03rd May2015

3 май – Световен ден на свободата на пресата

by Черно и Бяло

Image_4656402_126Преди 22 години ООН провъзгласи 3 май за Световен ден на свободата на пресата – (World Press Freedom Day). Предложението за честването бе инициирано от Генералната конференция на ЮНЕСКО, която в своя резолюция „относно насърчаване на свободата на печата в света“ декларира, че свободната, плуралистична и независима преса е основен елемент на всяко демократично общество. Всяка година ЮНЕСКО определя за световна столица на празника град или държава. Тази година домакин е Латвия. По време на честванията в Националната библиотека в Рига ще бъде присъдена и Световната прес награда на ЮНЕСКО „Гилермо Кано“. Неин носител тази година е сирийският журналист, адвокат и активист за човешки права Мазен Дариуш, който все още се намира в затвора.

СБЖ отбелязва Световния ден на свободата на пресата с национална медийна кампания. Към посланието ни „Свободата зависи от теб!“ се присъединиха колегите от БНТ, БНР, БТА, в. „Стандарт“, в. „Сега“, в. „Дума“, в. „Земя“, ИА „Крос“.

За нас, журналистите, този ден не е просто празник в календара, а празник, посветен на битката за истината. Свободата на словото и на медиите е фундаментална ценност, която ежедневно браним с делата и съвестта си. Цензурата – политическа, икономическа, корпоративна, наред със самоубийствената автоцензура, е сред най-жестоките бичове за журналистиката. В днешния глобален поток от информация се роди и нова цензура: филтриране или инсцениране на истината, мултиплициране на паралелни медийни образи и светове, подменящи реалността чрез изграждането на виртуални неистини и/или послания.

Свободата на словото не е наше, на журналистите, притежание, нито наша привилегия. Ние стоим зад тази кауза и водим битката за Свободата заради нашите читатели, зрители и слушатели. Защото Свободата на словото е в основата на всички свободи – на обществото и в живота на всеки човек. Там, където свободното слово е обект на репресии, насилие, диктат, остракизъм, покупко-продажба, там свободата на мисълта е престъпление, свободата на съвестта – заплаха, гражданската позиция – покушение срещу властта, а истината – враг. А защо все се още търсим отговора на въпроса: как така само за последната година България се срина до печалното 106-о място в индекса за свобода на медиите ?!

Навсякъде по света 3 май е и ден на протест срещу повседневния терор над журналисти, телевизионни оператори и фоторепортери. През 2014г. 128 журналисти бяха убити, над 120 – отвлечени, 40 са заложници, 178 са в затвора. В Пакистан жертвите са 14, в Сирия – 13, в Ирак – 10, в Афганистан – 9. Само в началото на 2015г. загинаха 30 журналисти, сред тях – колегите от „Шарли Ебдо”. Киевската хунта превърна Украйна в гробница на свободното слово – там бяха убити 14 журналисти (трима от тях – в разстояние от 24 часа), а случаите на нападения и побоища над журналисти надхвърлиха 250. В Турция беше извършен истински преврат срещу свободата на печата – в един ден бяха арестувани над 30 журналисти, 560 бяха уволнени, над 200 – малтретирани. Това не е хладнокръвна статистика. Това са наши колеги – обезглавени, разстреляни, отвлечени, изчезнали, арестувани, репресирани, пребити…!!! Защото изпълняват своя професионален дълг и следват своята мисия. Извършителите на тези злодеяния срещу свободата на словото са терористите от т.нар. „Ислямска държава”, неонацистите-бандеровци, всякакви разнокалибрени диктатори.

Медиите, като четвърта власт, са призвани както да бдят над останалите три власти – съдебната, законодателната и изпълнителната, така да бъдат и техен коректив. Именно четвъртата власт, гарантира независимостта на останалите власти и функционалността им. В конституциите на демократичните държави ролята на медиите като четвърта власт е заложена във формулата, гарантираща свободата на пресата и правото на всеки да изразява мнението си – включващо търсенето, получаването и разпространението на информация.

СБЖ изразява своя остър протест срещу насилието и терора над нашите колеги. Кръвта и насилието не са политическо средство, нито политически аргумент. Посегателството върху живота на човека е криминално престъпление. Убийството на журналист е политическо престъпление. То е доказателство за безсилието на силните (които и да са те) пред гражданската позиция на журналиста, пред неговото всекидневно себеотрицание, пред неговия кураж, доблест, морал и достойнство. Безсилие, страх и саморазобличение. Журналистът е войн на словото и свободата. Лесно е да убиеш човека, който пише. Невъзможно е да убиеш думите. Те имат невероятната способност да бъдат безсмъртни. За разлика от този, който стреля в тях.

Заставаме категорично в подкрепа на правото на журналистите да упражняват свободно своята професия и конституционното право на гражданите да бъдат информирани. Независимостта и свободата на словото в България са сред основните демократични ценности на съвременната държава, които трябва да бъдат защитени. СБЖ продължава работата по изготвянето на проектозакон за защита на професията журналист, който не само да гарантира правата на колегията, но и да допринесе за изграждането на една демократична, високопрофесионална, обективна медийна сред у нас.

Преди 90 години, в черните нощи на белия терор бяха погубени 30 български журналисти. И сред тях – Йосиф Хербст, първият председател на Дружеството на столичните журналисти и родоначалник на съвременната българска публицистика. В негова памет, СБЖ инициира поредица от инициативи, които стартираха на 16 април – датата на гибелта на големия журналист и ще завършат на 20 ноември – неговата рождена дата. Посвещаваме оставащите месеци от 2015-а на големия Йосиф Хербст!

3 май- Световен ден на свободата на пресата.
Свободата зависи от теб!

Снежана Тодорова,
председател на СБЖ

01st May2015

Армията на докторантите

by Черно и Бяло

Една от характерните черти на българите е да се приспособяват. Към хората, времето, събитията, партньорите, съперниците. Народът на хилядолетната ни цивилизация добре се приспособява и към съвременните реалности. При непрекъснатото свиване на българската икономика в епохата на преход от двуполюсен към многополюсен свят, българите отстъпват и се приспособяват, но не се предават.

