18th Feb2014

Журналисти от „Аз Буки” учредиха клуб „Открытая линия“

by Черно и Бяло

Национално издателство за образование и култураЖурналистите от Националното издателство «Аз Буки» станаха учредители на интересна инициатива – клуб на изкушените от богатството на руския език и култура „Открытая линия”. (more…)

15th Feb2014

Професия Прес-аташе

by Черно и Бяло

Brochure_presse_002-2

Интервю с Елена Хоспитал, прес-аташе в Туристическия център на скиорската станция ‘’Двете Алпи”, Франция
(more…)

05th Feb2014

Остана във вечността, защото вярваше: «Сменяват се хората, остават идеите»

by Черно и Бяло

Книгата на Петко Дичев „Миг от вечността” (второ допълнено издание) и нейното представяне събра в Централния военен клуб в София (more…)

18th Jan2014

Делегация в Сирия

by Черно и Бяло

На 17.01.2014 год., българска делегация за приятелство със  Сирия пристигна на четиридневно посещение в Дамаск , за да се срещне със сирийски правителствени представители, да  разгледа   на място   обстоятелствата, да  обсъди начини за сътрудничество между двете страни във всички области, в следващата фаза за изгрaждането на Сирия и да се запознае с най-новите развития по отношение на преговорите, които ще бъдат стартирани по време на мирната  конференция Женева- 2.

Българската делегация се срещна с председателя на Народното събрание г-н  Мохамад Жихад Аллахам. На срещата г-н Аллахам  потвърди необходимостта от истинска международна воля за борба с тероризма,  за  разкриване на  спонсорите и поддръжниците му, водени от Саудитска Арабия. Той посочи пред делегацията, водена от народния представител  г-н  Страхил Ангелов- председател на парламентарната група за приятелство  България – Сирия, че ” тероризмът в Сирия от близо три години, се финансира от Саудитска Арабия, която е фабриката на тероризма по света,  насърчаваща разпространението на терористичната екстремистка идеология, под прикритието на ислямската религия, която е далеч от екстремизъм и насилие”. Г-н  Аллахам осъди несправедливите икономически санкции, наложени от Запада върху сирийския народ, извън рамките на Съвета за сигурност на ООН.

На свой ред,  г-н Ангелов посочи необходимостта от   засилване на  връзките със сирийския парламент и обмяна на информация за това, което се случва реално в Сирия ,  за да се информира българския народ, като изтъкна, че най-доброто място за решаване на проблемите и различията е парламента  чрез диалог.

От своя страна,  зам.-министъра на външните работи на Сирия  г-н Хамед Хасан  посочи , че Сирия държи на добрите отношения с българския народ,  за постигането на общи интереси между Сирия и България . По време на срещата г-н Хасан изтъкна пред българската делегация, значението на посещението  в този етап, което ще допринесе за развитието на отношенията между двете страни и народи. Г-н Хасан говори  за разрушенията на икономиката,  инфраструктурата, причинени от терористичните актове и наложените от ЕС срещу сирийския  народ несправедливи санкции, както и за действията и инициативите, предприети от Сирия за успеха на Женевската конференция,  постигането на нейните цели , борбата срещу тероризма,  за да  се спре кръвопролитието, в момент, когато някои страни пречат на усилията за провеждане на   конференцията.

Членовете на българската  делегацията изразиха своята  подкрепа за Сирия, осъдиха конспирациите и войната, като изразиха своята солидарност със сирийския народ срещу тероризма,  дезинформацията и  икономическия  натиск. Делегацията отбеляза важната роля на президента Башар Асад в Сирия, за запазване на  суверенитета, единството, независимостта и защитата на интересите на своя народ и разгрома на тероризма на неговите територии.

17th Jan2014

Петнадесет години от създаването на Профилирана гимназия с интензивно изучаване на румънски език „Михай Еминеску” и Денят на румънската култура

by Черно и Бяло

(more…)

16th Jan2014

Харта на нацията на Ислямския Фронт

by Черно и Бяло

Ислямският Фронт е създаден на основата на военни, политически, социалистически и ислямски идеи. Цели свалянето на режима в Сирия, (more…)

08th Jan2014

IN MEMORIAM

by Черно и Бяло

ivo_milchev

Дори дяволът проявява състрадание към уморения от добрини ангел…

Отиде си Ивчо! Така галено го наричахаме неговите приятели.

С болка и тъга постепенно осъзнаваме колко ще ни липсва… неговият смях, чувството му за хумор, тази негова пословична отдаденост към приятелите, която уви…смятахме за даденост!

Като всеки артист беше противоречива личност, художник – почти вълшебник, духовно извисен човек, който имаше дар да прави живота на другите красив. Радваше се искрено и се подготвяше за предстоящата си изложба във Виена, когато животът го повали, а смъртта, с която смело флиртуваше, най-сетне го дари с покой.

