство на БКПО „Кирил и Методий”, в лицето на нейния председател г-н Бойчо Дамянов, обогати традиционната ѝ дейност с нещо ново – изява на членовете ѝ на родна, българска земя. От две години е създадена и нова форма – Литературен кръжок към БКПО. Негови членове изнесоха на 31 юли литературно четене в клуб „Перото” на Националния дворец на културата. „Досега, изненадващо за всички, имаме около 60 човека – членове на кръжока във Виена” – това заяви при окриването на четенето г-н Бойчо Дамянов. – „Тези, които можаха да си вземат отпуск и дойдоха в България са тук и ще прочетат свои стихове.” Той запозна многобройната публика с дейността на БКПО, като подчерта, че има театрално студио, фолклорна група, сега се създава и български хор, така че работата се разраства. Организацията има 72-годишна история в този вид и структура и се гордее, че е най-старата българска културно-просветна организация в Европа. Прави впечатление, че все повече хора се присъединяват към нея. Тя е изключително на обществени начала. Не получава финансиране от държавата, издръжката е изключително от спонсорство и дарения на членовете и съмишлениците. „Всички работим за подържане на българсикя дух във Виена”, заяви още Бойчо Дамянов. В литературния кръжок участват хора, които имат други професии и специалности, това не са професионални писатели. Има хора, които работят във фирми, банки, международни организации, журналисти, това са писатели, но не професионални писатели, има и представители на музикалните среди.

„Откриваме четенето с представители на такива музикални среди – заяви г-н Дамянов –  това са младите Христина Лазарова, оперна певица, а като хоби  –  поетеса, а може би обратното… и маестро Божидар Абрашев, музикант, композитор, диригент и също поет, които ще четат стихове, но преди това, за повдигане на духа ще чуем: Ария на Керубино, от операта „Сватбата на Фигаро” на Моцарт, Ария на Мария-Десислава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев, романса „Полюбила  я”, от Рахманинов и „Шепот от „Една нощ във Венеция” на Йохан Щраус.”

Публиката бе запленена от виртуозното изпълнение на двамата млади музиканти, а след  закачливия и шеговит абзац на „Шепотът от Венеция”, последваха литературни изненади. Оказа се, че зад достолепието на оперното пеене, може да се крие една търсеща и нежна душа на млада жена, ранима в своя копнеж, осъзнала лилаво-червения хаос като даряващ смелост…, но и лудост, без която не можем да разберем, как противно на математическата логика, Нещо и Нищо, могат да родят Денят и Светлината. И „Споделената поезия” на днешното младо поколение, което се оставя „Да те гледам със затворени очи” до „Душата ми е лека пеперуда”, ранима дори от тънък летен дъжд „със своите „намокрени криле” на Христина Лазарова…

По инициатива на организаторите на вечерта в литературната изява се включват и „гостите” от България, сред които блести със своя огнена светлина Елена Симеонова, доцент от  УНСС, поетеса и както сама се представи – носеща нестинарски дух и сама участвала в този древен и като огъня пречистващ ритуал. „Нестинарка” е плод на точно това съпреживяване на традицията:

Първо, като залък насъщен, преглъща душата си.
С благодарност всички болки до дъно изпива.
Смирено облича бялата риза и чака огнените езици да я повикат.
После тъпанът рязко ритъмът древен в кръвта ѝ разплисква.
Всички спомени – сбъднати и несбъднати,
като студени змии в гърлото се навиват и го притискат.
Очите ѝ вече никого и за нищо не питат.
Отговорите – гости неканени, сами от небето долитат.
Светът в две тежки сълзи се побира
и по страните ѝ ледени невидимо се разлива.
Ръцете ѝ конвулсивно за молитва се сплитат.
Дъхът учестено гърдите повдига.
Стига!
Тогава ангелите я вдигат и тя безпаметна литва.
Нозете ѝ нежно огъня милват и го молят за прошка и милост.
Онемели звездите се питат: Грешница или Светица?!?
Не, просто влюбена в огъня Птица…

Елена Симеонова докато танцува нестинарски танци, снимка: личен архив.

И ни пренася в Стария Пловдив с лекотата на вдъхновението, дошло случайно(?), в рамката на Цанко Лавренов, ненарисувал портрета на поетесата, защото тя самата не иска да стои в рамка, а да се рее в облаците над древния град. В „Разкажи ми!” любовната лирика прераства в ураган, който е толкова силен, че вместо „Завинаги”, преминава „Оттатък”.

