02nd Jul2017

Посланници на духовността в музиката

by Черно и Бяло

Фестивалът „Софийски музикални седмици“ е желан празник за многобройните почитатели на класическата музика в столицата. Всяка вечер се предлага разнообразна, стойностна музикална програма, изпълнявана от първокласни изпълнители от България и чужбина. От поредицата виолончелови изпълнения, се открои блестящият камерен концерт на  гостуващата у нас виолончелистка Диляна Момчилова от Канада и професор Жени Захариева – пиано (липсваха обаче напечатани програми за концерта). За да осъзнаем блестящия успех на двете именити артистки, нека се запознаем с моменти от впечатляващите им творчески биографии.

Първо ще Ви представя Диляна Момчилова. Музикалната ѝ кариера е пример за това, как младите български таланти се реализират на Запад и завладяват световните музикални сцени. Отраснала в семейството на елитни професионални музиканти, тя от ранни години отдадено изучва първите стъпки, в овладяването на любимото си виолончело.

Ето подробностти, разкриващи високата оценка, която световната критика и отдава:

Диляна Момчилова завършва с отличие НМУ „Любомир Пипков” София, а през 1995 г. и Държавна музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” като студентка на проф. Анатоли Кръстев. Продължава обучението си като пълна стипендиантка на Джулиард Скуул в Ню Йорк – едно от най-престижните музикални учебни заведения в света, в класовете на проф. Зара Нелсова и проф. Харви Шапиро. Там получава степените Master of Music и Doctor of Musical Art.

Диляна Момчилова концертира активно като солистка на симфонични и камерни оркестри в САЩ, Канада и редица европейски страни. Изнася рецитали и камерни концерти в много престижни световни концертни зали. Диляна Момчилова е активен изпълнител и пропагандатор на съвременна музика. Осъществила е световните премиери на творби от български и американски композитори.

Правила е множество записи за Българско национално радио, Българска национална телевизия, Балкантон, Радио Deutsche Welle, Гласът на Америка, фирми за компактдискове NAXOS, Гега Ню и DECCA.

Професионалната ѝ изява в областта на камерната музика в чужбина започва с постъпването ѝ през 1997 г. на работа в нюйоркското клавирно трио Alaria, с което е участвала многократно в концертните серии на триото в Carnegie Weill Hall, преподавала е виолончело и камерна музика в Extension Division на Mannes College of Music – Ню Йорк.

Членувала е в Международния фестивал „AMEROPA” и е концертирала активно в Америка и Европа. След 2010 г. продължава своята камерна дейност с камерни състави от средите на Симфоничните оркестри на гр. Сиатъл, Ванкувър и Квебек.

Своя оркестров опит тя получава от симфоничните оркестри на New York Philharmonic, Chicago Symphony Orchestra, Philladelphia Symphony Orchestra, Seattle Symphony, Seattle Opera, Симфоничните оркестри на Ванкувър, Квебек и Washington Sinfonietta. Била е асистент водач на человата група на симфоничния оркестър на Сиатъл и водач на виолончеловата група на Washington Symphonieta. В момента работи в Orchestre Symphonique de Quebec, Канада.

Стигнахме и до забележителната биография на проф. Захариева. Понастоящем тя е изтъкнат наш пианист и педагог с богата и забележителна концертна дейност у нас и във Франция, Русия, Япония, Германия, Италия… Завършила музикалното си образование в Московската консерватория при именитата руска пианистка Татяна Николаева, тя е носител на духа на великата руска клавирна школа.

„…Пианистка от световна класа! С тънък усет за колорит и артикулация…”, пише сп. „Musical Heritage Review“, САЩ.

Професор Жени Захариева е удостоена с редица звания и награди, като Officier des Arts et des Lettres 2007 – на Френското правителство; Посланик на българската култура във Франция; „Златно перо“ на ФМ Класик; „Златен век“ на Министерството на културата; „Кристална лира“ на СБМТД, а сега и на Наградата „За заслуги към нацията и държавата“ от нашето правителство. Канена като солистка от известни диригенти като Томас Зандерлинг, Кристиан Бадеа, Лев Маркиз, Шарл Де Волф, Майкл Спирман, Давид Порчлайн, Вероника Дударова, Инго Матчмахер, Доминик Руитс, Амори дю Клозел както и от българските диригенти – Константин Илиев, Добрин Петков, Васил Казанджиев и др.