Българската наука се развива в трудни съвременни условия при очевиден недостиг на критична маса. Нерешените проблеми са повече от получените готови отговори. Открояват се два най-важни проблема. Първо. Задачите, които обществото поставя за разрешаване пред учените, са нищожни. Тези задачи не могат да създадат естествена творческа тяга, която да доведе до устойчив научен растеж. Второ. Липсата на устойчив научен растеж не дава възможност за реализиране на нормален възпроизводствен процес на българската наука. Валят предложения за законодателни промени в пакета закони, свързани с науката. Разбира се, че тази законодателна дейност трябва да продължи с нестихващ ентусиазъм. И най-добрите закони обаче, не могат да решат житейските проблеми на съвременната българска наука. Защото решаването на тези проблеми е свързано със състоянието на живата сила в общността на учените. Тази общност изцяло получава млади попълнения от средата на докторантите. Голяма част от тях след придобиване на научната и най – висока образователна степен започват научната си кариера в научните институти и университетите. Точно тук се къса нишката в изключително важната за съвремието област на познанието. Оказва се, че именно армията на докторантите е ахилесовата пета на на съвременната българска наука. По различни причини става все по трудно да се намерят кандидати за разработване на докторски дисертации. Просто докторанти няма. Ако обществото не положи специални усилия, за да реши докторантския проблем в българската наука, тя е обречена на разпад. Този тъжна констатация прилича на диагноза, но без разрешаване на този докторантски проблем, наистина не е възможно да се получат ефективни и жизнено важни за обществото резултати в научната сфера. В последните година – две се наблюдава известно увеличаване на броя на докторантите, но обществените потребности на това чудодейно лекарство за науката са на порядъци по-големи от наблюдаваните благоприятни флуктуации на този брой, които може да имат и случаен характер. За да се санира състоянието на науката чрез увеличаване броя на докторантите е необходимо устойчив растеж. В продължение на няколко поредни години трябва да се произвеждат двойно повече доктори от колкото през последните години. От къде ще се вземат докторанти – това е днес въпросът?

Тлеещите демографски параметри на съвременна България не могат да бъдат източник на оптимизъм за решаване на толкова важния за науката въпрос за създаване на жизнеспособна и многобройна докторантска армия.

Вносът на докторанти от други страни е важен стратегически приом за набавяне на необходимите потенциални кандидати за доктори. В това отношение най-голям потенциал за нашата страна имат цивилизационно свързаните с нас Русия и Турция. Опитите за привличане на докторанти от тези страни трябва да бъдат поощрявани. Трябва да се полагат максимални усилия за привличане на качествени докторанти например по линия на европейските програми Еразмус (програма за обучение сред двадесет и осемте страни членове на ЕС) и Еразмус+ (стартираща за първи път програма за обучение сред страните съседи на ЕС или приятелски настроени към ЕС страни). В следващата таблица са представени партньорските държави, участващи в програмата Еразмус +.

Таблица на партньорските държави, участващи в програмата Ерасмус +

Инструменти в програмата Ерасмус + Държави
1 Предприсъединителен инструмент Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Сърбия
2 Инструмент за европейско съседство Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова, територия на Украйна призната от международното право
Алжир, Египет, Израел, Йордания, Либия, Ливан, Мароко, Палестина, Сирия, Тунис
територията на Русия, призната от международното право
3 Инструмент за сътрудничество за развитие1.       Азия

 

2.       Централна Азия

 

 

3.       Латинска Америка

 

4.       Южна Африка

Авганистан, Бангладеш, Бутан, Виетнам, Индия, Индонезия,Камбоджа, Китай, Кореа, Лаос, Малайзия, Малдивите, Монголия, Мианмар, Непал, Пакистан, Тайланд,Филипини и Шри Ланка
Казахстан, Киргистан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан
Аржентина, Боливия, Бразилия, Венецуела, Гватемала, Еквадор, Ел Салвадор, Колумбия, Коста Рика, Куба, Мексико, Никарагуа, Панама, Парагвай, Перу, Уругвай, Хондурас, Чили
Южна Африка
4 Инструмент запартньорство Канада, САЩ,
Австралия, Бурней, Макао, Нова Зенландия, Сингапур, Тайван, Р Корея, Хонг Конг, Япония

Инструментите, с които разполага програмата Еразмус +, позволяват да се осъществи мобилност на кадрите, разработващи докторантури и на преподавателите, обучаващи докторанти. Средствата се отпускат от Европейската Комисия на български научни и образователни институции и могат да се използват преди всичко за входящи мобилности от институции на партньорските държави, представени в таблицата. Тези мобилности се отнасят до работа на гост преподаватели от съответните чуждестранни научни и образователни институции и чуждестранни докторанти. Финансовите условия, които нашата страна би могла да осигури, ако на конкурсен принцип получи финансиране от Европейската Комисия, са доста добри за българските условия. Чуждестранен преподавател би могъл да дойде на работа в българска научна или образователна институция и да чете лекции или да участва в работата на наше научно звено със заплащане средно 160 евро на ден за срок до три месеца. Чуждестранните докторанти биха могли също на конкурсна основа да дойдат на работа и обучение в наше научно звено със стипендия 750 евро на месец за срок до една година. При завършване на дисертациите си те защитават степента доктор и получават диплома в страната, в която са зачислени в докторантура. Едногодишната им работа обаче, в наше научно звено ще бъде изключително полезна за тях самите и за научния продукт, който създават в дисертациите си. През този период те ще бъдат част от армията на докторантите на нашата страна и със сигурност ще допринесат за решаване на двата основни проблема на българската наука, формулирани по – горе в статията. Една значително по-малка част от средствата по всеки отделен Еразмус + проект може да се използва за реципрочна изходяща мобилност, при която наши преподаватели и докторанти отиват на работа за определено време в партньорските държави.