Тихата лека вечер на Божидар Абрашев призовава, в ритъм познат ни от Яворовите строфи, любимата да не напуска света на красивото, в който има собствено място. И в стилистиката на фолклорния изказ, приравнява собственото си „Аз” с дорест, непокорен дух, който обаче е и „Прокобен”.  Другите, неозаглавени стихове на младия поет, ни отвеждат там, където можем да съзрем мрачните образи на ярките представители на романтизма и може би самия Лорд Байрон, някъде в мъглите около скалите над Женевското езеро. И Библейското „Тъжен плач пред одъра на Лазар…”.  След което проронва нежни вопли за любимата, която може би е вече „в обятията на друг?”. Но раздялата от родината е възпята в неведомите пътища на Отечеството и онази гордост, да бъдеш син на род на „Блестящи деди”.

На 23 години, футболист, строителен инеженер и разбира се, млад, може би един от най-младите поети в България, Иван Герасимов представи новата си стихосбирка, в която повечето стихове са обозначени като „житейско”, т.е преживяно и естествено има и любовни, и „автобиографични”. След броени дни стихосбирката ще бъде факт и по рафтовете на книжарниците.

Виктор Макаров е завършил „Богословие”, работи като преводач, но пише музика и представи своята „Шарена черга”, с което омагьоса публиката. В интернет има едно място което се казва точка.бг, където се представя новото поколение „поети с китара”. Там е мястото, свободно от чалга и любопитните ще се изненадат, че има цяло поколение от млади музиканти, които възраждат истинската музика като феникс, възкръснал от пепелта на пожара, опустошил родината ни през последните 20 и толкова години. Не трябва да се пропуска и поканата за двата концерта на 30 септември и на 1 октомври в Студио 5 на НДК, на които ще бъде представен и новият диск на групата.

За да бъде вечерта още по-оригинална, Николай Начев прочете своите „инженерни” стихове, а те са такива, тъй като авторът е атомен инженер и бивш ръководител на АЕЦ „Козлодуй”.

Доцент Иво Панов, ръководител на Центъра по иранистика към Софийския университет, преводач на стиховете на Омар Хаям от оригинален староперсийски на новобългарски, нещо което не е било правено досега, прочете преведени от него „Философски трактати” от великия поет и мислител. Един от тях, „Слово за ползата от виното” предизвика искрен интерес с описанието на седемнадесет вида грозде с ползите и целите, за които се използва виното, приготвено от тях. А стиховете са преведени като филологически превод. Досега преводи са правени през трети език – руски, френски или английски. Сега, тези които имат поетичен талант, разполагат с филологическия превод и могат да се опитат да го пресъздадат в поетична форма.

текст и снимки: Красимир Пеков

02nd Aug2017

Шарено лято в нов детски център за изкуства

by Черно и Бяло

От 1 август 2017 г. в най-новия столичен детски център за изкуства ANGEL STEPS стартира специална програма „Шарено лято“, която ще превърне летните месеци в незабравимо приключение за децата на възраст от 3 до 18 г. Малчуганите ще могат да посещават заниманията по класически и модерен балет, да взимат уроци по лирикъл денс, да рисуват, да пеят любими и да научат много нови песни, да усвоят техники от жиу-жицу и йога, както и да се забавляват, докато се отдават на различните приложни изкуства.

Центърът, открит преди броени дни (на 17 юли 2017 г.) с много усмивки, детски смях и голяма торта за всички, се намира в нова и просторна сграда на бул. „Сливница“ № 254. Изграден, в съответствие с най-съвременните изисквания за креативно прекарано свободно време, той вдига високо летвата за качество в сферата на извънкласните занимания.

В „ANGEL STEPS“ децата ще могат да откриват и развиват своите дарби, под надзора на екип от специално обучени професионалисти на световно ниво. Методите на работа са изключително иновативни и съчетани с авторски подход. Те са насочени към откриване на уникалността във всяко дете, с помощта на изразните средства на изкуството и спорта.

Тук ще ви привлекат и заниманията с приложни изкуства, залата за класически и модерен балет, собственото кино, театралните постановки с вашите деца в главните роли и разбира се – четенето. В програмата на центъра е предвидено регулярно гостуване на известни артисти и хора на изкуството, които ще направят времето, прекарано там наистина незабравимо, ще мотивират подрастващите и ще ги окрилят за пълноценен живот. А със спорта ще се заеме истински световен вицешампион.

Екипът си е поставил за цел да създаде един оазис, който децата да посещават с желание и нетърпение. Място, където всяко дете ще може да развие индивидуалните си способности, съобразно собствените си желания и потребности. А родителите ще бъдат спокойни, че тяхното дете ще получи най-добите грижи и отношение.

Детският арт център очаква своите малки посетители всеки делничен ден от 8:00 ч. до 22:00 ч. Лятното работно време е от 10:00 ч. до 19:00 ч., а през уикендите от 10:00–16:00 ч.

Анелия Скримова