09th Jun2015

България плати най-скъпия входен билет за Европейския съюз

by Черно и Бяло

Нужни са 50 години докато приходите ни от ЕС се изравнят със загубите ни от закриването на ядрените блокове и членския ни внос в ЕС

Проф. Иван АнгеловРазсъждавайки на тази голяма тема се върнах в мислите си десетина години назад в историята на присъединяването ни към Европейския съюз. (more…)

09th Jun2015

Хора и събития, известни на историята…

by Черно и Бяло

Magphil-Konstantin-Bradvarov-S3170-159x240Това е една странна организация в която членуваше българската социалдемократическа партия (БСДП) в изгнание във Виена, (more…)

22nd May2015

Поздравително видео по случай 24 май

by Черно и Бяло

Поздрав по случай 24 май за СБЖ от проф. Людмила Карпенко, преподавател по български език в Самарския университет и нейните студенти.

22nd May2015

Поздравителен адрес по случай 24 май

by Черно и Бяло

По случай светлия празник 24 май – ден на българската просвета и култура и славянската писменост, председателя на СБЖ г-жа Снежана Тодорова получи поздравителен адрес от община Панагюрище.

Тодорова

22nd May2015

Паметник на Константин Фотинов бе открит

by Черно и Бяло

Двайсет и първи май зае специално място в празничния календар на Самоков. На този ден – вчера, четвъртък, на главната улица „Цар Борис ІІІ” бе открит новият паметник на Константин Фотинов.

В словото си историкът Кирил Славов, директор на едноименната гимназия, очерта житейския и творчески път на Фотинов – „тази рядка, цялостна личност”.

Чест за града ни бе присъствието на председателя на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова. „Фотинов е велик българин, с когото се гордее цяла България, а журналистите го почитат и защото е основоположник на българската журналистика”, изтъкна г-жа Тодорова. Тя благодари на журналистическото дружество в Самоков с председател Тодор Попов за чудесната инициатива и на ръководството на града и общината за подкрепата. Сн. Тодорова връчи на кмета Георгиев почетния знак на СБЖ в знак на дълбока признателност за издигнатия монумент.

Г-н Георгиев благодари на скулптора Спас Киричев и на целия екип, съградил оригиналната композиция. Градоначалникът изрази удовлетворението си, че е започнало едно дело, за което често са разговаряли с изтъкнатия наш краевед Мария Йончева – да се превърне главната самоковска улица в един своеобразен възрожденски музей на открито.

Вл. Георгиев, К. Славов и Т. Попов откриха композицията под аплодисментите на присъстващите. По щастливо стечение на обстоятелствата 21 май бе и имен ден както на К. Фотинов, така и на скулптора Сп. Киричев. В слънчевия ден много от присъстващите – млади и стари, си направиха снимки пред новата композиция, включително с нейния автор Киричев и сътрудничката му Маргарита Иванова.

Сред присъстващите бяха и други гости – доц. Здравка Константинова, ръководител на катедрата по „Иистория и теория на журналистиката” във Факултета по журналистика и масови комуникации към СУ „Св. Климент Охридски”, кметът на община Стрелча Иван Евстатиев, публицистът Величко Хинов. Тук бяха и председателят на Общинския съвет Силвия Стойчева, зам.-кметовете Сия Шехтанова и Васил Сайменов, ученици от ПГ „Константин Фотинов”, много граждани.

Мемориалът представя Константин Фотинов, седнал на пейка, със сп. „Любословие” в ръка, а на три плочи зад фигурата са дадени моменти от живота на първия български журналист и илюстрации от неговото списание.

Паметникът се откри в годината, в която се навършват 230 години от рождението на Фотинов. Миналата пролет се навършиха и 170 години от излизането на първия брой на неговото списание „Любословие”. Самият паметник бе издигнат по инициатива на самоковското журналистическо дружество. Предложението намери възторжен прием от СБЖ и бе подето и подкрепено от кметското ръководство и общинската управа. Екипът на скулптора Спас Киричев в кратък срок изпълни успешно мисията си.

Художник на оригиналната композиция е Маргарита Иванова, а за дизайна се е погрижила Катерина Киричева. Отливането е извършил Петър Стойчев в леярна в Пазарджик и в леярско ателие в с. Мало Конаре. Самата композиция е от месинг и тежи около 750кг.

За оформянето на околното пространство и превръщането му в красив кът за преклонение и отмора пък са съдействали специалисти и работници от Общината.

Евгения Попова
Снимки: Надка Вардарова, Делян Василев

22nd May2015

Юристи от Сан Франциско проведоха обучения по медиация за български съдии

by Черно и Бяло

На 11 и 13 май в сградата на Националния институт на правосъдието, с подкрепата на Висшия съдебен съвет, се проведе семинар на тема „Медиация в полза на съда. Техники за препращане към медиация”. Той бе организиран от работната група за разработване на Концепция за насърчаване на медиацията като метод за алтернативно решаване на спорове към ВСС, Центъра по спогодби и медиация към Софийски районен съд и Софийски градски съд и Националния институт на правосъдието. Гост лекторите – Виктор Шахтер и Джон Копел, са юристи и опитни медиатори от Сан Франциско, САЩ.

Виктор Шахтер е работил над 40 години като медиатор и е участвал като адвокат в медиации и арбитражни дела. Основател и президент на Фондацията за инициативи за устойчиво развитие на правораздаването, той има значителен принос за развиването на медиацията в страни като Бразилия, Турция, Малайзия и Индия. За неговата международна работа през 2008г. е избран за адвокат на годината в Калифорния.

Джон Копел е работил като медиатор и арбитър с клиенти в щатски и федерален съд през последните 20 години. Участвал е в проекта на Фондация за инициативи за устойчиво развитие на правораздаването в Индия, работил е с организации за защита на правата на децата в Камбоджа и за защита на гражданските права в Индия.

На 11 май гост лекторите проведоха две обучения за препращане към медиация – за младши съдии и за съдии. В тях те наблегнаха на същността на медиацията като метод за алтернативно решаване на спорове, прилагането ѝ при гражданските дела, трудови дела, тези за интелектуална собственост и др., подчертаха ползите от нея. Уместните препращания помагат да се намали броят на делата, увеличават успеха на медиацията и повишат удовлетворението на страните от правосъдието.

На 13 май се проведоха две обучения по темите: медиационни техники за напреднали медиатори и съдебни центрове по медиация – цели, организация, статистика. Българските медиатори показаха силен интерес и активност по въпросите за подходите при започване на медиацията, оценката на случая, поддържането на неутралност, ефективната комуникация, емоционалните и психологическите фактори, интегративните преговори, справянето с безизходицата, техниката на „скобите”.

Текст и снимки:
Люба Христова

18th May2015

Разгромът на българската икономика

by Черно и Бяло

Какво ни донесе реставрацията на капитализма в България

Предизвикано предисловие

Ще започна с кратко встъпление, предизвикано от последните събития.

Проф. Иван АнгеловНякои хора са склонни да забравят историческата истина ако тя не обслужва текущите им користни интереси и/или политически убеждения. Напоследък сме свидетели на потресаващи примери на такава забрава. Нещо повече, на опити за преиначаване и пренаписване на историята. Преди няколко дни празнувахме 9 Май. Тази дата е оставила незаличими следи в световната и в европейската история като Ден на Победата на антифашистката коалиция над нацистка Германия, при решаващата роля на Съветския съюз.

Това обаче не се харесва на някои десни политици по света, в Европа и у нас. През 2008 г. Европейският парламент реши тази дата да се обяви като официален празник – Ден на Европа. Сега те говорят само за Ден на Европа, с което принизяват, омаловажават и дори подменят Деня на Победата. Защото всяко споменаване за победата напомня за изключителния героизъм, нечовешки страдания и огромни жертви на Съветския съюз за пречупването на гръбнака на кафявата чума.

Добре е съвременниците да знаят фактите въз основа на които се оценява ролята на различните участници в антифашистката коалиция. С материални и човешки ресурси срещу Съветския съюз воюваше цяла Европа, окупирана тогава от Германия. През годините на войната Германия воюваше срещу Съветския съюз с около 180-200 дивизии, а на всички други фронтове – с около 20-40 дивизии. По сведения на западни изследователи на войната, от двете воюващи страни на Западния фронт е участвала жива сила, възлизаща на 16 500 000 човекомесеца, а на Източния фронт – 406 000 000 човекомесеца, т.е. 25 пъти повече. От всички военни загуби на Германия около 95% са на Източния фронт.

Съдбата на Европа се решаваше на Източния фронт. При евентуална загуба на Съветския съюз фашистка Германия щеше да овладее цяла Европа от Португалия до Урал за много десетилетия напред. И нямаше да има на света сила, която да оспори доминацията на тази Германия. Без Деня на Победата нямаше да има Ден на Европа. Дори Европа нямаше да е същата. При друг резултат от войната едва ли щеше да ги има и европейските политици, които на 9 май 2015 г. бойкотираха празника в Москва. Добре би било ако те можеха да размислят над това! Ако имаха съвест, морал и достоинство!

Фашизмът беше победен преди 70 години и хората се надяваха, че е завинаги. Биологични и идеологически наследници на хитлерофашизма обаче отново се надигат и търсят реванш. В името на този реванш са се заели с пренаписване и грубо преиначаване на историята на Втората световна война. Целят да изтрият от паметта на младите поколения истината за Деня на Победата.

Винаги съм бил за приятелски отношения на България с Русия. На 8 февруари 2015 г. публикувах в Поглед.Инфо статията В Европа, но никога срещу Русия. И винаги съм вярвал в Русия и в руския народ. След като видях военния парад в Москва на 9 май тази година и особено изумителния със своето величие парад на Безсмъртния полк, в който са участвали по своя инициатива около 19 милиона души в цяла Русия, вярвам още повече в непобедимостта на този народ и тази държава. И добре че ги има!

Производственият потенциал на България преди 25 години и сега

Десните политици и икономисти се занимават с подобно преиначаване на процесите след войната и в България.

Според проучване на социологическата агенция Галъп Интернейшънъл от септември 2014 г. 45% от българите оценяват периода на социализма от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. като успешен, а 17% го смятат за загубено време. Проучване на същата агенция за периода на реставрацията 1989-2014 г. дава следната картина: 1% от запитаните отговарят, че изминалите 25 години са напълно успешни; 8% смятат, че е имало и грешки, но постигнатото е повече; 34% казват, че е имало и някакви успехи, но загубеното е повече; 27% – че това са напълно загубени и тежки за народа години. Сходни са и резултатите на Алфа Рисърч.

Тези резултати хвърлиха в ужас десните политици и икономисти. Те отново упрекнаха народа, че не виждал истината, че е забравил колко лошо е живеел при социализма, че не осъзнавал колко добре живее сега. Някои десни политолози отидоха още по-далече. Те обясняваха неприятните за тях резултати със „загубената памет”, с „неразказаната истина за социализма”. Обвиниха хората, че са забравили колко лошо са живеели тогава и поради това сега страдат от носталгия по миналото.