В последния си каталог на авторските си графики Иван Милчев прави за себе си кратко представяне. Нека непредубедения читател усети сам какъв беше Ивчо…

От екипа на сп. „Черно и Бяло”

Роден съм през 1958 година в София. Завърших Софийската художествена гимназия в класа на Сава Савов. Там се ориентирах към графиката. Дипломната ми работа беше илюстрация към книгата “Деспот Слав” на Слав Караславов в техника линогравюра. Така открих за себе си технологията на високия печат. След военната служба бях приет в Художествената академия в класа на Евтим Томов, а след заболяването му завърших при проф. Галилей Симеонов. Рецензент на дипломната ми работа беше проф. Петър Чуклев. Имах възможността да получа образование по специалността при най-добрите преподаватели. Работя предимно гравюра на дърво, линолеум, пластмаса, суха игла, монотипия. Обичам българщината. Възрожденската архитектура и занаяти ме карат да се чувствам горд, че съм българин. Обикалял съм из България и навсякъде съм рисувал исторически и художествени светини. Мои картини се намират в галерии и частни сбирки в Норвегия, Германия, Русия, Испания, САЩ и др. През последните години работих върху цикъла “Жени и птици”, в който полетът символизира както свободата, така и потиснатостта, а понякога и злокобността в човешките отношения. Дяволското и ангелското начало, в друг мой цикъл, са неразривно свързани и са част от всеки от нас, колкото да не ни се иска… Дори дяволът проявява състрадание към уморения от добрини ангел. Освен графики се занимавам с илюстрация и оформление на периодичен печат, детски книги, реклама и фирмено лого. Напоследък се интересувам от традиционното африканско изкуство. Рисувам ритуални маски на различни племена и народи от целия континент – всички те са автентични, като се старая да са градивни и съзидателни – божество на водата, плодородието, добрия лов, пазител на племето и т.н. Връзката дърво-растение-кожа е органична и одухотворява символика и бит. Прекланям се пред таланта и самобитността на неизвестния африкански майстор. Сега работя върху цикъл “Стара София” – част от инициативата “София – Европейска столица на културата”. Погледът ми е насочен не само към красивите фасади, а и към техните задни дворове, които дават представа за обитателите им и живота в по-късните години. С повече усмивка и намигване гледам на метаморфозите на нещата – така си почивам. Дано моите работи са Ви казали нещо!

И. М.

 

12th Dec2013

Пътя към успеха е сътрудничеството

by Черно и Бяло
“Всяка практическа дейност почива на теорията даже и тогава, когато самите практици не осъзнават това.”
Какво е пътя към успеха? Човек в постигането на своите цели и осъществяването на своите намерения и желания (more…)

05th Dec2013

ОНЛАЙН ЖУРНАЛИСТИКА И МЕДИИ

by Черно и Бяло

Нова магистърска програма по ОНЛАЙН ЖУРНАЛИСТИКА И МЕДИИ при Факултета по журналистика и масова комуникация, Софийски университет “Св. Климент Охридски” (more…)

05th Dec2013

1150 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ

by Черно и Бяло

Съюзът на българските журналисти и Кирило-Методиевският научен център към БАН като съоснователи на Клуб „Дмитрий Лихачов” организират Международна конференция на тема: „Кирило-Методиевите традиции и Дмитрий Лихачов: (more…)

20th Nov2013

Моралният крах на виртуалните хейтъри

by Черно и Бяло

И като ревнаха тия гръмогласни витии, тия тъпчещи камшици на морала, тия кресливи клакьори на никога не идващото ново време, тия бесни и протестни псувачи на свободна практика, тия манипулативни истерици, където все им се струва, че света свършва, вечните анализатори със стомашни спазми и хейтърски мозъци, три дни човек място не може да си намери. А тия грохотят, бучат, пенят се, стенат, попържат, крякат, пищят, анатемосват, кълнат, кривят пръсти, пръскат слюнки, ръмжат, слобоблудстват, заклеймяват…

Единия трепери от злоба все едно червеи му прояждат мозъка: “Казах , че моята толерантност свърши!…Отговарям на някаква жена , която ми написа ,че никои няма право да обижда електората на БСП. Така е. До днес! Заради 1 000 000 бедни, заблудени и манипулирани хора(електорат на БСП), 2 000 000 Българи живеят в чужбина и още 6 000 000 мизерстват в България! Заради 1 000 000 не мислещи и манипулирани от собствените си лидери, 8 000 000 изгубиха мечтите си, живота си, вярата си. Никои нямал право да обижда привържениците на БСП!?!?! Напротив! 8 000 000 Българи имат това право”

Как тоя небесния, осъждащия, крякащия Маги Халваджиян направи тази сметка е знание, което вероятно притежават само в Карлуково, а дори и там не е сигурно, че го владеят в детайли. Спътничката на същия този, една телевизионна снобка пък, пак във ФБ, преди време като есесовка се чудеше и маеше как можело все още да се раждат комунистчета, разбираш ли. Защото вероятно според нея – роди ли се комунистче направо трябва да бъде оставяно на магистрала “Тракия” тирове да минават върху него и да се храчи постоянно върху родителите му.

Други почнаха да проклинат и кълнат на едро. Сайт излиза със заглавие, и то написано точно така с големи букви: “МИТИНГЪТ НА БСП – ЦИГАНИ и БАБИЧКИ НА УМИРАЧКА!”. Стожерите на морала, разбираш ли, видяха в огромното море от знамена само цигани. В което, дори и да беше вярно, няма нищо лошо, но тук сме вплетени в спиралата на пъшкащия двоен стандарт. Тия клеймящите се имат за колоси на толерантността, което никога не им е пречело да се отнасят презрително към две трети от българите. А комунистите, о, боже, покажи им комунист и те ще измислят псувня, която не може да се роди дори в мозъка на мутра, ще намерят хиляди начини да кажат, че тия комунягите трябва да бъда разстреляни, избесени, изколени, насадени в лагер, да бъдат накарани да ядат пръст.

