09th Nov2015

Поетър Борис Христов е носител на голямата литературна награда „Перото”

by Черно и Бяло
С цитат от „Книга на мълчанието” на Борис Христов директорът на Двореца Мирослав Боршош ​го обяв​и за носител на Голямата награда на Литературен клуб „ПЕРОТО”​. От името на поета наградата получи арх. Стефан Добрев и Йонко Йончев от издателство „Рива”​ – близък съратник на поета. Церемонията по връчването на Първите литературни награди „Перото” се състоя снощи в Националния дворец на културата​. ​

0P9E3469

Наградата ​​за детска литература получи Юлия Спиридонова-Юлка за книгата си „Бъди ми приятел”. В категорията „поезия” отличие взе Ани Илков за „Подготовка за напускане на сърцето”. За чудесните си преводи на английски на „Физика на тъгата” от Георги Господинов, приз получи българистката Анджела Родел, а Катерина Хапсали заслужено грабна наградата за романа на годината с книгата си „Гръцко кафе”. Призовете в различните категории бяха връчени от световната писателка Маргарет Мацантини, заместник – изпълнителния директор на Федерацията на европейските издатели Енрико Турин, авторът на наградата проф. Емил Попов и от директора на Национален център за книгата (НЦК) Светлозар Желев.

​Наградите „Перото” ​се връчват за ​първи път и са за ​постижения в българската литература в периода от 1 юли на предходната година до юли на текущата.​ Водещ на церемонията ​беше директорът на Национален център за книгата към НДК​​ Светлозар Желев, който представи номинираните ​​във всички категории​. Преди 10 дни беше обявен дългият списък на номинациите за наградата, който бе гласуван от членовете на Експертния съвет към Националния център за книгата към НДК. На базата на тези номинации, жури, съставено от ръководителите на творческите отдели в Двореца, определи и краткия лист с номинациите.

ПОВЕЧЕ ЗА БОРИС ХРИСТОВ

b.hristov10-1Завършва гимназия в Перник и българска филология във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий” (1970). Работи като учител в Перник (1971-1972), като журналист и редактор. Автор е на книгите „Вечерен тромпет” (1977;1979), „Честен кръст” (1982), „Бащата на яйцето” (1987), „Думи и графити” (1991; 2002), „Крилете на вестителя” (1991), „Смъртни петна” (1991), „Думи върху други думи” (1992), „Поезия” (2004), „Каменна книга” (2006), „Спомени за хора, камъни и риби” (2013), „Книга на мълчанието” (2014), както и на множество сценарии за игрални, документални и анимационни филми. Негови стихове са преведени на английски, немски, руски, италиански и други езици. Съставител е на редица сборници и антологии, сред които „Български разкази на ХХ век” (1995), „Народни писмена” (1995), „Веда Словена” (1998) и много други. Носител на Голямата награда на СУ „Св. Климент Охридски” (2000).

ПОВЕЧЕ ЗА ЛИТЕРАТУРЕН КЛУБ „ПЕРОТО”

Peroto-Logo-2Fin„Перото” е първото по рода си литературно пространство в България, което работи 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, за да обедини под един покрив и на една маса, всички приятели, създатели и разпространители на добрата литература по света и у нас. Замислено като средище за различни литературни клубове, интересни срещи, разговори, генериране на идеи и място за създаване на литературен контекст, „Перото” има за цел да съществува като истински дом на книгата, в който съдържанието се крие дори в топлата чаша кафе или в ароматното вино, поднесени от най-усмихнатите хора в София.

09th Nov2015

Защо мнозинството бегълци – мигранти и бежанци се устремяват към Германия?

by Черно и Бяло

ognian_gyrkovНеутешително звучат прогнозите, че Европа и Европейският съюз проиграват каузата на своята идентичност, история и социални постижения заради необмислена, некоординирана и несамостоятелна политика.
В този контекст ме впечатли откровеността на словашкия публицист, бивш дипломат и политик Йозеф Банаш във един от словашките сайтове за политика (www.parlamentnelisty.sk). Той писа: „Станахме заложници на европейската политическа „коректност” и някакви имагинерни европейски ценности. Колкото повече бегълци приемем, толкова повече ще пристигат други… Авторът изразява недоумение: „защо трябва да облекчаваме ситуацията на държави, които искат да приемат бегълци”, напомняйки, че „подобна „безпроблемност в общуването със съюзниците” вече сме опитвали (над) 40 години…”

Й.Банаш споделя пак там (цитирам го отново): „…очаквах отговор на риторичния въпрос защо словаци, чехи, българи, унгарци и поляци би следвало да бъдат солидарни с бежанците от страни, които тези, които днес ни поучават, столетия наред успешно ограбваха и окрадоха. Имам предвид колониалните суперсили, като започнем с Великобритания, Испания, Холандия, Франция, Германия и завършим със Съединените щати, които масово са си внасяли роби, които да работят за тях”.

Тук са пропуснати 5 западноевропейски държави, а ако се третираше България – плюс константните ѝ геофактори Русия и „филтъра на бегълците” Турция.

Според автора, актуално е не търсенето на опции за проява на солидарност с бегълците, а вземането на решения за изчерпване на мотивите и причините, поради които тези хора бягат в емиграция. Той поставя под съмнение също достовереността на съюзници, създали (следва цитат): „държавно образувание с наименованието Косово с мотива – да съградят в него една от най-големите военни бази в Европа – Bondsteel”. И ни уверява, че част от бегълците днес са косовари…

Нашумя и публичното изявление на представител на „анти-Башар ал Асад-овската” фондация за хуманитарна помощ „Ориент България”, че едва 21% от пресеклите от юг българските граници бегълци по време на настоящата масирана миграция, са сирийци.

Ако приемем че, бежанец е международно-правно легитимиран мигрант или беглец, да се върнем към „дестинацията Германия”.

Според други централноевропейски източници (pravý prostor.cz , japatriot.cz) сред първите действия на арабските мигранти в Германия е да учредят местни ислямски общини, веднага след като бъдат разквартирувани в страната.

Тези общини биват учредявани от подбрани бежанци, висшисти и хора с образование, които управляват след това религиозното и гражданско поведение в арабските гета. Никой не си позволявал да се противопоставя на тези общини, те се ползвали с държавна подкрепа и за 2-3 години те „прокарвали” свои представители в местните представителства (парламенти).

ТВЪРДЕНИЕТО, ЧЕ АРАБИТЕ ИДВАТ В ГЕРМАНИЯ ПРЕДИ ВСИЧКО ЗА ПАРИТЕ, КОИТО ПОЛУЧАВАТ В ГЕРМАНИЯ, НЕ БИЛО ИСТИНА.

Много повече парични помощи получавали имигрантите в Норвегия и в Швеция. В Германия признатият за бежанец можел да претендира седмично за 150 евро, деца до 10г. за 50 евро, до 18 години за 75 евро.

В Швеция помощта за пълнолетни възлизала на 300 евро, 250 евро на дете, независимо от възрастта му. Във Франция бежанецът би могъл да претендира седмично за 230 евро, децата за 150 евро седмично.

Швеция и Франция изплащали при това надбавки за жилище (от 150 до 250 евро месечно).

Германия изплаща такива добавки само на семейства с деца и то само за 1 година. Т.е. виждаме, че сравнително от финансова гледна точка ФРГ не е най-желаната дестинация за бежанците.

Германия обаче предлага нещо, които другите страни не: ФИНАНСОВА ПОМОЩ ЗА РЕЛИГИОЗНИТЕ ОБЩИНИ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ МАЛЦИНСТВА. Във Федералната република религиозните общини (минимално от 50 души) имат право на държавни добавки, които примерно възлиза на 150 000 евро годишно, но чрез собствена активност и по-голям брой на членовете могат автоматично да получат право на други 400 000 евро годишно на база на дотационни проекти.

Ако общината и броят на членовете надхвърли 1000 души, тя става организация на дотируема общност и има право на 2,5 милиона евро субсидии годишно. Ислямските общини разпределяли тези пари между своите членове и семейства под формата на благотворителност, с която ги обвързват. Това се оценява като опасна методика, която напълно аналогично прилагала в Ливан Хизбула, която преразпределяла пари от ливанското правителство между своите членове, обикновено най-бедните и поддържала с тях болници и частни религиозни училища. По същия начин големите ислямски общности в Германия поддържат училища и болници, дотират бедните ислямски семейства (каквито на практика са почти всички) , но техните деца трябва да посещават медресета (мюсюлмански духовни училища) и така общините ангажират тези деца и ги възпитават по ислямското вероучение… Ислямските общини обаче не споменават, че парите са от немския държавен бюджет, а уверяват, че са пари на общината и биват раздавани на бедните мюсюлмани от името на пророка Мохамед. След като децата пораснат, те са благодарни за всичко (за храната, лекарските грижи и образованието) на ислямската община и на пророка. И тези деца са готови да извършат всичко за благото на тези общини или на пророка.

Това изглежда е една от водещите причини, която привлича ислямистите в Германия : не само да получат пари от държавата, но и доста повече от имамите, от ислямските общини. Много хора в Европа се изказват за исляма и за ФРГ без да познават тези взаимовръзки и причини. Ако Германия прекрати подкрепата на религиозните общини на малцинствата може да предположим, с категоричност, че толкова много мигранти нямаше „да се натискат” за Федералната република.

Всъщност сами проблема с исляма доста отдавна си измъдриха германски политици : още тогава, когато решиха да отворят врати за турските мигранти-гастарбайтери. Преди години Йошка Фишер, левичарски настроен политик от Партията на зелените и екстравагантен външен министър заявяваше, че турците, които Германия ще приема, ще станели най-добрите немци. Явно се е увлякъл в прогнозната си визия, защото имам впечатления, че понастоящем дори немски полицаи в Берлин не смеят, или поне избягват да влизат в турски квартали. Тогавашните емигранти не само не станаха немци и останаха турци, но някои от тях се превърнаха в свирепи ислямисти. А статистиката показва, че почти само в упоменатите квартали е най-висок броят на девойките жертви – убити от собствения си баща или брат/я в рамките на т.нар. „убийство за чест”, при отказ на девойката да бъде омъжена против нейното желание.

Но Договорът за присъединяване на България към ЕС бе подписан доброволно и не трябва да прекаляваме с нищо, дори с историята. Особено, щом не умеем да се поучим прагматично, в интерес на страната си.

д-р Огнян Гърков,
л.д.р. посланик

05th Nov2015

Международно признание за Станислава Пекова – гл.редактор на списание „Черно и Бяло” и член на Съюза на българските журналисти

by Черно и Бяло

грамота Станислава ПековаГлавният редактор и издател на нашето бутиково списание „Черно и Бяло”, медиен партньор на Съюза, г-жа Станислава Пекова получи престижно признание за дейността си да популяризира в България културния живот на българската общност във Виена и в цяла Австрия. По време на тържествения концерт на 29 октомври 2015г. от 19 ч. в БКИ „Дом Витгенщайн”, беше отбелязана 70-годишнина от създаването на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий” – Виена. Събитието се проведе под патронажа на Извънредния и пълномощен посланик на Република България в Република Австрия Н.Пр. г-жа Елена Шекерлетова. От името на българската общност, председателят на БКПО „Кирил и Методиий” г-н Бойчо Дамянов награди с Юбилейни грамоти дейци на организацията, извънредния и пълномощен посланик на България в Австрия и дългогодишният приятел на БКПО – сп. „Черно и Бяло”, в лицето на неговия главен редактор г-жа Станислава Пекова.

За честването на юбилея в Дом „Витгенщайн” пристигнаха представители на български държавни институции, на българската общност и дългогодишни партньори на организацията от австрийска страна. Специален гост бе председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Борис Вангелов. От София по повод годишнината пристигнаха доц. Иво Панов от СУ „Св.Климент Охридски”, доц. Веселка Тончева от БАН, както и екип на български медии, които отразиха събитието.

Stanislava Pekova

Красимир Петков


За БКПО „Кирил и Методий”

Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий” – Виена е една от най-старите български културни организации по света и през годините винаги е била стожер на българските традиции и дух в Австрия. Тя е създадена през 1955г. като приемник на основания през 1945г. Български антифашистки клуб. БКПО „Кирил и Методий” е инициатор на откриването на паметника на Христо Ботев в Голс, провинция Бургенланд и полагане началото през 2001г. на ежегодните Ботеви дни. Всяка година на това място, в дните около 2 юни, пред паметника на пламенния революционер и поет полагат венци не само представители на българската общност в Австрия, но и сънародници от Словакия, Чехия, Унгария.

26th Oct2015

Ученически вестник „Бухлар”

by Черно и Бяло

Столично училище представи на официална пресконференция първи брой на ученически вестник

На 28.10. от 15 часа в салона на СБЖ сдружение „Св. Иван Рилски”, съвместно с екип от 109 ОУ и с любезното съдействие на СБЖ представя първия брой на ученическия вестник „Бухлар”. Изданието се реализира по програмата сдружението „Първи стъпки в медийната грамотност чрез списване на ученически вестник”. Идейният проект и учебната програма са разработени от Стефка Мечкарова. В списването на вестника участват ученици от шестите класове на училището. Орисници на вестника по предложения на младите автора са: председателката на СБЖ г-жа Снежана Тодорова, заместник кметът на София д-р Тодор Чобанов, известният археолог проф.д-р Николай Овчаров и художникът, разказващ истории Недко Солаков. Фолиото, посветено на Деня на народните будители, включва блицанкетата „Къде да открием днешните будители?” В нея участва и председателят на СБУ г-жа Янка Такева, която винаги е подкрепяла инициативи на сдружението за развитие на извънкласните и извънучилищните дейности.

buhlar13_26417

В целите на програмата са включени дейности за създаване на умения за работа в екип, на навици за общуване с хора от различни възрасти и различен социален статус, събиране подбор на информация, разчитане на медийни послания. Темите на различните рубрики, са определени част от учениците чрез дискусии. В процеса на работата те усвояват основни правила за провеждане на блицанкета и представяне на резултатите, интервю, създаване на занимателни игри. Много ценни консултации за забележителностите на столицата, за известни софиянци дадоха специалисти от отдел „Краезнание” на Столичната библиотека.

Обемът на изданието е 8 цветни страници, размер А4.

Екипът на програмата е съставен от класните ръководители на шестокласниците: Адриана Алексиева, Мирослава Коничева, Лили Миткова. Консултант – Стефка Мечкарова – председател на сдружението. Вестник „Бухлар” се издава само с помощта на родителите и безвъзмездния труд на екипа.

03rd Oct2015

Почетен диплом „Обществено признание” за Снежана Тодорова

by Черно и Бяло

На 24 и 25 септември 2015 година в Санкт Петербург се проведе Евразийски женски форум, в който участваха над 700 представители от законодателни и изпълнителни властови структури, делови кръгове, научни и обществени организации, авторитетни дейци на международното женско движение от 70 страни. Председател на организационния комитет на форума бе Валентина Матвиенко, която е и Председател на Съвета на федерацията на Федералното събрание на Руската Федерация.Бяха обсъдени въпроси на социалната сигурност и устойчивото развитие, международното сътрудничество, ролята на жените в икономиката, политиката, журналистиката, социалната интеграция на обществото. Програмата включваше пленарни заседания, кръгли маси, представяне на хуманитарни и благотворителни проекти, изложби. Бе приет заключителен документ, който определи насоките за развитие и укрепване на международното хуманитарно сътрудничество.

PIC000355

Сред отличените с почетен диплом „Обществено признание” на Евразийския женски форум бяха ръководители на обществени организации от Германия, Китай, Полша, Русия, САЩ. И от България – нашата Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ.

25th Sep2015

„Икономическата криза свършва, кризата в медиите – не! Защо?”

by Черно и Бяло

Под това мото мина Международната среща на журналисти от Балканския и Черноморския регион в МДЖ – Златни пясъци, на 20–21 септември 2015г.

IMG_2795_1След като представи и приветства делегатите Снежана Тодорова, председател на СБЖ, откри срещата с приятната новина за паметник на Константин Фотинов в пределите на Турция. Съюзът на българските журналисти и Асоциацията на журналистите в Мудания, с подкрепата на община Нилюфер, Бурса (Турция), инициират поставянето на паметна плоча на Константин Фотинов.

Участниците в медийния форум бяха поздравени от кмета на община Нилюфер, Бурса – Мустафа Бозбей, чрез пряка видеовръзка.

Президентът на Асоциацията на журналистите от Мудания – Явуз Герчекчи сподели, че паркът и голямото дърво – чинар, се намират в района на квартал Гьорюкле, община Нилюфер, където живеят предимно изселници от България. Паметната плоча на Фотинов – по идея на председателя на СБЖ г-жа Снежана Тодорова, в партньорство с Асоциацията на журналистите от Мудания, ще бъде вградена в столетен чинар, който е под специалната грижа на общината.

С подчертано внимание делегатите се отнесоха към въпросите за прозрачност, независимост, регулация и саморегулация в журналистиката, както и към болезненото нарушаване правата на журналистите. В края на втората сесия работата на делегатите от срещата беше обобщена в ДЕКЛАРАЦИЯ на участниците в Международната журналистическа среща на страни от Балканите и Черноморския регион 20–21 септември 2015г., МДЖ – Варна

Откъси от забележителните изказвания и дебатите на срещата предоставяме на Вашето внимание:

Надежда Ажгихина: Нараства ролята на журналистиката

_MG_2948„Поздравявам СБЖ с това, че бе създаден и се развива Балкански и Черноморски медиен център”,така приветства Надежда Ажгихина – вицепрезидент на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ) и секретар на Съюза на журналистите в Русия участниците в международната журналистическа среща във Варна.
„Монополизацията на пазарите, икономическите проблеми, съкращаването на работните места – това са процеси, които протичат навсякъде по света. Важно е да се отстоява ролята на журналистиката като значима сфера на общественото развитие:

Олигарсите в много страни, следвайки гледната точка на Рупърт Мърдок, се опитват да наложат тезата, че в цифровата ера не е нужна журналистиката – с нейните етични, професионални принципи и обществена мисия. Те изтъкват единствено водещата роля на медийните мениджъри, които ръководят послушни и готови на всичко работници в информационната сфера.

В Русия тези думи се мултиплицират от някои чиновници. Ние, журналистите, не сме съгласни с това. Ролята на журналистиката нараства неимоверно много в епохата на безграничната информационна свобода. Тя служи на обществото и помага на хората да направят своя самостоятелен избор.

Ние, журналистите, сме уверени, че само чрез солидорност може да бъде преодоляно това изпитание. Надяваме се, че Международният дом на журналистите тук ще се превърне в ново средище за наши срещи и ще бъде център за развитие на журналистите в Европа.” коментира Ажгихина.

„Журналистиката – в служба на обществото“ е мотото на МФЖ и ЕФЖ: В Русия, като развитие на това послание се роди инициативата „Диалог на доверието“, която вече няколко години събира колегията. През октомври т.г. срещата ще се проведе в рамките на Фестивала на журналистите в Русия. В него участие ще вземе и делегация на СБЖ, водена от председателя Снежана Тодорова”.

Джим Бюмела, президент на Световната федерация на журналистите:

_MG_2926„Големи медийни корпорации са господстващи на пазара. Турболенциите от концентрациите на медийния пазар са ясно видими. Те все повече разчитат на частни капиталови инструменти. Решенията в управлението са продиктувани от интереса на акционерите и рекламодателите. Редакционните решения все повече се мотивират от търговските фактори.
Журналистите стават все по-малка част от тази корпоративна машина. Бизнесът няма нищо общо с новинарството. Медийната среда става все по-несигурна, а медийните гиганти няма да могат да използват силата на новите технологии. Те ги употребяват за намаляване на разходите си.