В този десен хор от клевети може би има частица истина относно забравата. Някои неща наистина са забравени. Забравени са числата и фактите, които показват каква е била нашата икономика и нашият живот преди 25 години и сега. Характеризират разгрома на българската икономика, осъществен от същите хора, които сега обвиняват българите в „къса памет”. Затова реших да напомня числата и фактите само по едно от многото деструктивни деяния – разрушаването на производствения потенциал на България. Всички данни на които се позовавам са от официални източници. Под всяка таблица е посочен източникът. За да избегна условностите от сравняването на разновременни стойностни величини, влиянието на невинаги реални цени и валутни курсове през този период, използвам натурални показатели, които са по-меродавни (виж таблица 1.)

Таблица 1. Производство на най-важни продукти в България

Показатели/Години 1988 г. 2012 г.
Електроенергия – млн. квч. 45133 47329
Цимент – млн. т. 5,4 1,8
Прокат от черни метали – хил. т. 3322 832
Металообработващи машини – бр. 17441 1935
Електрокари – бр. 47400 183
Мотокари – бр. 35100 217
Електрически двигатели – бр. 1890700 619
Автоматични телефонни централи – хил линии 436 х
Цветни телевизори – хил. бр. 124,3 х
Домашни хладилници – бр. 111000 х
Автоматични домашни перални – хил. бр. 57,3 х
Азотни торове – 100% азот –хил.т. 1134,7 315
Калцинирана сода (база 98%) – хил. т. 1100 х
Карбамид (100% азот) – хил. т. 368,1 х
Обувки-кожени – млн. чифта 25,8 11,6
Памучни платове – млн. кв. м. 361,7 7,7
Вълнени платове – млн. м. 45,0 2,4
Месо – хил. т. 565,6 154,9
Мляко – млн. л. 2509 69,9
Зеленчукови консерви – хил. т. 344 67,5
Плодови консерви – хил. т. 242,8 59,1
Растителни масла – хил. т. 171,6 95,9
Домати – хил. т. 809 119,1
Сирене – хил. т. 112,6 45,2
Захар – хил. т. 361 97
Ябълки – хил. т. 314 ..
Грозде – хил. т. 929 ..
Говеда – хил. бр.в т. ч. Крави – хил. бр. 1615646 526,1317,3
Овце –хил. бр. 8593 1361,5
Разходи за научни изследвания – % от БВП 3,2 0,4
Изследователи – бр. 31412 21677
Раждаемост – на 1000 души от населението – % 13,0 9,5
Смъртност – на 1000 души от населението – % 11,9 14,4
Детски градини – бр. 4666 2051

Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник, 1989 г. и 2014 г.

Пояснение: 1988 г. е избрана като последна нормална година преди промените у нас, а 2012 г. е последната за която НСИ е публикувал данни за производството. Ако съдя по тенденцията през изминалите години и от преките ми наблюдения, картината през 2014 е още по-неблагоприятна, но официалните данни ще се появят след една година. Означенията в последната колона с „х” показват, че производството е прекратено, а тези с две точки – че няма данни. По някои от тези позиции с две точки дори и да има малко производство, то е символично и може би поради това не е отбелязано в Статистическия годишник.

Дори бегъл поглед върху таблицата дава основание за следните изводи:

    1. България достига най-високо ниво на производството си през 1988 г. Към тази година сме били средно развита промишлено-аграрна европейска държава. Тези производства са били организирани на основата на интеграцията в рамките на СИВ. След това, с началото на реставрацията на примитивния балкански капитализъм започва икономическият разгром във всички сектори на икономиката. Единственото оцеляло производство е на електроенергетиката, създадена преди това от прозорливи български енергетици, главно с техническата помощ и съоръжения на Съветския съюз.
    2. Производствата, които не са били унищожени веднага след 1989 г. се доликвидират с асоциирането ни към ЕС в 1995 г. и с присъединяването ни към ЕС в 2007 г., когато се извършва престъпната приватизация и не по-малко престъпното концесиониране, приключва въвеждането на пълна либерализация на външната търговия и на капиталовите потоци и се отменят протекциите на местното производство. По-конкурентоспособните производства на най-развитите страни смазват нашите все още недостатъчно конкурентни и оставени без защита местни индустриални и земеделски производства.
    3. Със закона за приватизацията беше предвидено създаването на държавен орган за следприватизационен контрол, с цел да се проверява доколко новите собственици спазват икономическите, социалните, екологичните и други клаузи на приватизационните договори. Дейността на този орган обаче беше блокирана и контрол не е осъществяван. Въпреки масовите груби нарушения на приватизационните договори, не са известни наказателни мерки на държавата срещу нарушителите.
    4. Всеобщата разруха протича с различни нюанси. Едни производства, съпротивлявайки се срещу външната конкуренция, се свиват постепенно, без да изчезват, като разчитат главно на малкия вътрешен пазар. Други също намаляват и почти изчезват или остават със символични обеми, които статистиката, може би не винаги отчита.
    5. Всеобщият разпад на производството, съчетан с престъпна приватизация, прави излишни много годни производствени машини и съоръжения и ги превръща в скрап, който бива организирано разпродаван или разграбван. Често се съобщава за изхвърляне като скрап на току що доставени и неразопаковани нови машини и съоръжения.
    6. Приет беше Закон за възстановяване на собствеността върху земята на бившите й собственици или на техните наследници, в реални граници. Това предизвика тотален хаос в земеделието. Дейността на „земеразделителните комисии” се проточи с години. Ликвидирано беше едрото кооперативно модерно българско земеделие, постигнало добиви на европейско равнище, и възстановени милиони малки парцели, негодни за съвременна механизирана обработка. Около една трета от земята остана пустееща в продължение на години. Селските стопани и българската икономика понесоха огромни загуби и пълна разруха, от която земеделието и до сега не може да са съвземе.
    7. Разрухата в растениевъдството и животновъдството се осъществи със закон чрез така наречените „ликвидационни комисии”, чиято главна цел беше – ликвидация, разрушаване на производствените земеделски кооперации (ТКЗС). Изколват се масово крави, биволи, дори бременни елитни породи и други домашни животни.
    8. Тоталният разгром на производството породи голяма безработица, емиграция на многохиляден квалифициран персонал в чужбина, масова деквалификация и деградация на работна сила, рязко намаление на доходите, семейни и лични трагедии, убийства и самоубийства, изоставени невръстни деца, които израстват като бъдещи бандити, намаляване обхвата на децата в училище, ново повишение на неграмотността, особено сред циганското население.

Появи се дори понятието „обезкуражени безработни” – трайно безработни в продължение на 3-4 и повече години, професионално деквалифицирани и деградирали, загубили надежда, че ще си намерят работа. Статистиката и до сега отчита техния брой (188,7 хил. души в края на 2014 г.), без, обаче да ги включва в официално отчитаната безработица. Официалната безработица сега е около 10,5-11,5%, а с включването на обезкуражените – около 18-20%. Ако не бяха отворени границите за емиграция на около 1,5-2,0 млн. души, повечето от тях – работоспособни, безработицата би достигнала около 45-50%. Дори само по това може да се съди за социалните последствия на икономическата разруха. Съдете за мащабите на социално-икономическата катастрофа, щом половината от заетата преди това работна сила е станала излишна.

    1. Асоциирането и присъединяването към ЕС продължиха разрушителната тенденция, започнала в края на 1989 г. Няма признаци за конструктивно въздействие на членството ни в ЕС върху стопанската дейност. С разширяването на либерализацията на вноса и износа и отмяната на протекцията на неконкурентното местно производство в рамките на Общия европейски пазар, членството ни в ЕС по-скоро довършва, в някои случаи дори ускорява започналите по-рано разрушителни процеси. Дискриминационното субсидиране на нашето земеделие от ЕС в продължение на 7 години го досъсипа.
    2. Пораженията за България от този тотален разгром на икономиката са огромни. Той не подлежи дори на приблизителна количествена оценка. Като вземем предвид пораженията върху физическия, човешкия и интелектуалния капитал и пропуснатите в резултат на това бъдещи ползи, може да се предполага, че загубите на България са в порядъка на много десетки, а може би и на няколко стотин милиарда щатски долара през изминалите 25 години. Те ще се чувстват още много дълго. Представете си само какво означава изхвърлянето на улицата на стотици хиляди квалифицирани специалисти с висше и средно техническо, агрономическо и друго образование. България е икономически опустошена държава. На този фон звучат повече от странно думите на президента Плевнелиев през есента на 2014 г., че тези години били „най-успешните в нашата нова история”. Истината е обратната. С опустошителните си икономически, социални, морални, нравствени и други последствия те нямат равни в новата история на България.

Добре е гражданите на Украйна, Молдова, Грузия и Беларус да знаят, че същото, ако не и по-лошо, очаква и тях при асоциирането им към ЕС. За присъединяването им към ЕС по-добре е да не говорим. То едва ли ще се случи някога! По-скоро ЕС може да престане да съществува в сегашния му вид.

Експортният потенциал на България преди 25 години и сега

Радикални промени настъпиха и във външноикономическите отношения и особено във външнотърговския стокообмен. До саморазпускането на СИВ на 27 юни 1991 г. България беше член на тази интеграционна общност. През 1988 г. 84,5% от нашия износ беше към страните от СИВ, а само със Съветския съюз 62,8%. През същата година 76,7% от вноса ни беше от страните членки на СИВ, а 53,7% – само от Съветския съюз.

Главен механизъм за функциониране на СИВ беше координираното разпределение на производството и търговията между страните членки, т. е. тяхната производствена специализация и коопериране на основата на определени критерии. Така че всяка страна членка да участва в производството и обмена на перспективни продукти и услуги по които има икономически предимства, с цел да се осигури постепенно сближаване на нивото на икономическо развитие на всички страни от общността. За специализираните продукти изнасяхме 70-80-90% от продукцията за страните от СИВ и се възползвахме от големия пазар на общността, а също и за трети страни. Благодарение на това България произвеждаше и изнасяше стоки в големи количества на взаимноизгодни условия за другите страни членки, за които сега можем само да мечтаем. Ето какво говорят числата за нашия износ през 1988 г., преобладаващата част от който се насочваше към Съветския съюз и другите страни от СИВ, а също и за 2013 г., когато изнасяме най-много за ЕС (виж таблица 2.):

Таблица 2. Износ на най-важни стоки

Продукти/Години 1988 г. 2013
Електромотори – хил. бр. 836 ..
Електронни калкулатори – хил. бр. 46,7 х
Електрокари – хил. бр. 44,7 х
Мотокари – хил. бр. 33,2 х
Електротелфери – хил. бр. 131,5 х
Телефонни апарати – хил. бр. 630 х
Радиотелефони – хил. бр. 121 х
Калцинирана сода – хил.т. 795,2 х
Азотни торове –хил.т. 319 ..
Пресни плодове – хил.т.-в т.ч. грозде – хил.т.-в т.ч. ябълки – хил. л. 139,236,241,1 ……
Пресни зеленчуци – хил.т.-в т.ч. домати – хил. т. 109,378,9 ..1,1
Стерилизирани зеленчукови консерви – хил.т. 170,5 24,6
Трапезни вина – млн. литра 172,3 ..