Третият, най-важен и многоброен източник за набиране на необходимия брой докторанти неочаквано е налице. Тук и сега. Красиви момчета и момичета между тридесет и четиредесет. Средният управленски кадър в икономиката на България. Те имат хубави семейства, относително висок за опосканата ни Родина стандарт, карат сравнително хубави коли, владеят компютри, англйски, а по някога и немски езици и са перфектни професионалисти. Картината на щастието щеше да е пълна, ако не е налице една особеност на днешното ни общество. Няма съмнение, че днешните стопански ръководители са много по-атрактивни от своите предшественици – средното ниво стопански ръководители от епохата на държавния социализъм. В действителност обаче, една съпоставка на стопанските ръководители от тогавашната епоха на двуполюсния свят и тези от сегашната епоха на многополюсен свят ще покаже следната картина. Зад гърба на тогавашните ръководители са стояли огромни, живи и много успешни стопански обединения. Зад гърба на днешните стопански ръководители стоят в повечето случаи лъскави табелки и уеб сайтове. Тази знакова разлика между стопанските ръководители от двете епохи е проекция на сложните промени в структурата на българската икономика. Процесите на преструктуриране следва да се възприемат като защитна реакция и естествен механизъм на приспособяване към продължаващите неблагоприятни икономически условия. Тази неблагоприятна ситуация на днешната ни икономика дава основание да се потърси възможност за нова роля на стопанските ръководители от средното ниво. Те могат успешно да разработват задочно докторски дисертации и да се влеят в армията на докторантите за период от няколко години. В този перод се очаква, че ще настъпят положителни промени в икономическата ситуация на нашата държава. С масирано задочно разработване на докторски дисертации, стопанските ръководители от средно ниво ще подобрят климата в научните среди и ще спомогнат за решаването на двата основни проблема на съвременната българска наука. След няколко години, когато успешно защитят научната и образователна степен доктор, тези докторанти ще имат много висока квалификация. Тя ще отговаря на повишените изискванията, които ще постави тогава пазара на труда пред новите стопански ръководители.

Бъдещата докторантска армия, изградена върху трите кита (редовни докторанти от средите на току що завършващите магистри, чуждестранни докторанти, разработващи дисертации по програми Еразмус и Еразмус + и стопански ръководители, задочно разработващи докторски дисертации) ще помогне да се преодолее дефицита на естествена творческа тяга в българската наука, ще помогне да се реализира нормален възпроизводствен процес на българската наука и ще се превърне в предвестник на зазоряването в икономическото утро на България.

доц. д-р. Филип Филипов

01st May2015

Среща на българския посланик за развитието на духовните отношения между България и Русия

by Черно и Бяло

Посланикът на Република България в Руската федерация г-н Бойко Коцев обсъди с викария на руския патриарх, архиепископ Марк развитието и активизирането на духовните и църковни връзки между България и Русия.

Обща и на двамата беше оценката, че в момента отношенията между Българската православна църква и Руската православна църква се развиват много добре.

Българският посланик в Русия Бойко Коцев връчи на архиепископ Марк паметния знак „Самарски кръст“ заради приноса му в развитието на българо-руските духовни и църковни отношения.

Българският посланик в Русия Бойко Коцев връчи на архиепископ Марк паметния знак „Самарски кръст“ заради приноса му в развитието на българо-руските духовни и църковни отношения.

Акцент в разговора на посланик Коцев с архиепископ Марк беше активизирането на образователния обмен между българските и руските духовни академии. Българският посланик информира, че в България има създадена организация изпратените от РПЦ студенти да изучават български език преди висшето си образование. Специално място в разговора беше отделено и на развитието на стартиралата програма за поклоннически пътувания на руски православни вярващи в България, която се реализира със съдействието на българското посолство в Москва и е с благословията на патриарсите на България и Русия. Обсъдено беше задълбочаването на сътрудничеството с РПЦ и Центъра за поклоннически пътувания към руската патриаршия за популяризиране на програмата за поклоннически пътувания до свети места в България, както и за функционирането на детски православни лагери в България.

Двете страни обсъдиха възможността за изготвяне на съвместна програма за развитие на поклонническата дейност.

01st May2015

Тържествен концерт по случай 1150 г. от покръстването на България

by Черно и Бяло

1150 години от покръстването на България бяха отбелязани в посолството в Москва с тържествен концерт на знаменития български мъжки хор „Юлангело“.

Посланикът г-н Бойко Коцев приветства над 300 гости, дошли в Гербовата зала на посолството. В тържественото си слово той отбеляза значението на покръстването на българите за развитието и обединението на българската държава, личната роля за това на българския цар Борис Първи.

„Това е едно от най-големите събития в историята на България и Европа. То положи основи за икономическото, социалното, политическо и културното развитие на страната ни. Приемането на християнството беше решаващ фактор в процеса на формиране на единна българска нация“, подчерта посланик Коцев.

„Юлангело“ изпълни програма от български народни и църковни песни, както и арменски, грузински и еврейски народни песни. Публиката беше трогната до сълзи от „Хубава си, моя горо“, „Зайди, зайди ясно слънце“ и стана на крака, когато в края на концерта хористите изпълниха „Многая лета“.

Сред гостите на концерта бяха високопоставени представители на руските власти, културни и обществени дейци, приятели на България, представители на българското посолство и българската общност в Москва.

Мъжкият хор „Юлангело“, който се радва на общоевропейска слава, в Русия беше гост и на Московския Пасхален фестивал. „Юлангело“ даде четири концерта и посети Московската духовна академия в Сергиев Посад.

01st May2015

„Господари на ефира“ с медийна награда

by Черно и Бяло

Журналистически призове ще бъдат връчени в навечерието на 24 май

10614101_10153327569503530_8442337729763789756_nЕдно от най-гледаните предавания в България – „Господари на ефира“, ще получи престижната награда от тазгодишната церемония на петите журналистически награди V.I.P. MEDIA AWARDS 2015. Под формата на комедийно шоу екипът на Господарите вече 12 години поставя на прицел редица обществени проблеми и остро критикува институции и държавни лица за гафовете, които сътворяват ежедневно на гърба на данъкоплатците.
В навечерието на книжовния ни празник 24 май ще бъдат наградени журналисти от национални печатни и електронни медии.