Медийните гиганти наложиха много радикални промени в начина на работата на журналистите, начина, по който се консумира информацията. Това поставя на риск качествената журналистика. Ние поддържаме тезата, че бизнес моделът е мъртъв. Медийните корпорации не могат да дадат нови решения. 2,5 млрд. хора по света четат вестници, 800 млн. са читателите на онлайн изданията.

Тиражите на хартиените издания са стабилни, но по места се наблюдават огромни раличия. Европа губи пари,защото падат тиражите, но в същото време постъпват приходи от рекламите в интернет. Много ог медийните корпорации продължават да са силни и стабилни. Независимо от кризата настъпиха промени в медийните пазари.

Една от тези промени е старанието да се намаляват разходите. Уволняват се масово репортери в повечето западни държави. Би Би Си непрекъснато редуцира персонала си и се очакват нови и нови финансови рестрикции. Намалява и количеството на съдържание в медиите.

Начинът, по който се поднасят новините, се промени. Начинът по който новините се споделят и разпространяват – също. Намаляват се заплати и социални придобивки в медийния бранш. Има тенденции към ограничаване на правата на журналистите. Не се инвестира в разследващата журналистика. Масово е настъплението на новите медийни платформи.

Има все по-голямо размиване в условията за заплащане. Всичко това няма как да не се отрази на качеството. Наблюдава се тенденцията на мултифункционалност. Ние не трябва да се противопоставяме на новите технологии. Независимо какво е бъдещето на медиите, най-важното е качеството им. Вярваме, че истината и точността трябва да са основните ценности в журналистическата етика.

Без ценностите си ние няма да имаме доверието на хората. Ние искаме нормални, достойни отношения в бранша. Искаме да се дава винаги приоритет на истината във фабриката за новини и да се откроят важните за обществото неща.

Съюзите на журналистите са гарант за силата на медиите и защитата им. Журналистиката е в етап на трансформация. Докато публиката, читателите защитават правото си да получават точна информация, журналистиката ще бъде журналистика.”

Иво Инджов: Отговорност и прозрачност в медиите

„Както сигурно знаят нашите чуждестранни гости, медиите в България са свободни, но не независими, и тя заема 106-о място в класацията за свобода на пресата на „Репортери без граници“.

Като виновни за състоянието на медиите на такива конференции обикновено се сочат държавата и големите медийни корпорации, които често действат в симбиоза помежду си. Виновна е и икономическата криза, която макар и да си отива в Европа, в България все още е причина за свития рекламен пазар.

Това води до рязко редуциране на легитимните източници на доходи за медиите, те са зависими от финансирането от съмнителни спонсори, както и от държавата по линия на популяризирането на европейските фондове. Така медиите стават още по-уязвими за външни влияния и корупционен натиск. Много по-рядко се дискутира упадъкът на етично-професионалните норми в журналистиката и отказът на медийната саморегулация.

И така, ще се спра на няколко, повечето от тях нови, почти непознати в България механизми и инструменти, които допринасят за по-висока степен на медийна отговорност и прозрачност.

IMG_2869

Слабо известни механизми и инструменти на медийната саморегулация

Прессъветите, характерни за страни като Швеция, Германия и България, в която има две конкурентни институции със сходна функция, имат славата на „книжен тигър“ на медийната саморегулация.

Друга институция за самоконтрол в медиите е омбудсманът. Разпространена е в страни като Швеция, Португалия, Франция, САЩ. Интересно е да се отбележи, че в последните две страни няма прессъвети. Според една студия на European Journalism Observatory в 13 изследвани западно- и източноевропейски страни медиите рядко си позволяват назначаването на омбудсман или лице, отговорно за диалога с читателите. Институцията „медиен омбудсман“ е почти непозната в България, ако изключим скромния опит на обществената БНТ, за който обаче има крайно оскъдна публична информация.

Други инструменти на медийната отговорност са редакционните блогове, обратната връзка с читателите в социалните медии и др. Колкото и иновативни да са те, няма да дадат резултат, ако в редакциите не се култивира културата на критиката.

Каква е ситуацията в България? Някои редакции публикуват поправки при допуснати грешки, макар че практиката на колонки с редакционни корекции не съществува. Да не говорим за цялостен corrections management. Редакционните блогове се броят на пръстите на едната ръка, а обратна връзка с аудиторията чрез социалните медии, която да взема отношение към грешките, на практика няма.

Като цяло липсва журналистическа култура на критиката – особено на редакционните съвещания, когато колеги би трябвало да критикуват колеги за грешки и некачествена работа. Това го казвам от личен опит като журналист. Ето още едно бяло петно на медийния самоконтрол, където промяната трябва да започне в самите редакции.

Прозрачността е проблем

Създава ли прозрачността повече доверие в редакциите и журналистическите продукти? „Прозрачността се превърна в „Buzzword”, но не може да бъде оценявана еднозначно, а противоречиво и комплексно”.

В България, в която поголовно спадналите тиражи на вестниците са строго охранявана тайна, въвеждането на подобни форми на редакционна прозрачност е все още в сферата на фантастиката. Макар че има отделни случаи, в които медии се опитват да представят пред публиката как е създаден даден продукт.

В България съществуват обосновани подозрения, че чрез популяризирането на европейските фондове, обявите за обществените поръчки и договори за медийно обслужване на общините се толерират определени медии. От 2013 г. правителствата обявяват периодично какви суми изразходват за реклама в медиите за популяризиране на еврофондовете. Информацията обаче не обхваща всички медии, няма регистър.

В България през последните години бяха направен известни стъпки към прозрачността на медийната собственост. Освен съществуващият регистър в СЕМ на доставчиците на аудио- и аудиовизуални услуги, с промяна в един закон стана задължително печатните медии да обявяват веднъж годишно собствеността си – до физически лица и публични АД.

Списъците се публикуват в сайта на културното министерство. И в двата случая обаче не може да се проследят действителните собственици, когато те са офшорна фирма. Като цяло предоставяната информация за медийната собственост е доста непълна в сравнения със закона за печата на провинция Бранденбург – информацията се публикува само веднъж годишно и не осветлява и другите медийни участия на собствениците на печатни медии…

В заключение бих казал, че разгледаните от мен инструменти на медийната саморегулация и либерална регулация, някои от които са в младежка възраст и са слабо известни у нас, не са панацея за излизане на медиите от кризата. Още по-малко за решаване на сакралния проблем с легитимното им финансиране.

Но те са стъпки напред за стимулиране на отговорността на медиите и нарастване на тяхната прозрачност – две неотмениним условия за възстановяване или разширяване на автономията на медиите. А медиите с автономна редакционната политика са в по-силни позиции при търсене на легитимни източници на финансиране.

IMG_2888

Добромир Тенев за правната страна на проблемите:

Изказване на г-н Добромир Тенев на тема „Защитата на медийната свобода и независимост чрез ефективното използване на правните инструменти за защита на конкуренцията в ЕС; борбата срещу монополизирането на медийния пазар чрез използване на антитръстовите правила на национално и европейско ниво“

„Ще говоря за правната страна на тези проблеми, които до момента коментирате“.

IMG_2872

Проблемът с концентрацията в медиите съществува във всички държави в света, но той е особено остър след 2009 година насам, след началото на икономическата криза. Наблюдава се изключително сериозна концентрация на контрол и собственост по отношение на различните типове участници на медийния пазар, в определени субекти. България не е изключение в това отношение.

В изложението си той се концентрира на четирите форми, които правото на Европейския съюз и съответно кореспондиращите норми на българското конкурентно право забраняват като практики на пазара.

Първата форма са така наречените „картели и съгласувани практики“. Важно е да се знае, че те са абсолютно забранени по силата на чл.101 на Договора за функциониране на Европейския съюз.

Разликата между националното право и Европейските норми е в това, че ако сте сезирали националния орган, трябва да чакате неговото решение и тогава да действате, докато европейското право е пряко приложимо, и ако има нарушаване на чл.101, националният съд е длъжен да го приложи директно.

Следващото явление е злоупотребата с доминантна позиция на пазара – чл.102 от Договора. Разликата между двете е в това, че злоупотребата се извършва от едно медийно предприятие, докато картелите се правят от няколко такива, които не са свързани помежду си. Нарушаването на този член също води до нищожност на действията на нарушаващата страна.

Третата форма е свързана с концентрацията на собственост. Тя е вид споразумение между първоначално независими участници на пазара, която след време, поради изкупуване, прехвърляне или каквато и да била друга форма, води до някакъв вид общ контрол. Общият контрол в медиите означава общ глас, общият глас означава сила. Силата да наложиш теза, виждане, или каквото и да било друго на обществото. Точно затова тези явления са важни и хората, които са на медийния пазар трябва да ги познават.

Четвъртата форма на непазарно поведение е „така наречените държавни помощи“. По силата на чл.107 и чл.108 от Договора е забранена държавната помощ за медиите. Всякаква работа, която държавата възлага на медиите може да се третира като държавна помощ, ако тя се възлага на непазарен принцип. Това е когато държавата дава пари на определени медийни субекти за определен вид услуги. В момент в България държавата е най-големия клиент на медиите по отношение на рекламния пазар.

Наблюдава се това, че „Буквално хората не знаят, че нещо е забранено. Това се отнася и за голяма част от медиите“. „Когато не знаете, че нещо е нарушение, вие няма как да го отразите като такова, дори и да виждате негативните му ефекти“.

Европейската комисия за защита на конкуренцията на Европейския съюз. Тя има отделна, независима наднационална компетенция по тези въпроси. Т.е. вие не сте длъжни, или ако видите, че не постигате нищо с националния орган, да чакате той да се произнесе, Европейската комисия е органът по конкуренция на европейския пазар.

Общото заключение се изразява в това, че чрез механизмите на националното и /или/ езвропейското право, може да се поведе ефикасна борба против придобиващото уродлив вид монополизиране на всички сегменти от медийния пазар – собственост ня медии, печатни, електронни, така също и върху средствата за разпространение. Според европейското право, гарантиращо право на равен достъп до аудитория, ако такъв не е наличен за дадена медия, това може да бъде оспорвано пред Комисията за защита на конкуренцията в Република България и отделно от това пред Европейската комисия. Заключенията на двете комисии са независими едно от друго и постановеното от националната не води до идентично решение на Европейската.

IMG_2873

Къдринка Къдринова пита…

_MG_2901„Защо двете издания – „Преса” и „Тема” „бяха погубени, а 135 журналисти останаха без работа? Две основни причини бяха изтъкнати от издателите – пазарът и интернет. Тоест от една страна качествената журналистика не успяла да издържи на конкуренцията на булевардната, чиито издания се продавали по-добре, а от друга – увлеченият по съвременните технологии читател вече не си купувал печатни медии, предпочитайки да се информира онлайн. Първата теза беше доразвита от последвали енергични публични обяснения на още представители на издателския бранш, как за лошото финансиране на печата била виновна законовата процедура, която облагодетелствала телевизии и радиа при получаване на пари от държавата по линия на европрограмите, а пък вестниците и списанията не можели да се доберат до тази хранилка. Втората теза пък даде мотив за светкавично оповестеното от представител на ръководството на „Преса” намерение за нов „голям проект” в интернет. Относно закриването на „Преса” и „Тема” все пак се появиха и публикации с още версии – за натрупани дългове на двете издания към една гръмко фалирала банка, за нарочната им продажба на друга задлъжняла към същата банка фирма, вероятно предназначена да фалира и да приключи въпроса, за прехвърляне на активите към отделен ръкав, който да захрани новия интернет проект…

Време е да се роди и инициатива, отстояваща правото на обществото поне на свободно и независимо информиране. Продължаването на досегашното положение може да произвежда само нови катастрофи. Било на отделни медии и журналисти, било на цели фрустрирани общества като българското…”

_MG_2975

Васил Сотиров: Защитата на професионалните журналисти в България

Често срещам колеги, които ми се оплакват, че работят все повече и повече за все по-малко пари.

Съкращават щатовете в редакциите, намаляват броя на журналистите, а искат от останалите да работят и за съответните интернет издания, да дават повече дежурства, без да увеличават заплащането им. Напротив.

IMG_2893

В много редакции хонорари вече не се изплащат или те са станали почти символични. Колегите с по-големи заплати биват уволнявани, понеже няма как те да бъдат пряко намалявани, и местата им или се блокират, или на тяхно място се назначават млади и съвсем неопитни, често начинаещи колеги на минимално заплащане, защото все пак работата трябва някак да върви -естествено, при много по-ниско качество.

А в редица издания и заплатите често се изплащат нередовно или на части, докато в един момент целият редакционен колектив не бъде събран и не му бъде съобщено, че за съжаление поради икономически трудности и липса на средства медията се закрива, както стана с колегите от вестник „Преса“ и сп. „Тема“, и както е на път да стане и с редица други медии, главно печатни, и разбира се, частни.

„Какво правите там, в СБЖ, не виждате ли какво става?“, питат много от тях. И лошото е, че трудно можем да им дадем успокоителен отговор. Да, българските журналисти се оказват една от най-незащитените професии, експлоатирани както материално, така и интелектуално – в ущърб на убежденията им.

Кризата в българската медийна сфера е повсеместна, тя все повече се превръща в криза на самата журналистика като професия и като обществено явление, застрашава самите устои на свободата на словото, оттам и устоите на демократичната система.

Всичко това поставя в нова, сложна и трудна обстановка журналистите и техните професионални организации. Те трябва да отстояват както универсалните демократични ценности, права и свободи, за да изпълняват общественото си призвание, така и да защитават и чисто материалните си интереси и най-елементарните си трудови права, а заедно с това – честта и престижа на професията.

IMG_2899

Има ли сили СБЖ да се пребори за тях?

Мисля, че самостоятелно това не е възможно. Необходимо е да търсим широк диалог както с други медийни и граждански организации, така и с властови структури и дори с противници на идеята в нашата среда и извън нея, независимо дали ще търсим специален закон или ще вървим стъпка по стъпка.

Необходимо е и съдействието на европейските институции, защото поведението на българските правителства в медийната сфера дълбоко противоречи на европейските принципи. Без натиск от Европа, и то в рамките на мониторинговия механизъм, промени едва ли ще настъпят.

Ето, и при това правителство не виждаме мерки срещу монополизацията в частния медиен сектор, за изсветляване на собствеността и за прозрачност на финансирането на медиите, за укрепване на обществените медии, които също мизерстват, за защита на елементарни професионални и граждански права на журналистите, които са нарушени със законодателни и нормативни документи.

СБЖ трябва да завоюва централна роля в този процес. Ние не можем да претендираме за роля на съсловна организация, като адвокати или лекари. Но ако успеем да се преборим и да защитим основните права на нашите колеги, това рязко би усилило авторитета на нашия съюз и способността му да действа. И ще има далече по-малко основания за онези, които се съмняват, че СБЖ им е полезен и може да им помогнел.”

Изказване на Светослав Терзиев, зам.-главен редактор на в. „Сега”:

СБЖ подписа договор за сътрудничество със Съюза на украинските журналисти

msj_bannerВ рамките на форума Съюзът на българските журналисти подписа договор за сътрудничество с Националния съюз на журналистите на Украйна. Двете организации ще съдействат за установяване и разширяване на контактите между редакциите на сродни печатни и електронни издания, обмен на журналистически материали и журналисти, както и на професионален, организационен и синдикален опит.
Съюзите ще осъществяват реципрочни визити на журналистически групи и делегации и ще са гарант за обективното отразяване на обществено-политическия живот в двете страни.
На подписването присъства Надежда Ажгихина – вицепрезидент на Европейската федерация на журналистите и секретар на Съюза на журналистите на Русия, както и български и чуждестранни представители на медии – участници в Международната среща във Варна.

ДЕКЛАРАЦИЯ на участниците в Международната журналистическа среща на страни от Балканите и Черноморския регион 20–21 септември 2015г., МДЖ – Варна

Председателят на СБЖ – Снежана Тодорова бе удостоена с почетния знак „Журналист на годината“ на Съюза на журналистите на Украйна.

Като отчитаме влошената медийна среда и многобройните предизвикателства пред журналистите, ние, участниците в Международната журналистическа среща на страни от Балканите и Черноморския регион обявяваме своите приоритети в журналистическата професия:

  1. Истината, обективността и точността в отразяването на фактите и събитията са наши водещи принципи. Без тях журналистиката не би могла да изпълни своята мисия в интерес на обществото.
  2. Днешните предизвикателства пред журналистическата професия са много. Монополизацията на пазарите, икономическите проблеми, съкращаването на работните места, влошаване на условията на труд, атаките срещу журналистите, са процеси, които протичат навсякъде по света и особено драстично в нашия регион. Важно е да отстояваме ролята на журналистиката като значима сфера на общественото развитие, която помага на хората да направят своя самостоятелен избор.
  3. Сериозно изпитание пред журналистите и журналистическата професия са конфликтите по света. В такива моменти се засилват опитите журналистите да бъдат използвани като войници в информационните войни, като ги противопоставят едни на други. Ние, журналистите, заявяваме, че обединени и солидарни ще постигнем ефективна защита на професионалните и социалните права на журналистите и ще преодолеем предизвикателствата на днешния ден.
  4. Призоваваме държавните институции и работодателите да спазват международно приетите норми и ангажименти за защита на журналистите.
  5. Съюзът на българските журналисти ще продължава активно да работи за гарантиране на пълна прозрачност по отношение на медийната собственост и концентрации.
  6. Журналистическите съюзи трябва да отстояват създаването на условия, които да гарантират свобода на словото, защита на журналистическия труд и спазване на етичните норми и професионалните стандарти, според Кодекса на журналистическата етика.
  7. Осъждаме включването на журналисти в „черни списъци“ и други форми на нарушаване правата им, като призоваваме да не се допускат подобни практики в бъдеще, както и да бъдат привличани към отговорност нарушителите на правата и свободите на журналистите.
  8. Осветляването на собствеността на медиите, борбата срещу монополизирането на медийната среда, регламентирането на достойното заплащане на журналистическия труд са сред най-неотложните приоритети на журналистическата общност.
  9. Призоваваме журналистите да спазват етичните и професионални стандарти, като категорично осъждаме езика на омразата в медиите, подбуждането и мултиплицирането на медийни послания, внушаващи страх, омраза и агресия.

Радио Бинар – БНР излъчи директно в интернет Международната среща на журналистите от Балканските страни и Черноморския регион.

Иван Върбанов, СБЖ
Красимир Пеков
снимки: Станислава Пекова

23rd Sep2015

Относно черния списък на президента Порошенко

by Черно и Бяло

УС на СБЖ осъжда потъпкването на свободата на словото в Украйна – основно човешко право на всяко демократично общество. Недопустимо е създаването на черен списък за журналисти, сред които е и нашата уважавана колежка Елена Йончева. Тя е носител на многобройни национални и международни награди. Заради своя висок професионализъм, обективност и честност г-жа Елена Йончева е отличена с най-високата награда на СБЖ.
Публикуваме позицията на г-жа Елена Йончева

Относно черния списък на президента Порошенко

елена йончеваИзненадана съм да видя името си в този списък. Винаги съм отразявала обективно процесите в Украйна, но може би това е неприемливо.
За събитията на Майдана направихме четири документални филма. Снимките бяха основно в Киев, а последният филм разказва за сблъсъците в Одеса и Славянск.
Моят инструмент е разследващата журналистика – не само представянето на различните гледни точки, но и разказ за това, което стои под привидния новинарски слой. Избягвала съм да показвам личното си мнение, да изразявам позиция, въпреки че това не винаги е лесно. Защото вярвам, че зрителят не трябва да се подценява, че най-трудното е да го накараш сам да изгради своята визия за събитията, да го провокираш към размисъл.
В Киев, по време на Майдана имаше хиляди, които протестираха срещу олигархичното управление в страната. Ние ги снимахме. И задавахме въпроси. Но до тях бяха разположени и стотици палатки. В тях се намираха паравоенни формирования, които почти не попадаха в обективите на новинарските камери. Ние също ги снимахме. И задавахме въпроси. Въпроси задавахме в Прохсъюзния дом в Одеса, където бяха изгорени над 100 души, задавахме и в Славянск.

