31st Jul2015

39 младши съдии и 31 младши прокурори ще постъпят в органите на съдебната власт през 2016г.

by Черно и Бяло

На 29 юли, в зала „Тържествена” на Съдебната палата, се проведе процедура по заявяване на желания от одобрените предварително след тежки конкурси кандидати, за назначаване на длъжностите „младши съдия” и „младши прокурор” в българските съдилища и прокуратури. (more…)

25th Jul2015

Пресконференция на тема: представяне на проект „Посланици на правата си”

by Черно и Бяло

Pressconference 0036На 23 юли 2015г. беше проведена встъпителна пресконференция по проект „Посланици на правата си”, организирана от фондация „Джендър проект в България”. Събитието, на което присъстваха около 40 човека, се проведе в Народно читалище „Гюрга Пинджюрова” в гр. Трън.
В пресконференцията взеха участие Цветислава Цветкова, зам.-кмет община Трън, Станимира Хаджимитова, директор фондация „Джендър проект в България” и Диана Георгиева, проектен мениджър.

Проекта, който ще се реализира в рамките на осем месеца, е в посока овластяване на уязвими групи и ще спомогне за придобиването на нови опитности в областта на гражданските права в Югозападния район на страната, в община Трън. Стремежът на екипа, който реализира проекта е в посока създаване на умения в участниците да поставят публично проблемите си, да знаят как да предприемат подходящи действия за решаването им; да участват в процесите за вземане на решения; да развиват способност за подкрепа и разпространение на механизми за самопомощ и солидарност. Проектът има за цел да интегрира усилията на всички заинтересовани страни: младежи; представители на уязвими групи, в т.ч. роми и хора с увреждания; местни общности; граждански организации; представители на публичната власт.

Познаването на човешките права е основен елемент на гражданската култура, затова и основен компонент е обучение, по време на което ще се запознаят участниците с техните човешки права и отговорности. В проекта са заложени три такива обучения през м. юли и август.  В процеса на обучението ще бъдат идентифицирани и основните теми, които вълнуват представителите на заинтересованите групи и по тези въпроси допълнително ще се дебатира по време на пет срещи тип „социалното кафе”, където участниците ще имат възможност да задават въпроси на представители на местните институциите и на експерти по темата. В рамките на симулационните работилници ще се обърне специално внимание как работят отделните институции, с акцент Бюрото по труда, как да се регистрират като безработни, как да си търсят работа, как да си напишат автобиография, как да се държат по време на среща с потенциален работодател.

Акцент на проекта е организирането на двумесечен практически модул за обучение в занаят на 10 души в тънкостите на грънчарското изкуство в музейния комплекс на с. Бусинци, като по този начин ще се възроди традицията на старата Бусинска керамична школа и ще се помогне на тези от участниците, които проявят интерес по време на обучението, да намерят своята професионална реализация.

След пресконференцията стартира първият модул от предвидените в проекта обучения по граждански права под надслов „Учи твоите права с мен”.

Петя Радева


ПРОЕКТЪТ „ПОСЛАНИЦИ НА ПРАВАТА СИ” СЕ ФИНАНСИРА В РАМКИТЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА ПОДКРЕПА НА НПО В БЪЛГАРИЯ ПО ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО 2009-2014г. www.ngogrants.bg
25th Jul2015

Паметна плоча възкреси спомена за Асен Русков и съпругата му

by Черно и Бяло

DSC_3125Паметна плоча за легендарния оперетен комик Асен Русков (12 юли 1896–23 юни 1958) и съпругата му, актрисата Елисавета Рускова 14 декември 1897–29 май 1985) бе поставена на фасадата на къщата, която двамата артисти изграждат през 30 те години на миналия век на ул. „Арх. Йордан Миланов” 30 в Лозенец, в съседство със спирка Вишнева. Къщата е известна с красивата си фасада с капаци на прозорците и със скулптурата на жаба, аранжирана в двора. На това място известни актьори и манекенки си правят фотосесии, но малцина знаят че това е домът на Асен Русков. Прочутият артист строи къщата по собствен план, а в двора изгражда атрактивна беседка, където през лятото събира колеги и приятели. Мястото за строеж му е подарено от столична община, която по онова време е поела ангажимента да осигури терени за строителство на къщи на видни личности от интелектуалния елит. Тъй като транспортът е бил нередовен, късно вечер след представление Рускови са се прибирали у дома с предварително наета каруца с кон.
След смъртта на Русков през 1958г. съпругата му Елисавета продава къщата, защото и е трудно да я стопанисва сама. Новите собственици както и по-възрастните съседи пазят спомена за колоритната оперетна двойка.

Асен Русков и Елисавета Рускова са сред основателите на българския оперетен театър. Звездата на Русков изгрява още в театър „Ренесанс” през 1920-та, когато двамата с Мими Балканска се превръщат в звезди на театрална София, а имената им не слизат от афиша и от пресата. В златните сезони на Кооперативния театър, Свободен театър, Одеон, Художествен оперетен театър, Народна оперета Рускови са също водещи актьори. Утвърждават се в комичното амплоа, снимат се и в някои от първите български филми.

На сцената на Държавния музикален театър „Стефан Македонски” в началото на 50-те години Асен Русков достига творческия си връх като Менелай в „Хубавата Елена”, Мишка в „Царицата на чардаша”, Латичели в „Младостта на маестрото”. Наричат го Царя на смеха, а прохождащият бъдещ оперетен комик Видин Даскалов черпи от неговия богат сценичен опит. Елисавета Рускова пък оставя трайна диря в историята на театъра с роли като Общественото мнение в „Орфей в ада”, Хаджигенчовица от „Българи от старо време”, Стрина Драгана от „Имало едно време”, Михалица от „Бунтовна песен” и др. Повече от 150 са ролите ѝ в над 8000 спектакъла – впечатляваща равносметка за кариерата на талантливата актриса.

Инициативата за паметния знак е на журналистката Елиана Митова. „С тази паметна плоча искаме да върнем на София добрия спомен за двама легендарни артисти. Местата им са все още незаети, а примерът им е заразителен за поколенията, които ги следват на сцената”, каза Митова на откриването. Голям е приносът на г-жа Малина Едрева – председател на Постоянната комисия за образование, култура, наука и културно многообразия при Столичния общински съвет, както и на арх. Антония Ичева, изработила безвъзмездно проекта.

Меломаните проф. Александър Джеров и съпругата му, звездите на Музикалния театър Светлана Иванова, Добрина Икономова, Валентина Корчакова, Мария Николов и Александър Мутафчийски положиха цветя пред паметния знак. Трогателни спомени за двамата артисти сподели настоящият собственик на красивата къща проф. Цвети Цветков, който е запазил не само външния вид на сградата, но и прочутата беседка на Русков в двора, както и просторната градина.

текст и снимки: Мари Къналян

14th Jul2015

Архитектурата на Армения, Завен Саркисян, галерия „Средец”, 07–14.07.2015г.

by Черно и Бяло

Галерия „Средец” в Министерство на културата изложи фотоси – художествена фотография, на арменския фотограф Завен Саркисян, който чрез колекцията си от снимки ни запозна с древната история на Армения и запазените и до днес архитектурни и исторически паметници.

armenia-sredec

Художникът-фотограф от Ереван има много самостоятелни изложби в страната и чужбина. Той е познат от ценители в страни като Китай, Германия, Австралия, САЩ, Русия, Гърция, България.

Приятелството му със Сергей Параджанов – култово име в арменското кино, е причината, фотографът да да стане основател и директор на дома-музей на Сергей Параджанов в Ереван.

Изложбата на Завен съвпада с отбелязването у нас на едно трагично събитие за арменския народ – 100-годишнината от кървавия геноцид…

„СБЖ изигра голяма роля, за да се видят моите работи. Ако не беше Съюзът, тази изложба нямаше да я има. Благодарен съм на Снежана Тодорова – председател на СБЖ, че я организира и че много хора дойдоха и видяха красивите паметници на арменската архитектура. Исаакян е казал, че арменската душа е в арменската архитектура и това е така. А моят голям приятел Сергей Параджанов пък казваше, че архитектурата е музика – сподели Завен Саркисян пред гостите. – А вие трябва да се гордеете, че имате такава прекрасна архитектура и такива строители.”

14th Jul2015

Годишен семинар за журналисти от Централна и Източна Европа

by Черно и Бяло

logo_320От 2001г. насам Саксонската фондация за медийно образование (Sächsische Stiftung für Medienausbildung) веднъж годишно организира семинар за журналисти от Централна и Източна Европа.

Тазгодишният семинар ще се проведе в Лайпциг от 15-ти до 26-ти септември, а в него ще вземат участие 14 журналисти от Централна и Източна Европа. В рамките на семинара те ще се запознаят със структурата и работата на телевизията, радиото и печатните и електронните медии в дуалната медийна система на Федерална република Германия. Освен на повишаването на квалификацията престоят в Германия набляга и на културния обмен между участниците.

slider_seminar

Журналисти от Централна и Източна Европа, които към срока за кандидатстване нямат навършени 40 години, могат да кандидатстват на www.ssm-seminar.de . Предпоставка за кандидатстване са наличието на опит в медийната среда и добри познания по немски език. Разходите за пътни, престой и настаняване се поемат от Саксонската фондация за медийно образование.
Крайният срок за кандидатстване е 14-ти август 2015г.

02nd Jul2015

ІV Международен форум „Руският език чрез руската литература и руското изкуство“

by Черно и Бяло

От 25 до 28 юни 2015г. в София и Сандански се проведе ІV Международен форум „Руският език чрез руската литература и руското изкуство“ с участието на представители на Русия, България, Германия, Украйна, Полша, Румъния и Холандия. Във форума участваха повече от 200 човека – библиотечни специалисти, директори на детски градини и училища, учители и методисти, експерти, преподаватели в университети, в Българската академия на науките, представители на органите за управление на образованието и международни неправителствени организации – МАПРЯЛ, МПО, и различни други обществени организации и обединения. В сравнение с предишни аналогични мероприятия, посветени на руския език и руската култура, броят на участниците от България значително се е увеличил. В работата на Форума в София и в Сандански участваха преподаватели по руски език като чужд език от 94 образователни заведения от 40 града на България.

Forum_01

Форумът се проведе в рамките на международния проект на ОКИ „Столична библиотека“ и фонд „Руский мир“ със съдействието на Кмета на София, Министерството на образованието и науката на Република България, Посолството на Руската Федерация в България, Представителството на Россътрудничество в България – Руския културно-информационен център в София, Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература /МАПРЯЛ/, Международното педагогическо общество /МПО/ в подкрепа на руския език, Държавния институт за руски език „А.С.Пушкин“ в Москва, Националната мрежа на българските базови учебни заведения с изучаване на руски език, Българската национална мрежа на преподавателите по руски език и култура, Дружеството на русистите в България и други руски и български организации.

Трябва да се подчертае, че Форумът по актуални въпроси на русистиката се провежда успешно вече четвърта година в столицата на България и осъществява следните цели:

  • търсене на иновационни подходи по въпросите на усъвършенстване на работата на библиотекарите в интеркултурна среда;
  • формиране на съвременни пътища на укрепване на позициите на руския език и руската култура в съвременния свят и установяване на конструктивно сътрудничество в дадената област;
  • обмяна на опит и добри практики в областта на методиката на преподаване на руски език като чужд в детската градина, училището и университета.

Необходимо е да бъде отбелязан приложния характер на майсторските класове, които се проведоха в детска градина №8 „Таврия“, 73 СОУ „Владислав Граматик“ и в СУ „Св.Кл.Охридски“.

Организатори на Форума и през тази година са фонд „Русский мир“ и Руският център при Общински културен институт /ОКИ/ „Столична библиотека“.
В рамките на Форума бяха проведени кръгла маса, три майсторски-класа, конференция и два методически семинара.