Източник: НСИ. Статистически годишник и Статистически справочник 1989 г. и 2014 г.

Пояснения: Както в таблица 1. В официалните статистически публикации от 2014 г. има данни за износа през 2013 г. и затова цитирам тях.

Данните от таблица 2. също дават основания за някои разсъждения:

  1. Изводите по таблица 1. са валидни и за настоящата таблица.
  2. Тази извадка от експортната листа на България през 1988 г. също потвърждава, че сме били средно развита промишлено-аграрна страна по европейски стандарти. Нашата икономика е произвеждала в големи мащаби средно технологични, а в редица случаи, например в електрониката, и високо технологични продукти, които са приемани на външните пазари.
  3. Извадката също показва, че индустрията и земеделието са били тясно специализирани в рамките на СИВ и преобладаващата част от продукцията на най-важните сравнително сложни продукти са продавани в страните членки, а също и извън тях. Без тази производствена специализация, техническа помощ от по-развитите страни членки и огромния пазар на СИВ не би било възможно рентабилното масово производство на сравнително сложни машини и съоръжения в малка и по-слабо развита страна като нашата.
  4. От таблици 1. и 2. личи, че производството и износът се сриват тотално след 1989-1990 г. Много от произвежданите и изнасяни по-рано продукти изчезват от експортната ни листа, а заедно с тях изчезват стотици хиляди български работни места и многомилиардни доходи на българските домакинства. При пълната либерализация на вноса и липсата на защита на местното все още неконкурентоспособно производство, преустановеното вътрешно производство се заменя с внос от по-конкурентоспособни чуждестранни производители с голям стопански опит в съответните области. Този внос расте непрекъснато, за да достигне през 2013 г. впечатляващи величини: за домашни хладилници – 81,2 хил. броя, домашни перални машини – 159,9 хил. броя, прахосмукачки – 300,7 хил. броя, телевизори – 998,2 хил. броя, велосипеди – 31,0 хил. броя, маргарин – 11,0 хил. т., ориз – 30,3 хил. т., сол – 163,9 хил. т., захар – 242,9 хил. т., целулоза – 36,5 хил. т., обувки (кожени) – 3171,9 хил. чифта и т.н.

Ликвидацията на местното производство и замяната му с внос, казано по друг начин, означава, че България закрива хиляди и хиляди работни места на своя територия и допринася за създаване на допълнителни работни места в по-богатите страни. Това задълбочава и удължава нашата социално-икономическа изостаналост.

Всеки който познава стопанската история на сегашните най-богати страни: в Америка, в Европа, Япония, Австралия, Южна Корея и други знае, че никоя от тях, когато е била на нашето сегашно равнище на прохождащо модерно икономическо развитие, не е допускала такава брутална внезапна либерализация на вноса и снемане на протекцията на местното производство, както постъпи България, заедно с други източноевропейски страни, под натиска на МВФ, Световната банка, Световната търговска организация, Европейската комисия.

Теоретична основа на тази политика беше отхвърлянето на теорията и практиката на „аргумента за прохождащата индустрия” (infant industry argument). Той е формулиран в 1790 г. от американския икономист, впоследствие и Президент, Александър Хамилтън. Всички сегашни богати страни са го прилагали активно по време на своята индустриализация. Например, вносните тарифи в САЩ между 1816 и 1945 г. са били между най-високите в света. Този аргумент е бил особено популярен и прилаган след Втората световна война в Латинска Америка, но под външен диктат е заменен с фалшивата догма на Вашингтонския консенсус за „отворените врати” във външната търговия, което облагодетелствало еднакво и развитите и слабо развитите страни. В това, обаче няма нищо вярно. Таблица 2., отразяваща българския опит, го доказва по категоричен начин. Наред с бързата либерализация на цените, либерализацията на вноса и прибързаното снемане на протекцията на местното производство, е едно от най-големите престъпления на шоковата терапия, наложена ни от горепосочените институции. Това показва колко ефикасно те обслужваха интересите на богатите страни, за сметка на бедните.

  1. Външният пазар и особено пазарът на СИВ е бил силно чувствителен на деструктивните политически и икономически процеси у нас след края на 1989 г. Спадът на производството се чувства още от началото, но той протича с известна инерционност, може би, защото част от производството е било за вътрешния пазар. Сривът на износа е незабавен и рязък, особено след саморазпускането на СИВ през 1991 г. Цялата производствена и експортна система, изграждана в продължение на години, рухва веднага.
  2. Загубените веднаж пазари трудно ще се възстановят. Преобладаващата част от тях са загубени завинаги. Бедата за България е в това, че при настоящия механизъм на функциониране на Общия европейски пазар, на който се реализира преобладаващата част от нашия износ сега, нямаме шансове в обозримото бъдеще да възстановим производството и експорта на такова качествено и количествено равнище, каквото имахме до 1988 г. Не бихме могли дори да се приближим до него, защото не сме конкурентоспособни. А в напълно либерализиран общ пазар бедните страни нямат никакви шансове в конкуренцията с богатите. За определен период от време те се нуждаят от някаква форма на протекция на прохождащата местна индустрия, докато тя стъпи на краката си. За постигането на сравнима конкурентоспособност с тази на развитите страни, при идеални условия са нужни поне 15-20, а може би и повече години.
  3. Ниската конкурентоспособност на България ще проличи още по-категорично на един бъдещ Общ Евро-Американски пазар с население от около 820 млн. души. Това ще се случи ако бъде сключено споразумението между ЕС и САЩ за свободна търговия и инвестиции. Ние и сега сме в тежко положение в условията на Общия Европейски пазар, поради по-ниската ни конкурентоспособност в сравнение със средната в ЕС. Конкурентоспособността на американските фирми е по-висока от тази на европейските. Ако ние нямахме шансове до сега в свободна конкуренция с европейските фирми, какво да кажем за шансовете ни пред още по-мощните и конкурентоспособни американски компании. Ако при най-благоприятни условия са необходими 25-30 години, за да се приближим към средната в ЕС, ще ни бъдат необходими 40-45 години да се приближим до американската конкурентоспособност. Това усложнява още повече нашето положение през следващите десетилетия.

При други политически условия бихме имали по-големи шансове като член на Евроазиатския общ пазар, понеже конкуренцията на него ще бъде по-близка до нашите възможности. При сегашните политически ангажименти на България като член на ЕС и на НАТО, едва ли може да се разчита на участие в Евроазиатския общ пазар.

Както е известно, стокообменът между страните членки на ЕС се основава изцяло на пазара. Съществува общ безмитен пазар, но се запазват неофициално важни нетарифни (санитарно-ветеринарни и други) ограничения. Няма целево разпределение на производството по страни членки. Всяка страна е свободна да решава какво да произвежда, на кого и при какви условия да го продава. На пръв поглед това звучи добре. Ако ЕС беше икономически еднородна общност на високо развити и конкурентоспособни икономики (както беше замислен първоначално – клуб на богатите), този механизъм можеше да работи и от него да печелят най-конкурентоспособните със своята качествена и евтина продукция. Това щеше да облагодетелства и потребителите, без да застрашава оцеляването на производителите.

Реалностите обаче са други. Голяма част от страните членки, особено новите членове от Източна Европа, Малта, Кипър и до известна степен – от Южна Европа, не могат да се справят на Общия европейски пазар. Повечето източноевропейски страни не отговаряха на критериите от Копенхаген и не бяха готови за присъединяване. Това се знаеше в ръководството на ЕС, но по стратегически военно-политически съображения решиха да ни приемат в ЕС и в НАТО, поради географската ни и друга близост до Русия. Макар че за това не се говореше, на съответното най-високо равнище са преценили, че България, заедно с Румъния и други източноевропейски страни, може да им бъде полезна в бъдеще като военно-политически плацдарм срещу Русия. Вероятно са целели да ни обвържат необратимо със Запада, за да предотвратят евентуалната ни бъдеща преориентация към Русия. Събитията през последните години и особено настоящите, потвърждават това. В Брюксел пожертваха икономическите критерии за членство в ЕС и ни превърнаха в инструменти за реализиране на стратегическите планове на Америка срещу Русия.

Сега плащаме цената поради ниската ни конкурентоспособност на Общия европейски пазар. Не е възможно нашите наскоро създадени, едва прохождащи, неопитни, неконкурентоспособни компании с 5-10-15 годишна производствена история да се конкурират успешно с компаниите от Западна Европа с 50-100 и повече годишен стопански опит, с модерни технологии, с висококвалифициран и дисциплиниран персонал, с развита разпределителна мрежа, с усвоени отдавна пазари, с престижно име и традиции. Както вече споменах, още по-трудно ще ни е да се конкурираме с американските компании. Вместо сближаване по конкурентоспособност сега протича още по-голямо икономическо дистанциране между икономиките на страните членки на ЕС. Страни като България нямат шансове на този общ пазар в обозримото бъдеще. Това вече разбират и в Брюксел. Неслучайно приемането на нови членове на ЕС засега е преустановено за 5 години. Може би този срок ще бъде дори удължен.

Това се потвърждава по категоричен начин от статистическите данни. Сравнението между двете колони на таблици 1. и 2. показва, че в нашето производство и външна търговия е настъпила истинска катастрофа. В експортните ни листи вече липсват средно- и високотехнологичните промишлени продукти, които произвеждахме и продавахме преди 25-30 години като член на СИВ. Това важи и за традиционни наши земеделски продукти. Ако в 1988 г. изнасяхме 78,9 хил. тн. домати, сега изнасяме 1600 тн. и внасяме десетки хиляди тона от съседните ни Гърция и Турция, които ги произвеждат по-евтино при по-благоприятните си природно-климатични условия. Общият европейски пазар обаче не се интересува от това. Трудно е да се намерят такива драматични стопански сривове дори в страни, преживяли военна катастрофа.

Докато преди 30 години структурата на нашия износ беше типична за средно развита европейска страна, което личи от таблици 1. и 2., сега тя е близка до експортните структури на много африкански страни. Делът на суровините и материалите в нашия износ сега е 51,9%, на потребителските стоки със що годе приемливо качество е 27,9% и на инвестиционните стоки на посредствено техническо равнище е 20,2%. Високотехнологичните стоки в износа ни са едва 3,3%, а нискотехнологичните – 65,3%.