Не задавайте много въпроси, ако не искате да попаднете в нечии списъци….
Киев отдавна изготвя различни забранителни списъци – с писатели, артисти, обществени дейци… Списъкът с журналисти показва едно – журналистите вече питат прекалено много…

От кога обективното отразяване на събитията в една държава се превръща в заплаха за националните ѝ интереси ? От кога задаването на въпроси от журналист се приравнява на терористична дейност ? Как може да бъде определено ръководството на една държава, която издава декрети със забранителни списъци с журналисти, сред които са колеги от ВВС, El Pais, Die Zeist ? Къде е българската позиция?

Главния международен редактор на ВВС Андрю Рой квалифицира забранителния списък като „срамна атака срещу свободата на медиите. Тези санкции са напълно неподходящи и непонятни мерки, предприети срещу журналистите от ВВС, които отразяват ситуацията в Украйна безпристрастно и обективно”, казва той.
Комитетът за защита на журналистите – CPJ, със седалище в Ню Йорк, осъди декрета, подписан от президента Петро Порошенка, който забранява влизането в Украйна „на най-малко 41 международни журналиста за 1 година”. В становището се казва: „Правителството може да е съгласно или да не е съгласно с мнението на определени медии, но да се квалифицират като потенциална заплаха за национална сигурност не е адекватен отговор. Този декрет е срещу интересите на Украйна”

Забранителният списък с журналистите е изготвен от Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна и подписан от президента Петро Порошенко.
Един любопитен детайл – Секретар на този Съвет беше Андрей Парубий, с когото направихме голямо интервю по време на събитията на Майдана в качеството му на комендант на Палатковия лагер. Това беше човекът, който отговаряше за всички паравоенни групировки, които се бяха настанили на площата. Парубий има богата биография – той е бил председател (между 1991–2004 година) на Социал-националистическата партия на Украйна, на чието знаме има нациски символ. Днес Парубий е зам.председател на Върховната Рада.
Сред героите на нашите документални филми, с които сме разговаряли пред камера, са още премиерът Арсений Яценюк, сегашния секретар на Съвета за Национална Сигурност Александър Турчинов, лидерът на Радикалната партия, народния депутат Олег Ляшко, лидерът на парламентарната група „Свобода” Олег Тягнибок, с кмета на Киев Виталий Кличко.

Всички те бяха не само сред най-активните участници по време на събитията на Майдана, но и хората, които ръководеха процеса. Тяхната гледна точка беше представена подробно. С Петро Порошенко имах възможност за разговарям по времето на снимките за Оранжевата Революция в Украйна. Съжалявам, че е сложил своя подпис под този пореден срам.

Киев не само преследва своите собствени журналисти, всеки, който си позволи инакомислие. Киев вече се страхува и от обективната картина на това, което се случва в Украйна.

Филмите за Украйна могат да се видят на сайта:
https://vimeo.com/86900540

23rd Sep2015

Джагаров – един строител на държавата на духа

by Черно и Бяло

Разговор на Мюмюн Тахир с Величко Хинов, автор на книгата „Последно” – последни интервюта с Георги Джагаров

снимка на публициста Величко Хинов при награждаването му с голямата награда на СБЖ „Златното перо” през 2013г. от Снежана Тодорова

снимка на публициста Величко Хинов при награждаването му с голямата награда на СБЖ „Златното перо” през 2013г. от Снежана Тодорова

МТ: Величко, неотдавна излезе книгата „Последно” с твоите интервюта с Георги Джагаров. Тя разбуни доста литературни и не дотам литературни духове. Защо се появи тя?
ВХ:
За да отговоря на този въпрос, трябва да се върна назад във времето, по-точно седемнайсет години назад. Става дума за 1994г. С Румен Балабанов, Венко Евтимов и по-късно с Анго Боянов, издавахме вестници в издателска група „6+” и „Супер 7”. В тях извоювах страница, в която публикувах разговори с писатели, интелектуалци… В онова много бурно време тези интервюта се превърнаха в значителни събития. Хората четяха, коментираха, общуваха с нас. Имаше обратна връзка.

МТ: А как стояха нещата конкретно с Джагаров?

ВХ: Тогава в писателското кафене Джагаров беше сам на масата – замислен. Край него минаваха довчерашни обожатели – клакьори и не го поздравяваха, а навремето се натискаха винаги да са край него, сипеха комплименти за поезията му… носеха му вода… Сега го отбягваха, не смееха дори да му кимат… Той идваше по едно и също време – най-често около обяд. При него без притеснение сядаше Богомил Райнов… Никога не съм бил в ухажорския кръг. Нито пък от онези, които се страхуваха вече да го доближат, за да не загубят позиции в „новото” време. Сядах спокойно при него. Говорихме за всичко наоколо, тогава се говореше непрекъснато. Нашите разговори бяха дълги, бих казал нескончаеми, защото душата му болееше да събеседва откровено и да бъде разбран…

МТ: Колко продължи това „изпитание” преди да те избере за душеприказчик, както се казва, след като не си бил преди около него?!

ВХ: Ами пак времето показа. Той знаеше за голямото ни приятелство с Дамян П.Дамянов. Упрекваше се дори, че малко време му е отделял по човешки, но подчертаваше, че винаги го е ценял и обичал. Каза ми, че е чел мои материали и се е убедил в журналистическата ми почтеност и човешка етика толкова, че да се реши да „проговори” пред мен след дългото си и болезнено мълчание. А той, както виждате в интервютата в книгата „Последно”, имаше какво да каже… Или по-точно беше го сторил вече пред мен. Оставаше да се „официализира”.

МТ: И как минаваха тези ваши разговори?

ВХ: Не мислете, че съм бил някаква „попивателна”. Често спорехме по някои житейски и литературни ситуации, разчепквахме обаче спорните проблеми и така стигахме до позиции, които защитавахме. Не е вярно, че Джагаров не променя възприето становище – ако се убеди в правотата на другия, в мотивировката, още повече когато тя е честна и безкористна – намираше сили в себе си да признае другата позиция.. Чувствам се, смея вече да кажа, малко горд, че големият поет, държавникът, човекът Джагаров ме прие в най-трудното за него време и аз съхраних мислите и позициите му, каквито изповядваше тогава. Нещо повече – дадохме на хората възможност да се запознаят с тях, а сега и да са им под ръка. Говоря за книгата „Последно”.

МТ: Не се ли тревожите, че младото поколение не го познава и ще остане с непознанието си?

ВХ: Не! Той винаги е бил с тях и за тях. „Не искам младите да губят”, пише той. Спомнете си неговата програмна статия в „Литературен фронт”: „Здравей, поколение, младо и талантливо”. Един истински проглас за младите творци в литературата. Той винаги ги е подкрепял и закрилял. Дал е път на цяла фаланга кадърни млади хора, от която израсна поколение творци.

МТ: Вярно ли е, че Джагаров не се е смятал за писател-професионалист?

ВХ: По-скоро твърдеше, че е писал от време на време, че не е развивал с труд и постоянство таланта си, а е давал превес на вдъхновението. Но то не винаги идва само, дори и да се затвориш някъде с намерение да пишеш. Признанието му не ми звучи странно. Знае се, колко сложен е творческият процес, обагрен с вдъхновение…

МТ: Всъщност не е ли това реакция на една противоречива личност?

ВХ: Лесно се слагат етикети, ала питам се, коя творческа личност не е противоречива, особено в периода на своето формиране и изграждане. Джагаров е мащабна фигура, творец с място и значение в българската литература.

МТ: Георги Джагаров беше един от първите поети, заели високи държавни постове. С него се олицетворяват и едни от първите реформи в българската култура по време на така нареченото „размразяване”… Как той се вписваше в него с поезията си?

ВХ: Веднага ще кажа, че не високият държавен пост, а височината на поетичния слог на литератора, на мислителя, на философа респектират в съприкосновение с личността на Джагаров. Не че е стъпил на своя пиедестал и от там да наблюдава околните високомерно и надменно, да сее ехидни забележки, както карикатурно са се опитвали да го представят еднопосочно недоброжелателите му. Джагаров е многостранна, трудно измерима за малкия човек фигура. Ако той рови под краката му, ще открие може би кофичка от кисело мляко, не кюлчета злато, или сребърна лъжица за чер хайвер. Златни са строфите, оставени в наследство. Помнете винаги: „Земя, като една човешка длан…” и тежкия юмрук на „Прокурорът”, който ни липсва и днес. Да, наистина с него се свързват едни от първите значими реформи в българската култура. Но да не забравяме, че те тръгнаха и от литературната ни нива. А за да жънеш тежки ръкойки се иска не толкова голяма крина, а едри и здрави семена и ръка, която с размах да ги хвърли в угарта, за да поникне жито в нивата ти. Здравите класове ще родят стръкове, опрели рамене срещу набезите на вятъра, за да оцелеят и да ни нахранят с хубав, български хляб. Георги Джагаров, един широко скроен творец, българин, не е могъл да не обърне очи към младите. Да помогне да изберат посоките в творческия си път. „Знам какво е да ти се каже навреме добра дума” – отбелязва отношението си към младите литератори и поетичното ято. Приносът му, застъпничеството и борбата му за утвърждаването на творческото поколение след него са били успешни, въпреки размахвания показалец и предупрежденията от ЦК. Същественото, успехът, идват от упорството, от отстояването на позиция, да се пише според личните преживявания. Опитът да бъде изолиран или противопоставен на примиренците и правоверните не успява.

…Спомням си, питаха го за неговия земляк от Сливен, поета Дамян П.Дамянов, с когото през годините бяхме изключително близки, за наследника му в СБП Любо Левчев, та дори и за предишното му приятелство с Константин Павлов. Не скри слабостта си към Дамян: „Обичам неговите талантливи и силни стихове”. Същото отбеляза и за Левчев. А за Коцето Павлов не скри „студената сянка”, паднала помежду им. Но всъщност той потвърди: „Не съм се отказал от нито един автор, за когото някога съм си мислил, че носи предчувствие за пролет в нашето общество.”

МТ: Драматургът Джагаров?! Дали само административният пост му даваше кураж или човекът в него винаги е бил на висота?

ВХ: Някои хора навремето наистина имаха превратна представа за него като държавник и поет. Използвах в един от разговорите ни да се пошегувам. И попитах дали държавникът пречи на поета или обратното – поетът да спъва държавника. Той веднага отвърна, че „държавната работа е задължение, работата на поета е по призвание.” А после смени сериозния тон: „И двамата си пречат”. Отдъхнах, когато обясни, че то било „за добро и на гражданите, и на читателите”. Настроенията му тогава се сменяха неочаквано, пък и не бих си позволил словесни каламбури. Душата го болеше…

МТ: След ноември 1989г. подобно на много други големи творци и върху Джагаров бяха стоварени непосилните грехове на миналото. В България безцеремонно се зачертава личностната публична опозиция – това винаги е било драма за най-талантливите ни творци. Изпитва ли обаче обществото ни сега вина за поругаването и отрицанието им? Има ли възмездие за хората на духа? Какво е то?

ВХ: Питате ме за драматурга! И аз го питах. Съвременник съм, занимавах се и с филмова критика. Жив парадокс е. Пиесата „Прокурорът” видя най-накрая бял свят. Прескочи и на европейската сцена по-късно – зад „желязната завеса”. Тълкуванията там я определяха като първи художествен удар срещу механизмите на сталинската система… А режисьорът Любомир Шарланджиев направи великолепен филм с ярки образи на чудесни, силни актьорски превъплъщения. Самата Невена Коканова се опитала да ходатайства пред Първия, а той, както и пред Джагаров се оправдал, че „запретата” идва от другаря Романов. Кой знае защо – от съветското кино. Разбира се, истината е страхът от партийната критика. И все обещавал да го види този филм пак. Всъщност бях много близък с Венчето и Шарлето и знаех за тези безплодни петиции навремето. Резултатът – 20 години забрана за екранния двойник на пиесата.

Джагаров добавяше в разговора ни да не съм си мислил и аз, че като е на такъв висок пост в йерархията на държавата всичко му е разрешено. И с много болка в гласа добави с въпросителна как си обяснявам, че в това време е престанал да пише. Възползвах се и попитах, ако сега (1994г.) трябва да напише пиесата отново, какви биха били героите? Цитирам дословно отговора му: „Същите, както и пиесата! Със същия патос, със същите болка и надежда.” Той наистина обичаше „Прокурорът”, сякаш повече от „Тази малка земя”.

Позволих си да го попитам в края на нашия разговор – за какво най-много съжалява в живота си, макар да знаех, че задавам неудобен въпрос, че меланхолията, която го обземаше от време на време, се чувстваше и в стиховете му. Достъпът до душевността на поета ми позволи да го сторя. Той обаче каза ясно: „Съжалявам, че разпилях много от силите си и не успях да дам на хората всичко онова, което те очакваха от мен”. Окуражен отидох още по-нататък: Какво би могло да ви пречисти от угризенията на съвестта? Той без двоумение отсече: „Съзнанието, че мога да поправя грешките си, че мога да изгарям в творческите си мъки и разбира се – да обичам с най-чистите пориви на душата си.”

МТ: Георги Джагаров е ярка, релефна и неповторима личност. Тревата на забравата не поникна върху поезията му, както се надяваха някои…

ВХ: „Я памятник себе воздвиг нерукотворный, / к нему не зарастет народная тропа…” – казал го е Пушкин. Това единствено е отговорът за делото на поета, държавника, човека Георги Джагаров. И ще предам думите на една характерна актриса, Виолета Славова, съвременник за Джагаров: „България – тази „земя като една човешка длан” ще има все по-силна потребност от ТВОРЦИ като ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ, за да съхрани МИСИЯТА – „ДЪРЖАВА НА ДУХА”.

МТ: Къде е поетът Георги Джагаров в този поетично анонимен със своя авангардизъм и безкрайни словесни експерименти XXI век?

ВХ: В челото. Джагаров е в челото на българската поезия, на българската литература. Не за пигмеите, за литераторстващите пигмеи, а за истинските творчески личности, за събратята му по перо ТОЙ Е НАЧЕЛО.

Мюмюн Тахир

28th Aug2015

Обърни се с гняв назад, част 2

by Черно и Бяло

Едно интервю на Величко Хинов с поета Георги Джагаров

Георги Джагаров, снимка: monitor.bg

Георги Джагаров, снимка: monitor.bg

Георги Джагаров: „Знам, че Луканов извърта и хитрува”…
ВХ: Изглежда, че отново настъпи време разделно?
ГД:
Настъпи и то по-лошо, защото преди бяхме се научили да заобикаляме така наречения класово-партиен критерий, за нас той беше повече обща фраза, отколкото практика. Сега отново се връщаме към него, но в разделителната му, антикултурната му същност. Враждуваме помежду си, за да доказваме кой е бил по-близо до предишната власт и в зависимост от това да му теглим ножа.
ВХ: Според вас какви ще бъдат резултатите?
ГД:
Много просто – политическо разчистване на сметки. До вчера вие бяхте талантите, от днес нататък сме ние. Но въпросът е там, че талантът не се дава с политика, той е дар от природата и ако една политика не се съобразява с този факт, както сега това става у нас, тя рано или късно се проваля.

ВХ: В този смисъл предишният режим подкрепяше ли талантите?

ГД: Безспорно! Това може да се види по отношението към Илия Бешков, Елин Пелин, Багряна, Панчо Владигеров и много други. Режимът им прощаваше политическите увлечения, за да ги привлича на своя страна и да укрепва положението си. Не забравям, че са били извършени и престъпления, но тях ли ще използваме сега като примери?

ВХ: Като вземем предвид само талантливи хора, може ли един талант да се замени с друг?

ГД: Талантът е изключение и той не може да се замени дори с по-голям талант. Не може с Христо Ботев да замениш Димчо Дебелянов или Николай Лилиев. За обратното да не говорим. Такава замяна била една варварска реституция, при която вместо да възстановим някаква ценност, ще съсипваме и унищожаваме други ценности. А като вземем предвид и покровителството, което бившият режим отдаваше на социалните, патриотичните и революционните мотиви в нашата литература, нищо няма да ни попречи да посегнем и върху имената на Ботев и Вазов.

ВХ: Вие бяхте приятел на Пеньо Пенев. Неотдавна в „Демокрация” излезе една бележка срещу вас, в която се цитираха думите на Пеньовия брат, защо не излязохте с опровержение?

ГД: Такива бележки не се опровергават. По-добре е да запушиш нос и да отминеш, и да не се обръщаш назад, дори и с гняв. За мен паметта на Пеньо е свята. Аз съм му посветил стихотворение още когато беше жив. Той също ми е посветил. Завещал ми е тетрадките си, нарекъл ме е и в живота, и в смъртта си свой брат. Повече какво бих могъл да кажа, освен да спомена за трийсетте сребърника? И кой, и защо ги дава?

ВХ: Не виждам да сядате сега с Дамян Дамянов, Любомир Левчев, Константин Павлов и някои други поети, за които някога така решително се застъпвахте?

ГД: С Дамян Дамянов не сядам по понятни причини, но продължавам да обичам неговите талантливи и силни стихове. Същото бих могъл да кажа и за Любомир Левчев. Не съм се отказал и от Константин Павлов, въпреки че върху нашите отношения отдавна е легнала студена сянка. Не мога да се откажа, защото не аз, а той някога написа, че няма нищо по-противно от затлъстял поет, както и онзи страшен стих за пепелянките, които изпраща за дребни услуги при свои приятели. Не съм се отказал от нито един автор, за когото някога съм си мислил, че ни носи предчувствие за пролет в нашето общество.

ВХ: Изобщо вие редовно се застъпвахте за млади автори. На какво се дължи тази ваша слабост? Или това беше някаква роля, която ви се диктуваше отгоре?

ГД: На мен никой никога не ми е диктувал, някаква роля. Не е възможно да ми се диктува. Ролята, за която ме питате, се наложи естествено. Тогава аз публично се бунтувах срещу сталинизма във всичките му модификации. Наоколо се създаваше електромагнитно поле, което привличаше и моите връстници, и по-младите от нас. След унгарските събития през 1956 година срещу по-младите започна масирана атака в печата, но целта беше да бъде изолиран от тях, да им бъда противопоставен като човек, който им оказва лошо влияние. Ние решихме да отстояваме правата си заедно. Това стана на едно обсъждане през 1957 година. Така продължавахме по своя път, докато през 1963 година Тодор Живков произнесе известната си реч за литературата.

ВХ: Как я възприехте, като нападка или като грижа за вас?

ГД: Имаше и едното, и другото. Но същественото беше, че се отричаха нашите опити да пишем така, както изискваха нашите преживявания. На предварително съвещание в ЦК е било цитирано стихотворение от Велин Георгиев, след което е било прочетено и едно мое. Разгневени гласове са викали по мой адрес – мястото на този е в затвора, да се изключи от партията, той е тарторът и др.п. Всичко това бързо го научихме, но струва ми се, че не се уплашихме.

ВХ: Това личи и от редица ваши статии.