После – пак тези същите – ще търсят начини да изчисляват колко комунисти могат да се съберат на квадратен метър, ще сравнят снимки по цял ден, ще пишат гнусотии из ФБ-то, само и само да си докажат, че тяхната лудост е по-силна от всичко и, че те не могат, просто не могат да живеят в страна в която има българи, които не мислят като тях и не искат да се съобразяват с техните психопатщини.

Аз от опит знам едно – почнат ли да изчисляват колективно колко души могат да се съберат на едно място тези, които все се брояха през лятото, значи БСП все пак е направила нещо правилно. И не, че БСП е съвършената партия. О, боже мой, тя си има повече кривици отколкото псувни в съзнанието на бесен антикомунист, но тази партия оцеля във вълните на прехода, хората продължават да гласуват за нея, и, по дяволите, това така вбесява някои, че ги кара да изпадат в слюноотделяне по-голямо от потоотделянето на Веселин Маринов. Наличието на БСП в политическия пейзаж всекидневно и ежечасно напомня на твърде много хора за тяхното собствено преобръщане, за предишните им животи, където те са се домогвали като лакеи за постове, за това, че има хора, които си запазиха идеите, независимо от всичко. И ето как тъмната мътилка на политическия хейт блъвна като лава от вулкан, защото много хора не знаят как да живеят със своята лудост, ако не оползотворяват единствено и само разрушително.

Заради това умишлено си причиних потапяне в морето от лудости. Направих го с цел, за да се види, че в края на деня здравият разум вече е лукс. Изчетох десетки дописки за митинга на БСП в събота. О, кой ли не е упражнил перото си върху него. Доста либералстващи журналисти са захвърлили окончателно позите си на демократи, разровили са мрака на своите съзнания и са описали митинга като член на Ку-клукс-клан госпъл хор от афроамериканци. Това цигани, турци – всичко е обрисувано с такъв расистки език, че човек може да повърне дори като вдиша само две изречения. Защото половината от писачите не познават правила, не признават норми – те искат само да заклеймяват като бесен пастор пред порносписание.

А ето, че аз, освободен от този гняв ще ви опиша само един плюс от това, което БСП направи. В дните, когато националистите навдигат глави, фашаги се разхождат по софийските улици, а протестърите твърдят, че ултрасите били излезли с уникално национално-отговорна декларация по повод митинга на БСП и ДПС, въпреки, че в нея се казваше, че феновете на ЦСКА и “Левски” не харесвали турци и цигани, да събереш на едно място българи и турци, да направиш нещо уникално, си е истинска крачка напред. О, да, знам, сега ще ме залеят злобни потоци от злъчен хейт, от истерясала реторика, от конспиратори на свободна практика и алкохолици на половин ден, но фактът е факт – БСП и ДПС изнесоха урок по толерантност. Не само на думи, а на практика. Може това правителство да ви обръща червата, може да не можете да гледате Станишев и Орешарски, може всяка вечер да четете трудовете на Айн Ранд и да сте си направили църква на свободния пазар, но поне това трябва да признаете. Ако не го признаете проблемът вече е изцяло във вас. Прегледайте се за пристъп на фашизъм.

Много мислих на какво се дължи цялата тази злоба и най-накрая стигнах до извода. Много хора се страхуват от БСП. БСП понякога е неуверена в себе си партия, прави много глупости, действа на сляпо, не си изпълнява обещанията, но когато реши да действа все още достатъчно на брой хора почват да вият на умряло. Съмняваха се, че тя съществува, казваха, че вече е на прага на умирачката, когато БСП свика митинг и заля Орлов мост с червени и български знамена – ох, майкоооо, тия, които мислеха, че я няма, че тя няма право на живот почнаха да пищят, че това било агресия, тя, БСП нямала право и какво ли още не. Човек се чуди да се смее или плаче като чете всички тези излияния.

Както и да е – признаците за живот бяха очевидни. Можете да ги разпознаете и по следите на тези, които още съскат и няма да спрат да съскат скоро.

Най-накрая в една агенция се опитваха да обобщят: “БСП загуби битката за Орлов мост”. Ооо, бедни десни, защо не останахте в 1997 година, когато всичко ви изглеждаше непоклатимо и освен хейт понякога раждахте и някоя и друга свястна мисъл. БСП никога не е искала Орлов мост. Тя не е партия, която е искала да си приватизира времето или пък площадите. Не е настоявала, че нещо е нейна собственост. Защото историята си каза тежката присъда – онези, които бяха излезли на Орлов мост през 1990 година после наказаха и посякоха жестоко лъжците. Наследните на лъжците днес се опитват, ама така и не успяват да докретат до парламента. Пък за БСП хората продължават да си гласуват.

Нещо да кажете, а?

Александър Симов

02nd Nov2013

СБЖ раздаде годишните си награди

by Черно и Бяло

Първият ден на ноември е сред най-хубавите български празници. (more…)

31st Oct2013

Руският клуб в София чества 23-тата си годишнина

by Черно и Бяло

Ветераните получиха цвете в знак на почит (more…)

07th Oct2013

Украйна винаги е била част от Европа

by Черно и Бяло

Интервю с Н. Пр. г-н Микола Балтажи,  извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Република България

И ЕС, и Русия са стратегически партньори за нас

България подкрепя евроинтергационните стремежи на Украйна

На 2 октомври в СБЖ представители на медиите се срещнаха и разговаряха с Н. Пр. Микола Балтажи, извънреден и пълномощен посланик на Украйна в Република България. Инициативата се проведе в рамките на традиционните срещи, организирани от Клуба на журналистите международници с посланици и дипломати, акредитирани у нас, и бе подкрепена от Дружество „Найден Геров”. Любезен домакин бе Снежана Тодорова, и. дл. председател на СБЖ. Всъщност последните три месеца бяха много интензивни и наситени с работа за украинското посолство и Н.пр. Микола Балтажи: поредица събития по повод 1025-та годишнина от покръстването на Киевска Рус, такива и по повод националния празник на Украйна – 24 август, срещи с български политици във връзка с очакваната от всички украинци Вилнюска среща…