Реализирала е над 15 компактдискове (вкл. Брамс – двата концерта за пиано и оркестър) за Empire Master Sound – Брюксел, AVM Classics – Лондон, Veton – Ротердам, Gema – Берлин, Heritage Society – САЩ, Карусел – Лондон, Forgotten Records и др.

Канена за майсторски класове по пиано в най-престижни световни академии по музика като Московската консерватория „П.И. Чайковски”, Парижката национална висша консерватория, Екол Нормал дьо Мюзик, Ла Скола Канторум (Париж), Токио (Мусашино академия), Ню Йорк (Джулиард Скул, Манхатън скул мюзик), Университет „Париж 8“ и др.

На 13 юни, препълнената с отбрана публика Камерна зала „България“ посрещна солистките, които педложиха на почитателите си изискана, интригуваща програма, включваща шедьоври от виолончеловия репертоар.

Началото на концерта беше открито с изпълнението на Трета соната за пиано и виолончело от Л. Бетовен.

Още с първите тактове на встъплението аудиторията беше завладяна от красивия, тембрист звук, с който майсторското виолончело на солистката възвести първата част на сонатата. По неповторим начин пианото повтори встъпителната тема, запазвайки мъдрия, същевременно поетичен характер на звученето! От този момент, двата разнородни по естество инструмента звучаха като един, царственно и очароващо! (Не случайно Трета соната се нарича „Царицата“! Непрекъснато в изпълнението се редуваха пориви, последвани от нежно изсвирени лирични епизоди. Наистина това би могло да се постигне само от съвършени инструменталисти. Голямо достойнство на Диляна Момчилова е отличното владеене на дясната ръка и боравенето с лъка, а това безспорно е специалитет на виртуозите… В края на частта първата тема придоби решителен, декларативен, мъжествен характер. Изпълнението на Скерцото, с последвалото го Алегро внесе сред слушателите друга емоция – темпераментната, мощно изсвирена тема, последователно редувана от двата инструмента се запечатваше в съзнанието на слушателите.

Красиво изпятата тема на Адажиото от виолончелото и виртуозно окрасена от пианото ни въведе към трета част, с характер на ведро, жизнеотвърждаващо алегро с оптимистичен финал.

Изпълнението на друг шедьовър на человата литература – Соната за виолончело от Д. Шостакович оп.40 в „ре минор от концертното дуо ни пренесе в душения мир на друг велик творец и безсмъртната му музика. Пресъздаването на тази уникалната творба е истинско предизвикателство за изпълнителите и само зрели помъдряли в професията музиканти, каквито бяха нашите солисти, биха го постигнали. За отбелязване е способността за превъплощаване в двете артистки. Сега вече звукът беше друг, различно и убедително нюансиран, друга акцентуация, а това очевидно беше дълбоко залегнало в сърцата им. Тази велика музика, спонтанно написана и звучаща, влудяваше слушателя, омагьосваше го! Втората част – алегро прозвуча необуздано темпераментна, френетична и виолончелото демострира искрящо виртуозна техника. За отбелязване е, че сле всяко поредно появяване на Диляна Момчилова на наша сцена, тя излъчва завидно владеене и самоконтрол в музицирането си! Това отдаваме на огромния ѝ опит на световния подиум. Ларгото на трета част, с мистично звучащите тембри на виолончелото, отнесе и най-материалистично мислещите слушатели в трансцедентални светове, в друго измерение… А последната част на сонатата, освен богатата си музикална постройка, беше ярка демонстрация на изключителните виртуозни клавирни умения на проф Захариева. Порой от богати акорди и брилянтни пасажи омаяха публиката!

Питам се, има ли за любителите на Бодлер, Реноар и Дебюси нещо по привлекателно и вълнуващо от „Негово Величество Импресионизма“?

Такъв беше финалът на концерта: Апотеоз на тази велика соната за чело и пиано от К. Дебюси. Наистина тя няма нищо общо с музиката на Романтизма и то съвсем съзнателно. Композиторът търси и намира друг, уникален израз, който има неповторимо очарование и който двете артистки превъзходно владееха и боравеха успешно в изпълнението си. Динамика, крешченди, де крешченди необичайно подсилени до краен предел ачелеранди, влудяващо забързани, това бяха завидно използвани и демонсрирани от дуото.

В заключение, това беше изключителен концерт, за който ще си спомняме дълго!

Светослав Дерменджиев