ГД: Знаете ли, аз съм израснал в страшно бедно семейство, не съм имал нито културна среда, нито вуйчо владика да ми подаде ръка. Забелязаха ме мои учители, а по-късно и редакторът на „Българска реч” Малчо Николов, появи се една вечер и Радой Ралин. Когато през 1945 година получих от Христо Радевски едно насърчително писмо, три пъти съм обиколил Сливен от вълнение. Знам какво е да ти се каже навреме добра дума. Това изби у мене като вътрешен подтик. Освен това вярвах и на усета си за таланта и на радостта, която ми доставяше неговото появяване. Като си мисля сега за тази роля, разбирам, че общо взето правилно съм се насочвал.

ВХ: Блага Димитрова, с която заедно сте следвали в Ленинградския и Московския университет и заедно сте завършили Литературния институт „Максим Горки”, как се отнасяше към вас?

ГД: Да, тя беше аспирантка, подготвяше кандидатска дисертация за Маяковски, аз бях студент. Помагала ми е, разбира се. Тогава тя плуваше по гребена на вълната и оттам понякога ми помахваше с ръка да опитам и аз по-нависоко, но не успявах, не ми вървеше, обърквах се сред другите вълни на живота, които бушуваха около мене.

ВХ: Защо отношенията ви сега не са добри?

ГД: Не сега, а отпреди двайсетина години. Защо? Ще ви разкажа за един случай от началото на месец септември 1989 година. Повика ме в ЦК Тодор Живок, сложи две тъмнозелени папки на масата, седна.

АЗ: (все още прав): Добър ден, другарю Живков!
ЖИВКОВ: (разсеяно): А-а! Сядай, сядай!
АЗ: (сядам): Някаква задача ли има?
ЖИВКОВ: (изведнъж грубо): Слушай, ти докога ще се занимаваш с тази Блага Димитрова?
АЗ: (стреснато): Как докога?…
ЖИВКОВ: Търсиш връзки с нея и мъжа й, Йордан Василев ли беше? Опитваш се да хвърляш мостове! (Гледа ме строго). Джагаров, тя те мрази! Разбираш ли какво ти говоря? Мрази те повече от мене! Като чуе името ти – побеснява, змии и гурещи бълва!…
АЗ: Това са наши лични отношения!
ЖИВКОВ: Лични! Каквито и да са, няма да ги оправиш! Знаеш ли коя е тя?
АЗ: Заедно сме учили. Знам какво ще ми кажете.
ЖИВКОВ: (отваря горната папка): А това на кое разузнаване служи, знаеш ли? На КГБ или на ЦРУ? Или и на двете едновременно? Или и на трето? Знаеш ли!…
АЗ: Другарю Живков, не ме поставяйте в неудобно положение!
ЖИВКОВ: (прелиства папката): Виж тук, виж! Ако искаш, сам чети! Това са достоверни сведения! Не съм ги събирал аз, за това си има специални органи. Сто пъти съм ги предупреждавал да не измислят! Ето – виж, виж!
АЗ: Нищо не искам!…
ЖИВКОВ: А мъжът ѝ знаеш ли кой е?
АЗ: Беше състудент на жена ми. През 1955 година му помогнах да бъде назначен в списание „Септември”. Но Тодор Павлов го уволни без мое знание. Оттогава…
ЖИВКОВ: (прекъсва ме): Бачо Тодор имаше верен усет за хората!
АЗ: Верен – неверен, поводът беше, че Блага и съпругът ѝ са изтъквали на преден план в нашата критика Владимир Василев.
ЖИВКОВ: Не това, Джагаров! Ние към Владимир Василев си оправихме отношението. Не това е поводът! (Затваря едната папка, отваря другата, прелиства я.) Баща му на този, как беше, Йордан, Йордан Василев, е умъртвявал ранени партизани! Ти представяш ли си? Не ги е лекувал, а ги е умъртвявал, тровил ги е! Какъв лекар? Убиец! Затуй е пострадал след Девети! Затуй сега синът му мрази всичко! Другите мрази! Себе си мрази! Може би е развил някоя болест…
АЗ: Не ми се вярва.
ЖИВКОВ: (рязко, натъртено): Не ти се вярва! (Гледа ме остро). Не ти се вярва и предложи Блага Димитрова за Димитровска награда!
АЗ: Блага Димитрова е факт в нашата литература. Написала е хиляди страници стихове, поеми, проза…
ЖИВКОВ: (прекъсва ме): Възхваляваше вождовете! Стихове за вожда! Червенков на мавзолея! Литература! Опитвал съм да чета, не може да се чете, а ти!…
АЗ: Тя заслужаваше признание. Безпартийна е, но винаги се е вдъхновявала от борбата за социализъм, от успехите в нашето общество.
ЖИВКОВ: Заслужавала е според тебе, но Политбюро мисли иначе. (Прелиства ту едната папка, ту другата.) Ето – виж!…
АЗ: Може да е допускала грешки…
ЖИВКОВ: (затваря папките): Джагаров, това не са грешки, а престъпления! Къде, в коя страна се търпи такова нещо? Ние не сме отмъстителни. След Априлския пленум крачка по крачка вървим към демокрация. Разбира се, наша си демокрация, социалистическа. Подаваме ръка на всеки. Но тези хора са тръгнали против Конституцията и законите! Какво искат? Да кажат поне какво искат! (Мисли). Искат власт, това е! Власт, власт! А ти им пригласяш!
АЗ: Моля ви, другарю Живков, не вярвам, че…
ЖИВКОВ: (тупва с лявата длан по масата): Е, като не вярваш, троши си главата! (Става). Хайде, че имам работа! А ние ще видим…

ВХ: Потвърди ли се това, което ви е казал Живков?

ГД: За папките не знам, но другото – за властолюбието и двуличието, се потвърди. Бях потресен, когато една жена, една поетеса, каза – да изсъхне ръката, която!… Блага проклинаше, а Данчо размахваше бич из коридорите на научните институти. Потресен беше и Петър Динеков. А той не може да бъде обвинен в пристрастие.

ВХ: Значи ли, че Младенов не случайно я покани да го придружава до Париж през май 1989 година?

ГД: Много преди това аз сам ходих в Министерството на външните работи да убеждавам Младенов, че Блага е човек, който заслужава доверие, че на нея могат да се възлагат по-специални и престижни задачи.

ВХ: Умеете ли да забравяте лошото, което някои хора са Ви сторили в живота?

ГД: Мисля – да.

ВХ: Тогава защо на няколко пъти споменахте в лош смисъл Младенов и Луканов?

ГД: А вие не знаете ли какво направиха те срещу мене? Нямам ли право на самоотбрана? Моята самоотбрана е да казвам истината и ако тя е неприятна, аз ли съм виновен?

ВХ: Откога се познавате с Петър Младенов?

ГД: От времето на Световния младежки фестивал в София. Младежки деец, който до такава степен превъзнасяше Живков, че ми дотегна и се скарахме. Предполагах, че прави това, за да се похвали на Живков и не се излъгах. Оттогава все съм си мислил, че този човек е груб и безпощаден кариерист, но съм допускал, че като министър на външните работи ще се поотрака, ще стане по-внимателен към хората, ще се промени за хубаво. Допусках това до самия десети ноември 1989 година, затуй и гласувах за него. Допусках това и до 14 ноември, когато изведнъж възстанових старото си впечатление и реших – дотук, другарю Младенов!

ВХ: А с Андрей Луканов?

ГД: Познавам го от по-рано. Андрей беше умното, способното момче на мама и тате, на целия род Луканови. Така растеше той. Да расте, да порасте, да управлява България! Няма да си кривя душата, изпитвал съм симпатии към него, радвал съм се на стремителното му издигане към върховете на властта. Безспорно умен, безспорно културен, безспорно способен и обигран в политиката. По едно време Живков го гласеше или за министър-председател, или за генерален секретар, беше му открил дори някаква роднинска връзка с Левски. После замлъкна, не споменаваше вече името на Луканов, питаше се защо, а то било, защото Луканов наляво и надясно уреждал хора от родата си, провалял валунтите баланси на страната и други подобни.

ВХ: Изпитвате ли неприязнени чувства към Луканов?

ГД: По-скоро противоречиви. Не може той, ако е човек с култура и съвест, да събере Комисията за вината на БКП и да й нареди да включи името на един поет въ всички списъци. Такава постъпка може да си позволи само един потаен и опасен демагог. Бях на негова страна, когато незаконно го арестуваха, но съм против него, когато го слушам да говори от трибуната на парламента или по телевизията и радиото, защото знам, че извърта и хитрува. А сега, кажете ми, с кого още искате да ме сблъскате?

ВХ: За някои лидери на крайно сините няма да Ви питам.

ГД: Някои от тях бяха някога мои близки по работа и на чашка, разбирахме се, много неща сме си казвали за съдбата на България, а те, изглежда, са забравили това, но Бог вижда, както се казва в един старобългарски надпис.

ВХ: Може ли за малко да се върнем към началото на нашия разговор. Хората имат превратна представа за Вас като държавник. Той ли пречеше на поета или поетът пречеше на държавника?

ГД: И двамата си пречеха, а това беше за добро и на гражданите, и на читателите. Казвал съм го и друг път. Държавната работа е по задължение, работата на поета е по призвание.

ВХ: Пиесата ви „Прокурорът” се игра по много сцени на света, тълкуваха я като първи художествен удар срещу механизмите на сталинската система у нас, режисьорът Любомир Шарланджиев направи филм с великолепни актьори, но филмът повече от двайсет години беше забранен, а вие бяхте на такъв отговорен пост, как да си обясним този факт?

ГД: А вие как си мислите, че всичко ми е било разрешено? А как си обяснявате, че престанах да пиша? Живков е казвал за мене – не пише, защото знае, че партийната критика отново ще го погне, но този път ние няма да го защитим! Казвал съм му – другарю Живков, пуснете поне филма! Отговарял ми е, че отново ще го види, но ми е казвал и друго – че съветските другари били против, някакъв Романов! Веднъж с Венчето, Невена Коканова, се бяхме разбрали и тя да говори с Живков, и аз да говоря, говорихме, но нищо не се получи.

ВХ: Ако сега трябваше да напишете пиесата, какви щяха да бъдат героите ѝ?

ГД: Същите, както и пиесата! Със същия патос, със същата болка и надежда.

ВХ: Живков по този начин не е ли държал поета за гърлото?

ГД: Днес всичко може да се каже. Но на Живков аз съм признателен, че ме е спасявал от моите противници, които не бяха малко, а не затуй, че ме е държал за гърлото, ако изобщо е правил това.

ВХ: Всъщност може ли да се твърди, че всичко е започвало и завършвало с Живков?

ГД: Всичко това е системата. Живков ли я започна? Не, разбира се! Макар че той най-дълго стоя начело. Но пред нашите очи той все повече откриваше нейната негодност, а през последните години направо я отричаше, и то в спорове с Гобрачов. Ще мине време и ако не ние, нашите деца ще разберат какъв държавник сме имали.

ВХ: Казахте ми, че не умеете да лъжете и че това Ви е струвало твърде скъпо както по време на борбата срещу фашизма, така и по-късно – в условията на тоталитаризма. Какво ще кажете за тези ваши другари, които писаха срещу вас?

ГД: Случайно се срещнах с един от тях, смее се, върви към мене, протяга ръка, казвам му – Не ви ли е срам! – а той ми казва – Ти защо напусна партията?

ВХ: Наистина – защо?

ГД: Сто пъти ли да обяснявам? Каквото е имало да казвам, казал съм го в писмото до партийната организация. Вижте там, в „литературен фронт” от януари 1990 година. А може и да прочетете някои неща, които съм публикувал преди пет или преди двайсет години. Слушали сте предаването по телевизията за посещението на една група писатели в САЩ през 1980 година. Помните ли, че тогава повече от половин час говорих срещу партийната пропаганда, че тя ни лъже за американския начин на живот? Помните, нали? Не съм от онези, които бързо си сменят възгледите, бързо се приспособяват към новата обстановка.

ВХ: Разочарован ли сте от днешната политика?

ГД: Не разочарован, а ужасен! Търсим път към Европа – на запад или на изток, на север или на юг, но не и към себе си, а може би този път към самите нас е най-верният, защото Европа е в нас, и то много по-рано, отколкото за някои други народи. И какво постигнахме досега, освен приказки за свобода и демокрация? Стопанска разруха, грабежи и спекулации, престъпност, проституция, СПИН, безработица, глад и мизерия за по-голямата част от народа! Съсипахме държавата си, объркахме отношенията си със съседите, отново затваряме всички изходи, за да си оставим само един, от който най-сигурно ще влезем в клопката.

ВХ: Вярвате ли на нашите днешни политици?

ГД: Има умни и гъвкави политици, на които вярвам, без да ме интересува от какъв цвят са. Вярвам например на Беров, че той и неговият екип ще овладеят хаоса, ще сложат спирачки на инфлацията, ще въведат поне малко ред и законност в нашите обществени отношения.

ВХ: Смятате ли, че за българина е характерно да бяга от себе си и да търси спасение навън?

ГД: Не мисля, че това е черта на българина. Изобщо не мисля, че за българина трябва да се говори така на едро, ту да го изхвърляме на сметището, ту да го въздигаме до небесата. Той е и такъв и онакъв, каквито сме и ние, и ако някой от нас е подлец и разбойник, това не означава, че всички сме подлеци и разбойници, както не означава, че ако някой от нас е гении, то и всички ние сме гении. Защо едни остават тук да носят заедно кръста на родината ни, а други бягат към чужбина? Накъде бягат? Не съм Албания или към Бангладеш, а към Германия, Франция, Съединените американски щати, защото се надяват, че там наготово ще получат това, което не са успели да постигнат с труда си в България. Бягат, за да грабят от богатствата на други страни и народи. Но това не е спасение, а пълно нравствено падение. За тях се отнася приказката, че ние сме племе талантливо, ученолюбиво, работливо, горделиво и най-вече – крадливо! Това ли е българинът? Не, това са някои българи!

ВХ: За какво най-много съжалявате в живота си?

ГД: Съжалявам, че разпилях много от силите си и не успях да дам на хората всичко онова, което те очакваха от мене.

ВХ: Какво би могло да ви пречисти от угризения на съвестта?

ГД: Съзнанието, че мога да поправя грешките си, че мога да изгарям в творческите си мъки и, разбира се – да обичам с най-чистите пориви на душата си.

ВХ: Вашият бивш шофьор имал няколко мерцедеса, това може и да не е вярно, вие вече не се возите на служебен мерцедес, липсва ли Ви?

ГД: От служебния мерцедес слязох в въздишка на облекчение, наблизо нетърпеливо потропваше с крак моят млад и силен Пегас, хванах го за гривата и сега той ме носи навсякъде, където си наумя.

ВХ: Благодаря Ви за този разговор.

27th Aug2015

Обърни се с гняв назад, част 1

by Черно и Бяло

Едно интервю на Величко Хинов с поета Георги Джагаров

Георги Джагаров, снимка: monitor.bg

Георги Джагаров, снимка: monitor.bg

Георги Джагаров: „Знам какво са говорили в политбюро – да ме унищожат!”
ВХ: Господин Джагаров, нашите читатели са предимно млади хора, не ви познават, а доколкото научават нещо за вас, това е по-скоро докосване до едно ехо, отколкото среща с вашата личност. Това смущава ли ви?
ГД:
За никого не е приятно да се откъсва от младите хора. Ако те не търсят и не четат един автор, той е загубен. Но аз не мисля да произнасям подобна присъда над себе си. Сега всичко е объркано, още не се знае кое какво е. Моите връзки с младите хора се прекъснаха изкуствено. Едва когато се възстановят, ще мога да отговоря на вашия въпрос. Тогава се разбера нужни ли сме си с младите хора един на друг, заедно ли ще вървим към бъдещето или ще се разделим. Но при всички случаи не искам младите да губят. Досега винаги съм бил с тях, пък и те са били с мен. По-нататък животът ще решава.

ВХ: Младите хора и да ви търсят, не могат да ви намерят по книжарниците, от десет години насам вие не сте се появявали с нова книга, нито преиздавате някоя от старите.

ГД: Така е, защото аз не съм професионалист. Писал съм от време на време, когато ми дойде и както ми дойде. Това е лошо, но какво да правя? Не можах да се преборя с характера си. Оправдавал съм се с една или друга заетост, както и с това, че не е важно колко си писал, а как си го написал. Късно разбрах, че вдъхновението не идва на готово, че то е едно постоянно състояние, което се поддържа с труд и постоянство. Само тогава авторът може по-често да се среща с читателите си и да си сверява часовника с тях. Съжалявам, че пропуснах тази възможност и сега ми се налага да се разплащам с лихвите. Не че не съм правил опити да се затворя някъде и да се отдам на писане, но не съм успявал. Надявал съм се да успея поне през тези няколко години, но както виждате, отново котка ми мина път.

ВХ: Имате предвид атмосферата около вас?

ГД: Това малко ли е? Цял живот да се блъскаш с убеждението, че създаваш някакви ценности за народа си и накрая да дойде някакъв политически или литературен мошеник и да разруши всичко, което е било смисъл на живота ти, това как ви се струва? Не, не мисля, че всичко ще бъде разрушено, стъпкано и оплюто, но ме измъчва самото това явление, самият този стремеж да се руши, да се тъпче и оплюва. Някога ние цитирахме Кавафис за варварите, които още дойдат, а се оказа, че те са били тук, при нас и сред нас.

ВХ: Вие бяхте заместник-председател на Държавния съвет, това може би…

ГД: Един от заместник-председателите!

ВХ: За другите не се говори, кои бяха те?

ГД: Митко Григоров, Пеко Таков, Ярослав Радев. Имаше и двама първи заместник-председатели – Кръстьо Тричков и Петър Танчев. Общо шест души.

ВХ: Как си обяснявате това пристрастие към вас?

ГД: Да оставим читателите са ми да си отговорят.

ВХ: Може би защото след ноември 1989г. вие пръв напуснахте БКП, подадохте си оставката отвсякъде, отказахте се от всички звания и отличия на бившия режим, обявихте се за независим народен представител, обърнахте гръб на новите партийни и държавни ръководители?…

ГД: А нямах ли това право, когато се провъзгласяват принципите на свободата и демокрацията? Беше ми дотегнало да завися от една партийна върхушка, тя да ми определя как да живея и какво да правя. Новите властници бяха от същата тази върхушка, познавах ги много добре с тяхната страхливост и непочтеност, с тяхното грубиянство и властолюбие, само че сега искаха да се представят в друга светлина, да си измият ръцете и да излеят помията върху главата на Тодор Живков, пък и на всеки, който им беше неудобен. Аз не им бях удобен, защото рано или късно щях да ги разоблича. Въпросът беше – къде? В партията или извън партията? Предпочетох това да стане извън партията, за да не й усложнявам положението отвътре. Но тези хора не разбраха за какво става дума. Знам какво са говорили в заседание на Политбюро – да ме унищожат! Затуй надигнаха срещу мен цялата си сбирщина от лъжци и клеветници. Мислеха че лесно ще се справят, като пуснат в ход понятията живковизъм, живковисти, както е постъпвал и техният учител Сталин с троцкизма и троцкистите, с бухаринщината и бухаринци. При това аз бях уязвим, защото Живков наистина ме е защитавал, но от кого – от такива като тях! Бях сам, а тълпата ревеше, искаше да разкъса някого и те я насочваха срещу мен. Това са същите, които преди три години заповядаха да бъде арестуван Живков, а сега го оплакват без дори да се засрамят, че те са виновни.

ВХ: Бихте ли казали с какво по-конкретно сте се занимавали в Държавния съвет?

ГД: Това не е тайна за никого, ако сериозно се интересува. През първите няколко години бях председател на Съвета за развитие на духовните ценности на обществото, помощен орган, който имаше за задача да подготвя стратегически разработки. По-късно този съвет беше прехвърлен към Министерския съвет. Отговарях и за работата на две комисии, едната – по националните и международните награди, другите – по наименуването и пренаименуването на обекти с национално и местно значение – села, реки, върхове, местности, параходи и др.