Украинският посланикът сподели с нас мисли за…

22-та годишнина от Независимостта на Украйна
Денят на независимостта отразява многовековната мечта на народа ни да има собствена държава, със собствен език и култура. Украинците се гордеят с него и го отбелязват с много прояви и в Украйна, и извън нея. Украинската диаспора е много активна по този повод. Всяка година около тази дата се провежда и форумът – Световен конгрес на украинцитe, който този път беше в гр. Лвoв.

1025-та годишнина от покръстването на Киевска Рус…
За мен покръстването на Киевска Рус е голямо историческо събитие, защото всъщност чрез него Украйна се присъединява към европейското културно и духовно пространство, към европейската цивилизация. Украйна винаги е била част от Европа и всъщност нейният съзнателен евроинтеграционен избор – да стане в перспектива член на ЕС, може да се разглежда като логическо развитие на това. И аз много се радвам, че годишнината бе отбелязана с посещения на делегации на високо държавно ниво, на църковно и др. А тук, в София, ние организирахме няколко събития, свързани с този исторически акт. Сред тях най-важните бяха молебенът в храм-паметник „Св. Александър Невски”, отслужен от настоятеля му – епископ Тихон. Той се проведе по едно и също време, паралелно с този, който се отслужи в Киево-Печерската лавра. Другото важно събитие за отбелязването на 1025-годишнината от покръстването бе в Музея на Светия синод, където директорът му ни запозна с уникални експонати, свързани с покръстването. Те показват много близките духовни връзки между Украйна и България през вековете.

Споразумението за асоцииране на Украйна към ЕС
Европейската интеграция с крайна цел – членство в ЕС, е приоритет на външната политика на Украйна. А задача номер едно в момента е подписването на Споразумението за асоцииране. Аз смятам, че Вилнюската среща «Източно партньорство» през ноември е голям шанс както за Украйна, така и за ЕС. Споразумението за асоцииране, включващо създаването на свободна и всеобхватна зона за свободна търговия е много важно и отговаря на интересите на двете страни. Ние ще започнем частично да прилагаме спогодбата до пълното й влизане в сила, което е много важно пак и за Украйна, и за ЕС. Украинското правителство, президентът, експертите, дипломатите правят всичко възможно подписването да стане реалност, да бъдат изпълнени препоръките на ЕС.

Европейския или Евроазийския съюз?
На 31 май Украйна подписа меморандум за задълбочаване на взаимодействието с Евроазийския съюз, който предвижда нашето участие в него като наблюдател. Европейската комисия не поставя въпроса или-или. Украйна ще подпише Споразумението за асоцииране, което ще бъде един качествено нов етап, който ще мотивира нашите икономически и демократически реформи. Това е изборът на Украйна. Приоритетът ни е европейска интеграция и той е вкаран в нашето законодателство още от момента на прокламирането на Независимостта на страната ни. Но ние трябва да се съобразяваме и с интересите на Руската федерация, с икономическите процеси, които се развиват в постсъветското пространство. В този смисъл нашата интеграция в ЕС не трябва да става за сметка на Руската федерация, която е наш стратегически партньор. Ние имаме прагматически интереси в различни сфери, преди всичко в икономическата.

За този триъгълник Украйна – ЕС – Русия много се говори…както и за отношенията в неговите рамки, за опциите, перспективите. Въпреки че едва ли той съществува на практика. За ЕС и Украйна, и Русия, са стратегически партньори. За нас е същото. За Украйна и ЕС е стратегически партньор, и Руската федерация. Русия, в рамките на така наречените «четири пространства», също развива взаимоотношенията с ЕС, провежда преговори за спогодба. Така че нашите отношения с ЕС не могат да влияят на отношенията ни с Руската федерация. Както и нашите отношения с Русия също не могат да влияят на диалога ни с Брюксел.

Ролята на България
България подкрепя евроинтергационните стремежи на Украйна и нашето желание за подписване на Споразумението за асоцииране. Страната като член на ЕС е част от европейските институции, от ЕК, от ЕП и ние усещаме подкрепата й по всички тези линии. Но България е важна за нас и от практическа гледна точка, от гледна точка на нейния опит при присъединяването й към ЕС, който ние внимателно проучваме. България ни помага с експертна помощ. Тук идват наши специалисти от различни ведомства и министерства, за да разменят мнения и опит с вашите.   

Двустранните ни отношения и приоритетите в тях
Бих ги характеризирал като отношения между две приятелски държави – с позитивно развитие и голяма перспектива. Ако говорим за приоритетите, те съществуват във всяка една посока – политическа, икономическа, научно-техническа, културно-информационна и т.н. В политическата сфера работим за активизиране на отношенията на високо държавно ниво, на междупарламентарните връзки, за развиване на механизма на политическите консултации между външните ни министерства и ведомства. В икономическата сфера традиционно приоритетът е повишаване на стокооборота. За съжаление, в последно време, имайки предвид световната икономическа криза и намаляване на потреблението, имаме намаляване на търговския обмен. Но същевременно констатирам голям интерес от българските производители и фирми за активизиране на тяхното участие на украинския пазар. Някои от тях са го загубили в началото на 90-те години и сега търсят пътища отново към него. Например, на нашия пазар липсват отдавно българските зеленчуци, цигари. Интерес към нашата страна имат и българските инвеститори. И обратното. Има над 200 украински фирми, които много добре работят на българския пазар, а през него имат и директен достъп до пазарите на страните от ЕС. Те са в различни области – енергетика, селско стопанство, хранителна промишленост и др. А с подписването на Споразумението за асоцииране ще се открият още много нови възможности за стокообмен между нашите страни.