Петите журналистически прицове V.I.P. MEDIA AWARDS 2015, учредени от агенция за публични комуникации V.I.P. Communication, ще се състоят  на 12 май от 20.30 ч. в най-актуалния клуб на София ЛА КУБАНИТА.
Жури от обществени личности ще гласува за номинираните.

По традиция към почетните плакети ще има и подаръци от спонсорите на събитието. Един от призьорите ще получи голямата награда – луксозен велосипед от лидерите в европейско велопроизводство SPRINT.

Над 40 журналисти от национални медии и над 50 ВИП гости ще присъстват на церемонията. Наградите ще бъдат в  категории общество, култура и изкуство. Ще бъдат връчени и специални награди за цялостен принос в развитието на медиите.
Най-горещият летен дует Алфредо Торес и Айвън, примата на народната музика Поли Паскова, незалявзващата звезда от Трамвай № 5 Джина Иванова и латинопартизанинът Искрен Пецов ще поздравят призьорите. Екзотичните кубинки от формация Хаванос ще танцуват до зори заедно с журналистите.
Церемонията съвпада с 9-ия рожден ден на ПР-агенцията.
Досегашни носители на престижния приз са журналистите Елена Йончева, Иван Гарелов, Милен Цветков, Мира Добрева, Светослава Рудолф, Павел Владимиров и много други. И тази година сред призьорите ще бъдат журналисти от БНТ, БТВ, Нова ТВ, ТВ7, Канал 3, както и от печатни и електронни медии.
 
Патриция Кирилова
01st May2015

Моите арменски корени

by Черно и Бяло

Едно от поредните мероприятия на софийската арменска общност, посветени на 100 годишнината от Геноцида над арменците, бе фотографската изложба на Мари Къналян „Животът на арменците в България“. Известната наша фотографка, член на Фотографска академия, беше подредила във фоайето пред заседателната зала на Столична община над 80 свои творби, отразяващи моменти от нашия обществен и културен живот в продължение на почти 20 години. Изложбата откри с топли думи към г-жа Къналян и към арменската общност в София г-н Елен Герджиков – председател на СОС. След него говори г-жа Вартануш Задикян – председател на Координационния съвет на арменските организации в София. Присъстваха г-жа Йорданка Фандъкова – кмет на София, членове на СОС, журналисти, представители на арменската общност в София и граждани.

Мардиросиан Гаро

05th Apr2015

Сирийския президент пред американския канал Си Би Ес Нюз

by Черно и Бяло

Откъси от интервюто, проведено от американския канал Си Би Ес Нюз, с Президента на Сирия д-р Башар ал-Асад на 30.03.2015г

(more…)

05th Apr2015

Великденски концерт в посолството на България в Москва

by Черно и Бяло

Концерт на руски музиканти, виртуози на класическата музика, се състоя в Гербовата зала на посолството на България в Москва в навечерието на светлите християнски празници Цветница и Възкресение Христово. (more…)

05th Apr2015

Сирийския президент д-р Башар ал-Асад пред руски медии

by Черно и Бяло

Откъси от интервюто, проведено от осем руски медии (в-к Российская газета; ТАСС; Россия Сегодня; радио Спутник; агенция Спутник; Звезда; Россия 24; RT Arabic) със сирийския президент д-р Башар ал-Асад на 27.03.2015г.

(more…)

05th Apr2015

«Евразийска седмица» в Република Беларус

by Черно и Бяло

Flag_of_Belarus_(1995-2012).svgНа 12-15 май 2015 година в Минск ще се проведе първата «Евразийска седмица», призвана да бъде поредната стъпка към реализиране на практика на идеята «Интеграция на интеграции» и излизане на Евразийския континент на общо икономическо пространство от «Лисабон до Владивосток».

«Евразийска седмица» ще премине под наслов «Интеграционен ориентир: вектор към укрепване на добросъседството, либерализиране на условията за инвестиционна и икономическа дейност, синхронизиране на мерките за развитие на експорта».

За участие в мероприятието са поканени представители на държавите-членки в ЕАИС и държавите-членки на ОНД, ръководствата на международни организации и междудържавни обединения, чуждестранни официални и бизнес кръгове, дипломатически корпус.

Пленарното заседание «Интеграция на интеграции – пътят към свободна търговия от Лисабон до Владивосток» ще стане централна площадка за обсъждане на интеграционните процеси и възможности за установяване на сътрудничество с други интеграционни обединения.

В рамките на «Евразийска седмица» ще се състои Белоруския промишлен форум и тържествена церемония за награждаване на победителите в конкурса «най-добър експортьор на 2014 година». Форумът ще запознае посетителите с икономическите и инвестиционни възможности на държавите-участници в евразийския икономически съюз и други интеграционни обединения, а тържествената церемония по награждаването ще стане място не само за честване на най-добрите белоруски износители, но и на делово общуване.

В рамките на «Евразийска седмица» се планира да се проведе пресконференция на Премиер-министъра на Република Беларус за беларуски и чуждестранни медии.

В края на първата «Евразийска седмица» ще бъде направено обръщение към страните-участници на водещи интеграционни обединения на Евразийския континент.

Допълнителна информация относно мероприятието и програмата можете да получите в инфо-центъра на «Евразийска седмица»: тел. + 3751722094824, e-mail: week2015@export.by

Посолство на Република Беларус

 

17th Mar2015

Снежана Тодорова с убедителна победа – председател на СБЖ

by Черно и Бяло

(more…)

10th Mar2015

Башар ал-Асад пред португалски телевизионен канал за ситуацията в Сирия

by Черно и Бяло

Откъси от интервюто на Президента на Сирийската Арабска Република д-р Башар ал-Асад, дадено за португалския телевизионен канал RTP на 04.03.2015г

(more…)

04th Mar2015

От посолството в Москва – за честването на трети март

by Черно и Бяло

По случай Националния празник на България и 137 години от Освобождението от османско иго в центъра на Москва се състоя тържествена церемония, организирана от посолството на Република България в Руската федерация.