Ако България предприеме бърза реиндустриализация и модернизация, съчетана с умерена протекция на селското ни стопанство, и при наличието на подходящи междуправителствени договорености между Русия и България, след 8-10 години можем да възстановим част от нашия износ на земеделски продукти, посочен в таблица 2., частично на химическите и фармацевтичните продукти и съвсем малка част от продуктите на машиностроенето.

Трудно ми е да посоча други наши възможности за износ към Русия през близките години. Ако трябва да бъда реалист, като имам предвид деструктивната антируска политика на нашите правителства, дори и това трудно ще стане. Сегашните ни управници се оказаха много експедитивни в провала на договорените на политическо равнище три големи проекта: нефтопроводът Бургас – Александропулис, и най-вече – АЕЦ „Белене” и газопровода „Южен поток”. С това те навредиха преди всичко на България, която сега и в обозримото бъдеще ще бъде заобикаляна от всички магистрални инфраструктурни транспортни системи.

Списъкът от характеристики на примитивния балкански капитализъм е безкраен. По груби мои оценки през тези 25 години от българския народ са отнети (откраднати) над 150 млрд. лева (около 70 млрд.евро, т.е. двегодишния ни БВП), а неподлежащите на количествена оценка загуби и пропуснати ползи, поради разгрома на нашия внушителен за малка страна производствен потенциал, заедно с духовната деградация, са зашеметяващи. Ето в това е голямото престъпление на така наречения български преход.

Потреблението в България преди 25 години и сега

Сривът на производството и търговията, заедно с намалението на заетостта, увеличението на безработицата и свиването на реалните разполагаеми доходи, доведоха до рязък спад в потреблението на домакинствата. Това личи от таблица 3.

Таблица 3. Потребление на основни хранителни продукти на лице от домакинството

Показатели/Години 1988 г. 2013 г.
Хляб – кг. 196,4 97,8
Месо – кг. 75,2 32,2
Риба – кг. 8,3 6,7
Прясно мляко – л. 195 20,1
Яйца –бр. 263 143
Плодове –кг. 109 50,3
Зеленчуци – кг. 109 73,1
Захар –кг. 35 7,7
Растителни хранителни масла – л. 22,9 16,5

Източник: НСИ, Статистически годишник и Статистически справочник 1989 г. и 2014 г.

Като цяло, разсъжденията по таблици 1. и 2. важат и тук. Може би заслужава да се отбележи още следното:

  1. Здравословният процес на намаление на потреблението на хляб и хлебни продукти в другите европейски страни, протича и у нас, но все още сме страната с най-високо потребление на хляб в ЕС – около 95 кг. на човек от населението. Това е едно от многото измерения на диетата на бедността.
  2. При почти всички продукти има рязко шоково влошаване след 1988 г.,последвано от стабилизация или дори леко подобрение на много ниско ниво. Това може да се обясни с насъщния характер на храните и неотложността в тяхното потребление в някакъв допустим минимум за биологично оцеляване. То определя по-ниската еластичност на потреблението на хранителни продукти спрямо доходите.
  1. При нехранителните продукти еластичността е по-висока, а спадът по-рязък и продължителен. За разлика от храните, потреблението на дрехи, обувки, домашно обзавеждане, ремонт и освежаване на жилището, почивката на море и планина и т.н. подлежат на отлагане в определени граници. Те, обаче, за разлика от хранителните продукти, по-трудно се измерват като количество на лице от домакинството.
  2. Проведените многобройни анкети през последните 25 години за потреблението на нехранителни стоки с по-широк и по-тесен обхват потвърждават по-рязкото намаление на потреблението им. Това намаление е незначително за най-високодоходната децилна група (5-10% от населението), много голямо за средните децилни групи (30-40% от населението) и драматично за най-ниските (50-60% от населението).

Домакинските бюджети в България преди 25 години и сега

Имах намерение да направя цялостен анализ и на промените в структурата на разходите в домакинските бюджети на България за разглеждания период. Такъв анализ може да добави допълнителна представа за качеството на живота у нас. Това се оказа невъзможно за всички видове разходи, понеже през различните години на този период е прилагана различна групировка на разходите в домакинските бюджети, която прави несъпоставими или трудно съпоставими данните за различни години. Поради това ще се задоволя с анализ само по най-важни позиции, където, макар и с някои условности, данните заслужават по-голямо доверие (виж таблица 4.).

Таблица 4. Относителен дял на някои разходи в домакинските бюджети – в проценти

Видове разходи/Години 1989 2014
Храна и безалкохолни напитки 38,1 32,3
Облекло и обувки 9,9 3,8
Жилище, електричество., горива за битови нужди 12,0 17,1
Здравеопазване 2,2 5,2
Транспорт и съобщения 7,3 11,6

Източник: НСИ. Статистически справочник 1990 и Сайт на НСИ.

И тук се налагат някои коментари:

  1. Най-важен е делът на разходите за храна и безалкохолни напитки. Известно е, че в най-богатите европейски страни този дял е между 10 и 15%, а в най-бедните страни в Европа и извън нея е 40-50 и повече процента. Известно е също, че с повишаване равнището на социално и икономическо развитие в дадена страна, този дял намалява. У нас също има тенденция към намаление, но тези разходи продължават да са много високи, което ни сближава повече с африканските, отколкото със западноевропейските страни. Това е основание за тревога. Предстои ни да изминем още много дълъг път докато се приближим по този показател до богатите страни членки на ЕС.
  2. Главната причина за рязкото намаление на разходите за облекло и обувки е възможността новите покупки да се отлагат, поради ограничеността на домакинските разходи. Поскъпването на дрехите и обувките действа в обратна посока.
  3. Разходите за покупка и обзавеждане на жилище, за отопление, осветление, вода и други подобни растяха, главно поради чувствителното поскъпване на техните съставки. Едновременно, немалка част от тези разходи се отлагаха за по-добри времена, което смекчаваше повишението им. Нетният резултат от влиянието на разнопосочните фактори предизвика чувствително повишение на техния дял.
  4. Заедно с храните, разходите за здраве са неотложни в най-висока степен. Въпреки това, комерсиализацията в системата на здравеопазване и в здравното осигуряване, заедно с масовото нерегламентирано паралелно доплащане от пациентите, доведоха до повече от двукратно повишение на техния дял.
  5. Върху разходите за транспорт и съобщения влияят както обективни, така и субективни фактори. По-голямата транспортна мобилност на хората е обща тенденция, не само в България. Почти масовото притежаване на собствен лек автомобил, макар и 80% на старо, стана престижно. Мобилната телефония придоби масов характер. Заедно с всичко това растяха тарифите за тези услуги. Повишението на техния дял в домакинските бюджети е нетният краен резултат.
  6. Много големи са различията в структурата на домакинските бюджети между различните децилни групи. Например, за най-богатите 5-10% от населението разходите за храна са далеч по-ниски от средните, а за най-ниските 40-50% от населението – далеч по-високи, по понятни причини.

Важно е също да се знае, че по официални данни разликата между доходите на най-бедните 20% и най-богатите 20% от населението у нас през 2013 г. е 6,6 пъти. Коефициентът на Джини е 35,4. Това са едни от най-високите в ЕС показатели за подоходна поляризация. Населението в риск на бедност и социално изключване е 48,0% от общото население, а населението живеещо в материални лишения е 43,0%.

През 2012 г. средното равнище на цените в България на ниво БВП беше 45,1% спрямо ЕС-28. За търгуемите стоки то отстъпва умерено от средните в ЕС, но за нетъргуемите е много по-ниско. В ЕС протича обективен процес на сближаване на националните ценови равнища. Същото не може да се каже за националните равнища на доходите, които сега у нас са едва 22-23% от средните в ЕС. Това поставя по-бедните страни, като България в още по-неблагоприятна ситуация.

Тези дни бяха публикувани официални данни, според които около 3 млн. души (от 7,2 милионното население на България) живеят в бедност – т.е. с доход до 360 лв., което е минималната месечна заплата.

За постигането на съпоставима конкурентоспособност във вътрешнообщностната търговия между старите и новите страни членки при идеални условия ще са нужни още няколко десетилетия. Няма обаче гаранции, че икономическото сближаване между страните членки ще продължи. Възможен е и обрат към ново разслояване при сегашната социално-икономическа разнородност и настоящата икономическа политика на общността.

Представяте ли си какво ще се случи с икономиките на по-бедните страни членки през тези десетилетия, ако Общият пазар продължава да функционира както до сега? За да ви улесня – погледнете съдбата на успешното някога българско земеделие и дори на българската индустрия, което личи от горните таблици. Погледнете какво става и в другите източноевропейски страни. Същото ще сполети и неконкурентоспособните икономики на Украйна, Молдова, Грузия и Беларус ако отворят границите си за свободна търговия със западноевропейските страни и снемат защитния чадър на неконкурентната местна икономика. Политиката на „отворени врати” за движение на стоки е благодатна за силните и катастрофална за слабите икономики. Това ще предизвика масови фалити на неконкурентоспособните им предприятия и висока безработица с всички негативни последствия. На народите на тези страни обаче не се казва суровата икономическа истина. Те ще я научат след време и ще я почувстват на собствен гръб, но ще е твърде късно.

Цитираните в началото заключения на социологическите агенции говорят достатъчно убедително за обществените настроения у нас, въпреки масираната 25-годишна медийна пропаганда срещу социализма и за големите успехи на така наречения „преход”. Още по-съкрушителни са цитираните в настоящия анализ данни и факти. Те са най-безпристрастният разказ за живота на българите от 1945 до 1989 г. И при наличието на такива факти десните политици и пазарните догматици, начело с Президента Плевнелиев, наричат последните 25 години: най-светли в нашата история.

Ще се търси ли отговорност от виновниците?

Както вече посочих, разгромът на икономиката струва на България далече над 100 млрд. щатски долара. А да напомням ли за духовната разруха, която е дори по-страшна и по-трудно поправима от материалната. Този разгром не се е случил от самосебе си. Зад него стоят хора, провеждали определена стопанска политика. Повечето от тези хора са живи и здрави и дори ни поучават как да управляваме икономиката и държавата. Четат ни уроци по нравственост и морал. Някои от тях и сега заемат важни държавни и обществени постове.

Всяка уважаваща себе си държава би реагирала на този чудовищен разгром. И би потърсила сметка от виновните. Все още няма признаци за такива намерения на нашата държава. Тя наказва по-смело и по-строго крадеца на една овца в безименно българско село, отколкото крадеца на милиарди. Добре е да се помни, че ако сега не се потърси сметка от виновниците, това ще се повтаря и в бъдеще в нарастващи мащаби. Защото ненаказаното престъпление е покана за нови престъпления!