Получиха се приветствия от името на министъра на образованието и науката, заместник-министъра на образованието и науката на Руската Федерация, от кмета на гр.София, от ръководителя на Россътрудничество, от извънредния и пълномощен посланик на Руската Федерация в България, от президента на Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература /МАПРЯЛ/, от Координационния съвет на МПО в подкрепа на руския език, от Синдиката на българските учители, от Представителството на Руската академия на науките /РАН/ и от Федерацията на съотечествениците.

В дена на откриването на Международния форум заместник-министърът на образованието и науката на България г-жа Ваня Кастрева проведе делова среща в Министерството на образованието и науката с представителите на всички стратегически организации в Русия, които взимат участие във форума. Срещата премина в топла дружеска атмосфера и от двете страни беше заявено желание за по-нататъшно продължение и развитие на успешната съвместна работа в областта на образованието и обучението на българските деца и младежи на руски език и руска култура.

В работата на кръглата маса на тема „Руският език и руската култура – основа на взаимно разбиране и конструктивно сътрудничество» взеха участие: Владимир Кочин – изпълнителен директор на фонд „Русский мир“, Маргарита Русецкая – ректор на Държавния институт за руски език „А.С.Пушкин“ /Москва, Русия/, Александър Коротишев – директор на секретариата на МАПРЯЛ /Санкт-Петербург, Русия/, Елена Омельченко – ръководител на организацията, на базата на която работи секретариатът на Международното педагогическо общество в подкрепа на руския език /Москва, Русия/, Валерий Волков – началник отдел за развитие на образованието в Комитета по образование на Санкт-Петербург, ръководители на Руските центрове, създадени от фонд „Русский мир“ в София, Пловдив и Варна, представители на други български и руски организации и ведомства, а също така преподаватели по руски език от България, Германия, Украйна, Холандия, Румъния и Полша. Участниците във Форума се запознаха с дейността и плановете за работа на стратегическите организации на Русия в областта на преподаването и изучаването на русия език и култура, с възможностите за разработка на нови проекти по дадената тематика. По време на работата на кръглата маса беше подписано Споразумение за сътрудничество между Държавния институт за руски език „А.С.Пушкин“ и Българската национална мрежа на преподавателите по руски език и руска култура.

На високо ниво бяха проведени майсторските класове по тематиката на Форума на базата на Катедрата по руски език в СУ „Св. Климент Охридски“, 73 СОУ „Владислав Граматик“ и детска градина № 8 „Таврия“.

Катедрата по руски език в един от най-старите висши училища на България – Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – вече почти 70 години се занимава с подготовката на специалисти по руски език – учители за българските средни училища и преводачи.

Днес в катедрата се обучават бъдещи бакалаври-русисти, в т.ч. студенти от страните на Евросъюза, Китай и Турция. За онези, които желаят да получат степен на магистър-русист, във факултета по славянски филологии се предлага обучение по програмата „Език. Култура. Превод». Всички лекционни курсове се провеждат на руски език. Оттук и големият интерес към тези курсове у студентите от Полша, Естония, Чехия, Германия, Италия.
Катедрата по руски език подготвя и студенти, които са избрали за себе си като втора специалност „Руски език“. Като правило, в нея приемат студенти, владеещи руски език на ниво В1. Специалността е търсена и през тази година е избрана от повече от 20 студенти от факултетите по славянски и класически филологии. Обемът на часовете по втора специалност е 480 ч.
Преподавателите от катедрата провеждат занятия по практически руски език със студенти от други специалности, които изучават руски език като втори или трети чужд език. Така например, във факултета по славянски филологии, руският език е включен в програмата на специалностите „Славянска филология“, „Българска филология“, и „Балканистика“ /общият брой часове е 870/.
В катедрата се обучават студенти от други факултети, в които се провежда подготовка на специалисти по такива направления, като европеистика, класически и нови филологии, международни отношения, туризъм, етнология, история и др. – около 700-800 души.

Броят на желаещите да изучават руски език расте с всяка година. От следващата учебна година този предмет влиза в програмата на студентите, обучаващи се във факултета по икономика /като втори чужд език/ и във факултета по педагогика /факултативно/.

Преподавателите от катедрата са специалисти в своята област. Много от тях са защитили дисертации във водещи руски университети. Те активно участват в различни международни проекти в сътрудничество с учени от Русия, Германия, Италия, Румъния, Словакия.

От 2004г. към катедрата функционира Център по руски език „Акад. В.В.Виноградов“, в които съвместно с колегите от Московския държавен университет „М.В.Ломоносов“ се провежда тестуване по руски език като чужд език.
Целта на майсторския клас на тема: „Интегративен подход към адаптацията на текстове от съвременната художествена литература при обучението по руски език като чужд“, който проведоха със съвместни усилия Александър Коротишев – директор на Секретариата на МАПРЯЛ и доц. д-р к.п.н. Татяна Алексиева – завеждащ катедрата по руски език в СУ „Св.Кл.Охридски“ , беше да запознаят студентите и преподавателите от Университета с интегративната технология на адаптирането на съвременни художествени текстове при обучението по руски език като чужд език.

По време на занятието бяха представени ключови параметри на текста и характеристика на аудиторията, определящи избора на художествените текстове, бяха проилюстрирани основни подходи към въпроса за адаптирането на художествена литература за учебни цели, бяха обозначени пътищата за практическо решение на проблема за автентичността на първичния текст, беше демонстриран методическият инструмент на интегративната адаптация – т.н. „матрица на адаптацията“, и начин на интегративна адаптация на художествения текст с помощта на „матрицата на адаптация“.
Участниците в семинара се научиха да адаптират текстове с използването на интегративната технология, запознаха се с примери на текстове от съвременната руска литература, които могат да се използват при обучението на руски език като чужд. Като материал за анализа беше разгледан разказа на Захар Прилепин („Бабушка, осы, арбуз“), също така бяха представени текстове на Герман Садулаев („Бабушка, осы, арбуз“) и на Евгений Водолазкин („Служба попутчика“).

В 73 СОУ „Владимир Граматик“ в гр. София успешно беше проведен майсторският клас на тема: „Преподаването на литература при обучението по руски език като чужд в горния курс на училището“. Учебният час проведе Елена Димитрова – главен учител по руски език в 73 СОУ „Владимир Граматик“.
Официален гост на събитието в 73 СОУ „Владимир Граматик“ беше г-жа Йорданка Фандъкова – Кмет на София, която не само сърдечно посрещна и приветства участниците във форума, но и работи с колегите по време на открития урок.

Традициите на преподаването на руски език в 73 средно училище водят своето начало от 1968г. – тогава е било построено и открито училището. От 1989г. руският език се преподава като втори чужд език наред с френски, а по-късно и английски език. Като първи чужд език е определен немският език. В днешно време руски език се изучава от 5 до 7 и от 9 до 12 клас. Възпитаниците на училището постигат отлични резултати на олимпиади, многоезични конкурси и други състезания.

Например, Деница Дзипалска е победител от Международната олимпиада по руски език в Москва. Много от завършилите училището успешно вземат изпити по руски език, а също така ежегодно получават сертификати от Института по руски език „А.С.Пушкин“ за нива В1, В2 и С1.
Изучаването на литературни текстове при обучението по руски език оказва благотворно влияние върху нивото на качеството на знанията на средношколците. Към възприемането на тези текстове учениците се подготвят още през първата година на обучение на основата на работата по четене и разбиране на кратки текстове проза и стихотворения. Особеност на тези текстове са краткият обем, лексиката на базово ниво, използването на изучения материал по граматика, интересното за учениците от определена възраст съдържание.
В 10 клас учениците започват изучаването на литературни текстове на забележителни руски поети и писатели. Тази работа се провежда поетапно.
Отначало на вниманието на учениците се предлагат произведения на Константин Паустовски („Корзина с еловыми шишками”, „Золотая роза”, „Старый повар”, „Старик в станционном буфете”) на Александър Грин („Зеленая лампа”, „Алые паруса”).

За възприемането на всяко от тях се използва предтекстова работа, включваща запознаване с основни моменти от биографията и творчеството на писателя, а така също изпълнение на заданията, свързани с новата лексика. Текстовете са представени в адаптиран вид. Ако текстът има по-обемисто съдържание /като, например „Кораб с алени платна“/, той се разделя на части. Текстовете се дават в електронен формат и се четат от всеки ученик на индивидуален монитор.
Следтекстовата работа предполага изпълнението на текста по съдържанието на произведението. На тази база се провежда обучението по кратък преразказ. На следващия етап се провежда беседа под формата на въпроси, които се групират в съответствие с две определени цели.

  • контрол върху това, как учениците са усвоили съдържанието на текста;
  • мотивация за размисъл върху проблематиката, заложена в съдържанието на текста.

Вторият етап на работата върху литературното произведение в 10 клас е запознаването със стихотворните текстове на основата на блестящите образци на руската класика от ХIХ век /поезията на А.С.Пушкин, М.Ю.Лермонтов/.
Романът „Герой нашего времени“ /повестта „Бэла“/ се изучава като адаптиран текст, разделен на части. Учениците се запознават със съдържанието на повестта „Княжна Мери“, гледайки едноименния филм, след което следва обсъждане на филма и четене на диалозите от дадената повест.
Ако при изучаването на литературните произведения на руските класици се използва филмов материал, то това са подбрани филми руско производство. Провежда се, също така, работа преди гледането на филма и след него.
В 11 клас учениците се запознават с разказите на Н.В.Гогол, Л.Н.Толстой, А.П.Чехов.
През втория учебен срок те вече са подготвени за възприемане на епизоди от романите на Л.Н.Толстой „Война и мир“, на Ф.М.Достоевски „Преступление и наказание”, на И.С.Тургенев „Накануне”, подбрани по определени теми, което позволява да се осъществи запознанство и с произведенията на съвременни автори.
При подбора на литературния материал учителят обръща внимание и на юбилейните дати, и на актуалните събития в обществения и културен живот на Русия. Така например, във връзка със 100-годишнината от Първата световна война учениците от 11 клас се докоснаха до творчеството на И.А.Бунин, запознавайки се с неговия разказ „Холодная осень“. Много от тях самостоятелно прочетоха разказа „Солнечный удар“ и гледаха едноименния филм, заснет от Н. Михалков.

Майсторски клас на тема: „Заключително занятие по изучаване на разказа на Ю.Бондарев „Простите нас“, бе проведен с ученици от 11 клас от учителката Елена Димитрова. Целта на това занятие е запознаване с творчеството на съвременните писатели на Русия на основата на художествен текст при обучението на руски език като чужд.

По време на урока учениците обръщат внимание на основните моменти от съдържанието на текста, използват уменията за изразително четене, умението да водят беседа по даденото съдържание и да изразяват собственото си мнение по засегнатите в него нравствени проблеми. Интерес към руската литература, самостоятелно изучаване на руски език, формиране на нравствени качества – ето перспективните задачи, които си поставя учителят.

Елена Александровна Омелченко, заместник-декан на факултета по международно образование, доцент на катедрата на ЮНЕСКО, кандидат на историческите науки, проведе беседа с учениците на тема: „Русия и руснаците във възприятията на съвременната младеж зад граница“.
По време на беседата учениците изразиха своето мнение за ролята на Русия в съвременния свят, показаха как си представят Русия и руснаците, обсъдиха ролята на руската култура в историята и развитието на многонационалната руска държава. Отговаряйки на въпросите на водещия, младежите проведоха дискусия за ролята на стереотипите във формирането на представи за народите и страните в света, а също така ролята на съвременните информационни технологии, в т.ч. интернет, в разпространението на информация за историята и културата на Русия сред младежта зад граница. Средношколците изказваха интересни мнения за начините, по които може сред учениците на България и други страни да се повиши интереса към изучаването на руски език, културното наследство, историята и съвременността на Русия.

Като продължение на беседата с учениците беше проведения от к.и.н. Елена Омелченко майсторски клас с педагозите на тема: „Толкова различната Русия: митове и факти. Търсим ключ към формирането у учениците на интерес към Русия, нейния език и култура“.