На церемонията край паметника-параклис на загиналите в битката за Плевен гренадири присъстваха посланикът на България Бойко Коцев, аташето по отбрана бригаден генерал Детелин Мажгуров, представители на посолството и на българската общност в руската столица, както и заместник-министърът на външните работи на Русия Алексей Мешков, заместник-министърът на образованието на Русия Вениамин Каганов, председателят на групата за приятелство с България в Съвета на федерацията на Русия Степан Киричук, представители на министерството на отбраната на РФ, на кметството на Москва, космонавтът и председател на Скобелевския комитет на Русия Алексей Леонов, представители на руски обществени организации.

Присъстващите поднесоха венци и почетоха паметта на загиналите за свободата на България български опълченци и руски войни.

В тържественото си слово посланикът на България Бойко Коцев, подчерта, че българският народ е изстрадал своята независимост с цената на кървава национално-освободителна борба. „В нашата история има моменти, с които особено се гордеем, примери за истинско духовно величие и самоотверженост. Споменът за тези велики дела ни носи чувство за собствено достойнство и придава дълбоки черти на нашата национална идентичност“, заяви българският посланик. Той посочи ролята на Русия и победата й в Руско-турската освободителна война за освобождението на България: „Народът ни дълбоко почита паметта на загиналите руски войни, пролели кръвта си в името на неговата свобода. Свидетелство за това са повече от 500-те паметника, издигнати в България в знак на признателност и преклонение пред героизма и подвига на тези хора“.

Заместник-министърът на външните работи Алексей Мешков поздрави България с националния й празник и пожела успех на руско-българските отношения. „Тук днес отдаваме почит към паметта на падналите за свободата на България. Именно те са способствали за възстановяването на съвременната българска държава. Те положиха нова основа за дружба между нашите народи, която има хилядолетни традиции“, заяви Алексей Мешков. Той изрази признателност за това как българите пазят паметта на руските войници и генерали, сражавали се в Руско-турската освободителна война.

На церемонията специални поздравления по случай националния празник на България бяха отправени от името на председателката на Съвета на федерацията (горната камара на руския парламент) Валентина Матвиенко, както и от името на министъра на културата и председател на Руското военно-историческо общество Владимир Медински.

Националният празник на България беше отбелязан в Москва и с тържествен концерт на 2 март, организиран от посолството на България и фондация „Устойчиво развитие за България“. В концерта взеха участие българските творци Бисер Киров, Грета Ганчева, Драгомир Драганов, както и московски детски хорове и танцови състави. Сред гостите на концерта бяха и над 500 деца, почивали в оздравителния комплекс „Камчия“ на българското Черноморие.

Цветана Кръстева

25th Feb2015

В СБЖ се отпразнува „Ден на защитника на отечеството”

by Черно и Бяло


На 23 февруари, в Русия отбелязват „Ден на защитника на отечеството”. Официално този празник се появява през 1922г – тогава той се е наричал Ден на Червената армия. По-късно 23 февруари всяка година се отбелязвал в СССР като народен празник – Ден на Съветската армия и на Военно-морския флот. След разпадането на Съветския съюз се преименува  в Ден на защитника на отечеството. В този ден празнични мероприятия се провеждат в цялата страна. В Москва той започва с полагане венци и цветя на мемориалния комплекс „Гробът на неизвестния войник” край Кремълската стена. Вечерта в много руски градове този ден се отбелязва с празничен салют.

В София Денят на защитника на отечеството беше отбелязан на 23 февруари от в Конферентната зала на Съюза на българските журналисти. Това беше поводът Съюз на българските журналисти, Клуб на съотечественици „Приятели”, Женски форум „Славянка”и Дружество „Найден Геров” заедно да организират среща-разговор под наслов: „Черно и бяло в съвременния свят”, на която бяха засегнати следните теми: Какво става с „ Държавата на духа”? Дискусия за драматичните събития в Украйна с участието на руски и украински граждани, живеещи в България, както и на поета Георги Константинов. Той прочете своето стихотворение в прослава на „низшите” чинове, посветено на неизвестните над 30 хиляди руски войни, загинали при битката за гр. Плевен, през 1877 година.

Присъстващите бяха запознати с текста на „Манифест на бъдните поколения”, предложен от руски учени.

Изказаха се мнения и учудване от факта, че съвременните млади хора от България, от една страна, и Русия, Украйна и другите страни от ОНД днес общуват помежду си, ползвайки английски език, при положение, че руския и българския са в основата на всички славянски езици, ползва се една азбука – българската, а корените на думите са почти идентични… Това, от своя страна, е пречка пред бизнеса, в това число и туристическия, като вече почти липсват служители в хотелите по българското Черноморие, които да разбират и говорят руски език, докато в страни с коренно различна езикова система като Турция и Унгария владеенето на руски е изискване за заемане на позиция в туристическия бранш.

Красимир Пеков

 

 

 

11th Feb2015

Националната сигурност не е футбол, за да може всеки да се изказва и да взима думата

by Черно и Бяло

Валенто Василев: „Един бивш разузнавач сее, копае, пише, дава интервюта…..”

8aad670fe9382d57d500fa80af309c67Представяме ви авторът на „Купи ме” Валенто Василев, с псевдоним Сава Севън: „Без да внушавам аналогия с действителността, в книгата прокарвам тезата, че всъщност, главната причина, която създава задкулисието е алчността. Че трябва да си дадеш сметка, че ако се предложиш: „Купи ме”, се превръщаш в стока. В стока за многократна употреба, примерно проституцията – сексуална, политическа, интелектуална… Но може да се превърнеш и в стока за еднократна употреба… Затова е добре да помислиш какво може да ти се случи, преди да кажеш: „Купи ме”. Какво продаваш и на каква цена?…

ЧиБ: Защо написахте книгата, господин Василев и с какво ще изненадате читателите?