Туризмът и културата
България е била и продължава да бъде една предпочитана туристическа дестинация за украинските туристи. Трябва обаче повече да работим за обратното – повече българи да посетят Украйна. Трябва да популяризираме страната си тук. Защото ние също имаме много атрактивни туристически обекти. А и Кримското крайбрежие е много красиво и трябва да се види. Туризмът не е само почивка, не е само бизнес, туризмът е и култура.

А що се отнася до културните връзки – през март тази година проведохме Дни на украинската култура в България – с концерти, срещи на български и украински поети и писатели, изложби… Наскоро, по случай 22-та годишнина от Независимостта на Украйна организирахме изложба на графика Олег Денисенко в Националния етнографски музей при БАН. Мислим вече и за проявите през 2014 г., когато се отбелязват 200 години от рождението на гениалния син на украинския народ Тарас Шевченко. Планираме в това число и Седмица на украинското кино. Убеден съм, че и България има какво да покаже на украинската публика – своите икони, своите златни съкровища и др. Украинският народ и българският са много близки по дух. Това се видя и в прочутия детски лагер Артек, където неотдавна се проведе Младежка среща на ОССЕ. Там имаше и български деца, които останаха изключително доволни.

Резултатите от украинското председателство на ОССЕ
 ОССЕ е уникална организация, в която членуват 57 различни държави, които обхващат едно огромно пространство от Ванкувар до Владивосток. Това, което липсва в последно време е доверието. И фокусът на нашето председателство през първото полугодие на 2013 г. беше да го възстановим чрез реализацията на нашите приоритети и цели. Има прогрес. Предоставихме площадка за преговори по въпросите на регионалните конфликти. Стартирахме инициативата „Хелзинки плюс 40”, с която започваме дискусия за бъдещето на ОССЕ. Проведохме редица международни изяви и конференции в различни сфери. Много важна срез тях беше тази за трафика на хора. Както и Младежката среща на ОССЕ в Артек, за която споменах. Повдигнахме и въпроса за енергийната сигурност. И предложихме през октомври в Туркменистан да се проведе международна конференция на тази тема. Подготвяме се и за срещата на министрите на въшните работи в гр. Киев през декември.

Екатерина Павлова

29th Sep2013

Китайска журналистическа делегация на гости на СБЖ

by Черно и Бяло

По покана на Съюза на българските журналисти у нас пребивава журналистическа делегация на Общокитайската Асоциация на журналистите, (more…)

28th Sep2013

На Вторият Премиер гастрономически фестивал в Банско ви очакват вкусове, които дълго няма да забравите

by Черно и Бяло

Отец Епифаниос от Атон ще разкрие магическите тайни на манастирската кухня (more…)

25th Sep2013

„21 век – век на хуманитарната култура” ли е…

by Черно и Бяло

Изявени жени от цял свят се събраха, за да изкажат своите възгледи и позиции по тази тема на конференция, която се проведе от 13 до 15 септември в Руския културно-информационен център в София. Всички те – общественички, бизнес дами, дейци на културата от Беларус, България, Киргизия, Латвия, Русия, Сирия, Сърбия и др., са членки на Международния клуб на лауреатите на почетния знак на общественото признание „Сребърен гълъб”, организатор на конференцията. От българска страна ги посрещна Ирина Кръстева – единствена засега носителка на тази награда у нас. В момента тя е председател на женския форум „Славянка”. Как протече и до какви резултати доведе срещата? „Конференцията събра в България жени от много страни, обезпокоени от проблемите в съвременното развитие на обществото. Ние ги споделихме помежду си и се опитахме да потърсим начин да направим конкретни стъпки за „увеличаване на доброто в света” /Лихачов/. В резултат на това, взехме решение да свикаме международен форум с участието на лидери и обществени деятели от западно-европейските и арабо-мюсюлманските страни, с цел съдействие за разрешаването на съществуващите конфликти, обединение на усилията по сближаване на социалните и духовни ценности, възпитанието на младото поколение в дух на толерантност и уважение към чуждата култура.” – сподели Ирина Кръстева. И изказа своите благодарности към тези, които помогнаха за осъществяването на конференцията: Виктор Баженов, ръководител на Представителството на Россътрудничество в България, Снежана Тодорова, и.д. председател на СБЖ, Туристически информационен център – София, фирма „Роза импекс”, бизнес дамата Наталия Лебедева и сдружение „Спектър 21 век”.

А ние ще ви представим три от жените, чието присъствие не можеше да остане незабелязано.

Елена Лебедева, Русия, председател на Международния клуб на лауреатите на почетния знак на общественото признание „Сребърен гълъб”.

Елена Лебедева, Русия, председател на Международния клуб на лауреатите на почетния знак на общественото признание „Сребърен гълъб”.

