14th Jul2017

Кръгла маса в НС обсъди насилието в медиите и влиянието му върху детската агресия

by Черно и Бяло

В дискусията се включиха представители на Съвета за електронни медии, Държавната агенция за закрила на детето, неправителствени организации като Асоциация „Родители” и Съюз на бащите, детски психолози

„Насилието в медиите и как това влияе върху детската агресия”. Това беше темата на кръглата маса, организирана от парламентарната група на ПП „Воля” в зала „Изток” на Народното събрание.

Дискусията за насилието в медиите и влиянието му върху детската психика се състоя в зала “Изток” на Народното събрание.

В горещия следобед на 11 юли 2017 г. още по-горещи бяха дебатите между присъстващите представители на държавни институции като  Съвета за електронни медии, Държавната агенция за закрила на детето, на неправителствени организации като СБЖ, Асоциация „Родители”,  Съюз на бащите, списание „Черно и бяло”, детски психолози  и др. Любопитно защо, но представители на учителското съсловие не присъстваха…

В своето кратко въведение по темата Стефан Августинов, член на Изпълнителното бюро на „Воля” и отговарящ за комуникациите, очерта наболелия въпрос за все по-честите прояви на агресия сред децата в среда, формирана от медиите и от неконтролируемия и особено опасен за подрастващите  интернет.

Депутатката от „Воля” Боряна Георгиева, по чиято инициатива бе олганизирана кръглата маса, подчерта в експозето си, че е загрижена за нарастващата агресия сред децата. По данни на Министерство на образованието за 2016 г. са регистрирани над 2 200  случая на физическо насилие и над 2700 на вербално насилие, а над 1400 са случаите на хипертормоз. „Това трябва да се промени!”, подчерта Георгиева.

Депутатката отбеляза още, че психолозите са безсилни, защото децата следват модела на възрастните. Бедността и безизходицата си казват тежката дума, а от много години не се взимат адекватни мерки. За да се промени това положение, трябва да се намерят решения, да се намерят варианти за излизане от кризата в ценностната ни система и да ограничим  агресията у децата.

Сериозна „заслуга” за този негативизъм имат медиите – лошата новина обременява детската психика, медиите станаха проводник на агресията, а продуценти и сценаристи също предлагат филми, изпълнени с насилие, каза още Георгиева. Идеята е всеки да даде мнение и предложения как можем заедно, обединени да направим промените. „Ние сме малка група от 12 души, но искрено се надяваме, че не сме единствени, които искаме тази промяна” – с тези думи Боряна Георгива откри последвалата дискусия.

В своето изказване членът на СЕМ Мария Стоянова изтъкна, че регулаторният орган в никакъв случай няма да наруши свободата на словото в българските медии. „Темата, която инициирате, е изключително важна и тя е актуална не само за нашето българско общество, тя е валидна за всяко едно общество на тази земя, защото новините за кризи, новините за тероризъм, новините за военни стълкновения ни заливат отвсякъде”, заяви Мария Стоянова.

Тя продължи, че тази тема е валидна и за дилемата, която се поражда между запазване на етични правила, запазване на човешкото достойнство при излъчване на лошите новини, и конституционното право на свобода на словото в медиите. Тази дилема трябва да намери своето разрешаване, за да се постигне баланс. Редакциите и новинарските екипи би следвало да намерят начин да отразяват „лошите” новини по такъв начин, че да се гарантира излъчването на съдържание, което да не уврежда най-малките, подрастващите, да не се застраши тяхното развитие по-нататък, отбеляза Стоянова.

Тя припомни случай от 2006 година, при отразяването на който зрителят е атакуван от агресивно поднесена детайлна информация за способите на извършване на престъпление, принизяваща жертвата,  малко дете, до „предмет”.” По идеята за обновяване на регламентацията Европейската комисия заедно с представители на държвите-членки работят вече от три години. В края на тази година се очаква окончателно да бъде приет текстът на обновената Директива за аудиовизуалните медийни услуги и да започне въвеждането му в националните законодателства.

Според обновения текст на Директивата зрителите и слушателите, и по-специално непълнолетната аудитория, се преместват от традиционните медии към интернет-пространството, а в същото време регулаторната тежест, надзорът, контролът остава и дори се увеличава. Новата Директива иска да въведе гъвкавост, когато ограниченията, предвидими само за телевизиите, вече не са оправдани.

Същевременно тя гарантира, че потребителрите ще бъдат достатъчно защитени в он-лайн пространството, без това да включва социалните мрежи, с гаранции, че иновациите няма да бъдат застрашени. Идеята е да се постигне баланс между цената, конкурентноспособността и защититата на потребителите, в това число и най-малката аудитория.

Предложените изменения имат за цел да изяснят задълженията по защитата на непълнолетните от вредно съдържание.

Държавите-членки на ЕС ще бъздат задължени да гарантират, че доставчиците на аудио-визуални медийни услуги предоставят на зрителите и слушателите достатъчно информация относно вредното съдържание за малолетните и непълнолетните.Става въпрос вече за медийна грамотност. За тази цел държавите могат да използват система от дескриптори, или пиктограми, или още по-простичко – „точки”, която система да посочва сестеството на съдържанието в съответната аудио-визуална медийна услуга.

Мария Стоянова, която до неотдавна оглавяваше СЕМ, посочи: „Въпреки, че този текст все още не е залегнал  в българското законодателство, Съветът за електронни медии под мое председателство разработи съвместно с представители на Асоциацията на радио-и телевизионните оператори в България система за означаване на вредното съдържание, която да се отнася до цялата телевизионна програма. В момента продължаваме заедно с колегите от Държавната агенция за закрила на детето да обсъждаме тази система”.