От нямане какво да правя… Сериозно. Не се шегувам. В началото на 2010 година изпаднах в “безтегловност”. Никой не искаше да сключва с мен консултантски договор. Вероятно, защото преди това заемах длъжности в търговски структури, свързани с Алексей Петров… Книгата ми помогна да оживея… В психологически план. Сега, след като ми публикуваха досието, вече мога да призная, че доста от описаните епизоди в книгите, са преживени лично от мен…

ЧиБ: Господин Василев, впечатляваща партийна и професионална кариера стои зад вас. На кого искате да благодарите днес за успехите, които сте имал през годините?

На много хора. На дядовците и бабите ми, на баща ми и майка ми, на първата ми любима и незабравима учителка, на училищата в Плевен, на духа и традициите на родното ми село Тотлебен, на приятелите и другарите, с които животът ме срещна…

ЧиБ: Бил сте комунист, социалист, а днес и от политическа формация „АБВ”. Различни партии, но все леви по своята същност. Така ли е?

Така е. Тежка генно определена наследственост…

ЧиБ: Твърдите,че държавата е „бременна с Възраждане”. Ново българско Възраждане. Какво отроче очаквате да се роди по нашите ширини?

Читаво! Не може да е друго. Раждането му ще предизвика необходимия за всички ни катарзис.

ЧиБ: Изкушавам се да ви питам за вашето участие в Съюза на българските командоси. Разкажете за вашето участие и привързаност към съюза. Там ли е мястото на един   съвършен антитерорист като вас?

Е, “съвършен антитерорист” сте го взели от авторската ми колонка н сайта Поглед Инфо… А за Съюза на българските командоси, какво накратко бих могъл да Ви кажа… Невероятен съюз, създаден по идея на един невероятен човек, може да се каже, че той е първият съвременен български командос… На него природата е изсипала без да се щади… Енергия, талант, сила и огромна човечност. Хуманността е отликата на командоса от убиеца. Да, командосите се обучават да убиват, но не са убийци. По Ботевски: “Добрия доброто, лошия с ножа по главата”…

Говоря за Юлий Абаджиев. Военните му звания няма да ги изброявам. Те са логични за професията. Ще подчертая, че той е избран за Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ, а научното му звание е “доктор по изкуствознание”… Харизматичната му личност привлече в съюза най-доброто не само от специалните служби на МО, МВР и Министерство на правосъдието, от резерва и действуващи, но и изявени личности на изкуството и културата, на науката…

ЧиБ: Как ви звучи днес девизът на командосите:”Слава и чест”?

Актуално! Иначе няма да има и България, няма да има и командоси…

ЧиБ: Много ми се ще да поговорим за геополитическата политика на България, за стратегията ни за национална сигурност. Вашето становище?

На този въпрос няма да Ви отговоря. Националната сигурност не е футбол, за да се изказва всеки по нея… Мнение би трябвало да имат само личности, заемащи съответните държавни длъжности за които са избрани или на които са назначени и носят отговорност за нейното осъществяване… При това, без да нарушават Закона за класифицираната информация.

ЧиБ: Какво прави днес един български разузнавач? Вие например не се ли чувствате леко встрани от политическите бури на ежедневието?

Няма как да съм встрани. Човекът е обществено животно… А какво прави един бивш разузнавач? Ами копае, сади, сее, бере, ремонтира, пише и публикува, и понякога отговаря на въпроси за интервюта… А като разузнавач съм убит. Благодарение на закона… Мир на праха им и на Аленто, и на Васкес… Все пак, успях да направя така, че до публикуването на досието ми няма живи свидетели на дейностите ми… В смисъл, доколкото зависеше от мен, отложих разкриването му… Е, има резултати, за които и днес не се срамувам…

NOVA GODINA 2015

ЧиБ: Научих,че помагате на вашите съграждани в Тотлебен. Имате ли принос или това са само слухове?

Толебенските ми съселяни са великолепни хора. Достойни! Е всеки с човешките си слабости… Не случайно в песента, която написах за родното си село, честно и убедено съм казал:”Хора мъдри и добри, в горест и щастливи дни…”. Помагам, с каквото мога. На този му се развалил бойлера или пералнята, на друг печката или котлона, друг иска нов водопровод и прочие… Е, помагам и духовно, член съм на читалището, вековното, което и мене ме е възпитавало в невръстните ми години…

ЧиБ: Кажате г-н Василев, няколко важни стъпки за излизане от духовната и материална безпътица? Само,че те да бъдат напълно изпълними, днес и сега…..

Стъпки има разни… Но каквито и да са стъпките, те ще бъдат безуспешни, ако няма любов, ако няма обич, към ближния, към родината… Омразата съсипва България не само сега, през прехода. Омразата е в основата на всичките ни несгоди през хилядолетията откакто сме държава… Омразата, която ни е водила до робства, до безпътица… Омразата, която противопоставя брат срещу брата, която уби и Апостола… Лозунгът над официалния вход на Народното събрание “Съединението прави силата” е взаимстван от белгийската конституция целево. Там, единството на Фландрия и Валония, тук, единството (при това като цел, бъдещо…) на Княжество България и Източна Румелия… Друг трябва да бъде лозунгът. Нашият, изстраданият лозунг “Свобода или смърт!” В свободата е закодирана обичта, любовта, в смъртта – злобата, бездушието, омразата… Под този лозунг по други критерии ще избираме народните представители, те вече избрани, по друг начин ще работят… И Великите сили биха се постреснали от този лозунг…

ЧиБ: Как искате да ви запомни обществото? Като патриот, професионален борец за свобода, личност с много интереси и постижения….

Просто като човек. Живял, работил, създавал, грешил, любил и разлюбвал, но никога не рушил, не предавал… Нито хора, нито родината.