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

06th May2015

Научна конференция в РКИЦ

by Черно и Бяло

В чест на 70-годишнината от Победата над фашизма в Руския културно-информационен център на 5 май 2015г. се проведе традиционната научна конференция, организирана от Фондация „Устойчиво развитие за България”, Представителството на Россотрудничество и Националния обществен комитет „70 години от Победата” на тема „70 години от Победата над фашизма и съвременният свят”. Гости на конференцията бяха Сергей Смитюшенко заместник директор на РКИЦ и Станка Шопова – Председател на Фондация „Устойчиво развитие за България”. При откриването на форума Сергей Смитюшенко очерта съвременните измерения и поуки от Победата за съвременния свят за глобалните процеси днес, за опасностите от надигащия се фашизъм в Украйна.

Константин Пеев – заместник-председател на Фондация „Устойчиво развитие за България“ и модератор на научната конференция подчерта, че „главната цел на организаторите е да се разкрие историческата истина за решаващата роля на Съветския съюз и на съветския народ за Победата над фашизма и поуките и предизвикателствата днес за развитието на един мирен и справедлив свят”.

В конференцията взеха участие водещи историци, политолози, международници, представители на медиите, студенти, дипломати, военнослужещи, ветерани, културни дейци, представители на творчески съюзи и организации. Проф. Евгени Гиндев и проф. Борис Бонев, ген. от запаса се върнаха към историческите събития и личностите, свързани с Великата Отечествена война и Победата. Проф. Евгения Калинова анализира процеса на дипломатическите преговори и дипломатически натиск над България и огромния принос на СССР за съхраняване на границите на страната, както и за мирното следвоенно регулиране на Европа по време на Парижката мирна конференция.

Проф. Минчо Минчев подчерта и социалното значение и измерения на Победата, като Победа на справедливия социално-обществен модел на СССР в страните на Югоизточна Европа. Проф. Витка Тошкова очерта обществено-политическите процеси и събития през 1944г., като решаващи за радикалния поврат в българската политическа система. Българското участие и принос в заключителната фаза на Втората световна война, съвместно и под ръководството на Съветската армия и трети Украински фронт бе в центъра на вниманието на проф. Марин Калонкин.

Мнозина от участниците: доц. Иво Христов, проф. Румяна Михнева, Минчо Минчев – гл. редактор на в. „Нова Зора, проф. Нина Дюлгерова, доц. Емилия Лазарова, Симеон Симеонов – председател на НС на Отечествения съюз, Лъчезар Еленков – гл. редактор на в Жарава, и други потърсиха съвременните измерения и значение на Победата в редица области на международните отношения и дипломацията, геополитиката, нравствеността и съвременната политическа действителност, културата и др.

Конференцията има важно значение за утвърждаване на историческата истина, за съхраняване и предаване на поколенията на паметта на тези важни събития за съдбата и бъдещето на човечеството и за отхвърляне на историческите фалшификации и манипулации на общественото мнение.

03rd May2015

3 май – Световен ден на свободата на пресата

by Черно и Бяло

Image_4656402_126Преди 22 години ООН провъзгласи 3 май за Световен ден на свободата на пресата – (World Press Freedom Day). Предложението за честването бе инициирано от Генералната конференция на ЮНЕСКО, която в своя резолюция „относно насърчаване на свободата на печата в света“ декларира, че свободната, плуралистична и независима преса е основен елемент на всяко демократично общество. Всяка година ЮНЕСКО определя за световна столица на празника град или държава. Тази година домакин е Латвия. По време на честванията в Националната библиотека в Рига ще бъде присъдена и Световната прес награда на ЮНЕСКО „Гилермо Кано“. Неин носител тази година е сирийският журналист, адвокат и активист за човешки права Мазен Дариуш, който все още се намира в затвора.

СБЖ отбелязва Световния ден на свободата на пресата с национална медийна кампания. Към посланието ни „Свободата зависи от теб!“ се присъединиха колегите от БНТ, БНР, БТА, в. „Стандарт“, в. „Сега“, в. „Дума“, в. „Земя“, ИА „Крос“.

За нас, журналистите, този ден не е просто празник в календара, а празник, посветен на битката за истината. Свободата на словото и на медиите е фундаментална ценност, която ежедневно браним с делата и съвестта си. Цензурата – политическа, икономическа, корпоративна, наред със самоубийствената автоцензура, е сред най-жестоките бичове за журналистиката. В днешния глобален поток от информация се роди и нова цензура: филтриране или инсцениране на истината, мултиплициране на паралелни медийни образи и светове, подменящи реалността чрез изграждането на виртуални неистини и/или послания.

Свободата на словото не е наше, на журналистите, притежание, нито наша привилегия. Ние стоим зад тази кауза и водим битката за Свободата заради нашите читатели, зрители и слушатели. Защото Свободата на словото е в основата на всички свободи – на обществото и в живота на всеки човек. Там, където свободното слово е обект на репресии, насилие, диктат, остракизъм, покупко-продажба, там свободата на мисълта е престъпление, свободата на съвестта – заплаха, гражданската позиция – покушение срещу властта, а истината – враг. А защо все се още търсим отговора на въпроса: как така само за последната година България се срина до печалното 106-о място в индекса за свобода на медиите ?!

Навсякъде по света 3 май е и ден на протест срещу повседневния терор над журналисти, телевизионни оператори и фоторепортери. През 2014г. 128 журналисти бяха убити, над 120 – отвлечени, 40 са заложници, 178 са в затвора. В Пакистан жертвите са 14, в Сирия – 13, в Ирак – 10, в Афганистан – 9. Само в началото на 2015г. загинаха 30 журналисти, сред тях – колегите от „Шарли Ебдо”. Киевската хунта превърна Украйна в гробница на свободното слово – там бяха убити 14 журналисти (трима от тях – в разстояние от 24 часа), а случаите на нападения и побоища над журналисти надхвърлиха 250. В Турция беше извършен истински преврат срещу свободата на печата – в един ден бяха арестувани над 30 журналисти, 560 бяха уволнени, над 200 – малтретирани. Това не е хладнокръвна статистика. Това са наши колеги – обезглавени, разстреляни, отвлечени, изчезнали, арестувани, репресирани, пребити…!!! Защото изпълняват своя професионален дълг и следват своята мисия. Извършителите на тези злодеяния срещу свободата на словото са терористите от т.нар. „Ислямска държава”, неонацистите-бандеровци, всякакви разнокалибрени диктатори.

Медиите, като четвърта власт, са призвани както да бдят над останалите три власти – съдебната, законодателната и изпълнителната, така да бъдат и техен коректив. Именно четвъртата власт, гарантира независимостта на останалите власти и функционалността им. В конституциите на демократичните държави ролята на медиите като четвърта власт е заложена във формулата, гарантираща свободата на пресата и правото на всеки да изразява мнението си – включващо търсенето, получаването и разпространението на информация.

СБЖ изразява своя остър протест срещу насилието и терора над нашите колеги. Кръвта и насилието не са политическо средство, нито политически аргумент. Посегателството върху живота на човека е криминално престъпление. Убийството на журналист е политическо престъпление. То е доказателство за безсилието на силните (които и да са те) пред гражданската позиция на журналиста, пред неговото всекидневно себеотрицание, пред неговия кураж, доблест, морал и достойнство. Безсилие, страх и саморазобличение. Журналистът е войн на словото и свободата. Лесно е да убиеш човека, който пише. Невъзможно е да убиеш думите. Те имат невероятната способност да бъдат безсмъртни. За разлика от този, който стреля в тях.

Заставаме категорично в подкрепа на правото на журналистите да упражняват свободно своята професия и конституционното право на гражданите да бъдат информирани. Независимостта и свободата на словото в България са сред основните демократични ценности на съвременната държава, които трябва да бъдат защитени. СБЖ продължава работата по изготвянето на проектозакон за защита на професията журналист, който не само да гарантира правата на колегията, но и да допринесе за изграждането на една демократична, високопрофесионална, обективна медийна сред у нас.

Преди 90 години, в черните нощи на белия терор бяха погубени 30 български журналисти. И сред тях – Йосиф Хербст, първият председател на Дружеството на столичните журналисти и родоначалник на съвременната българска публицистика. В негова памет, СБЖ инициира поредица от инициативи, които стартираха на 16 април – датата на гибелта на големия журналист и ще завършат на 20 ноември – неговата рождена дата. Посвещаваме оставащите месеци от 2015-а на големия Йосиф Хербст!

3 май- Световен ден на свободата на пресата.
Свободата зависи от теб!

Снежана Тодорова,
председател на СБЖ

01st May2015

Армията на докторантите

by Черно и Бяло

Една от характерните черти на българите е да се приспособяват. Към хората, времето, събитията, партньорите, съперниците. Народът на хилядолетната ни цивилизация добре се приспособява и към съвременните реалности. При непрекъснатото свиване на българската икономика в епохата на преход от двуполюсен към многополюсен свят, българите отстъпват и се приспособяват, но не се предават.

Българската наука се развива в трудни съвременни условия при очевиден недостиг на критична маса. Нерешените проблеми са повече от получените готови отговори. Открояват се два най-важни проблема. Първо. Задачите, които обществото поставя за разрешаване пред учените, са нищожни. Тези задачи не могат да създадат естествена творческа тяга, която да доведе до устойчив научен растеж. Второ. Липсата на устойчив научен растеж не дава възможност за реализиране на нормален възпроизводствен процес на българската наука. Валят предложения за законодателни промени в пакета закони, свързани с науката. Разбира се, че тази законодателна дейност трябва да продължи с нестихващ ентусиазъм. И най-добрите закони обаче, не могат да решат житейските проблеми на съвременната българска наука. Защото решаването на тези проблеми е свързано със състоянието на живата сила в общността на учените. Тази общност изцяло получава млади попълнения от средата на докторантите. Голяма част от тях след придобиване на научната и най – висока образователна степен започват научната си кариера в научните институти и университетите. Точно тук се къса нишката в изключително важната за съвремието област на познанието. Оказва се, че именно армията на докторантите е ахилесовата пета на на съвременната българска наука. По различни причини става все по трудно да се намерят кандидати за разработване на докторски дисертации. Просто докторанти няма. Ако обществото не положи специални усилия, за да реши докторантския проблем в българската наука, тя е обречена на разпад. Този тъжна констатация прилича на диагноза, но без разрешаване на този докторантски проблем, наистина не е възможно да се получат ефективни и жизнено важни за обществото резултати в научната сфера. В последните година – две се наблюдава известно увеличаване на броя на докторантите, но обществените потребности на това чудодейно лекарство за науката са на порядъци по-големи от наблюдаваните благоприятни флуктуации на този брой, които може да имат и случаен характер. За да се санира състоянието на науката чрез увеличаване броя на докторантите е необходимо устойчив растеж. В продължение на няколко поредни години трябва да се произвеждат двойно повече доктори от колкото през последните години. От къде ще се вземат докторанти – това е днес въпросът?

Тлеещите демографски параметри на съвременна България не могат да бъдат източник на оптимизъм за решаване на толкова важния за науката въпрос за създаване на жизнеспособна и многобройна докторантска армия.