По време на занятието бяха обсъждани следните въпроси: „Какви интересни исторически факти и събития могат да пробудят интереса към Русия у учениците задграница?“; „Многонационалността на Русия като ключ към познаването на нейната култура и история“; „Епохата на великите географски открития: руското измерение“; „Руското и съветско музикално наследство като източник на знания и впечатления за руснаците и живеещите в Русия други народи“; „Постиженията на науката и техниката, водещи своето начало на руска земя“ и други. Водещата на майсторския клас показа, какви теми и по какъв начин могат да бъдат поставени в основата не само на уроците, но и в извънкласните, извънучебни инициативи, а също така да се използват в проектните дейности на учениците. Майсторският клас беше съпроводен от презентации, видео- и аудиофрагменти, илюстриращи основните обсъждани теми.
Общинското предучилищно образователно заведение № 8 „Таврия“ – гр. София приема своите първи възпитаници през 1973г. Днес то е посещавано от повече от 400 деца. В детската градина работят 14 дневни групи /3 групи за деца от 1 до 3 години и 11 групи за деца от 3 до 7 години/.
Детската градина е оборудвана със съвременна материално-техническа база: градина с редки видове дървета, самостоятелна площадка за игри за всяка група, просторни помещения за групите, всяко от които е снабдено с мултимедийно оборудване, актова зала, спортна зала, кабинет на педагог-психолог, кабинет на учител-логопед, кабинет за изучаване на чужди езици.
ОДЗ „Таврия“ вече много години е място за провеждане на педагогическа практика на студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, активно участва в международни и европейски проекти. През 2013-2015г. в рамките на европейския проект „Приятели на танца“ децата разучиха народни танци, песни, игри и използват национални костюми на различните региони на България.
Педагогическият колектив на детска градина „Таврия“ работи в съответствие с утвърдена от Министерството на образованието и науката програма и по държавния образователен стандарт за предучилищно образование на Република България. Осигурява познавателно-речево, социално-личностно, художествено-естетическо и физическо развитие на децата, придържайки се към принципите за демократичност, хуманизъм, децентрализация на управлението на системата на образованието. В неговия състав влизат 23 педагози-специалисти с висше образование по специалността „Предучилищна педагогика“, музикален ръководител, педагогически съветник – психолог, логопед, 11 медицински сестри, 30 специалисти с различен профил и служители. Сред основните цели на педагогическия колектив на ОДЗ „Таврия“ са създаване на благоприятни условия за пълноценен живот на децата и усвояване от тях на общочовешки и национални духовно-нравствени и културни ценности. Приоритет в дейността на педагогическия колектив е организацията на възпитателно-образователния процес на основата на особено внимание към индивидуалните особености на всяко дете. Психологът, логопедът и учителят съвместно проследяват динамиката на развитието на всяко дете, създават индивидуална програма с цел откриване и развитие на неговия творчески и познавателен потенциал по време на игра, режимните видове дейност по време на заниманията по математика, родна реч, заобикалящ свят, изобразително изкуство, физическа култура, по формирането на знания за социалния свят. Оказват се допълнителни образователни услуги: обучение по руски, английски и немски езици, фолклорни танци, уроци по пиано, участие във футболни секции. Обучението по чужди езици приобщава децата към социокултурните норми на общуване с представители на други култури.
Обучението по руски език и култура дава на децата база за сравнение на общите славянски традиции и е насочено към формиране у децата на устойчив интерес към руската култура. В детска градина „Таврия“ обучението по руски език се провежда по програма, която позволява да се обучават децата на произношение, лексика, умения да се говори и слуша в приятна за тях атмосфера. Възпитаниците на детската градина с удоволствие посещават заниманията и вече рецитират стихове на руски детски поети, драматизират приказки, с удоволствие пеят песни, танцуват руски танци.
Децата посрещнаха участниците в майсторския клас с концерт, по време на който изпълниха руски танци, песни и стихотворения.
Майсторският клас за преподаватели-възпитатели на тема: „Използването на руски народни приказки при работа с децата по руски език в детските градини“ проведоха Татяна Корепанова – кандидат на педагогическите науки, доцент, заместник-началник на Центъра за повишаване на квалификацията и професионалната преподготовка при ДИРЕ „А.С.Пушкин“, Лилия Вохмина – ст.н.с., професор на катедрата по методика на преподаването на руски език като чужд и Анна Атанасова – ст.учител в 133 СОУ „А.С.Пушкин“ и ръководител на Школата за повишаване на квалификацията на учителите по руски език в детските градини на Руския център при ОКИ „Столична библиотека“. Целта на майсторския клас беше да запознае слушателите с принципите на избора на руски народни приказки като един от възможно най-оправдания методически учебен материал за работа с деца.

По време на работата на майсторския клас аудиторията се запозна с историята на възникването на методиката на обучение по руски език като чужд на деца-младша възраст в Русия, с литературата, издавана от руските издателства за работа с деца в детските градини и начален курс в училище.
Аудиторията прояви особена активност при обсъждането на техниките и методите на работа с материала от руските народни приказки.
По времето на откриването на конференцията и семинарите в гр. Сандански, за всички гости и участници на Международния форум беше проведен празничен концерт, подготвен от Регионалния инспекторат по образованието на гр. Благоевград с участници от гимназията „Яне Сандански“. На входа на Дома на културата на гр. Сандански участниците на Форума бяха посрещнати топло и гостоприемно от заместник-кмета на гр. Сандански и от директора на училището.
Гимназия „Яне Сандански“ е най-старото средно училище в града – училище с традиции, но отворено за нови идеи, които провокират индивидуалност и креативност, дисциплина и култура, висши интелектуални способности, образование, което отговаря на предизвикателствата на живота и съвременността.
През тази учебна година в гимназията се обучават 646 ученика в профилирани класове с интензивно изучаване на английски език като първи чужд език. Основните профили в обучението са природно-математически, технологичен и чужди езици. Като втори чужд език учениците избират руски или френски език, немски, испански.

Руският език в гимназията се изучава още с въвеждането му като учебен предмет и в последно време се наблюдава тенденция на повишен интерес към руския език като към втори чужд език и все повече ученици избират именно него. Традиция в гимназията е провеждането на вечери на чуждите езици, на които учениците показват своите езикови умения и компетенции на всички изучавани езици, а също така своите музикални, певчески и артистични таланти.
В Гимназия „Яне Сандански“ преподават висококвалифицирани учители, трудът на които се възнаграждава с високи резултати и постижения на учениците в състезания, олимпиади, конкурси по различни предмети. Много са учениците на гимназията, които всяка година завоюват призови места в различни видове съревнования. Нейни възпитаници се учат в най-авторитетните висши учебни заведения не само в България, но и в чужбина. По думите на директора, за гимназията е голяма чест да бъде домакин на международния форум по руски език в техния град.

Работата на конференцията на тема: „Руският език чрез руската литература и руското изкуство в системата на непрекъснатото образование: практика и перспективи“ беше организирана в четири направления: детска градина, училище, университет и библиотечно дело. В рамките на пленарното заседание се състоя продуктивен обмен на опит между специалисти от различни страни по актуалните проблеми на преподаването на руски език и култура на ученици от различна възраст. Участниците във форума обърнаха специално внимание на ролята на културните институции, библиотеките за развитието на интеркултурната комуникация и споделиха опита на своите страни в тази насока. При обсъждането те акцентираха върху необходимостта да се обогатява процеса на обучение по руски език с нови форми на работа чрез руската литература и руското изкуство.

В рамките на първите три направления: руският език чрез руската литература и изкуство в детската градина, в училището и в университета, изказващите се засегнаха практически аспекти на обучението по руски език. Особено внимание беше обърнато на възможностите за прилагане на съвременните технологии в обучението по руски език като чужд език в детската градина, в училището и в университета, на възможността за съчетаване на традиционните методи, съответстващи на учебните планове и програми, със съвременните технологии от иновативен характер. Широко обсъждане получи използването на елементи на руската култура в преподаването на руски език, необходимостта от интегриран подход в обучението и неговото значение за повишаване на качеството на образованието в детската градина, училището и вуза, необходимостта от провеждането на интегрирани занятия. Особен интерес предизвикаха изказванията, в които се обсъждаха техниките за използване на изобразителни технологии, лингвистично-културологичния аспект в обучението по руски език като чужд и значението на руската литература за развитието на творческите способности у учениците. Изказващите се споделиха свой практически опит и обсъдиха такива актуални въпроси, като:

  • Дидактическият потенциал на проектите по краезнание, на извънкласната и извънаудиторна работа и игровите технологии в обучението по руски език;
  • Практиката на използване на текстове от различни жанрове на руската литература и драматургия при формирането на речевите умения.

Аудиторията се запозна с мултимедийния курс „Ретур“ и с методиката на използването на руската литература в програмата „Бизнес комуникации“.
По време на форума бяха организирани четири семинара, посветени на интеркултурната комуникация в галериите, музеите и библиотеките, а също така на деловото общуване, на особеностите на работа с деловата документация и обучението на възрастните на професионално общуване на руски език.
Методическият семинар „Делово общуване. Особености на работата с делова документация. Обучение на възрастните на професионално общуване на руски език“ беше посветен на практически въпроси на обучението по делова комуникация в основни ситуации на общуването /при срещи в офиса, на преговори, по време на събеседване/, водене на кореспонденция и съставяне на официална документация /официални запитвания, оферти, договори/ в зависимост от целите, етапа и конкретните условия на работа. Методическият семинар по проблемите на деловото общуване е разработен от Александър Коротишев, директор на секретариата на МАПРЯЛ, които има опит в преподаването на руски език като чужд език в Санкт-Петербургския държавен университет.
Основната задача на методическия семинар „Основи на деловия етикет и протокол при подготовката и провеждането на международни мероприятия“
стана обобщаването и систематизацията на наличните у участниците знания за реда на подготовката и провеждането на крупни международни мероприятия, а също така на основните общоприети норми на деловия етикет и протокол. Слушателите на семинара обсъдиха как правилно да се определи формата на дадено мероприятие и да му се даде коректното наименование, как да се планира основната програма и подробната такава, какви правила да се спазват при взаимодействието с чуждестранни партньори и представители на международни организации, включени в подготовката и поканени за участие в мероприятието. Участниците в семинара научиха за особеностите на процеса за съпровождане на делегации, някои секрети на професионалната организация на превода на чужди езици и формите за общуване с гостите в зависимост от страната/региона на произход. „Гвоздеят“ на семинара стана проведеният със съдействието на слушателите разбор на конкретни ситуации (case-study от международната практика. Семинарът беше подготвен и проведен от Елена Омелченко – к.и.н., зам.- декан на факултета по международно образование на Московския институт за открито образование.

На Методическия семинар „Интеркултурно общуване в галерии, музеи и библиотеки“ се говореше за мултикултурното комуникативно-информационно пространство на галериите, музеите и библиотеките. Обсъждани бяха въпроси, свързани с ролята на тези институции: а/ в социализацията и енкултурацията / процес, при който човек научава изискванията на култура, с която той е заобиколен, и придобива ценности и поведения, които са подходящи или необходими за тази култура/ на четящия, гледащия, слушащия и играещия човек, б/ в развитието на интеркултурната чувствителност и преодоляването на мултикултурните бариери; в/ в развитието на умения за разбиране на руската лингвистична култура. Семинарът беше подготвен и проведен от Наталия Брагина – д.ф.н., професор от катедрата по руска словесност и мултикултурна комуникация на ДИРЕ „А.С.Пушкин“.

Методически семинар „Езиковото тестване – състояние, проблеми, перспективи“. В рамките на семинара Татяна Корепанова – к.фил.н., заместник-директор на Центъра на езиково тестване и съдействие на миграционната политика разказа за актуалните вопроси на езиковото тестване и сертифициране по руски език за различните целеви аудитории / в.т.ч. с използването на дистанционни технологии/, а също така направи обзор на съвременните мултимедийни ресурси за обучение и тестване на двуезични деца, разработени от водещи специалисти на Държавния институт за руски език „А.С.Пушкин“.