ЧиБ: Защо не преподавате в някое военно училище и защо през тези 25 години забравихме и унищожихме родното разузнаване и контраразузнаване?

Бил съм и преподавател, и то във военно училище… Вече съм стар (според Кодекса на труда…). А и какво да преподавам? Патриотизъм? Кому е нужен?… С риск да си противореча с друго мое становище от преди, смея да Ви опровергая: Слава Богу, все още родните разузнаване и контраразузнаване не са разрушени! Но опитите продължават…

ЧиБ: Свидетели сме на тотално абдикиране от държавността. Отваряне на досиетата на ДС, осветляване на нашите разузнавачи и хвърлянето им на кучетата…Какво е това?

Безобразие! Това стига ли, като отговор?

ЧиБ: Валенто, ще ви върна към руската държава и вашите спомени когато сте живял там. Разкажете на нашите читатели и най-вече за младите българи, които искат да бъдат информирани…

Ще Ви поправя. Не съм живял, а само съм пребивавал от време на време. И то не в руската, а в съветската… Командировки… Ако започна да разказвам, ще се получи сценарий за телевизионен сериал, по-дълъг от всички сегашни популярни сериали, взети заедно… Пожелавам на всеки млад човек да има късмета да посети и Русия, и всяка от бившите съветски републики, днес самостоятелни държави. От река Бук до река Амур и от Карелия до връх Арарат (е, малко и в Турция…). Навсякъде ще го посрещнат радушно, дружелюбно, като човек. А когато им каже, че е българин, тогава започва “страшното”… Кой знае защо, всички ни смятат за братя… Може би древният ген проговаря…

ЧиБ: Прочетох,че страхотно сте привързан към конете. Защо?

Вероятно от древният ген ще е…

ЧиБ: Пеете, танцувате, пишете книги и какво още?

Обичам…

ЧиБ: Оптимист или песимист е Валенто Василев?

И двете. Има от какво да съм песимист, има и за какво да съм оптимист. Но, признавам, оптимизмът преобладава…

ЧиБ: Да завършим с ваше послание, весела случка от живота ви и пожелание към читателите…

Трудна задача. Весели случки съм имал какви ли не… От най ранни спомени започваха с името ми. Наричали са ме как ли не, докато улучат правилното… Че и документите ми винаги ги издавах сгрешени, та се налагаше да ги поправят… Сериозно. Като първи секретар на комсомола в Плевен, получих писмо от едн поп, който беше адресирал плика: “За господин Викентий Василев”… Ако се замонаша някой ден, ето, имам си готово име…

Послание, пожелание, какво да пожелая на читателите? Първо да са живи и здрави! Второ да бъдат българи по дух! Независимо от етноса им… Полезно е, честна дума!

Валенто Василев е от малцината информирани и знаещи българи, които не търсят прожекторите за да придобият известност, но в същото време са притегателен център за мнозина хора. Съгражданите му в Тотлебен направо го обожават. Заради дейностите, които е поел на плещите си. Самодейност, социални и културни дейности. Преди година, бившият професионален разузнавач съдейства за откриване на зъболекарски кабинет в Тотлебен. Естествено, на този повик откликва веднага неговата сестра, известната стоматоложка д-р Михова. Днес Василев общува и се радва на приятелството на известни и смели мъже от редица държави по света. Доволен е, че благодарение на социалните мрежи, контактите са по-лесни и връзката между хората е мигновена.
Валенто не крие своята привързаност към хубавата музика и природата. Обича живота и е щастлив, когато и другите са щастливи!

Миглена Иванова

31st Jan2015

Почина проф. Мими Дичева

by Черно и Бяло

Snimka Prof. DichevaВестта за внезапната кончина на проф. Мими Дичева покруси българската общност във Виена. Скърбим дълбоко за една достойна и сърцата българка – дългогодишен председател на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“ във Виена, талантлива и успешна концертираща пианистка, опитен и уважаван музикален педагог, обществено ангажирана личност!

Още с идването си във Виена през 1971г, проф. Мими Дичева активно се включва в дейността и ръководството на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“, създава и ръководи детски групи, детски хор, инициатор и организатор е на редица културни изяви. Наред с това е член на редколегията и работи като редактор на сп. „Новини“ и „Наша трибуна“, издавани във Виена. От 1987г е заместник-главен редактор на сп. „Новини/Наша трибуна“, а през 1996г е избрана за председател на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“.

Специална е заслугата на проф. Дичева за създаване на традицията на Ботевите дни в Австрия с поклонение пред бюста на Ботев в парка на Голс (Бургенланд) и тържествена вечер в БКИ – Виена. От 1999г тя бе всеотдаен и ревностен организатор на тези тържества.

С дейността си като председател на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“ в Австрия проф. Дичева успя да разшири сътрудничеството на организацията с Българското училище във Виена, със Студентското дружество, с Дружеството за австрийско-българско приятелство, както и с редица други организации на българите в Австрия, Словакия, Чехия.

Проф. Мими Дичева бе ярка, цветна и обаятелна личност. Изпълнена с енергия, оптимизъм и висок дух, тя увличаше и обединяваше около себе си българи от няколко поколения.

Дълбок поклон пред личността и светлата памет на проф. Мими Дичева, пред приноса ѝ за популяризиране и утвърждаване на българската култура и за съхраняване и укрепване на българския дух в Австрия!

Почивайте в мир, скъпа проф. Дичева!