ВХ: Неотдавна един народен представител каза, че сте възглавявал и комисия по възродителния процес?

ГД: Излъгал е горкият, но може би не от злонамереност, а от незнание. Ако е имало такава комисия и аз съм я възглавявал, сега бих намерил основание да се похваля с нещо полезно и исторически необходимо. Защото аз не бих се занимавал с насилствена и кампанийна смяна на мюсюлманските с християнски имена, а бих се заловил с механизмите на нашето национално съзнание, с националното възпитание и образование. Всеки народ има право на това, нашият – също. Така че възродителният процес не може да се отхвърля и осъжда, без да се накърнят интересите ни като нация. Друг е въпросът, че в него са взели участие и престъпници, но аз питам – а в кое благородно дело не са участвали и престъпници?

ВХ: Одобрявате ли асимилацията по принцип?

ГД: Дали я одобрявам или не, това няма значение. По-важно е, че тя се е вършила и се върши навсякъде по света. Ако един чужденец, който живее в България, е решил да се срасне с нашия народ и възпитава децата си да бъдат българи, аз не виждам в това нищо осъдително. Друго е, ако това го прави под натиск на държава, на партия или на някаква друга институция. По този начин – насилствено или с различен род съблазни, са били асимилирани по време на робството милиони българи. В националната си политика ние не можем да не държим сметка за този факт. Затуй ми се струва странно, че някои политици говорят за две национални общности у нас. Ние сме се изградили исторически като една национална общност. Това съвсем се означава, че се пренебрегват интересите, своеобразието на различните етнически групи, напротив! При това нито една от тях не е териториално обособена от българския народ и да се представят сега претенции към териториално обособяване по села и градове, не е нищо друго освен проява на антибългарски национализъм, на насилствена асимилация, която ни е позната от далечното минало.

ВХ: Работата на Комисията по наименованието и пренаименованието на различни обекти не е ли била свързана и с личните имена на гражданите?

ГД: Не, разбира се! Но когато комисията се преустрои в Комисия по езиковата политика, някъде след 1986 година, ние настоявахме нашите учени да подготвят и да издадат пълен Именник на българските граждани, за да бъдат улеснени родителите в избора на имена за децата си. В този смисъл особено настойчив беше проф. Заимов, а ние успяхме да издадем кратък препоръчителен именник, в който наред с християнските, бяха включени и редица мюсюлмански имена. Не забравяйте, че в именната си практика ние се сблъскваме с какви ли не щуротии, например с имена като Проститутка, Телефонка, Язовир, Пръцко и др. п. Ще се съгласите, че държавата не бива да позволява на своите граждани да заклеймяват децата си със срамни и позорни имена. Иначе съм бил за пълно равноправие между именните системи на различните религиозни общности.

ВХ: Според вас езикът може ли да управлява?

ГД: Това е все едно да ме питате дали могат да се управляват земетресенията или ветровете. Не, езикът не може да се управлява, той се движи по свои вътрешни закони, почти равнозначни на природните. Но ако тези закони не могат да се управляват, може да се управлява отношението на човека към тях. Затуй ги изучаваме и когато ги формулираме ясно и точно, те ни служат като норми за поведение, повишават езиковата ни култура, подпомагат езиковото ни общуване. На тази основа възникват азбуката, правописът, стилистиката, литературният език.

ВХ: Наближава най-българският от всички български празници – 24 май, денят на светите братя Кирил и Методий. Разказахте ми как сте го посрещали като дете. Имате ли да споделите нещо извън детските си и ученически спомени?

ГД: Този най-български от всички български празници е преминал през много изпитания, но – слава Богу! – винаги е побеждавал, а с него е побеждавал и българският дух, съзнанието ни, че „и ний сме дали нещо на светът!”. Може би тъкмо поради тази сила, която носи в себе си, той почти беше забранен по времето, когато България беше управлявана от такъв интелигентен сатрап като Вълко Червенков. Празникът беше сведен до просветните, научните и културните организации. Изчезнаха трицветните знаменца, шумните орляци на деца по улиците, песента „Върви, народе възродени!”. Груба и тежка ръка удари българина по душата.

ВХ: Кога празникът беше възстановен?

ГД: След 1956 година и тук не мога да не подчертая заслугата на Тодор Живков. Празникът отново се превърна в общонароден, стари и млади, жени и деца, ученици, студенти, писатели, учени, инженери, лекари, работници и селяни, уки и неуки – всички ликувахме! Слушал съм какво си говорят чужденци – такъв народ, който може да чества азбуката и словото си, е велик народ, народ със светло бъдеще! Но системата не би била тоталитарна, ако не беше се възползвала и от този празник, за да възвеличава себе си. Потоците от народ се насочваха към трибуните, от където партийни и държавни ръководители трябваше да приветстват хората, а хората да приветстват ръководителите си. Застанал съм за малко на мавзолея, до Стоян Михайлов, гледам манифестацията и тръпна от възмущение. Стояне, казвам, виж, виж как наред с образите на нашите първоучители, на Климент Охридски и Черноризец Храбър, на Патриарх Евтимий, Отец Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Вазов над главите на хората се мандахерцат и физиономиите на Пенчо, на Гришата, на Пешо! Идиотщина, казва Стоян, трябва нещо да се направи, не може така! Внеси предложение!

ВХ: Внесохте ли?

ГД: Много пъти съм занимавал Живков с този въпрос, подкрепяха ме Балевски и Зарев и представете си, че Живков се съгласяваше, но не смееше да постави този въпрос в Политбюро, за да не обиди другарите, с които работеше. През 1989 година направих и писмено предложение как да преминава празникът, но от ЦК не получих никакъв отзвук.

ВХ: Знам, че се водеха спорове как да се нарича езикът, за който светите братя са съставили нашата азбука?

ГД: Дълги и неприятни, преднамерени спорове. Нашите учени, повечето от тях не отстъпваха от научната истина. Тя се оспорваше от наши славянски братя, които твърдяха, че езикът бил общославянски. Но по онова време славянските езици са били достатъчно разграничени един от друг, всеки си има своите характерни и речникови, и фонетични, и структурни белези, така че Константин- Кирил Философ и брат му Методий не са се заели да правят азбука за някакво славянско есперанто, а за езика, който им е бил майчин, тоест – езика на българските славяни. За това има достатъчно доказателства. Но се намери един руски специалист, който аргументира отрицателното си становище с това, че в ХІ век българите още не били славяни, следователно и езикът на двамата братя, първият книжовен език на славяните не можел да се нарича български. Негова милост се правеше на разсеян, занимаваше се с научна демагогия. Защото българите на Аспарух вече втори век са общували със славяните от своята държава на техния славянски език и защото славяните в тази българска държава няма как другояче да бъдат наричани освен както се наричат и днес – българи. Не искам тук да продължавам един научен спор, а само да изкажа мнението, което съм поддържал тогава. Понятието славянски, старославянски е много услужливо, много удобно, ако трябва по равно да се разпределят богатствата на една велика езикова култура, но то е абсолютно неприемливо, ако трябва да се отстоява истината. А тя е в това, че езикът, на който е съставена азбуката, е език на българските славяни, повтарям – български език, сега старобългарски.

ВХ: Водеха се спорове и за азбуката. Вашето мнение тогава и днес?

ГД: Няма спор, че солунските двама братя са съставили глаголицата. Спорът е кой и къде е съставил кирилицата. Повечето специалисти приемат, че тя е съставена от Климент Охридски в чест на неговия учител. Но ако това е вярно, тя още през девети век би могла да се нарече кирилица. Такова нещо няма. Думата е образувана по-късно. Никой от учениците, които са се клели пред Христовия кръст да бъдат верни последователи на своите учители, никой никога не би си позволил да отстъпи тази клетва, да се отклони от свещените букви на глаголицата. Това би могъл да си позволи друг учен мъж на тогавашна България, царският син Симеон, човекът, който е завършил образованието си в Цариград и предполага се, до съвършенство е владеел гръцките писмена, само той и кръгът от просветени люде около него. Преписването на свещените книги в Плиска и Преслав, вече преведени на български от двамата братя и техните ученици, е ставало под диктовката на Климент, Наум и другите, но с кирилица, а не с глаголица, защото глаголицата е била по-трудна за усвояване и приложение. Такова си беше моето мнение тогава, такова си остава и досега. А да се нарича нашата азбука славянска, за мен е също неприемливо, защото половината славянски народи си служат с латиница. Еднакво приемливо за всички би било да наричаме нашата азбука кирилица, както би трябвало да я наричат и сърби, и руснаци, и украинци, и белоруси, че и десетки други народи и народности, ако толкова се дразнят от името българска.

ВХ: Какъв смисъл влагате в понятието майчин език?

ГД: Зависи от повода. Ако ме попитате кой е моят майчин език, аз естествено ще ви отговоря – езикът на майка ми. На този език не се говори никъде извън семейството. Ние с братята и сестрите ми, с нашите близки и познати си имаме свои думи, свои интонации, това беше моят майчин език. Вие също имате свой майчин език. Но ако някой ме попита, ето, както сме си заедно, кой е вашият майчин език, ние и двамата ще отговорим – българският, защото и вашата, и моята майка говорят български. Това вече е друго равнище на майчин език. Има и по-високо равнище, това е майчиният език на всички ни, езикът на нашата земя, езикът на нашата държава и на нашето общество, езикът на който се разбираме в производството, в културата, в управлението, майчиният език на родината. Докато моят семеен или групов майчин език е равнопоставен на вашия семеен или групов майчин език, езикът на майка България е равнопоставен на други национални езици по света. В този смисъл в семейството или групата всеки от нас може да общува на какъвто език иска – немски, руски, английски, турски, цигански, това е негово право и тук никакви фактори не могат да му се бъркат в избора, стига да не пречи на другите, стига да не подменя със своя си семеен или групов майчин език, майчиният език на нацията, езика, на който общуваме всички. Извинете, че усложних отговора си, а исках да кажа нещо съвсем кратко и просто – че на общонационално равнище може да има само един майчин език и той е българският.

ВХ: Но турците в България не признават българския за свой майчин език.

ГД: Не турците, а турските националисти. Те се противопоставят на българския език, те искат да обособят и да затворят българските турци в семейния им майчин език, защото знаят, че езиковото обособяване води до териториално обособяване. Досега това се вършеше на равнище село, оттук нататък ще се върши по райони, ще се върши с наше участие, както се вършеше десетилетия подред по указание на Коминтерна. Сега указанията идват от другаде. Ние сме пречка за много чужди интереси тук, на Балканите. Затуй и много сили се опитват да ни изтърбушат отвътре. Ето в момента на българска земя се вдигат седем или десет телевизионни ретланслатора, които ще излъчват програми на турски език. Това са седем или десет ковчега, приготвени за още една част от българската езикова общност. Не съм чул някаква държавна институция да е възразила. Всички мълчим, примиряваме се. Кажете ми, къде другаде по света може да се случи подобно нещо? Никъде. Ние сме като разграден двор, всеки може да влезе и да прави каквото си иска. Няма да му се разсърдим, няма да го поканим да си отиде, откъдето е дошъл. При това ще ни поучава как трябва да се отнасяме към българските турци, като че ли той е живял с тях, а не ние. Той дори не знае, че съдбата им е да бъдат двуезични, да общуват помежду си на своя си майчин език, а с народа си – на български. Иначе как ще се развиват, как ще получават професии, как ще се осъществяват в живота? Тогава защо е това масирано настъпление срещу тяхната езикова самобитност? Техният език, както твърдят изтъкнати тюрколози, не е езикът на Радио Анкара, а по-друг език. Или всеки може да чете европейските документи както си иска? Ако се прилага една мярка, защо не се възстанови етническото своеобразие на българските татари, на казълбашите, на черкезите? Може би защото те вече са потурчени, а от потурчване все още никой не се е върнал у дома си? Но стига сме говорили по този въпрос, вече започвам да се обърквам!

ВХ: А как мислите, има ли македонски език?

ГД: Знаете ли какво си мисля – че както вървим от въпрос на въпрос, още малко и вие ще ме представите пред читателите като върл националист. А аз не съм такъв, ей Богу, не съм и не искам да бъда. Национализъм ли е да обичаш отечеството си с най-чистата обич, за която си способен? Национализъм ли е да отстояваш интересите на своя народ и не да го нареждаш пред другите народи, а да държиш за честта и достойнството му направо с тях? Ако това е национализъм, включете ме тогава в черния списък. Ето, вие ме питате има ли македонски език и знаете, че аз ще ви отговоря – не! Това, което се нарича македонски език, са българските говори в Македония. Виж друго нещо е там книжният език. Той до голяма степен е посърбен вариант на народните говори, изработен по всичките правила, които Сталин изискваше да се спазват от неговите верни и неверни ученици като другаря Тито. Този книжовен език е един от най-ярките примери, а може би и най-яркият пример за това как от една нация могат да се правят две, стига това да е в интерес на класовата борба, на пролетарската революция, а още по-точно – на една великодържавна политика тук, на Балканите. Емилиян Станев, иначе човек възпитан и сдържан, псуваше със седмици, когато му се споменеше за този титовско-македонски език. Но както и да е, реалностите са си реалности, на този език се пишат стихове, пиеси, романи, изучава се от децата, използват го техните родители. Въпреки това аз не мисля, че изходът е затворен веднъж завинаги. Сега се създават условия за добросъседство с Македония, за открити граници и открито общуване, така че въпросът ще се реши само по себе си, естествено и свободно. Нужно ни е само по-често да си гостуваме, да си разменяме книги и вестници, да си пишем като роднини и близки, и ние тук да се освободим от езиковата си надменност, от самочувствието си, че българският език е само този, на който ние пишем и говорим.

ВХ: Ще имаме ли един ден общ правопис?

ГД: Щом сме имали в миналото, ще имаме и в бъдещето. Това ще го решат нашите деца и внуци. Трябва да им вярваме.

ВХ: На 24 май как ще празнувате?

ГД: Над буквите, от които се правят думи, а от думите – изречения. Искам да видя внучката си Деница и внука си Младен как весело размахват знаменцата на нашата надежда. Искам още веднъж мислено да целуна ръка на моите учители, които са ме учили да правя добро в живота си.

ВХ: Достатъчна ли ви е сега тази „земя като една човешка длан”?

ГД: Тя винаги ми е била достатъчна – за радост и за мъка. И за любов, и за разочарования. И за приятели, и за врагове. И за смърт, и за безсмъртие. Какво повече?

ВХ: Тази година ще получим ли книга от вас?

ГД: Е, на толкова въпроси ви отговорих, позволете ми на този да не ви отговарям. Привършихме, нали? Затворили сме се тук, вие питате и дълго мълчите, аз пуша и дълго отговарям, сякаш двамата решаваме някакви съдбовни въпроси, а навън – погледнете само – слънце, слънце! Там от ъгъла на „Солунска” някой ме вика. Ще му се обадя. Казах ли ви, че и аз имам приятели!

19th Aug2015

Храни куче да те лае[i]

by Черно и Бяло

Magphil-Konstantin-Bradvarov-S3170-159x240Много се говори и пише за кризата в Гърция, която междувременно тежи като воденичен камък на врата на всички граждани от Евросъюза. Излишно е и аз да се изказвам по въпроса за който са отговорни финансовите експерти, защото програмите за спасяване на страна, която не заслужава да бъде спасена, надминават своята хуманна същност и могат да бъдат класифицирани като пълна глупост. Поводът да „хвана перото“ на тази тема са типичните за гърците безгранична наглост и неблагодарност с които те отговориха на протегнатата им за помощ ръка. И още по-точно: имам един приятел грък, когото уважавам за неговата смелост и отзивчивост да вкарва тайно по комунистическо време в България емигрантска литература и когото смятах за разумен и интелигентен човек, който е в състояние да различава черното от бялото. Но когато и той започна да говори разпалено за това, как Европа ръководена от новата неонацистка Германия се стремяла да унищожи невинната Гърция, се вбесих доста от това изказване и се постарах да потърся макар и вече установената, очевидна истина по въпроса. Или както каза наскоро една журналистка: „крадецът вика – дръжте крадеца“.

Накратко фактите: правят си гърците държава, в която живеят без големи усилия и поддържат висок жизнен стандарт полакомени от ниските лихви на многобройни кредити взети от френски, италиански и немски банки. Страната прави едва 2% от икономиката на Еврозоната и то само благодарение на селскостопански продукти, но създава огромен държавно-административен апарат, който има чисто паразитни функции. За събирането на данъците никой не го е грижа (сивата икономика надвишава 22%), но се плащат огромни добавки към държавните заплати, които един американски икономически вестник окачестви наскоро като „балкански екстри“. Такива са например допълнителните (мисля че бяха 800 евро) за частната библиотека на учителите по домовете им и същата сума за тролейните шофьори за това, че след работа трябва да смъкват лирите на возилото си от уличните жици! И още много подобни случаи. Затова държавната работа в Гърция става най – мечтаната професия за получаването на която се плащат огромни рушвети. А пропо рушвети: Гърция дели по корупция позорното 69 световно място заедно със Сенегал и България. Да, но Сенегал е африканска държава, а България е деформирана от 70 години комунизъм. Така, че ако навремето Чърчил не беше едва успял да изтегли Гърция от кървавите ръце на Сталин и на гръцкия комунистически „народен фронт“, сега тази страна щеше да е нещо като Чад без да искам да обиждам африканската страна с това сравнение. Други примери: край Атина се намира малко езеро в което плували 2-3 патици и затова било обявено официално за резерват. За него се грижат на щатна длъжност 40 (!) държавни служители. И сега най – интересното – блатото е пресъхнало вече преди 20 години, но държавните служители продължават да си получават заплатите. Друг пример: един мой приятел притежаваше къща на Халкидическите полуострови, която успя за късмет да продаде преди избухването на акутната криза в страната. В селото живеели около 2000 жители, а през летния сезон заедно с туристите ставали към 10 000. Той ходел на почивка през октомври, след сезона. Веднъж бил поканен в таверната на някакво частно парти от кмета на селото и започнал „смоул ток“ със седящия срещу него началник на пощата. Казал, че познава много добре и тримата служители на малката селска поща – началника, момичето на гишето и пощенския раздавач на писма, на което директорът на пощата му отговорил: „ ние сме 7 служители, но другите четирима само си получават заплатите и не идват на работа – аз дори не ги познавам лично“. Да не забравяме, че тези примери се отнасят само за „дейността“ на дребни чиновници и представляват само „върха но айсберга“.

Преди десетина години президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише предупреди Съвета на министрите на ЕС за обезпокоително високия дълг на Гърция. Това негово предупреждение не само, че беше пренебрегнато, но и държавният дълг бе прехвърлен върху европейския данъкоплатец. Иначе само щяха да фалират няколко банки и Гърция щеше да напусне Еврозоната, където така или иначе не и е мястото. Тя влезе там с измама, като гръцките политици фалшифицираха документи, че уж дефицитът спрямо Брутния вътрешен продукт бил 3,7%, а всъщност се оказа, че бил 15,6%! Държавният дълг на Гърция надхвърлял допустимите 60% над Брутния вътрешен продукт с цели 130%. След приемането в Еврозоната Гърция беше хваната многократно във фалшификации и измами чрез които прибра от ЕС милиарди. За такива крупни престъпления частно лице не би напуснало вече затворите, на страната Гърция и се размина само с мъмрене.