Тази система е част от обновените критерии към доставчиците. От европейския опит, който се изучава подробно, може да се направи изводът, че най-големите телевизионни оператори в Европа са склонни да разчитат на собствения си капацитет повече, отколкото на рамки за външни стандарти, когато става въпрос за избор на мерки за защита на непълнолетните. Те се чувстват уверени, че могат най-добре да преценят нуждите на аудиторията, включително и на децата, въпреки че работата на надзора, на регулаторите започва след като съдържанието е вече произведено и пуснато в ефир.

„Задачата по предпазване и превенция, както по отношение на аудиторията, така и по адрес на доставчиците, остава наша основна задача”, продължи Мария Стоянова от СЕМ. „В този смисъл и в духа на най-добрите европейски практики, използвам възможността да вдъхна нов живот на идеята си, която беше част от концепцията ми при кандидатстване за член на Съвета за електронни медии, а именно – адекватни детски предавания и най-вече детски новини. Децата имат право да научават за всичко, което се случва, но на разбираем и достъпен език.

Когато извънредни събития достигат до света на възрастните и дори ги шокират, те не подминават и подрастващите. За тях са необходими специални емисии, в които описателно да се поднасят важните вести от деня, за да не се остави необходимост от „наваксване” на инфромация от социалните мрежи, която се разпространява без контрол и надзор.”

С изказване в дискусията се включи и д-р Валентин Димитров, зам.-председател на Държавната агенция за закрила на детето, който заяви, че е детски лекар и темата го вълнува изключително много. Според него България има специфични проблеми, различни, а не еднакви „по цялата земя” – както се изрази г-жа Стоянова, защото сме малка страна, с малко на брой население, имаме специфична взаимовръзка между поколенията, хората се познават и трябва да се подхожда адекватно.

Д-р Димитров каза: „Каква трябва да е медийната среда? Ясно е, че вербална агресия проявяват  дори изтъкнати журналисти. Липсва позитивизъм, такъв, че детето да е повлияно в положителна посока. Децата подражават на възрастните и това не трябва да бъде само в негативен аспект. Същото е и в училище – ако учителят не уважава детето, не спазва неговите права, как може да се очаква добра микросреда и ученикът да му отвърне с уважение?”

Представителят на Държавната агенция за закрила ва детето продължи: „Ние, възрастните, абдикирахме от децата си, заровихме се дори и държавните институции да правим норматини уредби,  нормативна база, но като цяло сме абдикирали от поведението на нашите деца и ефектът от това е агресията.” Д-р Димитров призова да погледнем вътре в ебе си, за да си помогнем и нормативната база да се осъзнава и да се прилага.

Цвета Брезнишка, председател на Асоциация „Родители”, заяви, че България е една от малкото страни, която няма детски омбудсман и че Асоциацията работи за разрешаването на този проблем.

Според нея проблемите се делят на две групи. В първата група са проблемите, свързани със средата – как да се промени така, че да не нанася вреди. Предлагат се промени в часовите пояси. СЕМ да изрази отношението си в тази връзка и да следи за нарушения относно маркиране на неприемливи предавания за малолетни.

Втората група проблеми е свързана с това, как да направим децата си резистентни към такива предавания, как да получат дигитално-медийна грамотност не само те, но и техните родители. „Нашето желание е в училище да има обучение за такава грамотност относно интернет и медии”, подчерта Цвета Брезнишка.

Оттук-нататък в залата се усети емоционален подем, изказванията заваляха едно през друго, без участниците да изчакват да им бъде дадена думата. Основно се коментираха причините за детската агресия.

Председателят на Съюза на бащите Светослав Стефанов настоя да се коментира ролята на родителите, които трябва да контролират децата. Той се спря и на болезнената тема за развода на родителите и за децата, поставени в риск поради ожесточените войни между майката и бащата, водени с години. Съюзът на бащите е готов с план, който да се прилага в училищата и който да предложат на законодателя.

Кръстина Таскова от „Воля” се обърна към форума с благодарност за единодушието по въпроса, че проблем има и той е обществено значим. Тя помоли по най-бързия начин заедно да изградим система от мерки,  за да постигнем промяната. „Нека не се притесняваме да говорим за отговорността на медиите. Ролята на продуценти, редактори и сценаристи е изключителна. Вярвам, че медиите могат да възпитават вкуса на аудиторията, опирайки се на нашите вековни традиции.

„Изчезнаха редица детски предавания”, каза Цветелина Узунова от БНТ. „Когато ми се е налагало да прочитам черни, кървави новини, съм го правила с  вътрешно притеснение, но няма как. Това, което се случва, трябва да се знае”. Тя съжали, че няма училище за родители, но сега предстои избор на нов генерален директор на БНТ и би могло при оценка на концепциите да се заложи като критерий и въвеждането на различни семейни предавания, разглеждащи проблемите в комуникациите родител – дете, учител – ученик, но предлагащи и позитивни модели за подражание.

В своите изказвания психолозите засегнаха болезнени теми, свързани с невъзможността да реализират своя професионализъм заради подценяване на работата им от страна на ръководствата на училищата и детските градини. Тяхната дейност е от голямо значение за подпомагане разбирателството между деца –родители  и учители, а също и в конфликтите между родители и учители.

Специалистите психолози са тези, които могат да говорят с децата, но и дейността им трябва да е регламентирана. Не би било лошо при следваща кръгла маса да присъстват и ученици, за да кажат своето мнение, относно медиите и агресията между децата.

Станислава Пекова
снимки: Красимир Петков