 

Тази изключително динамична, напориста, ерудирана и не на последно място – изключително елегантна жена, е продуцент, член на Съюза на кинематографистите на Руската федерация и на Евразийската академия за телевизия и радио, заслужил деятел на културата на Руската федерация. Като председател на клуба, тя ни разказа за него: „Нашата организация се създаде през март, тази година. Всички лауреатки на званието „Сребърен гълъб” от цял свят, автоматически станаха нейни членове. Всъщност досега сме имали три тържествени церемонии за връчване на тази награда и съответно имаме 30 отличени жени от 18 държави.”

Конференцията в България е първото заседание на клуба. Защо избират точно нашата страна? „Ние написахме писма до всички членове на нашия клуб със запитване къде бихме могли да проведем конференцията. Първа откликна Ирина Кръстева от България и ето ни тук.” – казва Лебедева. Всъщност София е избрана по ред причини. Първо, защото Россътрудничество ги подкрепя като им предоставя залите на РКИЦ за провеждане на събитието и дори настанява някои от участниците в няколко свои апартамента. Второ, всички пътуват за своя сметка и евтините цени в България също са важен аргумент. И трето: „При организирането на такива събития винаги е много важен партньорът, с когото работиш в страната. С него трябва да плуваш „в една лодка”. Ирина Кръстева се оказа такъв партньор. Тя реагира за всичко така бързо, както и аз.” – добавя Лебедева. Всъщност Кръстева предлага и темата на конференцията, която свързваме с името на Лихачов – „21 век – век на хуманитарната култура”. Но „Като имам предвид събитията по света, а и тези, които стават около нас, не мога да кажа, че това е хуманитарен век. Ние убеждаваме себе си, че ще се случи нещо хубаво, че нещо ще се измени, но аз не виждам как ще стане това в духовен, хуманитарен план.” – признава Лебедева. А тя като кинематографист има доста наблюдения…

Например, върху театъра в Русия: „От сцената звучат нецензурни изрази, могат да се видят порнографски сцени, и се смята, че това е нормално. Дори и когато пиесата е класическа, например Шекспир. Аз смятам, че той се е обърнал в гроба от този ужас. И когато ме убеждават: „Не, ти не разбираш! Това е нов език, ново виждане, ново мислене!” им казвам, че това не е вярно. Най-любимият ми театър в Москва днес – това е Малый театър, който се ръководи от народния артист Юрий Соломин. Той поставя класическите произведения така, както ги е писал авторът. Там аз чувам правилния руски език, виждам такиви сценография и дрехи, които отговорят на времето, в което се развива действието. Защото, когато театрите поставят произведение на Островски, а героинята е с къса поличка или шорти, аз такова изкуство не мога да разбера. Аз искам да гледам красив театър, с красив декор, с красиви костюми, или поне такива, които да отговарят на замисъла на автора. Да се изопачават нещата хуманитарно ли е? На мен ми се струва, че не е. Това е моето мнение, въпреки че мнозина пишат, че това е прекрасно.” А може би и те не го смятат за толкова прекрасно, а мислят за финансовата страна… Дали парите няма да погубят хуманитарното в нашия век? Залети сме с евтини и жълти продукции. „Но знам, че истински големите артисти, големите творци, дори когато им предлагат изключително много пари, ако работата не съотвества на тяхната духовност, те я отказват. Независимо дали е в театъра, в киното или пък в телевизията. Има и такива, които ми казват, че са се снимали в някакъв сериал, но „ти не го гледай”, защото сме го направили за пари – нали все пак трябва да се живее. Ако този сериал не е достатъчно дълбок, не е достатъчно издържан, това е нормално – той все пак е насочен към определена публика. Но аз казвам, че сериозните, високо културните хора не се съгласяват с материал, който изкривява нашата литература, история, духовност, и те просто нямат право да участват в такива продукции. Защото при нас, пък и в България сега, има опити да се зачеркне историята, или да се пренапише така, както е удобно на някакви хора. С финансови интереси или хора от властта, или на групи от нея, или на хора от други страни.

Ще ви разкажа един много страшен случай.  По време на войната, моят баща попаднал в плен. А той беше голям като руски богатир. В концлагера го карали да кара продукти в кухнята, но той дори не е знаел какво има в кашоните. И редом с него били един поляк и един българин. По-късно те разказваха как благодарение на моя баща останали живи. Защото веднъж нещо станало и опаковката на кашоните се скъсала. Те видели, че в тях имало хляб и консерви, взели малко и така оживели. Защото в онзи момент били изключително изнемощели и почти загивали. След войната, връзката с българина прекъсна, а полякът дълго време идваше у нас. Преди време пътувах нанякъде и видях по телевизията, че в България са нацапали Паметника на съветската армия с розова боя. И това предизвика у мен не само сълзи в очите, аз спрях да дишам, получих спазъм. И тогава си помислих: ”Ето какво значи да забравиш историята!” Това е страшно. Когато славянски народи си правят такива неща, за каква хуманитарна култура да говорим?” Казвам й, че в България веднага се намериха хора, които изчистиха паметника и че нашето поколение помни историята. Проблемът е как да възпитаме младото. „Както възпитаваш едно дете, такова то ще бъде. Ако аз ходя на театър, и моето дете от тригодишна възраст ще ходи на театър. Ако ние със съпруга ми четем книги, а нашата библиотека наброява около 4 000 тома, и детето ни ще ги чете. Ако ние държим на това, то да не говори грубо на учителя си, не би го правило. Това е мое лично убеждение. Духовността се ражда и възпитава в семейството.”

Лариса Горчакова, Русия, една от учредителките на Международния клуб на лауреатите на почетния знак на общественото признание „Сребърен гълъб”.