Неотдавна гръцкият посланик в България се опита да защити родината си като подчерта в интервю „всеотдайната“ подкрепа на Гърция за приемането на България в ЕС, гръцките инвестиции в България, които създали много работни места и множеството гръцки студенти следващи в българските университети. Г-н посланикът забрави обаче да спомене, че застъпването на Гърция за членството на България стана не по любовни причини,а поради формулата от статута на ЕС, че приемайки съседна страна, процентът на помощите за инфраструктури се увеличава многократно в полза на Гърция. Освен това България беше принудена да гарантира писмено, че няма да строи язовири в Родопите за да могат българските реки да напояват Северна Гърция. Също не бе спомената експлоатацията на гръцките работодатели, които често и не плащат мизерните надници на българските работници. А що се отнася до гръцките студенти, на тях образованието в България им излиза много по-евтино да не говорим за факта, че масово си взимат изпитите и дипломите посредством рушвети, защото повечето от тях не могат до края на следването си да се научат да говорят свястно български.

Когато критикуваме определена държава винаги прехвърляме цялата вина на политиците и правителството и правим от народа изкупителна жертва. В Гърция това не е точно така, защото целият народ участва живо в правителствените мошеничества. Освен държавните служители в страната „живеят“ над 7000 столетници, които отдавна не са между живите, но роднините им продължават да получават пенсиите. Има и цели острови заселени от мними слепци и недъгави, които получават незаслужено инвалидни ренти. Според статистиката на здравната каса през миналата година цялото гръцко население е минало през лекари и е получило рецепти за лекарства от аптеките. Неотдавна един гръцки политик каза, че ако се прилагат и спазват законите, 2/3 от гръцкото население трябва да отиде в затворите. Като пътувах из Гърция виждах често паролите „ККЕ“ на тяхната комунистическа партия написани по стените, и мислех, че това са единични акции на малцина глупаци. Един мой приятел ми каза, че не познавал грък, който да не е комунист. Започвам да се убеждавам, че това е така. За политиците вече е доказано. Датски журналист сподели, че по време на интервюта с гръцки политици забелязал в кабинетите им портрети на Ленин, Енгелс и Че Гевара. Също като гледам само лисичата физиономия на комсомолчето Ципрас, веднага се сещам какво политическо верую го е подтикнало към правителствената кариера. Изглежда, че идеалът на цялото гръцко население е симбиозата на мързеливо комунистическо съществувание (но с право на пътуване), което да е финансирано от декадентския Запад за да може да се поддържа висок жизнен стандарт. Така и беше до сега, но гръцкия комунистически рай го няма вече. Затова и воплите и плачовете обвинявайки ЕС по следния начин: имало едно време една идеална страна населявана от работливо и примерно население управлявана от безкористни политици-идеалисти. Завидяла им Европа и решила да ги унищожи като ги затрупала с милиарди евра за да ги задуши. Но гърците се защитавали смело като премахнали милиардите така бързо и умело, че вече никой не можел да каже къде са изчезнали. Европа пак ги атакувала с нови милиарди, но гърците и с тях се справили бързо, та борбата с узурпаторите от ЕС продължава и до днес…

През 1982г. посетих за пръв път Солун. Бях с един моряк от Бургас, който след подробно наблюдение ми каза: „погледни им очите – лукава им е семката ти казвам!“ Абстрахирайки се от тази констатация забелязах в ленивите движения на тумбестите им фигури една подчертана средиземноморска гордост (която може би вече е започнала да поизчезва), докато под разкопчаните ризи се виждаха златни кръстове носени на космати гърди. На фона на другото им ориенталско поведение неволно се сещам за българската дефиниция – що е грък? – турчин, който се прави на италианец.

Особено нахално намирам твърдението на гърците, че Западна Европа била длъжна да им помага и да толерира мошеничествата им, защото били люлката на цивилизацията и демокрация била гръцка дума. Между данайското племе, което населява в момента тази страна и древните гърци има толкова общо, колкото и между днешните египтяни и фараоните – сиреч нищо. А на тези от тях, които рисуват знака на еврото със знак за равенство със свастиката по стените на банките, трябва да се каже, че първият концлагер в света и създаден от гърците на безлюдния остров Трикери, в залива на Волос, на 19 юни 1913г. Там са убити при нечовешки условия хиляди пленени български офицери и войници. Няма да се ровим в срамната роля на Гърция през Балканската и Междусъюзническата война. За да илюстрирам думите „Демокрация“ и „Ксенофобия“ (все от гръцки произход), ще разкажа една по-нова случка на която бях очевидец. Някъде в средата на 80-те години прекарвах почивка на полуостров „Касандра“. Намерих едно приятно ресторантче в гората далеч от бреговата линия и селото в което бях отседнал. Собствениците бяха гръцки македонци от Серес. Една вечер готвачът извади китара и започнахме да пеем македонски и други народни песни от българския край. По едно време той внезапно спря да свири и ми посочи с уплашен поглед двойка гръцки туристи, които се разхождаха по пътя. „В Гърция е забранено не само да се преподава български и македонски в училищата, но и да се пее и говори на този език. Мога да си навлека сериозни проблеми с властите ако ме чуят“. Стори ми се, че не чух и разбрах добре казаното. До този момент мислех, че се намирам в западна страна управлявана демократично и член на НАТО. Интересно какви са били рапортите на комисиите за човешки права към ЕС по време на приемането на Гърция в Съюза. Явно, че думи като „демокрация“ и „толерантност“ не са имали никога каквото и да е значение в тази държава-недоразумение. И това се случи години преди смешните масови протести в Гърция по повод на основаването на Скопска Македония след разпадането на Югославия.

Ще приключа тази неприятна тема с два цитата. Първият е от „Дневник“: „Темпераментната привързаност на населението към комунизма прогони всички работливи гърци в чужбина в търсене на възможности. Гърция не е военна заплаха за съседите си и има всички слабости на западните държави, което я превърна в изпитателен полигон за марксистки теории. Само ги изхвърлете от ЕС, спрете им безплатните евра и им върнете печатните преси за драхми. След което стойте и гледайте какво става в продължение на едно поколение.”

Вторият цитат е от направеното още преди пет години интервю в списанието „Форбс“ на американския гражданин от гръцки произход Бил Фреца: “Веднъж на много, много години се появява възможност народите да получат това, което наистина заслужават и този път удря часът на Гърция”.

[i] (актуална балканска поговорка)

Константин Брадваров

31st Jul2015

Декларация на УС на СБЖ по повод спирането на в-к „Преса“ и сп. „Тема“

by Черно и Бяло

sbjУС на Съюза на българските журналисти изразява дълбоката си тревога от спирането на вестник „Преса“ и списание „Тема“ – различните и коректни авторитетни издания с огромна читателска аудитория. Закриването им е пореден израз на дълбоката криза на медийната среда и на журналистическата професия в България.

135 колеги са освободени в последния работен ден!

Спирането на „Преса“ и „Тема“ е част от процес, който вероятно ще продължи, защото и други печатни издания, и то с утвърдени имена, са също в много тежко положение. Обедняването на медийната среда обаче очевидно не тревожи управляващите, които го смятат за естествено и нормално. Това е късогледа политика, зад която стоят определени политически и икономически интереси, но тя е дълбоко порочна и вредна за България.

В българските медии тече уродлив процес на монополизация и концентрация в ръцете на зависими от властта лица, пред който редуващите се правителства си затварят очите. Налице е крещяща нужда от прозрачност и осветляване на медийната собственост, на каналите за финансиране, на рекламната и разпространителската мрежа, за да стане ясно кой на кого и с какви пари служи. Не се предприемат никакви стъпки в тази насока, защото сегашното положение очевидно е изгодно на политическия елит и яростно се защитава от явни и скрити лобисти.

Всичко това прави изключително трудно упражняването на журналистическата професия днес. Нарушават се социалните и трудови права на журналистите. Деформацията на пазара размива границата между информация и реклама, между обективна, независима и поръчкова журналистика. Това принизява авторитета на журналистиката и не позволява на журналистите да изпълняват мисията си – да служат на обществения интерес.

Съюзът на българските журналисти от дълго време с тревога предупреждава за тези пагубни явления и процеси в медийната среда у нас, които станаха предмет на сериозни критики и от европейските институции и които сериозно накърняват образа на България. Но те са и заплаха за нейното развитие като демократична и правова държава. Сривът на България на незавидното 106-о място в годишния Индекс на свободата на пресата за 2015г. на базираната в Париж международна организация “Репортери без граници” (на последно място сред страните от ЕС и след много африкански, азиатски и латиноамерикански държави от Третия свят) е само следствие от натрупаните абсурди в българските медии и в българското общество като цяло през последните години.

УС на СБЖ смята, че с оглед на неблагоприятната икономическа, политическа и социална обстановка у нас най-доброто разрешение на тези въпроси е приемането от Народното събрание на нормативни документи за професионалната журналистика и защитата на журналистическия труд.

  • Ако в българската медийна среда беше утвърден процесът на колективно трудово договаряне днес десетките наши колеги, които остават на улицата, щяха да бъдат защитени.
  • УС на СБЖ счита, че само законовата принуда може да предпази журналистите от произвола на задкулисни издатели и работодатели и да гарантира не само техните права, но и наличието на демократична, високо професионална, обективна и здравословна медийна среда, от каквато България има крещяща нужда, ако иска да бъде наистина европейска държава.
  • СБЖ е готов за задълбочен диалог със съответните държавни институции и с медийните издатели и собственици с цел да бъдат намерени практически стъпки и решения за създаване на нормална медийна среда.

Ние смятаме, че такъв диалог не търпи отлагане!

31st Jul2015

39 младши съдии и 31 младши прокурори ще постъпят в органите на съдебната власт през 2016г.

by Черно и Бяло

На 29 юли, в зала „Тържествена” на Съдебната палата, се проведе процедура по заявяване на желания от одобрените предварително след тежки конкурси кандидати, за назначаване на длъжностите „младши съдия” и „младши прокурор” в българските съдилища и прокуратури. (more…)

25th Jul2015

Пресконференция на тема: представяне на проект „Посланици на правата си”

by Черно и Бяло

Pressconference 0036На 23 юли 2015г. беше проведена встъпителна пресконференция по проект „Посланици на правата си”, организирана от фондация „Джендър проект в България”. Събитието, на което присъстваха около 40 човека, се проведе в Народно читалище „Гюрга Пинджюрова” в гр. Трън.
В пресконференцията взеха участие Цветислава Цветкова, зам.-кмет община Трън, Станимира Хаджимитова, директор фондация „Джендър проект в България” и Диана Георгиева, проектен мениджър.

Проекта, който ще се реализира в рамките на осем месеца, е в посока овластяване на уязвими групи и ще спомогне за придобиването на нови опитности в областта на гражданските права в Югозападния район на страната, в община Трън. Стремежът на екипа, който реализира проекта е в посока създаване на умения в участниците да поставят публично проблемите си, да знаят как да предприемат подходящи действия за решаването им; да участват в процесите за вземане на решения; да развиват способност за подкрепа и разпространение на механизми за самопомощ и солидарност. Проектът има за цел да интегрира усилията на всички заинтересовани страни: младежи; представители на уязвими групи, в т.ч. роми и хора с увреждания; местни общности; граждански организации; представители на публичната власт.

Познаването на човешките права е основен елемент на гражданската култура, затова и основен компонент е обучение, по време на което ще се запознаят участниците с техните човешки права и отговорности. В проекта са заложени три такива обучения през м. юли и август.  В процеса на обучението ще бъдат идентифицирани и основните теми, които вълнуват представителите на заинтересованите групи и по тези въпроси допълнително ще се дебатира по време на пет срещи тип „социалното кафе”, където участниците ще имат възможност да задават въпроси на представители на местните институциите и на експерти по темата. В рамките на симулационните работилници ще се обърне специално внимание как работят отделните институции, с акцент Бюрото по труда, как да се регистрират като безработни, как да си търсят работа, как да си напишат автобиография, как да се държат по време на среща с потенциален работодател.

Акцент на проекта е организирането на двумесечен практически модул за обучение в занаят на 10 души в тънкостите на грънчарското изкуство в музейния комплекс на с. Бусинци, като по този начин ще се възроди традицията на старата Бусинска керамична школа и ще се помогне на тези от участниците, които проявят интерес по време на обучението, да намерят своята професионална реализация.

След пресконференцията стартира първият модул от предвидените в проекта обучения по граждански права под надслов „Учи твоите права с мен”.

Петя Радева


ПРОЕКТЪТ „ПОСЛАНИЦИ НА ПРАВАТА СИ” СЕ ФИНАНСИРА В РАМКИТЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА ПОДКРЕПА НА НПО В БЪЛГАРИЯ ПО ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО 2009-2014г. www.ngogrants.bg
25th Jul2015

Паметна плоча възкреси спомена за Асен Русков и съпругата му

by Черно и Бяло

DSC_3125Паметна плоча за легендарния оперетен комик Асен Русков (12 юли 1896–23 юни 1958) и съпругата му, актрисата Елисавета Рускова 14 декември 1897–29 май 1985) бе поставена на фасадата на къщата, която двамата артисти изграждат през 30 те години на миналия век на ул. „Арх. Йордан Миланов” 30 в Лозенец, в съседство със спирка Вишнева. Къщата е известна с красивата си фасада с капаци на прозорците и със скулптурата на жаба, аранжирана в двора. На това място известни актьори и манекенки си правят фотосесии, но малцина знаят че това е домът на Асен Русков. Прочутият артист строи къщата по собствен план, а в двора изгражда атрактивна беседка, където през лятото събира колеги и приятели. Мястото за строеж му е подарено от столична община, която по онова време е поела ангажимента да осигури терени за строителство на къщи на видни личности от интелектуалния елит. Тъй като транспортът е бил нередовен, късно вечер след представление Рускови са се прибирали у дома с предварително наета каруца с кон.
След смъртта на Русков през 1958г. съпругата му Елисавета продава къщата, защото и е трудно да я стопанисва сама. Новите собственици както и по-възрастните съседи пазят спомена за колоритната оперетна двойка.

Асен Русков и Елисавета Рускова са сред основателите на българския оперетен театър. Звездата на Русков изгрява още в театър „Ренесанс” през 1920-та, когато двамата с Мими Балканска се превръщат в звезди на театрална София, а имената им не слизат от афиша и от пресата. В златните сезони на Кооперативния театър, Свободен театър, Одеон, Художествен оперетен театър, Народна оперета Рускови са също водещи актьори. Утвърждават се в комичното амплоа, снимат се и в някои от първите български филми.

На сцената на Държавния музикален театър „Стефан Македонски” в началото на 50-те години Асен Русков достига творческия си връх като Менелай в „Хубавата Елена”, Мишка в „Царицата на чардаша”, Латичели в „Младостта на маестрото”. Наричат го Царя на смеха, а прохождащият бъдещ оперетен комик Видин Даскалов черпи от неговия богат сценичен опит. Елисавета Рускова пък оставя трайна диря в историята на театъра с роли като Общественото мнение в „Орфей в ада”, Хаджигенчовица от „Българи от старо време”, Стрина Драгана от „Имало едно време”, Михалица от „Бунтовна песен” и др. Повече от 150 са ролите ѝ в над 8000 спектакъла – впечатляваща равносметка за кариерата на талантливата актриса.

Инициативата за паметния знак е на журналистката Елиана Митова. „С тази паметна плоча искаме да върнем на София добрия спомен за двама легендарни артисти. Местата им са все още незаети, а примерът им е заразителен за поколенията, които ги следват на сцената”, каза Митова на откриването. Голям е приносът на г-жа Малина Едрева – председател на Постоянната комисия за образование, култура, наука и културно многообразия при Столичния общински съвет, както и на арх. Антония Ичева, изработила безвъзмездно проекта.

Меломаните проф. Александър Джеров и съпругата му, звездите на Музикалния театър Светлана Иванова, Добрина Икономова, Валентина Корчакова, Мария Николов и Александър Мутафчийски положиха цветя пред паметния знак. Трогателни спомени за двамата артисти сподели настоящият собственик на красивата къща проф. Цвети Цветков, който е запазил не само външния вид на сградата, но и прочутата беседка на Русков в двора, както и просторната градина.

текст и снимки: Мари Къналян

14th Jul2015

Архитектурата на Армения, Завен Саркисян, галерия „Средец”, 07–14.07.2015г.

by Черно и Бяло

Галерия „Средец” в Министерство на културата изложи фотоси – художествена фотография, на арменския фотограф Завен Саркисян, който чрез колекцията си от снимки ни запозна с древната история на Армения и запазените и до днес архитектурни и исторически паметници.

armenia-sredec

Художникът-фотограф от Ереван има много самостоятелни изложби в страната и чужбина. Той е познат от ценители в страни като Китай, Германия, Австралия, САЩ, Русия, Гърция, България.

Приятелството му със Сергей Параджанов – култово име в арменското кино, е причината, фотографът да да стане основател и директор на дома-музей на Сергей Параджанов в Ереван.

Изложбата на Завен съвпада с отбелязването у нас на едно трагично събитие за арменския народ – 100-годишнината от кървавия геноцид…

„СБЖ изигра голяма роля, за да се видят моите работи. Ако не беше Съюзът, тази изложба нямаше да я има. Благодарен съм на Снежана Тодорова – председател на СБЖ, че я организира и че много хора дойдоха и видяха красивите паметници на арменската архитектура. Исаакян е казал, че арменската душа е в арменската архитектура и това е така. А моят голям приятел Сергей Параджанов пък казваше, че архитектурата е музика – сподели Завен Саркисян пред гостите. – А вие трябва да се гордеете, че имате такава прекрасна архитектура и такива строители.”

14th Jul2015

Годишен семинар за журналисти от Централна и Източна Европа

by Черно и Бяло

logo_320От 2001г. насам Саксонската фондация за медийно образование (Sächsische Stiftung für Medienausbildung) веднъж годишно организира семинар за журналисти от Централна и Източна Европа.

Тазгодишният семинар ще се проведе в Лайпциг от 15-ти до 26-ти септември, а в него ще вземат участие 14 журналисти от Централна и Източна Европа. В рамките на семинара те ще се запознаят със структурата и работата на телевизията, радиото и печатните и електронните медии в дуалната медийна система на Федерална република Германия. Освен на повишаването на квалификацията престоят в Германия набляга и на културния обмен между участниците.

slider_seminar

Журналисти от Централна и Източна Европа, които към срока за кандидатстване нямат навършени 40 години, могат да кандидатстват на www.ssm-seminar.de . Предпоставка за кандидатстване са наличието на опит в медийната среда и добри познания по немски език. Разходите за пътни, престой и настаняване се поемат от Саксонската фондация за медийно образование.
Крайният срок за кандидатстване е 14-ти август 2015г.

02nd Jul2015

ІV Международен форум „Руският език чрез руската литература и руското изкуство“

by Черно и Бяло

От 25 до 28 юни 2015г. в София и Сандански се проведе ІV Международен форум „Руският език чрез руската литература и руското изкуство“ с участието на представители на Русия, България, Германия, Украйна, Полша, Румъния и Холандия. Във форума участваха повече от 200 човека – библиотечни специалисти, директори на детски градини и училища, учители и методисти, експерти, преподаватели в университети, в Българската академия на науките, представители на органите за управление на образованието и международни неправителствени организации – МАПРЯЛ, МПО, и различни други обществени организации и обединения. В сравнение с предишни аналогични мероприятия, посветени на руския език и руската култура, броят на участниците от България значително се е увеличил. В работата на Форума в София и в Сандански участваха преподаватели по руски език като чужд език от 94 образователни заведения от 40 града на България.