Участниците във Форума многократно отбелязваха важността на въпросите, обсъждани по време на кръглата маса, на майсторските класове, на конференцията и семинарите, тяхното голямо значение за формирането на подкрепата за изучаването на руския език и руската култура в различните страни и региони на света. Всички участници акцентираха на приложния характер на тематиките на Форума, на полезността на майсторските класове, проведени в реално работещите детска градина № 8 „Таврия“, 73 СОУ „Владимир Граматик“ и СУ „Св. Климент Охридски“. Бяха внесени конкретни предложения по разширяване на взаимодействието на българските училища с образователните учреждения на Русия, Германия, Холандия и други страни.
Участващите във Форума изразиха удовлетворение от резултатите от неговата работа, отбелязаха високото организационно-методическо и научно ниво на провеждане на всички планирани в рамките му мероприятия и подчертаха целесъобразността и продуктивността на редовното провеждане на подобни срещи в София.

При направената равносметка за работата на форума, участниците в него изразиха искрена признателност на основните организатори – Руския център при ОКИ „Столична библиотека“ и непосредствено на фонд „Руский мир“, високо оценявайки неговия принос в развитието на международното сътрудничество в сферата на обучението по руски език, на укрепването на позициите на руския език и култура в съвременния свят.

Мариета Георгиева

29th Jun2015

В помощ на младите колеги

by Черно и Бяло

DCIM100MEDIADJI_0009.JPG Интересна инициатива на Фотографска агенция БУЛФОТО се проведе в салон „Журналист” в сградата на СБЖ. От 26 до 28 юни група младежи, желаещи да се усъвършенстват, заинтересовани от това да се изразяват чрез фотографията, участваха в курса по „Основи на фотожурналистиката” на една от най-изявените и престижни фотографски агенции – БУЛФОТО. Лектори бяха основателят на агенцията и сегашен нейн управител Евгени Димитров, регионалният мениджър за Североизточна България Любомир Бенковски и специалистът в новото направление „Въздушна фотография и видеозаснемане” Светлин Маринов.

В поредица от лекции с общ хорариум 24 часа, ръководителят на курса Любомир Бенковски разясни основните правила при заснемане на обекти за публикуване в медиите. Курсистите получиха практически съвети от реално действащи фоторепортери по най-важните въпроси като избор на гледна точка, построяване на композиция, боравене с различни настройки на цифровите фотоапарати и практическата полза от тези действия за получаване на ценно за целта на дадена публикация въздействие.

Във втората част от курса с интерес бе посрещнат другия лектор Светлин Маринов, който запозна курсистите с най-новите тенденции във въздушното заснемане и технологиите на най-новите летателни апарати – дроновете. По време на демонстрацията заедно с курсистите любопитство проявиха и случайни минувачи. За нивото на лектора е показателен и фактът, че той е един от авторите на най-големия брой клипове, разкриващи красотата на българската природа и величието на историческите ни паметници в сайта www.OTNEBETO.COM.

Практическото занятие включваше и работа на терен, като за целта трябваше да се отрази проведеният в събота парад против омразата към различните. Всички се справиха със задачата.

Последният ден беше посветен на етиката във фотожурналистиката, както и на въпросите за авторските права върху снимките и правата на заснетите личности. На всички участници Фотографска агенция БУЛФОТО връчи дипломи.

28th Jun2015

Среща в СБЖ – списание Акорд и Центъра за мултикултурализъм в Баку

by Черно и Бяло

фото 2В Съюза на българските журналисти се проведе среща между г-жа Мария Атанасова-Гусейнова, главен редактор на сп. „Акорд“ и председател на Сдружение „Съдействие за развитието на азербайджано-българската дружба“ Азербайджан и председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова. Г-жа Атанасова, която има български произход разказа за дейността на Центъра за мултикултурализъм в Баку, който провежда изследователска работа, научни конференции и семинари по тази тема. Бе изразено желание за сътрудничество между Съюза на българските журналисти и сп. „Акорд“, както и участие в международни инициативи, организирани в Международния дом на журналистите – гр.Варна.

 

25th Jun2015

Престъпленията против човечеството и тяхното отражение в 21век

by Черно и Бяло

Научна конференция с международно участие: „Престъпленията против човечеството и тяхното отражение в 21век”, посветена на 100-годишнината от Геноцида над арменците, и проведена под почетния патронаж на акад.Стефан Воденичаров, председател на БАН

DSC_2488В началото на юни в БАН се проведе научна конференция, посветена на престъпленията срещу човечеството заедно с представители на българската научна мисъл. Присъсваха повече от стотина души, за да станат съпричастни към един двудневен научен форум, който бе пръв по рода си у нас. Конференцията се организира от Координационния съвет на арменските организации в София със съдействието на БАН. Сред официалните гости на научната среща бяха такива фигури като румънския сенатор д-р Варужан Восканян, историкът от САЩ проф. Ричард Хованисян, председателят на адвокатската колегия на Ереван д-р Ара Зорабян, акад. Антон Дончев, председателят на дружество „България-Армения” Васко Бояджиев, д-р Константин Пеев от Руския културно-информационен център, проф. Пламен Павлов от ВТУ „СВ.Климент Охридски”, проф.Анелия Клисарова от Медицинския университет във Варна, Красимир Каракачанов, председателката на СБЖ – Снежана Тодорова, Н.Пр. Арсен Схоян, Рупен Крикорян – председател на Националния съвет на религиозната общност в България, отец Кусан Хадавян, духовен водач на арменците в столицата, Еожени Сакъз – гл.асистент в СУ „Климент Охридски”, Агоп Орманджиян от СУ, доц.Делчо Балабанов и др.

След като откри научното събитие, проф.Гаро Мардиросян – зам.-председател на Организационния комитет и председател на САКПО „Ереван” даде думата на гостите, които лично пожелаха да изразят своята съпричастност към темата. Във встъпителното си слово акад.Георги Марков в качеството си на председател на конференцията, започна с изстъпленията над тракийците, извършени още през 1913г. като „генерална репетиция”, към онова което е последвало две години по-късно с арменците. Извънредният и пълномощен посланик на Армения у нас Арсен Схоян в обръщението си към организаторите и гостите заяви, че е необходимо да се говори за геноцидите, за причините и последиците, че трябва да се правят анализи на случилото се, за да няма повторение на подобни варварски деяния. Дипломатът припомни опитите на съседна Турция да прикрие истината, като през 2014г. Ердоган уж изпрати послание за прошка, но постави жертвата и престъпника на едно ниво, а тази година измисли как да попречи на отбелязването на 100-годишнината от Геноцида, като организира тържества за столетието от битката при Галиполи, които се отбелязаха на самия 24 април и „така съчини още един 24 април за себе си”. Говорейки за политиката на отричане от турска страна, г-н Схоян още веднъж подчерта, че ще се води борба за справедливост с едно единствено намерение: да няма повторение на подобни престъпления.

Издателят Иван Гранитски – един от подписалите петицията на българските интелектуалци до парламента, ясно изрази недоволството си от приетия от нашите депутати документ и гласно заяви, че борбата няма да спре дотук, докато не се кажат нещата с истинските им имена. Впечатляващи по своето съдържание и яснота бяха изказванията и на представителите на отделните университети. В този дух прозвучаха изказванията и на проф. Орлин Борисов от СУ „Св Климент Охридски” и на проф.Борис Колев от ЮЗУ „Св Н.Рилски” и на доц. Атанас Бояджиев от Нов български университет, както и на Анелия Клисарова от Медицински университет във Варна, която оказа неоценимо съдействие за провеждането на конференцията. Изказаха се още: д-р Рупен Крикорян от името на Националния съвет на религиозните общности в България, Председателят на европейския Хай-тад Бедрос Халаджян от Гърция, Ст.н.с. д-р Агоп Гарабедян. Не по-малко категорични бяха словата на Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийците в България, а и на Снежана Тодорова – председател на СБЖ, която не само изрази своята безрезервна подкрепа към каузата ни, но и връчи Златния плакет на СБЖ, който по решение на Управителния съвет на организацията, бе връчен на Координационния съвет на арменските организации за неговата успешна работа. Получавайки плакета настоящият председател на КС г-жа Вартануш Задикян благодари за вниманието.

Пленарен доклад бе прочетен от ст.н.с.д-р Агоп Гарабедян. Акцентът в казаното от учения бе ориентиран към периода на предгеноцида, като се чуха изключително много факти, че изстъпленията срещу арменците не започват от 1915г., дори не и от времето на управлението на султан Абдул Хамид II, а доста преди това… Проф. Мирослава Кортенска, след като прочувствено рецитира елегията на Яворов, говори не само поетично, но и вдъхновяващо за връзките на твореца с арменците, които го подкрепят до последния му ден.

Конференцията завърши с рецитала на композитора Хайгашод Агасян, прозвучаха познати и обичани негови песни по стихове на големи български поети като Ваня Петкова, Недялко Йорданов, Михаил Белчев и др. Накрая всички имаха възможността да разгледат фотоизложбата „От двете страни на Арарат” – любезно предоставените фотоси от почетния консул на Армения в Пловдив Ехиазар Узунян, разкриващи една реална картина как днес изглеждат нашите светини в Армения. Д-р Ахавни Кеворкян говори прочувствено за срещите с тези арменски светини, които днес са в руини, и подари един прекрасен албум на Държавния архив у нас като спомен със събраните в него арменски ценности. Събитието завърши с коктейл.

Текст и снимки: Мари Къналян

14th Jun2015

Официален старт на Асоциацията на мароканските студенти в България

by Черно и Бяло

На официална церемония в посолството в София в петък, 12.6.2015г., на която присъстваха извънредният и пълномощен посланик на Кралство Мароко у нас Н.Пр. г-жа Латифа Ахарбаш, представители на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на Почетното консулство на Мароко в Пловдив, постоянно пребиваващи у нас мароканци и други гости бе дадено началото на работата на Асоциацията на мароканските студенти в България.

20150612_162321

Президентът на асоциацията и студент в Химико-технологичния университет в София, г-н Аюб Алами подчерта, че новата организация „има за цел да насърчи диалога и взаимното опознаване между Мароко и България най-вече чрез сближаване на българските студенти с техните марокански колеги, обучаващи се в България“. Нестопанската организация, председателствана от г-н Алами, си поставя още за цел организирането на културни и научни събития, подпомагане на марокански студенти при първоначалното им установяване у нас и успешното им интегриране в академичните среди и българската общност.

В поздравителното си слово посланик Латифа Ахарбаш подчерта, че новата асоциация без съмнение ще допринесе за активизирането на двустранните отношения чрез сближаването на студентските среди от Мароко и България. „Благодарение на дълбоките промени в Мароко, демократичните реформи в политически, икономически и чисто човешки аспект, извършвани под лидерството на крал Мохамед VІ, всеки един от нас е горд да представлява Мароко по свой начин, в своята област и сфера на познание“, изтъкна посланикът. Г-жа Ахарбаш увери мароканските студенти в България в пълната подкрепа на посолството на кралството.

Сред мароканците, обучаващи се у нас, най-голям интерес представляват инженерните науки, компютърните системи и технологии и медицината. Най-голям брой студенти от Кралство Мароко има в Софийския университет „Св.Климент Охридски“, Химико-технологичния университет и Франкофонския институт за администрация и управление (IFAG).

Страшимир Найденов

14th Jun2015

„Руски дневник“ направи премиера в София

by Черно и Бяло

Днес сайтът „Руски дневник“ проведе пресконференция, за се представи пред медиите в България и всички свои приятели. „Руски дневник“ е част от проекта Russia Beyond the Headlines – международно признат източник на новини и политически, икономически и културни анализи, който партнира с медии от 26 страни, разпространява се на 16 езика и има аудитория от 26,8 милиона души в целия свят. Между партньорите на проекта са световни медии, като NYT, The Washington Post, The Daily Telegraph, Le Figaro, La Repubblica, SDZ, Le Soir др.
_DSC8840

Russia Beyond the Headlines е част от водещия руски вестник „Российская газета“. Целта на RBTH е, с помощта на анализите на професионални и независими журналисти и експерти, да предложи на чуждестранните читатели оригинален информационен материал пряко от Русия. Екипът в България има дългогодишен журналистически опит и основната му цел е да представи колкото може по-разнообразни мнения за всичките аспекти на живота на руското общество.