Вносът на докторанти от други страни е важен стратегически приом за набавяне на необходимите потенциални кандидати за доктори. В това отношение най-голям потенциал за нашата страна имат цивилизационно свързаните с нас Русия и Турция. Опитите за привличане на докторанти от тези страни трябва да бъдат поощрявани. Трябва да се полагат максимални усилия за привличане на качествени докторанти например по линия на европейските програми Еразмус (програма за обучение сред двадесет и осемте страни членове на ЕС) и Еразмус+ (стартираща за първи път програма за обучение сред страните съседи на ЕС или приятелски настроени към ЕС страни). В следващата таблица са представени партньорските държави, участващи в програмата Еразмус +.

Таблица на партньорските държави, участващи в програмата Ерасмус +

Инструменти в програмата Ерасмус + Държави
1 Предприсъединителен инструмент Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Сърбия
2 Инструмент за европейско съседство Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова, територия на Украйна призната от международното право
Алжир, Египет, Израел, Йордания, Либия, Ливан, Мароко, Палестина, Сирия, Тунис
територията на Русия, призната от международното право
3 Инструмент за сътрудничество за развитие1.       Азия

 

2.       Централна Азия

 

 

3.       Латинска Америка

 

4.       Южна Африка

Авганистан, Бангладеш, Бутан, Виетнам, Индия, Индонезия,Камбоджа, Китай, Кореа, Лаос, Малайзия, Малдивите, Монголия, Мианмар, Непал, Пакистан, Тайланд,Филипини и Шри Ланка
Казахстан, Киргистан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан
Аржентина, Боливия, Бразилия, Венецуела, Гватемала, Еквадор, Ел Салвадор, Колумбия, Коста Рика, Куба, Мексико, Никарагуа, Панама, Парагвай, Перу, Уругвай, Хондурас, Чили
Южна Африка
4 Инструмент запартньорство Канада, САЩ,
Австралия, Бурней, Макао, Нова Зенландия, Сингапур, Тайван, Р Корея, Хонг Конг, Япония

Инструментите, с които разполага програмата Еразмус +, позволяват да се осъществи мобилност на кадрите, разработващи докторантури и на преподавателите, обучаващи докторанти. Средствата се отпускат от Европейската Комисия на български научни и образователни институции и могат да се използват преди всичко за входящи мобилности от институции на партньорските държави, представени в таблицата. Тези мобилности се отнасят до работа на гост преподаватели от съответните чуждестранни научни и образователни институции и чуждестранни докторанти. Финансовите условия, които нашата страна би могла да осигури, ако на конкурсен принцип получи финансиране от Европейската Комисия, са доста добри за българските условия. Чуждестранен преподавател би могъл да дойде на работа в българска научна или образователна институция и да чете лекции или да участва в работата на наше научно звено със заплащане средно 160 евро на ден за срок до три месеца. Чуждестранните докторанти биха могли също на конкурсна основа да дойдат на работа и обучение в наше научно звено със стипендия 750 евро на месец за срок до една година. При завършване на дисертациите си те защитават степента доктор и получават диплома в страната, в която са зачислени в докторантура. Едногодишната им работа обаче, в наше научно звено ще бъде изключително полезна за тях самите и за научния продукт, който създават в дисертациите си. През този период те ще бъдат част от армията на докторантите на нашата страна и със сигурност ще допринесат за решаване на двата основни проблема на българската наука, формулирани по – горе в статията. Една значително по-малка част от средствата по всеки отделен Еразмус + проект може да се използва за реципрочна изходяща мобилност, при която наши преподаватели и докторанти отиват на работа за определено време в партньорските държави.

Третият, най-важен и многоброен източник за набиране на необходимия брой докторанти неочаквано е налице. Тук и сега. Красиви момчета и момичета между тридесет и четиредесет. Средният управленски кадър в икономиката на България. Те имат хубави семейства, относително висок за опосканата ни Родина стандарт, карат сравнително хубави коли, владеят компютри, англйски, а по някога и немски езици и са перфектни професионалисти. Картината на щастието щеше да е пълна, ако не е налице една особеност на днешното ни общество. Няма съмнение, че днешните стопански ръководители са много по-атрактивни от своите предшественици – средното ниво стопански ръководители от епохата на държавния социализъм. В действителност обаче, една съпоставка на стопанските ръководители от тогавашната епоха на двуполюсния свят и тези от сегашната епоха на многополюсен свят ще покаже следната картина. Зад гърба на тогавашните ръководители са стояли огромни, живи и много успешни стопански обединения. Зад гърба на днешните стопански ръководители стоят в повечето случаи лъскави табелки и уеб сайтове. Тази знакова разлика между стопанските ръководители от двете епохи е проекция на сложните промени в структурата на българската икономика. Процесите на преструктуриране следва да се възприемат като защитна реакция и естествен механизъм на приспособяване към продължаващите неблагоприятни икономически условия. Тази неблагоприятна ситуация на днешната ни икономика дава основание да се потърси възможност за нова роля на стопанските ръководители от средното ниво. Те могат успешно да разработват задочно докторски дисертации и да се влеят в армията на докторантите за период от няколко години. В този перод се очаква, че ще настъпят положителни промени в икономическата ситуация на нашата държава. С масирано задочно разработване на докторски дисертации, стопанските ръководители от средно ниво ще подобрят климата в научните среди и ще спомогнат за решаването на двата основни проблема на съвременната българска наука. След няколко години, когато успешно защитят научната и образователна степен доктор, тези докторанти ще имат много висока квалификация. Тя ще отговаря на повишените изискванията, които ще постави тогава пазара на труда пред новите стопански ръководители.

Бъдещата докторантска армия, изградена върху трите кита (редовни докторанти от средите на току що завършващите магистри, чуждестранни докторанти, разработващи дисертации по програми Еразмус и Еразмус + и стопански ръководители, задочно разработващи докторски дисертации) ще помогне да се преодолее дефицита на естествена творческа тяга в българската наука, ще помогне да се реализира нормален възпроизводствен процес на българската наука и ще се превърне в предвестник на зазоряването в икономическото утро на България.

доц. д-р. Филип Филипов

01st May2015

Среща на българския посланик за развитието на духовните отношения между България и Русия

by Черно и Бяло

Посланикът на Република България в Руската федерация г-н Бойко Коцев обсъди с викария на руския патриарх, архиепископ Марк развитието и активизирането на духовните и църковни връзки между България и Русия.

Обща и на двамата беше оценката, че в момента отношенията между Българската православна църква и Руската православна църква се развиват много добре.

Българският посланик в Русия Бойко Коцев връчи на архиепископ Марк паметния знак „Самарски кръст“ заради приноса му в развитието на българо-руските духовни и църковни отношения.

Българският посланик в Русия Бойко Коцев връчи на архиепископ Марк паметния знак „Самарски кръст“ заради приноса му в развитието на българо-руските духовни и църковни отношения.

Акцент в разговора на посланик Коцев с архиепископ Марк беше активизирането на образователния обмен между българските и руските духовни академии. Българският посланик информира, че в България има създадена организация изпратените от РПЦ студенти да изучават български език преди висшето си образование. Специално място в разговора беше отделено и на развитието на стартиралата програма за поклоннически пътувания на руски православни вярващи в България, която се реализира със съдействието на българското посолство в Москва и е с благословията на патриарсите на България и Русия. Обсъдено беше задълбочаването на сътрудничеството с РПЦ и Центъра за поклоннически пътувания към руската патриаршия за популяризиране на програмата за поклоннически пътувания до свети места в България, както и за функционирането на детски православни лагери в България.

Двете страни обсъдиха възможността за изготвяне на съвместна програма за развитие на поклонническата дейност.

01st May2015

Тържествен концерт по случай 1150 г. от покръстването на България

by Черно и Бяло

1150 години от покръстването на България бяха отбелязани в посолството в Москва с тържествен концерт на знаменития български мъжки хор „Юлангело“.

Посланикът г-н Бойко Коцев приветства над 300 гости, дошли в Гербовата зала на посолството. В тържественото си слово той отбеляза значението на покръстването на българите за развитието и обединението на българската държава, личната роля за това на българския цар Борис Първи.

„Това е едно от най-големите събития в историята на България и Европа. То положи основи за икономическото, социалното, политическо и културното развитие на страната ни. Приемането на християнството беше решаващ фактор в процеса на формиране на единна българска нация“, подчерта посланик Коцев.

„Юлангело“ изпълни програма от български народни и църковни песни, както и арменски, грузински и еврейски народни песни. Публиката беше трогната до сълзи от „Хубава си, моя горо“, „Зайди, зайди ясно слънце“ и стана на крака, когато в края на концерта хористите изпълниха „Многая лета“.

Сред гостите на концерта бяха високопоставени представители на руските власти, културни и обществени дейци, приятели на България, представители на българското посолство и българската общност в Москва.

Мъжкият хор „Юлангело“, който се радва на общоевропейска слава, в Русия беше гост и на Московския Пасхален фестивал. „Юлангело“ даде четири концерта и посети Московската духовна академия в Сергиев Посад.

01st May2015

„Господари на ефира“ с медийна награда

by Черно и Бяло

Журналистически призове ще бъдат връчени в навечерието на 24 май

10614101_10153327569503530_8442337729763789756_nЕдно от най-гледаните предавания в България – „Господари на ефира“, ще получи престижната награда от тазгодишната церемония на петите журналистически награди V.I.P. MEDIA AWARDS 2015. Под формата на комедийно шоу екипът на Господарите вече 12 години поставя на прицел редица обществени проблеми и остро критикува институции и държавни лица за гафовете, които сътворяват ежедневно на гърба на данъкоплатците.
В навечерието на книжовния ни празник 24 май ще бъдат наградени журналисти от национални печатни и електронни медии.

Петите журналистически прицове V.I.P. MEDIA AWARDS 2015, учредени от агенция за публични комуникации V.I.P. Communication, ще се състоят  на 12 май от 20.30 ч. в най-актуалния клуб на София ЛА КУБАНИТА.
Жури от обществени личности ще гласува за номинираните.

По традиция към почетните плакети ще има и подаръци от спонсорите на събитието. Един от призьорите ще получи голямата награда – луксозен велосипед от лидерите в европейско велопроизводство SPRINT.

Над 40 журналисти от национални медии и над 50 ВИП гости ще присъстват на церемонията. Наградите ще бъдат в  категории общество, култура и изкуство. Ще бъдат връчени и специални награди за цялостен принос в развитието на медиите.
Най-горещият летен дует Алфредо Торес и Айвън, примата на народната музика Поли Паскова, незалявзващата звезда от Трамвай № 5 Джина Иванова и латинопартизанинът Искрен Пецов ще поздравят призьорите. Екзотичните кубинки от формация Хаванос ще танцуват до зори заедно с журналистите.
Церемонията съвпада с 9-ия рожден ден на ПР-агенцията.
Досегашни носители на престижния приз са журналистите Елена Йончева, Иван Гарелов, Милен Цветков, Мира Добрева, Светослава Рудолф, Павел Владимиров и много други. И тази година сред призьорите ще бъдат журналисти от БНТ, БТВ, Нова ТВ, ТВ7, Канал 3, както и от печатни и електронни медии.
 