Лариса Горчакова, Русия, една от учредителките на Международния клуб на лауреатите на почетния знак на общественото признание „Сребърен гълъб”.

Тя е президент на руската обществената организация „Жените на нашия град”. Усмихната, активна, одухотворена жена, с широка душа, която се раздава за хората. Преди три години точно „Жените на нашия град” и Международния съюз на обществените организации „Лидери на световната общност” учредяват наградата „Сребърен гълъб”.  

ЧиБ: Г-жо Горчакова, разкажете ни повече за „Жените на нашия град”.

ЛГ: Организацията, която ръководя, съдейства за защита на правата на жените. Ние, нейните членки, разбираме, че за да защитаваме правата си, трябва да се обединяваме. И затова заедно с жени от други страни, провеждаме постоянно действаща международна конференция „Жените на 21 век – диалог без граници”. За вече 11 години съществуване сме направили 11 такива конференции. В рамките на тези конференции правим кръгли маси, тренинги и обучения за жени. Подписали сме договори с подобни организации от различни страни и вече сме много. На една от тези конференции, която беше в Днепропетровск, Украйна, взехме решение да създадем Международен съюз на обществените организации „Лидери на световната общност”, който да съдейства за запазването на социалните, културните  и духовно-нравствените традиции на народите. Всяка страна има уникални традиции, които съществуват от векове. Ние разбрахме, че най-главното е съхраняването им и предаването им на следващите поколения.

И така се събрахме в Черна гора на учредителна конференция. Присъстваха представителки на 21 страни. Имаше и мъже, които ни подкрепят, защото ние не ги изолираме, а напротив, искаме да работим заедно. Международният съюз на обществените организации „Лидери на международната общност” се ръководи от Управителен съвет, в който има представителки на 12 страни, както и няколко от различни региони на Русия. Мен ме избраха за председател на този съвет. На конференцията взехме решение да правим неща, с които да подпомагаме дейността на своите правителства и общества. И то не за да се появаваме по медиите, а защото душата ни го иска. И решихме за жените, които имат принос за развитието на своята държава и общество да учредим награда – Международен знак на общественото признание „Сребърен гълъб”. Оттогава го даваме. Носителките му работят в различни области на обществения живот: култура, наука, здравеопазване, защита на правата и интересите на жените и младежта. Когато обществена структура от някоя страна ни предложи някоя личност за тази награда, ние я обсъждаме и присъждаме. Всичките й носителки досега са изключителни жени, всеотдайни, които дават сърце и душа за другите. От България със „Сребърен гълъб” е отличена Ирина Кръстева.

ЧиБ: Смятате ли, че 21 век е век на хуманитарната култура?

ЛГ: Аз не само смятам, аз съм сигурна. И Лихачов е предвидил това. Казал е, че ако ние не се върнем към своите традиции, култура, запазване на езика, а се подчиним само на технократичните условия, то ще престанем да съществуваме като хора. Няма да сме мислещи, културни същества.

ЧиБ: Но като че ли политиката и духовните ценности на нациите не утвърждават това…

ЛГ: За съжаление в момента се извършва рушене на държавността, рушене на славянството. Това е политика. Политика, с която насилствено ни обвързват. Но вижте народите как се съпротивляват. Това съпротивление съм виждала и в Чехия, и в Унгария, и в България, и в Македония, и в Хърватия, и в Сърбия, и в Германия и в бившите съветски републики. Не познавам човек, който да казва „Не ми трябва моя език и моята култура!” А точно обратното. И ако някой твърди това, значи са му платили за целта. За съжаление, някои се опитват да ни внушат, че ние, хората, народа, можем само да ядем, потребяваме и ходим в тоалетната. И вместо да слушаме нашите народни песни и танци, ни принуждават да слушаме неща, които са ни неразбираеми, да гледаме по телевизията някакви колективни увеселения, които са ни чужди. И дори ни казват: „Вие не разбирате това, вие сте глупаци!” Това какво е? Това е неуважение към народа. Това е политика. А що се отнася до културата, трябва да ви кажа, че няма образование без култура. Трябва да се изисква от нашите правителства повече за културното развитие на детето, на човека. За култура трябва да има минимум 30 % от бюджета, а не 0,02%, което е пълно духовно безобразие. Защото културата, литературата, изкуството трябва да влияят на душата, да я възвисяват.

ЧиБ: Как ще продължи напред вашата организация, която има много интересни и смислени идеи. Как ще се финансират проектите ви?

ЛГ: Ние започнахме без никаква подкрепа и никакви пари. Правехме всичко сами, със свои средства. Но трябва да кажа, че например, в Украйна, в Днепропетровск много ни помогнаха. В Беларус също – имахме безплатни зали, пребиваване. И в Русия срещаме разбиране. В началото трябваше да покажем, че можем да правим нещо. Сега вече няколко години получаваме малки суми. С тях вече започваме да правим някои първи стъпки. Неслучайно аз донесох приветствия за участниците в нашата конференция в София от министъра на външните работи на Руската федерация – Лавров, от министъра на културата – Медински, от председателя на Россътрудничество – Косачев. Кой би ни ги дал, ако не ни познават, ако не са оценили нашата работа. Това също е помощ. Иначе ние тепърва ще подаваме заявки и проекти за различни дейности. Искам всичко, което правим, да бъде полезно всеки народ, за всяка страна. И накрая бих казала нещо, което се отнася за всички жени на нашата организация, което е нещо като девиз: „Да бъдеш жена, да живееш в любов, да светиш и да се озаряваш от тази светлина и всеки ден да отдаваш частица от себе си на хората – това е голяма чест, това е  призвание!”