„Русия е страна с богата история, култура, традиции и ценности, тя е извън общоприетите стереотипи и нейното разбиране подлежи на дълбок анализ“, заяви генералният продуцент на RBTH Вячеслав Чарски.

„Извън политическите трусове в последните години, в страната се случват и много други важни и интересни събития, които остават незаслужено незабелязани. В продължение на години между България и Русия се изградиха връзки както от гледна точка на бизнес контакти, така и в социален и културен аспект. Въпреки че дипломатическите отношения между двете държави сега са достатъчно слаби, смятам, че в чисто човешки план, като културен обмен, тази връзка не бива да се къса. Надявам се, че „Руски дневник“ ще допринесе за този приятелски диалог“, добави Чарски.

„Целта на „Руски дневник“ не е да се превръща в нечие медийно оръжие. Мисията на екипа ни в България е да се фокусираме върху обективността, да дадем трибуна на всяка гледна точка в Русия и в България, да дадем възможност за нормален диалог“, каза официалният представител на RBTH за България Даниела Малинова.

„Независимо дали това са коментари по темите, които обхващаме, или предложения за бъдещи материали, обратната връзка с нашите читатели на страницата ни във Facebook е много важна за нас“, заяви ръководителят на проекта за България Дея Йорданова. „За нас са много важни ексклузивните интервюта, които правим с руски писатели, историци или учени, за да изпълним мисията си колкото може по-добре“, допълни тя.

Дея Йорданова

11th Jun2015

Гаганица – родното ми село, разби задрямалия дух по поречието на Златица

by Черно и Бяло

Тържество на духа в регион Монтана – фолклорен фестивал по случай 55 години от основаването на фолклорна певческа група при пенсионерски клуб „Златица“, с.Гаганица, общ.Берковица, обл.Монтана (more…)

09th Jun2015

България плати най-скъпия входен билет за Европейския съюз

by Черно и Бяло

Нужни са 50 години докато приходите ни от ЕС се изравнят със загубите ни от закриването на ядрените блокове и членския ни внос в ЕС

Проф. Иван АнгеловРазсъждавайки на тази голяма тема се върнах в мислите си десетина години назад в историята на присъединяването ни към Европейския съюз. (more…)

09th Jun2015

Хора и събития, известни на историята…

by Черно и Бяло

Magphil-Konstantin-Bradvarov-S3170-159x240Това е една странна организация в която членуваше българската социалдемократическа партия (БСДП) в изгнание във Виена, (more…)

22nd May2015

Поздравително видео по случай 24 май

by Черно и Бяло

Поздрав по случай 24 май за СБЖ от проф. Людмила Карпенко, преподавател по български език в Самарския университет и нейните студенти.

22nd May2015

Поздравителен адрес по случай 24 май

by Черно и Бяло

По случай светлия празник 24 май – ден на българската просвета и култура и славянската писменост, председателя на СБЖ г-жа Снежана Тодорова получи поздравителен адрес от община Панагюрище.

Тодорова

22nd May2015

Паметник на Константин Фотинов бе открит

by Черно и Бяло

Двайсет и първи май зае специално място в празничния календар на Самоков. На този ден – вчера, четвъртък, на главната улица „Цар Борис ІІІ” бе открит новият паметник на Константин Фотинов.

В словото си историкът Кирил Славов, директор на едноименната гимназия, очерта житейския и творчески път на Фотинов – „тази рядка, цялостна личност”.

Чест за града ни бе присъствието на председателя на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова. „Фотинов е велик българин, с когото се гордее цяла България, а журналистите го почитат и защото е основоположник на българската журналистика”, изтъкна г-жа Тодорова. Тя благодари на журналистическото дружество в Самоков с председател Тодор Попов за чудесната инициатива и на ръководството на града и общината за подкрепата. Сн. Тодорова връчи на кмета Георгиев почетния знак на СБЖ в знак на дълбока признателност за издигнатия монумент.

Г-н Георгиев благодари на скулптора Спас Киричев и на целия екип, съградил оригиналната композиция. Градоначалникът изрази удовлетворението си, че е започнало едно дело, за което често са разговаряли с изтъкнатия наш краевед Мария Йончева – да се превърне главната самоковска улица в един своеобразен възрожденски музей на открито.

Вл. Георгиев, К. Славов и Т. Попов откриха композицията под аплодисментите на присъстващите. По щастливо стечение на обстоятелствата 21 май бе и имен ден както на К. Фотинов, така и на скулптора Сп. Киричев. В слънчевия ден много от присъстващите – млади и стари, си направиха снимки пред новата композиция, включително с нейния автор Киричев и сътрудничката му Маргарита Иванова.

Сред присъстващите бяха и други гости – доц. Здравка Константинова, ръководител на катедрата по „Иистория и теория на журналистиката” във Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ „Св. Климент Охридски”, кметът на община Стрелча Иван Евстатиев, публицистът Величко Хинов. Тук бяха и председателят на Общинския съвет Силвия Стойчева, зам.-кметовете Сия Шехтанова и Васил Сайменов, ученици от ПГ „Константин Фотинов”, много граждани.

Мемориалът представя Константин Фотинов, седнал на пейка, със сп. „Любословие” в ръка, а на три плочи зад фигурата са дадени моменти от живота на първия български журналист и илюстрации от неговото списание.

Паметникът се откри в годината, в която се навършват 230 години от рождението на Фотинов. Миналата пролет се навършиха и 170 години от излизането на първия брой на неговото списание „Любословие”. Самият паметник бе издигнат по инициатива на самоковското журналистическо дружество. Предложението намери възторжен прием от СБЖ и бе подето и подкрепено от кметското ръководство и общинската управа. Екипът на скулптора Спас Киричев в кратък срок изпълни успешно мисията си.

Художник на оригиналната композиция е Маргарита Иванова, а за дизайна се е погрижила Катерина Киричева. Отливането е извършил Петър Стойчев в леярна в Пазарджик и в леярско ателие в с. Мало Конаре. Самата композиция е от месинг и тежи около 750кг.

За оформянето на околното пространство и превръщането му в красив кът за преклонение и отмора пък са съдействали специалисти и работници от Общината.

Евгения Попова
Снимки: Надка Вардарова, Делян Василев

22nd May2015

Юристи от Сан Франциско проведоха обучения по медиация за български съдии

by Черно и Бяло

На 11 и 13 май в сградата на Националния институт на правосъдието, с подкрепата на Висшия съдебен съвет, се проведе семинар на тема „Медиация в полза на съда. Техники за препращане към медиация”. Той бе организиран от работната група за разработване на Концепция за насърчаване на медиацията като метод за алтернативно решаване на спорове към ВСС, Центъра по спогодби и медиация към Софийски районен съд и Софийски градски съд и Националния институт на правосъдието. Гост лекторите – Виктор Шахтер и Джон Копел, са юристи и опитни медиатори от Сан Франциско, САЩ.

Виктор Шахтер е работил над 40 години като медиатор и е участвал като адвокат в медиации и арбитражни дела. Основател и президент на Фондацията за инициативи за устойчиво развитие на правораздаването, той има значителен принос за развиването на медиацията в страни като Бразилия, Турция, Малайзия и Индия. За неговата международна работа през 2008г. е избран за адвокат на годината в Калифорния.

Джон Копел е работил като медиатор и арбитър с клиенти в щатски и федерален съд през последните 20 години. Участвал е в проекта на Фондация за инициативи за устойчиво развитие на правораздаването в Индия, работил е с организации за защита на правата на децата в Камбоджа и за защита на гражданските права в Индия.

На 11 май гост лекторите проведоха две обучения за препращане към медиация – за младши съдии и за съдии. В тях те наблегнаха на същността на медиацията като метод за алтернативно решаване на спорове, прилагането ѝ при гражданските дела, трудови дела, тези за интелектуална собственост и др., подчертаха ползите от нея. Уместните препращания помагат да се намали броят на делата, увеличават успеха на медиацията и повишат удовлетворението на страните от правосъдието.

На 13 май се проведоха две обучения по темите: медиационни техники за напреднали медиатори и съдебни центрове по медиация – цели, организация, статистика. Българските медиатори показаха силен интерес и активност по въпросите за подходите при започване на медиацията, оценката на случая, поддържането на неутралност, ефективната комуникация, емоционалните и психологическите фактори, интегративните преговори, справянето с безизходицата, техниката на „скобите”.

Текст и снимки:
Люба Христова

18th May2015

Разгромът на българската икономика

by Черно и Бяло

Какво ни донесе реставрацията на капитализма в България

Предизвикано предисловие

Ще започна с кратко встъпление, предизвикано от последните събития.

Проф. Иван АнгеловНякои хора са склонни да забравят историческата истина ако тя не обслужва текущите им користни интереси и/или политически убеждения. Напоследък сме свидетели на потресаващи примери на такава забрава. Нещо повече, на опити за преиначаване и пренаписване на историята. Преди няколко дни празнувахме 9 Май. Тази дата е оставила незаличими следи в световната и в европейската история като Ден на Победата на антифашистката коалиция над нацистка Германия, при решаващата роля на Съветския съюз.

Това обаче не се харесва на някои десни политици по света, в Европа и у нас. През 2008 г. Европейският парламент реши тази дата да се обяви като официален празник – Ден на Европа. Сега те говорят само за Ден на Европа, с което принизяват, омаловажават и дори подменят Деня на Победата. Защото всяко споменаване за победата напомня за изключителния героизъм, нечовешки страдания и огромни жертви на Съветския съюз за пречупването на гръбнака на кафявата чума.

Добре е съвременниците да знаят фактите въз основа на които се оценява ролята на различните участници в антифашистката коалиция. С материални и човешки ресурси срещу Съветския съюз воюваше цяла Европа, окупирана тогава от Германия. През годините на войната Германия воюваше срещу Съветския съюз с около 180-200 дивизии, а на всички други фронтове – с около 20-40 дивизии. По сведения на западни изследователи на войната, от двете воюващи страни на Западния фронт е участвала жива сила, възлизаща на 16 500 000 човекомесеца, а на Източния фронт – 406 000 000 човекомесеца, т.е. 25 пъти повече. От всички военни загуби на Германия около 95% са на Източния фронт.

Съдбата на Европа се решаваше на Източния фронт. При евентуална загуба на Съветския съюз фашистка Германия щеше да овладее цяла Европа от Португалия до Урал за много десетилетия напред. И нямаше да има на света сила, която да оспори доминацията на тази Германия. Без Деня на Победата нямаше да има Ден на Европа. Дори Европа нямаше да е същата. При друг резултат от войната едва ли щеше да ги има и европейските политици, които на 9 май 2015 г. бойкотираха празника в Москва. Добре би било ако те можеха да размислят над това! Ако имаха съвест, морал и достоинство!

Фашизмът беше победен преди 70 години и хората се надяваха, че е завинаги. Биологични и идеологически наследници на хитлерофашизма обаче отново се надигат и търсят реванш. В името на този реванш са се заели с пренаписване и грубо преиначаване на историята на Втората световна война. Целят да изтрият от паметта на младите поколения истината за Деня на Победата.

Винаги съм бил за приятелски отношения на България с Русия. На 8 февруари 2015 г. публикувах в Поглед.Инфо статията В Европа, но никога срещу Русия. И винаги съм вярвал в Русия и в руския народ. След като видях военния парад в Москва на 9 май тази година и особено изумителния със своето величие парад на Безсмъртния полк, в който са участвали по своя инициатива около 19 милиона души в цяла Русия, вярвам още повече в непобедимостта на този народ и тази държава. И добре че ги има!

Производственият потенциал на България преди 25 години и сега

Десните политици и икономисти се занимават с подобно преиначаване на процесите след войната и в България.