Forum_01

Форумът се проведе в рамките на международния проект на ОКИ „Столична библиотека“ и фонд „Руский мир“ със съдействието на Кмета на София, Министерството на образованието и науката на Република България, Посолството на Руската Федерация в България, Представителството на Россътрудничество в България – Руския културно-информационен център в София, Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература /МАПРЯЛ/, Международното педагогическо общество /МПО/ в подкрепа на руския език, Държавния институт за руски език „А.С.Пушкин“ в Москва, Националната мрежа на българските базови учебни заведения с изучаване на руски език, Българската национална мрежа на преподавателите по руски език и култура, Дружеството на русистите в България и други руски и български организации.

Трябва да се подчертае, че Форумът по актуални въпроси на русистиката се провежда успешно вече четвърта година в столицата на България и осъществява следните цели:

  • търсене на иновационни подходи по въпросите на усъвършенстване на работата на библиотекарите в интеркултурна среда;
  • формиране на съвременни пътища на укрепване на позициите на руския език и руската култура в съвременния свят и установяване на конструктивно сътрудничество в дадената област;
  • обмяна на опит и добри практики в областта на методиката на преподаване на руски език като чужд в детската градина, училището и университета.

Необходимо е да бъде отбелязан приложния характер на майсторските класове, които се проведоха в детска градина №8 „Таврия“, 73 СОУ „Владислав Граматик“ и в СУ „Св.Кл.Охридски“.

Организатори на Форума и през тази година са фонд „Русский мир“ и Руският център при Общински културен институт /ОКИ/ „Столична библиотека“.
В рамките на Форума бяха проведени кръгла маса, три майсторски-класа, конференция и два методически семинара.

Получиха се приветствия от името на министъра на образованието и науката, заместник-министъра на образованието и науката на Руската Федерация, от кмета на гр.София, от ръководителя на Россътрудничество, от извънредния и пълномощен посланик на Руската Федерация в България, от президента на Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература /МАПРЯЛ/, от Координационния съвет на МПО в подкрепа на руския език, от Синдиката на българските учители, от Представителството на Руската академия на науките /РАН/ и от Федерацията на съотечествениците.

В дена на откриването на Международния форум заместник-министърът на образованието и науката на България г-жа Ваня Кастрева проведе делова среща в Министерството на образованието и науката с представителите на всички стратегически организации в Русия, които взимат участие във форума. Срещата премина в топла дружеска атмосфера и от двете страни беше заявено желание за по-нататъшно продължение и развитие на успешната съвместна работа в областта на образованието и обучението на българските деца и младежи на руски език и руска култура.

В работата на кръглата маса на тема „Руският език и руската култура – основа на взаимно разбиране и конструктивно сътрудничество» взеха участие: Владимир Кочин – изпълнителен директор на фонд „Русский мир“, Маргарита Русецкая – ректор на Държавния институт за руски език „А.С.Пушкин“ /Москва, Русия/, Александър Коротишев – директор на секретариата на МАПРЯЛ /Санкт-Петербург, Русия/, Елена Омельченко – ръководител на организацията, на базата на която работи секретариатът на Международното педагогическо общество в подкрепа на руския език /Москва, Русия/, Валерий Волков – началник отдел за развитие на образованието в Комитета по образование на Санкт-Петербург, ръководители на Руските центрове, създадени от фонд „Русский мир“ в София, Пловдив и Варна, представители на други български и руски организации и ведомства, а също така преподаватели по руски език от България, Германия, Украйна, Холандия, Румъния и Полша. Участниците във Форума се запознаха с дейността и плановете за работа на стратегическите организации на Русия в областта на преподаването и изучаването на русия език и култура, с възможностите за разработка на нови проекти по дадената тематика. По време на работата на кръглата маса беше подписано Споразумение за сътрудничество между Държавния институт за руски език „А.С.Пушкин“ и Българската национална мрежа на преподавателите по руски език и руска култура.

На високо ниво бяха проведени майсторските класове по тематиката на Форума на базата на Катедрата по руски език в СУ „Св. Климент Охридски“, 73 СОУ „Владислав Граматик“ и детска градина № 8 „Таврия“.

Катедрата по руски език в един от най-старите висши училища на България – Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – вече почти 70 години се занимава с подготовката на специалисти по руски език – учители за българските средни училища и преводачи.

Днес в катедрата се обучават бъдещи бакалаври-русисти, в т.ч. студенти от страните на Евросъюза, Китай и Турция. За онези, които желаят да получат степен на магистър-русист, във факултета по славянски филологии се предлага обучение по програмата „Език. Култура. Превод». Всички лекционни курсове се провеждат на руски език. Оттук и големият интерес към тези курсове у студентите от Полша, Естония, Чехия, Германия, Италия.
Катедрата по руски език подготвя и студенти, които са избрали за себе си като втора специалност „Руски език“. Като правило, в нея приемат студенти, владеещи руски език на ниво В1. Специалността е търсена и през тази година е избрана от повече от 20 студенти от факултетите по славянски и класически филологии. Обемът на часовете по втора специалност е 480 ч.
Преподавателите от катедрата провеждат занятия по практически руски език със студенти от други специалности, които изучават руски език като втори или трети чужд език. Така например, във факултета по славянски филологии, руският език е включен в програмата на специалностите „Славянска филология“, „Българска филология“, и „Балканистика“ /общият брой часове е 870/.
В катедрата се обучават студенти от други факултети, в които се провежда подготовка на специалисти по такива направления, като европеистика, класически и нови филологии, международни отношения, туризъм, етнология, история и др. – около 700-800 души.

Броят на желаещите да изучават руски език расте с всяка година. От следващата учебна година този предмет влиза в програмата на студентите, обучаващи се във факултета по икономика /като втори чужд език/ и във факултета по педагогика /факултативно/.

Преподавателите от катедрата са специалисти в своята област. Много от тях са защитили дисертации във водещи руски университети. Те активно участват в различни международни проекти в сътрудничество с учени от Русия, Германия, Италия, Румъния, Словакия.

От 2004г. към катедрата функционира Център по руски език „Акад. В.В.Виноградов“, в които съвместно с колегите от Московския държавен университет „М.В.Ломоносов“ се провежда тестуване по руски език като чужд език.
Целта на майсторския клас на тема: „Интегративен подход към адаптацията на текстове от съвременната художествена литература при обучението по руски език като чужд“, който проведоха със съвместни усилия Александър Коротишев – директор на Секретариата на МАПРЯЛ и доц. д-р к.п.н. Татяна Алексиева – завеждащ катедрата по руски език в СУ „Св.Кл.Охридски“ , беше да запознаят студентите и преподавателите от Университета с интегративната технология на адаптирането на съвременни художествени текстове при обучението по руски език като чужд език.

По време на занятието бяха представени ключови параметри на текста и характеристика на аудиторията, определящи избора на художествените текстове, бяха проилюстрирани основни подходи към въпроса за адаптирането на художествена литература за учебни цели, бяха обозначени пътищата за практическо решение на проблема за автентичността на първичния текст, беше демонстриран методическият инструмент на интегративната адаптация – т.н. „матрица на адаптацията“, и начин на интегративна адаптация на художествения текст с помощта на „матрицата на адаптация“.
Участниците в семинара се научиха да адаптират текстове с използването на интегративната технология, запознаха се с примери на текстове от съвременната руска литература, които могат да се използват при обучението на руски език като чужд. Като материал за анализа беше разгледан разказа на Захар Прилепин („Бабушка, осы, арбуз“), също така бяха представени текстове на Герман Садулаев („Бабушка, осы, арбуз“) и на Евгений Водолазкин („Служба попутчика“).

В 73 СОУ „Владимир Граматик“ в гр. София успешно беше проведен майсторският клас на тема: „Преподаването на литература при обучението по руски език като чужд в горния курс на училището“. Учебният час проведе Елена Димитрова – главен учител по руски език в 73 СОУ „Владимир Граматик“.
Официален гост на събитието в 73 СОУ „Владимир Граматик“ беше г-жа Йорданка Фандъкова – Кмет на София, която не само сърдечно посрещна и приветства участниците във форума, но и работи с колегите по време на открития урок.

Традициите на преподаването на руски език в 73 средно училище водят своето начало от 1968г. – тогава е било построено и открито училището. От 1989г. руският език се преподава като втори чужд език наред с френски, а по-късно и английски език. Като първи чужд език е определен немският език. В днешно време руски език се изучава от 5 до 7 и от 9 до 12 клас. Възпитаниците на училището постигат отлични резултати на олимпиади, многоезични конкурси и други състезания.

Например, Деница Дзипалска е победител от Международната олимпиада по руски език в Москва. Много от завършилите училището успешно вземат изпити по руски език, а също така ежегодно получават сертификати от Института по руски език „А.С.Пушкин“ за нива В1, В2 и С1.
Изучаването на литературни текстове при обучението по руски език оказва благотворно влияние върху нивото на качеството на знанията на средношколците. Към възприемането на тези текстове учениците се подготвят още през първата година на обучение на основата на работата по четене и разбиране на кратки текстове проза и стихотворения. Особеност на тези текстове са краткият обем, лексиката на базово ниво, използването на изучения материал по граматика, интересното за учениците от определена възраст съдържание.
В 10 клас учениците започват изучаването на литературни текстове на забележителни руски поети и писатели. Тази работа се провежда поетапно.
Отначало на вниманието на учениците се предлагат произведения на Константин Паустовски („Корзина с еловыми шишками”, „Золотая роза”, „Старый повар”, „Старик в станционном буфете”) на Александър Грин („Зеленая лампа”, „Алые паруса”).

За възприемането на всяко от тях се използва предтекстова работа, включваща запознаване с основни моменти от биографията и творчеството на писателя, а така също изпълнение на заданията, свързани с новата лексика. Текстовете са представени в адаптиран вид. Ако текстът има по-обемисто съдържание /като, например „Кораб с алени платна“/, той се разделя на части. Текстовете се дават в електронен формат и се четат от всеки ученик на индивидуален монитор.
Следтекстовата работа предполага изпълнението на текста по съдържанието на произведението. На тази база се провежда обучението по кратък преразказ. На следващия етап се провежда беседа под формата на въпроси, които се групират в съответствие с две определени цели.

  • контрол върху това, как учениците са усвоили съдържанието на текста;
  • мотивация за размисъл върху проблематиката, заложена в съдържанието на текста.

Вторият етап на работата върху литературното произведение в 10 клас е запознаването със стихотворните текстове на основата на блестящите образци на руската класика от ХIХ век /поезията на А.С.Пушкин, М.Ю.Лермонтов/.
Романът „Герой нашего времени“ /повестта „Бэла“/ се изучава като адаптиран текст, разделен на части. Учениците се запознават със съдържанието на повестта „Княжна Мери“, гледайки едноименния филм, след което следва обсъждане на филма и четене на диалозите от дадената повест.
Ако при изучаването на литературните произведения на руските класици се използва филмов материал, то това са подбрани филми руско производство. Провежда се, също така, работа преди гледането на филма и след него.
В 11 клас учениците се запознават с разказите на Н.В.Гогол, Л.Н.Толстой, А.П.Чехов.
През втория учебен срок те вече са подготвени за възприемане на епизоди от романите на Л.Н.Толстой „Война и мир“, на Ф.М.Достоевски „Преступление и наказание”, на И.С.Тургенев „Накануне”, подбрани по определени теми, което позволява да се осъществи запознанство и с произведенията на съвременни автори.
При подбора на литературния материал учителят обръща внимание и на юбилейните дати, и на актуалните събития в обществения и културен живот на Русия. Така например, във връзка със 100-годишнината от Първата световна война учениците от 11 клас се докоснаха до творчеството на И.А.Бунин, запознавайки се с неговия разказ „Холодная осень“. Много от тях самостоятелно прочетоха разказа „Солнечный удар“ и гледаха едноименния филм, заснет от Н. Михалков.

Майсторски клас на тема: „Заключително занятие по изучаване на разказа на Ю.Бондарев „Простите нас“, бе проведен с ученици от 11 клас от учителката Елена Димитрова. Целта на това занятие е запознаване с творчеството на съвременните писатели на Русия на основата на художествен текст при обучението на руски език като чужд.

По време на урока учениците обръщат внимание на основните моменти от съдържанието на текста, използват уменията за изразително четене, умението да водят беседа по даденото съдържание и да изразяват собственото си мнение по засегнатите в него нравствени проблеми. Интерес към руската литература, самостоятелно изучаване на руски език, формиране на нравствени качества – ето перспективните задачи, които си поставя учителят.

Елена Александровна Омелченко, заместник-декан на факултета по международно образование, доцент на катедрата на ЮНЕСКО, кандидат на историческите науки, проведе беседа с учениците на тема: „Русия и руснаците във възприятията на съвременната младеж зад граница“.
По време на беседата учениците изразиха своето мнение за ролята на Русия в съвременния свят, показаха как си представят Русия и руснаците, обсъдиха ролята на руската култура в историята и развитието на многонационалната руска държава. Отговаряйки на въпросите на водещия, младежите проведоха дискусия за ролята на стереотипите във формирането на представи за народите и страните в света, а също така ролята на съвременните информационни технологии, в т.ч. интернет, в разпространението на информация за историята и културата на Русия сред младежта зад граница. Средношколците изказваха интересни мнения за начините, по които може сред учениците на България и други страни да се повиши интереса към изучаването на руски език, културното наследство, историята и съвременността на Русия.

Като продължение на беседата с учениците беше проведения от к.и.н. Елена Омелченко майсторски клас с педагозите на тема: „Толкова различната Русия: митове и факти. Търсим ключ към формирането у учениците на интерес към Русия, нейния език и култура“.

По време на занятието бяха обсъждани следните въпроси: „Какви интересни исторически факти и събития могат да пробудят интереса към Русия у учениците задграница?“; „Многонационалността на Русия като ключ към познаването на нейната култура и история“; „Епохата на великите географски открития: руското измерение“; „Руското и съветско музикално наследство като източник на знания и впечатления за руснаците и живеещите в Русия други народи“; „Постиженията на науката и техниката, водещи своето начало на руска земя“ и други. Водещата на майсторския клас показа, какви теми и по какъв начин могат да бъдат поставени в основата не само на уроците, но и в извънкласните, извънучебни инициативи, а също така да се използват в проектните дейности на учениците. Майсторският клас беше съпроводен от презентации, видео- и аудиофрагменти, илюстриращи основните обсъждани теми.
Общинското предучилищно образователно заведение № 8 „Таврия“ – гр. София приема своите първи възпитаници през 1973г. Днес то е посещавано от повече от 400 деца. В детската градина работят 14 дневни групи /3 групи за деца от 1 до 3 години и 11 групи за деца от 3 до 7 години/.
Детската градина е оборудвана със съвременна материално-техническа база: градина с редки видове дървета, самостоятелна площадка за игри за всяка група, просторни помещения за групите, всяко от които е снабдено с мултимедийно оборудване, актова зала, спортна зала, кабинет на педагог-психолог, кабинет на учител-логопед, кабинет за изучаване на чужди езици.
ОДЗ „Таврия“ вече много години е място за провеждане на педагогическа практика на студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, активно участва в международни и европейски проекти. През 2013-2015г. в рамките на европейския проект „Приятели на танца“ децата разучиха народни танци, песни, игри и използват национални костюми на различните региони на България.
Педагогическият колектив на детска градина „Таврия“ работи в съответствие с утвърдена от Министерството на образованието и науката програма и по държавния образователен стандарт за предучилищно образование на Република България. Осигурява познавателно-речево, социално-личностно, художествено-естетическо и физическо развитие на децата, придържайки се към принципите за демократичност, хуманизъм, децентрализация на управлението на системата на образованието. В неговия състав влизат 23 педагози-специалисти с висше образование по специалността „Предучилищна педагогика“, музикален ръководител, педагогически съветник – психолог, логопед, 11 медицински сестри, 30 специалисти с различен профил и служители. Сред основните цели на педагогическия колектив на ОДЗ „Таврия“ са създаване на благоприятни условия за пълноценен живот на децата и усвояване от тях на общочовешки и национални духовно-нравствени и културни ценности. Приоритет в дейността на педагогическия колектив е организацията на възпитателно-образователния процес на основата на особено внимание към индивидуалните особености на всяко дете. Психологът, логопедът и учителят съвместно проследяват динамиката на развитието на всяко дете, създават индивидуална програма с цел откриване и развитие на неговия творчески и познавателен потенциал по време на игра, режимните видове дейност по време на заниманията по математика, родна реч, заобикалящ свят, изобразително изкуство, физическа култура, по формирането на знания за социалния свят. Оказват се допълнителни образователни услуги: обучение по руски, английски и немски езици, фолклорни танци, уроци по пиано, участие във футболни секции. Обучението по чужди езици приобщава децата към социокултурните норми на общуване с представители на други култури.
Обучението по руски език и култура дава на децата база за сравнение на общите славянски традиции и е насочено към формиране у децата на устойчив интерес към руската култура. В детска градина „Таврия“ обучението по руски език се провежда по програма, която позволява да се обучават децата на произношение, лексика, умения да се говори и слуша в приятна за тях атмосфера. Възпитаниците на детската градина с удоволствие посещават заниманията и вече рецитират стихове на руски детски поети, драматизират приказки, с удоволствие пеят песни, танцуват руски танци.
Децата посрещнаха участниците в майсторския клас с концерт, по време на който изпълниха руски танци, песни и стихотворения.
Майсторският клас за преподаватели-възпитатели на тема: „Използването на руски народни приказки при работа с децата по руски език в детските градини“ проведоха Татяна Корепанова – кандидат на педагогическите науки, доцент, заместник-началник на Центъра за повишаване на квалификацията и професионалната преподготовка при ДИРЕ „А.С.Пушкин“, Лилия Вохмина – ст.н.с., професор на катедрата по методика на преподаването на руски език като чужд и Анна Атанасова – ст.учител в 133 СОУ „А.С.Пушкин“ и ръководител на Школата за повишаване на квалификацията на учителите по руски език в детските градини на Руския център при ОКИ „Столична библиотека“. Целта на майсторския клас беше да запознае слушателите с принципите на избора на руски народни приказки като един от възможно най-оправдания методически учебен материал за работа с деца.

По време на работата на майсторския клас аудиторията се запозна с историята на възникването на методиката на обучение по руски език като чужд на деца-младша възраст в Русия, с литературата, издавана от руските издателства за работа с деца в детските градини и начален курс в училище.
Аудиторията прояви особена активност при обсъждането на техниките и методите на работа с материала от руските народни приказки.
По времето на откриването на конференцията и семинарите в гр. Сандански, за всички гости и участници на Международния форум беше проведен празничен концерт, подготвен от Регионалния инспекторат по образованието на гр. Благоевград с участници от гимназията „Яне Сандански“. На входа на Дома на културата на гр. Сандански участниците на Форума бяха посрещнати топло и гостоприемно от заместник-кмета на гр. Сандански и от директора на училището.
Гимназия „Яне Сандански“ е най-старото средно училище в града – училище с традиции, но отворено за нови идеи, които провокират индивидуалност и креативност, дисциплина и култура, висши интелектуални способности, образование, което отговаря на предизвикателствата на живота и съвременността.
През тази учебна година в гимназията се обучават 646 ученика в профилирани класове с интензивно изучаване на английски език като първи чужд език. Основните профили в обучението са природно-математически, технологичен и чужди езици. Като втори чужд език учениците избират руски или френски език, немски, испански.