Патриция Кирилова
01st May2015

Моите арменски корени

by Черно и Бяло

Едно от поредните мероприятия на софийската арменска общност, посветени на 100 годишнината от Геноцида над арменците, бе фотографската изложба на Мари Къналян „Животът на арменците в България“. Известната наша фотографка, член на Фотографска академия, беше подредила във фоайето пред заседателната зала на Столична община над 80 свои творби, отразяващи моменти от нашия обществен и културен живот в продължение на почти 20 години. Изложбата откри с топли думи към г-жа Къналян и към арменската общност в София г-н Елен Герджиков – председател на СОС. След него говори г-жа Вартануш Задикян – председател на Координационния съвет на арменските организации в София. Присъстваха г-жа Йорданка Фандъкова – кмет на София, членове на СОС, журналисти, представители на арменската общност в София и граждани.

Мардиросиан Гаро

05th Apr2015

Сирийския президент пред американския канал Си Би Ес Нюз

by Черно и Бяло

Откъси от интервюто, проведено от американския канал Си Би Ес Нюз, с Президента на Сирия д-р Башар ал-Асад на 30.03.2015г

(more…)

05th Apr2015

Великденски концерт в посолството на България в Москва

by Черно и Бяло

Концерт на руски музиканти, виртуози на класическата музика, се състоя в Гербовата зала на посолството на България в Москва в навечерието на светлите християнски празници Цветница и Възкресение Христово. (more…)

05th Apr2015

Сирийския президент д-р Башар ал-Асад пред руски медии

by Черно и Бяло

Откъси от интервюто, проведено от осем руски медии (в-к Российская газета; ТАСС; Россия Сегодня; радио Спутник; агенция Спутник; Звезда; Россия 24; RT Arabic) със сирийския президент д-р Башар ал-Асад на 27.03.2015г.

(more…)

05th Apr2015

«Евразийска седмица» в Република Беларус

by Черно и Бяло

Flag_of_Belarus_(1995-2012).svgНа 12-15 май 2015 година в Минск ще се проведе първата «Евразийска седмица», призвана да бъде поредната стъпка към реализиране на практика на идеята «Интеграция на интеграции» и излизане на Евразийския континент на общо икономическо пространство от «Лисабон до Владивосток».

«Евразийска седмица» ще премине под наслов «Интеграционен ориентир: вектор към укрепване на добросъседството, либерализиране на условията за инвестиционна и икономическа дейност, синхронизиране на мерките за развитие на експорта».

За участие в мероприятието са поканени представители на държавите-членки в ЕАИС и държавите-членки на ОНД, ръководствата на международни организации и междудържавни обединения, чуждестранни официални и бизнес кръгове, дипломатически корпус.

Пленарното заседание «Интеграция на интеграции – пътят към свободна търговия от Лисабон до Владивосток» ще стане централна площадка за обсъждане на интеграционните процеси и възможности за установяване на сътрудничество с други интеграционни обединения.

В рамките на «Евразийска седмица» ще се състои Белоруския промишлен форум и тържествена церемония за награждаване на победителите в конкурса «най-добър експортьор на 2014 година». Форумът ще запознае посетителите с икономическите и инвестиционни възможности на държавите-участници в евразийския икономически съюз и други интеграционни обединения, а тържествената церемония по награждаването ще стане място не само за честване на най-добрите белоруски износители, но и на делово общуване.

В рамките на «Евразийска седмица» се планира да се проведе пресконференция на Премиер-министъра на Република Беларус за беларуски и чуждестранни медии.

В края на първата «Евразийска седмица» ще бъде направено обръщение към страните-участници на водещи интеграционни обединения на Евразийския континент.

Допълнителна информация относно мероприятието и програмата можете да получите в инфо-центъра на «Евразийска седмица»: тел. + 3751722094824, e-mail: week2015@export.by

Посолство на Република Беларус

 

17th Mar2015

Снежана Тодорова с убедителна победа – председател на СБЖ

by Черно и Бяло

(more…)

10th Mar2015

Башар ал-Асад пред португалски телевизионен канал за ситуацията в Сирия

by Черно и Бяло

Откъси от интервюто на Президента на Сирийската Арабска Република д-р Башар ал-Асад, дадено за португалския телевизионен канал RTP на 04.03.2015г

(more…)

04th Mar2015

От посолството в Москва – за честването на трети март

by Черно и Бяло

По случай Националния празник на България и 137 години от Освобождението от османско иго в центъра на Москва се състоя тържествена церемония, организирана от посолството на Република България в Руската федерация.

На церемонията край паметника-параклис на загиналите в битката за Плевен гренадири присъстваха посланикът на България Бойко Коцев, аташето по отбрана бригаден генерал Детелин Мажгуров, представители на посолството и на българската общност в руската столица, както и заместник-министърът на външните работи на Русия Алексей Мешков, заместник-министърът на образованието на Русия Вениамин Каганов, председателят на групата за приятелство с България в Съвета на федерацията на Русия Степан Киричук, представители на министерството на отбраната на РФ, на кметството на Москва, космонавтът и председател на Скобелевския комитет на Русия Алексей Леонов, представители на руски обществени организации.

Присъстващите поднесоха венци и почетоха паметта на загиналите за свободата на България български опълченци и руски войни.

В тържественото си слово посланикът на България Бойко Коцев, подчерта, че българският народ е изстрадал своята независимост с цената на кървава национално-освободителна борба. „В нашата история има моменти, с които особено се гордеем, примери за истинско духовно величие и самоотверженост. Споменът за тези велики дела ни носи чувство за собствено достойнство и придава дълбоки черти на нашата национална идентичност“, заяви българският посланик. Той посочи ролята на Русия и победата й в Руско-турската освободителна война за освобождението на България: „Народът ни дълбоко почита паметта на загиналите руски войни, пролели кръвта си в името на неговата свобода. Свидетелство за това са повече от 500-те паметника, издигнати в България в знак на признателност и преклонение пред героизма и подвига на тези хора“.

Заместник-министърът на външните работи Алексей Мешков поздрави България с националния й празник и пожела успех на руско-българските отношения. „Тук днес отдаваме почит към паметта на падналите за свободата на България. Именно те са способствали за възстановяването на съвременната българска държава. Те положиха нова основа за дружба между нашите народи, която има хилядолетни традиции“, заяви Алексей Мешков. Той изрази признателност за това как българите пазят паметта на руските войници и генерали, сражавали се в Руско-турската освободителна война.

На церемонията специални поздравления по случай националния празник на България бяха отправени от името на председателката на Съвета на федерацията (горната камара на руския парламент) Валентина Матвиенко, както и от името на министъра на културата и председател на Руското военно-историческо общество Владимир Медински.

Националният празник на България беше отбелязан в Москва и с тържествен концерт на 2 март, организиран от посолството на България и фондация „Устойчиво развитие за България“. В концерта взеха участие българските творци Бисер Киров, Грета Ганчева, Драгомир Драганов, както и московски детски хорове и танцови състави. Сред гостите на концерта бяха и над 500 деца, почивали в оздравителния комплекс „Камчия“ на българското Черноморие.

Цветана Кръстева

25th Feb2015

В СБЖ се отпразнува „Ден на защитника на отечеството”

by Черно и Бяло


На 23 февруари, в Русия отбелязват „Ден на защитника на отечеството”. Официално този празник се появява през 1922г – тогава той се е наричал Ден на Червената армия. По-късно 23 февруари всяка година се отбелязвал в СССР като народен празник – Ден на Съветската армия и на Военно-морския флот. След разпадането на Съветския съюз се преименува  в Ден на защитника на отечеството. В този ден празнични мероприятия се провеждат в цялата страна. В Москва той започва с полагане венци и цветя на мемориалния комплекс „Гробът на неизвестния войник” край Кремълската стена. Вечерта в много руски градове този ден се отбелязва с празничен салют.

В София Денят на защитника на отечеството беше отбелязан на 23 февруари от в Конферентната зала на Съюза на българските журналисти. Това беше поводът Съюз на българските журналисти, Клуб на съотечественици „Приятели”, Женски форум „Славянка”и Дружество „Найден Геров” заедно да организират среща-разговор под наслов: „Черно и бяло в съвременния свят”, на която бяха засегнати следните теми: Какво става с „ Държавата на духа”? Дискусия за драматичните събития в Украйна с участието на руски и украински граждани, живеещи в България, както и на поета Георги Константинов. Той прочете своето стихотворение в прослава на „низшите” чинове, посветено на неизвестните над 30 хиляди руски войни, загинали при битката за гр. Плевен, през 1877 година.

Присъстващите бяха запознати с текста на „Манифест на бъдните поколения”, предложен от руски учени.

Изказаха се мнения и учудване от факта, че съвременните млади хора от България, от една страна, и Русия, Украйна и другите страни от ОНД днес общуват помежду си, ползвайки английски език, при положение, че руския и българския са в основата на всички славянски езици, ползва се една азбука – българската, а корените на думите са почти идентични… Това, от своя страна, е пречка пред бизнеса, в това число и туристическия, като вече почти липсват служители в хотелите по българското Черноморие, които да разбират и говорят руски език, докато в страни с коренно различна езикова система като Турция и Унгария владеенето на руски е изискване за заемане на позиция в туристическия бранш.

Красимир Пеков

 

 

 

11th Feb2015

Националната сигурност не е футбол, за да може всеки да се изказва и да взима думата

by Черно и Бяло

Валенто Василев: „Един бивш разузнавач сее, копае, пише, дава интервюта…..”

8aad670fe9382d57d500fa80af309c67Представяме ви авторът на „Купи ме” Валенто Василев, с псевдоним Сава Севън: „Без да внушавам аналогия с действителността, в книгата прокарвам тезата, че всъщност, главната причина, която създава задкулисието е алчността. Че трябва да си дадеш сметка, че ако се предложиш: „Купи ме”, се превръщаш в стока. В стока за многократна употреба, примерно проституцията – сексуална, политическа, интелектуална… Но може да се превърнеш и в стока за еднократна употреба… Затова е добре да помислиш какво може да ти се случи, преди да кажеш: „Купи ме”. Какво продаваш и на каква цена?…

ЧиБ: Защо написахте книгата, господин Василев и с какво ще изненадате читателите?