Според проучване на социологическата агенция Галъп Интернейшънъл от септември 2014 г. 45% от българите оценяват периода на социализма от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. като успешен, а 17% го смятат за загубено време. Проучване на същата агенция за периода на реставрацията 1989-2014 г. дава следната картина: 1% от запитаните отговарят, че изминалите 25 години са напълно успешни; 8% смятат, че е имало и грешки, но постигнатото е повече; 34% казват, че е имало и някакви успехи, но загубеното е повече; 27% – че това са напълно загубени и тежки за народа години. Сходни са и резултатите на Алфа Рисърч.

Тези резултати хвърлиха в ужас десните политици и икономисти. Те отново упрекнаха народа, че не виждал истината, че е забравил колко лошо е живеел при социализма, че не осъзнавал колко добре живее сега. Някои десни политолози отидоха още по-далече. Те обясняваха неприятните за тях резултати със „загубената памет”, с „неразказаната истина за социализма”. Обвиниха хората, че са забравили колко лошо са живеели тогава и поради това сега страдат от носталгия по миналото.

В този десен хор от клевети може би има частица истина относно забравата. Някои неща наистина са забравени. Забравени са числата и фактите, които показват каква е била нашата икономика и нашият живот преди 25 години и сега. Характеризират разгрома на българската икономика, осъществен от същите хора, които сега обвиняват българите в „къса памет”. Затова реших да напомня числата и фактите само по едно от многото деструктивни деяния – разрушаването на производствения потенциал на България. Всички данни на които се позовавам са от официални източници. Под всяка таблица е посочен източникът. За да избегна условностите от сравняването на разновременни стойностни величини, влиянието на невинаги реални цени и валутни курсове през този период, използвам натурални показатели, които са по-меродавни (виж таблица 1.)

Таблица 1. Производство на най-важни продукти в България

Показатели/Години 1988 г. 2012 г.
Електроенергия – млн. квч. 45133 47329
Цимент – млн. т. 5,4 1,8
Прокат от черни метали – хил. т. 3322 832
Металообработващи машини – бр. 17441 1935
Електрокари – бр. 47400 183
Мотокари – бр. 35100 217
Електрически двигатели – бр. 1890700 619
Автоматични телефонни централи – хил линии 436 х
Цветни телевизори – хил. бр. 124,3 х
Домашни хладилници – бр. 111000 х
Автоматични домашни перални – хил. бр. 57,3 х
Азотни торове – 100% азот –хил.т. 1134,7 315
Калцинирана сода (база 98%) – хил. т. 1100 х
Карбамид (100% азот) – хил. т. 368,1 х
Обувки-кожени – млн. чифта 25,8 11,6
Памучни платове – млн. кв. м. 361,7 7,7
Вълнени платове – млн. м. 45,0 2,4
Месо – хил. т. 565,6 154,9
Мляко – млн. л. 2509 69,9
Зеленчукови консерви – хил. т. 344 67,5
Плодови консерви – хил. т. 242,8 59,1
Растителни масла – хил. т. 171,6 95,9
Домати – хил. т. 809 119,1
Сирене – хил. т. 112,6 45,2
Захар – хил. т. 361 97
Ябълки – хил. т. 314 ..
Грозде – хил. т. 929 ..
Говеда – хил. бр.в т. ч. Крави – хил. бр. 1615646 526,1317,3
Овце –хил. бр. 8593 1361,5
Разходи за научни изследвания – % от БВП 3,2 0,4
Изследователи – бр. 31412 21677
Раждаемост – на 1000 души от населението – % 13,0 9,5
Смъртност – на 1000 души от населението – % 11,9 14,4
Детски градини – бр. 4666 2051

Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник, 1989 г. и 2014 г.

Пояснение: 1988 г. е избрана като последна нормална година преди промените у нас, а 2012 г. е последната за която НСИ е публикувал данни за производството. Ако съдя по тенденцията през изминалите години и от преките ми наблюдения, картината през 2014 е още по-неблагоприятна, но официалните данни ще се появят след една година. Означенията в последната колона с „х” показват, че производството е прекратено, а тези с две точки – че няма данни. По някои от тези позиции с две точки дори и да има малко производство, то е символично и може би поради това не е отбелязано в Статистическия годишник.

Дори бегъл поглед върху таблицата дава основание за следните изводи:

    1. България достига най-високо ниво на производството си през 1988 г. Към тази година сме били средно развита промишлено-аграрна европейска държава. Тези производства са били организирани на основата на интеграцията в рамките на СИВ. След това, с началото на реставрацията на примитивния балкански капитализъм започва икономическият разгром във всички сектори на икономиката. Единственото оцеляло производство е на електроенергетиката, създадена преди това от прозорливи български енергетици, главно с техническата помощ и съоръжения на Съветския съюз.
    2. Производствата, които не са били унищожени веднага след 1989 г. се доликвидират с асоциирането ни към ЕС в 1995 г. и с присъединяването ни към ЕС в 2007 г., когато се извършва престъпната приватизация и не по-малко престъпното концесиониране, приключва въвеждането на пълна либерализация на външната търговия и на капиталовите потоци и се отменят протекциите на местното производство. По-конкурентоспособните производства на най-развитите страни смазват нашите все още недостатъчно конкурентни и оставени без защита местни индустриални и земеделски производства.
    3. Със закона за приватизацията беше предвидено създаването на държавен орган за следприватизационен контрол, с цел да се проверява доколко новите собственици спазват икономическите, социалните, екологичните и други клаузи на приватизационните договори. Дейността на този орган обаче беше блокирана и контрол не е осъществяван. Въпреки масовите груби нарушения на приватизационните договори, не са известни наказателни мерки на държавата срещу нарушителите.
    4. Всеобщата разруха протича с различни нюанси. Едни производства, съпротивлявайки се срещу външната конкуренция, се свиват постепенно, без да изчезват, като разчитат главно на малкия вътрешен пазар. Други също намаляват и почти изчезват или остават със символични обеми, които статистиката, може би не винаги отчита.
    5. Всеобщият разпад на производството, съчетан с престъпна приватизация, прави излишни много годни производствени машини и съоръжения и ги превръща в скрап, който бива организирано разпродаван или разграбван. Често се съобщава за изхвърляне като скрап на току що доставени и неразопаковани нови машини и съоръжения.
    6. Приет беше Закон за възстановяване на собствеността върху земята на бившите й собственици или на техните наследници, в реални граници. Това предизвика тотален хаос в земеделието. Дейността на „земеразделителните комисии” се проточи с години. Ликвидирано беше едрото кооперативно модерно българско земеделие, постигнало добиви на европейско равнище, и възстановени милиони малки парцели, негодни за съвременна механизирана обработка. Около една трета от земята остана пустееща в продължение на години. Селските стопани и българската икономика понесоха огромни загуби и пълна разруха, от която земеделието и до сега не може да са съвземе.
    7. Разрухата в растениевъдството и животновъдството се осъществи със закон чрез така наречените „ликвидационни комисии”, чиято главна цел беше – ликвидация, разрушаване на производствените земеделски кооперации (ТКЗС). Изколват се масово крави, биволи, дори бременни елитни породи и други домашни животни.
    8. Тоталният разгром на производството породи голяма безработица, емиграция на многохиляден квалифициран персонал в чужбина, масова деквалификация и деградация на работна сила, рязко намаление на доходите, семейни и лични трагедии, убийства и самоубийства, изоставени невръстни деца, които израстват като бъдещи бандити, намаляване обхвата на децата в училище, ново повишение на неграмотността, особено сред циганското население.

Появи се дори понятието „обезкуражени безработни” – трайно безработни в продължение на 3-4 и повече години, професионално деквалифицирани и деградирали, загубили надежда, че ще си намерят работа. Статистиката и до сега отчита техния брой (188,7 хил. души в края на 2014 г.), без, обаче да ги включва в официално отчитаната безработица. Официалната безработица сега е около 10,5-11,5%, а с включването на обезкуражените – около 18-20%. Ако не бяха отворени границите за емиграция на около 1,5-2,0 млн. души, повечето от тях – работоспособни, безработицата би достигнала около 45-50%. Дори само по това може да се съди за социалните последствия на икономическата разруха. Съдете за мащабите на социално-икономическата катастрофа, щом половината от заетата преди това работна сила е станала излишна.

    1. Асоциирането и присъединяването към ЕС продължиха разрушителната тенденция, започнала в края на 1989 г. Няма признаци за конструктивно въздействие на членството ни в ЕС върху стопанската дейност. С разширяването на либерализацията на вноса и износа и отмяната на протекцията на неконкурентното местно производство в рамките на Общия европейски пазар, членството ни в ЕС по-скоро довършва, в някои случаи дори ускорява започналите по-рано разрушителни процеси. Дискриминационното субсидиране на нашето земеделие от ЕС в продължение на 7 години го досъсипа.
    2. Пораженията за България от този тотален разгром на икономиката са огромни. Той не подлежи дори на приблизителна количествена оценка. Като вземем предвид пораженията върху физическия, човешкия и интелектуалния капитал и пропуснатите в резултат на това бъдещи ползи, може да се предполага, че загубите на България са в порядъка на много десетки, а може би и на няколко стотин милиарда щатски долара през изминалите 25 години. Те ще се чувстват още много дълго. Представете си само какво означава изхвърлянето на улицата на стотици хиляди квалифицирани специалисти с висше и средно техническо, агрономическо и друго образование. България е икономически опустошена държава. На този фон звучат повече от странно думите на президента Плевнелиев през есента на 2014 г., че тези години били „най-успешните в нашата нова история”. Истината е обратната. С опустошителните си икономически, социални, морални, нравствени и други последствия те нямат равни в новата история на България.

Добре е гражданите на Украйна, Молдова, Грузия и Беларус да знаят, че същото, ако не и по-лошо, очаква и тях при асоциирането им към ЕС. За присъединяването им към ЕС по-добре е да не говорим. То едва ли ще се случи някога! По-скоро ЕС може да престане да съществува в сегашния му вид.

Експортният потенциал на България преди 25 години и сега

Радикални промени настъпиха и във външноикономическите отношения и особено във външнотърговския стокообмен. До саморазпускането на СИВ на 27 юни 1991 г. България беше член на тази интеграционна общност. През 1988 г. 84,5% от нашия износ беше към страните от СИВ, а само със Съветския съюз 62,8%. През същата година 76,7% от вноса ни беше от страните членки на СИВ, а 53,7% – само от Съветския съюз.

Главен механизъм за функциониране на СИВ беше координираното разпределение на производството и търговията между страните членки, т. е. тяхната производствена специализация и коопериране на основата на определени критерии. Така че всяка страна членка да участва в производството и обмена на перспективни продукти и услуги по които има икономически предимства, с цел да се осигури постепенно сближаване на нивото на икономическо развитие на всички страни от общността. За специализираните продукти изнасяхме 70-80-90% от продукцията за страните от СИВ и се възползвахме от големия пазар на общността, а също и за трети страни. Благодарение на това България произвеждаше и изнасяше стоки в големи количества на взаимноизгодни условия за другите страни членки, за които сега можем само да мечтаем. Ето какво говорят числата за нашия износ през 1988 г., преобладаващата част от който се насочваше към Съветския съюз и другите страни от СИВ, а също и за 2013 г., когато изнасяме най-много за ЕС (виж таблица 2.):

Таблица 2. Износ на най-важни стоки

Продукти/Години 1988 г. 2013
Електромотори – хил. бр. 836 ..
Електронни калкулатори – хил. бр. 46,7 х
Електрокари – хил. бр. 44,7 х
Мотокари – хил. бр. 33,2 х
Електротелфери – хил. бр. 131,5 х
Телефонни апарати – хил. бр. 630 х
Радиотелефони – хил. бр. 121 х
Калцинирана сода – хил.т. 795,2 х
Азотни торове –хил.т. 319 ..
Пресни плодове – хил.т.-в т.ч. грозде – хил.т.-в т.ч. ябълки – хил. л. 139,236,241,1 ……
Пресни зеленчуци – хил.т.-в т.ч. домати – хил. т. 109,378,9 ..1,1
Стерилизирани зеленчукови консерви – хил.т. 170,5 24,6
Трапезни вина – млн. литра 172,3 ..