Ясмина Азхари, Сирия, бизнес дама, носителка на почетния знак на общественото признание „Сребърен гълъб”.

Ясмина Азхари, Сирия, бизнес дама, носителка на почетния знак на общественото признание „Сребърен гълъб”.

Сигурно и заради събитията в Сирия, но най-вече заради самата нея, голям интерес на конференцията предизвика една жена от Латакия – Ясмина Азхари. Тя е сред 100-те най-влиятелни жени в арабския свят според  сп. Arabian Business. Сп. Форбс пък на два пъти я поставя сред 50 най-мощни арабски бизнес дами. The Ernst & Young я избира за предприемач на годината на Сирия за 2010. Неслучайно. С воля, предприемачески талант и мениджърски умения, Ясмина Азхари успява в област, в която традиционно – и то по цял свят, доминират мъжете – търговското мореплаване. Тя е партньор и зам.-генерален директор на Службата за търговия по море (TCO), корабна агенция, представляваща прочутата Maersk Line в Сирия. После основава MIRA Ко, която притежава и управлява молове и търговската компания AL YAM LLC. Азхари е първата жена, избрана в борда на търговската камара на Латакия. Многократно е оглавявала и комитета на бизнес дамите на Латакия. Отделно отделя много време и сили за благотворителна и обществена работа. Основава Mawared, неправителствена организация за подпомагане на жени, които искат да се занимават с бизнес. Президент е и на Bashaer Al Nour, която се грижи за деца с аутизъм и синдром на Даун.

Като член на Клуба на лауреатите на международната награда Знак на общественото признание „Сребърен гълъб” на конференцията в София тя говори за успешния бизнес на жените и възпитанието на техните деца: „Най-важната работа, която съм имала в живота си, е да съм майка. Затова и целта ми е да разкажа за това, какво съм работила досега и как моята работа е плюс и за обществото, и за семейството. И колко е важно успехът за започне от семейството.  Не може да има успех извън дома, ако нямаш такъв в него. Ние сме длъжни да се погрижим за образованието и въпитанието на децата си. Много е важно как ние оформяме техните мисли, убеждения, вяра. Това идва от нашите родители и се предава на нашите деца. Всичко тръгва от семейството, пренася се в нестопанските структури, в гражданското общество, а след това и в цялата страна.” Ясмина Азхари смята, че на децата трябва да се отделя „качествено” време, а не „количествено”. „Аз съм жена, която през целия си живот е работила. И съм дълбоко убедена, че в малкото време, което ми е оставало за семейството и моите деца, аз съм била с тях и съм разговаряла. Слушала съм внимателно какво ми казват и съм ги учила. В същото време имах много приятелки, които не работеха, но не общуваха с децата си. Моите винаги са знаели какво работя и сега, когато вече са големи, се гордеят с това, което правя и дори ми помагат в нестопанската организация, в която работя. Ние сме много добри приятели. Научила съм ги на уважение, на това да обичат своето обкръжение и страната, в която живеят. И вярвам, че когато те правят това, когато проявяват тази своя обич, тогава те ще имат успех. Защото аз, където и да се появя по света, навсякъде, казвам, че съм Ясмина Азхари от Сирия. Хората много бързо забравят моето име. Но те винаги помнят, че аз съм жената от Сирия. Гордея се с това. И научих моите деца да са такива. Да работят, за да може страната да се гордее с тях и те да се гордеят със своята родина.”

За тежкото положение в Сирия, тя сподели: „Никога не говоря за политика. Но винаги се моля за мир. Нашата страна беше прекрасна. Но сега не е така. Искам да се върне онази прекрасна страна, която беше Сирия. Ето, в момента и в Латакия има някакъв мир, но не знам какъв е. И ми е много мило, когато виждам хора от цял свят да се отнасят с любов и топли чувства към Сирия.” Ясмина Азхари вярва, че мирът може да бъде постигнат само чрез преговори – и то не само вътре в Сирия. Това трябва да се случи в целия свят, защото сирийският проблем се превърна в международен. А за бежанците добави: „Много ми е жал за хората, които напускат страната ни. Както ми е жал и за тези, които остават в нея, защото тя има проблеми. Бежанците винаги са загуба за една страна. Но се надяваме, че един ден те ще се върнат и заедно, ръка за ръка, ще строим Сирия с много любов и топли чувства. И всеки да даде от себе си това, което може да даде. Тук трябва да вмъкна, че през 2006 г. получих много висока награда – “Knight” от кралицата на Холандия. Тя ми бе дадена за помощта, която оказах на бежанците от Ливан в Сирия, да отидат в Холандия.”

Катя Христова

Снимки: Мари Каналян, СБЖ

23rd Sep2013

Снежана Тодорова с награда “Златна грамота” от Съюза на сръбските журналисти

by Черно и Бяло

(more…)

14th Sep2013

Българско ехо от чилийския 11 септември

by Черно и Бяло

С премиера на книга и с дискусия бе отбелязана 40-годишнината от преврата в Чили и гибелта на президента Салвадор Алиенде. Подписка настоява за възстановяване на паметника на Алиенде в София и за назоваване на негово име на улица или площад

С представяне на книга и с оживена дискусия в СУ „Св. Кл. Охридски” бе отбелязана 40-годишнината от извършения на 11 септември 1973 г. (more…)

13th Sep2013

Министър Кристиан Вигенин се срещна с национално представителните работодателски организации

by Черно и Бяло

(more…)