Руският език в гимназията се изучава още с въвеждането му като учебен предмет и в последно време се наблюдава тенденция на повишен интерес към руския език като към втори чужд език и все повече ученици избират именно него. Традиция в гимназията е провеждането на вечери на чуждите езици, на които учениците показват своите езикови умения и компетенции на всички изучавани езици, а също така своите музикални, певчески и артистични таланти.
В Гимназия „Яне Сандански“ преподават висококвалифицирани учители, трудът на които се възнаграждава с високи резултати и постижения на учениците в състезания, олимпиади, конкурси по различни предмети. Много са учениците на гимназията, които всяка година завоюват призови места в различни видове съревнования. Нейни възпитаници се учат в най-авторитетните висши учебни заведения не само в България, но и в чужбина. По думите на директора, за гимназията е голяма чест да бъде домакин на международния форум по руски език в техния град.

Работата на конференцията на тема: „Руският език чрез руската литература и руското изкуство в системата на непрекъснатото образование: практика и перспективи“ беше организирана в четири направления: детска градина, училище, университет и библиотечно дело. В рамките на пленарното заседание се състоя продуктивен обмен на опит между специалисти от различни страни по актуалните проблеми на преподаването на руски език и култура на ученици от различна възраст. Участниците във форума обърнаха специално внимание на ролята на културните институции, библиотеките за развитието на интеркултурната комуникация и споделиха опита на своите страни в тази насока. При обсъждането те акцентираха върху необходимостта да се обогатява процеса на обучение по руски език с нови форми на работа чрез руската литература и руското изкуство.

В рамките на първите три направления: руският език чрез руската литература и изкуство в детската градина, в училището и в университета, изказващите се засегнаха практически аспекти на обучението по руски език. Особено внимание беше обърнато на възможностите за прилагане на съвременните технологии в обучението по руски език като чужд език в детската градина, в училището и в университета, на възможността за съчетаване на традиционните методи, съответстващи на учебните планове и програми, със съвременните технологии от иновативен характер. Широко обсъждане получи използването на елементи на руската култура в преподаването на руски език, необходимостта от интегриран подход в обучението и неговото значение за повишаване на качеството на образованието в детската градина, училището и вуза, необходимостта от провеждането на интегрирани занятия. Особен интерес предизвикаха изказванията, в които се обсъждаха техниките за използване на изобразителни технологии, лингвистично-културологичния аспект в обучението по руски език като чужд и значението на руската литература за развитието на творческите способности у учениците. Изказващите се споделиха свой практически опит и обсъдиха такива актуални въпроси, като:

  • Дидактическият потенциал на проектите по краезнание, на извънкласната и извънаудиторна работа и игровите технологии в обучението по руски език;
  • Практиката на използване на текстове от различни жанрове на руската литература и драматургия при формирането на речевите умения.

Аудиторията се запозна с мултимедийния курс „Ретур“ и с методиката на използването на руската литература в програмата „Бизнес комуникации“.
По време на форума бяха организирани четири семинара, посветени на интеркултурната комуникация в галериите, музеите и библиотеките, а също така на деловото общуване, на особеностите на работа с деловата документация и обучението на възрастните на професионално общуване на руски език.
Методическият семинар „Делово общуване. Особености на работата с делова документация. Обучение на възрастните на професионално общуване на руски език“ беше посветен на практически въпроси на обучението по делова комуникация в основни ситуации на общуването /при срещи в офиса, на преговори, по време на събеседване/, водене на кореспонденция и съставяне на официална документация /официални запитвания, оферти, договори/ в зависимост от целите, етапа и конкретните условия на работа. Методическият семинар по проблемите на деловото общуване е разработен от Александър Коротишев, директор на секретариата на МАПРЯЛ, които има опит в преподаването на руски език като чужд език в Санкт-Петербургския държавен университет.
Основната задача на методическия семинар „Основи на деловия етикет и протокол при подготовката и провеждането на международни мероприятия“
стана обобщаването и систематизацията на наличните у участниците знания за реда на подготовката и провеждането на крупни международни мероприятия, а също така на основните общоприети норми на деловия етикет и протокол. Слушателите на семинара обсъдиха как правилно да се определи формата на дадено мероприятие и да му се даде коректното наименование, как да се планира основната програма и подробната такава, какви правила да се спазват при взаимодействието с чуждестранни партньори и представители на международни организации, включени в подготовката и поканени за участие в мероприятието. Участниците в семинара научиха за особеностите на процеса за съпровождане на делегации, някои секрети на професионалната организация на превода на чужди езици и формите за общуване с гостите в зависимост от страната/региона на произход. „Гвоздеят“ на семинара стана проведеният със съдействието на слушателите разбор на конкретни ситуации (case-study от международната практика. Семинарът беше подготвен и проведен от Елена Омелченко – к.и.н., зам.- декан на факултета по международно образование на Московския институт за открито образование.

На Методическия семинар „Интеркултурно общуване в галерии, музеи и библиотеки“ се говореше за мултикултурното комуникативно-информационно пространство на галериите, музеите и библиотеките. Обсъждани бяха въпроси, свързани с ролята на тези институции: а/ в социализацията и енкултурацията / процес, при който човек научава изискванията на култура, с която той е заобиколен, и придобива ценности и поведения, които са подходящи или необходими за тази култура/ на четящия, гледащия, слушащия и играещия човек, б/ в развитието на интеркултурната чувствителност и преодоляването на мултикултурните бариери; в/ в развитието на умения за разбиране на руската лингвистична култура. Семинарът беше подготвен и проведен от Наталия Брагина – д.ф.н., професор от катедрата по руска словесност и мултикултурна комуникация на ДИРЕ „А.С.Пушкин“.

Методически семинар „Езиковото тестване – състояние, проблеми, перспективи“. В рамките на семинара Татяна Корепанова – к.фил.н., заместник-директор на Центъра на езиково тестване и съдействие на миграционната политика разказа за актуалните вопроси на езиковото тестване и сертифициране по руски език за различните целеви аудитории / в.т.ч. с използването на дистанционни технологии/, а също така направи обзор на съвременните мултимедийни ресурси за обучение и тестване на двуезични деца, разработени от водещи специалисти на Държавния институт за руски език „А.С.Пушкин“.

Участниците във Форума многократно отбелязваха важността на въпросите, обсъждани по време на кръглата маса, на майсторските класове, на конференцията и семинарите, тяхното голямо значение за формирането на подкрепата за изучаването на руския език и руската култура в различните страни и региони на света. Всички участници акцентираха на приложния характер на тематиките на Форума, на полезността на майсторските класове, проведени в реално работещите детска градина № 8 „Таврия“, 73 СОУ „Владимир Граматик“ и СУ „Св. Климент Охридски“. Бяха внесени конкретни предложения по разширяване на взаимодействието на българските училища с образователните учреждения на Русия, Германия, Холандия и други страни.
Участващите във Форума изразиха удовлетворение от резултатите от неговата работа, отбелязаха високото организационно-методическо и научно ниво на провеждане на всички планирани в рамките му мероприятия и подчертаха целесъобразността и продуктивността на редовното провеждане на подобни срещи в София.

При направената равносметка за работата на форума, участниците в него изразиха искрена признателност на основните организатори – Руския център при ОКИ „Столична библиотека“ и непосредствено на фонд „Руский мир“, високо оценявайки неговия принос в развитието на международното сътрудничество в сферата на обучението по руски език, на укрепването на позициите на руския език и култура в съвременния свят.

Мариета Георгиева

29th Jun2015

В помощ на младите колеги

by Черно и Бяло

DCIM100MEDIADJI_0009.JPG Интересна инициатива на Фотографска агенция БУЛФОТО се проведе в салон „Журналист” в сградата на СБЖ. От 26 до 28 юни група младежи, желаещи да се усъвършенстват, заинтересовани от това да се изразяват чрез фотографията, участваха в курса по „Основи на фотожурналистиката” на една от най-изявените и престижни фотографски агенции – БУЛФОТО. Лектори бяха основателят на агенцията и сегашен нейн управител Евгени Димитров, регионалният мениджър за Североизточна България Любомир Бенковски и специалистът в новото направление „Въздушна фотография и видеозаснемане” Светлин Маринов.

В поредица от лекции с общ хорариум 24 часа, ръководителят на курса Любомир Бенковски разясни основните правила при заснемане на обекти за публикуване в медиите. Курсистите получиха практически съвети от реално действащи фоторепортери по най-важните въпроси като избор на гледна точка, построяване на композиция, боравене с различни настройки на цифровите фотоапарати и практическата полза от тези действия за получаване на ценно за целта на дадена публикация въздействие.

Във втората част от курса с интерес бе посрещнат другия лектор Светлин Маринов, който запозна курсистите с най-новите тенденции във въздушното заснемане и технологиите на най-новите летателни апарати – дроновете. По време на демонстрацията заедно с курсистите любопитство проявиха и случайни минувачи. За нивото на лектора е показателен и фактът, че той е един от авторите на най-големия брой клипове, разкриващи красотата на българската природа и величието на историческите ни паметници в сайта www.OTNEBETO.COM.

Практическото занятие включваше и работа на терен, като за целта трябваше да се отрази проведеният в събота парад против омразата към различните. Всички се справиха със задачата.

Последният ден беше посветен на етиката във фотожурналистиката, както и на въпросите за авторските права върху снимките и правата на заснетите личности. На всички участници Фотографска агенция БУЛФОТО връчи дипломи.

28th Jun2015

Среща в СБЖ – списание Акорд и Центъра за мултикултурализъм в Баку

by Черно и Бяло

фото 2В Съюза на българските журналисти се проведе среща между г-жа Мария Атанасова-Гусейнова, главен редактор на сп. „Акорд“ и председател на Сдружение „Съдействие за развитието на азербайджано-българската дружба“ Азербайджан и председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова. Г-жа Атанасова, която има български произход разказа за дейността на Центъра за мултикултурализъм в Баку, който провежда изследователска работа, научни конференции и семинари по тази тема. Бе изразено желание за сътрудничество между Съюза на българските журналисти и сп. „Акорд“, както и участие в международни инициативи, организирани в Международния дом на журналистите – гр.Варна.

 

25th Jun2015

Престъпленията против човечеството и тяхното отражение в 21век

by Черно и Бяло

Научна конференция с международно участие: „Престъпленията против човечеството и тяхното отражение в 21век”, посветена на 100-годишнината от Геноцида над арменците, и проведена под почетния патронаж на акад.Стефан Воденичаров, председател на БАН

DSC_2488В началото на юни в БАН се проведе научна конференция, посветена на престъпленията срещу човечеството заедно с представители на българската научна мисъл. Присъсваха повече от стотина души, за да станат съпричастни към един двудневен научен форум, който бе пръв по рода си у нас. Конференцията се организира от Координационния съвет на арменските организации в София със съдействието на БАН. Сред официалните гости на научната среща бяха такива фигури като румънския сенатор д-р Варужан Восканян, историкът от САЩ проф. Ричард Хованисян, председателят на адвокатската колегия на Ереван д-р Ара Зорабян, акад. Антон Дончев, председателят на дружество „България-Армения” Васко Бояджиев, д-р Константин Пеев от Руския културно-информационен център, проф. Пламен Павлов от ВТУ „СВ.Климент Охридски”, проф.Анелия Клисарова от Медицинския университет във Варна, Красимир Каракачанов, председателката на СБЖ – Снежана Тодорова, Н.Пр. Арсен Схоян, Рупен Крикорян – председател на Националния съвет на религиозната общност в България, отец Кусан Хадавян, духовен водач на арменците в столицата, Еожени Сакъз – гл.асистент в СУ „Климент Охридски”, Агоп Орманджиян от СУ, доц.Делчо Балабанов и др.

След като откри научното събитие, проф.Гаро Мардиросян – зам.-председател на Организационния комитет и председател на САКПО „Ереван” даде думата на гостите, които лично пожелаха да изразят своята съпричастност към темата. Във встъпителното си слово акад.Георги Марков в качеството си на председател на конференцията, започна с изстъпленията над тракийците, извършени още през 1913г. като „генерална репетиция”, към онова което е последвало две години по-късно с арменците. Извънредният и пълномощен посланик на Армения у нас Арсен Схоян в обръщението си към организаторите и гостите заяви, че е необходимо да се говори за геноцидите, за причините и последиците, че трябва да се правят анализи на случилото се, за да няма повторение на подобни варварски деяния. Дипломатът припомни опитите на съседна Турция да прикрие истината, като през 2014г. Ердоган уж изпрати послание за прошка, но постави жертвата и престъпника на едно ниво, а тази година измисли как да попречи на отбелязването на 100-годишнината от Геноцида, като организира тържества за столетието от битката при Галиполи, които се отбелязаха на самия 24 април и „така съчини още един 24 април за себе си”. Говорейки за политиката на отричане от турска страна, г-н Схоян още веднъж подчерта, че ще се води борба за справедливост с едно единствено намерение: да няма повторение на подобни престъпления.

Издателят Иван Гранитски – един от подписалите петицията на българските интелектуалци до парламента, ясно изрази недоволството си от приетия от нашите депутати документ и гласно заяви, че борбата няма да спре дотук, докато не се кажат нещата с истинските им имена. Впечатляващи по своето съдържание и яснота бяха изказванията и на представителите на отделните университети. В този дух прозвучаха изказванията и на проф. Орлин Борисов от СУ „Св Климент Охридски” и на проф.Борис Колев от ЮЗУ „Св Н.Рилски” и на доц. Атанас Бояджиев от Нов български университет, както и на Анелия Клисарова от Медицински университет във Варна, която оказа неоценимо съдействие за провеждането на конференцията. Изказаха се още: д-р Рупен Крикорян от името на Националния съвет на религиозните общности в България, Председателят на европейския Хай-тад Бедрос Халаджян от Гърция, Ст.н.с. д-р Агоп Гарабедян. Не по-малко категорични бяха словата на Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийците в България, а и на Снежана Тодорова – председател на СБЖ, която не само изрази своята безрезервна подкрепа към каузата ни, но и връчи Златния плакет на СБЖ, който по решение на Управителния съвет на организацията, бе връчен на Координационния съвет на арменските организации за неговата успешна работа. Получавайки плакета настоящият председател на КС г-жа Вартануш Задикян благодари за вниманието.

Пленарен доклад бе прочетен от ст.н.с.д-р Агоп Гарабедян. Акцентът в казаното от учения бе ориентиран към периода на предгеноцида, като се чуха изключително много факти, че изстъпленията срещу арменците не започват от 1915г., дори не и от времето на управлението на султан Абдул Хамид II, а доста преди това… Проф. Мирослава Кортенска, след като прочувствено рецитира елегията на Яворов, говори не само поетично, но и вдъхновяващо за връзките на твореца с арменците, които го подкрепят до последния му ден.

Конференцията завърши с рецитала на композитора Хайгашод Агасян, прозвучаха познати и обичани негови песни по стихове на големи български поети като Ваня Петкова, Недялко Йорданов, Михаил Белчев и др. Накрая всички имаха възможността да разгледат фотоизложбата „От двете страни на Арарат” – любезно предоставените фотоси от почетния консул на Армения в Пловдив Ехиазар Узунян, разкриващи една реална картина как днес изглеждат нашите светини в Армения. Д-р Ахавни Кеворкян говори прочувствено за срещите с тези арменски светини, които днес са в руини, и подари един прекрасен албум на Държавния архив у нас като спомен със събраните в него арменски ценности. Събитието завърши с коктейл.

Текст и снимки: Мари Къналян

14th Jun2015

Официален старт на Асоциацията на мароканските студенти в България

by Черно и Бяло

На официална церемония в посолството в София в петък, 12.6.2015г., на която присъстваха извънредният и пълномощен посланик на Кралство Мароко у нас Н.Пр. г-жа Латифа Ахарбаш, представители на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на Почетното консулство на Мароко в Пловдив, постоянно пребиваващи у нас мароканци и други гости бе дадено началото на работата на Асоциацията на мароканските студенти в България.

20150612_162321

Президентът на асоциацията и студент в Химико-технологичния университет в София, г-н Аюб Алами подчерта, че новата организация „има за цел да насърчи диалога и взаимното опознаване между Мароко и България най-вече чрез сближаване на българските студенти с техните марокански колеги, обучаващи се в България“. Нестопанската организация, председателствана от г-н Алами, си поставя още за цел организирането на културни и научни събития, подпомагане на марокански студенти при първоначалното им установяване у нас и успешното им интегриране в академичните среди и българската общност.

В поздравителното си слово посланик Латифа Ахарбаш подчерта, че новата асоциация без съмнение ще допринесе за активизирането на двустранните отношения чрез сближаването на студентските среди от Мароко и България. „Благодарение на дълбоките промени в Мароко, демократичните реформи в политически, икономически и чисто човешки аспект, извършвани под лидерството на крал Мохамед VІ, всеки един от нас е горд да представлява Мароко по свой начин, в своята област и сфера на познание“, изтъкна посланикът. Г-жа Ахарбаш увери мароканските студенти в България в пълната подкрепа на посолството на кралството.

Сред мароканците, обучаващи се у нас, най-голям интерес представляват инженерните науки, компютърните системи и технологии и медицината. Най-голям брой студенти от Кралство Мароко има в Софийския университет „Св.Климент Охридски“, Химико-технологичния университет и Франкофонския институт за администрация и управление (IFAG).

Страшимир Найденов

14th Jun2015

„Руски дневник“ направи премиера в София

by Черно и Бяло

Днес сайтът „Руски дневник“ проведе пресконференция, за се представи пред медиите в България и всички свои приятели. „Руски дневник“ е част от проекта Russia Beyond the Headlines – международно признат източник на новини и политически, икономически и културни анализи, който партнира с медии от 26 страни, разпространява се на 16 езика и има аудитория от 26,8 милиона души в целия свят. Между партньорите на проекта са световни медии, като NYT, The Washington Post, The Daily Telegraph, Le Figaro, La Repubblica, SDZ, Le Soir др.
_DSC8840

Russia Beyond the Headlines е част от водещия руски вестник „Российская газета“. Целта на RBTH е, с помощта на анализите на професионални и независими журналисти и експерти, да предложи на чуждестранните читатели оригинален информационен материал пряко от Русия. Екипът в България има дългогодишен журналистически опит и основната му цел е да представи колкото може по-разнообразни мнения за всичките аспекти на живота на руското общество.

„Русия е страна с богата история, култура, традиции и ценности, тя е извън общоприетите стереотипи и нейното разбиране подлежи на дълбок анализ“, заяви генералният продуцент на RBTH Вячеслав Чарски.

„Извън политическите трусове в последните години, в страната се случват и много други важни и интересни събития, които остават незаслужено незабелязани. В продължение на години между България и Русия се изградиха връзки както от гледна точка на бизнес контакти, така и в социален и културен аспект. Въпреки че дипломатическите отношения между двете държави сега са достатъчно слаби, смятам, че в чисто човешки план, като културен обмен, тази връзка не бива да се къса. Надявам се, че „Руски дневник“ ще допринесе за този приятелски диалог“, добави Чарски.

„Целта на „Руски дневник“ не е да се превръща в нечие медийно оръжие. Мисията на екипа ни в България е да се фокусираме върху обективността, да дадем трибуна на всяка гледна точка в Русия и в България, да дадем възможност за нормален диалог“, каза официалният представител на RBTH за България Даниела Малинова.

„Независимо дали това са коментари по темите, които обхващаме, или предложения за бъдещи материали, обратната връзка с нашите читатели на страницата ни във Facebook е много важна за нас“, заяви ръководителят на проекта за България Дея Йорданова. „За нас са много важни ексклузивните интервюта, които правим с руски писатели, историци или учени, за да изпълним мисията си колкото може по-добре“, допълни тя.

Дея Йорданова

11th Jun2015

Гаганица – родното ми село, разби задрямалия дух по поречието на Златица

by Черно и Бяло

Тържество на духа в регион Монтана – фолклорен фестивал по случай 55 години от основаването на фолклорна певческа група при пенсионерски клуб „Златица“, с.Гаганица, общ.Берковица, обл.Монтана (more…)