Източник: НСИ. Статистически годишник и Статистически справочник 1989 г. и 2014 г.

Пояснения: Както в таблица 1. В официалните статистически публикации от 2014 г. има данни за износа през 2013 г. и затова цитирам тях.

Данните от таблица 2. също дават основания за някои разсъждения:

  1. Изводите по таблица 1. са валидни и за настоящата таблица.
  2. Тази извадка от експортната листа на България през 1988 г. също потвърждава, че сме били средно развита промишлено-аграрна страна по европейски стандарти. Нашата икономика е произвеждала в големи мащаби средно технологични, а в редица случаи, например в електрониката, и високо технологични продукти, които са приемани на външните пазари.
  3. Извадката също показва, че индустрията и земеделието са били тясно специализирани в рамките на СИВ и преобладаващата част от продукцията на най-важните сравнително сложни продукти са продавани в страните членки, а също и извън тях. Без тази производствена специализация, техническа помощ от по-развитите страни членки и огромния пазар на СИВ не би било възможно рентабилното масово производство на сравнително сложни машини и съоръжения в малка и по-слабо развита страна като нашата.
  4. От таблици 1. и 2. личи, че производството и износът се сриват тотално след 1989-1990 г. Много от произвежданите и изнасяни по-рано продукти изчезват от експортната ни листа, а заедно с тях изчезват стотици хиляди български работни места и многомилиардни доходи на българските домакинства. При пълната либерализация на вноса и липсата на защита на местното все още неконкурентоспособно производство, преустановеното вътрешно производство се заменя с внос от по-конкурентоспособни чуждестранни производители с голям стопански опит в съответните области. Този внос расте непрекъснато, за да достигне през 2013 г. впечатляващи величини: за домашни хладилници – 81,2 хил. броя, домашни перални машини – 159,9 хил. броя, прахосмукачки – 300,7 хил. броя, телевизори – 998,2 хил. броя, велосипеди – 31,0 хил. броя, маргарин – 11,0 хил. т., ориз – 30,3 хил. т., сол – 163,9 хил. т., захар – 242,9 хил. т., целулоза – 36,5 хил. т., обувки (кожени) – 3171,9 хил. чифта и т.н.

Ликвидацията на местното производство и замяната му с внос, казано по друг начин, означава, че България закрива хиляди и хиляди работни места на своя територия и допринася за създаване на допълнителни работни места в по-богатите страни. Това задълбочава и удължава нашата социално-икономическа изостаналост.

Всеки който познава стопанската история на сегашните най-богати страни: в Америка, в Европа, Япония, Австралия, Южна Корея и други знае, че никоя от тях, когато е била на нашето сегашно равнище на прохождащо модерно икономическо развитие, не е допускала такава брутална внезапна либерализация на вноса и снемане на протекцията на местното производство, както постъпи България, заедно с други източноевропейски страни, под натиска на МВФ, Световната банка, Световната търговска организация, Европейската комисия.

Теоретична основа на тази политика беше отхвърлянето на теорията и практиката на „аргумента за прохождащата индустрия” (infant industry argument). Той е формулиран в 1790 г. от американския икономист, впоследствие и Президент, Александър Хамилтън. Всички сегашни богати страни са го прилагали активно по време на своята индустриализация. Например, вносните тарифи в САЩ между 1816 и 1945 г. са били между най-високите в света. Този аргумент е бил особено популярен и прилаган след Втората световна война в Латинска Америка, но под външен диктат е заменен с фалшивата догма на Вашингтонския консенсус за „отворените врати” във външната търговия, което облагодетелствало еднакво и развитите и слабо развитите страни. В това, обаче няма нищо вярно. Таблица 2., отразяваща българския опит, го доказва по категоричен начин. Наред с бързата либерализация на цените, либерализацията на вноса и прибързаното снемане на протекцията на местното производство, е едно от най-големите престъпления на шоковата терапия, наложена ни от горепосочените институции. Това показва колко ефикасно те обслужваха интересите на богатите страни, за сметка на бедните.

  1. Външният пазар и особено пазарът на СИВ е бил силно чувствителен на деструктивните политически и икономически процеси у нас след края на 1989 г. Спадът на производството се чувства още от началото, но той протича с известна инерционност, може би, защото част от производството е било за вътрешния пазар. Сривът на износа е незабавен и рязък, особено след саморазпускането на СИВ през 1991 г. Цялата производствена и експортна система, изграждана в продължение на години, рухва веднага.
  2. Загубените веднаж пазари трудно ще се възстановят. Преобладаващата част от тях са загубени завинаги. Бедата за България е в това, че при настоящия механизъм на функциониране на Общия европейски пазар, на който се реализира преобладаващата част от нашия износ сега, нямаме шансове в обозримото бъдеще да възстановим производството и експорта на такова качествено и количествено равнище, каквото имахме до 1988 г. Не бихме могли дори да се приближим до него, защото не сме конкурентоспособни. А в напълно либерализиран общ пазар бедните страни нямат никакви шансове в конкуренцията с богатите. За определен период от време те се нуждаят от някаква форма на протекция на прохождащата местна индустрия, докато тя стъпи на краката си. За постигането на сравнима конкурентоспособност с тази на развитите страни, при идеални условия са нужни поне 15-20, а може би и повече години.
  3. Ниската конкурентоспособност на България ще проличи още по-категорично на един бъдещ Общ Евро-Американски пазар с население от около 820 млн. души. Това ще се случи ако бъде сключено споразумението между ЕС и САЩ за свободна търговия и инвестиции. Ние и сега сме в тежко положение в условията на Общия Европейски пазар, поради по-ниската ни конкурентоспособност в сравнение със средната в ЕС. Конкурентоспособността на американските фирми е по-висока от тази на европейските. Ако ние нямахме шансове до сега в свободна конкуренция с европейските фирми, какво да кажем за шансовете ни пред още по-мощните и конкурентоспособни американски компании. Ако при най-благоприятни условия са необходими 25-30 години, за да се приближим към средната в ЕС, ще ни бъдат необходими 40-45 години да се приближим до американската конкурентоспособност. Това усложнява още повече нашето положение през следващите десетилетия.

При други политически условия бихме имали по-големи шансове като член на Евроазиатския общ пазар, понеже конкуренцията на него ще бъде по-близка до нашите възможности. При сегашните политически ангажименти на България като член на ЕС и на НАТО, едва ли може да се разчита на участие в Евроазиатския общ пазар.

Както е известно, стокообменът между страните членки на ЕС се основава изцяло на пазара. Съществува общ безмитен пазар, но се запазват неофициално важни нетарифни (санитарно-ветеринарни и други) ограничения. Няма целево разпределение на производството по страни членки. Всяка страна е свободна да решава какво да произвежда, на кого и при какви условия да го продава. На пръв поглед това звучи добре. Ако ЕС беше икономически еднородна общност на високо развити и конкурентоспособни икономики (както беше замислен първоначално – клуб на богатите), този механизъм можеше да работи и от него да печелят най-конкурентоспособните със своята качествена и евтина продукция. Това щеше да облагодетелства и потребителите, без да застрашава оцеляването на производителите.

Реалностите обаче са други. Голяма част от страните членки, особено новите членове от Източна Европа, Малта, Кипър и до известна степен – от Южна Европа, не могат да се справят на Общия европейски пазар. Повечето източноевропейски страни не отговаряха на критериите от Копенхаген и не бяха готови за присъединяване. Това се знаеше в ръководството на ЕС, но по стратегически военно-политически съображения решиха да ни приемат в ЕС и в НАТО, поради географската ни и друга близост до Русия. Макар че за това не се говореше, на съответното най-високо равнище са преценили, че България, заедно с Румъния и други източноевропейски страни, може да им бъде полезна в бъдеще като военно-политически плацдарм срещу Русия. Вероятно са целели да ни обвържат необратимо със Запада, за да предотвратят евентуалната ни бъдеща преориентация към Русия. Събитията през последните години и особено настоящите, потвърждават това. В Брюксел пожертваха икономическите критерии за членство в ЕС и ни превърнаха в инструменти за реализиране на стратегическите планове на Америка срещу Русия.

Сега плащаме цената поради ниската ни конкурентоспособност на Общия европейски пазар. Не е възможно нашите наскоро създадени, едва прохождащи, неопитни, неконкурентоспособни компании с 5-10-15 годишна производствена история да се конкурират успешно с компаниите от Западна Европа с 50-100 и повече годишен стопански опит, с модерни технологии, с висококвалифициран и дисциплиниран персонал, с развита разпределителна мрежа, с усвоени отдавна пазари, с престижно име и традиции. Както вече споменах, още по-трудно ще ни е да се конкурираме с американските компании. Вместо сближаване по конкурентоспособност сега протича още по-голямо икономическо дистанциране между икономиките на страните членки на ЕС. Страни като България нямат шансове на този общ пазар в обозримото бъдеще. Това вече разбират и в Брюксел. Неслучайно приемането на нови членове на ЕС засега е преустановено за 5 години. Може би този срок ще бъде дори удължен.

Това се потвърждава по категоричен начин от статистическите данни. Сравнението между двете колони на таблици 1. и 2. показва, че в нашето производство и външна търговия е настъпила истинска катастрофа. В експортните ни листи вече липсват средно- и високотехнологичните промишлени продукти, които произвеждахме и продавахме преди 25-30 години като член на СИВ. Това важи и за традиционни наши земеделски продукти. Ако в 1988 г. изнасяхме 78,9 хил. тн. домати, сега изнасяме 1600 тн. и внасяме десетки хиляди тона от съседните ни Гърция и Турция, които ги произвеждат по-евтино при по-благоприятните си природно-климатични условия. Общият европейски пазар обаче не се интересува от това. Трудно е да се намерят такива драматични стопански сривове дори в страни, преживяли военна катастрофа.

Докато преди 30 години структурата на нашия износ беше типична за средно развита европейска страна, което личи от таблици 1. и 2., сега тя е близка до експортните структури на много африкански страни. Делът на суровините и материалите в нашия износ сега е 51,9%, на потребителските стоки със що годе приемливо качество е 27,9% и на инвестиционните стоки на посредствено техническо равнище е 20,2%. Високотехнологичните стоки в износа ни са едва 3,3%, а нискотехнологичните – 65,3%.

Ако България предприеме бърза реиндустриализация и модернизация, съчетана с умерена протекция на селското ни стопанство, и при наличието на подходящи междуправителствени договорености между Русия и България, след 8-10 години можем да възстановим част от нашия износ на земеделски продукти, посочен в таблица 2., частично на химическите и фармацевтичните продукти и съвсем малка част от продуктите на машиностроенето.

Трудно ми е да посоча други наши възможности за износ към Русия през близките години. Ако трябва да бъда реалист, като имам предвид деструктивната антируска политика на нашите правителства, дори и това трудно ще стане. Сегашните ни управници се оказаха много експедитивни в провала на договорените на политическо равнище три големи проекта: нефтопроводът Бургас – Александропулис, и най-вече – АЕЦ „Белене” и газопровода „Южен поток”. С това те навредиха преди всичко на България, която сега и в обозримото бъдеще ще бъде заобикаляна от всички магистрални инфраструктурни транспортни системи.

Списъкът от характеристики на примитивния балкански капитализъм е безкраен. По груби мои оценки през тези 25 години от българския народ са отнети (откраднати) над 150 млрд. лева (около 70 млрд.евро, т.е. двегодишния ни БВП), а неподлежащите на количествена оценка загуби и пропуснати ползи, поради разгрома на нашия внушителен за малка страна производствен потенциал, заедно с духовната деградация, са зашеметяващи. Ето в това е голямото престъпление на така наречения български преход.