От нямане какво да правя… Сериозно. Не се шегувам. В началото на 2010 година изпаднах в “безтегловност”. Никой не искаше да сключва с мен консултантски договор. Вероятно, защото преди това заемах длъжности в търговски структури, свързани с Алексей Петров… Книгата ми помогна да оживея… В психологически план. Сега, след като ми публикуваха досието, вече мога да призная, че доста от описаните епизоди в книгите, са преживени лично от мен…

ЧиБ: Господин Василев, впечатляваща партийна и професионална кариера стои зад вас. На кого искате да благодарите днес за успехите, които сте имал през годините?

На много хора. На дядовците и бабите ми, на баща ми и майка ми, на първата ми любима и незабравима учителка, на училищата в Плевен, на духа и традициите на родното ми село Тотлебен, на приятелите и другарите, с които животът ме срещна…

ЧиБ: Бил сте комунист, социалист, а днес и от политическа формация „АБВ”. Различни партии, но все леви по своята същност. Така ли е?

Така е. Тежка генно определена наследственост…

ЧиБ: Твърдите,че държавата е „бременна с Възраждане”. Ново българско Възраждане. Какво отроче очаквате да се роди по нашите ширини?

Читаво! Не може да е друго. Раждането му ще предизвика необходимия за всички ни катарзис.

ЧиБ: Изкушавам се да ви питам за вашето участие в Съюза на българските командоси. Разкажете за вашето участие и привързаност към съюза. Там ли е мястото на един   съвършен антитерорист като вас?

Е, “съвършен антитерорист” сте го взели от авторската ми колонка н сайта Поглед Инфо… А за Съюза на българските командоси, какво накратко бих могъл да Ви кажа… Невероятен съюз, създаден по идея на един невероятен човек, може да се каже, че той е първият съвременен български командос… На него природата е изсипала без да се щади… Енергия, талант, сила и огромна човечност. Хуманността е отликата на командоса от убиеца. Да, командосите се обучават да убиват, но не са убийци. По Ботевски: “Добрия доброто, лошия с ножа по главата”…

Говоря за Юлий Абаджиев. Военните му звания няма да ги изброявам. Те са логични за професията. Ще подчертая, че той е избран за Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ, а научното му звание е “доктор по изкуствознание”… Харизматичната му личност привлече в съюза най-доброто не само от специалните служби на МО, МВР и Министерство на правосъдието, от резерва и действуващи, но и изявени личности на изкуството и културата, на науката…

ЧиБ: Как ви звучи днес девизът на командосите:”Слава и чест”?

Актуално! Иначе няма да има и България, няма да има и командоси…

ЧиБ: Много ми се ще да поговорим за геополитическата политика на България, за стратегията ни за национална сигурност. Вашето становище?

На този въпрос няма да Ви отговоря. Националната сигурност не е футбол, за да се изказва всеки по нея… Мнение би трябвало да имат само личности, заемащи съответните държавни длъжности за които са избрани или на които са назначени и носят отговорност за нейното осъществяване… При това, без да нарушават Закона за класифицираната информация.

ЧиБ: Какво прави днес един български разузнавач? Вие например не се ли чувствате леко встрани от политическите бури на ежедневието?

Няма как да съм встрани. Човекът е обществено животно… А какво прави един бивш разузнавач? Ами копае, сади, сее, бере, ремонтира, пише и публикува, и понякога отговаря на въпроси за интервюта… А като разузнавач съм убит. Благодарение на закона… Мир на праха им и на Аленто, и на Васкес… Все пак, успях да направя така, че до публикуването на досието ми няма живи свидетели на дейностите ми… В смисъл, доколкото зависеше от мен, отложих разкриването му… Е, има резултати, за които и днес не се срамувам…

NOVA GODINA 2015

ЧиБ: Научих,че помагате на вашите съграждани в Тотлебен. Имате ли принос или това са само слухове?

Толебенските ми съселяни са великолепни хора. Достойни! Е всеки с човешките си слабости… Не случайно в песента, която написах за родното си село, честно и убедено съм казал:”Хора мъдри и добри, в горест и щастливи дни…”. Помагам, с каквото мога. На този му се развалил бойлера или пералнята, на друг печката или котлона, друг иска нов водопровод и прочие… Е, помагам и духовно, член съм на читалището, вековното, което и мене ме е възпитавало в невръстните ми години…

ЧиБ: Кажате г-н Василев, няколко важни стъпки за излизане от духовната и материална безпътица? Само,че те да бъдат напълно изпълними, днес и сега…..

Стъпки има разни… Но каквито и да са стъпките, те ще бъдат безуспешни, ако няма любов, ако няма обич, към ближния, към родината… Омразата съсипва България не само сега, през прехода. Омразата е в основата на всичките ни несгоди през хилядолетията откакто сме държава… Омразата, която ни е водила до робства, до безпътица… Омразата, която противопоставя брат срещу брата, която уби и Апостола… Лозунгът над официалния вход на Народното събрание “Съединението прави силата” е взаимстван от белгийската конституция целево. Там, единството на Фландрия и Валония, тук, единството (при това като цел, бъдещо…) на Княжество България и Източна Румелия… Друг трябва да бъде лозунгът. Нашият, изстраданият лозунг “Свобода или смърт!” В свободата е закодирана обичта, любовта, в смъртта – злобата, бездушието, омразата… Под този лозунг по други критерии ще избираме народните представители, те вече избрани, по друг начин ще работят… И Великите сили биха се постреснали от този лозунг…

ЧиБ: Как искате да ви запомни обществото? Като патриот, професионален борец за свобода, личност с много интереси и постижения….

Просто като човек. Живял, работил, създавал, грешил, любил и разлюбвал, но никога не рушил, не предавал… Нито хора, нито родината.

ЧиБ: Защо не преподавате в някое военно училище и защо през тези 25 години забравихме и унищожихме родното разузнаване и контраразузнаване?

Бил съм и преподавател, и то във военно училище… Вече съм стар (според Кодекса на труда…). А и какво да преподавам? Патриотизъм? Кому е нужен?… С риск да си противореча с друго мое становище от преди, смея да Ви опровергая: Слава Богу, все още родните разузнаване и контраразузнаване не са разрушени! Но опитите продължават…

ЧиБ: Свидетели сме на тотално абдикиране от държавността. Отваряне на досиетата на ДС, осветляване на нашите разузнавачи и хвърлянето им на кучетата…Какво е това?

Безобразие! Това стига ли, като отговор?

ЧиБ: Валенто, ще ви върна към руската държава и вашите спомени когато сте живял там. Разкажете на нашите читатели и най-вече за младите българи, които искат да бъдат информирани…

Ще Ви поправя. Не съм живял, а само съм пребивавал от време на време. И то не в руската, а в съветската… Командировки… Ако започна да разказвам, ще се получи сценарий за телевизионен сериал, по-дълъг от всички сегашни популярни сериали, взети заедно… Пожелавам на всеки млад човек да има късмета да посети и Русия, и всяка от бившите съветски републики, днес самостоятелни държави. От река Бук до река Амур и от Карелия до връх Арарат (е, малко и в Турция…). Навсякъде ще го посрещнат радушно, дружелюбно, като човек. А когато им каже, че е българин, тогава започва “страшното”… Кой знае защо, всички ни смятат за братя… Може би древният ген проговаря…

ЧиБ: Прочетох,че страхотно сте привързан към конете. Защо?

Вероятно от древният ген ще е…

ЧиБ: Пеете, танцувате, пишете книги и какво още?

Обичам…

ЧиБ: Оптимист или песимист е Валенто Василев?

И двете. Има от какво да съм песимист, има и за какво да съм оптимист. Но, признавам, оптимизмът преобладава…

ЧиБ: Да завършим с ваше послание, весела случка от живота ви и пожелание към читателите…

Трудна задача. Весели случки съм имал какви ли не… От най ранни спомени започваха с името ми. Наричали са ме как ли не, докато улучат правилното… Че и документите ми винаги ги издавах сгрешени, та се налагаше да ги поправят… Сериозно. Като първи секретар на комсомола в Плевен, получих писмо от едн поп, който беше адресирал плика: “За господин Викентий Василев”… Ако се замонаша някой ден, ето, имам си готово име…

Послание, пожелание, какво да пожелая на читателите? Първо да са живи и здрави! Второ да бъдат българи по дух! Независимо от етноса им… Полезно е, честна дума!

Валенто Василев е от малцината информирани и знаещи българи, които не търсят прожекторите за да придобият известност, но в същото време са притегателен център за мнозина хора. Съгражданите му в Тотлебен направо го обожават. Заради дейностите, които е поел на плещите си. Самодейност, социални и културни дейности. Преди година, бившият професионален разузнавач съдейства за откриване на зъболекарски кабинет в Тотлебен. Естествено, на този повик откликва веднага неговата сестра, известната стоматоложка д-р Михова. Днес Василев общува и се радва на приятелството на известни и смели мъже от редица държави по света. Доволен е, че благодарение на социалните мрежи, контактите са по-лесни и връзката между хората е мигновена.
Валенто не крие своята привързаност към хубавата музика и природата. Обича живота и е щастлив, когато и другите са щастливи!

Миглена Иванова

31st Jan2015

Почина проф. Мими Дичева

by Черно и Бяло

Snimka Prof. DichevaВестта за внезапната кончина на проф. Мими Дичева покруси българската общност във Виена. Скърбим дълбоко за една достойна и сърцата българка – дългогодишен председател на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“ във Виена, талантлива и успешна концертираща пианистка, опитен и уважаван музикален педагог, обществено ангажирана личност!

Още с идването си във Виена през 1971г, проф. Мими Дичева активно се включва в дейността и ръководството на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“, създава и ръководи детски групи, детски хор, инициатор и организатор е на редица културни изяви. Наред с това е член на редколегията и работи като редактор на сп. „Новини“ и „Наша трибуна“, издавани във Виена. От 1987г е заместник-главен редактор на сп. „Новини/Наша трибуна“, а през 1996г е избрана за председател на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“.

Специална е заслугата на проф. Дичева за създаване на традицията на Ботевите дни в Австрия с поклонение пред бюста на Ботев в парка на Голс (Бургенланд) и тържествена вечер в БКИ – Виена. От 1999г тя бе всеотдаен и ревностен организатор на тези тържества.

С дейността си като председател на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“ в Австрия проф. Дичева успя да разшири сътрудничеството на организацията с Българското училище във Виена, със Студентското дружество, с Дружеството за австрийско-българско приятелство, както и с редица други организации на българите в Австрия, Словакия, Чехия.

Проф. Мими Дичева бе ярка, цветна и обаятелна личност. Изпълнена с енергия, оптимизъм и висок дух, тя увличаше и обединяваше около себе си българи от няколко поколения.

Дълбок поклон пред личността и светлата памет на проф. Мими Дичева, пред приноса ѝ за популяризиране и утвърждаване на българската култура и за съхраняване и укрепване на българския дух в Австрия!

Почивайте в мир, скъпа проф. Дичева!

Елена Шекерлетова
извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Австрия