Елена Шекерлетова
извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Австрия

28th Jan2015

И на 70 години вестник „Ереван” е жизнен и обичан

by Черно и Бяло

Много усмивки, топлота и настроение изпълниха салон „Журналист” на рождения ден на вестника. Въпреки мрачното и дъждовно време, (more…)

26th Jan2015

IM MEMORIAM

by Черно и Бяло

IMG_8641
Почина изтъкнатият музикален педагог и блестящ концертмайстор професор Мими Дичева. Пианистката с „вълшебни пръсти“, по думите на виенските музикални критици, оставя много недадени отговори на незаданените въпроси от нейните близки, колеги, роднини и приятели, за които беше готова да отдаде енергията си безрезервно, докато разбере, че такава не е останала за нея самата. Прекарала по-голямата част от живота си, и то точно най-активната, творческа част, в столицата на културна Европа, Виена, отдала силите и младостта си на музиката, и то точно там, където музиката е творческо докосване до божественото, в същото време тя беше изключителна българка, отдаваща неизчерпаемата си енергия на каузата на българите, живеещи във Виена, да запазят своята национална идентичност, съхранявайки традициите на родните култура и флклор. Дългодишен председател на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“ , тя успяваше да вплете в съзнанието на всеки „неотменимото“ преклонение към българщината, към националните светини и може би най-важното – единението на всеки, за когото звуците на неравноделния такт предизвикват не учудване, а тръпка, караща душата да трепери, а очите да се навлажняват. Тя беше позната, или като непозната предизвикваше екстаз дори у най-малките, събрали се по повод честването на 1-ви юни, деня на Ботев. Там едно невръстно, 3-4 годишно момиченце, прегръщаше рисувания портрет на Ботев и в края на овациите го разцелува на сцената. За тези българи проф. Мими Дичева не може да си „отиде“ просто така. Те трудно могат да приемат истината.
Но тя, наред с преклонението пред подвига на Ботев, боготвореше още един човек и това беше нейният баща поковник Петко Дичев. На каузата да го представи като изключителен военен картограф и човек, тя посвещаваше цялото си съществуване в продължение на години. Когато издаваше поредната посветена на него книга, човек се удивляваше, как една толкова крехка, ефирна дама, занимавала се цял живот с музика, намира сили и енергия, за да премине през цялата „процедура“ по списване, редактиране, отпечатване, а преди това и намиране на „спонсор“ за всичко това. И в следващия период да организира честването на 1-ви юни във Виена, като не забравя и там да се погрижи за всички, да има с какво да се почерпят, да танцуват, да пеят и да свирят. И пак за децата на българите живеещи в Австрия, прекрасни изпълнители на пиано, да ги нирича „моите деца“, въпреки, че вече не им преподава.
И като го боготвореше, организирайки среща с приятели по повод неговата кончина, „реши“, и ни напусна. Тихо, без парадности, без шум и без да ни остави възможност да и кажем за последно колко я обичаме.
Сбогом Мими!

15th Jan2015

Честванията на 100-годишнината от рождението на Петър Увалиев започнаха със световна музикална премиера

by Черно и Бяло

На 12.02.2015г тържествено бе дадено началото на юбилейните чествания на 100-годишнината от рождението на големия български интелектуалец – емигрант Петър Увалиев, известен извън родината си и като Пиер Рув.

Поредицата от събития започна с откриване на паметна плоча на ул. „Кърниградска“ № 1 в София, където е бил родният дом на Петър Увалиев. На събитието присъстваха г-жа Маргарита Попова, вицепрезидент на Република България, г-н Тодор Танев, министърът на образованието, г-н Тодор Чобанов, зам.-кмет на Столична община, съпругата и дъщерята на майстора на българското слово, както и много ръководители на дипломатически мисии, творчески съюзи, нестопански организации, представители на правителството и държавната администрация.

Отбелязването на юбилея продължи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където в 16:00 ч. се проведе официално тържество, организирано от Софийския университет и Фондация „Увалиеви“. Там бе представена световната премиера на композицията за пиано и цигулка „През студения дим”. Тя е посветена на Петър Увалиев и е написана от номинираната за „Грами” през 2013-2014г. Добринка Табакова. Творбата бе изпълнена от пианиста Лъчезар Станков и цигуларя Иво Станков, които живеят и работят във Великобритания и организират там традиционния вече Лондонски фестивал на българската култура.

Минути преди премиерата, в централното фоайе на Ректората, гостите на събитието имаха възможност да се насладят на фотоизложбата на Иво Хаджимишев, която той е посветил на живота и дейността на големия българин.

Тържеството продължи в Аула Магна, където бе излъчен откъс от архивния запис на БНТ „Похвално слово за българското слово“, произнесено на 24 май 1995г от Петър Увалиев. Приветствия отправиха ректорът на Софийския университет проф. дин Иван Илчев и вицепрезидентът на Република България г-жа Маргарита Попова. Възпоменателно слово изнесе акад. Светлин Русев. В рамките на събитието бе валидирана и пощенска марка, посветена на 100-годишнината.

Съпругата на Петър Увалиев, г-жа Соня Рув-Увалиева, и неговата дъщеря, Мила-Георгина, представиха събитията, които фондация „Увалиеви“ и Инициативният обществен съвет за отбелязване на годишнината планират в предстоящите месеци. Честването ще протече под патронажа на вицепрезидента на Република България г-жа Маргарита Попова, както и на Министерството на външните работи.

PIC1За Петър Увалиев (познат още като Пиер Рув)
Дипломат, автор, театрал, семиотик, университетски преподавател и преди всичко българин и родолюбец, и то „не по занаят, а на инат”, Петър Увалиев от дете до сетния си дъх вярва, че България и Европа са неделими. Доказва го с яркия си и многопосочен жизнен път. Макар и в емиграция, като „езиков сирак” (както сам се нарича) той и преживе, и след смъртта си е висок духовен пример и професионален връх за няколко поколения българи. Невидим, деликатен и официозно премълчан, но същевременно последователен, категоричен и упорит, неговият принос в развитието на българските медии, култура и изкуства е значим и съзидателен.
„Аз никога не съм търсил онези страни на българския живот, които трябва да бъдат оплюти” – споделя той в една от радиоизявите си. – „Защото те нарушаваха и собственото ми самочувствие. Търсил съм малкото, което може да бъде похвалено.”

09th Jan2015

Медиите, без които не можем

by Черно и Бяло

Александър Андреев се опитва да се отърве от два мъчително неразрешими въпроса, които го занимават през многото години пребиваване в медиите – въпроси, на които, уви, и в края на този текст няма да има отговор. (more…)