Потреблението в България преди 25 години и сега

Сривът на производството и търговията, заедно с намалението на заетостта, увеличението на безработицата и свиването на реалните разполагаеми доходи, доведоха до рязък спад в потреблението на домакинствата. Това личи от таблица 3.

Таблица 3. Потребление на основни хранителни продукти на лице от домакинството

Показатели/Години 1988 г. 2013 г.
Хляб – кг. 196,4 97,8
Месо – кг. 75,2 32,2
Риба – кг. 8,3 6,7
Прясно мляко – л. 195 20,1
Яйца –бр. 263 143
Плодове –кг. 109 50,3
Зеленчуци – кг. 109 73,1
Захар –кг. 35 7,7
Растителни хранителни масла – л. 22,9 16,5

Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник 1989 г. и 2014 г.

Като цяло, разсъжденията по таблици 1. и 2. важат и тук. Може би заслужава да се отбележи още следното:

  1. Здравословният процес на намаление на потреблението на хляб и хлебни продукти в другите европейски страни, протича и у нас, но все още сме страната с най-високо потребление на хляб в ЕС – около 95 кг. на човек от населението. Това е едно от многото измерения на диетата на бедността.
  2. При почти всички продукти има рязко шоково влошаване след 1988 г.,последвано от стабилизация или дори леко подобрение на много ниско ниво. Това може да се обясни с насъщния характер на храните и неотложността в тяхното потребление в някакъв допустим минимум за биологично оцеляване. То определя по-ниската еластичност на потреблението на хранителни продукти спрямо доходите.
  1. При нехранителните продукти еластичността е по-висока, а спадът по-рязък и продължителен. За разлика от храните, потреблението на дрехи, обувки, домашно обзавеждане, ремонт и освежаване на жилището, почивката на море и планина и т.н. подлежат на отлагане в определени граници. Те, обаче, за разлика от хранителните продукти, по-трудно се измерват като количество на лице от домакинството.
  2. Проведените многобройни анкети през последните 25 години за потреблението на нехранителни стоки с по-широк и по-тесен обхват потвърждават по-рязкото намаление на потреблението им. Това намаление е незначително за най-високодоходната децилна група (5-10% от населението), много голямо за средните децилни групи (30-40% от населението) и драматично за най-ниските (50-60% от населението).

Домакинските бюджети в България преди 25 години и сега

Имах намерение да направя цялостен анализ и на промените в структурата на разходите в домакинските бюджети на България за разглеждания период. Такъв анализ може да добави допълнителна представа за качеството на живота у нас. Това се оказа невъзможно за всички видове разходи, понеже през различните години на този период е прилагана различна групировка на разходите в домакинските бюджети, която прави несъпоставими или трудно съпоставими данните за различни години. Поради това ще се задоволя с анализ само по най-важни позиции, където, макар и с някои условности, данните заслужават по-голямо доверие (виж таблица 4.).

Таблица 4. Относителен дял на някои разходи в домакинските бюджети – в проценти

Видове разходи/Години 1989 2014
Храна и безалкохолни напитки 38,1 32,3
Облекло и обувки 9,9 3,8
Жилище, електричество., горива за битови нужди 12,0 17,1
Здравеопазване 2,2 5,2
Транспорт и съобщения 7,3 11,6

Източник: НСИ. Статистически справочник 1990 и Сайт на НСИ.

И тук се налагат някои коментари:

  1. Най-важен е делът на разходите за храна и безалкохолни напитки. Известно е, че в най-богатите европейски страни този дял е между 10 и 15%, а в най-бедните страни в Европа и извън нея е 40-50 и повече процента. Известно е също, че с повишаване равнището на социално и икономическо развитие в дадена страна, този дял намалява. У нас също има тенденция към намаление, но тези разходи продължават да са много високи, което ни сближава повече с африканските, отколкото със западноевропейските страни. Това е основание за тревога. Предстои ни да изминем още много дълъг път докато се приближим по този показател до богатите страни членки на ЕС.
  2. Главната причина за рязкото намаление на разходите за облекло и обувки е възможността новите покупки да се отлагат, поради ограничеността на домакинските разходи. Поскъпването на дрехите и обувките действа в обратна посока.
  3. Разходите за покупка и обзавеждане на жилище, за отопление, осветление, вода и други подобни растяха, главно поради чувствителното поскъпване на техните съставки. Едновременно, немалка част от тези разходи се отлагаха за по-добри времена, което смекчаваше повишението им. Нетният резултат от влиянието на разнопосочните фактори предизвика чувствително повишение на техния дял.
  4. Заедно с храните, разходите за здраве са неотложни в най-висока степен. Въпреки това, комерсиализацията в системата на здравеопазване и в здравното осигуряване, заедно с масовото нерегламентирано паралелно доплащане от пациентите, доведоха до повече от двукратно повишение на техния дял.
  5. Върху разходите за транспорт и съобщения влияят както обективни, така и субективни фактори. По-голямата транспортна мобилност на хората е обща тенденция, не само в България. Почти масовото притежаване на собствен лек автомобил, макар и 80% на старо, стана престижно. Мобилната телефония придоби масов характер. Заедно с всичко това растяха тарифите за тези услуги. Повишението на техния дял в домакинските бюджети е нетният краен резултат.
  6. Много големи са различията в структурата на домакинските бюджети между различните децилни групи. Например, за най-богатите 5-10% от населението разходите за храна са далеч по-ниски от средните, а за най-ниските 40-50% от населението – далеч по-високи, по понятни причини.

Важно е също да се знае, че по официални данни разликата между доходите на най-бедните 20% и най-богатите 20% от населението у нас през 2013 г. е 6,6 пъти. Коефициентът на Джини е 35,4. Това са едни от най-високите в ЕС показатели за подоходна поляризация. Населението в риск на бедност и социално изключване е 48,0% от общото население, а населението живеещо в материални лишения е 43,0%.

През 2012 г. средното равнище на цените в България на ниво БВП беше 45,1% спрямо ЕС-28. За търгуемите стоки то отстъпва умерено от средните в ЕС, но за нетъргуемите е много по-ниско. В ЕС протича обективен процес на сближаване на националните ценови равнища. Същото не може да се каже за националните равнища на доходите, които сега у нас са едва 22-23% от средните в ЕС. Това поставя по-бедните страни, като България в още по-неблагоприятна ситуация.

Тези дни бяха публикувани официални данни, според които около 3 млн. души (от 7,2 милионното население на България) живеят в бедност – т.е. с доход до 360 лв., което е минималната месечна заплата.

За постигането на съпоставима конкурентоспособност във вътрешнообщностната търговия между старите и новите страни членки при идеални условия ще са нужни още няколко десетилетия. Няма обаче гаранции, че икономическото сближаване между страните членки ще продължи. Възможен е и обрат към ново разслояване при сегашната социално-икономическа разнородност и настоящата икономическа политика на общността.

Представяте ли си какво ще се случи с икономиките на по-бедните страни членки през тези десетилетия, ако Общият пазар продължава да функционира както до сега? За да ви улесня – погледнете съдбата на успешното някога българско земеделие и дори на българската индустрия, което личи от горните таблици. Погледнете какво става и в другите източноевропейски страни. Същото ще сполети и неконкурентоспособните икономики на Украйна, Молдова, Грузия и Беларус ако отворят границите си за свободна търговия със западноевропейските страни и снемат защитния чадър на неконкурентната местна икономика. Политиката на „отворени врати” за движение на стоки е благодатна за силните и катастрофална за слабите икономики. Това ще предизвика масови фалити на неконкурентоспособните им предприятия и висока безработица с всички негативни последствия. На народите на тези страни обаче не се казва суровата икономическа истина. Те ще я научат след време и ще я почувстват на собствен гръб, но ще е твърде късно.

Цитираните в началото заключения на социологическите агенции говорят достатъчно убедително за обществените настроения у нас, въпреки масираната 25-годишна медийна пропаганда срещу социализма и за големите успехи на така наречения „преход”. Още по-съкрушителни са цитираните в настоящия анализ данни и факти. Те са най-безпристрастният разказ за живота на българите от 1945 до 1989 г. И при наличието на такива факти десните политици и пазарните догматици, начело с Президента Плевнелиев, наричат последните 25 години: най-светли в нашата история.

Ще се търси ли отговорност от виновниците?

Както вече посочих, разгромът на икономиката струва на България далече над 100 млрд. щатски долара. А да напомням ли за духовната разруха, която е дори по-страшна и по-трудно поправима от материалната. Този разгром не се е случил от самосебе си. Зад него стоят хора, провеждали определена стопанска политика. Повечето от тези хора са живи и здрави и дори ни поучават как да управляваме икономиката и държавата. Четат ни уроци по нравственост и морал. Някои от тях и сега заемат важни държавни и обществени постове.

Всяка уважаваща себе си държава би реагирала на този чудовищен разгром. И би потърсила сметка от виновните. Все още няма признаци за такива намерения на нашата държава. Тя наказва по-смело и по-строго крадеца на една овца в безименно българско село, отколкото крадеца на милиарди. Добре е да се помни, че ако сега не се потърси сметка от виновниците, това ще се повтаря и в бъдеще в нарастващи мащаби. Защото ненаказаното престъпление е покана за нови престъпления!

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

06th May2015

Научна конференция в РКИЦ

by Черно и Бяло

В чест на 70-годишнината от Победата над фашизма в Руския културно-информационен център на 5 май 2015г. се проведе традиционната научна конференция, организирана от Фондация „Устойчиво развитие за България”, Представителството на Россотрудничество и Националния обществен комитет „70 години от Победата” на тема „70 години от Победата над фашизма и съвременният свят”. Гости на конференцията бяха Сергей Смитюшенко заместник директор на РКИЦ и Станка Шопова – Председател на Фондация „Устойчиво развитие за България”. При откриването на форума Сергей Смитюшенко очерта съвременните измерения и поуки от Победата за съвременния свят за глобалните процеси днес, за опасностите от надигащия се фашизъм в Украйна.

Константин Пеев – заместник-председател на Фондация „Устойчиво развитие за България“ и модератор на научната конференция подчерта, че „главната цел на организаторите е да се разкрие историческата истина за решаващата роля на Съветския съюз и на съветския народ за Победата над фашизма и поуките и предизвикателствата днес за развитието на един мирен и справедлив свят”.

В конференцията взеха участие водещи историци, политолози, международници, представители на медиите, студенти, дипломати, военнослужещи, ветерани, културни дейци, представители на творчески съюзи и организации. Проф. Евгени Гиндев и проф. Борис Бонев, ген. от запаса се върнаха към историческите събития и личностите, свързани с Великата Отечествена война и Победата. Проф. Евгения Калинова анализира процеса на дипломатическите преговори и дипломатически натиск над България и огромния принос на СССР за съхраняване на границите на страната, както и за мирното следвоенно регулиране на Европа по време на Парижката мирна конференция.

Проф. Минчо Минчев подчерта и социалното значение и измерения на Победата, като Победа на справедливия социално-обществен модел на СССР в страните на Югоизточна Европа. Проф. Витка Тошкова очерта обществено-политическите процеси и събития през 1944г., като решаващи за радикалния поврат в българската политическа система. Българското участие и принос в заключителната фаза на Втората световна война, съвместно и под ръководството на Съветската армия и трети Украински фронт бе в центъра на вниманието на проф. Марин Калонкин.

Мнозина от участниците: доц. Иво Христов, проф. Румяна Михнева, Минчо Минчев – гл. редактор на в. „Нова Зора, проф. Нина Дюлгерова, доц. Емилия Лазарова, Симеон Симеонов – председател на НС на Отечествения съюз, Лъчезар Еленков – гл. редактор на в Жарава, и други потърсиха съвременните измерения и значение на Победата в редица области на международните отношения и дипломацията, геополитиката, нравствеността и съвременната политическа действителност, културата и др.

Конференцията има важно значение за утвърждаване на историческата истина, за съхраняване и предаване на поколенията на паметта на тези важни събития за съдбата и бъдещето на човечеството и за отхвърляне на историческите фалшификации и манипулации на общественото мнение.